Текст книги "Изпепелена"

Автор книги: П. Каст

Соавторы: Кристин Каст
сообщить о нарушении

Текущая страница: 8 (всего у книги 20 страниц)

Репхайм не искаше да поглежда към съществото. Притиснат към земята от режещите нишки, той завъртя главата си така, че да вижда Стиви Рей. Концентрира се върху нея, а бикът се надвеси над него и започна да пие от кървящите му криле.

Агония, каквато никога преди не беше изпитвал, разтърси тялото му. Не искаше да крещи, не искаше да се гърчи от болка. Но нямаше контрол върху себе си. Очите на Стиви Рей бяха единственото, което го задържаше в съзнание.

Стиви Рей се изправи е вдигната ръка и Репхайм си помисли, че халюцинира, защото тя изглеждаше толкова силна, могъща и много, много ядосана. Държеше нещо в ръка – дълъг сноп треви, от който се носеше пушек.

– Направих го преди, ще го направя и сега.

Гласът на Стиви Рей дойде някак отдалеч, но прозвуча силно и решително. Репхайм се зачуди защо бикът не я вижда и не я спира, но той беше толкова зает да се наслаждава на раздиращата болка, която причиняваше, че Репхайм бързо откри отговора. Бикът не приемаше Стиви Рей за заплаха, а и беше твърде опиянен от кръвта на безсмъртния. Нека да продължи да взема от мен, за да може тя да избяга, помоли се мислено Репхайм на който бог имаше желание да го чуе.

– Кръгът ми не е нарушен – каза Стиви Рей ясно и бързо. – Репхайм и този отвратителен бик дойдоха, защото аз ги призовах. Така че със силата на земята, сега призовавам другия бик. Онзи, който е във вечна битка с този тук. Ще платя всяка цена, която поиска, за да прогони това нещо от моя гарван-демон!

Репхайм усети как съществото над него спря, когато лъч светлина проби черния пушек пред Стиви Рей. Той видя как очите й се разшириха и тя се усмихна, а после се разсмя:

– Да! – извика тя радостно. – Ще платя цената ти. Толкова си черен и красив!

Белият бик изръмжа. Нишките се отдръпнаха от Репхайм и се плъзнаха към Стиви Рей. Той отвори уста, за да изкрещи някакво предупреждение, но Стиви Рей стъпи право в лъча от светлина. Чу се гръм, блесна ослепителна светкавица. От центъра на ярката експлозия изскочи друг огромен бик, толкова черен, колкото първият беше бял. Но чернотата на това създание не беше като нишките, които се плъзгаха към него. Козината му беше по-скоро като нощно небе, изпълнено със сиянието на диамантени звезди. Дълбоки, мистериозни и красиви.

За миг погледът на черния бик се спря върху Репхайм и той ахна. Никога не бе виждал такава доброта в живота си, дори не беше подозирал, че е възможно да съществува.

– Не позволявай да се окаже, че е направила грешен избор - каза черният бик. Гласът му беше също така мощен и отекваше в ума на Репхайм, но беше изпълнен със състрадание. – Защото независимо дали си струваш или не, тя вече ми плати цената.

Черният бик сведе глава и предизвика белия, изблъск-вайки го от тялото на Репхайм. Последва оглушителен трясък, а настъпилата след това тишина беше дълбока и не по-малко оглушителна.

Черните нишки изчезнаха като роса на лятно слънце. Стиви Рей беше паднала на колене и изведнъж пушекът се разнесе и новакът връхлетя в кръга, с нож в ръка.

– Отдръпни се, Стиви Рей! Сега ше убия тази гадина!

Стиви Рей докосна земята и прошепна:

– Земя, препъни го. Силно.

Зад рамото й Репхайм видя как земята се надига точно пред краката на момчето и жилавият новак падна по очи.

– Можеш ли да летиш? – прошепна тя.

Така мисля – промърмори Репхайм.

