Текст книги "Корабът на чумата"

10.

Доктор Хъксли се бе съсредоточила толкова много, че не чу как Марк Мърфи и Ерик Стоун се втурнаха в лабораторията. Мислите й бяха погълнати от миниатюрния свят, който оглеждаше под микроскопа. Чак след като Мърфи се прокашля, тя вдигна очи от компютърния екран. На лицето й се изписа недоволство, че прекъсват работата й, но широките усмивки на мъжете го прогониха.

Зад тях пациентката й лежеше в изолация, отделена от екипажа на кораба в стерилна стъклена кабина, чийто въздух бе вкарван през прочистващи апарати и изкарван в пещ с над петстотин градуса топлина, преди да му бъде позволено да напусне кораба. Хуан седеше отпуснат на стол до леглото на Джани, все още облечен в жълтия си защитен костюм. Докато Джулия се увереше, че краткото му излагане във водата на машинното не го бе инфектирало с вируса, убил хората на „Златна зора“, тя щеше да се отнася с него като с бацилоносител. Микроскопът и пробите също бяха в изолационното и тя можеше да проучи данните или ако облече специалния костюм, или чрез компютърна връзка.

– Какво има? – попита тя.

– Прегледахме числата – задъхано каза Мърфи. Също като Джулия и той веднага се бе заловил за работа след връщането си на „Орегон“ и носеше изпотените дрехи, които бе облякъл под предпазния костюм. Въздългата му коса беше влажна.

– Няма начин председателят и момичето да са заразени.

Този път Джулия не скри раздразнението си.

– За какво говориш?

Мърф и Еди забелязаха Джанике за първи път.

– Уха! – възкликна Стоун, докато разглеждаше младата жена, заспала в изолационното с разпръсната около бледото й овално лице черна коса. – Страхотно гадже!

– Забрави, Стоуни – бързо го прекъсна Мърф. – Аз участвах в спасяването й, затова имам право първи да я поканя на среща.

– Ти дори не напусна мостика – запротестира Ерик. – Аз имам не по-малко право от теб.

– Господа – рязко каза Джулия, – моля оставете неудовлетворените си страсти навън и ми кажете защо точно сте тук.

– Съжалявам, док – засрамено отвърна Мърф, но все пак хвърли последен поглед на Джани. – Ерик и аз разиграхме сценария и знаем, че никой от двамата не може да е бил заразен. Още преди двадесет минути научихме резултатите на председателя, но тези на момичето тъкмо пристигнаха.

– Трябва ли да ви напомням, че тук става дума за наука, по-точно биология, а не за някаква си компютърна програма, която плюе математически дивотии?

Двамата мъже я изгледаха обидено.

Ерик каза:

– Най-вече ти би трябвало да знаеш, че всички науки се основават на математиката. Биологията е просто приложение на органичната химия, а химията е приложна физика, която използва силните и слабите ядрени сили, за да създаде атоми. А пък физиката е математика в истинския свят.

Стоун говореше разпалено и Джулия си помисли, че младата й пациентка нямаше за какво да се страхува от него. Ерик беше хубаво момче, но приличаше на типичен зубрач и тя не можеше да си представи, че би събрал смелост да покани Джани на среща. А зад пънкарската фасада на Марк Мърфи и рехавата му брада биеше безобидното сърце на компютърен маниак.

– Намери ли следи от вирус или отрова някъде из пробите, които взе? – попита Мърфи.

– Не – призна Джулия.

– И няма да намериш, защото никой от двамата не е заразен. Единственият начин да убиеш цял параход с хора, без да причиниш масова паника, е хранително отравяне – каза той, като започна да изброява на пръсти. – Пренасян по въздуха вирус няма да засегне хората, които са били навън на палубата, когато е бил пуснат. Отравянето на водата е още по-малко вероятно, защото не всеки ще пие по същото време, освен ако не пуснеш вируса рано сутринта, когато всички си мият зъбите.

Ерик го прекъсна.

– Хора с по-слаби имунни системи биха умрели по-рано през деня, а както видяхме, всички бяха облечени за купон.

– Същото би се получило, ако бяха намазали с отрова повърхностите на кораба, парапетите и бравите – заключи Мърф. – Убиецът не е можел да бъде сигурен, че ще зарази всички.

– Значи мислите, че е била храната? – попита Джулия, неспособна да види грешка в логиката им.

