Текст книги "Изпепелена"

Автор книги: П. Каст

Соавторы: Кристин Каст
сообщить о нарушении

Текущая страница: 9 (всего у книги 20 страниц)

ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
Старк

Старк се събуди и в първия момент не си спомняше нищо. Просто знаеше, че Зоуи е до него в леглото. Усмихна се сънено, обърна се и протегна ръка, за да я придърпа по-близо до себе си.

Докосването до студеното й безжизнено тяло веднага го разсъни и реалността се стовари върху него с гръм и трясък.

– Най-после. Вие червените явно сте много силни през нощта, но затова пък през деня спите като заклани.

Старк се изправи, намръщи се на Афродита, която се беше разположила в едно от кремавите кадифени канапета и бе кръстосала грациозно дългите си крака, като си пийваше топъл чай.

– Афродита, защо си тук?

Вместо да му отговори, тя погледна към Зоуи:

– Не е помръдвала, откакто се случи това, нали?

Старк се изправи и нежно зави Зоуи с одеялото. Докосна

бузите й и целуна единствения белег, който й беше останал – обичайния за всеки новак полумесец. Няма проблем, ако се върнеш при нас като обикновен новак. Просто се върни, помисли си той, докато докосваше белега. После се обърна към Афродита:

– Не, не е помръдвала. Не може. Тя е тук. И имаме само седем дни да разберем как да я върнем.

Шест поправи го Афродита.

– Да, права си. Вече са само шест – преглътна той тежко.

– Тогава да се залавяме за работа. Определено нямаме време за губене.

Афродита стана и тръгна да излиза от стаята.

– Къде отиваме? – попита Старк и тръгна след нея, но все още хвърляше по някой поглед на Зоуи през рамо.

Хей, трябва да се стегнеш. Ти сам каза, че тя не е тук. Престани да я зяпаш, все едно си някое малко кученце.

– Аз я обичам! Имаш ли някаква представа какво изобщо значи това?

Афродита спря и се обърна към него: ^

Любовта няма абсолютно нищо общо тук. Ти си нейният воин. Това значи много повече от „Ах, сърчице мое, Зоуи“ – каза тя саркастично. – Аз имам своя воин, така че знам какво значи това. И нека ти кажа, че ако моята душа се беше пръснала и бях заседнала в Отвъдното, не бих искала Дарий да драматизира и да рони крокодилски сълзи. Бих искала да се стегне и да се хване за работа, което значи да бъде жив и да дойде да ме защитава, така че да намеря начин да се върна обратно! Е, идваш или не?

Тя отметна косата си, обърна му гръб и изхвръкна в коридора.

Старк затвори уста и тръгна след нея. Вървяха мълчаливо и Афродита го водеше надолу по стълбите по изключително тесните коридори, след които следваха още стълби.

– Къде отиваме? – попита Старк.

– Ами, изглежда като някаква пещера. Мирише на влага и на някакъв странен телесен аромат. Прилича повече на затвор или психиатрична клиника, а Деймиън си помисли, че е умрял и е попаднал в рая на зубрачите. Така че хайде, опитай се да познаеш.

– Връщаме се обратно в някоя човешка гимназия?

– Близо си – отвърна тя и устните й се разтеглиха в лека усмивка. Отиваме в една много стара библиотека, пълна със зубрещи смотаняци.

Старк пусна тежка въздишка, за да не се засмее. Понякога Афродита му допадаше. Не че би й го признал.

Афродита се оказа права. Мазето на замъка му напомняше на училищна библиотека, като изключим прозорците е евтини, тракащи щори, което бе много странно предвид факта, че всичко на остров Сан Клементе беше ужасно скъпо и луксозно. В мазето имаше само няколко дървени маси и пейки, празни, бели стени и тонове лавици, запълнени с милиони най-различни по размер и тип книги.

Приятелите на Зоуи се бяха скупчили около голяма маса. зарината с книги и кутийки от безалкохолни, пликчета с чипс и пуканки. Старк си помисли, че изглеждат уморени, но натъпкани със захар и кофеин. Когато двамата с Афродита влязоха, Джак държеше голяма книга с кожена подвързия и показваше някаква илюстрация:

– ВЙ^те това. Копие на портрет на известна гръцка Висша жрица на име Калиопа. Тук се казва, че също е била поетеса като Сафо. Не ви ли прилича на Шер?

