Текст книги "Изкушена"

Автор книги: П. Каст

Соавторы: Кристин Каст
сообщить о нарушении

Текущая страница: 7 (всего у книги 20 страниц)

ЧЕТЕРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Зоуи

– Зоуи! Там ли си? Пусни ме да вляза!

Скочих от леглото и се приближих до вратата. Отворих и видях, че Старк се е подпрял на рамката.

– Старк? Защо си станал от леглото?

Той беше с болнично долнище на пижама и без риза. Гърдите му бяха увити с огромен бял бинт и марля. Лицето му беше пепеляво бледо и челото му беше оросено с пот. Дишаше учестено и неравномерно и имаше такъв вид, сякаш всеки момент щеше да падне.

Но в дясната си ръка държеше лъка, който беше зареден със стрела.

– По дяволите! Вкарай го вътре! Ако припадне, няма да можем да го вдигнем, а е твърде едър да го влачим.

Опитах се да го хвана, но Старк ме отблъсна с изненадваща сила.

– Не. Нищо ми няма. – Той влезе в стаята и се огледа, сякаш очакваше някой да изскочи от дрешника. – Няма да припадна – задъхано изрече Старк, докато успокояваше дишането си.

Застанах пред него и отново привлякох вниманието му към себе си.

– Старк, тук няма никого. Защо дойде? Не трябва да ставаш от леглото, още по-малко да изкачваш стълби.

– Почувствах, че си ужасена, и дойдох при теб.

– Сънувах кошмар, това е всичко. Не бях в опасност.

– Калона? Той ли беше отново в съня ти?

– Отново? Откога го сънуваш? – учуди се Афродита.

– Ако не спиш с някого, и нямам предвид съквартирант-ка, Калона нахлува в сънищата ти, ако поиска – обясни Старк.

– Това не ми харесва.

– Само сънища са – обадих се аз.

– Знаем ли го със сигурност? – попита Афродита, която отправи въпроса си към Старк, но отговорих аз.

– Не съм мъртва, затова е било само сън.

– Не си мъртва? Трябва да ми обясниш. – Дишането на Старк бе станало равномерно и въпреки че все още беше блед, говореше като опасен воин, готов да изпълни клетвата си и да защити Висшата жрица.

– В съня си Зоуи се е хвърлила от скала, за да избяга от Калона – отбеляза Афродита.

– Какво ти направи? – Гласът му беше тих и изпълнен с гняв.

– Нищо! – побързах да отговоря аз.

– Тогава какво се опитваше да ти направи?

Въздъхнах.

– Същото като преди. Иска да ме контролира. Той не се изрази точно така, но това иска. Никога няма да му позволя.

Старк стисна челюсти.

– Трябваше да се досетя, че Калона ще се опита да се добере до теб чрез сънищата ти. Знам номерата му! Трябваше да се погрижа да спиш с Хийт или с Ерик.

Това е нещо ново – изсумтя Афродита. – Гадже номер три иска да спиш с гадже номер едно или две.

– Не съм й гадже! – изрева Старк. – Аз съм неин воин. Дал съм клетва да я пазя. Това означава повече от някакво си глупаво влюбване или ревност.

Афродита само го гледаше. За пръв път не знаеше какво да каже.

– Старк, беше само сън – помъчих се да го убедя, макар че самата аз не бях убедена. – Няма значение колко пъти Калона нахлува в сънищата ми. Резултатът ще бъде един и същ. Няма да му се дам.

– По-добре бъди сигурна в това, защото в противен случай и нас останалите ни очакват огромни неприятности – подметна Афродита.

– Какво иска да каже тя?

Афродита пак имаше видение, това е всичко.

– Това е всичко? Не ме оценяваш. – Тя се втренчи в Старк. – Е, стрелецо, ако спиш със Зоуи, Калона няма да нахлуе в съня й, така ли?

– Би трябвало – отвърна той.

Тогава мисля, че трябва да спиш със Зоуи и тъй като трима определено са много в такива ситуации, аз изчезвам.

– Къде отиваш? – попитах аз.