– Тогава се връщай в музея. Ще дойда при теб по-късно.

Той се поколеба. Не искаше да се разделят толкова скоро, след като преминаха заедно през това изпитание. Дали наистина вече е добре, или Мракът е взел твърде много от нея?

– Добре съм, заклевам се – отвърна тя, след като прочете мислите му. – Сега върви.

Репхайм се изправи. Хвърли й последен поглед, разпери криле и понесе изнуреното си тяло към небето.

ЧЕТЕРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Стиви Рей

Далас полу-влачеше, полу-носеше Стиви Рей, като слязоха от колата, и спореше с нея, защото настояваше да я заведе в лечебницата, вместо първо в стаята й, както тя искаше. В този момент се натъкнаха на Ленобия и Крамиша, които отиваха към храма на Никс.

– Боже мили! Здравата си загазила! – извика Крамиша и се закова на място.

– Далас. бързо да я заведем в лечебницата! – каза Ленобия.

За разлика от Крамиша тя не замръзна на място при гледката на окървавената Стиви Рей. Завтече се, за да помогне на Далас, подхвана я от другата страна и моментално я поведоха към лечебницата.

– Не, я чакайте малко. Искам да ида в стаята си. Трябва ми телефон, а не доктор. А не мога да си намеря скапания телефон.

– Не можеш, защото онази птицеподобна гад ти съдра почти всичките дрехи, заедно с кожата. Телефонът ти сигурно е там. в парка, стъпкан в калта и подгизнал от собствената ти кръв. Трябва да идеш в скапаната лечебница!

Аз имам телефон, може да използваш моя каза Крамиша, като ги настигна.

Използвай телефона на Крамиша, но Далас има право. Та ти дори не можеш да стоиш сама на краката си. Отиваме незабавно в лечебницата – каза Ленобия решително.

– Добре. Както и да е. Занесете ме до някой стол или до нещо за сядане, за да мога да се обадя. Крамиша, имаш номера на Афродита, нали?

– Да, само не си мисли, че това ни прави приятелки – промърмори тя.

Погледът на Ленобия се върна към раненото тяло на Стиви Рей:

– В доста лоша форма си – каза тя. – Отново. – Изведнъж думите на Далас изплуваха в съзнанието й, очите й се разшириха от ужас. Каза, че го е направила някаква птица?

Птицеподобно – каза Далас, а едновременно с него Стиви Рей извика:

– Не! Далас, точно сега нямам времето и енергията да споря с теб.

– Искаш да кажеш, че не си видял точно какво се е случило с нея? – попита го Ленобия.

–Да. Имаше твърде много пушек и тъмнина. Не виждах къде е и не можех да проникна в кръга, за да й помогна. А когато въздухът се проясни, тя беше в това състояние и птицеподобното се беше надвесило над нея.

– Престани да говориш за мен, все едно ме няма! И не се беше надвесил над мен. Лежеше на земята до мен.

Ленобия понечи да каже нещо, но в този момент стигнаха до лечебницата, където ги посрещна старшата сестра Сапфир, която сега ръководеше мястото в отсъствието на Лечителката. Тя ги посрещна с обичайното си кисело изражение, но в момента, в който видя Стиви Рей, очите й се разшириха от ужас:

Бързо я сложете тук – каза тя и посочи едно новоосвободено легло.

Оставиха я там внимателно и Сапфир започна да вади инструменти от един метален шкаф. Първото нещо, което извади, беше пликче с кръв, което веднага подхвърли на Ленобия.

Накарай я да го изпие веднага.

В пълно мълчание Ленобия разкъса пликчето и помогна на Стиви Рей да го хване с треперещите си ръце и да го поднесе към устата си.

Ще ми трябва още от същото – каза тя. – И както вече казах, спешно се нуждая от телефон. На секундата.

