Текст книги "Изкушена"

Автор книги: П. Каст

Соавторы: Кристин Каст
сообщить о нарушении

Текущая страница: 16 (всего у книги 20 страниц)

ТРИЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Стиви Рей

– Не съм съгласна с теб рече Ленобия.

– Но решението е мое, нали? – попита Стиви Рей.

– Да, но бих искала да размислиш. Нека дойда с теб. Или дори Дракона… Той може да те придружи.

– Дракона все още не е на себе си от смъртта на Анастасия, а ти трябва да отговаряш за нещата тук. Мисля, че не е разумно да напускаш училището точно сега. Аз ще се оправя с тях. Познавам ги. Те няма да ме наранят и дори да са загубили и последната си капка мозък и да се опитат да ми направят нещо, няма да могат. Ще призова земята и ще ги размажа. Не се безпокой. И по-рано съм се справяла с тях. Може да ги убедя да се върнат тук с мен. Може би връщането в училището ще им помогне.

Ленобия кимна.

– В думите ти има логика. Върни ги на мястото, където за последен път са се чувствали нормални, и вероятно отново ще намерят това усещане.

И аз така мисля. – Стиви Рей замълча и после добави с по-тих и тъжен глас: – Аз все още се боря със себе си от време на време. Понякога ми се струва, че мракът е толкова близо, че мога да го докосна. Виждам го и в моята група… в онези, които също са открили човечността си. И за тях не винаги е лесно.

Може би винаги ще трябва да избираш и чертата между доброто и злото не е толкова ясна за теб и твоите червени новаци.

Но това прави ли ни лоши? Или безполезни?

– Не, разбира се.

– Тогава разбираш защо трябва да отида пак в депото и да поговоря с хлапетата. Не мога да им обърна гръб. Зоуи не обърна гръб на Старк, въпреки че той ме простреля. Това беше гадно и никак не беше мило от негова страна, но накрая Старк стана добър,

– Ти ще бъдеш чудесна Висша жрица, Стиви Рей.

Лицето на Стиви Рей пламна.

– Не съм Висша жрица, но те имат само мен.

– Не, ти си Висша жрица. Вярвай в това. Вярвай в себе си. – Ленобия й се усмихна. – Е, кога тръгваш за депото?

– Първо ще проверя дали червените новаци са се настанили по стаите и имат дрехи и други необходими неща. Те ще трябва да вложат всичко в учението и това ще бъде много трудно, защото учебните предмети се променят всеки срок. Но искам да отида там още тази вечер.

Тази вечер? Сигурна ли си, че няма да изчакаш до утре? Не трябва ли първо да се настаните?

– Ами, истината е, че не знам дали може да се настаним тук.

– Разбира се, че може. Дома на нощта е и ваш дом.

– Беше наш дом. Сега се чувстваме по-добре, като си почиваме под земята през деня. – Стиви Рей се усмихна нервно. – Говоря така, сякаш съм същество от глупав филм за чудовища, нали?

– Не, в думите ти има логика. Ти умря. Щом това се случи с някой от нас, телата ни се връщат в земята. Въпреки че възкръсна, ти все още имаш връзка със земята, а ние нямаме. – Ленобия се поколеба. – Под главната сграда на Дома на нощта има мазе. Използва се за склад и не е обитаемо, но с малко работа…

– Може би. Нека видя какво ще стане с хлапетата в депото. Там ни харесва и сме се устроили добре.

Не виждам защо да не пътувате. Човешките деца ползват автобус всеки ден.

Стиви Рей се усмихна.

– Голямата жълта лимузина!

Ленобия се засмя.

– Все ще намерим начин. Твоята група е част от нас и тук е вашият дом.

– Дом… звучи добре. Е, ще тръгвам, ако искам да стигна до депото, преди да се зазори.

– Дай си достатъчно време. Няма да те задържам, а прогнозата е за силна оклахомска слънчева светлина. Травис Майърс дори каза, че температурата може да се повиши над нулата и да се отървем от част от леда.

– Травис е любимият ми метеоролог. Не се тревожи. Ще се върна преди разсъмване.

Отлично. Тогава ще имаш време да ми разкажеш как е минало.