– При Дарий. И не ми пука, ако пингвините се ядосат. Главата ме боли ужасно. Само ще спя, но ще бъда с моя вампир. Точка по въпроса.

Афродита взе дрехите и чантата си. Помислих си, че ще отиде в банята и ще се преоблече, за да се отърве от бабеш-ката нощница, преди да тръгне да търси Дарий, и това ми напомни, че и аз съм с бабешка нощница. Седнах на леглото си и въздъхнах. А, да, Старк вече ме беше виждал ослепително гола, което беше много по-смущаващо от бяла памучна бабешка нощница. Боже, за момиче, което има много гаджета, аз бях сериозно увредена в сферата на самочувствието.

– Не казвай за видението си, докато имам възможност да помисля – извиках аз, преди Афродита да стигне до вратата. – Може да кажеш само на Дарий.

– Ясно. Искаш да избегнеш истерията. И без това не желая да слушам писъците на интелектуалните изроди и останалите маси. Поспи, Зи. Ще се видим на залез слънце. – Тя махна с ръка на Старк и затвори вратата след себе си.

Той се приближи до леглото, седна до мен и трепна от болка. Остави лъка и стрелата до нощното шкафче и ми се усмихна унило.

– Няма да ми трябват.

– Мислиш ли?

Това означава, че ръцете ми ще бъдат свободни. – Старк разпери ръце и ме погледна самонадеяно. – Защо не дойдеш при мен, Зи?

– Почакай. – Забързах към прозореца, за да спечеля време, и се запитах как е възможно да се хвърлям в прегръдките ту на един, ту на друг. – Не мога да си почина, докато не бъда сигурна, че и ти няма да се превъплътиш изръсих аз. Докато спусках щорите, не се сдържах и надникнах навън. Възнагради ме ден с оскъдна светлина. Светът беше тих и сив и изпълнен с лед и мрак. Нищо не помръдваше. Животът извън манастира, наред с дърветата, тревата и падналите стълбове за осветление, сякаш беше замръзнал. – Това обяснява как си успял да стигнеш дотук, без да бъдеш изпържен. Навън няма слънце. – Продължих да гледам през стъклото, хипнотизирана от света, превърнал се в лед.

– Знаех, че не съм в опасност. Усетих, че слънцето е изгряло, но не пече през облаците и градушката. За мен беше безопасно да дойда при теб – отговори Старк и добави: Ела тук, Зи! Съзнанието ми ме убеждава, че си добре, но стомахът ми все още е свит.

Обърнах се, изненадана, че самонадеяният му тон е изчезнал. Отидох при него, хванах ръката му и седнах на ръба на леглото.

– Добре съм… много по-добре, отколкото щеше да бъдеш ти, ако беше дотичал тук в някое слънчево утро.

– Почувствах страха ти и трябваше да дойда, дори с риск за живота си. Това е част от клетвата, която съм положил пред теб.

– Наистина ли?

Старк кимна, усмихна се и поднесе ръката ми към устните си.

Наистина. Ти си дамата на сърцето ми и Висша жрица и винаги ще те закрилям.

Докоснах лицето му. Не можех да престана да го гледам и неизвестно защо ми се доплака.

– Хей, недей… не плачи. – Той избърса сълзите от очите ми. – Ела при мен.

Мушнах се до него, като внимавах да не блъсна гърдите му. Старк ме прегърна и аз се облегнах на него. Надявах се, че топлината на докосването му ще прогони спомена за ледената страст на Калона.

– Той го прави нарочно, да знаеш.

Не беше необходимо да питам. Знаех, че Старк говори за Калона.

– Нещата, които те кара да чувстваш… не са реални – продължи той. – Калона прави така. Открива слабостта ти и я използва. – Старк млъкна и аз разбрах, че има да добави още нещо. Не исках да го чуя. Исках да се сгуша в обятията на моя воин, да заспя и да забравя всичко.

Ала не можех. Спомените на Ая и виденията на Афродита не ми даваха покой.

– Хайде – подканих го аз. – Какво още?

Старк ме притисна до себе си.

– Калона знае, че слабостта ти е връзката с момичето от племето чероки, което го е заровило в земята.

