Текст книги "Изпепелена"

Автор книги: П. Каст

Соавторы: Кристин Каст
сообщить о нарушении

Текущая страница: 10 (всего у книги 20 страниц)

Крамиша, която дотогава стоеше тихо от лявата страна на Стиви Рей, изсумтя леко, а Далас въздъхна. Стиви Рей се

усмихна и заяви:

– Всъщност това е чудесна идея.

– Не мисля, че трябва да съобщаваме нещо за състоянието на Зоуи – каза Ерик. – Поне докато не се случи нещо по– ...окончателно.

– Тя няма да умре – заяви Стиви Рей.

Аз не искам да умира! – отвърна Ерик, който изглеждаше много потиснат от тази мисъл. Но при всичко, което се случва тук напоследък, включително атаката на гарвана-демон, последното нещо, което ни е необходимо, е да разпалваме клюки.

Не мисля, че трябва и да го премълчаваме – каза Стиви

Рей.

– Какво ще кажете да се съгласим на следния компромис – предложи Ленобия. – Ще отговаряте на въпроси, свързани със Зоуи, ако някой ви попита, като се придържате към истината – че всички ние работим усилено, за да й помогнем да се върне от Отвъдното.

И ще предупредим официално всички ученици да бъдат максимално предпазливи и бдителни и да ни съобщават за всичко необичайно, което чуят или видят – добави Дракона.

– Това предложение звучи добре – съгласи се Пентеси-лея.

– Така да бъде, на мен също ми звучи добре – каза Стиви Рей. После се поколеба за миг и попита: – Хм, просто се чудех, аз в кой клас трябва да бъда?

– И аз се чудех същото – добави Крамиша.

– И аз – обади се Далас.

– Ще се върнете в класовете, в които сте били, преди да напуснете каза Ленобия нежно и им се усмихна, сякаш това с „напускането“ бе някаква непредвидена ваканция, вместо непредизвестена смърт. Но заради начина, по който го каза, всичко това прозвуча съвсем нормално.

После се обърна към Стиви Рей:

– Вампирите сами избират своя път на развитие и областта, която искат да изучават. Не в клас с останалите новаци, а в средата на възрастни вампири, които са експерти в своите области. Ти избрала ли си с какво искаш да се занимаваш?

Макар всички да се бяха взрели в нея е очакване, Стиви Рей изобщо не се поколеба в отговора си:

Никс. Искам да уча за Висша Жрица. Искам да стана такава, защото съм го заслужила, а не защото съм единственият червен вампир в цялата вселена.

Но ние нямаме Висша Жрица, която би могла да те обучава. Не и откакто Неферет отпътува – каза Пентесилея и стрелна Ленобия с поглед.

– В такъв случай предполагам, че сама ще се обучавам, докато не си върнем Висшата Жрица обратно. – Стиви Рей погледна Пентесилея в очите и добави: – И нямам предвид Неферет. А сега мисля да отида до абатството, както вече казах. Като се върна, ще им съобщя да се готвят за часове от утре.

Всички започнаха да излизат от залата, когато Дракона я придърпа настрана:

– Искам да ми обещаеш, че ще бъдеш внимателна каза той Имаш сили и способности на границата на възможното, но не си безсмъртна, Стийи Рей. Не забравяй това.

– Ще бъда внимателна, обещавам.

– Аз ще отида с нея каза Крамиша. – Ще хвърлям по едно око на небето за разни птицеподобни. Притежавам дарбата да крещя смъртоносно. Ако само се покаже някой от тях, ще се постарая целият свят да научи.

Дракона кимна, но не изглеждаше особено убеден. Стиви Рей изпита истинско облекчение, когато Ленобия го повика и започна да си говори с него за часовете му по фехтовка. Имаше идея да ги направи задължителни за всички ученици.

Стиви Рей се изниза от стаята и започна да се чуди как да се отърве от Крамиша, която се бе лепнала за нея. Точно тогава и Далас се присъедини към тях:

– Може ли да поговорим за миг, преди да тръгнеш!

