Текст книги "Изкушена"

Автор книги: П. Каст

Соавторы: Кристин Каст
сообщить о нарушении

Текущая страница: 13 (всего у книги 20 страниц)

ДВАЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Зоуи

– Искаш ли бира? – извиках аз през рамо на Старк, който нетърпеливо ме чакаше в тихата и много странна главна стая на общежитието. Казвам странна, защото беше тиха, макар новаците, момичета и момчета, да седяха на малки групи на столове, гледайки телевизорите с плоски екрани, Сериозно. Само седяха и гледаха. Не разговаряха. Не се смееха. Нищо. Вярно, вдигнаха глави, когато Старк и аз влязохме в стаята. Бях убедена, че някои хлапета ни изгледаха с омраза, но пак не казаха нищо.

– Не, благодаря. Вземи си бира и да слизаме долу. – Старк вече вървеше към стълбището.

– Добре, добре. Идвам. Исках само… – В същия миг се сблъсках с момиче на име Бека. Боже, извинявай. Не те видях, защото…

– Да, знам какво правеше. Онова, което постоянно правиш. Заглеждаш се по момчетата.

Намръщих се. Не я познавах добре. Знаех само, че Бека е влюбена в Ерик. А, да, и бях хванала Старк да я хапе и да се мъчи да я изнасили… преди да избере доброто и да положи клетва като мой воин. Разбира се, тя не си спомняше насилието. Помнеше само удоволствието от ухапването, отново благодарение на Старк, който тогава беше отвратителен.

Това обаче не й даваше разрешение да се държи с мен по този нелеп начин, но нямах време да се разправям с нея и честно казано, не ми пукаше дали Бека е досадна ревнивка.

Затова изсумтях като Афродита, заобиколих я, приближих се до хладилника, отворих го и се залових да търся бира.

– Ти направи точно това, нали? Обърка всичко.

Въздъхнах. Намерих бира и се обърнах.

– Ако имаш предвид, че ви отървах от Калона, който не е Еребус, дошъл на земята, а зъл безсмъртен паднал ангел, и изгоних Неферет, която вече не е Висша жрица на Никс, а зла Тси Сгили, която иска да завладее света, тогава, да. Да, направих го с помощта на приятелите си.

– Защо си мислиш, че знаеш всичко?

– Определено не знам всичко. Ако беше така, щях да знам защо все още не можеш да проумееш, че Калона, Неферет и гарваните-демони са зли дори след като убиха професор Анастасия.

– Гарваните-демони я убиха само защото ти ги ядоса, като избяга, а после се бори с Калона, който според някои наистина е Еребус.

– Проумей го, Бека. Калона не е Еребус! Той е бащата на гарваните-демони. Създал ги е, като е изнасилвал жени от племето чероки. Еребус не би направил такова нещо. Това минавало ли ви е през ума?

Тя се държеше така, сякаш не беше чула нито дума от онова, което казах.

– Всичко беше наред, докато теб те нямаше. А сега се върна и отново обърка всичко. Бих искала да заминеш завинаги и да ни оставиш да правим каквото искаме.

– Кои сте вие? Имаш предвид хлапетата в лечебницата, които едва не бяха убити от крилатите ви приятели? Или Дракона, който безутешно скърби за смъртта на съпругата си съвсем сам навън?

– Това се случи само заради теб. Никой не беше нападнат, преди ти да офейкаш.

– Сериозно, не чуваш ли какво ти говоря?

– Хей, Бека. Старк беше застанал на прага на кухнята, точно зад нея.

Тя се обърна, тръсна коси и му се усмихна закачливо.

– Здравей, Старк.

– Ерик е свободен изтърси той.

Бека примига и придоби възмутен вид.

– Той и Зоуи скъсаха – добави Старк.

– О, така ли? – Тя се опита да говори безразлично, но видът й издаде, че е доволна. Бека ме погледна. – Крайно време беше да те зареже.

