Текст книги "Изкушена"

Автор книги: П. Каст

Соавторы: Кристин Каст
сообщить о нарушении

Текущая страница: 15 (всего у книги 20 страниц)

– Ти спаси Старк. Не можеш ли да спасиш и мен? – попита той.

– Не! – извиках аз и седнах в леглото.

– Зи, всичко е наред. Аз съм тук. – Хийт потърка сънените си очи с едната си ръка, а с другата погали гърба ми.

– О, Боже възкликнах аз и въздъхнах дълбоко, потрепервайки.

– Какво има? Лош сън?

– Да. Странен лош сън. – Погледнах към другото легло. Стиви Рей не беше помръднала. Нала се беше свила до раменете й и кихна. – Предателка! заявих на котката и се помъчих да се успокоя.

– Тогава заспивай отново. Най-после успях да свикна с промяната на дните в нощи и искам да продължа да практикувам. Хийт протегна ръце към мен.

– Добре. Извинявай. – Легнах и се свих в ембрионална поза.

– Заспивай – повтори той и се прозя. – Всичко е наред.

Дълго лежах будна и отчаяно ми се искаше думите му да

са истина.

ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Зоуи

Щом се събудихме по здрач, аз не исках да мисля за Калона и съня, затова се нахвърлих върху Хийт.

– Е, време е да се обадим на майка ти и татко ти, за да ти кажат да се прибираш у дома.

– Добре ли си, Зи? – попита Стиви Рей, докато бършеше с хавлия косата си. Двете бяхме натъпкали багажа в ученическата ми чанта, докато Хийт се къпеше, а после се редувахме под душа. Въпросът й ме накара да осъзная, че през цялото време мънкам едносрични отговори на всичко, което тя или Хийт ме попитат.

– Да, добре съм, но Хийт ще ми липсва, това е всичко излъгах аз. Всъщност не беше лъжа, защото Хийт наистина щеше да ми липсва, докато бяхме в Италия, но не заради това нямах желание да говоря.

Причината беше Калона. Страхувах се, че ако говоря твърде много, ще избръщолевя за съня си и ще разкажа на Стиви Рей всичко, а не исках да го правя пред Хийт. Имаше и още нещо. Не исках да казвам на никого за новия вариант на Калона, който бях видяла.

Не желаех да ги чуя да ми казват, че всичко е лъжа и измама.

Хийт ме прегърна и аз подскочих.

– Колко мило, Зи – отбеляза той, без да има представа за ужасяващата илюзия, която ставаше в главата ми. – Но няма да се наложи да ти липсвам, защото имам хубаво предчувствие за телефонния разговор.

Поклатих глава.

– Няма начин майка ти да ти позволи да дойдеш с мен в Италия.

– Може би не с теб, а с училището ти. Това е друго нещо.

Преди да успея да кажа нещо, той набра номера и разговорът започна.

– Здравей, мамо, аз съм… Да, добре съм… Да, още съм със Зоуи… – Хийт замълча, погледна ме и рече: – Мама ти изпраща поздрави.

– И ти я поздрави от мен – отговорих аз и сетне прошепнах: – Говори по същество!

Той кимна.

– Хей, мамо, като стана дума за Зоуи, тя и няколко хлапета от Дома на нощта ще ходят в Италия, във Венеция, по-точно на остров край Венеция, Сан Клементе. Там се събира Висшия съвет на вампирите. Искам да питам дали може да отида с тях.

Чух, че майка му повиши тон, и сдържах усмивката си. Знаех си, че тя ще се ядоса.

Разбира се, не знаех какъв коз крие Хийт в ръкава си.

– Чакай, мамо. Не е нищо особено. Това е като пътуването, на което исках да отида с учителя по испански миналото лято, но не можах, защото започнаха тренировките по футбол. Спомняш ли си? – Хийт кимна на онова, което майка му каза. – Да, екскурзията е организирана от училището. Ще отсъстваме осем дни, също като пътуването до Испания. Сигурно ще използвам испанския си, защото с италианския са нещо като братовчеди. – Той се заслуша и пак кимна. – Да, добре, страхотно. – Хийт запуши с ръка слушалката и прошепна: – Тя каза, че трябва да питам татко.

След това от другия край на линията се чу по-плътен глас.

