Текст книги "История на Александър Велики Македонски"

Битката при Арбела

Александър раздели пехотата на две фаланги, а на фланговете им разположи конница. Обозът вървеше след войската, а напред изпрати Менид 198198
  Менид – командир на конницата.


[Закрыть], за да разузнае къде е Дарий.

Мазей не беше много далеч и затова Менид не се осмели да отиде напред, а само съобщи на царя, че е дочул глъчка от хора и цвилене на коне и че и Мазей, като ги забелязал отдалече, се прибрал в лагера, за да извести за идването на противника.

Дарий, който предпочиташе да се сражава в равнина, заповяда войската да се въоръжи и да се построи в боен ред. На левия фланг разположи хиляда бактриански конници, толкова дахи 199199
  Дахи – скитско племе край Каспийско море.


[Закрыть]и по четири хиляди арахози и сузенци 200200
  Сузенци – жители на областта Сузиана.


[Закрыть]. Следваха ги сто дрепанефори 201201
  Дрепанефора – бойна колесница с прикрепени на ока, на главините на колелетата и отдолу на колесницата извити острия (коси). Квадрига – колесница, теглена от четири коня.


[Закрыть], а след тях вървеше Бес с осем хиляди и сто бактриански конници. Масагетите 202202
  Масагети – скитско племе край Каспийско море.


[Закрыть]охраняваха фланговете на войската му с две хиляди войници. Пехотинците от различните племена не се смесваха. По-нататък Ариобарзан 203203
  Ариобарзан – управител на област при Дарий.


[Закрыть]и Оронтобат 204204
  Оронтобат – управител на област при Дарий.


[Закрыть]предвождаха персийски части заедно с марди 205205
  Марди – племе край Каспийско море. По всяка вероятност това не е етническото им наименование, а прозвище със значението „мъжествени“.


[Закрыть]и зогдиани. Всеки командуваше отделна част от армията, като начело на най-голямата стоеше Орзин 206206
  Орзин – пълководец на Дарий.


[Закрыть], по произход от рода на седемте персийци, дори от рода на най-славния цар Кир. Следваха ги други племена, малко известни дори и на съюзниците им. След тях Фрадат 207207
  Фрадат – управител на област при Дарий, командир на войската на тапурите.


[Закрыть]с войска, събрана от племената по Каспийското крайбрежие, стоеше начело на петдесет квадриги. Индите и жителите покрай Червено море, извикани повече заради числеността им, отколкото заради бойното им майсторство, вървяха след квадригите. Този строй се обграждаше от дрепанефорите, към които Дарий присъедини чуждестранни войски. След тях вървяха арменците от т.нар. Малка Армения 208208
  Малка Армения – планинска страна по горното течение на реките Ефрат, Тигър и Аракс. В древността Армения е разделяна от р. Ефрат на Северна (Голяма Армения) и Южна (Малка Армения).


[Закрыть], след тях вавилонците, а отстрани и на едните, и на другите – белитите 209209
  Белити – азиатско племе.


[Закрыть]и племената, които живееха при Косейските планини 210210
  Косейски планини – отделят Сузианската област от Мидия.


[Закрыть]. След тях вървяха гортуите 211211
  Гортуи – племе от о. Евбея (Егейско море), доведено някога от персите в Сузиана.


[Закрыть], всъщност евбейско племе, някога последвало медите 212212
  Меди – мидийци, жители на Мидия.


[Закрыть], но вече забравило бащините обичаи. До тях беше поставил фригийците 213213
  Фригийци – жители на Фригия в Мала Азия.


[Закрыть]и катаоните 214214
  Катаони – жители на Катаония, област в Кападокия.


[Закрыть]. По-нататък беше племето на партиетите 215215
  Партиети – скитско племе на югоизток от Каспийско море.


[Закрыть], населяващи земите, които сега владеят партите 216216
  Парти – жители на Партия.


[Закрыть], дошли от Скития – те бяха на фланга на армията му. Такава беше картината на левия фланг. На десния беше разположил войските от Голяма Армения, кадузите 217217
  Кадузи – мидийско племе край Каспийско море.


[Закрыть], кападокийците, сирийците и медите. При тях също имаше петдесет дрепанефори. Общата численост на войската беше следната: конница – четиридесет и пет хиляди, пехота – двеста хиляди. В посочения боен ред те напреднаха десет стадия и по дадена команда спряха в очакване на противника.

