Текст книги "История на Александър Велики Македонски"
Автор книги: Квинт Руф
Жанр:
История
сообщить о нарушении
Текущая страница: 8 (всего у книги 26 страниц)
Кой може да изрази с думи толкова многото промени в съдбата на вождовете, многократното клане не само на отделни войскови части, но и на цели побягнали отряди? Съдбата струпа в един ден събития, които остават в паметта на хората с векове. Едни бягаха по най-краткия път, други – към усамотени горички и непознати на македонците пътеки. Конници и пехотинци, разпръснати, без вожд, невъоръжени, смесени с въоръжени, слаби и изтощени – със здрави и читави. След като страхът надделееше над състраданието, изнемощелите биваха изоставяни и стоновете им постепенно заглъхваха. Жажда изгаряше и ранените, и уморените. Те лягаха край многобройните потоци и се мъчеха да наквасят пресъхналите си устни. След като поемаха жадно мътната вода, стомахът им тутакси се подуваше от тинята и краката им се подкосяваха. А настигнеше ли ги неприятелят, получаваха нови рани. Ако не успееха да се доберат до най-близките потоци, отдалечаваха се по пътя, за да търсят скрита влага. Не остана нито една локва неоткрита.
От крайпътните села се дочуваше жалното ридание на жените и на старците, които по варварски обичай призоваваха този, когото считаха все още за цар.
След като задържа устрема на войската си, Александър наближи река Лик. Тълпата бегълци беше претоварила моста. Мнозина преследвани се хвърляха в реката, останали без сили и от сражението, и от бягството. Под тежестта на оръжието те попадаха във водовъртежите.
Вече не само мостът не можеше да ги побере, но и реката стана тясна за тях, тъй като бяха обхванати от паника.
По настояване на войниците Александър им разреши да преследват бягащия противник. Не им пречеха нито притъпеното оръжие, нито отмалелите ръце, нито умората от бързото препускане. Но денят вече преваляше. Всъщност, когато Александър узна за отстъплението на левия фланг, той реши да се върне, за да подпомогне своите. И вече беше обърнал знамената, когато изпратени от Парменион конници му съобщиха за победата и на техния фланг.
Най-голяма опасност Александър преживя, когато отвеждаше войската си към лагера. Те вървяха пред него без ред, ликуващи от победата, тъй като вярваха, че враговете са се разпръснали или са избити в боя. Но внезапно отсреща се появи отряд конници, които първоначално забавиха ход, а след това, като видяха малобройността на македонците, се насочиха срещу тях. Царят вървеше пред знамената, по-скоро прикрил, отколкото преодолял страха си. Но и тук не го изостави съпътствуващото го в такива моменти щастие. Той прободе с копието си командира на конницата, жаден за бой и поради това непредпазливо устремил се към него. И след като той падна от коня, Александър прободе със същото копие най-близкия до него, а след това още мнозина. Нахвърлиха се върху тях и телохранителите му. Но и персите не падаха, без да си отмъстят. В голямото сражение нямаше толкова ярост, както в тези стълкновения на малки отряди. Варварите, като видяха, че със залеза на слънцето бягството им е по-сигурно от сражението, се разпръснаха. Царят преодоля тази така неочаквана опасност и отведе войниците си в лагера невредими.
От персите паднаха, както победителите смятаха, четиридесет хиляди. От македонците бяха изчезнали по-малко от триста души. Александър дължеше тази си победа повече на храбростта си, отколкото на щастливия случай. Сега победи благодарение на пълководческото си изкуство, а не както преди, на местността, защото и бойния строй подреди изкусно, и сам се сражаваше умело. Прояви и проницателност, като прежали загубата на обоза и товарите с плячка, тъй като прецени, че изходът от сражението ще се реши в борбата между основните сили на двете армии. При още неясния изход от битката той действуваше като победител: обърна в бягство разбития враг и продължи да преследва бягащите благоразумно, което малко отговаряше на неговия буен характер. Защото, ако беше продължил с част от войската си да преследва отстъпващите, докато тук боят продължаваше, щеше да бъде или победен по негова вина, или победил благодарение на чужда храброст. А след това, ако се беше уплашил от многочислеността на атакувалите го конници, като победител трябваше да се спасява с жалко бягство или окаяно да падне.
