Текст книги "Част от секундата"
Автор книги: Дэвид Балдаччи
Жанр:
Классическая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 24 (всего у книги 26 страниц)
72
Когато стрелките на часовника посочиха 10:26, един човек се появи на същата врата, през която бе влязъл Кинг. Джон Бруно изглеждаше объркан, уплашен и готов да повърне. Кинг го съжали; и неговият стомах се бунтуваше. Двамата с Бруно бяха като християни, чакащи лъвовете, докато кръвожадната публика алчно предвкусва кръвопролитието. Когато Кинг пристъпи към него, Бруно мигновено се сви.
– Моля ви, моля ви, не ме удряйте.
– Няма да ви ударя. Дошъл съм да помогна.
Бруно слисано го погледна.
– Кой сте вие?
Кинг понечи да каже нещо, но млъкна. Как можеше да обясни?
– Аз съм вашият агент от тайните служби – каза накрая той.
За негова изненада Бруно веднага прие думите му за чиста монета.
– Какво става? – попита той. – Къде сме.
– В хотел. И ще се случи нещо, но не знам точно какво.
– Къде са останалите ви хора?
Кинг го погледна безизразно.
– И аз бих искал да знам… сър.
Положението бе повече от безумно, но какво друго можеше да направи? А трябваше да признае, че навиците му на агент се завърнаха по-лесно, отколкото предполагаше.
Бруно видя изхода от залата.
– Не може ли просто да си тръгнем?
– Ммм… не, не би било добра идея.
Кинг видя как стрелката на часовника прескочи на 10:29. Преди осем години Ритър стоеше пред него, за да общува с тълпата. Сега Кинг нямаше да допусне същата грешка. Той поведе Бруно към въжето.
– Искам да стоите зад мен. Каквото и да се случи, стойте зад мен.
– Да, непременно.
Всъщност Кинг не искаше нищо друго, освен да се отдръпне назад. След толкова години ето че пак се връщаше към същата проклета роля на жив щит.
Той извади пистолета от джоба си. Ако патроните не бяха истински, нямаше никакъв шанс. Огледа кадифеното въже. Направи крачка напред. Вече беше само на няколко сантиметра от него – по ирония на съдбата се намираше точно там, където стоеше Ритър, когато Рамзи го застреля. Когато стрелката прескочи на десет и половина, Кинг зареди патрон в цевта.
– Хайде, давайте бебетата за целувки – промърмори той. – Доведете ги всичките.
Мишел надникна иззад ъгъла и видя човека, застанал пред входа на залата „Джаксън Стената“. Беше въоръжен с пушка и пистолет и изглеждаше същият, който се преструваше на полицейски снайперист върху дървото, преди да се присъедини към Паркс в опита да я убият. Тя не виждаше лицето му ясно, но предположи, че е Симънс. В такъв случай Мишел имаше известно предимство. Дали да изскочи и да му заповяда да вдигне ръце? Той би могъл да стреля и с малко късмет да я улучи. А тя не знаеше къде е Паркс. Можеше да се спотайва някъде наблизо. Сетне видя как часовият погледна часовника си и се усмихна. Това можеше да означава само едно.
Тя се хвърли напред, насочила пистолета към гърдите на противника. Заповяда му да вдигне ръце, но леко промени подхода, като стреля още в момента на вика. Куршумите го улучиха право в гърдите; той изкрещя и се строполи. Мишел продължи да тича, стигна до падналия мъж, ритна оръжието му настрани, коленичи и опипа за пулс. В този момент тежкият му ботуш излетя нагоре, улучи я в рамото и Мишел отлетя назад, изпускайки пистолета.
Човекът с усилие се изправи, притискайки длан към гърдите си. Как бе възможно това? Нали го беше простреляла? Тя веднага си отговори сама, докато се мъчеше да стане. Бронирана жилетка. Хвърли се към пистолета, но противникът стори същото. Двамата се блъснаха един в друг и той преметна лакът около шията й.
– Този път ще умреш, кучко – изсъска гласът му в ухото й.
Беше същият, който се опита да я убие в джипа.