– Ая.

– Да, Ая. Той ще я използва срещу теб.

– Знам.

Долових колебанието му, но Старк най-после каза:

Ти го желаеш… Калона те кара да го искаш. Ти се съпротивляваш, но той ти влияе.

Стомахът ми се сви и ми се догади, но отговорих откровено.

– Знам и това ме плаши,

– Зоуи, вярвам ти, че ще продължаваш да му отказваш, но ако се предадеш, може да разчиташ на мен, че ще бъда там. Ще застана между теб и Калона дори ако това бъде последното, което ще направя.

Сложих глава на рамото му и си спомних, че Афродита не спомена да е забелязала Старк във виденията си.

Той обърна глава и нежно ме целуна по челото.

– Между другото, хубава нощница.

От мен неочаквано се изтръгна смях.

– Ако не беше ранен, щях да те плесна.

Старк ме погледна наперено.

– Хей, харесва ми. Навява ми мисълта, че съм в леглото с лошо, извратено момиче от католическо девическо училище. Ще ми разкажеш ли как се биете с възглавници чисто голи със съквартирантките си?

Завъртях очи.

– Може би по-късно, когато оздравееш.

– Добре. Спокойно. И без това съм прекалено уморен за каквито и да е представления.

Старк, защо не пиеш от мен? Само малко – побързах да добавя аз, когато той отвори уста да възрази. – Виж, Калона не е тук. От съня ми стана ясно, че той е някъде далеч, тъй като близо до Оклахома няма острови.

Не знаеш къде е. Но той може да ти внуши, че го виждаш в съня си на което си място поиска.

– Не, Калона е на остров. – Бях убедена в това. – Трябвало е да отиде на някой остров, за да се презареди с енергия. Имаш ли представа къде може да е? Чувал ли си го да говори за някакъв остров с Неферет?

Старк поклати глава.

– Не. Той не е споменавал за такова нещо в мое присъствие, но фактът, че е на остров, показва, че ти си го ранила сериозно.

– И това означава, че в момента съм в безопасност и няма да ми стане нищо, ако пиеш от мен.

– Не.

– Не искаш ли?

Не бъди глупава! Искам, но не мога. Не и в момента.

– Виж, ти се нуждаеш от моята енергия или дух, за да оздравееш. Повдигнах брадичка така, че Старк явно да види вената ми. – Хайде. Ухапи ме. – Затворих очи и затаих дъх.

Той се засмя. Отворих очи и видях, че Старк се смее, държи се за гърдите и се задъхва.

Намръщих се.

– Какво толкова смешно има?

Той успя да се овладее.

– Приличаш на същество от стар филм за Дракула. „Ще ти изсмуча кръвта-а-а!“ – Старк направи страшна физиономия и оголи зъби.

Усетих, че лицето ми пламна, и се дръпнах от него.

– Няма значение. Забрави, че го казах. Хайде да спим.

Понечих да стана, но той ме хвана за рамото и ме обърна

към себе си.

– Почакай… Обърках нещата. – Старк изведнъж стана сериозен и докосна лицето ми. – Зоуи, не пия от теб, защото не мога, а не защото не искам.

– Да, чувала съм го и преди. – Още се чувствах неудобно и се опитах да извърна глава, но той ме накара да го погледна в очите.

Извинявай. – Гласът му беше плътен и секси. – Не трябваше да ти се присмивам, а да ти кажа истината, но отскоро съм воин и още не съм свикнал с тази роля. Ще ми отнеме малко време да ти го обясня. – Палецът му погали скулата ми и проследи линията на татуировката ми. – Трябваше да ти кажа, че единственото, което искам повече, отколкото да вкуся кръвта ти, е да знам, че ти си силна и в безопасност.

Старк ме целуна. – Освен това не е необходимо да пия от теб, защото съм сигурен, че ще оздравея. Искаш ли да ти кажа откъде го знам?

– Аха – измънках аз.

– Знам го, защото твоята безопасност е моята сила, Зоуи. А сега заспивай. Аз съм тук. – Той легна и ме притисна до себе си.