– Трябва да видя какво е разкъсало кожата ти по този начин. Изгубила си много кръв и трябва да си набавиш бързо голямо количество. Също така трябва да разбера защо кръвта от раните ти мирише така странно.

Гарван-демон! Точно така се казваха онези неща – сети

се Далас.

– Нападнал те е гарван-демон? – възкликна Ленобия.

– Не. И точно това се опитвах да набия в дебелата глава на Далас. Мракът нападна мен и гарвана-демон.

А както вече казах, говориш несвързано. Видях онази птицеподобна гад. Видях кръвта по теб. Раните ти изглеждат точно като направени от клюна му. Не видях нищо друго! – изкрещя Далас.

– Не видя нищо, защото Мракът беше покрил с дим цялата вътрешност на кръга, включително мен и гарвана-демон. След което нападна и двама ни – изкрещя ядосано Стиви Рей насреща му.

– Защо звучиш така, сякаш се застъпваш за птицеподоб-ното?

– Знаеш ли какво, Далас? Защо не вземеш да ми целунеш задника? Не се застъпвам за никого, освен за себе си. Ти дори не успя да влезеш в кръга и да ми помогнеш. Трябваше да се оправям сама!

Последва дълга тишина, в която Далас я гледаше с обида и огорчение, а после Сапфир се обади с рязък тон.

– Далас, мисля, че трябва да излезеш. Налага се да срежа каквото е останало от тези дрехи и не е прието да си тук.

– Но аз...

– Ти доведе нашата Висша Жрица у дома. И се справи много добре – каза Ленобия и докосна нежно ръката му. – А сега ни остави да се погрижим за нея.

Далас, защо не ни донесеш нещо за хапване? Аз ще се оправя – каза вече по-спокойно Стиви Рей, която се чувстваше гузна, че беше толкова рязка с него и остави емоциите и страхът й да вземат връх.

Добре, отивам.

Хей, Ленобия е права. Направи много добре, че ме докара дотук добави Стиви Рей.

Той се обърна към нея през рамо точно когато излизаше през вратата и тя си помисли, че никога не е виждала очите му толкова тъжни.

– За теб винаги, момиче – каза той и излезе.

Вратата се затвори и Ленобия изстреля:

Сега обясни за гарвана-демон.

– Да, и аз си мислех, че всички са си заминали.

– Вие двете може да останете. Другата сестра отиде за доставките от болница „Св. Джон“, така че може би ще са ми необходими още няколко ръце. Може да си говорите, до-като ми помагате – каза Сапфир и връчи на Ленобия още едно пликче с кръв. Отвори й го. Крамиша, иди да си измиеш ръцете и започни да ми подаваш тези тампони със спирт.

Крамиша я изгледа и вдигна вежди, но отиде до мивката. Ленобия разкъса пликчето и го подаде на Стиви Рей, която го изпи максимално бавно, печелейки време.

Сапфир разкъса рязко каквото беше останало от дрехите й и звукът проехтя в празната стая.

Стиви Рей се почувства неудобно от мисълта, че всички гледат полуголото й тяло. Искаше й се да си бе сложила някой по-хубав сутиен и се размърда нервно:

– Мамка му, много си харесвах тези каубойски дънки. Не ми се мисли как ще трябва да ходя пак до магазина на трийсет и първа, за да си купувам нови. Задръстванията в тази част на града са ужасни.

– Може би трябва да разшириш малко модния си вкус. Магазинът на „Чери Стрийт“ е по-близо и има много по-хубави модели, които не са от деветдесетте – каза Крамиша.

Три чифта очи я стрелнаха моментално.

Какво? – сви рамене тя. – Всеки знае, че Стиви Рей се нуждае от малко подобрения.

– Благодаря ти, Крамиша. Сега се чувствам много по-добре, въпреки че току-що едва не умрях и т.н.

Стиви Рей завъртя очи, а Крамиша й се усмихна.