– Аз го заразях… кучко!

Бека пристъпи към мен и вдигна ръка, сякаш се готвеше да ме удари. Това ме стъписа толкова силно, че дори забравих да призова някоя природна стихия да я събори на пода. За щастие Старк не беше толкова стъписан и бързо застана между нас.

– Бека, сторил съм ти достатъчно зло. Не ме карай да те изхвърля оттук. Просто се разкарай. Той говореше като истински воин и изглеждаше опасен.

Бека мигновено се дръпна назад.

– Е, все едно. Тя не ме интересува толкова много, че да рискувам да си счупя някой нокът. Бека се завъртя и бързо излезе.

Отворих бирата, отпих голяма глътка и отбелязах:

– Това беше много обезпокоително.

– Да. Очевидно се променям. По-рано за нищо на света не бих попречил на хубав момичешки бой.

Завъртях очи.

– Голям мъжкар си, няма що. Хайде, да слезем долу, къ-дето не е такава лудница.

Излязохме от кухнята и трябваше да минем през главната стая в общежитието, за да се спуснем по стълбите. Това означаваше отново да попаднем на група луди. Бека шепнеше нещо на няколко хлапета, но млъкна и ме изгледа мръсно. Другите също ми хвърлиха убийствени погледи.

Ускорих крачка и буквално прескочих стъпалата.

– Да, обезпокоително е – съгласи се Старк, докато бързахме към стаята ми.

Кимнах. Трудно ми беше да намеря думи да опиша как се чувствам, когато почти всички в училището, моят дом, очевидно ме мразеха и в червата. Отворих вратата на стаята си и мигновено бях нападната от космата оранжева топка, която се хвърли в ръцете ми и измяука като сприхава старица.

Нала! – Не обърнах внимание на раздразнението й и я целунах по носа. Това я накара да кихне в лицето ми. Засмях се и прехвърлих бирата в другата си ръка, за да не я излея върху моята котка. – Липсваше ми, момиченце. – Притиснах лице до меката й козина. Нала престана да се оплаква и пусна машината за мъркане.

– Когато приключиш да се натискаш с котката си, трябва да обсъдим някои неща… важни неща подхвърли Афродита.

О, не бъди толкова противна – укори я Деймиън.

– Да го духаш, Деймиън! викна Афродита.

– Престанете! – скара им се Ленобия, преди аз да им кажа да млъкнат. – Трупът на моята добра приятелка още тлее навън и не ми се слушат пубертетски препирни.

Афродита и Деймиън се извиниха един на друг и, изглежда, се почувстваха неудобно. Реших, че това е отличен знак да започна да говоря.

– И така, всички хлапета тук ме мразят и в червата.

– Сериозно? Само се правеха на „Степфордски съпруги“, когато ние дойдохме – каза Деймиън.

Сериозно отговори Старк. – Наложи се да дръпна Бека от Зоуи.

По израженията на Афродита и Деймиън разбрах, че и те си спомниха не толкова доброто минало на Старк, но не казаха нищо.

Това не ме изненадва – отбеляза Ленобия.

Погледнах преподавателката по езда.

– Какво става тук? Калона го няма. Мисля, че вече дори не е в страната. Как може все още да въздейства на новаците?

– И на вампирите – добави Деймиън. – Никой друг преподавател освен теб не отиде при Дракона. Това означава, че и те са под влиянието на Калона.

– Или позволяват страхът им да надделее и да ги победи – каза Ленобия. – Трудно е да се каже дали се страхуват, или демонът им е направил нещо, което още действа, въпреки че го няма.

– Той не е демон – чух се да казвам аз.

Ленобия ме изгледа строго.

– Защо го казваш, Зоуи?

Размърдах се неспокойно, седнах на леглото и сгуших Нала в скута си.

– Знам разни неща и едното от тях е, че той не е демон.

– Какво значение има как го наричаме? – попита Ерин.