Неизвестно по каква причина войската на Александър беше обхваната от внезапно безпокойство. Сякаш обезумели, войниците започнаха да треперят от страх.

През горещите летни нощи звездите, проблясвайки от време на време, създаваха илюзия за пожар. Войниците помислиха, че лагерът на Дарий е обхванат от пожар поради невнимание на охраната. И ако Мазей, който се намираше на същия път, по който се движеха македонците, ги нападнеше, можеше да им нанесе голямо поражение. Но той оставаше в бездействие на хълма, зает от него още от сутринта, доволен, че не го нападат.

Като узна за страха на войниците си, Александър заповяда да се даде сигнал войската да спре. Нареди всеки да сложи оръжието пред себе си и да си почине. Уверяваше ги, че няма причина да се страхуват, тъй като врагът е далеч. Благодарение на неговата намеса те си възвърнаха самообладанието. Никой не виждаше по-удобно място за лагер от това, до което бяха стигнали.

На следващия ден Мазей с отбраната си конница слезе от възвишението, от което се виждаше целият македонски лагер, може би от страх или за да разузнае и да се върне при Дарий. Македонците завзеха напуснатия от него хълм, защото там се чувствуваха по-сигурни, отколкото в равнината. Оттам можеше да се наблюдава и бойният ред на неприятеля, който се беше разположил в равнината.

Мъглата, спуснала се от влажните планини, не закриваше напълно персийския лагер, но все пак пречеше да се наблюдават отделните части на бойния ред. Множеството беше заляло равнината. Глъч от хиляди хора достигаше и до най-отдалечените македонски войници. Александър се замисли върху предложението на Парменион и у него възникна съмнение не беше ли то за предпочитане. Защото беше се стигнало дотам, че можеше да запази войската си само като победи. Той затаи вълнението си и заповяда наемната конница от Пеония да излезе най-отпред. Беше разгърнал две фаланги, както се каза по-горе. На двата си фланга беше разположил конни отряди. След като се разпръсна мъглата и през дрезгавината се очерта бойният ред на неприятеля, македонците, напрегнати от дългото очакване или възбудени от предстоящото сражение, нададоха силни бойни викове. Отвърнаха им и персите. Бойните викове изпълниха лесовете и околните планини със страшен екот. Нищо не можеше да спре македонците да не се втурнат срещу неприятеля. Царят реши да укрепи на хълма още два лагера. Затова заповяда да направят насип. И едва след това се оттегли в шатрата си, откъдето се виждаше противниковият боен ред.

Картината на предстоящата битка сега се разкри пред очите му: коне и войници искряха с блестящото си оръжие; възбудата на командирите, които яздеха между отрядите, показваше, че и противникът подготвя всичко най-грижливо; много дребни на вид неща – гълчавата на хората, цвиленето на конете, блясъкът на оръжието – вълнуваха войниците, възбудени от дългото чакане.

Може би Александър все още се колебаеше и за да изпита своите пълководци, ги събра и започна да ги разпитва как според тях е най-добре да постъпят. Най-опитният във военното изкуство Парменион пръв изказа своето мнение. Заяви, че трябва да се прибегне до хитрост, а не до сражение; че неприятелят може да бъде притиснат още през нощта. Смяташе, че тези войници с различни нрави и език не ще се съвземат лесно от една внезапно възникнала опасност, като ги нападнат, докато спят. През деня Александър ще срещне най-напред страшните скити и бактриани с космати лица, дълги коси и големи, груби тела. Войниците често се вълнуват повече от маловажни и несъществуващи причини, отколкото от действителната заплаха. Освен това голямото множество може да надделее над по-малкото, тъй като сега ще се сражават в открита равнина, а не в тесните и непроходими горски пътеки на Киликия.

Почти всички одобриха предложението на Парменион. Полиперконт 218218
  Полиперконт – управител на област.


[Закрыть]смяташе, че в този план несъмнено е заложена победата. Но царят, като погледна изкосо Парменион, когото неотдавна се беше въздържал да порицае, задето му беше отвърнал по-остро, отколкото можеше да се допусне, каза: „Тази хитрост, която ми препоръчвате, е присъща на крадците и разбойниците. Единствено те могат да си служат с измама. Не ще постигна слава било поради отсъствието на Дарий, било поради неудобството на терена или под закрилата на нощта. Решил съм да настъпя на разсъмване. Предпочитам щастието да ми измени, отколкото да се срамувам за победата си.“ И прибави: „Разбрах, че у варварите стражите бдят, за да не бъдат нападнати внезапно. И така, пригответе се за бой.“

Като ги насърчи така, освободи ги, за да си починат.

