Текст книги "Престъпен експеримент"
Автор книги: Мери Кларк
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 21 (всего у книги 21 страниц)
Доктор Каръл го гледаше с любопитство. От мига на запознанството им в сряда вечерта Каръл беше враждебен. Без видимо основание за това Едгар Хайли беше сигурен, че Ричард Каръл е човекът, насочил подозренията към него. Но той щеше да му отмъсти. Смъртта на Кейти де Мейо щеше да бъде отмъщението му към Ричард Каръл.
Детективът се приближаваше към него. Белезниците отразиха блясъка на огъня.
Усмихна се любезно.
– Току-що си спомних, че наистина тук имам няколко папки медицинска документация, която може да ви заинтересува – каза той. Отиде до стената, освободи пружината, която затваряше дървения плот, и той се плъзна назад. Отвори вградения сейф като автомат.
Би могъл да събере папките на куп и да се втурне към камината. Огънят, запален от Хилда, сега се бе разгорял. Преди да успеят да го спрат, щеше да се отърве от най-важните улики.
Не. Нека научат за неговия гений. Нека го оплакват.
Той извади папките от сейфа и ги натрупа на бюрото. Сега всички бяха вперили погледи в него. Каръл се приближи. Прокурорът все още стоеше с ръка на телефона. Единият детектив чакаше с белезници в ръка. Другият току-що се беше върнал в стаята. Вероятно бе обикалял къщата, душейки из личните му вещи. Кучета, погнали плячката си.
– Има още един случай, който ще искате да видите.
Той отиде до масата при камината и се пресегна за питието си. Докато вървеше към сейфа, отпиваше небрежно от чашата. Стъкленицата беше там, в дъното на сейфа. Беше я прибрал в понеделник вечерта за евентуална бъдеща употреба. Моментът беше настъпил. Изобщо не беше очаквал, че ще свърши по този начин. Но въпреки това продължаваше да контролира живота и смъртта. Правото на върховно решение бе единствено негово. В стаята постепенно проникваше миризма на изгоряло. Със съжаление констатира, че това бяха бърканите яйца с топено сирене.
При сейфа движенията му станаха бързи и точни. Отвори стъкленицата и изсипа кристалчетата цианкалий в чашата си. Когато по изражението на Ричард Каръл пролича, че той е разбрал какво става, Хайли вдигна чаша в подигравателен тост.
– Не! – изкрещя Ричард и се втурна към него, но Едгар Хайли поднесе чашата към устните си и бързо погълна съдържанието й.
Докато Хайли се свличаше на пода, Ричард успя да избие чашата от ръката му, но осъзна, че е твърде късно. Четиримата мъже наблюдаваха безпомощно, докато виковете и стенанията му заглъхнаха в мъчително безмълвие.
– О, господи! – прошепна по-младият детектив и хукна навън от стаята с позеленяло лице.
– Защо го направи? – попита другият. – Каква ужасна смърт!
Ричард се приведе над тялото. Лицето на Едгар Хайли беше сгърчено, по устните му бе избила пяна. Изпъкналите сиви очи бяха широко отворени и изцъклени. Можеше да направи толкова добро, помисли си Ричард. Вместо това той бе един егоцентричен гений, използвал дадените му от Бога способности, за да експериментира с живота.
– Щом се свързах с нюйоркската полиция, той разбра, че повече не може да лъже или да си разчиства пътя с убийства – каза Скот. – Ти беше прав за него, Ричард.
Ричард се изправи, отиде до бюрото и прочете имената върху етикетите на папките. БЪРКЛИ. ЛУИС.
– Ето това са архивите, които търсим. – Той отвори папката на Бъркли. На първата страница пишеше: Елизабет Бъркли, тридесет и девет годишна, от днес е моя пациентка. Тя не може да забременява и никога няма да има свое дете. Реших тя да бъде следващият изключителен обект на моите изследвания.
– Тук има история на заболяването – каза той тихо.
Скот се беше надвесил над тялото.
– И като си помислиш, че този луд беше лекар на Кейти – измърмори той.
Ричард престана да чете папката на Лиз Бъркли и вдигна поглед.