Военачалниците на отделните войскови части също не посрамиха своята слава. Раните, които всеки един от тях получи, са доказателство за храбростта им: китката на Хефестион беше прободена от копие. Пердика, Кен и Менид бяха пронизани от стрели. И ако искаме да преценим македонците, ще признаем, че и царят е бил достоен за такива воини, а и те бяха достойни за толкова славен цар.
Книга пета
Бягството на Дарий
Ако започна да разказвам всичко, което стана през това време в Гърция, Илирия и Тракия под ръководството на Александър, като спазвам хронологията, ще трябва да прекъсна разказа си за събитията в Азия. Но аз смятам, че е необходимо да представя точно тези събития така, както са ставали поне до смъртта на Дарий. И така, започвам с това, което е свързано с битката при Арбела.
Почти посред нощ Дарий пристигна в Арбела, където съдбата беше прогонила и повечето от привържениците му, много военачалници и войници. Той ги събра и сподели с тях, че Александър сигурно ще се насочи към най-гъсто населените и богати градове и земи. Защото както той, така и войниците му са се устремили към богата плячка. А за персите сега ще е най-добре самият той да се оттегли с войската си, която му е останала, в най-крайните области на царството си, за да събере нови войски и да продължи войната. Тези области са все още непокътнати. Нека, казваше той, този алчен народ да завладее и царското съкровище и да насити отколешната си жажда за злато! Скоро той ще стане жертва на това злато. Казваше, че от опит се е убедил, че дори и най-скъпоценните вещи, и наложниците, и тълпата от евнуси не са нищо друго при поход освен товар. И когато Александър помъкне след себе си всичко това, ще се окаже по-слаб именно в това, чрез което по-рано е побеждавал.
Тази реч се стори на всички безнадеждна, след като виждаха, че най-богатият град Вавилон се предава, че победителят ще превземе Суза и всичко, което е гордост за царството и е причина за войната. А Александър продължаваше да говори на своите, че при поражение трябва да се мисли за живота, а не за скъпоценностите; че войната трябва да се води с оръжие, а не със злато и не под покривите на къщите и в градовете; че всичко трябва да бъде подчинено на оръжието. Дарий казваше, че и неговите предшественици отначало понасяли поражения, а след това бързо възстановявали предишното си величие.
Приближените на Дарий го последваха може би ободрени, а може би просто подчинили се на заповедта му, макар и да не споделяха мнението му. Достигнаха с него до земите на Мидия.
Малко по-късно Арбела се предаде на Александър с цялото царско имущество и изключително богатата съкровищница. В нея имаше четири хиляди таланта и много скъпи дрехи, защото, както казахме по-горе, тук беше прибрано всичко, донесено от войската на Дарий като плячка. Тъй като се появиха болести, които гниенето на разпръснатите по цялото поле трупове разпространяваше, Дарий вдигна лагера по-рано от предвиденото.
Когато се излиза от Арбела, отляво 236236
Допусната е грешка в текста. Арабия в случая е оставала вдясно.
[Закрыть]остава Арабия, земя, прочута с благоухания и подправки. В равнината между Тигър и Ефрат има полски път. Земята тук е толкова плодородна, че, както казват, гонели добитъка от пашата, за да не умре от преяждане. Източник на това плодородие е водата, идваща от реките от двете й страни и разнасяна по прокопани канали. Тези реки се спускат от Арменските планини и се раздалечават в низината на голямо разстояние една от друга. Отмерени са две хиляди и петстотин стадия, най-голямото разстояние помежду им в района на Арменските планини. А щом започнат да пресичат Мидия и Гордиеите, постепенно се приближават една до друга. И колкото текат по-нататък, толкова по-тясна ивица земя остава между тях. Най-близки са в равнината, която местните жители наричат Месопотамия, защото я затварят от двете страни. Накрая те се насочват към Червено море 237237
Персийски залив – тогава смятан за Червено море.