Но истината е, че определено се почувства по-добре. Някак си нормална. Изведнъж осъзна, че съвсем реално се чувстваше по-добре. Кръвта, която изпи, я стопли и вече не беше толкова слаба, както преди няколко минути. Всъщност беше някак замаяна, сякаш кръвта й става супер силна и се бунтува в тялото й. Това е кръвта на Репхайм. Тази част от нея, която се смеси с моята, реагира на човешката кръв и ми дава сила.

– Стиви Рей, изглеждаш ми вече напълно в съзнание -каза Ленобия.

Тя откъсна мислите си от вътрешния си свят и срещна погледа на повелителката на конете:

–Да, вече съм доста по-добре и ми трябва телефон. Крамиша, нали ми обеща твоя...

Сега ще почистя тези рани и ти гарантирам, че няма да си в състояние да говориш през това време каза Сапфир самодоволно.

– Не, почакайте първо да се обадя на Афродита и после ме измъчвайте. Крамиша, домъкни си огромната чанта и ми дай тук скапания телефон.

–Това не може да чака. Раните ти са сериозни. Имаш разкъсвания от глезените до кръста. Трябва да ги почистя. Много от тях се нуждаят от зашиване. Трябва да пиеш още кръв. Всъщност ще е по-добре да доведем някой от хората доброволци, за да пиеш директно от него. Така ще се ускори процесът по оздравяването ти.

– Човек? Доброволец? Има такова нещо в Дома на нощта? – възкликна Стиви Рей.

– О, не бъди наивна – беше единственият отговор на Сапфир.

– Няма да пия от някакъв непознат! – каза Стиви Рей с повече плам, отколкото трябваше, и привлече учудените погледи на Крамиша и Ленобия. – Искам да кажа, че мога да се оправя и е кръв от пликчета. Някак си ми е странно да пия от някого, когото не познавам, особено така скоро след това, което се случи с... – Тя не продължи.

И трите си помислиха, че има предвид Обвързването си с Афродита.

Но тя нямаше предвид Афродита, това беше нелепо.

Стиви Рей се замисли, че единственият, от когото би пила, от когото имаше нужда да пие, беше Репхайм.

– Кръвта ти мирише не както трябва – каза Ленобия.

Стиви Рей се сепна и веднага погледна повелителката на

конете:

– В какъв смисъл не както трябва?

– Има нещо странно – съгласи се Сапфир, която почистваше разрезите с напоени със спирт тампони, които Крамиша й подаваше.

Стиви Рей изохка от болка, а после просъска през зъби:

– Аз съм червена. Нормално е кръвта ми да мирише различно от вашата.

– Не е това, те имат право. Кръвта ти мирише странно

съгласи се Крамиша, като отмести поглед от раните на

Стиви Рей и стисна носа си.

Тя се замисли за миг и отвърна:

– Сигурно е защото той пи от мен.

Кой? Гарванът-демон ли? възкликна Ленобия.

– Не! – отрече Стиви Рей веднага, а после добави: – Както се опитвах да обясня на Далас, гарванът-демон не ми направи нищо. Той също беше жертва.

Стиви Рей, какво се е случило с теб? – попита Ленобия.

Тя си пое дълбоко дъх и реши да се придържа към истината, доколкото е възможно:

– Отидох в парка, защото исках да получа информация от елемента си, за което Афродита ме помоли. Става дума за едни много древни вярвания, някакви воински истории, за които тя смята, че могат да помогнат на Старк да спаси Зоуи.

– Но Старк не може да отиде в Отвъдното, без да умре каза Ленобия.

– Да, така казват всички, но наскоро с Афродита открихме тези древни истории, които могат да му помогнат да иде там жив. Някаква религия или каквото е там, изобразявани от крави... искам да кажа, от бикове. Черен и бял. При спомена за биковете Стиви Рей потръпна. – Афродита като пълна тъпачка не ми каза, че скапаният бял бик е лошият, а черният е добрият. Така че се обърках и призовах лошия по погрешка.