Мишел не можеше да се мери с него по сила, затова реши да използва предимството си. Заби лакът отляво в ребрата му, където предполагаше, че го е улучила онази нощ. Човекът изстена, разхлаби хватката и падна на колене. Ритайки с крака, тя отскочи от него, плъзна се по пода и затърси пипнешком пистолета. Докато пръстите й се стягаха около дръжката, Мишел завъртя глава и видя как Симънс се изправя и вади нож от колана си.
Тя се прицели, стреля и куршумът го улучи право в челото. Пропълзя към него. Докато гледаше мъртвото тяло, изведнъж й хрумна идея. Беше невероятно рискована, но можеше и да успее.
73
Точно в 10:31 Кинг осъзна, че има сериозен проблем, или по-точно още един сериозен проблем наред с досегашните. Озърна се към асансьора. Ако настоящето бе обвързано с миналото, нещо трябваше да се случи с този асансьор. Проблемът бе, че ако вратата изведнъж се отвореше, а Кинг не извърнеше глава да види какво става, двамата с Бруно можеха да бъдат нападнати от онази посока. Представи си как Сидни Морс го гледа да се мъчи над тази дилема и се превива от смях.
Докато стрелките пълзяха към съдбоносната минута, Кинг посегна назад и сграбчи Бруно.
– Когато ви кажа да легнете – прошепна напрегнато той, – лягайте незабавно!
Кинг сякаш виждаше всяко потръпване на часовника, докато стрелката наближаваше 10:32. Приготви се за стрелба. Помисли си дали да не стреля, за да види какви са патроните, но Морс можеше да е заредил един истински патрон и така щеше да го изхаби. Морс несъмнено бе помислил и за това.
Ръката му с пистолета описваше широка дъга, а другата стисна още по-здраво сакото на Бруно. Човекът дишаше толкова ускорено, че Кинг се изплаши да не припадне. Стори му се, че чува как бие сърцето на Бруно, после осъзна, че това е собственият му пулс. Добре, по-готов от сега нямаше как да бъде.
Часовникът посочи 10:32 и ръката на Кинг продължи да описва дъга все по-бързо, опитвайки да покрие всеки сантиметър от залата. Лампите изгаснаха и настана пълен мрак. После в тъмнината избухнаха калейдоскопи светлини, с които би се гордяла всяка дискотека. Те плъзнаха из стаята като вихрен пожар, а гласовете изведнъж зазвучаха с удвоена сила. Почти оглушал и ослепял, Кинг неволно закри очи. После се сети, бръкна в джоба си и извади тъмните очила. Един на нула за охраната.
В този момент чу звънчето на асансьора.
– Проклет да си, Морс! – извика Кинг.
Вратата се плъзна настрани, но дали не беше измама? Кинг се разкъсваше от колебания. Да погледне ли, или не?
– Залегни! – нареди той на Бруно и човекът незабавно рухна на пода.
Кинг завъртя глава с твърдото намерение да погледне само за част от секундата. Не му потрябва дори и толкова.
Джоун Дилинджър беше точно пред него, на по-малко от три метра. Висеше във въздуха, навярно закачена за тавана. Изглеждаше като разпъната на кръст, с разтворени ръце и крака, пребледняло лице и затворени очи. Кинг не знаеше дали е истинска, или не. Направи две крачки напред, посегна и ръката му мина през нея. Замаян, той завъртя глава към асансьора. Джоун беше там, вързана и висяща на някаква жица. Образът й бе проектиран с някакъв апарат. Изглеждаше мъртва.
Шон бе обзет от безумна ярост. И вероятно Морс разчиташе именно на това. Тази мисъл помогна на Кинг да се успокои.
Обърна се и застина. Право пред него, между две от картонените фигури, стоеше Кейт Рамзи, насочила пистолет към гърдите му.
– Пусни оръжието – нареди тя.
Кинг се поколеба, сетне остави пистолета си на пода. Светлините отново станаха нормални и звуковите ефекти замлъкнаха.
– Ставай! – нареди Кейт на Бруно, след това изкрещя: – Ставай, негоднико!
Бруно се изправи с треперещи крака, но Кинг продължаваше да стои между кандидата и жената, която искаше да го убие.
– Чуй ме, Кейт, не бива да правиш това.
Отнякъде прогърмя мощен глас. Морс играеше ролята на режисьор и командваше следващия си епизод.