[Закрыть]през земите на вавилонците.
Александър вдигна за четвърти път лагера и пристигна в град Менид 238238
Менид – град във Вавилония.
[Закрыть]. Тук има пещера, от която някакъв извор изхвърля толкова земно масло, колкото е достатъчно да бъдат намазани крепостните стени на Вавилон.
Срещу Александър, който вече приближаваше до Вавилон, излезе Мазей заедно с двамата си вече възмъжали синове. Той беше избягал от бойното поле и предаде себе си и града. Тази среща зарадва много Александър. Обсадата на този силно укрепен град щеше да му коства много усилия. А и този знатен мъж, прочул се в последните сражения, поставил се доброволно в негово подчинение, щеше да подтикне и останалите жители на града да се предадат. Той го прие благосклонно заедно със синовете му, но заповяда на войската да продължи към града, готова за бой.
Голяма част от вавилонците, любопитни да видят новия цар, се бяха изкачили на крепостните стени. Повечето бяха излезли да го посрещнат по улиците. Между тях беше и Богофан, комендант на крепостта и пазител на царското съкровище. И за да не остане назад от Мазей в угодничеството си, беше обсипал целия път с цветя и зеленина. Беше издигнал и сребърни олтари, от които се разнасяше благоухание на тамян и други благовония. Приготвени за дар стада добитък и коне вървяха пред него, а в клетки возеха лъвове и пантери. След тях вървяха магите, пеещи песни по техния обичай, а подир тях халдейците – вавилонски гадатели, музиканти със специални инструменти.
Обикновено магите възхваляват царете, а халдейците познават движението на звездите и смяната на годишните времена. Накрая пристъпваха вавилонски конници, и те, и конете им разкошно украсени, но без особени военни качества.
Александър, обкръжен от своята гвардия, нареди гражданите да вървят след последните пехотинци. А той на колесница влезе в града, а след това в царския дворец. На другия ден започна да разглежда имуществото и хазната на Дарий. Красотата на града и миналото му величие привлякоха вниманието не само на царя, но и на всички останали. Беше го основала Семирамида 239239
Семирамида – легендарна асирийска царица, съпруга на цар Нин, основател на Асирийското царство. След смъртта на мъжа си тя управлявала вместо сина им Ниней. Извършила много завоевания. Основала гр. Вавилон и го украсила с чудни строежи, т.нар. Висящи градини.
[Закрыть], а не Бел, както повечето считаха, макар че там се намираше негов дворец. Крепостната стена, изградена от печени тухли, споени със смола, бе широка тридесет и две крачки. Казват, че върху нея могат да се разминат две квадриги, без да се блъснат. Височината на крепостната стена е 50 лакътя. Тя се вижда отдалеч. Бойните кули са с десет стъпки по-високи от нея. Обиколката на целия строеж обхваща триста шестдесет и пет стадия. Според преданието изграждането на всеки стадий на крепостната стена е ставало за един ден. Постройките не са прилепени до самата стена, а са почти на един югер разстояние от нея. И градът не е изпълнен целият с постройки. Жилищата са на осемдесет стадия навътре от стената и сградите не са долепени една до друга. Смятам, че са намирали за по-безопасно да са разпръснати. Останалата територия се засява и обработва тъй че, ако бъдат нападнати, да има храна за обсадените.