Дарий предполагаше, че неприятелят ще направи точно това, в което Парменион беше убеждавал Александър. Затова беше заповядал да не разпрягат конете и голяма част от войската да бъде готова за бой, а стражите да бъдат по-бдителни. По същата причина лагерът беше осветен от много огньове. А той, придружен от пълководците и приближените си, обхождаше въоръжените отряди, призоваваше Сол 219219
  Сол – бог на слънцето.


[Закрыть]и Митра 220220
  Митра – персийски бог на светлината.


[Закрыть]и вечния свещен огън да им вдъхнат храброст, достойна за старата слава и завета на дедите им.

И наистина, ако човешкият разум беше в състояние да предвиди благоразположението на боговете, персите биха разбрали, че боговете са на тяхна страна. Защото неотдавна те бяха вселили в душата на македонците страх, а само преди малко свикналите да действуват само с оръжие македонци бяха го захвърлили, макар да очакваха заслужено наказание заради безумието си. Така боговете, защитници на персите, направляваха нещата. Защото и вождът на македонците не е по-разумен от своите войници: като див звяр налита за плячка. И така щеше да попадне в клопката, поставена пред него.

Подобно беше положението и у македонците. И те прекарваха нощта в страх, породен от предстоящата битка. Александър, който не бе изпитвал друг път по-голям страх, заповяда да извикат Аристандър да извърши гадание и молитви. В бяла дреха, вдигнал нагоре зелени клончета, с покривало на главата, жрецът започна да произнася молитви за царя, да умилостивява Юпитер, Минерва и Виктория 221221
  Виктория – богиня на победата.


[Закрыть]. След свещенодействието царят се завърна в шатрата си, за да отпочине. Но не можеше нито да почива, нито да заспи. Обмисляше дали да насочи войските си към десния фланг на персите, или да се впусне срещу левия неприятелски фланг. Двоумеше се дали да съсредоточи главните сили на армията си на левия фланг. Най-после, уморен от напрежение, той се унесе в дълбок сън.

Разсъмна се. Военачалниците дойдоха, за да получат заповедите. Изненадани бяха от необичайната тишина около шатрата на Александър. Друг път царят сам ги викаше и мъмреше закъснелите. А сега те не само се учудваха, че в най-критичния момент на борбата той още не е станал и не си е отпочинал, но се опасяваха, че и него може да го е обхванал страх. Никой от телохранителите не се осмеляваше да влезе в шатрата. Времето течеше, а никой нямаше право да вземе оръжие и да влезе в строя без заповед на пълководеца. Парменион се колеба известно време и сам даде нареждане войниците да се нахранят.

Едва тогава опитният пълководец влезе в шатрата. Като назова няколко пъти по име Александър и не успя да го събуди, той го докосна с ръка. „Денят напредва – каза той, – неприятелят поведе строената си войска, а твоите войници, още невъоръжени, чакат заповед. Къде е силата на духа ти? Нима нямаш обичай ти да събуждаш стражите?“ На това Александър отговори: „Вярваш ли, че можех да заспя, преди да се разтоваря от грижите, които прогонваха съня ми?“ И заповяда да дадат сигнал за бой. А когато Парменион учуден го запита от какви грижи се е разтоварил, за да може да заспи, Александър каза: „Какво чудно! Когато Дарий изгаряше земята, когато опожаряваше селата и унищожаваше храните, аз не бях този, който съм в действителност. А сега от какво да се страхувам, след като той се реши да влезе с мене в бой? Херкулес ми е свидетел, изпълнява се моето желание! Но отчет за решението си ще дам после. Нека всеки от вас да отиде при частите, които командува, а аз ще дойда и ще кажа как да се действува.“

Твърде рядко – повече по настояване на приятелите, отколкото от страх пред опасностите – Александър използуваше ризницата. Но тогава я облече и отиде при войниците. Не бяха виждали друг път царя си толкова бодър. От лицето му, върху което не виждаха никакъв признак на страх, те предугаждаха предстоящата победа.