– Давай, Кейт. Доставих ти ги и двамата, както бях обещал. Човекът, който съсипа кариерата на баща ти, и онзи, който отне живота му. Куршумите ти са със стоманена обвивка. С един изстрел можеш да убиеш и двамата. Направи го заради клетия си баща. Тези хора го унищожиха.
Пръстът на Кейт се напрегна върху спусъка.
– Не го слушай, Кейт – каза Кинг. – Той е онзи, който вкара баща ти в клопката. Той го накара да убие Ритър. Бруно няма нищо общо с това.
– Лъжеш – каза тя.
– Човекът, когото си чула да разговаря с баща ти онази нощ, е бил Сидни Морс.
– Грешиш. Единственото име, което чух, бе Торнтън Джорст.
– Не е било неговото име, Кейт, само така ти се струва. Не си чула Торнтън Джорст, а троянски кон.
Кейт вече не изглеждаше толкова уверена.
Кинг побърза да използва това дребно предимство.
– Сигурен съм, че Морс ти е продиктувал какво да ни кажеш. Но тази част беше истина, само че ти не разбираше значението й.
По лицето на Кейт се изписа объркване и пръстът й върху спусъка се отпусна съвсем леко. Кинг продължи да говори бързо:
– Морс е бил троянският кон, вътрешният човек в кампанията на Ритър. Така го обяснил на баща ти. Знаел, че Арнолд ненавижда онова, което Ритър върши със страната. Но Морс не давал пет пари за политиката на Ритър. Тогава защо се е включил в кампанията му? Защото Море обичал майка ти. Тя била неговата бъдеща бродуейска звезда. Щом успеел да отстрани баща ти, тя щяла да бъде негова. Когато и това не помогнало, той я убил. А сега използва теб също както някога е използвал баща ти.
– Това е лудост. Ако говориш истината, защо го прави точно сега?
– Не знам. Той е луд. Кой друг би организирал подобно нещо?
– Лъже те, Кейт – прогърмя гласът на Морс. – Върша всичко това заради теб. В името на справедливостта. А сега ги застреляй!
Кинг гледаше Кейт право в очите.
– Баща ти уби човек, но смяташе, че го върши в името на благородна кауза. Този там – Кинг посочи към гласа, – този там е хладнокръвен убиец, тласкан единствено от ревност.
– Ти уби баща ми – глухо изрече тя.
– Изпълнявах дълга си. Нямах избор. Ти не си видяла лицето на баща си през онзи ден. Но аз го видях. Искаш ли да знаеш как изглеждаше? Наистина ли искаш да знаеш?
Тя го погледна с просълзени очи и кимна.
– Изглеждаше изненадан, Кейт. Изненадан. Отначало си помислих, че това е шокът от осъзнаването, че наистина е убил някого. Но после разбрах. Беше изненадан, защото Морс не стреля. Морс стоеше точно до мен. Бяха се споразумели. Баща ти гледаше право в него. И тогава разбра, че е измамен.
– Последен шанс, Кейт – извика Морс. – Или стреляй, или аз ще го сторя.
Кинг я погледна умоляващо.
– Кейт, не можеш да го направиш. Не можеш. Казвам ти истината. Знаеш,че е така. Каквито и лъжи да ти е наговорил, ти не си убийца и той не може да те превърне в такава.
– ВЕДНАГА! – изкрещя Море.
Но вместо това Кейт отпусна пистолета. Изведнъж вратата на залата се разтвори с трясък. Това разсея Кейт за момент. Кинг грабна кадифеното въже, замахна и изби с него пистолета от ръката й. Тя изпищя и падна по гръб.
Кинг извика на Бруно:
– Бягай! През вратата!
Бруно се завъртя и хукна към изхода, на който се бе появила Мишел.
Светлините се включиха с пълна мощност и ги заслепиха за миг. Мишел видя първа. Тя изкрещя и се хвърли напред.
– Бруно, залегни!
Пистолетът гръмна. Мишел изскочи пред кандидата и куршумът я улучи в гърдите.
Кинг изкрещя, насочи пистолета в посоката, откъдето бе дошъл куршумът, и стреля. В този момент разбра, че Морс изобщо не е имал намерение да му даде шанс. Патроните бяха халосни.