Ще дойда право при теб. – Стиви Рей се надигна да стане, но после промени решението си. Трябваше да попита… Въпросът нямаше да се стори абсолютно странен на Ленобия. Трябваше да попита. – Ей, гарваните-демони бяха много лоши, така ли?

На лицето на преподавателката по езда се изписа отвращение.

– Моля се на Никс да са били изгонени от този свят, кога-то баща им беше принуден да избяга от Тулса.

– Беше ли чувала за тях? Знаеше ли за тях, преди те да излетят от земята?

Ленобия поклати глава.

– Не. Не знаех нищо за тях. Дори не бях чувала легендата на племето чероки. Но лесно познах едно нещо в тях.

– Така ли? Какво?

– Злото. И преди съм се борила със злото, а те са поредното му тъмно лице.

– Мислиш ли, че са абсолютно лоши? Все пак, те са отчасти човеци.

– Не отчасти човеци, а… безсмъртни.

– Да, това имах предвид.

– А безсмъртните са част от абсолютното зло.

Ами ако Калона не винаги е бил като сега? Той е дошъл отнякъде. Може би там е бил добър и ако това е истина, тогава може да намерим нещо добро и в гарваните-демони.

Преди да отвърне, Ленобия се вгледа изпитателно в Стиви Рей и после заговори бавно, но убедено.

– Жрице, не позволявай състраданието, което изпитваш към червените новаци, да пречи на преценката ти за злото. То съществува тук, в нашия свят. Съществува и в Другия свят. Осезаемо е и тук, и там. Има голяма разлика между увредено дете и същество, заченато с насилие, чийто баща е зъл.

– И сестра Мери Анджела каза същото.

– Монахинята е мъдра жена. – Ленобия замълча и сетне продължи. – Стиви Рей, усетила ли си нещо, за което трябва да знам?

О, не! – припряно отвърна Стиви Рей. – Само разсъждавах на глас, това е всичко. За доброто и злото и избора, който правим. Питах се дали и гарваните-демони могат да избират.

И да са имали тази способност, те отдавна са избрали злото.

Да, убедена съм, че си права. Е, добре, ще тръгвам. Ще дойда при теб преди зазоряване.

Ще те чакам с нетърпение. Нека Никс бъде с теб, жрице. И бъди благословена.

– Бъди благословена – отговори Стиви Рей, излезе от конюшнята и забърза, сякаш разстоянието от думите, които бе изрекла, щеше да я отдалечи от вината й. Къде й беше умът, когато говори за гарваните-демони на Ленобия? Трябваше да си държи устата затворена и да забрави за Репхайм.

Но как можеше да го забрави, когато щеше да го види отново, щом отидеше в депото?

Не трябваше да го изпраща там. Трябваше да измисли нещо друго. Или да го предаде!

Не, Късно беше да мисли за това. Сега можеше само да се помъчи да поправи пораженията от стореното. Първо, да се свърже с червените новаци, а после да се оправя с Репхайм. За пореден път.

Разбира се, той може би не беше проблем. Новаците вероятно не го бяха намерили. Репхайм не миришеше като нещо за ядене и не беше в състояние да ги нападне. Сигурно се криеше в най-тъмния тунел и ближеше раните си. Или беше умрял. Кой знаеше какво може да се случи на гарван-демон, ако се разразеше гадна инфекция?

Стиви Рей въздъхна и извади телефона от джоба си. Замоли се в тунелите да има връзка и изпрати съобщение на Никол.

„Трябваш ми тази вечер.“

Не след дълго Стиви Рей получи отговор.

„Заета съм. Ще се върна на разсъмване.“

Стиви Рей се намръщи и написа:

„Ела!“

Тя започна да крачи напред-назад, докато чакаше отговора на Никол.

„Ще бъда там в 6.“

Стиви Рей изпита желание да изскърца със зъби. Шест беше само час и половина преди зазоряване. По дяволите! Никол я ядосваше жестоко. Тя всъщност беше най-големият проблем там долу. Останалите хлапета само я следваха. Не бяха много мили, но не бяха и като нея. Стиви Рей помнеше Никол от времето, преди да умре. Никол беше зла още тогава и не се беше променила. Дори беше станала по-лоша.

Стиви Рей трябваше да я намери. Ако Никол обърнеше гръб на мрака, вероятно другите хлапета щяха да я последват.