И така, след като отвориха проходите на вала, заповяда войските да започнат да излизат. Същевременно подреждаше бойния ред. На десния фланг постави конниците от гвардията си. Началник им беше Клит 222222
  Клит – управител на област при Александър, който по време на битката при р. Граник го е защитил от нападението на Розак, персийски военачалник. По-късно Клит е убит от Александър по време на пир.


[Закрыть]. Към него прибави отряда на Филота и постави в негово разпореждане командирите на другите конни отряди. Най-накрая постави отряда на Мелеагър 223223
  Мелеагър – управител на област при Александър. По-късно, след смъртта на Александър, подбужда войската срещу посочения приживе от Александър за наследник Пердика и поставя на престола Архидей, син на Филип от наложница.


[Закрыть]и след него фалангата. До нея разположи войниците с посребрените щитове. Началник им беше синът на Парменион – Никанор. В резерв постави войските на Кен и отрядите на орестите 224224
  Орести – македонско племе.


[Закрыть]и линцестидците 225225
  Линцестидци – македонско племе, съседно на илирийците.


[Закрыть]. Зад тях – Полиперконт и чуждестранните войници. Командирът на тази войска Аминта отсъствуваше. Командуваше ги синът на Балакър 226226
  Балакър – управител на област при Александър.


[Закрыть] – Филип, неотдавна привлечен като съюзник. Това бяха войските на десния фланг.

На левия фланг беше Кратер с конница от пелопонесци и отряди ахейци, локрийци и малиени 227227
  Малиени – тесалийско племе.


[Закрыть]. Тесалийски конници, командувани от Филип, ги охраняваха. Строят на пехотинците се прикриваше от конницата. Такъв беше съставът на левия фланг. Но за да не бъде обкръжен, Александър остави още войски в резерв, които разположи отстрани тъй, че ако неприятелят се опиташе да обкръжи бойния ред, всички да могат да вземат участие в сражението. Тук бяха агрианите 228228
  Агриани – тракийско племе, служило като леко въоръжена наемна войска при Александър.


[Закрыть]начело с Атал 229229
  Атал – командир на агрианската конница.


[Закрыть]и придадените в негово подчинение критски стрелци. Целия боен ред беше подготвил за кръгова отбрана, като в тила му разположи илирийци и наемници. Прибави и леко въоръжени траки. Разположи така бойните редици, че тези, които бяха най-отпред, да могат да се изтеглят назад, за да не попадат в плен. Първите бойни редици не бяха по-защитени от крилата, нито пък крилата бяха по-защитени от тила. Александър разположи така бойните редици, че ако варварите насочат срещу тях дрепанефорите, македонците да могат да оставят в тях проходи, през които те да преминат, без да засегнат някого. А македонците да подплашат с викове конете им и да ги обсипят със стрели от двете страни. Командирите на двата фланга получиха заповед да не допуснат да бъдат обходени и да изложат на опасност тила. Обозът с пленниците, между които бяха майката и децата на Дарий, остави недалеч от бойния ред на висок хълм под охраната на малък отряд. Левият фланг беше поверен на Парменион, а Александър възглави десния.

Двете страни още не се бяха придвижили на хвърлей на копие, когато някой си Бион 230230
  Бион – беглец от персийската войска.


[Закрыть], беглец, дотича до Александър и му съобщи, че Дарий е зарил железни шипове в земята, където предполага, че Александър ще насочи конницата си, и е обозначил със специални знаци тези места, за да може тази клопка да се избегне от персийската войска. Царят заповяда да се задържи беглецът, след това свика военачалниците, направи им достояние съобщението на беглеца и ги предупреди да избягнат посочените места и да уведомят конницата за опасността.