– Мишел! – извика Кинг.
Тя не помръдваше. Бруно изскочи тичешком в коридора. Сетне лампите изгаснаха и всичко потъна в мрак.
74
Ниско приведен, Кинг трескаво търсеше нещо по пода в тъмното. После лампите пак светнаха, но по-слабо. Той усети нещо зад себе си и се завъртя. Сидни Морс се целеше в него.
– Знаех си, че не й стиска – каза Морс, сочейки с пистолета си младата жена, която продължаваше да лежи на пода. – Не можеш да се мериш с баща си! – Той размаха ръка наоколо. – Дадох ти грандиозна сцена, на която да играеш, Кейт. Написах ти идеална роля; това е тържественият финал. Майка ти би го изиграла зашеметяващо. А твоето беше най-жалък провал.
Кинг помогна на Кейт да се изправи, после застана между нея и Морс.
– Пак се правиш на жив щит, а, Шон? – усмихна се Морс. – Изглежда, това е основното в жалкия ти живот.
– Бруно се измъкна и Господ да ми прости, но ще те убия задето застреля Мишел.
Морс го изгледа самоуверено.
– Бруно няма да излезе жив от хотела. Колкото до Максуел, просто късметът й се изчерпа. Поне загина на поста си. Какво повече може да иска един агент от тайните служби? – Той насочи вниманието си към Кейт. – Ти зададе един въпрос. Защо точно сега? Ще ти кажа. Въпросът не опира до Джон Бруно, нито пък до Клайд Ритър. – Той насочи пистолета към Кейт. – Преди осем години най-важен беше баща ти. Днес на преден план стоиш ти, скъпа Кейт.
Задъхана и разплакана, тя запита:
– Аз?
Морс се разсмя.
– Ти наистина се оказа глупачка като баща си. – Той погледна Кинг. – Казваш, че Реджина ме отхвърлила, защото не ме обичала, защото не искала магията. Вярно е само отчасти. Вярвам, че ме обичаше, но не можеше да се върне на сцената след смъртта на Арнолд, не можеше отново да стане моя звезда, защото някой друг се нуждаеше повече от нея. – Той пак се обърна към Кейт. – Това беше ти. Тя не можеше да се откъсне от теб. Била ти потребна, така ми каза. Ти си била целият й живот. Каква ужасна грешка. Какво представлява някакво си жалко хлапе пред една легендарна кариера на Бродуей, пред живота с мен?
– Човек като теб не разбира истинската обич – каза Кинг. – И как можеш да упрекваш Кейт за това? Тя не е знаела.
– Мога да я упреквам за каквото си искам! – изкрещя Морс. – И отгоре на всичко, когато Реджина поиска да се омъжи за онзи идиот Джорст, Кейт изцяло я подкрепи. О, да, имах си осведомители. Тя искаше мъж като баща ти. Дори само това стига, за да оправдае нейната смърт. Но има и още. Аз следях кариерата ти, Кейт. Ти израсна също като жалкия си баща с онези глупави протести, демонстрации и благородни каузи. Всичко се повтаряше. Бях убил Арнолд, но ето че той отново се съживяваше като Хидра. – Морс изгледа младата жена с присвити очи. После добави малко по-спокойно: – Баща ти съсипа живота ми, като открадна жената, от която се нуждаех, която заслужавах. А след смъртта му ти пое същото знаме. Ако не беше ти, Реджина щеше да бъде моя.
– Не мога да повярвам, че майка ми би обичала човек като теб – отвърна предизвикателно Кейт. – Чудя се как съм ти вярвала.
– Е, и аз съм доста добър артист, скъпа Кейт. А ти беше тъй лековерна. Когато Бруно обяви кандидатурата си, веднага се сетих за теб. Какъв късмет. Точно той бе обвинил баща ти в престъплението, което организирах аз, а сега се кандидатираше за същия пост като човека, когото баща ти застреля. Всичко се подреждаше идеално. Веднага ми хрумна идеята за цялостна възстановка. Тогава дойдох при теб, разказах ти печалната история и ти се хвана на въдицата.
Кейт понечи да тръгне към него, но Кинг я удържа.