Истинските имена носят сила – обади се Деймиън. – По

традиция, да наречеш някого с истинското му име в магия или ритуал, може да е по-обвързващо, отколкото да изпращаш енергия или дори да употребиш малкото му име.

– Добре го каза, Деймиън – съгласи се Ленобия. – Няма да наричаме Калона демон.

– Но няма да забравяме, че той е зъл, както са сторили другите хлапета – добави Ерин.

– Не всички – напомних им аз. – Хлапетата в лечебницата не са под въздействието на Калона, нито Ленобия и Дракона… и Анастасия не беше. Но защо? По какво се различавате?

– Знаем, че Ленобия, Дракона и Анастасия са надарени от Никс каза Деймиън.

– Какво толкова е особеното на хлапетата, които се изправиха срещу гарваните-демони? – попита Афродита.

Хана Ханиигър може да кара цветята да цъфтят – отговори Деймиън.

Втренчих се в него.

– Цветя? Сериозно?

– Да. – Той повдигна рамене. Тя е добра в градинарството.

Въздъхнах.

Какво друго знаем за хлапетата от лечебницата?

– Ти Джей е невероятно добър боксьор – обади се Ерин.

– А Дрю е страхотен борец – добавих аз.

– Но дарове ли са тези способности? – попита Ленобия. – Вампирите са талантливи. Това е нормално и не е нещо необикновено.

– Някой знае ли нещо за Пън Боузър? – попитах аз. – Познавам го бегло от часовете по драматично изкуство. Беше влюбен до уши в професор Нолън.

– Аз го познавам – отвърна Ерин. – Той е много сладък,

– Добре, сладък е, – Почувствах се съкрушена от безнадеждността на задачата ни. Хлапетата бяха добри в разни неща, но това не беше същото като да си надарен от Никс.

– Ами новото момиче Ред?

– Никой от нас не я познава. – Деймиън погледна Ленобия. – А ти?

Тя поклати глава.

– Знам, че Анастасия й беше наставник и че се сближиха само за няколко дни дотолкова, че тя рискува живота си за преподавателката си.

– Това не означава, че в нея има нещо особено, освен че е взела правилното решение и… – Изведнъж осъзнах какво казвам, млъкнах и се засмях. – Точно така.

Всички се втренчиха в мен.

– Зоуи се побърка – отбеляза Афродита. – Знаех си, че ще се случи рано или късно.

– Не! Не съм се побъркала. Открих отговора. Боже, колко е очевиден! Тези хлапета не са надарени. Те просто са направили правилния избор.

Никой не каза нищо в продължение на няколко секунди, после Деймиън подхвана нишката на мисълта ми.

– Също като в живота. Никс ни предоставя възможност за избор.

Усмихнах му се.

– И някои от нас избират мъдро.

– А други оплескват нещата – добави Старк.

– Господи, наистина е очевидно каза Ленобия. – Няма загадка в магията на Калона.

– Всичко е въпрос на избор обобщи Афродита.

– И истина – допълних аз.

– Да, има логика – отново се обади Деймиън, – Не можех да разбера защо само трима преподаватели прозряха какъв е Калона. Винаги съм смятал, че всички вампири тук са уникални и надарени от богинята.

– Повечето са такива – отбеляза Ленобия.

Но независимо дали са надарени, или не, откриването на истината и следването на правилния път е въпрос на избор. – Старк говореше тихо и ме гледаше. – Не трябва да го забравяме.

– Може би затова Никс ни доведе тук да ни напомни, че всичките й деца имат свободен избор – рече Ленобия.

Това е проблемът мис Ая. Имам избор да не следвам пътя й. Но това не означава ли, че и Калона е свободен да избира и може да предпочете доброто пред злото? Прогоних мислите, които се завъртяха в главата ми, и попитах:

– Е, имате ли идеи как да продължим по-нататък?