– Ако някой се опита да ме събуди, би ли го убил, моля те? – прошепнах аз, преди да затворя очи.

Старк се засмя.

– Бих направил всичко за теб, милейди.

Хубаво. – Затворих очи и заспах. Моят воин ме държеше здраво в прегръдките си и ме пазеше от сънища и духовете на миналото.

ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
Афродита

– Сериозно, гейчета. Легнете си… заедно. Пфу! Аз се нуждая от моя вампир до края на нощта. – Афродита стоеше със скръстени ръце на прага на стаята, където бяха настанени Дарий, Деймиън, Джак и Херцогинята. С известно раздразнение тя забеляза, че Деймиън, Джак и кучето са се свили на едно легло. Те наистина приличаха на кученца, но не беше честно пингвините да възразяват двамата да спят заедно, а да изгонят нея при Зоуи. Или поне се опитаха да го направят.

– Какво се е случило, Афродита? – Дарий забърза към нея, облече тениска върху великолепните си гърди и нахлузи обувки.

Както обикновено той разбра какво става и реагира преди останалите да се усетят. Това беше още една причина Афродита да си пада по него.

– Всичко е наред, но Зоуи спи със Старк. В нашата стая. Не искам да стоя там. Затова си разменяме съквартирантите.

– Зоуи добре ли е? попита Деймиън.

– Мисля, че сега вече е добре отвърна Афродита.

– Смятам, че на Старк едва ли му се правят… разни неща – деликатно отбеляза Джак. Беше сънен, а косата му беше разрошена и очите подпухнали.

Афродита си помисли, че той прилича на кученце повече от всякога и е много сладък. Разбира се, тя би предпочела да изтръгне езика си, отколкото да го каже на глас.

– Той успя да се изкачи до стаята ни, която е на последния етаж, затова мисля, че се оправя,

– О. на Ерик това никак няма да му хареса – щастливо подметна Джак. – Утре ще има сериозна драма между гаджета.

– Гаджетата намаляха. Зоуи скъса с Ерик.

Сериозно? – не повярва Деймиън.

– Да, крайно време беше. Властният егоист трябваше да си ходи – заяви Афродита.

И Зоуи наистина ли е добре? – отново попита Деймиън.

На Афродита не й хареса прекадено проницателният му поглед. Тя нямаше абсолютно никакво намерение да им казва, че Калона е нахлул в съня на Зоуи и затова Старк спи при нея. Нямаше да говори и за видението си… нещо, за което с удоволствие би обвинила Зоуи, когато Деймиън се ядосаше, че не е споменала за това. И за да обезкуражи и подразни любопитното хлапе, Афродита повдигна едната си съвършена вежда и му се усмихна загадъчно и подигравателно.

Ти пък кой си? Обратната й майка?

Както Афродита предполагаше, Деймиън мигновено се вбеси.

– Не! Аз съм й приятел.

– Моля те. Всички го знаем. Зоуи е добре. Господи, остави я да диша спокойно.

Деймиън се намръщи.

– Тревожа се за нея, това е всичко.

– Къде е Хийт? Той знае ли, че тя е скъсала с Ерик и спи със Старк! – Джак завърши изречението с драматичен шепот.

Афродита завъртя очи.

– Изобщо не ми пука къде е Хийт и освен ако не се нуждае от закуска, мисля, че и Зоуи не се интересува къде е той. Тя е заета – изговори отчетливо Афродита. Всъщност не искаше да обижда Деймиън и гаджето му Джак, но да ги отреже и да ги накара да млъкнат беше единственият начин Деймиън да не й се бърка в работата. И всеки път имаше успех сто процента. Тя се обърна към Дарий, който стоеше до нея и я наблюдаваше развеселено, но и загрижено. – Готов ли си да тръгваме, красавецо?

Разбира се. – Той погледна Деймиън и Джак, преди да затвори вратата. – Ще се видим след залез слънце.

– Добре! – изчурулика Джак, а Деймиън само изгледа изпитателно Афродита.

Те излязоха в коридора и Афродита направи само две крачки, когато Дарий я хвана за китката и я дръпна да спре. Преди тя да успее да каже нещо, той сложи ръце на раменете й и я погледна в очите.