- Ще те чакам в колата на Зоуи – каза Крамиша. – И не, няма да се отървеш от мен.

Стиви Рей я изгледа как се отдалечава по коридора и след това неохотно се обърна към Далас. ^

– Може ли да влезем вътре? – попита той.

– Да, но трябва да тръгвам след малко.

Без да казва нищо, Далас отвори вратата пред нея и двамата пристъпиха в хладната и мрачна стая, в която се носеше миризма на книги и полирани дървени мебели. ^

– С теб няма да сме заедно повече, нали? – каза той набързо.

– Моля? Няма да сме заедно? Какво искаш да кажеш/

Той скръсти ръце пред гърдите си изглеждаше много сконфузено:

– Имам предвид, че бяхме нещо като гаджета. Ти беше приятелката ми. Но вече не искаш да си такава и аз го разбирам. Права си, че не можах да направя абсолютно нищо, за да те защитя от онова птицеподобно. Искам само да знаеш, че няма да се превърна в някой задник заради това, че се разделяме. Все още ще съм до теб, момиче, защото ти винаги Lite си моята Висша Жрица.

– Аз не ибкам да късаме! – изстреля Стиви Рей.

– Не искаш ли?

–Не.

Наистина не искаше. Изведнъж се замисли за него, за сърцето и добротата, която го изпълваше, и беше очевидно, че мисълта да го загуби никак не й хареса.

– Далас, извинявай, че се държах така. Бях ранена и не на себе си, но не съм искала да те засегна. Аз самата не можех да изляза от проклетия кръг, така че нямаше начин нито ти, нито който и да било друг да влезеше при мен.

Той я стрелна с поглед:

– Но гарванът влезе някак си.

Ами да, както ти каза, той е на страната на Мрака отвърна тя, макар че начинът, по който Далас спомена Репхайм, й подейства като студен душ.

– Има много същества на страната на Мрака наоколо -каза Далас. – И голяма част от тях като че ли все налитат на теб. Така че бъди предпазлива, става ли? – Той се протегна и отметна руса къдрица от лицето й. – Няма да го понеса, ако нещо ти се случи. – Той отпусна ръка на рамото й и с палец нежно я докосна по врата.

Ще внимавам – каза тя нежно.

– Значи наистина не искаш да късаме?

Тя поклати глава.

– Чудесно, защото аз също не искам.

Далас се наведе и я придърпа към себе си. Устните им се срещнаха в нерешителна целувка. Тя поиска да се отпусне и разтопи в ръцете му. Той определено се целуваше добре, а и на нея й харесваше. Харесваше й вкусът му. Той знаеше, че тя обича да я масажира по гърба, така че когато я обгърна с ръце, те се плъзнаха под блузата й, но не за да я награби за циците, както повечето момчета биха направили. Вместо това той започна да разтрива с нежни движения долната част на гърба й, като я притискаше все повече към себе си и задълбочи целувката.

Стиви Рей му отвърна. Чувстваше се добре с него. Забрави за всичко, забрави дори за миг за Репхайм и дълга, който трябваше да плати заради него.

Тя се отдръпна внезапно от Далас. И двамата бяха останали без дъх.

– Трябва да тръгвам, забрави ли?

Стиви Рей се усмихна в опит да не звучи толкова неловко, колкото се чувстваше.

– Всъщност бях забравил – каза той и се усмихна нежно, като отмести отново русата къдрица от челото й. – Хайде, ще те изпратя до колата.

Чувстваше се отчасти предател, отчасти лъжец и отчасти обречен затворник. Стиви Рей го остави да я хване за ръка и да я поведе към колата, сякаш наистина биха могли да са гаджета отново.

СЕДЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
Стиви Рей

- Той е луд по теб – каза Крамиша, щом Стиви Рей излезе от паркинга на училището, а Далас гледаше след нея страдалчески. Наясно ли си какво ще правиш с другото момче?

Стиви Рей подкара колата по шосето, което излизаше на ул. „Утика“:

В момента съм под прекадено голямо напрежение, за да се разправям с момчета. Ако си дошла с мен само за да говорим за това, можеш да слезеш.