През средата тече река Ефрат и се обуздава от солидни крайбрежни съоръжения. Най-забележителни са басейните, изкопани по дължината на реката, за да поемат водата, ако повдигне нивото си, защото водата, щом като достигне до височината на стената, би отвлякла къщите на града, ако ги нямаше тези басейни. Те са облицовани с печени тухли, споени със смола. Каменен мост свързва двете части на града. И той се причислява към чудесата на Ориента. Ефрат влачи дебел пласт тиня и едва след като я изгребали, намерили под нея твърда почва, върху която положили основите. Насипаният пясък и плътно зазиданите камъни, които поддържат моста, забавят течението на реката, която след това се устремява още по-силно.
Тук се издига и крепост с обиколка двадесет стадия. Основите на бойните кули са вкопани в земята на тридесет стъпки, а над земята крепостта се издига до осемдесет стъпки. Над крепостта се намират прославените в гръцките легенди Висящи градини, издигнати на височината на крепостните стени, приятни със сянката на много дървета. От камък са построени и стълбовете, които поддържат градините. Над вратите върху четвъртити камъни са настлани каменни плочи, засипани с пръст, която се полива. Тук виреят такива големи дървета, обиколката на които достига осем лакътя, а височината – до петдесет стъпки. Те са така плодовити, както, ако бяха засадени на родна почва. И въпреки че с времето не само направеното от човешка ръка, но и създаденото от природата подлежи на развала, насипаната пръст, притисната от корените на толкова много дървета, почти цяла гора, продължава да съществува невредима и досега. Поддържат я стени, широки двадесет стъпки, разположени на единадесет стъпки една от друга. Когато се гледат отдалеч градините, струва ти се, че гората расте на родна почва. Казват, че това е дело на един 240240
Става дума за цар Нин, основател на Асирийското царство.
[Закрыть]асирийски цар, управлявал Вавилон, влюбен в жена си, която изпитвала голяма мъка по родните лесове. Затова създал тук, в равнината, тези градини.
Царят се задържа в този град по-дълго, отколкото се бе задържал някъде другаде, противно на изискванията на военната необходимост. Никъде не е имало повече съблазни за поквара на нравите, отколкото в този град.
Никъде не е имало повече възможности за разпалване на необуздани страсти. Бащите и съпрузите позволяваха на дъщерите и жените си срещу заплащане да се събират с чужденци. Забавленията, придружени с пиршества, са приятни на царете и благородниците по цяла Персия. Но вавилонците се отдадоха всецяло на виното и на това, което идва след пиянството. В началото на гуляите облеклото на жените, които присъствуваха, беше прилично, след това започваха да събличат най-горната си дреха и постепенно да загубват срама си дотам, че накрая хвърляха и последната дреха от тялото си. И на този позор се подлагаха не някакви блудници, а матрони и девойки, които смятаха за любезност да предлагат телата си. И войската, покорителка на Азия, след като прекара така тридесет и четири дена, би се оказала в един критичен момент съвсем слаба, ако имаше насреща си истински противник.
Впрочем, за да се попълнят загубите, войската се попълваше с новобранци. Синът на Андромен – Аминта доведе шест хиляди македонски пехотинци, изпратени от Антипатер. С тях пристигнаха и петстотин конници македонци, шестстотин конници траки и още три хиляди и петстотин пехотинци траки. От Пелопонес беше дошла четирихилядна наемна войска пехота заедно с триста и осемдесет конници. Аминта беше довел за телохранители петдесет младежи, синове на македонски благородници. По време на гуляите те прислужваха на царете и подкарваха конете им, когато влизаха в бой. Придружаваха ги и когато ходеха на лов, а когато царят спеше, бдяха на смени пред спалнята му. Така се обучаваха и възпитаваха висшите държавни служители и пълководци. Царят заповяда Агатон 241241
Агатон – поставен от Александър за комендант на Вавилонската крепост.
[Закрыть]да охранява Вавилонската крепост със седемстотин македонци и доведените триста наемници. Остави за управители на Вавилонската и Киликийската област Менета 242242
Менета – управител на област при Александър.
[Закрыть]и Аполодор 243243
Аполодор – управител на област при Александър.