– Имала си видение.

Афродита усети, че очите й се напълват със сълзи. Тя беше абсолютно луда по едрото мускулесто момче, което, изглежда, много държеше на нея.

– Да.

– Добре ли си? Бледа си и очите ти са кръвясали.

– Добре съм – отвърна Афродита, макар че дори за нея думите й не прозвучаха убедително.

Дарий я прегърна и тя му позволи да я притисне до себе си, успокоена от силата му.

– Лошо ли беше? Като последния път?

По-лошо. – Завряла лице в гърдите му, Афродита говореше толкова тихо и мило, че би стъписала всеки, който я познава.

– Пак ли видя смъртта на Зоуи?

– Не. Този път беше краят на света, но и Зоуи беше там.

– Ще отидем ли при нея?

– Не. Тя спи със Старк. Калона нахлува в сънищата й, но когато спи с друг, го държи на разстояние.

Добре.

В дъното на коридора се чу шум и Дарий дръпна Афродита в ъгъла и навътре в сенките. Покрай тях мина монахиня, която не ги забеляза.

– Хей, като говорим за сън… Знам, че Зи е Висша жрица, но тя не е единствената, която се нуждае от сън за разхубавяване – прошепна Афродита, когато отново останаха сами в коридора.

Дарий я погледна замислено.

– Права си. Сигурно си изтощена, особено след като си имала видение.

Не говорех само за себе си, господин Мъжественост. Мислех си къде да отидем и ми хрумна гениална идея, ако мога сама да се похваля.

Дарий се усмихна.

– Убеден съм, че това го можеш.

– Разбира се. Спомних си, че ти каза на сестрите пингвини, че не трябва да безпокоим Старк поне осем часа. Той не е в частната си, много тъмна и уютна стая, която е трагично празна. – Афродита се повдигна на пръсти и притисна устни до врата и после до ухото му.

Дарий се засмя и я прегърна.

– Гениална си.

По пътя към освободената стая на Старк Афродита разказа на Дарий за видението си и за съня на Зоуи. Той я слушаше мълчаливо и внимателно и това беше второто нещо, което я привличаше към него.

Първото беше, че Дарий е абсолютно готин, разбира се.

Стаята на Старк беше уютна и тъмна, осветена само от една свещ. Дарий придърпа стол до вратата и подпря дръжката, за да не я отвори някой. След това започна да рови в дрешника в ъгъла на стаята, извади чисти чаршафи и одеяла и оправи леглото, без да каже, че не иска Афродита да спи в завивките на ранен вампир.

Тя го наблюдаваше, докато събуваше ботушите и дънки-те си и измъкваше сутиена си изпод тениската. Замисли се колко странно е чувството, че някой се грижи за нея… някой, който я харесва заради самата нея… и това беше голя-

ма изненада. Момчетата я харесваха, защото беше готина, богата, известна и предизвикателна, или най-често защото беше кучка. Афродита не преставаше да се учудва колко много момчета харесват кучките. Те не я харесваха, защото беше Афродита. Всъщност момчетата не губеха време да разберат какво представлява тя под хубавите коси, дългите крака и държането й. Ала най-големият шок във връзката й с Дарий беше фактът, че още не са правили секс. Разбира се, всички мислеха, че те го правят като зайци, и тя ги оставяше да продължават да си мислят така… дори ги поощряваше. Обаче нямаше чувството, че това е странно. Спяха заедно и дори имаха сериозно разгорещени моменти, но не бяха отишли по-далеч. Афродита се стресна, когато изведнъж прозря какво става между нея и Дарий… Те я караха бавно и се опознаваха. Тя откри, че й харесва да действат бавно и да се опознават с Дарий.

Те се влюбваха!

Коленете й се огънаха от тази ужасяваща за нея мисъл и тя се подпря на стола в ъгъла на стаята и седна. Главата й се замая.

Дарий я погледна учудено.

– Какво правиш чак там?

Ами, седя.

Той наклони глава на една страна.

– Наистина ли си добре? Каза, че във видението си изгоряла заедно с вампирите. Още ли изпитваш въздействието? Бледа си.