– Да отлагаш разправянето с момчета само ти докарва още напрежение.

– Чао, Крамиша.

– Ако ще се държиш така откачено, няма да споменавам повече нищо за момчета. А и има по-важно нещо, за което да поговорим.

Стиви Рей се надяваше Крамиша да я притисне повече за момчешките въпроси, за да има основание да я остави:

– Помниш ли като ми каза, че трябва да се вгледам по-добре в стихотворенията си и да потърся нещо, което може да помогне на Зоуи?

Разбира се, че помня.

– Е, направих го. И открих нещо.

Тя започна да бърника в огромната си чанта, докато намери една доста захабена тетрадка е пурпурни страници (нейният цвят запазена марка) – Мисля, че всички, освен мен, забравиха за това. – Тя отвори тетрадката и размаха пред Стиви Рей една страница с ръкописен текст.

– Крамиша, знаеш, че не мога да го прочета, докато карам, така че просто ми кажи за какво става дума.

Стихотворението, което написах, точно преди Зоуи и останалите да тръгнат към Венеция. Онова, което звучи, сякаш е от Калона за Зоуи. Слушай:

Меч с две остриета

С едната страна унищожава

А с другата освобождава

Аз съм твоят гордиев възел

Ще ме разплетеш ли или ще ме унищожиш?

Следвай истината и ще ме намериш по вода

Пречисти ме с огън

Никога вече не ме заравяй под земята

Въздухът ще ти прошепне

Онова, което духът вече знае.

Че дори разбито,

Всичко е възможно.

Ако вярваш.

И тогава и двамата ще бъдем свободни.

- Олеле Божичко! Напълно бях забравила за това. Добре, добре, прочети го пак, но по-бавно.

Стиви Рей се заслуша внимателно, докато Крамиша четеше.

– Трябва да е от Калона, нали? Тази част за пленяването под земята звучи определено като от него.

– Напълно съм сигурна, че е така.

– Макар да започва малко плашещо с този меч. като че ли завършва добре.

– Казва се, че „и двамата ше бъдем свободни“ – цитира Крамиша.

“ На мен ми звучи, сякаш Зи ще се завърне от Отвъдното.

– Както и Калона добави Крамиша.

– С това ще се занимаваме, когато се случи. Да си върнем Зи сега е най-важното. Я почакай! Струва ми се, че част от описаното вече се е случило. Какво беше това за водата?

– Ще ме намериш по вода.

- И точно така стана. Сан Клементе е остров и е на вода.

– Също така се казва, че Зоуи трябва да следва истината. Какво според теб значи това?

Не съм сто процента сигурна, но имам идея. Последния път, когато говорих със Зоуи, й казах да следва сърцето си, независимо че на всички останали може да им се струва, че не постъпва правилно. Просто да следва вътрешното си чувство, ако всичко в нея й подсказва, че е на прав път. – Стиви Рей замълча, защото й идваше да закрещи. – Чувствам се много виновна, че й казах това. Заради случилото се после.

– Но може би имаш право и това, което стана е нея, е трябвало да се случи, защото аз също смятам, че е правилно да слушаш сърцето си и да следващ това, в което вярваш. Дори всички останали да казват, че грешиш.

Стиви Рей се въодушеви:

– И ако тя прави това. значи се придържа към истината в сърцето си и краят на стихотворението ще се сбъдне. Тя ще бъде свободна.

Звучи ми логично, Стиви Рей. Някак си вътрешно усещам, че е вярно.

Аз също каза тя и се усмихна доволно на Крамиша.

– Добре, но Зи трябва да знае всичко това. Стихотворението звучи като някакви инструкции. Първата стъпка е да го намери по вода. Това вече се случи. После да...

– Да го пречисти чрез огън – прекъсна я Стиви Рей. А после не се ли казваше нещо за въздух и земя?

– Да, и дух. Всичките пет елемента се споменават.

– Всичките дарби на Зи, завършвайки с духа, който е най-силният й елемент.

– И този, в чийто свят се намира тя сега – каза Крамиша.

