Текст книги "История на Александър Велики Македонски"

В Мала Азия. Подготовка за предстоящите битки

Александър изпрати Клеандър да набира наемна войска от Пелопонес, а той, като въдвори ред в Ликия и Памфилия, придвижи армията си към град Целена 6363
  Целена – градът се е намирал на път, водещ към Източна Азия, по който е минавал Кир, а сега трябвало да мине Александър.


[Закрыть]. През средата на този град тече река Марсий 6464
  Река Марсий – според легендата Марсий е бил сатир от малоазиатска Фригия, бог на едноименна река, изкусен свирач на фригийска флейта. Предизвикал Аполон на състезание, но Аполоновата лира, надвила неговата флейта и за наказание богът му одрал кожата. От сълзите, които пролели за него полските божества, нимфи и пастири, бликвала едноименната река, приток на р. Меандър.


[Закрыть], позната ни от гръцките легенди. Тя извира от най-високия връх на планината Тавър, водата й с грохот пада върху скалата под него, а след това се разлива нашироко и оросява околните поля. Водата й е съвсем спокойна и прозрачна. Затова цветът й, подобен на цвета на спокойно море, вдъхновявал поетите. Оттук и преданието, че нимфите, сякаш влюбени в нея, дълго седели на онази скала. Впрочем, докато тече между стените на града, реката запазва името си, а щом излезе извън тях, става по-буйна и я наричат Лик 6565
  Лик – според Ксенофонт „Анабазис“ р. Марсий се влива в р. Меандър, която извира близо до гр. Целена.


[Закрыть].

И тъй, Александър влезе в изоставения от жителите му град, готвейки се да превземе с пристъп крепостта, в която се бяха укрили. Все пак изпрати херолд 6666
  Херолд – пратеник, който носел жезъл от лаврово или маслиново дърво с две змии, увити около него.


[Закрыть]да им предложи да се предадат, защото иначе ще претърпят големи злини. А те въведоха херолда в кулата и го накараха да я огледа – колко забележителна е и по местоположението, и по начина на строеж. Дори му предложиха да каже на Александър, че той и жителите на града не преценяват еднакво нещата: те знаят, че той е непобедим, но ако се наложи, ще умрат, верни на дълга си. Като видяха обаче, че крепостта е обсадена и припасите от ден на ден намаляват, те сключиха примирие за шестдесет дена с уговорка да предадат града, ако в този срок Дарий не им изпрати помощ. Не получиха помощ отникъде и затова в предвидения ден те се предадоха на Александър.

Пратеници от Атина настигнаха Александър с молба да им върне пленниците, взети при река Граник. Той отговори, че ще им бъдат върнати не само те, но и всички останали гърци, след като завърши войната с персите. И понеже бързаше да настигне Дарий, за когото беше разбрал, че още не е преминал река Ефрат 6767
  Ефрат – река, която извира от Арменските планини и се влива в Персийския залив.


[Закрыть], събра отвсякъде войските си, за да влезе в един решителен бой с всичките си сили.

Фригия, страната, през която водеше войските си, имаше повече села, отколкото градове. Тук се намираше прочутата резиденция на Мидас 6868
  Мидас – митически цар на Фригия.


[Закрыть]. Гордий 6969
  Гордий – фригийски цар, вероятно баща на Мидас.


[Закрыть]е името на града, покрай който протича река Сангар. Те са по средата между Понтийско и Киликийско море. Пространството между тези две морета е най-тясното място на Азия. Тази ивица земя е свързана с брега, но понеже в по-голямата си част е обградена от вода, прилича на остров.

След като установи властта си над града, Александър влезе в храма на Юпитер. Видя там колесницата, за която казват, че принадлежала на Гордий, бащата на Мидас. По външната си направа тя не се отличаваше дори от най-евтините и обикновени колесници, но яремът й беше забележителен, стегнат здраво от много ремъци, преплетени така, че краят им не се виждаше. И когато жителите на града му разказаха за предсказанието на оракула, според което Азия ще завладее този, който развърже възела, го обзе силно желание да изпълни предсказанието.

