Текст книги "Част от секундата"

ЕПИЛОГ

Няколко дни по-късно Шон Кинг седеше върху парче обгорено дърво, останало от някогашната му красива кухня, и оглеждаше мястото, където доскоро беше къщата му. Чу шум от кола, обърна се и видя приближаващо беемве.

Джоун слезе от колата.

– Изглеждаш напълно възстановена – каза той.

– Не знам дали някога ще се възстановя напълно. – Тя седна до него. – Слушай, Шон, защо не взе парите? Уговорката си е уговорка. Заслужаваше ги.

– След всичко, което преживя, ти ги заслужаваш повече от мен.

– Аз ли съм преживяла? Боже мой, та аз бях упоена. Ти мина през целия кошмар в пълно съзнание.

– Вземи парите и си живей живота, Джоун.

Тя хвана ръката му.

– Е, ще дойдеш ли с мен? Та поне аз да ти поддържам стандарта, на който си свикнал?

И Джоун направи усилие да се усмихне.

– Благодаря, но мисля да остана тук.

Тя огледа опустошението.

– Тук? Какво има тук, Шон?

– Ако не друго, животът ми – каза той и бавно отдръпна ръка.

Тя се изправи смутено.

– За момент си помислих, че приказката наистина ще свърши добре.

– Бихме се карали през цялото време.

– Лошо ли е?

– Обаждай се как я караш – тихо каза той. – Наистина ме интересува.

Тя въздъхна дълбоко, избърса очи и се загледа към планините.

– Май пропуснах да ти благодаря, че ме спаси.

– Не пропусна. И ти би направила същото за мен.

– Да, бих – отговори сериозно тя.

Обърна се и изглеждаше тъй нещастна, че Кинг стана и я прегърна. Тя го целуна по бузата.

– Пази се, Шон. И бъди колкото се може по-щастлив.

Тя тръгна към колата.

– Джоун! – Тя се обърна. – Не казах, че беше в онзи асансьор, защото те обичах. Много те обичах.

За известно време Кинг остана сам. После пристигна нова кола и от нея слезе Мишел.

– Бих те попитала как я караш, но май знам отговора. – Тя вдигна буца мазилка. – Можеш отново да я построиш, Шон. По-хубава от преди.

– Да, само че ще е по-малка. Навлизам във фазата на свиването. Чисти, простички очертания, може и с малко безпорядък тук-там.

– Хей, да не вземеш да се побъркаш сега! А къде ще спиш междувременно?

– Мисля да наема корабче с удобна каюта и да го закотвя тук. Ще изкарам така зимата и пролетта, докато възстановя къщата.

– Добре звучи. – Тя го погледна нервно. – А как е Джоун?

– Тръгна към новия си живот.

– И новите милиони. Ти защо не поиска дял?

– Не ми трябват златни окови. – Кинг сви рамене. – Всъщност тя е добра душа, ако надникнеш под бронираната външност. И мисля, че наистина ме обича. При други обстоятелства можеше и да излезе нещо.

Мишел сякаш искаше да попита какви обстоятелства са предотвратили подобен резултат, но реши да си премълчи.

– А ти откъде идваш? – попита Кинг. – От Вашингтон ли?

– Да, имах работи за приключване. За щастие на Америка Бруно се оттегли от изборите. Между другото, на канадската граница са хванали Джефърсън Паркс. Значи ти го подозираше?

– Чак към края. Цялата история е започнала, когато прехвърлиха Хауард Дженингс в Райтсбърг и той постъпи при мен. За това отговаряше Паркс. Само той би могъл да го нагласи.

– Виж ти! Било ми под носа, а аз не го забелязах! – Мишел поклати глава и продължи: – Паркс наема Симънс и Таша – жената, която застрелях в хотела; по-рано и двамата са били в Програмата за защита на свидетели. Морс плаща и на тримата. Заповедта за арест на Боб Скот е фалшива. Паркс я слага в кутията с документи, за да ни насочи към бункера, който Морс е купил от името на Скот. В развалините откриха трупа на Скот.

– И всичко това в името на любовта – каза уморено Кинг.

– Да, или по-точно заради уродливата, безумна любов на Сидни Морс. – Мишел седна до него. – Какви са ти плановете сега?

– Какви ли? Връщам се към адвокатския занаят.