– Добре, не го казвам само защото аз съм написала якото стихотворение, но Зоуи трябва да научи тези неща. За да се върне. Иначе ще бъде убита от каквото там я преследва.

– О, вярвам ти.

– А как ще го направиш?

– Аз? Няма да съм аз. Аз не мога. Моят елемент е земята. Няма начин духът ми да се откъсне и да иде в Отвъдното. Стиви Рей потръпна. Само от мисълта за това я побиха тръпки. – Но Старк ще трябва да си закара задника дотам. Ще му се наложи. Така каза отвратителната крава.

– Бик – поправи я Крамиша.

– Каквото е там.

– Искаш ли да се обадя на Старк и да му прочета стихотворението? Имаш ли номера му?

Не – замисли се Стиви Рей. – Афродита каза, че той съвсем е мръднал с главата. Може би няма да обърне внимание на стихотворението. Сигурно ще реши, че си има други по-важни неща за правене.

– Е, няма да е прав.

– Така е, съгласна съм. Но най-доброто, което можем да направим, е да предадем стихотворението на Афродита. Тя е гаднярка, но разбира колко важно е всичко това.

– Понеже е толкова гадна, няма начин да допусне Старк да я игнорира.

– Точно така. Напиши й съобщение и й кажи, че Старк трябва да запомни това и да го каже на Зоуи. И да е наясно, че това е пророчество, а не просто някакво стихотворение.

– Да ти кажа, сериозно се съмнявам в количеството на здравия й разум, щом не харесва поезия.

– Момиче, обясняваш ми очевидни работи. – каза Стиви Рей.

– Мхм, само това исках да кажа.

И докато Стиви Рей паркираше на прясно асфалтирания паркинг на абатството, Крамиша бе надвесила глава над телефона си и пишеше съобщението.

Баба Редбърд определено се подобряваше. Ужасните синини по лицето й вече избледняваха и вместо да лежи в леглото, тя бе седнала на люлеещ се стол до камината и четеше книга, затова в първия момент не забеляза Стиви Рей.

– „Синеокият дявол“? – Макар да беше тук, за да съобщи на баба Редбърд ужасната новина за Зоуи, Стиви Рей не можа да сдържи усмивката си, като прочете заглавието на книгата. – Звучи ми като някой любовен роман.

– Стиви Рей! Как ме стресна само. Да, любовен роман е. Превъзходен при това. Харди Кейтс е невероятен.

– Невероятен?

Баба Редбърд повдигна вежда:

– Аз съм стара, дете мое. Но не и мъртва. Все още мога да оценя един невероятен мъж. – Тя посочи един от дървените столове наблизо. – Придърпай го насам, миличка, и ела да седнеш до мен. Предполагам, че имаш новини от Зоуи. Какво става във Венеция? Само като си помисля... Венеция, Италия... Толкова ми се иска да мога да ги посетя. Баба Редбърд млъкна, като забеляза лицето на Стиви Рей. Знаех си. Знаех си, че нещо лошо се е случило, но умът ми е толкова замъглен след инцидента. – Силвия Редбърд замълча за миг и после продължи с глас, изпълнен със страх. Разкажи ми бързо.

Стиви Рей с въздишка придърпа един от столовете и хвана ръката на старата жена:

Не е мъртва, но не е и никак добре.

– Всичко, разкажи ми всичко. Не спирай и не пропускай нищо.

Баба Редбърд стисна ръката на Стиви Рей, сякаш бе спасително въже, и изслуша цялата история за убийството на Хийт, за биковете и за последното пророчество на Крамиша, като не спомена нито думичка само за едно нещо. Реп-хайм. Когато приключи разказа си, лицето на баба Редбърд беше бледо точно както след катастрофата, когато бе в кома и на крачка от смъртта.

Пръснала се е. Душата на моята внучка се е пръснала -каза тя бавно и с огромна скръб.

– Старк ще я намери, бабо – каза Стиви Рей и я погледна решително. А после ще я защитава и ще я върне при нас цяла.