Ау, колко странно. Наистина изглежда точно като Шер на младини – каза Ерин.

Да, преди да си сложи онези бели кри ле. Що за идея й беше хрумнала е тях? попита Шоуни.

Деймиън погледна Близначките многозначително:

– Нищо й няма на Шер. Абсолютно. Нищо.

– О-хо каза Шоуни.

– Май ядосахме гейчето добави Ерин.

– Аз имам кукла Барби Шер. Обожавам я – каза Джак.

– Смотаняци, за какви барбита си говорите? Не трябваше ли да спасяваме Зоуи? – възкликна Афродита и поклати глава с отвращение.

–Правим го цял ден. Просто си взехме малка почивка. Танатос и Дарий излязоха да вземат нещо за хапване – обясни Деймиън. – Открихме някои неща, но ще почакам, докато се върнат, за да разкажа на всички.

Той помаха на Старк за поздрав и останалите се присъединиха.

– Да, не бъди прекалено строга, Афродита. Виждаш, че се трудим тук вече цял ден.

Говорехте си за кукли каза тя.

– За Барби – поправи я Джак. – И то само за минутка. Освен това барбитата са готини и са важна част от американската култура. – Той кимна подчертано и притисна портрета на Шер към гърдите си. – Особено звездите Барби.

– Звездите Барби биха били важни единствено, ако имаха акутремон, който да си купиш заедно с тях.

– Какво? – каза Шоуни. ^

Прозвуча ми все едно си глътнала някой французин и

се опитваш да го изплюеш – каза Ерин и двете се засмяха.

Ей, ляв и десен мозък, интересните комплекти се равняват на яки работи и може да имат някой необичаен аксесоар – обясни Афродита и си взе деликатно парченце чипс.

– Виж, ако нищо не разбираш от барбита, значи майка ти

наистина те мрази – каза Ерин.

– Не че не й влизам в положението – добави Шоуни. -Понеже всеки, който е имал в живота си дори една

единствена кукла Барби, е наясно, че може да им се купуват

допълнително аксесоари.

– Да, готини при това – съгласи се Джак.

– Не и според моите критерии – каза Афродита със самодоволна усмивка.

– И кое е готино според твоите критерии? – попита Джак,

от което Близначките изстенаха.

Е, щом питате, би било готино, ако имаше кукла Барби на Барбара Стрейзънд, но да можеш да си купиш отделно изкуствени нокти и нос. И ноктите трябва да са в различни цветове, за да има избор.

Всички замлъкнаха в шок и изведнъж Джак възкликна с въодушевление:

– Това наистина би било готино!

Афродита го погледна самодоволно:

– А какво ще кажете за кукла Барби като Бритни Спиърс, която да си има чадър, подплънки на корема, за да става дебела, странни перуки и, разбира се, възможност понякога да й се слага бельо.

– Ау! -разкиска се Джак. – Да, а куклата на Парис Хилтън трябва да има възможност понякога да й се слага мозък.

Афродита вдигна вежда:

– Е, нека да се придържаме към реалността. Има неща, които дори Парис Хилтън не може да си купи.

Старк стоеше пред тях втрещен и когато те избухнаха в смях, имаше чувството, че главата му ще се пръсне:

– Какво, по дяволите, ви става на всички? – извика той. -Как може да се хилите на такива глупости! Занимавате се с някакви кукли, докато Зоуи умира!

В настъпилата рязка тишина гласът на Танатос прозвуча неестествено силно:

– Не, вЬцне. Не се занимават с играчки. Фокусират се над живота и над присъствието си сред живите.

Жрицата пристъпи напред от вратата, където двамата с Дарий бяха наблюдавали младежите. Дарий я последва и остави таблата със сандвичи и плодове в средата на масата, а после седна до Афродита.

– И запомнете това от някой, който разбира от смърт. Да се фокусираш върху живота е това, което трябва да направиш, за да продължиш да дишаш.

Деймиън се закашля и потърси погледа на Старк:

– Да, това е едно от нещата, които открихме след цял ден четене.

Докато ти спеше – промърмори Шоуни.

– А ние не – добави Ерин.