– Абсолютно. Ти търси Калона. Ние ще дойдем с теб -

заяви Афродита и щом всички отправихме погледи към нея, продължи: – Вижте, Калона доказа, че е лош, затова нека направим избора да го унищожим. Не е невъзможно. Едното ми видение показа, че Зоуи го убива.

– Видение? – учуди се Ленобия.

Афродита разказа накратко двете си видения, като не спомена, че в „не толкова доброто“ аз съм с Калона. Прокашлях се и събрах смелост, както подобава на голямо момиче.

В лошото видение аз съм с Калона. Любовници сме.

– Но в другото видение ти правиш нещо и го убиваш възрази Ленобия.

– Това беше ясно, въпреки че останалото е заплетена бъркотия – поясни Афродита. – Ето защо, както вече казах, тя трябва да отиде при него.

Тази работа не ми харесва – обади се Старк.

– И на мен – съгласи се Ленобия. – Иска ми се да знаехме повече… повече подробности каква е причината за виденията.

– Боже, колко съм тъпа! възкликнах аз и извадих от джоба си листчето, което бях пъхнала там. – Съвсем забравих за стихотворението на Крамиша.

Аз също. Мразя поезията заяви Афродита.

– А това ме озадачава, красавице моя – рече Дарий, който влезе в стаята, следван от Стиви Рей и Шоуни. – Интелигентно момиче като теб би трябвало да й се наслаждава.

Афродита му се усмихна мило.

– Ще ми бъде приятно, ако ти ми четеш стихове, но всъщност ще ми хареса каквото и да ми четеш.

– Отвратително – подхвърли Шоуни, докато отиваше да седне до Ерин.

– Абсолютно – ухили се Ерин на сестра си.

– Добре, че не пропуснахме обсъждането на стихотворението – отбеляза Стиви Рей, настани се до мен и погали Нала. – Чудех се какво е измислила Крамиша.

– Ще го прочета на глас – предложих аз.

 
Меч с две остриета,
С едната страна унищожава, а с другата освобождава.
Аз съм твоят гордиев възел.
Ще ме разплетеш ли, или ще ме унищожиш?
Следвай истината и ще ме намериш по водата.
Пречисти ме с огън.
Никога вече не ме заравяй в земята.
Въздухът ще ти пошепне онова, което знае духът, че дори разбито, всичко е възможно, ако вярваш.
И тогава и двамата ще бъдем свободни.
 

– Неприятно ми е да го кажа, но мисля, че това е от Калона за теб. – Афродита наруши мълчанието, което настъпи, след като прочетох стихотворението.

– Да, и на мен така ми се струва – съгласи се Стиви Рей.

– По дяволите! – измърморих аз.

ДВАЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Зоуи

– Тази работа не ми харесва – повтори Старк.

– Вече го каза – напомни му Афродита. – На никого от нас не му харесва, но това няма да накара тъпото стихотворение да изчезне.

– Пророчество – поправи я Деймиън. – Стиховете на Кра-миша са пророчески.

– Това не е непременно лошо – обади се Дарий. – Пророчество означава, че сме предупредени.

– Стиховете на Крамиша и виденията на Афродита се комбинират и ни въоръжават с мощно средство – заяви Ле-нобия.

– Ако съумеем да ги изтълкуваме – рекох аз.

– Изтълкувахме последното – напомни ми Ленобия. – Ще разгадаем и това.

– Независимо от другото, мисля, че всички сме съгласни, че Зоуи трябва да отиде при Калона – каза Дарий,

За това съм създадена – обадих се аз и думите ми привлякоха вниманието на всички. – Мразя го и не знам какво да направя. През повечето време имам чувството, че съм гигантска снежна топка, която се търкаля по планински склон през зимата, но не мога да пренебрегна истината. – Спомних си какво ми прошепна Никс и добавих: В истината има сила, така както и във вземането на правилното решение. Истината е, че аз съм свързана с Калона. Спомням си връзката и че ми беше трудно да се справя с него, но веднъж нещо в мен го победи. Трябва да открия това нещо и да направя избора да го победя отново.