Впрочем, войската не можеше да чуе предупрежденията му поради големия шум, който вдигаха двете армии. Той заглушаваше всичко. Яздейки начело на пълководците, Александър заговаряше всекиго, който беше близо до него. Подчертаваше, че след като са преминали толкова земи, окриляни от надеждата да извоюват победа, за която си струваше да се сражават, сега е настъпил най-критичният момент. Припомняше им река Граник, планините на Киликия, Сирия и Египет, ограбвани от всички, които са минавали през тях с надежда да придобият слава. Говореше им, че персите, настигнати в бягството им, ще бъдат принудени да се сражават, тъй като няма накъде да бягат; че вече трети ден, уплашени и изтощени под тежестта на оръжието си, стоят на едно място; че няма по-голямо доказателство за тяхното отчаяние от това, че палят градовете и нивите си, с което признават, че което не успеят да унищожат, ще попадне в ръцете на неприятеля. Александър предупреждаваше войниците си да не се страхуват от непознатите племена. Защото за резултата от боя няма да има значение кого персите наричат скити и кого – кадузи. Поради това, че са непознати, те са недостойни за слава: защото храбрите мъже са известни, а страхливците, измъкнати от техните убежища, не оставят след себе си нищо освен името си. Казваше им, че трябва да се гордеят, че с храбростта си са станали прочути в целия свят. Посочваше им безпорядъка във войската на варварите: у едни само копие, други хвърлят камъни с прашки и само малцина притежават пълно въоръжение. Така че у персите има мнозина, които не ще принесат полза, а македонците жадуват за бой. И че и той не би ги подтиквал да влизат смело в сражение, ако с храбростта си не им бъде за пример. Казваше им, че ще се сражава в първите бойни редици. Казваше, че всяка негова рана ще бъде доказателство за силата му: защото те знаят, че плячката не отива в неговите ръце, а се разпределя между тях; че той говори на храбри мъже и че ако те не бяха здраво сплотени, би им говорил друго; та нали вече са стигнали дотам, откъдето не могат да отстъпят. След като са оставили зад гърба си толкова много реки и планини, ще трябва със собствените си ръце да прокарат пътя и към отечеството си до Пенатите. Така насърчаваше и войниците, и пълководците.

Дарий беше на левия фланг, заобиколен от отряд отбрани конници и пехотинци в сгъстен строй. Той гледаше с презрение неприятеля, смятайки, че поради своята малочисленост бойният строй на македонците е разреден. Той се изправи в колесницата, огледа строените до него и сочейки с ръка към македонците, заговори: „На вас, доскоро господари на земите, които отсам мие Океанът, а оттатък затваря Хелеспонтът, се налага да се сражавате не за слава, нито за собственото си спасение, а за това, което стои по-високо – за свободата. Днешният ден или ще възобнови, или ще сложи край на царството, по-обширно от което никой още не е виждал. При Граник се бихме с неприятеля с малка част от нашите сили. Победени в Киликия, нас ни прие Сирия. Сигурна защита за нас бяха реките Тигър и Ефрат. Днес достигнахме дотук, откъдето, ако ни победят, няма накъде да бягаме. Всичко зад гърба ни е разорено от продължителната война. В градовете вече няма граждани, в полята – земеделци. Даже и жените и децата следват армията ни и са готова плячка за неприятеля, ако не ги защитим. Аз подготвих войска, която обширната равнина едва побира. Разпределих конете, оръжието, осигурих храна за толкова много хора. Избрах място, удобно за разполагане на бойния ред. Останалото е във вашите ръце. Бъдете смели, за да победите, и не се доверявайте на мълвата, която е безнадеждно оръжие срещу силните мъже. Безразсъдство е било това, което вие в страха си сте сметнали за храброст. И което още при първото нападение като някакво насекомо, забило жилото си, губи и силата си. Равнината тук разкрива малочислеността на македонската армия, която планините на Киликия скриваха. Вижте: бойните редици са редки, крилата – отдалечени едно от друго, центърът – празен, а най-крайните вече обръщат гърбове. Кълна се в Херкулес, можем да ги стъпчем с копитата на конете си дори ако изпратя срещу тях само дрепанефорите. Ще спечелим войната, ако спечелим тази битка. Защото и те няма къде да бягат: отсам е Ефрат, оттатък – Тигър. Това, което преди беше в тяхна полза, сега се обръща против тях. Нашата войска е подвижна и готова за бой, а тяхната е натежала от плячка. Ще ги съсечем, претоварени от нашите богатства. Това е гаранция за победата. Ако пък някой се плаши от славата на македонския народ, нека има предвид, че срещу нас има само македонско оръжие, но не и македонци. Защото и те загубиха немалко хора, а винаги загубата при малобройност е по-тежка. Защото Александър може да изглежда колкото щете велик за ленивите и страхливите, но, повярвайте ми, той е само едно безразсъдно и вероломно човешко същество, досега по-щастливо поради нашия страх, отколкото поради храбростта си. Нищо не може да бъде трайно, ако не е подчинено на разума. Да допуснем, че щастието го вдъхновява, но все пак необуздаността и безразсъдството му не могат да продължават безкрайно. Съдбата е променлива и щастието никога не е напълно снизходително. Може би боговете така са наредили, че царството на персите, което в продължение на двеста и тридесет години щастливо се развива и се издигна до най-голям възход, да бъде разтърсено от силен удар, но не от опасност да загине. С това те ни напомнят за човешката преходност, която най-много се забравя, когато хората са щастливи. Неотдавна ние обявихме война на гърците. Сега сме принудени да браним застрашените си домове. Съдбата е променлива. Понеже две сили се стремят да владеят едно и също царство, едната не ще го получи. И дори надеждата да ни е напуснала, необходимостта трябва да ни подкрепя. Александър държи като пленнички майка ми, двете ми дъщери, Ох, в когото е надеждата ми за продължение на царската ми власт, принцове – издънки от моя род и ваши пълководци. Ако аз не се надявах на вас, щях да бъда повече от пленник. Изтръгнете сърцето ми от оковите, върнете ми близките, заради които не бихте отказали да умрете – майка ми и децата ми. Защото съпругата си загубих, докато беше в плен. Повярвайте, всички те сега протягат ръце към вас, молят бащините богове за вашата помощ и състрадание, надяват се да им вдъхнете вяра, да ги освободите от оковите на робството, от жалкото съществуване. Нима равнодушно ще слугуваме на тези, над които се гнусим дори да властвуваме?“