Тя извика:
– Ти каза, че те са били твои приятели. Че си помогнал на баща ми, когато го арестували за убийство, а Джон Бруно съсипал кариерата му. – Тя погледна Кинг. – Той ми донесе всички онези изрезки. Каза, че познавал родителите ми и им помагал още преди да се родя. Но те нито веднъж не бяха споменавали за него. Той обаче каза, че през онзи ден бил във „Феърмаунт“ и че ти не си бил длъжен да убиеш баща ми; той прибирал оръжието, когато си стрелял. Каза, че ти си истинският убиец. – Тя отново се обърна към Морс. – Всичко е било лъжа.
Морс поклати глава.
– Естествено. Беше част от пиесата.
– Опасно е да вярваш на безумец, Кейт – каза Кинг.
– Не безумец, агент Кинг. Гений. Но признавам, границата между двете е съвсем тънка. А сега – Морс театрално размаха ръка – идва третото и последно действие. Трагичната смърт на Кейт Рамзи, докато с помощта и съучастието на един клет безумец, бившия агент от тайните служби Боб Скот, тя отмъщава за любимия си баща, повличайки в гроба Джон Бруно и Шон Кинг – разбира се, всички необходими доказателства ще бъдат открити благодарение на мен. Като си помислиш, симетрията наистина е зашеметяваща: баща и дъщеря, убийци на двама кандидат-президенти, загиват на едно и също място. Това наистина е една от най-добрите пиеси, които съм писал някога.
– И ти наистина си луд – каза Кинг.
– Посредствеността винаги хвърля камъни по гения – отвърна самодоволно Морс. – А сега последната издънка на семейство Рамзи – милото, любещо семейство Рамзи – най-сетне ще изчезне от лицето на земята. Сигурен съм, че ще умреш красиво, Кейт. А сетне ще мога да продължа живота си. Моята артистична мощ вече е напълно възстановена. Още една смяна на самоличността и Европа ме зове. Възможностите са безгранични, дори и без майка ти.
Той насочи пистолета към Кейт. Кинг също вдигна оръжието.
– Всъщност, Сид, съкратих вариантите ти за избор до един-единствен.
– Патроните са халосни – каза Морс. – Ти го откри преди няколко минути.
– Затова избих пистолета на Кейт и го взех, когато изгаснаха лампите.
– Блъфираш.
– Тъй ли? Пистолетът ми е на пода. Но ако се опиташ да провериш, ще те застрелям. Същият трик като онзи, който ти използва в асансьора. А двата пистолета изглеждат съвсем еднакво. Няма начин да ги различиш. Но иди да погледнеш. Когато моят куршум се забие в главата ти, ще разбереш, че си сбъркал. Издъни се, Сид. Никога не бива да изпускаш от внимание колко пистолета има на сцената. Генийкато теб би трябвало да го знае.
Физиономията на Морс вече не беше толкова самоуверена.
Кинг използва момента.
– Какво ти става, Сид? Малко си нервен, а? Не е нужна смелост, за да стреляш по невъоръжени хора или да давиш старици във ваните им. Но сега ще видим колко си храбър наистина, защото вече не стоиш на сигурно място зад кулисите. Ти си звездата на представлението, излизаш на преден план и цялата публика чака.
– Ти си калпав актьор. Дързостта ти е крайно неубедителна – отговори Морс, но гласът му звучеше напрегнато.
– Прав си. Не съм актьор, но и не ми трябва, защото това не е измислена сцена. Куршумите са истински. Поне един от двама ни ще умре и няма да излезе на бис. Най-вълнуващото в театъра е двубоят, тъй че дай да започнем двубой, Сид. Само ти и аз. – Кинг положи пръст върху спусъка. – Ще броя до три.
Погледът му се впи в очите на Морс, който бе пребледнял и дишаше тежко.
– Хайде, недей да се плашиш. Аз съм само един бивш агент от тайните служби. Вярно, убил съм няколко души в престрелка, но чак пък толкова ли ме бива? Както сам каза, не съм на твоето ниво. – Кинг помълча, сетне започна да брои. – Едно…
Ръката на Морс затрепери и той направи крачка назад. Кинг стисна пистолета.