Лицето на Ленобия пребледня.

– О, Богиньо! Ти си призовала Мрака!

– Ти знаеш за тези неща? – попита Стиви Рей.

Ленобия с неудобство потърка задната част на врата си:

– Знам малко за Мрака, а като повелителка на конете знам повечко за зверовете.

Сапфир започна да почиства разреза на кръста на Стиви Рей, от което тя изви лице болезнено. Опита се да се концентрира въпреки болката и затвори очи. Когато ги отвори отново, видя Ленобия да я гледа изпитателно с неразгадаемо изражение. Но преди да формулира въпроса си, пове-

лителката на конете я изпревари:

– А какво правеше там гарванът-демон? Каза, че не те е нападал, но определено не е имал никаква причина да напада Мрака.

– Защото са на една и съща страна, нали? – каза Крамиша замислено.

– Не знам за страните, но бикът нападна гарвана-демон. Стиви Рей си пое дълбоко дъх и продължи. – Всъщност

появата му ме спаси. Той някак си падна от небето и това разсея бика достатъчно, за да успея да извлека сили от земята и да призова другия бик. – Стиви Рей не можа да сдържи усмивката си при спомена за черния бик. – Никога не съм виждала нещо по-впечатляващо. Беше толкова красив, толкова мил. толкова мъдър и добър. Нападна другия бик и изчезнаха заедно. Тогава Далас успя да влезе в кръга при мен, а гарванът-демон отлетя.

– Но ти каза, че преди гарванът да дойде, бикът е пил от кръвта ти – каза Ленобия.

Стиви Рей потисна тръпката на погнуса:

– Да. Каза, че му дължа отплата заради това, че отговори на въпроса ми. Предполагам заради това кръвта ми мирише странно. Сигурно още може да го усетите по мен, а не мога да ви опиша как вонеше. Точно затова и трябва да се обадя спешно по телефона. Все пак бикът отговори на въпроса ми, така че трябва да кажа това на Афродита.

– Нека да се обади. Явно и без това няма да се нуждае от шиене. Раните й сами се затварят – каза Крамиша и посочи първите разрези по глезените й.

Стиви Рей погледна надолу, но знаеше какво ще види. Вече го бе усетила. Кръвта на Репхайм разпростираше силата и топлината си по цялото й тяло, а разкъсаната й плът започна да се съединява.

– Това е изключително необичайно. И ми напомня за бързия начин, по който се излекува от изгарянията – каза Сапфир.

Стиви Рей се застави да погледне сестрата отново в очите:

– Аз съм Висша Жрица на червените вампири. Досега не е имало такава и спокойно може да се каже, че не е задължително да съм като другите. Ние явно се възстановяваме по-бързо.

Тя заметна ъгъла на чаршафа върху себе си и протегна ръка към Крамиша:

– Дай ми телефона си.

Без колебание Крамиша отиде до чантата си, извади мобилния си телефон и го подаде на Стиви Рей:

Ще намериш Афродита на буквата „К“.

Стиви Рей набра номера. Афродита вдигна на третото позвъняване:

– Да, прекадено е рано, за да се обаждаш и не, не ме интересува какво скапано стихотворение си написала току-що, Крамиша.

– Аз съм.

Саркастичният тон на Афродита моментално се промени:

– Какво се е случило?

Знаеше ли, че белият бик е лош, а черният – добър?

– Да, не ти ли казах?

– Не, което се оказа адски голяма грешка, защото аз призовах белия.

– О, това определено не е добре. Какво се случи ?

_ Не е добре? Предположението ти е право в десетката, Афродита. Беше прекалено зле. Много, много зле.

Стиви Рей си помисли да помоли Крамиша, Ленобия и Сапфир да излязат, за да може да поговори с Афродита насаме, а после да избухне и да се наплаче на воля. Но знаеше, че те трябва да чуят, каквото има да разкаже. За съжаление проблемите не изчезват, ако решим да им обърнем гръб.