Около царя се събра тълпа от фригийци и македонци – едните чакаха напрегнато, другите бяха обезпокоени от безразсъдната самоувереност на Александър. Ремъците бяха преплетени така, че не можеше да се види нито къде е началото, нито къде е краят. Александър се уплаши да не би един неуспех да се изтълкува от тълпата като лошо предзнаменование и затова, без да се колебае много, разсече загадъчния възел с меча си, като каза: „Не е важно по какъв начин ще се развърже.“ Така или надхитри оракула, или изпълни предсказанието му.

Александър беше решил да плени Дарий, където и да се намира, но за да си осигури тила, постави начело на флота си при Хелеспонт Амфотер, а начело на сухопътните войски – Хегелох. Те трябваше да освободят от неприятелските гарнизони островите Лесбос, Хиос и Кос 7070
  Лесбос, Хиос и Кос – острови в Егейско море.


[Закрыть]. За водене на войната им даде петстотин таланта 7171
  Талант: а) мярка за тегло у гърците, равна на 25 кг; б) парична сума с различна стойност в отделните държави: атинският талант имал 60 мини, сребърната мина била равна на 100 драхми, а златната мина, била равна на 5 сребърни мини.


[Закрыть]. На Антипатер 7272
  Антипатер – оставен от Александър за управител на Македония и Гърция.


[Закрыть]и тези, които охраняваха гръцките градове, изпрати шестстотин. Според договора от съюзниците бяха изискани кораби, които да охраняват Хелеспонт. Той още не беше узнал, че Мемнон, който му създаваше големи грижи, не е вече между живите. Защото знаеше, че всичко ще завърши без затруднения, ако той не му попречи.

В град Анкира 7373
  Анкира – град в Голяма Фригия, по-късно Галатия, сега Анкара.


[Закрыть]Александър преброи войските си и влезе в Пафлагония 7474
  Пафлагония – област на северния бряг на Предна Азия, между Витиния и Понт. Областта Понт е в Мала Азия, на южния бряг на Черно море, между Витиния и Армения.


[Закрыть]. В съседство на тази област живеят хенетите 7575
  Хенети – племе в Пафлагония.


[Закрыть], от които, както смятат някои, водят произхода си венетите 7676
  Венети – италийско племе.


[Закрыть]. Цялата област се подчини на царя, жителите й дадоха заложници и измолиха да не ги принуждава да плащат данък, какъвто не са плащали дори на персите. Начело на властта в Пафлагония той постави Калан 7777
  Калан – македонец, управител на Пафлагония.


[Закрыть]. Александър се отправи за Кападокия 7878
  Кападокия – област във вътрешността на Мала Азия.


[Закрыть]заедно с войските, които неотдавна бяха дошли от Македония.

Дарий, като научи за смъртта на Мемнон, покрусен и загубил всякаква надежда, реши да води борбата сам. Като преценяваше всичко, което бяха извършили неговите пълководци, той дойде до заключението, че повечето от тях не са проявили никакво усърдие, а и на никого от тях не се беше усмихнало щастието. И така, като разположи лагера си пред Вавилон, за да влязат войниците му с колкото се може по-висок дух в сражение, разгъна всичките си военни сили пред погледа им. Построи кръгъл вал, който да побере десет хиляди въоръжени войници, по примера на Ксеркс 7979
  Има се предвид персийският цар Ксеркс по времето на Гръко-персийските войни. Персийската монархия при него се е простирала от Индия до Егейско море и от планината Кавказ до Нилската долина. Влизащите в състава й народи имали различно ниво на развитие и различни интереси. Сплотявала ги само силната войска на царя. Той правел проверката, като последователно въвеждал войниците в укрепление, което побирало 10 000 души.