– Какво? – попита той. – Нима искаш да кажеш, че Хайли е лекувал Кейти?
– Тя имаше час при него в сряда – отвърна Скот.
– Имала е какво?
– Случайно го спомена, когато… – Телефонът го прекъсна. Скот вдигна слушалката. – Да. – После каза: – Съжалявам, не е доктор Хайли. Кой се обажда, моля? – Изражението му се смени. Моли Кенеди. – Моли?
Ричард го изгледа втренчено. Внезапно тревожно чувство го сграбчи за гърлото.
– Не – каза Скот. – Доктор Хайли не може да се обади. Какво има?
Известно време слуша мълчаливо, после закри с ръка долната част на слушалката.
– О, господи! – възкликна той. – Тази вечер Хайли е приел Кейти в „Уестлейк“ и после тя е изчезнала.
Ричард грабна телефона.
– Моли, какво се е случило? Защо Кейти е ходила там? Какво искаш да кажеш с това „изчезнала“?
После само слушаше.
– Хайде, Моли, Кейти никога няма да избяга от болница. Би трябвало да го знаеш. Чакай малко.
Той хвърли телефона и трескаво разпръсна папките върху бюрото. Най-отдолу в купа откри онази, която се ужасяваше да намери. ДЕ МЕЙО, КАТЛИЙН. Отвори я и погледът му пробяга по листовете, а докато четеше, лицето му пребледняваше все повече и повече. Стигна до последния абзац.
Със спокойствието на отчаянието той вдигна слушалката.
– Моли, дай ми Бил – нареди той. – Скот и детективите го чуха да казва: – Бил, Кейти кърви някъде из болница „Уестлейк“. Обади се на лабораторията им. Ще ми трябва банка нулева отрицателна в мига, в който я намерим. Кажи им да имат готовност да вземат кръвна проба и да направят анализ за хемоглобин, хематокрит, тип и съвместимост за четири банки прясна кръв1212
При нарушено кръвосъсирване се прелива прясна кръв без традиционните консерванти и антикоагуланти. – Б.пр.
[Закрыть]. Кажи им да приготвят една операционна. Ще се видим там. – И затвори.
Невероятно, помисли си той. В състояние си да действаш въпреки съзнанието, че може би вече е твърде късно. Обърна се към детектива на бюрото:
– Обади се в болницата. Изтегли хората, които правят обиск в кабинета на Хайли, и ги прати да търсят Кейти. Кажи им да гледат навсякъде – във всички стаи и гардероби. Нареди на целия персонал да помага. Всяка секунда е ценна.
Без да чака инструкции, по-младият следовател хукна да запали колата.
– Хайде, Ричард – каза рязко Скот.
Ричард грабна папката на Кейти.
– Трябва да знаем какво й е направил. – За момент хвърли поглед към тялото на Едгар Хайли. Закъсняха с няколко секунди да предотвратят смъртта му. Щяха ли те да се окажат фатални за Кейти?
Седеше прегърбен до Скот на задната седалка, докато полицейската кола се носеше в нощта. Хайли беше дал на Кейти хепарин преди около час. Той беше бързодействащ.
„Кейти, – помисли си той, – защо не ми каза? Кейти, защо смяташе, че трябва да го изживееш сама? Никой не би могъл. Кейти, можехме да се чувстваме толкова добре заедно. О, Кейти, можехме да имаме онова, което имат Моли и Бил. Ето го, очаква само да протегнем ръце. Кейти, ти също го почувства. Само че го потискаше. Защо? Защо? Само ако ми се беше доверила, ако ми беше казала, че ходиш при Хайли. Никога нямаше да ти позволя да го доближиш. Как така не разбрах, че си болна? Защо не те накарах да ми кажеш? Кейти, желая те. Не умирай, Кейти. Чакай. Позволи ми да те намеря. Кейти, дръж се!“
Вече бяха в болницата. С рев в паркинга навлизаха и други полицейски коли. Изтичаха нагоре по стълбите във фоайето. С изопнато от тревога лице, Фил командваше издирването.
Бил и Моли пристигнаха тичешком. Моли хлипаше. Бил беше мъртвешки спокоен.