[Закрыть]. На тях даде по две хиляди войници и по хиляда таланта. Възложи им да си наберат войници за попълване на загубите. Предателят и беглецът Мазен за награда стана управител на Вавилон. Богофан, който беше предал крепостта, получи заповед да следва царя, а Митрен 244244
Митрен – сатрап на Дарий, предал на Александър гр. Сарди. Поставен от Александър за сатрап на Армения.
[Закрыть], който му беше предал Сарди 245245
Сарди – главен град на Лидия, разположен в долините на р. Пактол и на северния бряг на р. Тмол. Сега с. Сардкьой.
[Закрыть], получи Армения. Накрая, след като Вавилон беше напълно в ръцете на македонците, от парите бяха дадени, както следва: по шестстотин денара 246246
Денар: а) римска сребърна монета, която се равнявала първоначално на 10 аса, после на 16 аса, или на 4 сестерции; б) ас – медна монета първоначално с тегло от един фунт (327,45 грама) мед, после цената му спаднала. Асът се разделял на 12 унции, една унция била равна на 1/12 от аса.
[Закрыть]на македонските конници, всеки конник чужденец получи по петстотин денара, по двеста получиха семейните пехотинци, а на наемниците бяха заплатени две заплати.
Превземането на град Суза
Като уреди така нещата, Александър пристигна в областта Ситацена 247247
Ситацена – област от Месопотамия.
[Закрыть], плодородна земя, изобилна на всякакви храни. Там остана по-дълго време. За да не би почивката да отслаби останалите в бездействие войници, предложи награди за проявена войнишка храброст. Първите осем избраници щяха да получат право да командуват отряд от хиляда души и да бъдат произведени в чин „хилиарх“ 248248
Хилиарх – военачалник на отряд от 1000 пехотинци. У македонците същата титла се е давала и на управител на град; у персите – велик везир.
[Закрыть]. Такова деление във войската сега се въвеждаше за първи път. Защото преди това кохортите бяха от по петстотин войници и командуването им не се получаваше като награда за храброст.
Събраха се много войници, за да участвуват в това забележително състезание. Те щяха да бъдат не само ценители на подвига на всеки участник, но и съдници, тъй като всички трябваше да преценяват дали е заслужена наградата или не.
Пръв от всички беше награден за храбростта му по-старият Атархий 249249
Атархий – хилиарх.
[Закрыть], който след загубената от по-младите битка при Халикарнас беше успял отново да повдигне духовете на македонците. Непосредствено след него наградиха Антигон 250250
Антигон – управител на област при Александър.
[Закрыть], трето място зае Филота 251251
Филота(от Егея) – награден за храброст по време на състезания във Вавилон.
[Закрыть]от Егея, четвърта почетна награда беше дадена на Аминта, след него на управителя на област Антигон 252252
Антигон – висш служител, награден по време на състезания.
[Закрыть]и после на Аминта 253253
Аминта(от град Линцестида в Македония) – награден по време на състезания.
[Закрыть]от Линцестида. Седмо място зае Теодот 254254
Теодот – хилиарх, получил награда на състезанията във Вавилон.
[Закрыть], последното – Хеланик 255255
Хеланик – македонец, участник в състезанието.
[Закрыть].
Александър направи много полезни нововъведения във военната дисциплина, като промени много неща, завещани от дедите. Докато преди конниците се разпределяха всеки в своето племе, той премахна разликата в народностите и започна да ги причислява към най-добрите части на армията си. Когато решеше да вдигне лагера, по-рано даваше сигнал с тръба. Но поради вдигащия се от дрънкането на оръжието шум сигналът, даден с тръба, не се чуваше добре. Той издигна над преторията прът със знаме, което се виждаше отвсякъде. Там през цялата нощ се поддържаше огън, а през деня – дим.
Канеше се да тръгне към Суза 256256
Суза – главен град в Персида, в областта Сузиана (дн. Хузистан), източно от Вавилон.
[Закрыть], когато управителят на тази област Абулит 257257
Абулит – управител на Сузиана.