– Така трябва да е било. Хуан не е ял нищо, докато е бил на борда, а се обзалагам, че и тя не е хапнала нищо снощи – отговори Мърфи, като кимна към стъклената преграда на изолационното.

– За всеки случай – обади се Ерик – проверихме и какво би станало, ако в машинното е имало преносим по въздуха вирус. Дори ако въздухът е бил наситен с него, количеството вода, нахлуло по времето, когато Хуан е срязал костюма си, би намалило възможностите за зараза до едно на милиарди.

Мърфи кръстоса ръце.

– Освен това минаха пет часа от времето на излагане на евентуално въздействие. От това, което Еди ми разказа за краткия ти разговор с Джанике, приятелите й я посетили час-два, преди да се заразят. Хуан и хубавицата са в безопасност.

Джулия вече бе стигнала до същия извод по отношение на Хуан, но не беше убедена, че двамата младежи са прави за момичето. Диагнозата се поставяше след задълбочени проучвания, двойни проверки на лабораторните резултати, докато не се разбереше със сигурност пред какво са изправени. Само защото не бе намерила вируса в кръвта, слюнката, гръбначния мозък и урината, на Джани не можеше да е сигурна, че не се крие в бъбреците, черния дроб или друга тъкан, която още не бе проучила, и не чака безмълвно там да победи имунната система на момичето и после да се пренесе към потенциалните си жертви, екипажа на „Орегон“.

Джулия поклати глава.

– Съжалявам, момчета, но това не е достатъчно за мен. Мисля, че сте прави за Хуан, но Джанике ще остане в изолационното, докато не се уверя на сто процента, че не е заразена.

– Ти си лекарят, но това си е чиста загуба на време. Не е заразена.

– Аз съм човекът, който ще си губи времето, Марк – отвърна тя, като се премести заедно със стола си към интеркома на стената. – Хуан, чуваш ли ме?

Кабрило подскочи на стола си. Вместо да размишлява върху факта, че в тялото му можеше да се крие смъртоносна инфекция, той бе заспал. Надигна се и вдигна палец към Джулия, после махна на Мърфи и Стоун.

– Чист си – съобщи му Джулия. – Можеш да влезеш в кабината за обеззаразяващ душ. Отивай да се къпеш и остави костюма в изолационното. Ще го изхвърля по-късно.

Хуан стоя под обилен душ от белина и антивирусни агенти в продължение на почти петнадесет минути, докато накрая Хъкс реши, че е безопасно да влезе в лабораторията.

– Пфу, вмирисал си се малко – каза тя, като сбърчи нос.

– Прекарай толкова време в потене в един от проклетите костюми и ще видим как ще миришеш.

Джулия вече бе наредила да донесат един от изкуствените крака на Хуан от каютата му. Тя му го подаде и той го нагласи на чуканчето под дясното си коляно, после смъкна крачола на панталона си.

– Готово – каза той и се надигна. – Няма нищо, което горещ душ и бутилка скоч не могат да оправят – ухили се Хуан и се завъртя към Ерик и Марк, които стояха до входа на лабораторията. – Как се справи, Мърф?

Тъй като радиостанцията му бе повредена при наводнението на машинното, Кабрило нямаше представа за развоя на събитията.

– Спасих около тридесет процента от компютърните архиви на кораба, включително всичко относно последното му пътуване – отговори Мърфи, като вдигна ръка, за да предотврати следващия въпрос на Хуан. – Не съм прегледал нищо още, с Ерик се опитвахме да разберем дали ти и малкото бонбонче сте заразени.

Хуан кимна, макар да не мислеше, че той и гостенката им трябваше да са основното занимание на младежите.

– Най-важната ви работа сега е да прегледате архивите. Искам да узная всичко, което е ставало на борда на кораба, откак е започнало пътуването. Не ми пука колко незначително и банално изглежда.

– Видях те да говориш с пациентката ни по-рано – прекъсна го Джулия. – Как е тя?

– Изморена и уплашена – отговори Хуан. – Няма представа какво се е случило на кораба, а и не исках да я притискам. Емоционалното й състояние е нестабилно. Нямах желание да я карам да си припомня как са умрели приятелите й. Но ми каза нещо, което може да се окаже важно. Корабът е бил нает от общество наречено „Отговорните“.

– Какво е това за „Отговорните“? – избумтя гласът на Макс Хенли, който нахлу в лабораторията като слон в стъкларски магазин, приближи се бързо до Хуан и му стисна ръката. – Понесе се слух, че вече си вън от изолационното. Как си?