[Закрыть]и започна да преброява войските си.

От изгрев-слънце до мръкване персийските пълчища навлизаха във вала, а след това излизаха от него и заемаха полята на Месопотамия – безбройна върволица от конници и пехотинци, които изглеждаха много повече, отколкото бяха. Персите 8080
  Перси – дошли от областта Персида.


[Закрыть]бяха сто хиляди, от които тридесет хиляди конници. Медите 8181
  Меди – дошли от най-плодородната област на Азия – Мидия.


[Закрыть] – десет хиляди конници и петдесет хиляди пехотинци. Барканските 8282
  Баркани – племе, което живеело в съседство с областта Хиркания, на брега на Каспийско море.


[Закрыть]конници бяха две хиляди, въоръжени с двуостри секири и леки щитове, подобни на кожените. Следваше ги десетхилядна пехота със същото въоръжение. Арменците 8383
  Арменци – дошли от Армения, област в Азия по горното течение на р. Тигър, Ефрат и Аракс.


[Закрыть]бяха изпратили четиридесет хиляди пехотинци и седем хиляди конници. Хирканите 8484
  Хиркани – жители на Хиркания, област между Индия, Персия и Каспийско море.


[Закрыть], както е обичаят при онези племена, бяха съоръжили шест хиляди отлични конници и хиляда конници тапури 8585
  Тапури – азиатско племе, обитавало областта, разположена между земите на дербиките и хирканите, край брега на Каспийско море.


[Закрыть]. Дербиките 8686
  Дербики – племе, населявало земите между Каспийско море и река Окс.


[Закрыть]бяха въоръжили четиридесет хиляди пехотинци: повечето имаха копия с медни или железни върхове, а някои – пръти, закалени в огън. Придружаваше ги двехилядна конница от същото племе. Откъм Каспийско море бяха дошли осем хиляди пехотинци и двеста конници. Между тях имаше и войници от други неизвестни племена – две хиляди пехотинци и два пъти повече конници. Към тези сили се прибавяше и тридесетхилядна гръцка наемна армия от най-отбрани младежи.

Бързото развитие на събитията беше попречило на Дарий да набере войници от живеещите по брега на Черно море – бактриани 8787
  Бактриани – жители на Бактра, главен град на Бактрия, която се намира по средното течение на р. Окс.


[Закрыть], зогдиани 8888
  Зогдиана, североизточна сатрапия на Персийското царство, заемала областта между р. Окс и Яксарт (днес Амударя и Сърдаря в Таджикска и Узбекска ССР).


[Закрыть], инди и други племена с имена, непознати дори на персите. Дарий съвсем не можеше да се оплаче, че му липсва голяма армия. При наличието на тази армия извън себе си от радост и обнадежден от обичайното ласкателство на придворните, той повика атинянина Харидем, опитен във военното дело и враждебно настроен към Александър, защото по негова заповед е бил изгонен от Атина.

Дарий започна да го разпитва смята ли, че е достатъчно подготвен, за да смаже врага. Гъркът, забравил и за своя жребий, и за царското високомерие, каза: „Може би не ще пожелаеш да чуеш истината, но ако не ти я кажа сега, друг път не бих я признал. Тази войска, облечена така великолепно, тази маса от хора, събрани от толкова племена от целия Ориент, може да бъде страшна за съседите. Тя блести в пурпур и злато, святка с оръжието и е толкова многобройна, че човек не би могъл да си я представи, ако не я види с очите си. Македонският боен ред обаче е устойчив. Щитове прикриват гъстите редици на воините. Те наричат този боен ред от непоколебими пехотинци фаланга. Наредени са войник до войник, копие до копие и са научени по даден знак да следват знамената, като спазват бойния ред. Всички изпълняват заповедите да се съпротивляват, да обкръжават противника, да разчленяват бойния ред. Не по-лошо от пълководците умеят да променят хода на сражението. И да не помислиш, че подчинението им се поддържа със злато и сребро! Дисциплината им се поддържа, като ги приучват към лишение. Голата земя е легло за уморените, за храна им служи това, което заграбят от пленените. Часовете за сън са по-малко от дължината на нощта. А тесалийските конници! А акарнаните и етолийците! Те са непобедими във война. Нима ще бъдат отблъснати с прашки и копия, закалени в огън? Трябва да излезеш срещу тях със същите въоръжени сили. Трябва да ги търсиш в страната, която ги е създала. Изпрати там злато и сребро, за да ти бъде доведена тук такава войска.“