– Афродита, нямаш представа какво значи зло. На фона му Неферет изглежда като малко дете. – Тя игнорира възмутения поглед на Сапфир. – И е по-могъщо, отколкото изобщо някой би могъл да си представи. Не бих могла да се преборя с него. Не мисля, че някой изобщо би могъл, освен черният бик.

– В такъв случай как се отърва от него? – Афродита се замисли за миг, а после продължи: – Ти се отърва от него, нали? Не си под някое заклинание, така че да те използва за марионетка със селски акцент, нали?

– Това е просто нелепо, Афродита.

– Кажи нещо, е което да ми докажеш, че наистина си ти.

– Последния път каза, че съм бавно загряваща, за което отново ще ти повторя, че не е никак мило.

– Ясно, ти си. Е, и как се измъкна от бика?

– Успях да призова другия бик, а той е толкова добър, колкото белият е зъл. Той се пребори с него и двата изчезнаха заедно.

Значи не успя да научиш нищо?

– Напротив, научих. – Стиви Рей присви очи и се концентрира максимално, за да си спомни дума по дума какво й каза белият бик. – Попитах го как Старк може да се добере до Зоуи и да я защити, докато събере душата си в едно и се върне. Ето какво ми отговори той: Воинът трябва да потърси в кръвта си мост към Острова на жените, а после трябва да се пребори със себе си, за да достигне мястото. Само признаването на едното пред другото ще му позволи да се събере с неговата Жрица. След като се съберат, единствено тя, а не той, ще може да реши дали да се върне или не.

- Казал е Островът на жените, сигурна ли си в това?

– Да, потвърждавам. Точно това каза.

– Аха, добре. Чакай да го запиша дословно, за да не забравя някоя подробност.

Стиви Рей чуваше как Афродита драска върху листа. Ко-гато приключи, гласът й беше изпълнен с въодушевление: Това значи, че сме на прав път! Но как, по дяволите, Старк ще открие мост, като гледа някаква кръв? И какво значи това, че трябва да се пребори със себе си?

Стиви Рей въздъхна. Вече започваше да я боли главата:

– Нямам представа, но за да се добера до този отговор едва не се простих с живота си, така че би трябвало да значи нещо важно.

Тогава нека Старк да го разбере. – Афродита се поколеба, преди да продължи. – Ако черният бик е толкова добър, зайю просто не го призовеш още веднъж и...

– Не! – извика Стиви Рей с такава решителност, че всички в стаята подскочиха. – Никога повече! И не трябва да допускаш никой да призовава който и да било от двата бика. Цената е твърде висока.

– Какво имаш предвид с това?

– Те са прекалено могъщи и не могат да бъдат контролирани, независимо дали са добри или лоши. Афродита, има неща, в които човек просто не трябва да се забърква и тези бикове са едни от тях. А и не съм сигурна дали само единият може да бъде призован, без да се появи и другият. А повярвай ми, не искаш никога, никога да срещнеш белия бик.

Добре, добре. Успокой се. Ясно ми е за какво говориш. Да ти кажа честно, имам много зловещо предчувствие само като си говорим за тях. Мисля, че си права. Не се притеснявай. Никой няма да прави нищо, освен да се опита да помогне на Старк да открие този кръвен мост към Острова на жените.

– Афродита, не мисля, че става дума за кръвен мост. Това дори не звучи смислено.

Стиви Рей потърка челото си с болезнена гримаса и забе-ляза, че ръката й трепери.

Добре, достатъчно засега – прошепна Ленобия. – Силна си, но не си безсмъртна.

Стиви Рей погледна стреснато повелителката на конете, но в очите й не откри намек за нещо друго, освен загриженост.

– Хей. трябва да затварям вече. Не се чувствам много добре.