– Малко съм жадна и очите ми парят, но иначе съм добре.

Тя продължи да седи на стола, без да стане и да отиде до леглото, и Дарий й се усмихна смутено.

– Не си ли уморена?

Уморена съм.

– Да ти дам ли вода?

– Не! Сама ще си налея. Няма проблем.

Афродита скочи като чудата кукла на пружина и се приближи до умивалника. Тя пълнеше чашата с вода, когато

Дарий изведнъж се озова зад нея и сложи силните си ръце на раменете й. Този път палците му нежно започнаха да масажират схванатите мускули на врата й.

– Ти носиш всичкото си напрежение тук – отбеляза той, докато плъзгаше ръце към раменете й.

Тя изпи водата, но не помръдна. Дарий разтриваше раменете й мълчаливо и докосването му показваше колко много държи на нея. Афродита най-сетне пусна чашата, наведе глава и въздъхна дълбоко и доволно.

– Ръцете ти са вълшебни.

– Бих направил всичко за теб, милейди.

Тя се усмихна, облегна се на ръцете му и се отпусна. Харесваше й, че Дарий се държи с нея така, сякаш е Висша жрица, въпреки че Афродита нямаше Белег и никога нямаше да стане вампир. За него нямаше съмнение, че тя е специална за Никс и е избрана от богинята. Не го беше грижа дали Афродита има белег, или не. Харесваше й, че той…

Боже! Аз го обичам! По дяволите!

Тя рязко вдигна глава и се завъртя толкова бързо, че Дарий се стресна и отстъпи назад.

– Какво има? – попита той.

Обичам те! – изтърси Афродита, а после сложи ръка на устата си, сякаш се опитваше със закъснение да попречи на думите да изскочат оттам.

Воинът се усмихна бавно.

– Радвам се да го чуя. Аз също те обичам.

Очите й започнаха да се изпълват със сълзи и тя замига усилено, блъсна Дарий и мина покрай него.

– Боже! Каква гадост!

Вместо да реагира на изблика й, Дарий остана на мястото си и само я гледаше как се приближава до леглото. Афродита усещаше спокойния му поглед, докато се колебаеше дали да седне, или да легне на леглото. Накрая реши да не прави нито едното, нито другото, защото не й харесваше каква картинка ще представлява в леглото. Вече се чувстваше уязвима и достатъчно разголена, като стоеше там само по тениска и бикини. Тя се обърна с лице към Дарий.

– Какво? – троснато попита Афродита.

Той наклони глава на една страна и ъгълчетата на устните му се извиха в тъжна усмивка. Очите му изглеждаха няколко десетилетия по-стари от останалата част на лицето.

– Родителите ти не могат да обичат, Афродита. Разказвала си ми за тях и мисля, че те не са способни да изпитват това чувство към никого, включително и към теб.

Тя повдигна брадичка и го погледна в очите.

– Кажи ми нещо, което не знам.

– Ти не си като майка си.

Дарий изрече думите нежно, но Афродита имаше чувството, че са ками, които се забиха в сърцето й.

Знам! – Устните й изведнъж станаха студени.

Той бавно тръгна към нея. Движенията му бяха грациозни и изглеждаше силен. Дарий я обичаше? Как? Защо? Не съзнаваше ли каква отвратителна кучка е тя?

– Наистина ли го знаеш? Ти си способна да обичаш, но майка ти не е.

Но способна ли съм да бъда обичана? Афродита искаше да изкрещи въпроса, но не можеше. Пречеше й гордостта, която за нея говореше по-красноречиво от разбирането в очите на Дарий. Вместо да направи онова, което щеше да я накара да се почувства в безопасност, тя зае отбранителна позиция.

– Разбира се, че знам. Но цялата история между нас е абсурдна. Истината е, че ти си вампир, а аз съм човек. Най-много мога да ти бъда консорт, но не мога да бъда дори това, защото вече съм Обвързана с тъпата Стиви Рей… и не мога да се отърва от Обвързването, въпреки че и ти ме ухапа. – Афродита млъкна, като се опитваше да не си спомня нежността, която Дарий бе показал, когато пи от нея, въпреки че за него кръвта й на Обвързана беше замърсена. Тя се опита, макар и безуспешно, да не мисли за удоволствието и спокойствието, които изпитваше в обятията му, при това без да прави секс с него.