– Да не би да твърдиш, че след всички тези вълнения искаш пак да пишеш пълномощни и завещания?

– С това си изкарвам хляба.

– Да, но само с хляб не се живее, нали?

– Ами ти? Сигурно ще те възстановят в службите.

– Всъщност тази сутрин подадох оставка. Затова бях във Вашингтон.

– Мишел, ти си луда. Изхвърляш години от живота си на боклука.

– Не, отказвам се да върша нещо, което всъщност не желая. – Тя разтърка гърдите си, където я бе улучил куршумът, предназначен за Бруно. – Бях жив щит. Не е най-здравословният начин на живот. Мисля, че имам контузия на белия дроб.

– Тогава какво ще правиш?

– Имам едно предложение за теб.

– Поредното предложение от красива дама. С какво съм го заслужил?

Преди Мишел да отговори, по алеята се зададе служебен микробус на „А–1 Секюрити“. Отвътре излязоха двама мъже с работни дрехи и сандъчета за инструменти.

– Пресвета Богородице! – възкликна по-старият, оглеждайки мястото, където доскоро се издигаше къщата. – Какво е станало тук?

– Така е, като не си поръчах вашата система навреме – каза Кинг.

– И аз тъй мисля. Май днес няма да ви трябваме.

– Не, но когато построя нова къща, най-напред ще се обадя на вас.

– Пожар в кухнята ли е имало?

– Не, бомба в мазето.

Техникът се вторачи в Кинг, после нервно направи знак на помощника си да сяда в колата. Оттеглиха се панически.

Кинг кимна на Мишел.

– Хайде, казвай си предложението.

– Добре, слушай. – Тя помълча, после тържествено обяви: – Основаваме частна детективска фирма.

Кинг я гледаше като втрещен.

– Нещо не схванах. Ще повториш ли още веднъж?

– Основаваме собствена детективска фирма, Шон.

– Ние не сме детективи.

– Как да не сме? Току-що се справихме с огромна и заплетена загадка.

– Нямаме клиенти.

– Ще имаме. Телефонът ми вече прегря от предложения. Обадиха се дори от бившата фирма на Джоун; искат аз да заема нейното място. Но аз казвам: майната им, нека да работим за себе си.

– Сериозно ли говориш?

– Толкова сериозно, че вече платих депозит за малка къщичка на около километър и половина оттук. Има изглед към езерото. Ще мога да греба, а мисля да си взема и платноходка. Може някой път да те поканя на състезание.

Той я погледна и смаяно поклати глава.

– Винаги ли се движиш със скоростта на светлината?

– Смятам, че ако обмисляш твърде дълго, животът просто си отминава. Най-добрите ми решения винаги са взимани на секундата. Е, какво ще кажеш? – Тя протегна ръка. – Споразумяхме ли се?

– Веднага ли искаш отговор?

– Моментът е подходящ за решение.

– Щом искаш отговор незабавно, ще трябва да кажа…

Той погледна усмихнатото й лице и искриците, които винаги трептяха в очите й, после си представи как през следващите трийсет години от живота си ще трябва да се рови до затъпяване из скучни документи. Сви рамене и каза:

– Май ще трябва да се съглася.

Стиснаха си ръцете.

– Добре – каза развълнувано тя. – Чакай, трябва да го направим както му е редът.

Тя изтича до джипа, отвори вратата и отвътре изпаднаха чифт щеки и сноуборд.

– Дано кабинетът ти да е по-спретнат от колата – каза Кинг.

– О, ще бъде, Шон. В професионалния си живот съм отлично организирана.

– Аха… – промърмори недоверчиво той.

Тя натъпка нещата обратно в купето и се върна при него с бутилка шампанско и две чаши.

– Преотстъпвам честта на теб – каза тя и му подаде бутилката.

Той погледна етикета, после изстреля тапата.

– Добър избор.

– Как няма да е добър при тази цена.

– И как ще наречем славната агенция? – попита Кинг, докато наливаше шампанското.

– Мислех си… „Кинг и Максуел“.

Кинг се усмихна.

– Първо възрастта, после красотата?

– Нещо такова – отвърна тя.

Той й подаде чаша шампанско.

– За Кинг и Максуел – каза Мишел. И двамата тържествено се чукнаха с пълните чаши.