По характер Дарий беше тих и отстъпчив, но щастливото му царуване беше променило много вродените му качества. И сега не можа да понесе истината и заповяда да накажат със смърт предания му гост, който, паднал на колене, му даваше последни съвети и молеше за милост безпощадния си господар. Дори и тогава, не преставайки да бъде откровен, гъркът каза: „Имам готов отмъстител за моята смърт! Човекът, за когото аз те предупредих, ще те накаже, задето си презрял моя съвет. Променил се така внезапно поради заслепението от царската власт, ти ще бъдеш за поколенията пример как хората, замаяни от щастие, забравят, че са хора.“ Още не бе доизрекъл думите си, и по заповед на царя слугите го удушиха. После, когато го обхвана разкаянието, Дарий заповяда да го погребат и призна, че му бе казал истината.

Тимонид 8989
  Тимонид – син на Ментор, вожд на гръцките наемници във войската на Дарий.


[Закрыть], син на Ментор, беше честен младеж. Дарий му беше възложил да приеме от Фарнабаз 9090
  Фарнабаз – управител на Дарий по сирийското крайбрежие.


[Закрыть]всички войници чужденци, опитни във военното дело, които се надяваше да използува във войната. На Фарнабаз даде същата власт, каквато беше дал преди това на Мемнон 9191
  Мемнон(от о. Родос) – военачалник и управител на Дарий, командувал гръцките наемници при Дарий.


[Закрыть].

Обхванат от постоянни грижи, Дарий вече и насън бе започнал да вижда тревожни видения, породени от трудностите или от пророческите свойства на душата. Ето, вижда как лагерът на Александър е осветен от блясъка на силен огън, а малко след това пред него е доведен Александър в същите одежди, в които той самият беше провъзгласен за цар. След това Александър минава на кон през Вавилон и внезапно изчезва от погледа му заедно с коня. На всичко отгоре и гадателите засилваха тревогата му с различните тълкувания на съня. Едни предсказваха, че сънят е благоприятен, тъй като лагерът на Александър е горял и понеже е видял Александър без царските си одежди да идва при него в обичайното за персите облекло. Други казваха, че сънят е неблагоприятен, тъй като осветеният лагер на македонците предсказва успех на Александър; няма съмнение, че той ще завладее Азия, понеже бил в одеждите, в които Дарий е бил провъзгласен за цар. Както става обикновено, безпокойството му предизвикваше спомени за стари пророчества. Припомни си, че в началото на царуването си той беше заповядал да направят ножницата на сабята му по гръцки образец. Тогава халдейските тълкуватели му бяха предсказали: персийското царство ще премине в ръцете на тези, на чието оръжие той подражава. Все пак Дарий бе зарадван донякъде от благоприятните тълкувания на съновиденията му, които се разпространяваха сред войската, и заповяда да придвижат лагера към река Ефрат.

Казват, че според персийския обичай може да се почне настъпление едва след изгрев-слънце. Когато напълно се разсъмна, от царската шатра прозвуча тръба. Над шатрата, която се виждаше отвсякъде, се издигна блестящият образ на слънце в кристален диск. Походният строй беше следният: най-отпред носеха на сребърен олтар огъня, който персите наричаха свещен и вечен. След него вървяха жреците, които пееха химни. Следваха ги триста шестдесет и пет млади момци в пурпурни наметала. Техният брой беше равен на дните на годината – тъй като и у персите тя има толкова дни. След тях бели коне теглеха колесница, посветена на Юпитер 9292
  Юпитер – авторът нарича с това име персийския бог Ормузд.