– И ето какво открихме – започна Деймиън, преди Старк да успее да каже каквото и да било. – Когато една Висша Жрица преживее подобен шок, нейният воин не би могъл да продължи да живее.

Изведнъж той забрави всичко за барбита и Близначки. Лицето му изразяваше огромен въпросителен знак и се загледа в Деймиън, за да разбере дали правилно е чул:

– Искаш да кажеш, че всички воини са умирали'.

– В известен смисъл – отвърна Деймиън.

– Някои са се самоубивали, защото са знаели, че така ще последват Жриците си в Отвъдното и ще мотат да ги защитават там – обясни Танатос.

_ Но не е помогнало, защото нито една Жрица не се е завърнала, нали така? – попита Старк.

Правилно. Това, което знаем, е, че те не са могли да понесат смъртта на воините си. Някои от тях са успели да съберат душите си в едно, но са предпочели да останат в

Отвъдното със своите воини.

– Някои са успели повтори Старк бавно. – А какво се е

случило с тези. които не са?

Приятелите на Зоуи се размърдаха нервно, но гласът на Танатос остана твърд:

– Както разбрахме вчера, ако една душа остане на парчета. личността се превръща в Каоиник Ши. Същество, което никога не намира покой.

– Нешо като зомби, но без частта с ядене на хора – каза Джак и потръпна.

– Това не може да се случи със Зоуи. – заяви Старк.

Той се беше заклел да я пази и щеше да я последва и в Отвъдното, за да се увери, че няма да се превърне в някое

ужасно зомби.

_ Но макар крайният резултат да е бил един и същ, не всички воини са се самоубили, за да стигнат до Отвъдното – поясни Деймиън.

– Разкажи ми за останалите – каза Старк.

Прекалено нервен, за да седне, той се разхождаше на-

пред-назад около масата:

– Ами, беше твърде очевидно, че ако воинът се самоубие, нито той, нито Жрицата ще се завърнат, така че намерихме сведения за воини, които са направили най-различни неща, за да последват Жриците си.

- Някои са много откачени, като например един, който гладувал дълго, за да изпадне в делириум и по този начин да се отдели от тялото си – каза Джак.

– И после умрял – допълни Шоуни.

Да, тази история е много гнусна. Крещял много и халюцинирал неща, свързани с Жрицата му и през какво минава, преди окончателно да пукне – каза Ерин.

Ни най-малко не помагате каза им Афродита.

– Някои от воините са използвали наркотици, за да изпаднат в транс, и в действителност са успели да накарат душите си да напуснат този свят – продължи Деймиън, до-като Близначките бяха заети да мятат гневни погледи към Афродита. Но не успели да проникнат в Отвъдното. Знаем това, защото са се завърнали в телата си и са разказали за своя провФд.

Тук Деймиън спря и погледна към Танатос.

– След това воините умрели. До един – каза тя.

Провалът да защитят жриците си ги е убил каза Старк

с безразличен тон.

– Не, убило ги е това, че са обърнали гръб на живота -поправи го Дарий.

А ти не би ли го направил? – понита Старк. – Ако Афродита умре, защото не си успял да я защитиш, не би ли избрал смъртта, вместо да живееш без нея?

Афродита не даде на Дарий възможност да отговори:

– Бих била ужасно бясна, ако умре. Точно това се опитах да ти кажа горе. Не можеш да продължаваш да гледаш зад себе си. Нито към Зоуи, нито към миналото, нито към обета си. Трябва да вървиш напред и да намериш начин да живееш, както и нов начин да я защитаваш.

Тогава ми кажете нещо, каквото и да е, което сте открили в тези скапани книги и което може да ми помогне, вместо само да ми разказвате за воини, които са се провалили.

– Ще ти кажа нещо, което не съм прочела в книгите. Стиви Рей е призовала белия бик тази нощ.

– Мракът! Новак е призовал самия Мрак в нашия свят!

– Танатос погледна така, сякаш Афродита току-що е взривила бомба в средата на стаята.

– Тя не е новак, а е червен вампир, като Старк. Но да, направила го е. В Тулса. Било е недоразумение. – Без да обръща внимание на шокирания поглед на Танатос, Афродита извади листче от джоба си и зачете: – Бикът й казал, че: Воинът трябва да потърси в кръвта си мост към Острова на жените, а после трябва да се пребори със себе си, за да достигне мястото. След като се съберат, единствено тя, а не той, ще може да реши дали да се върне или не.