– В момента насам пътува Джон Пиърс. Той е най-добрият хематолог в Ню Джърси. Тук разполагат със солиден запас от кръв, а можем да вземем още и от кръвната банка. Намерихте ли Кейти?
– Още не.
Леко открехнатата врата към аварийното стълбище се отвори рязко. От нея изтича млад полицай.
– На етажа на моргата е. Мисля, че е свършила.
Секунди по-късно Ричард я държеше в обятията си. Кожата и устните й бяха восъчни. Не можеше да напипа никакъв пулс.
– Кейти… Кейти!
Бил стисна рамото му.
– Нека я качим горе. Ако изобщо има някакъв шанс, трябва да действаме бързо.
80
Намираше се в някакъв тунел. В дъното се виждаше светлина. Там накрая беше топло. Щеше да стигне съвсем лесно. Но някой я задържаше. Не я пускаше да тръгне. Някакъв глас. Гласът на Ричард. „Дръж се, Кейти, дръж се!“
Така й се искаше да не се връща. Беше толкова трудно, толкова тъмно. Много по-лесно щеше да бъде да продължи напред. „Дръж се, Кейти!“
С въздишка тя се обърна и пое обратно.
81
В понеделник вечерта Ричард влезе на пръсти в стаята на Кейти с голям букет рози в ръка. От неделя сутринта тя бе вън от опасност, но не бе останала будна достатъчно дълго, за да каже повече от една-две думи.
Той сведе поглед към нея. Очите й бяха затворени. Реши да излезе и да помоли сестрата за ваза.
– Просто ги остави на гърдите ми.
Той рязко се обърна.
– Кейти! – Дръпна един стол. – Как се чувстваш?
Тя отвори очи и направи гримаса към апарата за кръвопреливане.
– Чувам, че вампирите стачкуват. Оставям ги без работа.
– Вече си по-добре. – Надяваше се, че внезапната влага в очите му е останала незабелязана.
Но Кейти я видя. Със свободната си ръка тя нежно се пресегна нагоре и прокара пръст по клепачите му.
– Преди да заспя отново, кажи ми, моля те, какво се случи. Иначе ще се събудя към три часа призори и ще се мъча да свържа фактите. Защо Едгар Хайли е убил Ванджи?
– Правил е експерименти със свои пациентки, Кейти. Знаеш за бебето в епруветка в Англия, разбира се. Хайли е бил много по-амбициозен от това просто да произвежда бебета ин витро за техните родители. Правил е опити да взема зародиши от жени, които искат да абортират, и да ги имплантира в утробата на стерилни жени. И е успял! През тези осем години е разбрал как да овладее имунната система на майката приемник, така че да не отхвърли чуждия зародиш. Имал е един абсолютен успех. Показах архива му на хората от лабораторията за изследване на плодовитостта в болницата „Маунт Синай“. Те ми казаха, че Едгар Хайли е направил огромен скок в изследванията на бластоцистния и ембрионалния стадий на развитие на зародиша.
– Но след този успех е пожелал да открие нещо ново – продължи той. – Ана Хоран, една жена, на която е направил аборт, твърди, че тя е променила решението си и е искала да задържи детето си, но той я упоил и извадил плода от утробата й, докато тя е била в безсъзнание. Тя е права – точно така е било. В същия този момент Ванджи Луис го е чакала в съседната стая, готова за имплантация. Тя самата е смятала, че ще й бъде приложено някакво лечение, което ще й помогне да забременее със собствено дете. Хайли изобщо не е очаквал, че Ванджи ще задържи толкова дълго зародиша с азиатски черти, въпреки че системата му е била усъвършенствана до такава степен, че въпросът за принадлежност към дадена раса не е бил от значение.
Когато Ванджи не е направила спонтанен аборт, той не е намерил сили да унищожи зародиша. Решил е да го изкара до термина, а тогава кой би могъл да го обвини, че Ванджи е родила дете с азиатска кръв? Естествената майка, Ана Хоран, е женена за представител на бялата раса.
– Успял е да потисне имунната система? – спомни си Кейти сложните таблици от курсовете по естествени науки в колежа.