„Виждате как неприятелската войска се раздвижи. Но колкото повече наближава опасността, толкова по-малко бих могъл да бъда доволен от това, което казах. Заклевам ви в името на бащините богове и вечния огън, който гори в олтарите, в блясъка на слънцето, огряващо земите на моето царство, във вечната памет на Кир, който пръв присъедини към персийците царството на мидийци и лидийци: защитете името на персите от позор! Тръгнете напред смели и въодушевени, за да завещаете на поколенията такава слава, каквато сте получили от прадедите си. В ръцете си носите свободата, могъществото и надеждата за бъдещето. Избягва смъртта този, който я презира. Тя поразява винаги най-страхливите. Самият аз ще се бия на колесница не толкова поради нашия обичай, но за да можете да ме виждате и да преценявате дали ще ви давам пример за храброст или за малодушие.“

Междувременно, за да заобиколи посочените от беглеца места с шиповете и за да може да се срещне с Дарий, който командуваше левия фланг, Александър заповяда войската да започне да настъпва в отстъп на него. Дарий също обърна войската си натам, като напомни на Бес да даде нареждане масагетските конници да обхванат левия фланг на македонците. Пред него бяха дрепанефорите. По дадена команда ги насочи срещу неприятеля.

Кочияшите подкараха на кариер конете на дрепанефорите, за да стъпчат колкото се може повече войници, неочакващи такова нападение. Остриетата, стърчащи от ока, пробождаха едни, а тези на главините на колелата от двете страни разсичаха други. Македонците, които побягнаха, предизвикаха паника. Мазей също предизвика у тях голям страх, тъй като заповяда хиляда конници да нападнат откъм тила лагера и да разграбят обоза на неприятеля. Той се надяваше, че пленниците ще разтрошат оковите си, като видят, че техните приближават. Но се излъга. Парменион изпрати бързо Полидамант 231231
  Полидамант – управител на област при Александър, приятел на Парменион. По-късно по заповед на Александър убива Парменион.


[Закрыть]да съобщи на царя за надвисналата опасност и да запита какво да предприемат. След като го изслуша, Александър каза: „Иди кажи на Парменион, че ако победи, не само ще си възвърнем нашето, но ще завладеем и това, което принадлежи на неприятеля. И че нищо не може да ни отклони от боя и това, което е достойно за мене, а беше достойно и за баща ми Филип, е: като прежали загубата на обоза, да се сражава храбро…“

Персите нападнаха обоза, а пленените разкъсаха оковите си, убиха много от стражите и заграбваха каквото им попаднеше подръка. И така, въоръжени, те се присъединяваха към персийската конница и нападаха изпадналите в беда македонци.