Афродита вдигна поглед:

– Някой да има идея какво може да значи това? – тя размаха листчето и Деймиън го грабна, а Джак надникна през рамото му.

–Каква цена е поискал Мракът за тази информация, попита Танатос. Лицето й беше напълно пребледняло. – И как е успяла да я плати, без да загуби живота или душата

си?

– И аз това се запитах, особено след като тя ми разказа колко ужасен е бил бикът. Каза, че нищо не можело да го спре, освен другият бик, благодарение на който успяла да

се спаси.

– Призовала е и черния? – възкликна Танатос. – 1ова е почти невероятно.

– Стиви Рей има някакви адски способности, понеже е

свързана с елемента земя – каза Джак.

– Да, точно така каза. че е успяла да призове и черния

бик. Получила е сили от земята.

– И вие й се доверявате?

– През повечето време – каза колебливо Афродита.

Старк очакваше поне един от останалите да възрази и да

поправи Афродита, но те не реагираха. ^

– Защо ни питате за доверие към Стиви Рей? – попита

Деймиън.

– Зашото едно от нещата, които знам със сигурност за тези бикове, е, че винаги искат много висока цена за услугите си.

Винаги. А щом Мракът е отговорил на въпроса й, значи й е направил услуга.

Но нали е призовала черния бик и той е наритал задника на лошия. Това е отървало Стиви Рей от необходимостта да плаща цената – каза Джак.

– Значи има да плаша на черния бик – каза Танатос.

Афродита присви очи:

– Точно това каза и тя, когато спомена, че никой повече не трябва да призовава биковете. Цената била страшно висока.

– Мисля, че трябва да се свържете с приятелката си и да разберете каква цена е платила на черния бик – каза Танатос.

– НбАдщо не ми е казала? – зачуди се Афродита.

Очите на Танатос изглеждаха тъжни и състарени:

– Просто запомнете, че всяко нещо си има последствия. Независимо дали добри или лоши.

– Може ли да спрем да гледаме назад в чудене какво се е случило със Стиви Рей и да се придвижваме напред? Към Скай и кръвния мост – намеси се Старк.

Ей, момче, кротни се за секунда – отвърна Афродита. – Не можеш просто да се появиш на Острова на жените и да търсиш някакъв кръвен мост. Защитните заклинания на Сгиат ще ти наритат задника и в крайна сметка ще умреш.

– Не мисля, че Старк трябва да търси буквално някакъв мост – включи се Деймиън, който продължаваше да препрочита бележката. – Казва се, че трябва да се вгледа в своята кръв, за да открие моста, а не да търси някакъв кръвен мост,

– Олеле, метафора. Още една причина да не понасям поезията – каза Афродита.

– Мен ме бива с метафорите – обади се Джак. Дай да погледна.

Деймиън му подаде листчето и той започна да дъвче долната си устна, докато четеше:

– Хм, ако беше Обвързан с някого, щях да кажа, че трябва да поговорим с него, за да открием нещо.

Но не съм Обвързан е никого – отвърна Старк и отново

започна да крачи неспокойно.

– Тогава може да значи, че трябва да се вгледаме в самия теб. Може да има някаква подробност, която да ни подскаже как да се добереш до острова на Сгиат – каза Деймиън.

– Но аз не знам нищо! Точно това е проблемът!

– Добре, добре. Нека да прегледаме записките, които направихме за Сгиат, за да разберем дали пък там няма нещо, което да ти извика някоя асоциация – каза Джак и махна утешително към Старк.

Да, успокой се – каза Шоуни.

– Поседни и си вземи един сандвич – добави Ерин и посочи към масата със сандвича, който беше започнала вече да дъвче.

– Хапни – каза Танатос, която също си взе сандвич и седна зад Джак. – Фокусирай се върху живота.

Старк потисна възраженията си, взе един сандвич и седна. _п

– Хайде, дайте схемата, която направихме каза Джак и

надникна над рамото на Деймиън. – На моменти става доста объркано, но много помага да се визуализират нещата.