– О, мамка му. Не си пред умиране пак, нали? Много се притеснявам, като започнеш да го правиш.

– Не, не съм пред умиране вече. А ти не си точно любезна. Въобще. Ще ти се обадя по-късно. Предай поздрави на всички.

– Да, ще разпръсна любов навред. Чао, тъпчо.

Стиви Рей натисна бутона за край на разговора, върна телефона на Крамиша и се отпусна тежко на възглавницата.

– Нали не възразявате да подремна малко?

– Пийни още малко от това – каза Сапфир и й даде поредното пликче с кръв. – После поспи. А вие двете ще трябва да си тръгнете и да я оставите да си почива.

После сестрата изхвърли напоените с кръв тампони, свали латексовите си ръкавици и застана на вратата, като пот-ропваше с крак нетърпеливо и гледаше Крамиша и Ленобия многозначително.

– Ще дойда да те видя като се наспиш каза Ленобия.

Звучи добре – отвърна Стиви Рей.

Ленобия стисна ръката й и излезе от стаята. Тогава Крамиша се доближи до леглото и Стиви Рей си помисли, че

момичето се кани да я прегърне или дори по-лошо, да я целуне. Вместо това Крамиша я погледна в очите и прошепна:

С душата гледай, не с очите

Със звяр щом искаш да танцуваш

Под маската му надникни

Стиви Рей изтръпна:

– Предполагам, че трябваше да те слушам по-внимателно. Може би някак си щях да се досетя, че призовавам грешния бик – прошепна тя в отговор.

Крамиша я погледна с разбиране:

– И все още трябва да ме слушаш внимателно. Нещо в мен ми подсказва, че не си приключила танците със зверове. – После тя се изправи и добави на висок глас. – Наспи се. Утре ще се нуждаеш от всичкия си здрав разум.

Когато вратата се затвори и я оставиха сама, Стиви Рей въздъхна с облекчение. Изпи последното пликче с кръв, зави се догоре с одеялото и започна да върти една руса къдрица около пръста си. Беше напълно изтощена. Явно всичките сили от кръвта на Репхайм се бяха изчерпали, за да я възцтановят.

Репхайм...

Стиви Рей никога не би могла да забрави как изглеждаше той, когато се застъпи за нея пред самия Мрак. Беше толкова силен, смел и добър. Няма значение, че Далас, Ленобия и целият останал скапан свят вярва, че той е на страната на Мрака. Няма значение, че баща му е паднал воин на Никс, който е избрал злото преди векове. Нищо от това нямаше значение, защото тя видя истината. Той доброволно се пожертва, за да я спаси. Може и да не е избрал Светлината, но определено не беше на страната на Мрака.

Правилно постъпи, като го спаси по-рано. Беше права и като призова черния бик, за да спаси него. Независимо какво й костваше.

Репхайм си струваше цената да бъде спасен.

А нима не е така?

Би трябвало да е. След всичко, което се случи днес, би трябвало да е.

Тя престана да върти кичура и очите й започнаха да се затварят, макар да не искаше да мисли повече или да сънува кошмарния бик и болката, която беше толкова невъобразима.

Но клепачите й се затвориха и споменът за Мрака и това, което й беше причинил, се завърна. Докато се бореше с пълното си изтощение, Стиви Рей се видя отново в центъра на кръга, изпълнена с ужас, и чу неговия глас:

– Тук съм, защото тя е тук, а тя ми принадлежи.

И това просто твърдение прогони страха и спомена за Мрака, като направи място на Светлината и спасението, което дойде от нея.

Точно преди да заспи дълбоко Стиви Рей се замисли за красивия черен бик и за цената, която й беше поискал. Думите на Репхайм отново проехтяха в ума й:

– Тук съм, защото тя е тук, а тя ми принадлежи.

Последната й мисъл, преди да заспи, беше дали Репхайм

някога ще узнае колко верни изведнъж се оказаха думите му, по ирония на съдбата.