– Този път може ли завинаги? – попита Стиви Рей.

– Сериозно се надявам да е така.

– Е, и няма да бъдеш сама – каза Старк.

– Точно така – потвърди Деймиън,

– Абсолютно – обади се Шоуни.

– Да – съгласи се и Ерин.

– Всички за един и един за Зоуи! – провикна се Стиви Рей.

Погледнах Афродита, която въздъхна драматично.

– Е, добре. Където са интелектуалните изроди, там съм и аз.

Дарий я прегърна.

– И ти няма да бъдеш сама, красавице моя.

Едва след известно време осъзнах, че Стиви Рей не е казала, че ще се присъедини към нас.

– Солидарността ви е хубаво нещо, но не можем да действаме, защото не знаем къде е Калона – рече Ленобия.

– В моя сън аз го намерих в замък на някакъв остров уточних аз.

– Нещо видя ли ти се познато? – попита Деймиън.

– Не, но беше много красиво. Водата беше невероятно

синя и навсякъде имаше портокалови дръвчета.

– Това не стеснява много кръга – отбеляза Афродита. – Портокалови дръвчета има на много места… Флорида, Калифорния, Средиземноморието. И на всичките тези места има острови.

– Той не е в Америка – машинално отговорих аз. – Не ми е ясно откъде го знам, но е така.

– Тогава ще го приемем за истина – каза Ленобия,

Доверието й ме накара да се почувствам добре, но и нервна. И ми се догади.

– Е, добре обади се Стиви Рей. Може би знаеш още неща за мястото, където той се намира, но известно време не трябва да мислиш за това, за да се сетиш.

Провинциалистке, не говориш логично. Аз ще го преведа от селски оклахомски на английски. – Афродита се обърна към мен: – Без да мислиш за това, ти знаеше, че Калона не е в Америка. Може би се опитваш твърде усилено да си спомниш. Трябва да се отпуснеш и ще се сетиш.

– И аз точно това казах – измърмори Стиви Рей,

– Двете са като близначки – отбеляза Шоуни.

– Колко смешно – съгласи се Ерин.

– Млъкнете! – викнаха едновременно Афродита и Стиви Рей и Близначките се запревиваха от смях.

– Хей, защо се смеете? – попита Джак, докато влизаше в стаята. Забелязах, че по лицето му все още има следи от сълзи и очите му са тъжни.

Той отиде при Деймиън и седна близо до него.

– Няма нищо смешно. Само Близначките се правят на интересни както обикновено обясни му Деймиън.

– Достатъчно – намеси се Ленобия, – Това не води доникъде и изобщо не ни помага да разберем къде е Калона.

– Аз знам къде е Калона – неочаквано заяви Джак.

– Как така знаеш къде е Калона? – попита Деймиън и всички зяпнахме Джак.

– И той, и Неферет. Не беше трудно да науча. – Той показа айфоуна си. – Има интернет и вампирският ми „Туитър“ пощуря. Из цялата мрежа се обсъжда как Шекина е умряла внезапно и загадъчно, а Неферет се е появила на Висшия съвет във Венеция и е заявила, че е Превъплъщение на Никс, а Калона е Еребус, дошъл на земята, затова тя трябва да бъде следващата Висша жрица на всички вампири.

Никой не откъсваше поглед от него. Съзнавах, че съм отворила широко уста. Джак се намръщи.

– Не си измислям. Честна дума. Може да видите всичко тук. – Той предложи айфоуна си и Дарий го взе. Докато надничахме към екрана, Деймиън прегърна гаджето си и го целуна.

– Гениален си!

Джак се усмихна и всички заговориха едновременно.

Всички, с изключение на Старк и мен.

Насред всичкия този хаос в стаята влезе Хийт. Поколеба се само за секунда и после се приближи до леглото и седна до мен.