– Добра идея. Ето схемата. ^

Деймиън откъсна лист от жълтия си тефтер, който почти

изцяло бе изпълнен с бележки. Най-отгоре беше нарисувал голям разтворен чадър. От едната му страна пишеше

СВЕТЛИНА, а от другата МРАК.

– Чадърът е добра илюстрация за Мрака и Светлината каза Танатос. – Показва, че двете сили са всеобхватни.

Идеята беше моя – каза Джак и леко се изчерви.

– Значи браво на теб – усмихна му се Деймиън. После той посочи колонката под Светлината. – На страната на Светлината сме записали: добро, черният бик, Никс, Зоуи и всички ние. – Той замълча за миг и всички кимнаха. -На страната на Мрака имаме: зло, белият бик, Неферет/Тси Сгили, Калона и гарваните-демони.

–Виждам, че си поставил Сгиат по средата – каза

Танатос.

– Да, заедно с лучените кръгчета, шоколадовото десертче и мен. – каза Афродита. – Какво, по дяволите, значи това?

– Ами, не бяхме много сигурни дали Сгиат е на страната на Светлината или на Мрака – отвърна Деймиън.

Аз добавих лучените кръгчета и шоколадовото десертче – каза Джак. Всички погледнаха към него и той просто сви рамене. Лучените кръгчета са пържени и напоени с мазнина, но все пак лукът е зеленчук. Така че добри ли са или лоши? А в десертчето има шоколад, но също така и млечен пълнеж. А това здравословно ли е?

– Мисля, че страдаш от умствено увреждане – каза Афродита.

Ние добавихме твоето име – заяви Ерин.

– Да, понеже мислим, че си като Рейчъл от „Глий“ – добави Шоуни. Супер дразнеща, но няма как да не е в шоуто, защото понякога има яки попадения и спасява положението.

– Но все пак си мислим, че е адска кучка. Като теб – довърши Ерин и отправи към Афродита захаросана усмивка.

Както и да е. – Деймиън бързо изтри лучените кръгчета, десертчето и Афродита от таблицата и постави листа по средата на масата, след което се върна към тефтера си. – А тук има малко информация, която открихме за Сгиат. Тя е определена за Кралица на воините. Много воини са се обучавали на нейния остров, така че много от тях са отивали и са се връщали. Но тези, които са останали завинаги с нея и са се заклели да й служат...

– Чакай малко, Сгиат има повече от един воин, положил обет да й служи? – прекъсна го Старк.

– Всъщност е имала цял един клан – кимна Деймиън. -Само че не са се наричали Синове на Еребус. Титлата им е била... – Деймиън разгърна страниците. – Бранители на Аса.

– Защо Аса? – попита Старк.

– Това е метафора – отвърна Афродита и завъртя очи. -Поредната. Така наричат Сгиат. Като символ на това. че е кралица на клана им.

– Според мен това е шотландския клан е много яко – каза Джак.

Естествено, че така ще мислиш – отвърна Афродита.

– Мъже с полички изпълват мокрите ти сънища.

– Не са полички, това е носия, казва се килт – поясни Старк. – Също и плейд. А ако става дума за някоя много, много стара, се казва също и филамор.

– И знаеш всичко това, защото обичаш да ги носиш ли?

В гласа на Деймиън въодушевлението нарастваше и той

започна бързо да разлиства страниците си със записки:

– О, по дяволите! Семейството ти е твоята кръв, глупако – каза Афродита. Как е фамилията на дядо ти?

Старк се намръщи на Афродита:

– МакУолис – казаха Старк и Деймиън едновременно.

– Как се досети – попита Старк.

Именно от клана МакУолис са Бранителите на Аса. ^ Деймиън се усмихна победоносно и размаха лист, на който беше написал КЛАН МАКУОЛИС = БРАНИТЕЛИТЕ НА АСА, така че всички да го видят.

– Май открихме кръвния мост – възкликна Джак и прегърна Деймиън.

ШЕСТНАЙСЕТА ГЛАВА
Зоуи

Хийт се размърда и измърмори нещо за проспиване на футболната тренировка. Аз го погледнах и задържах дъха си, докато обикалях в кръг около него.

В крайна сметка не можех да го събудя и да му кажа, че е мъртъв и никога повече няма да играе футбол.