– Кедър – каза баба Редбърд, кимайки, сякаш е отговорила на някакъв въпрос и Стиви Рей трябва да се съгласи е нея.

Кедър? – попита Стиви Рей, надявайки се, че новината не я е накарала да загуби ума си.

– Кедрови иглички. Кажи на Старк да накара този, който ще наблюдава тялото му, докато е в транс, да запали кедрови иглички около него и да ги поддържа пушещи през цялото време.

Объркваш ме, бабо.

– Кедровите иглички са могъщо лекарство. Те отблъскват аегина, най-злия от всички зли духове. Кедърът се използва само при много крайна нужда.

– Е, това определено е много крайна нужда – отвърна Стиви Рей, доволна, че баба Редбърд отново възвръща цвета на лицето си.

– Кажи на Старк да вдиша силно пушека и да си мисли, че го отнася със себе си в Отвъдното. Да повярва, че той ще последва духа му там. Умът може да бъде могъщ съюзник на душата. Понякога умовете ни могат да променят самата същност на душите ни. Ако Старк повярва, че кедровият пушек може да го последва в Отвъдното, значи ще стане така и ще получи от него допълнителна защита.

– Ще му кажа.

Баба Редбърд стисна ръката й по-силно:

Понякога нещата, които ни изглеждат дребни или незначителни, могат да ни помогнат дори в най-трудните моменти. Не подценявай това и не допускай Старк да го подцени.

– Силвия, току-що говорих с Крамиша отвън. – Сестра Мери влетя забързано в стаята. Щом видя как Стиви Рей държи ръката на възрастната жена, възкликна: – О, Света Дево, значи е истина! – Монахинята сведе поглед, очевидно за да възпре сълзите си, но когато отново вдигна глава, очите й бяха сухи, а изражението й, решително. – В такъв случай всички трябва да излезем.

Тя се обърна рязко и тръгна да излиза.

– Сестра Мери Анждела, къде отивате? попита Стиви Рей.

– Да свикам абатството пред олтара. Ще се молим. Всички ще се молим.

– На Дева Мария? – попита Стиви Рей, без да успее да прикрие скептичния си тон.

Монахинята кимна и с типичния си решителен и мъдър глас заяви:

– Да, Стиви Рей, на Дева Мария. Божията майка, за която смятаме, че е майка на душите ни. Може и да е персонификация на вашата Никс, а може и да не е. Но това толкова ли е важно точно сега? Кажи ми, Висша Жрице на червените вампири, наистина ли вярваш, че да се молиш за помощ в името на любовта може да бъде грешка, независимо какво е лицето, от което получаваш тази помощ?

За миг лицето на Репхайм с човешките му очи, застанал срещу Мрака, за да плати сам нейния дълг, премина през спомените й и устните й пресъхнаха:

– Съжалявам, сестро. Не бях права. Помолете се на Дева Мария за помощ, защото понякога любовта идва от най-не-очакваното място.

Сестра Мери Анджела погледна доста продължително Стиви Рей в очите:

– Можеш да се присъединиш към нас в молитвата, дете мое.

Стиви Рей й се усмихна:

– Благодаря, но аз си имам свой начин за молитва.

Стиви Рей

– По дяволите, не! Не смятам да лъжа заради теб – заяви Крамиша.

– Не те карам да лъжеш.

Да, бе. Искаш да кажа, че си заета да проверяваш тунелите заедно със сестра Мери Анджела. Всички са наясно, че тотално оплеска нещата последния път, когато беше там.

– Не всички – възрази Стиви Рей.

– Напротив. Освен това монахините се молят за Зоуи и никак не ми изглежда редно да въвличаш молеща се монахиня в лъжите си.

Добре. Ще ида до тунелите да ги проверя сама, ако така ще се почувстваш по-добре.

Стиви Рей не можеше да повярва, че Крамиша прави такъв въпрос от казването на малка безобидна лъжа, а и всичко това й костваше време. Време, далеч от Репхайм, който неизвестно колко беше пострадал от гнусния бял бик. Тя си спомни агонията, която изпита, когато Мракът я докосна, за да пие от нея, и знаеше, че за Репхайм е било двойно по-лошо. Този път имаше повече работа с него, отколкото просто да го превърже и нахрани. Колко ли бе пострадал? В ума си все още виждаше сцената, в която бикът се беше надвесил над него с почервенял от кръвта му език.

