Текст книги "Част от секундата"

47

На следващата сутрин групата се раздели. Джоун потегли към филаделфийската фирма „Добсън, Тайлър и Рийд“, където бе работил Бруно. Освен това трябваше да разпита политическите му сътрудници. Паркс също замина, макар да премълча, че ще докладва пред работната група във Вашингтон. Преди да се разделят, Мишел дръпна Джоун настрани.

– Ти си била в охраната на Ритър. Какво си спомняш за Скот?

– Не е много. Бях съвсем отскоро в групата. Не го познавах добре. А след убийството почти незабавно ни разхвърляха по други екипи.

– Незабавно? – Мишел я изгледа многозначително. – Ти ли помоли да те прехвърлят?

– Хубавите неща в тоя живот рядко идват на тепсия. Трябва да ги преследваш. – Джоун се усмихна, като видя как Мишел неволно хвърли поглед към Кинг, който разговаряше с Паркс. – Виждам, че схващаш мисълта ми. Един съвет от мен, докато тичаш по следите заедно с Шон: той има страхотен нюх в детективската работа, но понякога става безразсъден. Следвай интуицията му, но и го дръж под око.

– Не се бой – каза Мишел и понечи да се обърне.

– И още нещо, Мишел. Бях напълно сериозна, когато намекнах, че онези хора, които търсим, не дават пет пари дали си жива или мъртва. Тъй че докато прикриваш Шон, не забравяй да пазиш и себе си. Не бих искала да те сполети нещо. Виждам, че на Шон му е приятно да се навърташ наоколо.

Мишел отново се завъртя към нея.

– Е, на някои хора им върви, нали?

След като потегли с колата, Джоун се обади в кабинета си.

– Трябват ми сведения за миналото и местонахождението на Робърт Скот, бивш агент от тайните служби и шеф на охраната на Клайд Ритър през 1996 година, а също така за човек на име Дъг Денби, който е ръководел предизборния щаб на Ритър. Спешно.

* * *

Кинг и Максуел потеглиха към Ричмънд, за да посетят Кейт Рамзи, която се бе завърнала във Вирджинския университет и се съгласи да ги приеме. Факултет „Публична администрация“ се намираше в умело реставрирана каменна сграда на Франклин Стрийт, в самия център на университетското градче. По улицата имаше още много подобни сгради – спомен за богатствата в една отминала епоха от живота на столицата на Вирджиния.

Кейт Рамзи ги посрещна в приемната и заедно тръгнаха към кабинет, препълнен с книги и периодични издания, плакати за разни протестни митинги и концерти. Не липсваше и разнообразна спортна екипировка, както се полага на една млада и атлетична аспирантка.

Гледайки безпорядъка, Кинг прошепна на Мишел, че навярно се чувства у дома си, за което бе възнаграден с лакът в ребрата.

Кейт Рамзи беше средна на ръст и имаше телосложение на лекоатлетка със стегнати, но изящни мускули. Четири чифта маратонки в ъгъла на кабинета потвърждаваха това предположение. Русата й коса бе стегната отзад на тила. Носеше стандартно колежанско облекло: избелели джинси, маратонки и риза с къси ръкави „Абъркромби и Фич“. Изглеждаше учудващо уравновесена за възрастта си, а докато сядаше срещу тях зад бюрото, изражението й бе спокойно и откровено.

– Добре, Торнтън вече ми се обади, тъй че спокойно можете да прескочите историята за документалния филм.

– И бездруго не бяхме особено убедителни – отвърна невъзмутимо Мишел. – А истината е много по-удобна, нали?

Кейт завъртя очи към Кинг, който я гледаше нервно. В края на краищата някога бе убил бащата на тази жена. Какво можеше да каже? Извинявайте?

– Възрастта не ви се е отразила зле – обърна се към него младата жена. – Изглежда, че годините са били милостиви към вас.

– Не и напоследък. Затова сме тук, Кейт. Нали може да ви наричам Кейт?

Младата жена се облегна назад.

– Това ми е името, Шон.

– Знам, че е много неловко…

– Баща ми направи своя избор – прекъсна го тя. – Той уби човек под твоя закрила. Истината е, че тинямаше избор. – Тя помълча и въздъхна дълбоко. – Минаха осем години. Няма да лъжа, че тогава не съм те мразила. Бях четиринайсетгодишно момиче, а ти ми отне бащата.