– Какво става, Зи?

– Джак намери Калона и Неферет – съобщи Стиви Рей.

– Хубаво – рече Хийт, но сетне ме погледна и добави: – Почакай, може би не е хубаво.

Защо да не е хубаво? – попита Стиви Рей.

– Попитай Зоуи.

– Какво има, Зоуи? – обърна се към мен Деймиън и всички млъкнаха.

– Не беше Венеция – отговорих аз. – Сигурна съм. В съня ми Калона не беше във Венеция. Не съм била там, но съм виждала снимки и, поправете ме, ако греша, но там няма планини, нали?

– Няма – отвърна Ленобия. – Аз съм ходила във Венеция няколко пъти.

– Може би не е толкова лошо, че не си била там, където той ти се е явил насън. И това означава, че сънищата не са реални, както мислиш – отбеляза Афродита.

– Може би.

– Нещо не е наред обади се Старк.

Потиснах въздишката си на раздразнение, защото беше очевидно, че той ме подслушва психически.

Афродита не му обърна внимание и продължи да говори.

Спомняш ли си, че във видението ми Неферет и Калона бяха пред група от седем могъщи вампирки?

Кимнах.

– Висшия съвет на вампирите! възкликна Ленобия. Как не се сетих веднага? – Тя поклати глава, ядосана на себе си. – Съгласна съм с Афродита… Зоуи, може би придаваш твърде голямо значение на сънищата. Калона те манипулира предпазливо добави преподавателката по езда, сякаш очакваше, че всеки момент ще се побъркам.

– Не. Уверявам ви, Калона не е във Венеция. Той беше… – Млъкнах, защото споменът изплува в съзнанието ми и ми идваше да се плесна по челото. – По дяволите! Калона не беше във Венеция в последния ми сън, но мисля, че беше там в друг сън. Той каза, че мястото му харесва, усещал силата му и… Потърках чело, сякаш се мъчех да масажирам мозъка си, за да работи по-добре. – Спомням си… Калона каза, че усещал древна сила там и е разбрал защо те са го избрали.

– Сигурно е имал предвид нас… вампирите? – предположи Ленобия.

Замислих се за съня си и се намръщих смутено.

– Не мисля, че в съня ми бяхме във Венеция. Виждах този известен град с гондоли и големия часовник в далечината.

– Зи, не искам да те обиждам, но никога ли не си ли учиш уроците? – попита Стиви Рей.

– Какво?

– Остров Сан Клементе – заяви Ленобия.

Деймиън въздъхна.

– Някой да носи наръчника на новака?

– Имам го тук – посочих бюрото си.

Той стана, започна да рови в бъркотията на бюрото ми и измъкна наръчника. Прелисти го за две секунди (целият ли го знаеше наизуст?) и ми подаде отворения учебник. Примигах стъписано, когато познах красивия дворец, който беше фон на съня ми с Калона.

– Това определено е мястото, където беше Калона в един от другите ми сънища. Всъщност седяхме на тази пейка ето тук. – Посочих снимката.

Афродита изведнъж се отдели от Дарий и дойде да надникне над рамото ми.

– По дяволите! Трябваше да позная мястото. Превръщането ми в човек ме направи по-тъпа.

– Какво има, Афродита? – попита Старк и се приближи до мен.

– Това е мястото във второто й видение, където ме е видяла да умирам – отговорих аз вместо нея и въздъхнах.

– Знам, че звучи глупаво, но го бях забравила. В съня си съзнавах, че това може да е мястото, което ти описа, че съм се удавила, но когато се събудих… – Млъкнах и погледнах Старк в очите. – Събудих се и се разсеях.

Старк разбра, че той ме бе събудил от съня… когато за пръв път спа с мен… и започваше да избира доброто пред злото.