Изведнъж Стиви Рей осъзна, че Крамиша просто стои мълчаливо до нея и я наблюдава. Тя поклати глава и изтърси първото нещо, което й дойде наум:

Виж, просто не ми се занимава с тъпотиите, които ме чакат, когато всички в Дома на нощта разберат, че съм прекарала една – две минути сама.

– Лъжеш.

– Аз съм ти Висша Жрица!

– Тогава се дръж като такава отвърна Крамиша. – Кажи ми истината, къде отиваш?

– Отивам да се видя с едно момче и не искам всички да разберат за това.

Крамиша наклони глава:

– Това малко повече ми се връзва. Той не е нито новак,

нито вампир, нали? ^

– Не – отвърна Стиви Рей съвсем честно. – Той е нещо,

което никой не би харесал.

– Не те малтретира, нали? Това е голяма гадост, познавам няколко момичета в такова положение и не могат да се отърват.

– Крамиша, аз мога да накарам земята да изригне и да погълне когото й кажа. Защо някой изобщо би ме ударил?

– Това значи, че е човек, при това сигурно женен.

Не, не е женен отрече Стиви Рей.

– Хм – изсумтя Крамиша под носа си. – Да не е някой задник?

Не мисля така.

– Любовта е голяма простотия.

Да. Но аз не съм казала, че съм влюбена в него добави тя колебливо. Казах просто, че...

– Разбърква ти главата, а ти определено нямаш нужда от това точно сега. – Крамиша се замисли. Добре, какво ще кажеш да направим така – ще помоля някоя от монахините да ме откара обратно в Дома на нощта, а когато всички откачат, като разберат, че си някъде там сама, ще им кажа, че си отишла на среща с някакъв мъж и на практика не си сама. А и това няма да е лъжа.

– Трябва ли да им казваш, че е мъж? – замисли се Стиви Рей.

– Ще го кажа само ако някой ме попита изрично.

– Добре, става – съгласи се Стиви Рей.

– Знаеш, че трябва да си изясниш всичко с него рано или късно. А ако не е женен, няма кой знае какъв проблем. Ти си Висша Жрица. Можеш да имаш човешки консорт и вам-пирски съпруг едновременно.

– Мислиш ли, че Далас би се примирил с такова нещо? -попита тя.

– Ами ще му се наложи, ако иска да бъде с Висшата Жрица. Всички вампири знаят това.

Е, Далас още не е вампир, така че ще е малко прекалено да го питам такова нещо. А и знам, че това ще нарани чувствата му. Не искам и да го правя.

И аз бих ти казала недей, но мисля, че и без това ти идва твърде много. Далас ще трябва да се научи да се примирява. Това, което трябва да прецениш сега, е дали този човек си струва.

– Знам това, Крамиша. Точно това се опитвам да направя. Така че до скоро. Ще се видим в Дома на нощта по-късно.

Стиви Рей се запъти към колата.

– Хей! – извика Крамиша след нея. Да не е черен случайно?

Като се замисли за черните като нощта криле на Репхайм, Стиви Рей я погледна през рамо:

Какво значение има цветът?

– Има огромно значение, ако заради това се срамуваш от него.

– Крамиша, това е просто глупаво. Не. Не е черен. И не, нямаше да се срамувам от него, ако беше. Боже! Казвам ти чао. Отново.

– Просто проверявах.

– Просто не си наред – измърмори Стиви Рей и тръгна отново към колата.

– Чух те! – каза Крамиша.

–Добре! – извика Стиви Рей. Влезе в колата на Зоуи и се насочи към музея, като си говореше на глас:

– Не, Крамиша, не е черен. Той е убиец, придобил злобата от баща си, и не само белите ще побеснеят, като разберат. Всички до един ще побеснеят.

И после, без изобщо да го очаква, тя се разсмя.