– Здравей, татко. Да, добре съм. – Хийт изчака малко, докато баща му говореше, и сетне продължи: – Да, това е положението. Училищна екскурзия. Ще си пиша домашните по интернет. – Той се усмихна в отговор на онова, което говореше баща му. Наистина ли? Отлагат училището още една седмица заради прекъсвания на електричеството в кварталите? – Хийт бързо повдигна вежди няколко пъти. – Тогава пътуването е в свръх удобен момент. И тъй като ще летим с частния самолет на Дома на нощта и ще отседнем на острова на вампирите, пътешествието няма да ми струва нищо.

Изскърцах със зъби. Не можех да повярвам, че Хийт обработи родителите си толкова лесно. Разбира се, въпреки че бяха мили хора и много добри родители, Нанси и Стив Лък нямаха абсолютно никаква представа за тийнейджърските неща. Сериозно. Хийт пиеше алкохол от години, а те още не бяха забелязали, дори когато той се връщаше вкъщи и миришеше на повръщано и бира. Гнус.

– Страхотно, татко! Много ти благодаря.

Повишеното му настроение ме накара да примигам и отново да се съсредоточа върху Хийт, а не върху умствения ми брътвеж.

– Да, ще ви се обаждам всеки ден… А, да, за малко да забравя. Докато Зи и останалите хлапета приготвят багажа си, аз ще отскоча до вкъщи да си взема паспорта и дрехи. Кажи на мама, че трябва да носим само една ученическа чанта, затова да не се престарава с багажа. Добре, ще се видим след малко. Чао!

Хийт затвори, като се хилеше, сякаш отново беше в началното училище и му бяха дали допълнителна чаша шоколадово мляко на закуска.

Направи го много умело – похвали го Стиви Рей.

– Бях забравила за пътуването до Испания – отбелязах аз.

– Но аз не. Е, изглежда, трябва бързо да си отида вкъщи и да си взема паспорта и нещата. Ще се видим на летището. Не заминавай без мен! – Хийт ме целуна, грабна палтото си и изскочи от стаята, сякаш искаше да избяга, преди да му кажа, че няма да дойде в Италия въпреки разрешението на родителите му, които нямаха представа какво става със сина им.

– Наистина ли ще му позволиш да дойде с вас? попита Стиви Рей.

– Да апатично отговорих аз.

– Радвам се. Не искам да бъда гадна, но мисля, че идеята е добра заради онова нещо с кръвта.

Кое нещо с кръвта?

– Зи, той е Обвързан с теб човек. Кръвта му е супер добра за теб. Предстои ти опасна конфронтация с Калона и Неферет и Висшия съвет, затова може да се нуждаеш от хубава кръв.

– Да, предполагам, че си права,

– Е, добре, Зи. Какво има, по дяволите?

Примигах учудено.

– Какво имаш предвид?

– Държиш се като зомби. Разкажи ми за странния сън, който те събуди.

– Мислех, че спиш.

– Така исках да мислиш, в случай че решите да се натискате.

– Когато ти си в стаята? Това е грозно.

– Вярно е, но се опитвах да бъда учтива.

– Боже. Не бих го направила.

– Аз пък няма да ти позволя да смениш темата. Сънят… Спомняш ли си? Разкажи ми го.

Въздъхнах. Стиви Рей беше моята най-добра приятелка и трябваше да й кажа.

– Беше за Калона – изръсих аз.

– Той е нахлул в съня ти, въпреки че ти спеше с Хийт?

– Не, той не нахлу в съня ми признах аз, макар и без желание. – Беше по-скоро видение, отколкото сън.

– Какво видение?

– На миналото му. Преди да бъде низвергнат.

– Низвергнат? Откъде?

Поех си дълбоко дъх и й казах истината.

– От страната на Никс. Калона е бил неин воин.

– Мили Боже! – Стиви Рей седна на леглото. – Сигурна ли си?

– Да… Не… Не знам! Изглеждаше реално, но не знам със сигурност. Няма как да бъда сигурна. – И после дъхът ми секна. – О, не!

– Какво?

– В спомените ми на Ая тя каза, че Калона не е роден да ходи по този свят. – Хлъцнах и притиснах ръце една в друга, за да спрат да треперят. – И го нарече неин воин.

О-хо. Тя е знаела, че той е бил воин на Никс, преди да бъде низвергнат.