[Закрыть]може би по заповед на Дарий, за да възпре Александър от грабеж, или по своя воля изпрати при него сина си с обещание, че ще му предаде града. Александър прие благосклонно младежа и воден от него, достигна до река Хоасп 258258
Хоасп – река в Персида.
[Закрыть], за която казваха, че има много пивка вода. Абулит го посрещна тук с много дарове, издаващи царския разкош. Между даровете имаше бързи товарни камили и дванадесет слона, докарани от Дарий от Индия. Македонците не се страхуваха от тях, както той смяташе, а ги приеха като подкрепа, след като съдбата предаваше силата на победения в ръцете на победителя. Щом влезе в града, Александър взе невероятно голяма сума от съкровищницата – петдесет хиляди таланта сребро на малки кюлчета.
Много царе са натрупвали богатства едва в дълбока старост, като са смятали, че ще ги оставят на децата и внуците си. Тези богатства само в един миг преминаха в ръцете на царя чужденец. След това Александър седна на царския трон, много висок за неговия ръст. И тъй като краката му не можеха да достигнат долното стъпало, един от царските служители постави под краката му масичка. Царят забеляза, че евнухът, служещ на Дарий, се вайка, и го запита коя е причината за неговата скръб. Евнухът обясни, че на тази масичка се е хранел Дарий и че той не може без сълзи да гледа как тя служи за подигравка. Уважението към боговете на гостоприемството трогна царя и той се канеше да заповяда да я отместят, когато Филота каза: „В никакъв случай не върши това, царю. Приеми го като предзнаменование, че масата, на която твоят неприятел е устройвал пиршества, сега е под краката ти!“
Царят, който възнамеряваше да продължи от Суза към границата на Персида, предаде града с гарнизон от три хиляди войници на Архелай 259259
Архелай – управител на град Суза, назначен от Александър.
[Закрыть]. На Ксенофил 260260
Ксенофил – поставен от Александър за комендант на Сузианската крепост.
[Закрыть]възложи охраната на крепостта с хиляда македонски ветерани. Пазенето на съкровищницата повери на Каликрат 261261
Каликрат – назначен от Александър за пазител на съкровищницата в Суза.
[Закрыть]. Сузенската област възвърна на Абулит. В този град остави майката и децата на Дарий. При това заръча да предадат на Сизигамбида, към която се отнасяше със синовна почит и любов, македонски одежди и пурпурна боя, които му бяха изпратени от Македония като подарък.
Изпрати й и шивачките, които бяха изработили дрехите. Заповяда да й кажат, че ако дрехите й харесат, те могат да научат и внучките й да ги шият.
Думите на Александър предизвикаха изобилни сълзи и обида от този подарък. Защото за персийските жени няма нищо по-оскърбително от това да работят с вълна. Тези, които бяха занесли подаръка, му съобщиха, че Сизигамбида е много опечалена и заслужава да бъде утешена. Той отиде при нея и й каза: „Майко, виж тази дреха, която съм облякъл. Тя е не само дар от сестрите ми, но е изработена от техните ръце. Подвели са ме нашите обичаи. Заклевам те, недей да взимаш за оскърбление моето незнание. Това, което съм научил за вашите обичаи, надявам се, че съм го спазил. Зная, че у вас не е позволено на сина да седи в присъствието на майката освен с нейно разрешение. Колкото пъти съм идвал при тебе, съм стоял прав, докато си ми давала знак да седна. Често си искала да падаш на колене пред мене в знак на уважение. Аз съм се противопоставял. Аз се обръщам към тебе с думите, с които се обръщам към скъпата ми майка Олимпиада.“ След като успокои царицата, царят за четири дена достигна до река Тигър. Жителите я наричат Паситигър. Тя извира в планините, в които живее племето укси 262262
Укси – племе в Сузиана.