„Добре – написа Стиви Рей и после добави: – Става ли

нещо странно?“

Тя затаи дъх, докато чакаше телефонът да позвъни. Може би Никол щеше да й съобщи, че е намерила гарван-демон. Репхайм вероятно щеше да й хареса. А може би щеше да го убие веднага, без да си помисли нищо. При всички случаи Никол щеше да й каже. Това щеше да я накара да се почувства могъща и властна.

„Търся храна. Жива храна. Искаш ли да се присъединиш към нас?“

Стиви Рей знаеше, че няма да бъде добре, ако напомни на Никол, че не трябва да ядат хора, нито дори бездомници или лоши шофьори (които те обичаха да преследват и да измъкват от колите).

„Не. Ще се видим в 6. Ха-ха-ха-ха-ха-ха“ написа тя и прибра телефона в джоба си.

Нощта щеше да бъде дълга, особено онзи час и половина пред шест и разсъмването.

Репхайм

Това е планът, птицечовеко. Готов ли си? – Непоканена и без предизвестие, Никол, водачката на червените новаци, нахлу в стаята на Стиви Рей, където се беше настанил Репхайм. Ритна леглото, за да го събуди, и започна да говори и обяснява плана си как да хванат Стиви Рей на покрива на сградата.

Дори толкова скоро преди разсъмване да си успяла да примамиш Червената на покрива на сградата, как смяташ да я задържиш там?

– Първата част е лесна, защото сградата не е коя да е, а тази. Горе има две кръгли, красиво украсени кули, които показват, че това място е било голяма работа навремето. Те са отворени към небето, защото това е покривът. Намерихме голяма метална клетка, която да закачим с вериги на върха на едната кула. Няма начин Стиви Рей да се измъкне. Тя е силна, но не може да счупи метал. Освен това там горе няма земя, която да достигне. Стиви Рей ще бъде хваната в капан и щом слънцето изгрее, ще се изпържи като бургер.

– Защо тя ще бъде на покрива на тази сграда?

– Това е още по-лесно. Стиви Рей ще бъде там, защото ти ще я заведеш.

Репхайм онемя от стъписване, а после внимателно подбра думите си.

– Мислиш, че аз мога да заведа Червената да се качи на I покрива на сградата малко преди зазоряване? Защо да мога да го направя? Не съм достатъчно силен, за да я победя и да. я нося. – Гласът му прозвуча по-скоро отегчено, отколкото I любопитно.

 – Няма да е необходимо. Тя те спаси. И го е направила,

Без да казва на никого. Това ми говори, че ти означаваш.нещо нещо за нея. Дори много. – Никол се усмихна подигравателно при тази мисъл. – Стиви Рей е жалка. Мисли, че може да , спаси света и други подобни щуротии. Затова ще дойде тук , – Малко преди разсъмване. Тя смята, че може да ни спаси. ,

– ние не искаме да бъдем спасявани! – Никол започна да се  смее.

 Репхайм видя мастилената сянка на Неферет, която се  плъзна в очите й и помрачи изражението й. Тя изглеждаше  на ръба на истерията.

– Защо ще иска да ви спаси?

Въпросът му прекъсна смеха й, сякаш й зашлевиха шамар.

– Какво? Мислиш, че ние не заслужаваме спасяване? – Бързо като завистлива мисъл, тя се приближи до леглото и сграбчи китката на здравата му ръка. – Разбирам какво мислиш.

Никол се втренчи в него. Ръката му излъчваше топлината на психичното й насилие и докато топлината се разпространяваше из тялото и душата му, Репхайм се съсредоточи върху едно – гнева си.

Тя пусна китката му и отстъпи крачка назад.

– Брей – смутено се изсмя Никол. – Вбесен си. Защо?

– Защото съм ранен и изоставен да се разправям с деца и дребнавите им игрички! – изсъска той.

Тя отново навлезе в личното му пространство и изръмжа:

– Това не е дребнаво! Ще се отървем от Стиви Рей и ще направим каквото обещахме на Неферет. Е, ще бъдеш ли така добър да ни помогнеш да я заловим, или да те оставим вън от играта и да пристъпим към резервния план?

Репхайм не се поколеба.

– Какво искате да направя?

Усмивката й му напомни на гущер.