– Ох, не знам – отговорих аз, но всъщност дълбоко в сърцето си знаех, че Ая се е опитвала да утеши Калона с любов. Някога Калона е бил воин и щеше да иска отново да бъде такъв.

– Може би трябва да говориш с Ленобия за… – започна Стиви Рей.

– Не! Моля те, обещай ми, че няма да казваш на никого. Те вече знаят, че имам спомен, че Ая е била с Калона. Прибави към това виденията на Афродита и те ще откачат. Ще решат, че може да си изгубя ума и отново да бъда с него… а това няма да се случи! Наистина го мислех. Не ме интересуваше, че ми се догади. Не можех да бъда с Калона. Както казах и на него, това беше невъзможно

Но не трябваше да се тревожа, че Стиви Рей ще ме издаде. Тя кимаше и ме гледаше с очи, пълни с разбиране.

Искаш сама да се справиш, нали?

– Да. Звучи глупаво, а?

– Не – възрази тя. – Понякога нещата не са работа на другите. И някои неща, които изглеждат абсолютно невъзможни, завършват не така, както сме очаквали.

Наистина ли го мислиш?

– Поне се надявам – откровено отговори Стиви Рей и очевидно искаше да добави още нещо, но я прекъсна почукване на вратата.

– Би ли побързала? провикна се Афродита. – Всички все още яд ат, а трябва да хващаме самолет.

– Готови сме изкрещя Стиви Рей и ми хвърли чантата. – Мисля, че трябва да правиш онова, което ти подсказва инстинктът, както винаги ни съветва Никс. Вярно, по-рано ти обърка нещата. Аз също. Но и двете избрахме да бъдем на страната на нашата богиня и в края на краищата това е най-важното.

Кимнах мълчаливо. Беше ми трудно да говоря.

Стиви Рей ме прегърна.

– Убедена съм, че ще постъпиш правилно.

Смехът ми прозвуча по-скоро като ридание.

– Да, след още колко грешки?

Тя ми се усмихна.

– В живота непрекъснато се правят грешки. И започвам да мисля, че нямаше да е толкова вълнуващ, ако бяхме съвършени.

– В момента малко скука би ми харесала.

Двете се смеехме, когато излязохме в коридора и се присъединихме към разтревожената Афродита. Забелязах, че „ученическата й чанта“ е „Бетси Джонсън“ и е толкова претъпкана, че се пръска по модните шевове.

– Мисля, че това е измама – рекох аз и посочих чантата й.

– Не е измама, а импровизация.

Страхотна чанта – подхвърли Стиви Рей. – И аз бих искала да имам „Бетси Джонсън“.

– Ти си твърде кънтри за „Бетси“ – отсече Афродита.

– Не съм.

– Тогава какви са тези старомодни дънки? „Роупърс“? Сериозно. Ще ти кажа едно влез в настоящето, ако обичаш.

– Не, ти не говориш само за моите „Роупърс“…

Оставих ги да се препират и тръгнах след тях към столовата. Дори не ги чувах. Мислите ми бяха на хиляди километри, на покрива на дворец насред сън.

* # *

Столовата беше оживена, но утихна, когато Афродита, Стиви Рей и аз се приближихме до Близначките, Джак и Деймиън, които вече ядяха бекон с яйца. Както очаквах, аз привлякох множество убийствени погледи, особено от сепаретата, пълни с момичета.

– Не им обръщай внимание – каза Афродита. – Те мразят

всички.

– Странно е, че Калона все още обърква умовете им – рече Стиви Рей, докато пълнехме чиниите си и поглеждахме през рамо към мълчаливите и намусени хлапета.

– Изборът е техен – избълва устата ми, преди да я спра.

– Какво искаш да кажеш? – попита Стиви Рей.

– Хлапетата… отвърнах аз, преглътнах яйцата и посочих с вилицата към останалите в стаята. – Онези, които ни гледат мръсно и се държат безумно, са избрали да бъде така. Да, Калона го започна, но те избират своя път.

Гласът на Стиви Рей беше съчувствен от разбиране, но настоятелен.

– Може и да е вярно, Зи, но не трябва да забравяш, че това се случи заради Калона… и Неферет.

– Истината е, че Калона е лош и Зоуи трябва се справи с него веднъж завинаги – заяви Афродита.