Опитах се да съм максимално тиха, но не можех да стоя на едно място. Този път дори не се преструвах, че лежа до него. Не можех да се преборя с това, просто не можех да стоя мирно. Трябваше да се движа.

Бяхме във вътрешността на същата горичка, в която се бяхме скрили преди. Кога преди? Не можех съвсем ясно да си спомня, но гъстите треви и скалите наоколо изглеждаха добре. И мъхът по тях. Особено мъхът. Беше навсякъде, дебел, нежен и пухкав.

Изведнъж почувствах, че краката ми са боси, и се радвах на мекия и приятен допир на зеления, жив килим.

Жив?

Въздъхнах.

Не. Предполагам, че тук нищо не е истински живо, но бях забравила за това.

Дърветата образуваха нещо като балдахин с листата и клоните си, така че слънчевата светлина едва проникваше

и правеше въздуха топъл, но без да е твърде горещо. По небето премина облак, който ме накара да погледна нагоре. Изтръпнах.

Мракът... _u

Примигах от изненада. Спомних си. Затова с Хийт се бяхме скрили тук. Той ни преследваше, но не успя да навлезе в горичката след нас.

Потръпнах отново.

Нямах представа какво беше това същество. Усещах плътен мрак, неясен полъх на нещо мъртво, с рога и криле. С Хийт не останахме да видим повече. Задъхани от ужас, побягнахме с всички сили, затова и той сега спеше толкова дълбоко. Отново. Аз също трябваше да поспя.

Но не бях в състояние да се спра. И вместо това крачех^

Ужасно трудно ми беше с тази разбъркана памет. А най-лошото бе, че много добре осъзнавах липсите в спомените си. Човек би си казал, че ако имаш празни петна в паметта, не би могъл да го разбереш, защото така и така не помниш. Но аз знаех, макар едва сега да си спомних за страшилището, което ни преследваше. Но имаше и неща от миналото, за които ми липсваха спомени.

Не помнех как изглежда майка ми.

Не помнех какъв е цветът на очите ми.

Не помнех защо вече не можех да се доверя на Стиви

Рей.

А нещата, които помнех, бяха още по-потискащи. Помнех всяка секунда от умирането на Стиви Рей. Помнех, че баща ми ни изостави, когато бях на две, и повече никога не се върна. Помнех, че се бях доверила на Калона и че толкова жестоко сбърках в преценката си.

Стомахът ме сви и почувствах как ми прилошава, затова продължих да се движа все по-навътре в горичката.

Как можах да оставя Калона да ме заблуди така? Проявих се като невероятен идиот.

И това костваше живота на Хийт.

Умът ми отскочи от тази мисъл. Вината бе толкова силна, толкова ужасна.

Хванах сянка с периферното си зрение. Завъртях се и застанах лице в лице с нея. Виждала съм я и преди, в сънищата и виденията си.

– Здравей, Ая казах нежно.

– Зоуи – отвърна тя и кимна за поздрав.

Гласът й звучеше досущ като моя, само че беше изпълнен с тъга, която оцветяваше всяка нейна дума.

Йоверих се на Калона заради теб – казах, зпитала си състрадание към него заради мен – поправи ме тя. – Когато загуби мен, загуби и състраданието.

– Това не е вярно – отвърнах. – Аз все още съм състрадателна. Грижа ме е за Хийт.

– Дали? Затова ли го държиш тук, с теб, вместо да го пуснеш да си отиде?

– Хийт не иска да си отива извиках и като затворих уста, осъзнах колко гневно звуча.

Ая поклати глава и дългата й, черна коса, заигра около кръста й:

– Не си спряла да мислиш за това, което Хийт би поискал. За това, което някой друг, освен теб, би поискал. И няма да спреш, докато не ме повикаш обратно при себе си.

– Не искам да се връщаш при мен. Заради теб се случи това.

– Не, Зоуи, не е заради мен. Всичко това се случи заради серия от избори, направени от различни хора. Не всичко е свързано с теб – каза Ая и като поклати тъжно глава, изчезна.

– Много лесно се спаси – промърморих и започнах да крача отново, дори по-неспокойно отпреди.

Когато долових друга сянка е периферното си зрение, се обърнах, за да кажа на Ая да си тръгва веднъж завинаги, но останах шокирана. Гледах сама себе си. Е, всъщност беше една деветгодишна версия на мен самата, която видях съвсем в началото, заедно с другите фигури, преди да бъдат разпръснати от това, което ни преследваше с Хийт.