– Освен това ти си ме видяла, че се удавям, защото бях сама побързах да добавя аз. – Тогава всички ми се сърдеха. Вече не съм сама и видението няма да се сбъдне. – Отместих очи от Старк и погледнах Афродита. Тя не каза нищо, но видях, че гледа Старк.

– Ти не беше сама във второто ми видение за теб – бавно изрече тя. – Зърнах лицето на Старк, преди да бъдеш убита. И той беше там.

– Какво? Глупости! Никога няма да позволя да я наранят – избухна Старк.

– Не съм казала, че ти беше виновен, а само че беше там – хладно отвърна Афродита.

Какво друго видя? – попита Хийт, който седеше с изправени рамене и имаше войнствен вид като Старк.

Афродита е имала две видения, че убиват Зоуи – обясни Деймиън. – В едното тя е била обезглавена от гарван-демон.

– Но това не се случи! – изтърси Хийт. – Аз бях там. Тя още има белег.

– Най-важното е, че главата ми не беше отрязана. И сега, след като мозъкът ми работи, ще се погрижим и да не се удавя. Пък и Афродита не е видяла много неща в двете си видения.,

– Но си сигурна, че второто видение за смъртта й беше на остров Сан Клементе, мястото, където се събира Висшия съвет? – попита Ленобия.

Афродита посочи наръчника, който все още лежеше отворен на коленете ми.

– Това е дворецът, който видях, когато Зоуи умираше.

– Добре. Много ще внимавам – уверих я аз.

Всички ще внимаваме да не ти случи нещо – обеща Ле-нобия.

Седях там и се мъчех да не показвам, че вече изпитвам клаустрофобия. Означаваше ли това, че отсега нататък нямаше да ме оставят на мира?

Старк не каза нищо. Не беше необходимо. Видът му говореше за отчаяние.

– Почакайте. Току-що осъзнах нещо. Деймиън взе учебника от мен, прелисти страниците и ме погледна с победоносна усмивка. Сетих се къде е островът на Калона и ти си права. Не е Венеция. – Той обърна наръчника към мен.

Тук ли беше в съня си?

Деймиън беше отворил на страница, където имаше много текст (който очевидно не бях чела) и илюстрация на част от красив остров, хълмист и обагрен в синьо от цвета на морето около него. Виждаха се и очертанията на замък, който ми беше познат до болка.

– Това е – тържествено прошепнах аз. – Тук бях в последния си сън. Къде е това място, по дяволите?

– В Италия, остров Капри – отговори Ленобия. – Древното място на първия Висш съвет на вампирите. Преместил се е във Венеция едва през 79-та година след Христа.

Зарадвах се, като видях няколко учудени лица. Естествено, информацията не беше нова за Деймиън.

Вампирите са покровители на Помпей обясни той с учителския си тон. – Везувий е изригнал през август 79 година след Христа. – Останалите продължаваха да мигат като големи тъпи златни рибки, затова Деймиън въздъхна и добави: – Остров Капри се намира недалеч от Помпей.

– А, да, спомням си, че четох нещо в историческата глава – обади се Стиви Рей.

Аз не си спомнях нищо, защото не бях чела главата. Шо-уни и Ерин се размърдаха неспокойно, което означаваше, че и те не са я чели. Голяма изненада.

Интересно. Да, това е островът, но защо Калона ще ходи на остров Капри, щом Висшия съвет не се е събирал там от не знам колко си години? – попитах аз.

– Той иска да върне древния начин на живот – отговори Старк. Непрекъснато го повтаря.

– Е, Калона на Сан Клементе ли е, или на Капри? попитах аз, все още озадачена.

– „Туитър“ казва, че той е отишъл на Висшия съвет само преди два часа. Значи все още е там – рече Джак.

– Но се обзалагам, че базата му е на Капри – каза Старк.

– Е, изглежда, ще ходим в Италия – обади се Деймиън.

– Надявам се, че паспортите ви са в ред, селяци – подхвърли Афодита.