Зарадвани от тази победа, намиращите се около Сизигамбида перси й съобщиха, че неприятелите след тежък бой са разбити и са изоставили заграбените богатства. Те мислеха, че навсякъде персите са постигнали такъв успех и като победители вече събират плячката. Пленниците убеждаваха Сизигамбида да се съвземе и успокои, но тя остана в същото положение. Нито проговори, нито пък промени цвета на лицето си. Седеше неподвижно, тъй като се страхуваше да не предизвика съдбата с преждевременната си радост. Приближените й не бяха сигурни какво ще пожелае.

Междувременно командирът на македонската конница Менид 232232
  Менид – управител на област при Александър, командир на конницата, получил тежка рана.


[Закрыть], който с няколко отряда се притече на помощ на обоза, може би по собствено решение или пък по заповед на царя не удържа нападението на кадузите и скитите. Едва влязъл в сражение, той се върна при царя, за да съобщи за загубата на обоза, без да е положил усилия да го защити. Някакво предчувствие беше накарало Александър да промени плана си. Основателно той се опасяваше, че грижата по запазване на обоза може да отклони войниците от сражението. Той изпрати срещу скитите Арет 233233
  Арет – военачалник.


[Закрыть], командир на копиеносците – наричаха го македонския копиеносец. По същото време дрепанефорите, които бяха разбъркали бойния строй в челните отряди, бяха увлечени към фалангата. Запазили самообладание, македонците ги увличаха все по-навътре. Бойният им ред наподобяваше крепост. Бяха доближили копията си едно до друго и от две страни пробождаха в корема втурналите се към тях коне. След това обграждаха дрепанефорите и поваляха кочияшите. Настана страхотно клане на коне и кочияши. Конете не можеха да бъдат управлявани. Вбесени от честите удари и поради бързото и рязко дърпане на юздите, те не само разкъсваха впряга, но обръщаха и дрепанефорите. Ранените коне повличаха и убитите заедно с дрепанефорите и не можеха да се спрат, а после сами спираха уплашени. Само няколко дрепанефори стигнаха до последните редове на бойния строй, като причиниха ужасна смърт на тези, върху които бяха минали: насечени тела на войници лежаха по земята и понеже болките от пресните рани бяха все още тъпи, някои, макар и сакати, не изпускаха оръжието от ръцете си, докато накрая, загубили много кръв, се просваха мъртви на земята. В този момент Арет, след като беше убил вожда на скитите, разграбили обоза, се изправи пред тях още по-страхотен. Но на помощ им дойдоха изпратените от Дарий бактриани и промениха хода на сражението. Много македонци бяха погубени още при първото нападение, а повечето избягаха при Александър. Тогава персите нададоха победни викове и се втурнаха към неприятеля, за да го унищожат, като го обкръжат. Александър укоряваше уплашените, насърчаваше ги, сам разпалваше вече затихващата битка и най-после, като възвърна увереността им, заповяда да настъпят.

На десния фланг на персите бойният строй беше оредял, тъй като бактрианите бяха отстъпили оттам, за да нападнат обоза. Александър нападна оределите бойни редици и унищожи голяма част от тях. Персите от левия фланг се придвижваха към него откъм тила, за да го пленят. Голяма опасност надвисна над центъра, но конниците агриани пришпориха конете и тръгнаха към варварите, които бяха заобиколили царя, и ги принудиха да помислят за собствената си защита. Двете войски се размесиха. И пред, и зад Александър се появиха неприятели. Те се готвеха да го нападнат в гръб, но сами бяха притискани от агрианските конници. Бактрианите, след като разграбиха неприятелския обоз, отблъснати, не можаха да възстановят бойните си редици. Повечето от отрядите се сражаваха кой където беше попаднал. Двамата царе разпалваха ръкопашния бой. Повече убити падаха от персите, а почти еднакъв бе броят на ранените от двете страни. Дарий се возеше на колесница, Александър яздеше кон. Отбрани войници пазеха и единия, и другия, без да мислят за себе си, тъй като, ако изгубеха царя, нямаше да имат вече желание и възможност да се спасяват, нито пък щяха да могат да го преживеят. Всеки смяташе, че смъртта пред очите на царя е най-славна. Все пак на най-голяма опасност бяха изложени те двамата, тъй като всеки от тях се стремеше да убие царя на неприятеля.