– Да, и то без всякаква заплаха за детето. Майката е била изложена на много по-голям риск. През последните осем години той е умъртвил шестнадесет жени. Състоянието на Ванджи ужасно се е влошило. За нейно нещастие миналия понеделник вечерта на излизане от кабинета на Фукито тя е попаднала на Едгар Хайли. Уведомила го е за намерението си да се консултира с бившия си лекар в Минеаполис. Това е явен риск, защото вероятността за естествена бременност при Ванджи е била едно на милион и всеки гинеколог, запознат със състоянието й, е бил наясно с този факт.
Но с нея е било свършено в мига, в който е споменала името на Емет Сейлъм. Хайли си е давал сметка, че Сейлъм ще се сети какво се е случило, когато Ванджи роди дете с азиатски черти и се закълне, че никога не е имала връзка с азиатец. Сейлъм е бил в Англия, когато е починала първата жена на Хайли. Знаел е за скандала. Хайде, стига толкова – завърши Ричард. – Всичко останало може да почака. Очите ти пак се затварят.
– Не… Ти каза, че Хайли имал един пълен успех. Това означава ли, че е имплантирал зародиш и е успял да го задържи до раждане?
– Да. И ако миналата сряда вечерта беше останала още пет минути у Моли и беше видяла бебето на Бъркли, сега щеше да се сетиш коя е истинската майка. Лиз Бъркли е износила до термин в собствената си утроба бебето на Морийн Кроули.
– Бебето на Морийн Кроули! – Кейти отвори широко очи и се опита да се надигне.
– Спокойно. Внимавай, ще измъкнеш тази игла тук. – Той я докосна по рамото и после внимателно я подкрепи, докато тя се отпусна назад. – Хайли е водил подробни записки за всички свои действия от момента, в който е извършил аборта на Морийн и имплантацията на Лиз. Описал е всички манипулации, приложени медикаменти, симптоми и възникнали проблеми до момента на самото раждане.
– Морийн знае ли?
– Беше справедливо да й се каже, както и на съпрузите Бъркли и да им се даде възможност да прочетат медицинската документация. Джим Бъркли живееше с убеждението, че жена му го е излъгала и не му е признала, че се е подложила на изкуствено оплождане. А самата ти знаеш какво изпитваше Морийн заради този аборт. Мисълта за него буквално я съсипваше. Отиде да види бебето си. Сега е едно щастливо момиче, Кейти. Ако го беше родила, щеше да го остави за осиновяване. А след като видя Мариан и как семейство Бъркли са луди по нея, тя е на седмото небе от щастие. Но ми се струва, че ти ще загубиш една добра секретарка. Следващата есен Морийн отива да учи в колеж.
– А майката на бебето на Ванджи?
– Ана Хоран е достатъчно покрусена от този аборт. Решихме, че няма никакъв смисъл да разбира, че нейното бебе е щяло да се роди, ако миналата седмица Хайли не беше убил Ванджи. Тя ще има други деца.
Кейти прехапа устни. Въпросът, който самата тя се страхуваше да зададе. Трябваше да знае.
– Ричард, моля те, кажи ми истината. Когато са ме намерили, съм имала кръвоизлив. Докъде са стигнали, за да го спрат?
– Добре си. Направиха ти кюртаж и нищо повече. Сигурен съм, че са ти го казали.
– Това ли е всичко?
– Да, Кейти. Все още можеш да имаш цяла дузина деца, стига да искаш.
Пресегна се и положи ръка върху нейната. Тази ръка беше там, беше я дръпнала обратно, когато тя се намираше толкова близо до смъртта. Този глас я беше накарал да пожелае да се върне.
Един дълъг миг тя съзерцаваше Ричард, като в същото време си мислеше: „О, колко те обичам, колко много те обичам!“
Неговото тревожно, въпросително изражение внезапно се промени и премина в широка усмивка. Очевидно онова, което бе видял изписано на лицето й, го задоволяваше.
Кейти се усмихна в отговор.
– Изобщо не ти липсва самочувствие, нали, докторе? – попита тя.