[Закрыть], и като тече по протежение на петдесет стадия в местности, обрасли с гори, се спуска стремглаво надолу между големи скали. След това навлиза в равнината и през нея тече спокойна, достъпна е дори за кораби. После по протежение на шестстотин стадия 263263
Стадий – мярка за дължина, равна на 600 стъпки, около 190 метра.
[Закрыть]тече в тинесто русло и бавно се влива в Персийско море 264264
Персийско море – Персийски залив.
[Закрыть].
Александър премина реката с девет хиляди пехотинци и агриански стрелци, с три хиляди наемници гърци и с хиляда траки и пристигна в земята на уксите. Тази област е съседна на Суза и се спуска към предна Персида. Между нея и Суза има тесен проход. Управител на тази област беше Медат 265265
Медат – роднина на Дарий и военачалник на уксите.
[Закрыть], който не се съобразяваше с обстановката. Беше решил да остане верен на дълга си дори и под заплахата на най-големи страдания.
Хора, които познаваха тези места, уведомиха Александър, че до Суза може да се стигне скрито от противника по потайни пътеки. Ако изпрати малък отряд от леко въоръжени войници, те ще могат да нападнат внезапно противника. Понеже този съвет му хареса, Александър ги нае за водачи.
Хиляда и петстотин наемници и почти хиляда агриани, които бяха подчинени на управителя Таврон 266266
Таврон – управител на област при Александър.
[Закрыть], получиха заповед да извършат нападение след залез-слънце. Те потеглиха при третата нощна стража и преди да се разсъмне, достигнаха превала. Насякоха материал и направиха плет за навес. Александър заповяда да го обвият с кожи, за да може войниците, които ще придвижат обсадните кули, да бъдат запазени от стрелите. Около тях – стръмни скали и големи камъни. Много от войниците се нараняваха, тъй като трябваше да водят борба не само с противника, а и с местността. Въпреки това напредваха, тъй като царят беше сред първите и ги питаше дали те завоювали толкова много градове, ще се посрамят да обсаждат едно незначително укрепление. Напомняше им също, че Таврон скоро ще се притече на помощ. Самият той беше прицелна точка. Войниците направиха костенурка 267267
Дървен навес, под чиято защита обсаждащите се приближавали до крепостните стени; покрив от щитове, който образували войниците, като издигали щитовете над главите си.
[Закрыть]и го пазеха внимателно, но не можаха да го убедят да се оттегли. Най-после Таврон с отряда си се показа пред крепостта. С идването му духът на противника се разколеба, а македонците засилиха натиска.
Двойна беда притисна жителите на Суза. Те едва устояваха на силата на неприятеля. Малцина се решаваха да се бият до смърт. Голяма част бяха склонни да бягат, а повечето се бяха скрили в крепостта. Оттук изпратиха тридесет души посредници при царя да молят милост, но той отговори, че няма място за милост. И така, страхувайки се, че ще бъдат изтезавани, по таен път, непознат за неприятеля, те изпратиха при Сизигамбида, майката на Дарий, хора, които да я помолят да омилостиви Александър. Защото знаеха добре, че той я обича и почита като собствена майка. А и Медат беше женен за дъщерята на нейната сестра и имаше с Дарий близко родство.
Сизигамбида отхвърли молбите на пратениците. Казваше, че нейното положение не й позволява да се моли, а освен това се страхува да не злоупотреби с милостта на победителя. Защото не биваше да забравя, че ако по-рано е била царица, сега е робиня. Накрая склонена, тя изпрати писмо на Александър. Първо молеше да я извини за вмешателството й, а след това да прояви милост не толкова към обсадените, колкото към нея. Накрая добави, че най-смирено го моли да подари живота на близък и скъп за нея човек, който вече не му е враг, а смирен просител.
Това, което стана, е свидетелство за умереността и снизходителността на царя. Той не само прости на Медат, но дари свободата на всички, които се предадоха доброволно. Остави града непокътнат и им позволи да обработват земите си без данъци.
Майката не би могла да измоли нещо повече дори и ако беше победил Дарий.