– Ще ти покажем стъпалата, които водят нагоре към кулата… и отсрещната страна на покрива, далеч от тъпото дърво. Няма да рискуваме тя да намери начин да го придърпа към себе си, да се предпази и да оживее. Ти ще отидеш в другата кула и ще чакаш. Свий се така, сякаш сме те довлекли дотам, след като сме те пребили от бой и кръвта ти изтича. Точно това ще й кажа, че сме направили, но ще се погрижа да разбере, че още си жив.

– И Стиви Рей ще се качи да ме спаси? – с абсолютно

безизразен глас попита Репхайм.

– Отново. Да. Разчитаме на това. Щом тя се качи в кулата при теб, ти само лежи неподвижно. Ние ще спуснем отгоре клетката и веригите. Слънцето ще изгрее и Стиви Рей ще изгори. И след това ще те измъкнем. Виждаш ли? Не е трудно.

– Планът ти ще успее – заяви той.

– Да. Ако обаче в последната минута решиш, че в края на краищата не си с нас, Къртис или Стар ще застрелят пернатия ти задник и пак ще те хвърлим в кулата. Това също ще ни свърши работа, защото ти си и план А, и план Б. Просто в единия си малко по-мъртъв.

– Както вече споменах, баща ми заповяда да му доведа Червената.

Да, но не го виждам наоколо.

– Не знам защо играеш тази игра с мен. Ти знаеш, че баща ми не ме е изоставил. Той ще се върне за любимия си син и щом дойде, аз ще му дам Червената.

– И нямаш нищо против, че тя ще бъде овъглена?

Състоянието на тялото и не ме интересува, стига да го имам.

Добре, ще го имаш. Не искам да я ям, затова тялото й не ми трябва. – Никол наклони глава на една страна и го погледна изпитателно. – Надникнах в птичия ти мозък и знам, че си вбесен, но също и че изпитваш вина. Защо?

– Трябва да съм до баща си. Всичко друго е неприемливо.

Лаещият й смях беше отблъскващ.

– Ти си син на баща си, нали? – Тя отметна одеялото на вратата и докато излизаше, подвикна: – Наспи се. Имаш няколко часа, преди Стиви Рей да дойде. И ако се нуждаеш от нещо, Къртис е тук навън с големия си пистолет. Той ще ти донесе, каквото ти потрябва. Стой в стаята, докато те повикам. Ясно ли е⁹

– Да.

Червената новачка излезе и Репхайм отново се сви на леглото на Стиви Рей. Преди отново да заспи здравословен сън, единствената му мисъл беше, че Червената трябваше да го остави да умре под онова дърво.

ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Зоуи

Събудих се едва когато кацнахме на летището във Венеция. Кълна се, че спах през целия път и сънувах само, че аз и гигантският бобър от странните реклами за приспивателни играем „Скрабъл“ (нещо, което не играя). Аз спечелих милиони чифтове маркови обувки от него (а той всъщност нямаше крака). Сънят беше чудат, но безобиден и аз спах като дете в лятна ваканция.

Повечето ми приятели бършеха сълзите от очите си и духаха носовете си.

– Какво им става на всичките? – попитах аз Старк, дока-то самолетът рулираше по пистата. По някое време на полета той се беше преместил и седнал на седалката от другата страна на пътеката.

Старк посочи с брадичка останалите зад нас, включително Хийт, чийто поглед беше замъглен.

Гледаха филма „Милк“ от 2008 и се разреваха като бебета.

– Хей, филмът е хубав. И е супер тъжен.

– Да, гледах го, когато излезе по екраните, но исках да запазя мъжко спокойствие, затова реших да се преместя и да чета. – Той ми показа книгата си – „Моят сезон на загуби от Пат Конрой.

– Ти наистина обичаш да четеш.

– Да.

Сезон на загуби? Как му е хрумнало да напише такова нещо?

– Наистина ли искаш да знаеш?

– Разбира се.

– Авторът е написал книгата, за да покаже, че страданието може да бъде източник и на сила.

– Хм – тъпо изсумтях аз.

– Той е любимият ми писател.

– Трябва да прочета нещо от него.

– Конрой не пише модни книжленца.