Яйцата изведнъж престанаха да ми се струват вкусни.

Бяхме се сбутали в сепарето, ядяхме и се преструвахме, че другите не ни убиват с погледи, когато Старк дойде при нас. Изглеждаше уморен и когато ме погледна, видях тъга в очите му. Бях я съзряла в погледа на Калона, когато говореше за Никс. „Старк мисли, че не е оправдал очакванията ми.“

Усмихнах му се. Исках да премахна тревогата от лицето му.

– Здравей – тихо казах аз.

– Здравей – отвърна той.

И после осъзнахме, че всички ни гледат и слушат. Старк се прокашля, придърпа стол и прошепна:

– Дарий и Ленобия вече са на летището. Аз ще ви закарам с джипа. – Той се огледа и аз видях, че част от напрежението

изчезна от лицето му. – Предполагам, че сте изпратили Хийт да си ходи у дома?

– Да си вземе паспорта – обяви Стиви Рей.

Това, естествено, предизвика лека суматоха на нашата маса. Въздъхнах, изчаках бурята да утихне и когато всички най-после млъкнаха, казах:

Да, Хийт идва с нас. Точка.

Афродита озадачено повдигна едната си руса вежда.

– Мисля, че има логика да вземеш кръвната банка със себе си. Дори стрелецът със злобната физиономия ще трябва да се съгласи с това.

Казах „точка“, защото няма да говоря по този въпрос. И не наричай Хийт кръвна банка.

– Не е учтиво – допълни Стиви Рей.

– Ухапи ме, ако можеш – без да мисли, каза Афродита и Близначките моментално започнаха да се кикотят.

– Стиви Рей няма да идва с нас – прекъснах веселието им аз. – Това означава, че когато образуваме кръг, Афродита ще представлява духа.

Близначките млъкнаха. Всички се втренчиха в Стиви Рей.

– Онези червени новаци може да не бъдат спасени авторитетно отбеляза Деймиън.

– Знам, но ще опитам още веднъж.

– Хей, направи ми една услуга – провикна се Афродита. – Внимавай да не те убият. Отново. Убедена съм, че това ще бъде обезпокоително тревожно за мен.

– Няма да ме убият – отвърна Стиви Рей.

Обещай ми, че няма да отидеш там сама – обади се Джак.

– Трябва да обещаеш – съгласи се Старк.

Аз не казах нищо. Вече не бях толкова уверена, че само аз знам правилния начин да се правят нещата. За щастие мълчанието ми не беше забелязано, защото в същия миг влязоха червените новаци и всички в столовата отместиха погледи от нас и се вторачиха в тях и защушукаха.

– По-добре да проверя как са. – Стиви Рей стана и ни се усмихна. Побързайте и свършете работата там, за да се върнете по-скоро тук. – Тя ме прегърна и промълви: – Ти ще постъпиш правилно.

– Ти също – прошепнах аз.

Стиви Рей се отдалечи от мен и се залови с червените новаци, които ни махнаха, докато се строяваха в редици. Тя се държеше съвсем нормално и им говореше така, сякаш те не влизаха в столовата за пръв път, откакто бяха умрели. Червените новаци веднага започнаха да се отпускат, без да обръщат внимание на погледите и шушукането.

– Стиви Рей е добър водач – изразих аз на глас мислите си.

– Дано това не й донесе неприятности – добави Афродита. Погледнах я и тя сви рамене. – Някои хора… особено злите неживи… не могат да бъдат водени.

– Тя ще постъпи правилно – повторих аз думите на Стиви

Рей.

– Да, но дали те ще постъпят правилно?

Нямах отговор на този въпрос.

– Готови ли сте? – попита Старк.

– Да – отговорих аз.

Останалите кимнаха, взехме чантите си и тръгнахме към вратата. Старк и аз вървяхме най-отзад.

– Здравей, Зоуи.

Гласът на Ерик ме спря. Старк остана до мен и изпитателно се втренчи в бившето ми гадже.

– Здравей, Ерик предпазливо отвърнах аз.

– Желая ти успех.

– Благодаря. – Бях приятно изненадана от неутралното му изражение и отсъствието на лепката Венера до него. – Ще останеш ли в училището да преподаваш театрално изкуство?