– Не съм стрелял от осем години. Помниш кога беше последният път, нали? Ръждясал съм. При това слабо осветление дори и от толкова близо най-много да те улуча в дроба или в корема. Но все пак ще умреш.
Морс дишаше все по-тежко. Направи още крачка назад.
– Две. – Кинг не изпускаше от поглед лицето на Морс. – Стреляй право в целта, Сид, и не забравяй да се поклониш, докато падаш на пода с грамадна дупка в гърдите. Не се бой, смъртта ще е мигновена.
Преди Кинг да изрече „три“, Морс изкрещя. Лампите изгаснаха и Кинг светкавично се приведе. Над главата му профуча куршум. Той въздъхна от облекчение. Хитрината му бе успяла.
Минута по-късно жената, която бе застреляла Мишел, крачеше в мрака към Кинг покрай картонените фигури. Щом лампите изгаснаха, Таша си бе сложила очила за нощно виждане и сега се ориентираше безпогрешно, докато Кинг беше като слепец. Тя отмина падналата Мишел, после се промъкна между две от дървените поставки. Кинг бе отстъпил в ъгъла заедно с Кейт, но от мястото си Таша го държеше на прицел. Заповедите бяха ясни. Каквото и да се случи, Шон Кинг и Кейт Рамзи трябва да умрат.
Таша се прицели с усмивка. Убийствата бяха неин занаят. И сега щеше да прибави още две имена към списъка си.
Тих шум зад нея я накара да се завърти. Ярък лъч на фенерче нахлу в очите й, заслепи я, а след него връхлетя нещо много по-твърдо. Куршумът, който се заби в главата на Таша, прекъсна веднъж завинаги престъпната й кариера.
Мишел се изправи с треперещи крака. Разтърка гърдите си, където куршумът бе улучил бронираната жилетка, която взе от Симънс. Силата на удара я бе повалила почти в безсъзнание. Болеше ужасно, но беше жива. За щастие успя да се намеси тъкмо навреме.
Използвайки фенерчето си, тя откри Кинг и Кейт.
– Извинявайте, имах малко проблеми, иначе щях да ви подкрепя по-рано. Добре ли сте?
Кинг кимна.
– Видя ли Сидни Морс?
– Сидни ли стои зад всичко това? – смая се Мишел. Кинг кимна. – Мислех, че е Питър Морс.
– И аз самият го проумях съвсем наскоро. Имаш ли нож?
Тя му подаде ножа си.
– Взех го от Симънс заедно с фенерчето. Какво ще правиш?
– Чакай ме в коридора. И вземи Кейт със себе си.
Мишел и Кейт тръгнаха към вратата. Кинг бавно се отправи към асансьора, където все още висеше Джоун. Провери пулса й. Беше жива. Той отряза въжетата, метна я на рамо и изтича при Мишел и Кейт.
Изведнъж Кинг отпусна Джоун на пода, надвеси се над нея и задиша тежко. Ефектът от рискования сблъсък с Морс най-сетне си казваше думата.
– Какво ти е? – попита Мишел.
– Нищо – отвърна раздразнено той. – Мисля, че ще ми призлее.
– Ти блъфираше за пистолета, нали? – обади се Кейт. – Не беше моят.
– Да, блъфирах за пистолета – процеди той през зъби.
Мишел сложи ръка на рамото му.
– Ще ти мине.
– Твърде съм стар за тия мъжкарски изпълнения. – Кинг дълбоко си пое дъх и се изправи. Сетне внезапно запита: – Усещаш ли мирис на дим?
Втурнаха се към изхода и там се натъкнаха на ужасения Бруно. Той посочи напред по коридора, където пламъците вече бяха непроходими. Друга огнена стена преграждаше пътя към горните етажи.
Мишел забеляза черен кабел на пода. Посочи го на Кинг.
– Дали е каквото си мисля?
Кинг се вгледа и лицето му пребледня.
– Заредил е сградата с експлозиви. – Той бързо се огледа. – Добре, не можем да излезем и не можем да отидем нагоре. – Погледна към другия край на коридора. – Ако си спомням добре, оттам се отива в мазето. А то няма изход.
– Един момент – прекъсна го Мишел. – Можем да се измъкнем през мазето.