– Това е ужасен стереотип! – започнах аз и се приготвих да се впусна в лекция за женомразците (дума, която бях научила от Деймиън, докато четяхме „Алената буква“ в часовете по литература) и идеята им, че мъжките книги са за момчета, а лековатите, безсмислени и пълни с красиви истории книги са за момичета, когато самолетът леко се разтресе и след известно време спря.

Всички се втренчихме един в друг, без да сме сигурни какво да направим, но след малко вратата на пилотската кабина се отвори и помощник-пилотът вампирка излезе и се усмихна.

– Добре дошли във Венеция. Знам, че най-малко един от вас има специални потребности, затова влязохме направо в нашия частен хангар.

Чух, че Близначките се изкикотиха, защото Старк беше „специалната потребност“, но ние не им обърнахме внимание.

– Ерсея ще ви посрещне тук и ще ви придружи до остров Сан Клементе. Вземете чантите си. Бъдете благословени. – Тя се приближи до вратата, натисна няколко лостчета и я отвори. – Може да слезете от самолета.

– Нека сляза първа – предложих аз на Старк, който вече беше станал, прибрал книгата си и метнал раницата си на рамо. – Искам да проверя дали слънцето грее и няма да те изпече.

Той отвори уста да спори е мен, но Дарий бързо мина покрай нас.

– Вие стойте тук. Аз ще ви кажа дали е безопасно.

– Той е истински воин – подхвърли Афродита, която тръгна пред всички и те трябваше да се влачат зад багажа й „Бетси Джонсън“. Харесва ми, когато Дарий се изпълни с тестостерон, но ми се иска да не забравя да носи и чантата ми.

– Ръцете му трябва да са свободни, за да те брани – обясни Старк, без да добавя „глупачке“, което обаче се подразбра от тона му.

Тя присви очи и го погледна намръщено, но в същия миг Дарий подаде глава в самолета.

– Всичко е наред.

Ние се обърнахме и започнахме да се изнизваме по пътеката към вратата.

Вампирката, която ни чакаше долу, беше висока, с царствен вид и тъмнокоса за разлика от русата Ленобия, но определено приличаше на преподавателката ни по езда. Излъчваше спокойствие също като нея. Реших, че това се дължи на връзката им с конете. Те са спокойни и мъдри, защото конете, които са най-страхотните животни в света след котките, избират успокояващи и умни хора.

Аз съм Ерсея. Добра среща, Зоуи. – Черните й очи ме откриха мигновено, въпреки че слизах по стълбата след Старк и Дарий.

– Добра среща – отвърнах аз.

Погледът й се отмести към Старк. Тя отвори широко очи, когато видя червената му татуировка от богато украсени стрели от двете страни на полумесеца на челото му.

– Това е Старк – представих го аз, за да наруша неловкото мълчание.

– Добра среща, Старк.

– Добра среща – машинално отговори той. Гласът му прозвуча напрегнато.

Разбирах как се чувства Старк, но свикнах вампирите и новаците да зяпат странните му татуировки.

– Старк, погрижих се завесите в лодката ни да са дръпнати и щорите на прозорците спуснати, макар че до залез слънце остава час и през целия ден валя сняг с кратки прекъсвания. Затова и слънцето сега е слабо. – Гласът й беше мелодичен и приятен за слушане и за миг аз се заслушах в него и не я чух какво казва.

– Лодка? – попитах аз. – А той как ще стигне до лодката?

– Лодката е тук, Зи. – Хийт, който се спускаше по хладните, хлъзгави перила на стълбата, посочи с брадичка към хангара. В ъгъла имаше грамаден правоъгълен док с голяма врата, който приличаше на гараж, а в другия край се поклащаше луксозна черна дървена яхта. Предната й част беше остъклена и аз видях двама високи вампири, които стояха пред командното табло. Лакираните дървени стълби зад тях сигурно водеха надолу към пътническото отделение. Прозорците на яхтата бяха затъмнени.

– Ако слънцето е зад облаци, ще издържа – каза Старк.

– Тогава е вярно, че слънчевата светлина не само е неприятна за теб, но и наистина може да те изгори? – В гласа на Ерсея прозвуча любопитство, но не натрапчиво или нещо като „Боже, какъв си изрод!.“ Тя беше искрено загрижена.

– Прекадената слънчева светлина би ме убила отговори Старк. – Залязващото или непрякото слънце може да бъде всичко от много опасно до неприятно.