– Да, но само докато намерят нов преподавател. Затова ако не съм тук, когато се върнеш, исках само да знаеш, че… – Той погледна Старк и после отново мен. Желая ти успех.

– Добре. Благодаря ти още веднъж.

Ерик кимна и бързо излезе от столовата. Вероятно се запъти към трапезарията на преподавателите на горния етаж.

– Беше малко странно, но мило от негова страна – отбе-лязах аз.

– Той преиграва рече Старк и ми отвори вратата.

– Да, ясно ми е, но се радвам, че Ерик каза нещо мило, преди да заминем. Мразя непохватното държане на бивши гаджета.

– Това е още една причина да се радвам, че практически не съм ти гадже.

Другите от групата вървяха няколко метра пред нас, затова имахме малко време насаме. Тъкмо се мъчех да преценя дали забележката му граничеше с ненавист или не, когато той неочаквано попита:

– Всичко ли беше наред, докато спеше? Събуди ме веднъж.

– Всичко беше наред.

Старк се поколеба и добави:

– Не си пила от Хийт.

Това не беше въпрос, но аз отговорих, въпреки че гласът ми прозвуча по-остро, отколкото възнамерявах.

– Не. Чувствах се добре и не беше необходимо.

– Ще разбера, ако го направиш.

– Може ли да не говорим за това точно сега?

^- Да, добре. – Повървяхме още малко и преди да стигнем до паркинга, Старк забави крачка, за да останем насаме. – Сърдиш ли ми се?

– Защо да ти се сърдя?

Той повдигна рамене.

– Ами, първо виденията на Афродита. Тя те е видяла в сериозна беда, но мен или ме вижда, или изобщо не ме вижда. А сега пък и Хийт ще идва с нас в Италия… – Гласът му заглъхна. Изражението му беше отчаяно.

– Старк, виденията на Афродита може да се променят. Правили сме го няколко пъти. Веднъж лично за мен. Ще променим и удавянето. Всъщност вероятно ти ще го промениш. Ти няма да позволиш да ми се случи нищо лошо.

– Въпреки че имам проблем да излизам на слънчева светлина?

Изведнъж разбрах защо заплахата за живота ми го безпокои толкова много… Старк мислеше, че няма да бъде до мен, когато се нуждая от него.

– Ще измислиш начин да се погрижиш да съм в безопасност дори да не можеш да бъдеш е мен физически.

– Наистина ли го вярваш?

– С цялото си сърце – искрено отговорих аз. – Няма друг вампир, когото бих искала за мой воин. Имам ти доверие.

Старк придоби такъв вид, сякаш от плещите му се смъкна товар от милиони килограми.

– Хубаво е да чуя, че го казваш.

Спрях и се обърнах с лице към него.

– Щях да ти го кажа и по-рано, но мислех, че го знаеш.

– Да, тук. – Той посочи сърцето си. Но и ушите ми трябваше да го чуят.

Отпуснах се в прегръдките му и притиснах лице до врата му.

– Имам ти доверие.

Благодаря, милейди – промълви Старк и ме прегърна със силните си ръце.

Отдръпнах се от него и се усмихнах. Изведнъж Калона ми се стори много далеч, тъй като Старк запълваше настоящето ми.

– Ще измислим решение и ще се справим заедно… воин и

дамата на сърцето му. -

– Точно това искам – заяви той. – Останалото да върви

по дяволите!

– Да. Всички и всичко друго да вървят по дяволите! – съгласих се аз. Отказах да мисля за Калона. Той беше грамаден, страшен и озадачаващ. Старк беше надежден и сигурен. Хванах ръката му и го дръпнах с мен към джипа. – Хайде, време е да отиваме в Италия.

ТРИЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Зоуи

– Венеция е седем часа преди нас – обясни Ленобия, която ни чакаше пред контролно-пропускателния пункт на охраната за важни пътници. – Щом кацнете там, ще бъде късно следобед. Опитайте се да спите колкото е възможно повече в самолета. Висшия съвет ще се събере, след като се стъмни, и трябва да бъдете там свежи и съсредоточени.

– Как ще се справи Старк със слънчевата светлина? – попитах аз.

– Уведомих Висшия съвет за потребностите му. Те ме увериха, че той ще бъде предпазен от слънцето. Нямат търпение да се срещнат с него и са изключително любопитни за този нов вид вампир,

– Да не би да искат да ме изследват като лабораторен плъх? – попита Старк.