[Закрыть], а зад нея вървеше огромен кон, наречен кон на слънцето. Кочияшите бяха в бели наметала, украсени със златни клончета. Съвсем близо до тях се движеха десет колесници, украсени с много злато и сребро.

Следваше ги конницата от дванадесет племена с различно оръжие и нрави. Непосредствено след нея вървяха около десет хиляди, наричани от персите безсмъртни. Никой друг не притежаваше такова по варварски пищно облекло: носеха златни огърлици, дрехи, обшити със злато и сребро, туники, украсени със скъпоценни камъни и прикачени със златни игли. На късо разстояние пред тях вървяха петнадесет хиляди души, които се наричаха роднини на царя. Тази тълпа с почти женския си разкош биеше на очи повече с изящното си облекло, отколкото с оръжието си. Най-близкият до тях отряд се наричаше отряд на копиеносците. Те обикновено пазеха царския гардероб и вървяха пред царската колесница, в която царят се извисяваше прав над всички. От двете страни колесницата беше украсена със златни и сребърни статуи на богове. Блестящи скъпоценни камъни украсяваха ярема, а над него се издигаха лакът високи две златни статуи на дедите едната на Нин 9393
  Нин – легендарен цар на Асирия, съпруг на Семирамида. Основател на гр. Ниневия и на Асирийското царство.


[Закрыть], другата на Бел 9494
  Бел – вавилонски бог на земята. Основател на гр. Вавилон и Вавилонското царство, баща на Нин.


[Закрыть]. Между тях имаше златен орел с разперени криле.

Царските одежди надминаваха с разкоша си дрехите на всички останали: той носеше пурпурна туника, украсена по средата с втъкана бяла ивица. Два златни ястреба, готови сякаш да се клъвнат, украсяваха плаща, изпъстрен със златни нишки. От златния пояс се спускаше къс меч, ножницата на който беше обсипана със скъпоценни камъни. На главата си носеше виолетово-синя диадема, избродирана с бяла (характерна за царете) украса, наричана от персите тиара 9595
  Тиара – конусообразна шапка, носена от персийските царе.


[Закрыть]. Десет хиляди конници следваха колесницата. Техните копия и стрели бяха с позлатени върхове и украсени със сребро. Отдясно и отляво царят беше придружен от около двеста най-знатни велможи. Тази свита пък се охраняваше от тридесет хиляди пехотинци, следвани от четиристотин царски коня. След тях на разстояние един стадий на друга колесница се возеше майката на Дарий – Сизигамбида, а в трета беше жена му. Свита от жени на коне придружаваше цариците. След тях пътуваха петнадесет товарни коли, в които бяха децата на царя и техните възпитатели, както и тълпа евнуси, които не будеха презрение у тези народи. По-нататък следваха 365 царски наложници, облечени също разкошно, по царски. Шестстотин мулета и триста камили с охрана от стрелци караха царското съкровище. Следваха ги жените на приятелите и близките на царя, продавачите и служителите в обоза. Последни вървяха леко въоръжените отряди със своите пълководци.

Ако някой погледнеше бойния ред на македонците, щеше да види съвсем друго нещо. Конете и хората блестяха не със злато и пъстро облекло, а с желязо и мед. Това не бе тълпа, претоварена с багажи и прислуга, а войска, готова за поход и да изпълни не само заповед на пълководеца, но дори и едно негово кимване с глава. За нея винаги се намираше и място за лагер и храна. Александър нямаше нужда от повече войници, а Дарий, повелител на такава огромна армия, беше принуден поради теснината на мястото, където щеше да се сражава, да намали броя й – нещо, за което се надсмиваше на противника си.