– Интересно – замислено отбеляза Ерсея.

Интересно е само единият аспект. За мен по-скоро е

досадно и неудобно.

– Ще имаме ли време за пазаруване преди събирането на Висшия съвет? – обади се Афродита.

– А, ти трябва да си Афродита – рече Ерсея.

– Да, добра среща. Е, може ли да пазаруваме?

– Боя се, че няма да имате време. До острова се стига за половин час, а после ще ви настаня и най-важното, ще ви обясня правилата на Съвета. Всъщност вече трябва да тръгваме. – Ерсея се отправи към лодката.

– Ще ме допуснат ли да говоря пред тях, или не съм достатъчно добра, след като сега съм обикновен човек? попита Афродита.

– Правилото за човеците няма нищо общо с това дали са достатъчно добри да говорят пред Съвета – отвърна Ерсея, докато се качвахме на яхтата и влизахме в тъмната, луксозна каюта. – На консортите отдавна е разрешено да присъстват в залата на Съвета заради голямото им значение за вампирите. – Тя се усмихна на Хийт, който очевидно беше човек. Но не им е позволено да говорят пред Висшия съвет, защото човеците нямат думата по вътрешните въпроси и политика на вампирите.

Хийт въздъхна драматично, настани се до мен, без да обръща внимание на Старк, който седеше от другата ми страна и властно преметна ръка на раменете ми.

– Ще те сръгам с лакът, ако не си махнеш ръката и не се държиш прилично – прошепнах аз.

Той се ухили глуповато и свали ръката си, но не се отмести.

– Това означава ли, че ще присъствам на събирането на всемогъщия Съвет, но трябва да мълча като кръвния донор ей там? – отново се обади Афродита.

– Те направиха изключение за теб. Може да присъстваш и да говориш, но ще трябва да спазваш всички други правила на Съвета.

– И това означава, че в момента няма да пазарувам.

– Точно така – потвърди Ерсея,

Изумих се от търпението й. Ленобия вероятно щеше да откъсне главата на Афродита заради това, че се прави на много умна.

Може ли и ние останалите да дойдем на събирането на Съвета? О, между другото, добра среща. Аз съм Джак.

– Всичките сте поканени пред Съвета.

– Ами Неферет и Калона? И те ли ще са там? попитах аз.

– Да, макар че Неферет се нарича Превъплъщение на Никс, а Калона твърди, че истинското му име е Еребус.

– Това е лъжа – заявих аз.

Ерсея се усмихна мрачно.

– Точно за това и ти си тук, моя млада и необикновена новачке.

Не разговаряхме много по време на пътуването. Моторът на лодката беше шумен и затъмнената каюта действаше дезориентиращо. Яхтата подскачаше по вълните и аз се съсредоточих да не си изповръщам червата.

След известно време скоростта намаля, както и темпото на клатушкане. Явно бяхме стигнали до острова.

– Зоуи! – Гласът на Дарий се извиси над бръмченето на двигателя.

Той и Афродита седяха зад мен и аз се завъртях към тях. Старк също се обърна и двамата скочихме едновременно.

– Афродита! Какво има?

Тя се беше хванала за главата, сякаш се страхуваше, че ще се пръсне. Дарий изглеждаше безпомощен. Той галеше раменете й, шепнеше й утешително и се опитваше да я накара да го погледне.

– О, Боже! Главата ми ме убива. Какво става, мамка му?

– Видение ли има? – попита Ерсея, която се приближи до нас.

– Не знам. Вероятно – отговорих аз, коленичих пред Афродита и се помъчих да видя очите й. – Афродита, аз съм, Зоуи. Кажи ми какво виждаш?

– Много ми е горещо. Горещо ми е! – Лицето й беше зачервено и изпотено, въпреки че в лодката беше хладно. Тя се огледа паникьосано, макар че според мен не виждаше вътрешността на скъпата яхта.

– Афродита, говори! Какво показва видението ти?

Тя ме погледна и тогава видях, че очите й са ясни и не са изпълнени с болезнена кръв като при предишните видения.

– Не виждам нищо. – Афродита си пое дълбоко дъх и повя с ръка пред обляното си в пот лице. Не е видение, а Стиви Рей и проклетото ни Обвързване. С нея става нещо много лошо.