– Здрасти – казах.

– O, имаме цици! – възкликна детето и се загледа в гърдите ми. – Много съм доволна, че имаме цици. Най-после.

– Да, и аз това си помислих. Най-после,

Иска ми се да са малко по-големи.

Момичето не спираше да ме зяпа и така ме изнерви, че скръстих ръце пред гърдите си. Всичко това бе много странно, загцото в крайна сметка тя беше аз.

– Но все пак можеше и да е по-лошо – продължи тя. -Например да са като на Беки Епъл, хи-хи.

Гласът й бе изпълнен с радост и това ме накара да се усмихна, но само за секунда. Сякаш ми беше невероятно трудно да устоя на радостта, която тя разпръскваше. ^

– Беки Рийни Епъл, можеш ли да си представиш, че майка й я е кръстила така – каза детето и се разсмя.

– Да, горкото дете – усмихнах се отново, а после потърках лицето си с ръце и се зачудих какво ме прави толкова необяснимо тъжна.

– Понеже не съм с теб вече – каза детето. Аз съм твоята радост. Без мен вече няма да можеш да си щастлива.

Погледнах я и разбрах, че и тя като Ая ми казваше истината.

Хийт отново промърмори насън и обърнах поглед към него. Изглеждаше толкова силен, млад и нормален, но всъщност никога повече нямаше да излезе на футболното игрище. Никога нямаше да се ожени. Никога нямаше да стане татко. Откъснах поглед от него и отново погледнах моята деветгодишна версия:

– Не мисля, че заслужавам да бъда щастлива отново.

– Много съжалявам за теб, Зоуи – каза тя и изчезна. Почувствах се някак замаяна и объркана, затова продължих да крача.

Следващата част от душата ми се изправи и застана точно пред мен. Изобщо не си приличахме. Беше много висока. Имаше буйна, дълга и червена коса. Преди да я погледна в очите, не виждах никаква прилика между нас. Но тя имаше моите очи. Беше поредното парче от душата ми, познавах я.

– Е, ти пък коя част от мене си? – попитах уморено. – И какво ще загубя, ако не те повикам обратно?

– Можеш да ме наричаш Бриджит. Без мен ще ти липсва сила.

Въздъхнах:

– В момента съм прекадено уморена, за да бъда силна. Какво ще кажеш да си поговорим пак, като подремна?

– Ти май не схващаш – поклати глава Бриджит надменно. – Без нас няма да можеш да си подремнеш. Няма да можеш да се оправиш, няма да можеш да починеш. Без нас ще ставаш все по-непълна, докато съвсем отплаваш.

Опитах се да се фокусирам, въпреки ужасната болка в слепоочията:

– Но ще отплавам с Хийт.

– Да, може би.

– А ако събера всички ви обратно в себе си, ще трябва да го напусна.

– Да, така е.

– Но не мога. Не мога да се върна в реалния свят без него.

– В такъв случай е теб е свършено.

И без повече приказки Бриджит изчезна.

Краката ми се подкосиха и поседнах на зеления мъх. Осъзнах, че плача, едва когато сълзите ми започнаха да капят по дънките. Не знам колко време съм стояла така, потънала в скръб, объркана и слаба, но някакъв звук разпръска мъглата около мислите ми. Криле, плясък, сблъсък с вятъра, полет, търсене.

– Хайде, Зо, трябва да влезем по-навътре в горичката.

Вдигнах поглед и видях Хийт да пристъпва зад мен.

Вината е моя – казах аз.

– Не, не е така. Но какво значение има чия е вината? Станалото станало. Не може да се върнем назад.

– Не мога да те изоставя, Хийт – изхлипах.

Той отметна нежно косата от лицето ми и ми подаде още една носна кърпичка:

– Знам, че не можеш.

Звукът от огромни криле ставаше по-силен. Клоните на дърветата зад нас се разлюляха.

– Зо, нека да говорим за това по-късно, става ли? Точно сега трябва да бягаме.

Той ме дръпна за ръката и ме изправи на крака, а после ме поведе по-навътре в гората, където сенките бяха по-тъмни, а дърветата изглеждаха направо древни.