– Но сега… – подхвърли Мишел.

Кейт не откъсна поглед от Кинг.

– Сега съм зряла жена и нещата са много по-ясни. Ти изпълни дълга си. Аз също.

– Струва ми се, че и ти не си имала кой знае какъв избор – отбеляза Кинг.

Тя се приведе напред и взе да размества нещата по бюрото си. Кинг забеляза, че след като приключи с предметите – молив, линийка и други дреболии, – отново започна да ги подрежда под прав ъгъл спрямо предишното положение. Ръцете й се движеха неуморно, а погледът оставаше прикован към Кинг и Мишел.

– Торнтън спомена за нови доказателства, че баща ми не е действал сам. Какви доказателства?

– Не можем да ги разкрием – каза Мишел.

– Страхотно! Не можете да ги разкриете, но очаквате да разговарям с вас.

– Ако в онзи ден е имало още някого, Кейт, трябва на всяка цена да узнаем кой е той – каза Кинг. – Вярвам, че и ти би желала същото.

– Защо? Това не може да промени фактите. Баща ми застреля Клайд Ритър. Пред стотици свидетели.

– Вярно – каза Мишел, – но сега смятаме, че това не е цялата истина.

Кейт се облегна назад.

– И какво точно искате от мен?

– Всичко, което можеш да ни разкажеш за събитията, тласнали баща ти да убие Клайд Ритър – каза Мишел.

– Не е дотичал внезапно, за да обяви, че ще става убиец, ако това си мислите. По онова време бях още хлапе, но все пак щях да се обадя на някого.

– Щеше ли? – попита Кинг.

– Това какво би трябвало да означава?

Кинг сви рамене.

– Той е бил твой баща. Доктор Джорст каза, че си го обичала. Може би нямаше да се обадиш на никого.

– Може би – отвърна спокойно Кейт, после пак се зае да размества молива и линийката.

– Добре, да допуснем, че не е обявил намеренията си. А не е ли имало нещо друго? Не е ли казал нещо подозрително или необичайно?

– Баща ми се славеше като блестящ преподавател, но по сърце си оставаше непоклатим радикал, който още живееше в шейсетте години.

– В какъв смисъл?

– Че бе склонен да прави скандални изказвания, които можеха да се приемат и като подозрителни.

– Добре, да се насочим към нещо по-конкретно. Имаш ли представа откъде е взел пистолет, за да застреля Ритър? Властите така и не успяха да изяснят.

– Още преди години ме питаха за всичко това. Тогава не знаех, не знам и сега.

– Добре – каза Мишел. – А не помниш ли някой да е идвал през седмиците преди стрелбата по Ритър? Човек, когото не си познавала?

– Арнолд нямаше много приятели.

Кинг рязко вдигна глава.

– Значи вече е Арнолд?

– Мисля, че имам право да го наричам както си искам.

– Добре, не е имал много приятели. А евентуални убийци между тях? – попита Мишел.

– Трудно е да се каже, след като не подозирах какво се спотайва у Арнолд. Убийците нямат навика да разгласяват своите намерения, нали?

– Понякога го правят – отвърна Кинг. – Доктор Джорст каза, че баща ти беснеел срещу Клайд Ритър и неговите намерения да съсипе страната. Случвало ли се е нещо подобно в твое присъствие?

Вместо отговор Кейт стана и отиде до прозореца с изглед към Франклин Стрийт. Навън сновяха коли и велосипеди, по стъпалата на сградата седяха студенти.

– Какво значение има сега? Един убиец, двама, трима, сто! На кого му пука?

Тя се завъртя и ги изгледа, скръстила упорито ръце на гърдите си.

– Може и да си права – каза Кинг. – Но от друга страна то би могло да обясни защо баща ти е направил това.

– Направи го, защото мразеше Клайд Ритър и всичко, което той олицетворяваше – отвърна разпалено Кейт. – Така и не бе загубил желанието си да разклати системата.

Мишел се загледа в политическите плакати по стените.

– Професор Джорст ни каза, че вървиш по стъпките на баща си, включително и в опитите „да разклатиш системата“.