– Няма да им позволим – заяви Дарий.

–Не трябва да забравяте, че Висшия съвет се състои от седемте най-мъдри и стари Висши жрици, които са живи Днес. Те не се държат нечовешки, нито прибързано успокои ни Ленобия.

– Значи са като Шекина? – попита Джак,

– Шекина беше Висша жрица на всички вампири, затова Нямаше друга като нея, докато всеки член на Съвета е избран от група или организация вампири. Те заемат поста петдесет години и после се избира нов член. Никой член на Съвета не може да остане на длъжността си за следващ мандат. Членовете са от целия свят и са известни с мъдростта си.

– Това означава, че би трябвало да са достатъчно умни и да не повярват на Калона и Неферет – отбелязах аз.

– Не трябва да се тревожим дали са умни, или не, а какъв избор ще направят – намеси се Афродита. – И в Дома на нощта има множество умни вампири, но те не направиха нищо и оставиха Калона и Неферет да ги прегазят.

– Афродита е права подкрепи я Деймиън. ^

– Затова трябва да бъдем готови за всичко – каза Дарий.

– И аз мисля така – съгласи се Старк.

Ленобия кимна.

– Помнете, че изходът от представянето ви пред Съвета може да промени света.

– Чак пък толкова… – измърмори Афродита.

Ленобия я изгледа строго, но не й каза нищо и ме изненада, като се обърна към Джак.

– Мисля, че ти трябва да останеш тук.

За нищо на света! Отивам там, където е и Деймиън – отвърна той.

– Там, където отива Деймиън, ще бъде опасно.

– Тогава двойно повече искам да бъда с него!

– Смятам, че Джак трябва да дойде. Той е част от нас. Освен това… – Продължих да говоря, следвайки инстинктите си, и съдейки по чувството за справедливост в себе си, знаех, че изразявам на глас нещо, което Никс иска всички да чуят. – Джак има връзка с нещо важно.

– Така ли? С какво?

Усмихнах му се.

Връзката ти е с технологиите… магията на съвременния свят.

Деймиън се ухили.

– Вярно е! Джак разбира от всичко за аудиовизуалните средства и компютрите. Мислех го за гений по технологиите, но всъщност той е гений на квадрат.

– Боже! Страхотно! – зарадва се Джак.

– Тогава ти си права, Зоуи. Нека Джак да дойде с вас. Никс го е надарила с определена цел, която може да ви е от голяма полза.

– Да, и също така… – Готвех се да кажа на Ленобия и за другия ни спътник, когато Хийт дотърча при нас, преметнал ученическа чанта на рамото си.

– И твоят консорт ли ще идва? – Ленобия довърши изречението ми и озадачено повдигна едната си вежда.

– Да! – отговори Хийт и ме прегърна. Не се знае кога Зоуи може да изпита потребност да ме ухапе.

– Добре, Хийт, всички го разбират. – Усетих, че лицето ми пламна, и нарочно отбягнах погледа на Старк.

Като консорт на Висша жрица ще ти бъде позволено да влезеш в залата на Съвета обясни Ленобия, – но нямаш правото да говориш.

– Има много правила как да се държиш пред Съвета, нали? – попита Деймиън и на мен ми се догади още повече.

– Правила?

– Да – потвърди Ленобия. Системата е древна и целта й е да предотврати хаос, но по принцип изслушват всички оратори. Трябва да спазвате правилата, иначе ще ви изведат от залата.

– Но аз не знам правилата!

– Моята приятелка Нрсея, също преподавателка по езда на остров Сан Клементе, ще ви посрещне на летището. Тя ще ви заведе в стаите ви на острова и ще ви инструктира какъв е етикетът на Съвета.

– И нищо ли няма да мога да кажа? – попита Хийт.

– Абе, ти увреден ли си? – провикна се Афродита. – Нали това ти обясни Ленобия?

– А за теб не съм сигурна дали изобщо ще те допуснат в залата на Съвета – обърна се Ленобия към Афродита.

– Какво? Но аз съм… – Афродита млъкна. Истината беше, че тя е човек, специален, но човек.

– Но Ерсея иска да присъстваш – продължи Ленобия. – Ще видим дали ще те приемат, или не.

– Качвайте се в самолета. Азтрябва да поговоря с Ленобия за секунда.