Оставих го да ме дърпа. Беше някак си по-лесно, откол-кото да се движа сама.

– Той е, нали? – попитах равнодушно.

– Той? – попита Хийт.

– Калона. – Тази дума сякаш раздвижи въздуха около нас. – Дошъл е за мен.

Хийт ме изгледа остро и извика:

– Не, аз няма да му позволя да се добере до теб!

Стиви Рей

- Не, аз няма да му позволя да се добере до теб! – извика Дракона.

Както и всички останали на съвещанието, Стиви Рей погледна Майстора на меча, който изглеждаше сякаш е пред спукване на основен кръвоносен съд.

– Кого имаш предвид? попита Стиви Рей.

– Онзи гарван-демон, който уби моята съпруга! Затова не може да излизаш сама, преди да проследим и унищожим това създание.

Стиви Рей се опита да игнорира ужасното чувство, което изпита при думите на Дракона, и адската вина да вижда в очите му неописуемата скръб от разбитото му сърце. Тя знаеше, че макар да е спасил живота й два пъти, Репхайм е отговорен за смъртта на Анастасия Ланкорд.

Той се промени. Сега той е различен, помисли си тя, като й се искаше да може да изрече мислите си гласно, без това да разруши света около тях.

Но не можеше да разкаже на Дракона за Репхайм. Не можеше даразкаже на никого, така че отново започна да се оплитай лъжи:

Все пак не сме сигурни кой точно гарван-демон беше в парка. Искам да кажа, че пропусна да ми се представи.

– Мисля, че беше главният – Pen... нещо си – каза Далас,

а Стиви Рей го стрелна с поглед. ’

– Репхайм – каза Дракона и гласът му прозвуча като самата смърт.

Да, точно този. Беше огромен, точно както го описахте, а очите му изглеждаха съвсем човешки. Освен това в него имаше нещо специфично. Очевидно беше, че се мисли за голяма работа.

Стиви Рей потисна желанието си да запуши с ръка устата на Далас. А защо не и носа му. Ако се задуши, със сигурност ще млъкне.

– Далас, и без това не знаем кой е бил гарванът-демон. Разбирам защо Дракона е загрижен, но все пак аз мислех да ида само до бенедиктинското абатство, за да поговоря е бабата на Зоуи за случилото се. Няма да се скитам сама в дивата пустош.

Но Дракона има право – каза Ленобия. Ерик и проф. Пентесилея кимнаха. Несъгласието им по отношение на Неферет и Калона засега бе оставено настрана. Този гарван-демон се е появил при теб, докато си общувала със земята.

– Не е много коректно да се каже, че Стиви Рей е общувала със земята – намеси се Дракона. – Както тя ни обясни, имала е разговор със силите на доброто и злото. И това, че това създание се е появило точно след призоваването на Мрака, не може да е просто съвпадение.

– Но той не ме нападна, той просто...

Дракона вдигна ръка, за да й даде знак да замълчи:

– Без съмнение е бил привлечен от Мрака, който тогава се е обърнал към един от своите, както злото често прави. Не можеш да си сигурна, че съществото не те преследва.

– Също така не можем да сме сигурни, че над Тулса има само един гарван-демон каза Ленобия.

Стиви Рей беше на път да се паникъоса. Какво щеше да стане, ако всички откачат при мисълта за група гарвани-демони в небето над Тулса? Ще стане съвсем невъзможно за нея да излиза и да вижда Репхайм.

– Отивам до абатството да се видя с баба Редбърд – заяви тя решително. – И не мисля, че там кръжат тълпи от гарвани-демони. Мисля, че един от тях някак си е изостанал от групата си и се е появил в парка, защото е бил привлечен от Мрака. А аз съм адски сигурна, че повече няма да призовавам бикове, така че не виждам защо птицата ще тръгне да ме преследва.

– Не подценявай опасността – каза Дракона с печален глас.

Няма. Но също така няма да й позволя да ме превърне в затворник. Не мисля, че и останалите трябва да се страхуват толкова. Разбира се, че трябва да бъдем предпазливи, но не можем да допуснем страхът и злото да контролират живота ни.

– Стиви Рей е права – каза Ленобия. Даже мисля, че трябва да започнем нормални занятия в училището и да включим и червените новаци в клас.