– Много от делата на баща ми бяха добри и достойни. А кой разумен човек не би мразил твар като Клайд Ритър?

– За жалост един обективен отговор би те изненадал – поклати глава Кинг.

– Изчетох всички статии и коментари, които излязоха след това. Изненадана съм, че никой не направи телевизионен филм за случая. Сигурно са го сметнали за маловажен.

– Човек може да мрази някого, без непременно да го убива. По всичко личи, че баща ти е бил пламенен мъж, твърдо вярващ в своята кауза, но дотогава нито веднъж не се е замесвал в насилие. – При тези думи Кейт Рамзи сякаш трепна леко. Кинг забеляза това, но продължи: – Дори по време на Виетнамската война, когато е бил сърдит млад мъж и би могъл да застреля някого, Арнолд Рамзи е предпочел да се въздържи. При подобно минало би било логично твоят баща, уважаван професор на средна възраст с любима дъщеря, да отхвърли мисълта за насилствени действия, свързани с омразата му към Ритър. Но може и да е променил решението си под влиянието на някакъв друг фактор.

– Какъв например? – рязко попита Кейт.

– Например ако някой друг уважаван от него човек го е помолил да се включи в заговор за убийството на Ритър.

– Това е невъзможно. Само баща ми стреля по него.

– А ако другият се е изплашил и не е стрелял?

Кейт седна зад бюрото и пъргавите й пръсти отново подхванаха геометричната игра с молива и линийката.

– Имате ли доказателства? – попита тя, без да вдига очи.

– Ами ако имаме? Това ще разбуди ли паметта ти? Сещаш ли се за някого?

Кейт понечи да каже нещо, но веднага млъкна и поклати глава.

Кинг погледна снимката върху лавицата, после стана и я взе. Оказа се фотография на Реджина Рамзи и Кейт. Трябва да бе правена по-наскоро от онази в кабинета на Джорст, защото Кейт изглеждаше на деветнайсет-двайсет години. Реджина беше все тъй красива, но в очите й имаше нещо ново, някаква боязливост, породена навярно от трагичните обстоятелства в нейния живот.

– Предполагам, че тя ти липсва.

– Естествено, че ми липсва. Що за въпрос?

Кейт посегна, взе снимката от ръката му и я върна на място.

– Ако не греша, били са разделени в момента на смъртта му.

– Да, и какво? Много бракове се разпадат.

– Имаш ли представа защо е станало това с родителите ти? – попита Мишел.

– Може просто да са се разминали. Татко беше социалист с крайни убеждения. Майка ми – републиканка. Може там да се крие причината.

– Но в това нямаше нищо ново, нали? – попита Кинг.

– Кой може да знае със сигурност? Те рядко говореха на тази тема. Изглежда, на младини майка ми е била великолепна актриса с блестящо бъдеще. Отказала се от тази мечта, за да тръгне с баща ми и да подкрепя кариерата му. Може би е почнала да съжалява за онова решение. Може би е сметнала живота си за пропилян. Не знам, а вече не ме и интересува.

– Е, предполагам, че е била потисната от смъртта на Арнолд. Може би затова е сложила край на живота си.

– Ако това е била причината, изчака немалко години, за да се накани.

– Смяташ ли, че е имало друга причина? – попита Кинг.

– Всъщност не съм мислила много за това, ако не възразяваш!

– Не вярвам. Обзалагам се, че непрекъснато мислиш, Кейт.

Тя вдигна длан пред очите си.

– Край на разговора. Махайте се!

Докато вървяха по Франклин Стрийт към джипа на Мишел, Кинг каза:

– Тя знае нещо.

– Да, знае – съгласи се Мишел. – Въпросът е как да го изкопчим.

– Твърде е зряла за възрастта си. Но на главата й се е стоварило какво ли не.

– Чудя се колко близки са Торнтън Джорст и Кейт. Прекалено бързо я е осведомил за нас.

– И аз си задавах този въпрос. Не вярвам да имат романтична връзка.

– Може би по-скоро е заменил баща й? – подхвърли Мишел.

– Може би. А татковците са готови на всичко, за да защитят дъщерите си.

– Е, какво ще правим сега?

– Явно разтърсихме Кейт Рамзи. Нека да видим накъде ще ни отведе.