– Ще заминете от изход двайсет и шест – добави Ленобия. – Бъдете благословени и нека Никс бъде с вас.

Бъди благословена! – отговориха всички и се отправиха към виещата се опашка пред охраната.

– Как са ранените новаци? – попитах аз.

– Много по-добре. Благодарение на онова, което ти направи за тях – отвърна Ленобия.

Махнах с ръка.

– Радвам се, че са по-добре. Ами Дракона?

– Скърби безутешно.

– Много съжалявам.

– Победи Калона и спри Неферет. Това ще му помогне.

Не обърнах внимание на обземащата ме паника и смених

темата.

– Какво ще правиш с червените новаци?

– Мислих по този въпрос и смятам да уважим волята на тяхната Висша жрица. Ще говоря със Стиви Рей, когато се върна в училището, и ще решим какво според нея е най-доброто за тях.

Стори ми се странно, че Ленобия нарича Стиви Рей Висша жрица, но не в лошия смисъл.

– Трябва да знаеш, че има и други червени новаци освен онези, които са със Стиви Рей.

Ленобия кимна.

– Дарий ми каза.

– Какво ще правиш с тях?

– Както и с другите, решението зависи от Стиви Рей. Положението е трудно. Дори не знам в какво точно са се превърнали. – Ленобия сложи ръка на рамото ми. – Зоуи, не трябва да допускаш случилото се тук да те разсейва. Съсредоточи се върху Калона, Неферет и Висшия съвет. Аз ще се погрижа за Дома на нощта.

Въздъхнах.

– Добре. Ще го сторя. Поне ще се опитам.

Тя се усмихна.

– Уведомих Висшия съвет, че те смятаме за наша Висша жрица.

Стъписах се.

– Сериозно?

– Да. Ти наистина си Висша жрица, Зоуи. Заслужи го. И си свързана с Никс така, както никой новак или вампир не е бил. Следвай напътствията на богинята и ни накарай да се гордеем.

– Ще направя всичко възможно.

– Само това искаме от теб. Бъди благословена, Зоуи Редбърд.

– Бъди благословена – отвърнах аз и тръгнах към изход двайсет и шест, като се опитах да не мисля твърде много за факта, че една Висша жрица на Никс не би трябвало да сънува бившия воин на богинята.

* * *

– Бабо! Здравей. Как се чувстваш? казах аз по мобилния си.

– О, Зоуи, пиленце! Днес съм по-добре. Мисля, че краят на бурята ми даде сили. Ледът е красив, но само в малки дози.

– Хей, не мисли, че това означава, че трябва да бързаш да се върнеш във фермата за лавандула. Моля те, обещай ми, че ще позволиш на сестра Мери Анджела да се грижи за теб известно време.

– Не бой се, а-вет-си а-ге-хут-са. Компанията на добрата сестра много ми харесва. Ще дойдеш ли да ме видиш довечера? Как вървят нещата в училище?

– Затова ти се обаждам, бабо. Готвя се да се кача на училищния самолет и да замина за Венеция. Калона и Неферет са там и, изглежда, се бъркат на Висшия съвет.

– Лоша работа, а-вет-си а-ге-хут-са. Няма да влизаш в битката сама, нали?

– Не, бабо. Цялата група е с мен. Плюс Хийт.

Добре. Не се срамувай да използваш връзката си с него. Такъв е естественият ред на нещата.

Задавиха ме сълзи. Трайната и неизменна обич на баба, колкото и чудовищен и странен да бе станал животът ми, беше основата на целия ми свят.

– Обичам те, бабо.

– И аз те обичам, а-вет-си а-ге-хут-са. Не се тревожи за мен. Съсредоточи се върху задачата си. Ще бъда тук, когато спечелиш битката.

– Говориш така, сякаш си убедена, че ще я спечеля.

– Сигурна съм в теб, а-вет-си а-ге-хут-са, и че имаш благоразположението на богинята.

– Бабо, имах много странен сън за Калона. – Заговорих по-тихо, въпреки че се отдалечих от останалите хлапета, които чакаха до изхода самолетът ни да бъде готов да се качим. Видях, че Калона не винаги е бил лош. Някога той е бил воин на Никс.

Баба дълго мълча и накрая отговори:

– Това прилича по-скоро на видение, отколкото на сън.