Не зная дали беше измама на очите, или истинско явление, но приближените на Александър твърдяха, че са видели над главата на царя спокойно летящ орел. Без да се плаши от звъна на оръжието и от стоновете на умиращите, той дълго време кръжал около Александър, издигал се нависоко и пак се спускал над него. Гадателят Аристандър, облечен в бяла дреха и с лаврово клонче в дясната ръка, показвал на войниците, увлечени в боя, птицата като сигурно предзнаменование за победа. Голяма възбуда и увереност в изхода на борбата обхвана разколебаните войници, още повече че кочияшът на Дарий беше прободен с копие.

И перси, и македонци сметнаха, че Дарий е убит. Първи телохранителите с жално вайкане смутиха бойния строй, в който се бяха сражавали като с равностойни. А левият фланг, обърнат вече в бягство, изостави царската колесница, която, притисната от сражаващите се, ту се понасяше надясно, ту се устремяваше към центъра. Казват, че Дарий, като извадил меча си, се колебаел дали да избегне позора на бягството с честна смърт. Но след това се изправил в колесницата, засрамен, че е помислил да изостави войската си, която продължаваше да се сражава. И докато се колебаел между надеждата и отчаянието, персите отстъпили и се разпръснали. Александър смени коня си (беше вече уморил няколко коне). Той забиваше копието си в гърдите на тези, които се изправяха пред него, а на бягащите – в гърба. Сражението се превърна в истинско клане, когато и Дарий обърна колесницата си и побягна. Победителите се впуснаха след него, но облаците прах, които се вдигаха до небето, не позволяваха да се виждат ясно бягащите. Гонеха ги като в мъгла и се събираха по звука на познат глас вместо по сигнал. Дочуваше се все пак цвиленето на конете, които теглеха колесницата. Това бяха единствените следи от бягството на Дарий.

На левия фланг на македонците, командуван от Парменион, боят се водеше при други обстоятелства. Мазей, връхлетял с цялата си конница, която превишаваше македонските части, ги притисна силно. Беше започнал вече да ги обкръжава, когато Парменион изпрати конници да известят на Александър за грозящата го опасност. Съобщаваше му, че ако не му изпрати веднага помощ, не ще може да избегне общото бягство.

Царят преследваше бягащия враг, когато дойде тревожното известие от Парменион. Заповяда да спрат. Александър негодуваше, че му се изтръгва победата и че Дарий се оказва по-щастлив в бягството си, отколкото той в преследването. Междувременно до Мазей беше стигнало известието за поражението на Дарий. И макар че в момента беше по-силен, все пак, уплашен за съдбата на частите, които бяха отблъснати, започна да настъпва по-бавно.

Парменион не знаеше причината за отслабването на натиска, но побърза да се възползува от това. Заповяда да извикат при него тесалийските конници и им каза: „Виждате ли как тези, които преди малко се сражаваха храбро, бягат, обхванати от внезапен страх? Без съмнение, щастието се усмихна на нашия цар. Земята наоколо е покрита с избити перси. Защо се бавите? Или няма да се справите с бегълците?“ Стори им се, че казва истината, и дори и колебливите бяха обнадеждени. Те пришпориха конете и се спуснаха напред. А Мазей отстъпваше бързо и никой от войниците му не беше далеч от мисълта за бягство. Като не знаеше още каква беше съдбата на царя на десния фланг, Парменион възпираше войниците си… а Мазей, като му се удаде случай да напусне сражението не по правия, а през по-широк и поради това и по-сигурен път, премина река Тигър и с останките от разгромената войска влезе във Вавилон.

Дарий с малко придружители се беше отправил към река Лик 234234
  Лик – река в Асирия, която се влива в р. Тигър.


[Закрыть]. След като я премина, той се колебаеше дали да вдигне след себе си моста, тъй като очакваше, че неприятелят скоро ще се появи. Но същевременно прецени, че хиляди хора, които още не бяха стигнали до реката, с разрушаването на моста щяха да станат плячка на неприятеля. Казват, че той оставил моста непокътнат и казал, че предпочита да даде път на преследващия го неприятел, отколкото да затвори пътя за бягащите. Като измина, бягайки, голямо разстояние, посред нощ пристигна в град Арбела 235235
  Арбела – град в Североизточна Асирия (дн. Армения) на 60 км югоизточно от Гавгамела. Битката е станала на 1 октомври 331 г. пр.н.е.


[Закрыть].