– Мисля, че не си права. Ти не си само човек и Обвързването ти със Стиви Рей не влияе върху нас. Приемам го като още едно доказателство колко важна си за Никс. Тя знае, че Стиви Рей се нуждае от теб.

– Но ти не се нуждаеш от мен – огорчено възрази Афродита.

– Нуждая се от теб.

За какво? Ние дори не се чукаме!

– Афродита, защо си причиняваш това? Знаеш, че те желая, но ти и аз сме нещо повече от тела и сладострастие. Ние сме свързани по-силно.

– Не виждам как! Афродита отново беше опасно близо до сълзите и това я ядоса още повече.

Аз виждам. Дарий се приближи до нея, хвана ръката й и коленичи. – Искам да те попитам нещо.

О, Боже! Какво? – Дали той нямаше да направи нещо нелепо, като да я помоли да се омъжи за него?

Дарий сви в юмрук дясната си ръка, сложи я на сърцето си и се вгледа в очите й.

– Афродита, любима пророчице на Никс, моля те да приемеш моята клетва на воин. Заклевам се да те пазя със сърцето, ума, тялото и душата си. Кълна се да принадлежа на теб преди всички други и да бъда твой воин до последния си дъх на този свят и в отвъдния, ако нашата богиня го пожелае. Приемаш ли клетвата ми?

Афродита се изпълни със съкрушителен прилив на радост. Дарий искаше да бъде неин воин! Радостта й обаче беше краткотрайна, когато се замисли за последиците от клетвата му.

– Не може да бъдеш мой воин. Зоуи е твоята Висша жрица. Ако ще полагаш клетва пред някого, трябва да бъде пред нея. Не й беше приятно да изрича тези думи. Още по-неприятна й беше мисълта, че Дарий може да коленичи пред Зоуи.

– Да, Зоуи е моята и твоята Висша жрица, но тя вече има своя воин. Аз бях свидетел на ентусиазма на младия Старк да заеме този пост. Тя няма да се нуждае от друг воин да я пази постоянно. Освен това Зоуи вече ми даде благословията си да положа клетва пред теб.

– Какво?

– Трябваше да обясня на Зоуи какви са намеренията ми.

Тогава това не е импулсивно, а си го обмислил и подготвил?

– Разбира се – усмихна се той. – Искам да те закрилям завинаги.

Афродита поклати глава.

– Не можеш.

Усмивката му помръкна.

– Аз решавам дали да дам клетвата си и това не е пречка. Млад съм, но уменията ми са огромни. Уверявам те, че мога да те закрилям.

– Нямах предвид това! Знам, че си добър… страхотно добър! И точно там е проблемът.

Тя се разплака безмълвно.

– Афродита, не разбирам.

– Защо искаш да положиш клетва пред мен? Аз съм абсолютна кучка!

Усмивката се завърна на устните му.

Ти си неповторима.

Афродита поклати глава.

– Ще ти причиня болка. Аз винаги наранявам всеки, който се сближи с мен.

– Тогава е хубаво, че съм силен воин. Никс постъпи мъдро, че те даде на мен, и аз съм повече от доволен от избора на нашата богиня.

– Защо? – Сълзите се стичаха по лицето й, капеха от брадичката й и мокреха тениската й.

Защото ти заслужаваш някой, който те цени извън богатството, красотата и общественото ти положение, цени те заради самата теб. А сега те питам отново, приемаш ли клетвата ми?

Афродита се вгледа в силното му прелестно лице и нещо в нея се отприщи, когато видя бъдещето си в честния му нетрепващ поглед.

– Да, приемам клетвата ти – отвърна тя.

Дарий извика радостно, изправи се и прегърна своята пророчица, а после нежно я притиска до себе си до залез слънце, докато тя изплакваше възела от тъга, самота и гняв, който отдавна стягаше сърцето й.