Почувствах, че тя е права.

– Видение! Тогава означава ли, че е истина?

Не е задължително, въпреки че придава на видяното по-голямо значение от съня. А на истина ли ти приличаше?

Прехапах устни, но признах:

Да, имах чувството, че виждам истината.

– Не забравяй да смекчаваш чувствата си със здрав разум. Слушай сърцето, ума и душата си.

– Опитвам се, бабо.

– Намери равновесие между чувствата си и логиката, и разума. Ти не си Ая, а Зоуи Редбърд и имаш свободна воля. Ако ти стане прекадено трудно, потърси помощ от приятелите си, особено от Хийт и Старк. Те са свързани с теб, Зоуи, а не с духа на древното момиче от племето чероки.

– Права си, бабо. Ще го запомня. Аз съм аз и това няма да се промени.

– Зи! Качваме се! – извика Хийт.

– Трябва да затварям, бабо. Обичам те!

– Обичта ми е с теб, а-вет-си а-ге-хут-са.

Влязох в самолета, вдъхновена от обичта на баба. Тя имаше право. Трябваше да намеря равновесието между онова, което знаех за Калона, и онова, което мислех, че знам за него.

Позитивното ми отношение се засили, като видях страхотния самолет, с който щяхме да летим. Пътническият салон беше като в първа класа и имаше огромни кожени седалки, които ставаха на легла, и свръхплътни щори на стъклата. Минах покрай всеки прозорец и ги смъкнах.

– В момента няма слънце, умнице – подхвърли Афродита.

– Грижа се за това, в случай че някой от вас забрави да ги спусне.

– Няма да изгоря твоя воин, защото тогава моят воин ще има твърде много работа.

– За теб никога няма да бъда зает – отговори Дарий, седна до нея и вдигна облегалката за ръцете между тях, за да се гушкат.

– Гадост – рече Ерин.

– Да се преместим в дъното на самолета, за да не ни накара Афродита да повърнем предложи Шоуни.

– Предлагат ли напитки тук? – попита Деймиън.

– Надявам се. Бих изпила една бира – отвърнах аз. Зарадвах се, че всички говорят нормално, така както и аз изведнъж се почувствах.

– Ленобия каза, че ще пътуваме сами, но се обзалагам, че щом излетим, ще потърсите и ще намерите нещо за пиене – обади се Дарий.

– Аз знам къде държат бирата – заяви Старк. С този самолет пътувах от Чикаго дотук. Ще ви донеса бира, след като излетим. Той посочи празното място до себе си. – Ще седнеш ли до мен?

– Хей, Зи! – извика Хийт от задната част на самолета. – Запазил съм ти място тук.

Въздъхнах.

– Знаете ли какво. Мисля да седна тук сама и да се опитам да поспя. Умората от дългото пътуване в друга часова зона е убийствена – казах аз и избрах седалка на половината разстояние между Хийт и Старк.

– Ще глътна ксанакс. Знам как да пътувам със самолет – рече Афродита. Ще бъда готова да хукна по магазините веднага щом кацнем във Венеция.

Магазини? – провикна се Шоуни.

– Пазаруване? – припя Ерин.

– Може би трябва да отидем с Афродита.

– Отлична идея, сестра ми – съгласи се Ерин.

Усмихнах се, когато Близначките се преместиха далеч

от Афродита, която им се усмихна подигравателно и бързо започна да съставя списък на възможностите за пазаруване във Венеция.

– Вземи. – Старк ми подаде одеяло и възглавница. – Понякога в самолетите става студено, особено когато се опитваш да спиш.

– Благодаря. – Исках да му кажа, че бих желала да се сгуша при него, но не знаех как ще се почувства Хийт (който в момента разгорещено спореше дали „Макинтош“, или персоналните компютри са по-добри).

Хей, няма проблем. Разбирам – прошепна Старк.

– Ти си най-добрият воин в света.

Той ми отправи една от онези самодоволни усмивки, които много харесвах, и ме целуна по косата.

– Заспивай. Ще подслушвам психически чувствата ти. Ако нещата станат странни, ще те събудя.

– Разчитам на това.

Увих се в одеялото, отпуснах глава на възглавницата, която моят воин ми даде, и заспах, преди самолетът да излети.

И да съм сънувала нещо, не си го спомнях.