Кабрило не спираше да се изненадва от бързината, с която новините се разнасяха из кораба дори в четири и половина сутринта.

– Радвам се, че съм жив – усмихнато отговори той.

– Страхотно изпълнение – ухили се Макс. – Никога не съм виждал нищо такова. Изскочи от комина като тапа от бутилка евтино шампанско.

– Успях да се покатеря почти до върха – обясни Хуан. – Но после се заклещих. Не можех да помръдна, а водата се надигаше все по-бързо. Вместо да отпусна костюма, го надух колкото се може повече, за да блокирам комина. Въздухът, който го изпълни рязко заради наводнението в машинното, свърши останалото.

– Изглеждаше като диво забавление.

– Колко високо излетях?

– Поне шест-седем метра – отговори Макс, после си припомни първия си въпрос. – Каза нещо за „Отговорните“, нали?

– Да. Госпожица Дал спомена, че корабът бил нает от тях за круиз от Филипините до Атина.

– По-точно Пирея – автоматично го поправи Ерик. – Атина е навътре в сушата. Пристанището е Пирея.

Мърф го плясна по рамото.

– Наистина ли мислиш, че ние не го знаем?

Джулия не успя да потисне усмивката си. Вече бе напълно сигурна, че никой от двамата пламенни ухажори нямаше да стигне далеч с Джани.

– Говорих отново с бившата си жена – каза Макс. – Въобще не е имало отвличане. Излъгала ме, за да ме накара да се задействам. Кайл вечно се заплесва по нещо и се води по акъла на приятелите си. В училище се събра с неподходящи хора и така го арестуваха за дрога. Психоаналитикът му в рехабилитационната клиника ми каза, че няма проблеми с наркотиците, а със самочувствието си. Както и да е, набутал се в тази група по време на някаква демонстрация и след няколко дни се обявил за „Отговорен“. Стигнал дотам, че отишъл на уролог, за да го поорежат, а сега е в Гърция. Очевидно групата притежава имение на Пелопонеския полуостров.

– Направил си е вазектомия? – учуди се Джулия. – Той е само на двадесет и една-две години. Няма много лекари, които биха извършили подобна операция на мъж под тридесет освен ако вече има семейство.

– Кайл е на двадесет и три, а „Отговорните“ си имат собствени лекари, които не правят нищо освен вазектомии и връзване на тръби.

– Не бях чувал за тях, преди Джанике да ги спомене – каза Хуан.

– И аз самият не знам много – призна Макс. – Само онова, което Лиза ми каза.

– Трябва да четете повече холивудски клюки – намеси се Джулия. – Някога чували ли сте за Дона Скай?

– Актрисата? – попита Марк.

– Най-високо платената актриса в историята. Тя е от „Отговорните“. Също и много филмови звезди. Това е най-новата мода в Холивуд.

– Нещо като нова религия или култ?

– Никой не е съвсем сигурен. Поне никой вън от групата – отговори Джулия. – Движението е основано още през седемдесетте години от генетик на име Лайдъл Купър. Той работел по създаването на евтини лекарства за борба с маларията и шарката. Някои твърдят, че откритията му спасили стотици милиони болни. Но той не разсъждавал така, а гледал как населението на света нараства при унищожаването на болестите. Стигнал до извода, че подпомага премахването на естествения баланс в природата. Раждаемостта не се повишавала, но повечето родени оживявали, а по-късно още повече от техните деца също оживявали. Започнал да твърди, че без болести човечеството ще се самоунищожи чрез нарастването си. Написал книга по въпроса и повел кръстоносен поход в името на семейното планиране. Събрал група, съставена от хора, които разсъждавали като него. Нарекли се „Отговорните“. Скоро движението започнало да привлича известни хора от всички сфери – политици, спортисти, актьори. Купър умрял преди десетина години, но обществото процъфтяло под ръководството на двама съпрузи. Не мога да се сетя за имената им в момента.

– С какво се занимава групата сега? – попита Хуан.

– Ръководят центрове за семейно планиране по целия свят. Осигуряват безплатни презервативи, аборти и операции на възпроизводителните органи на мъже и жени. Както можете да си представите, водят упорита битка с католическата църква и всички от дясната страна на политическия спектър.

Хуан се огледа из стаята.

– Следващият въпрос е: какво са направили „Отговорните“, за да предизвикат някого да избие кораб, пълен с членовете на групата?

Никой нямаше отговор.