Текст книги "История на Александър Велики Македонски"
Автор книги: Квинт Руф
Жанр:
История
сообщить о нарушении
Текущая страница: 18 (всего у книги 26 страниц)
Всички около Хермолай настръхнаха. Баща му стискаше оръжието си, за да го убие. Но беше спрян от царя. Той заповяда на Хермолай да продължи да говори и настоя всички търпеливо да изслушат този, който се самообвиняваше. Трудно ги удържа. Хермолай продължи: „Колко великодушно заповядваш на недодяланите в речите младежи да приказват! А Калистен е затворен в ареста, понеже само той единствен може да говори. Защо не бъде доведен и той, па макар да го чуят само тези, които са си признали? Очевидно защото се страхуваш да чуеш откровения глас на невинния и не би издържал погледа му. Аз твърдя, че той е невинен. Тук са тези, които заедно с мене са замисляли това прекрасно дело. Няма никой, който би казал, че Калистен е бил съгласен с нас, макар че той отдавна вече е осъден на смърт от «най-великодушния» и «най-справедлив» цар. Това са следователно наградите за македонците, с чиято кръв ти злоупотребяваш. Тридесет хиляди мулета возят заграбеното за тебе злато, докато войниците ти няма да занесат у дома си нищо освен белезите от раните си. Всичко това все още можеше да се понася, преди да ни предадеш на варварите и като победители да ни изпратиш под робството на нови обичаи.“
„Възхищават те персийските дрехи и порядки, а си презрял бащините си обичаи. Следователно ние сме пожелали да убием царя на персите, а не на македонците и с право те преследваме като беглец от войната. Ти пожела македонците да ти падат на колене, да те приветствуват като бог. Ти се отвърна от баща си Филип и ако имаше някой бог, по-голям от Юпитер, ти би пренебрегнал и Юпитер. Учудваш ли се, че ние, свободните хора, не можем да понасяме твоето високомерие? Какво да очакваме от тебе ние, на които е съдено да умрем невинни, или, което е по-печално и от смъртта, да живеем в робство? И ако ти би пожелал да се поправиш, би ни бил много задължен. Защото ти от мене най-напред ще узнаеш това, което свободно родените не могат да понасят. И затова недей да обременяваш осиротялата старост на близките ми с мъчителна смърт. Заповядай нас да отведат, та каквото сме искали да постигнем с твоята смърт, да го постигнем със собствената си!“ Това каза Хермолай.
Царят заговори: „Колко невярно е това, което говори той, като подражава на учителя си, го потвърждава и моето търпение. Ето, аз не само че го изслушах докрай, но го заставих и вие да го чуете, за да се убедите, че като позволя на този разбойник да говори, той ще прояви цялата си злоба, която го подбужда да ме убие, докато би трябвало да ме почита наравно с баща си. Неотдавна, когато неканен се беше довлякъл с нас на лов, аз по бащин обичай, а и както е възприето от най-старите царе на Македония, заповядах да го обуздаят. Това се изпълни. Възпитаниците го изтърпяват от възпитателите, жените – от мъжете си. Даже на робите си отстъпваме правото да бият младежите на тази възраст. Това е моята жестокост спрямо него, заради която той пожела да ми отмъсти с нечестно убийство. Защото излишно е да припомням, а и вие сами знаете колко съм снизходителен и внимателен към тези, които сами се подчиняват на волята ми. О, Херкулесе, учудвам се, че Хермолай не одобрява смъртното наказание за убийците, след като сам го е заслужил. Защото, като хвали Парменион и Филота, той се старае да оправдае себе си. Що се отнася до Александър от Линцестида, ако и да беше уличен от собствените му писма в предумишлено убийство, аз отложих процеса за три години и го държах окован, докато вие самите не настояхте да измие престъплението със заслужено наказание. Вие си спомняте за Атал – той беше враг на живота ми още преди да стана цар. А Клит! Не трябваше да предизвиква гнева ми! Той говореше нечестни неща по отношение на мене и на вас и все пак аз го понасях по-дълго, отколкото той би ме търпял, ако говорех така. Умереността на царете и вождовете е заложена не само в собствения им характер, но и в характера на тези, които им се подчиняват. Заповедите се смекчават при покорност. Но където покорността отстъпи на най-долни замисли и не прави разлика между висши и низши, налага се на силата да се отговори със сила. Защо да се учудвам, че ме упреква в жестокост този, който се осмели да ме укорява и в алчност. Не желая да подбуждам никого от вас, за да не би с щедростта си да предизвикам омразата ви, ако тя засяга вашето честолюбие. Погледнете войската: който преди нямаше нищо освен оръжието си, сега лежи на сребърно легло; масите са натежали от злато; водят тълпа от роби; не могат да носят плячката, взета от неприятеля.“
„Персите, които победихме, били поставени от мене на голяма почит! Да, най-характерната моя черта е скромността, понеже наистина не се отнасям горделиво към победените. Но аз дойдох в Азия не за да унищожа народите, нито пък да разделя земята надве, а за да са доволни и тези, които съм победил във войната, и да не съжаляват, че съм ги победил. Ето, наред с вас воюват и проливат кръвта си за вашето господство тези, които биха ни отвръщали с война, ако се отнасяхме с тях горделиво. Не е вечна собствеността, в която забиваме меча си. Вечна е благодарността за благодеянията ни. Ако желаем да имаме Азия, а не само да я преминем, трябва да проявим нашето снизхождение към народите. Тяхната вярност ще направи властта ни здрава и вечна. Имаме повече, отколкото бихме могли да задържим. На ненаситната алчност е присъщо да желае да пълни безконечно това, което вече прелива. Бил съм въвел и за македонците техните обичаи. Аз виждам, че у много народи има неща, на които можем да подражаваме, без да се срамуваме. Не може по друг начин де се управлява толкова голяма империя. Като налагаме нашето, трябва да се учим и от тях.“
„Другото, което Хермолай искаше от мене, а именно да се отрека от Юпитер, от чийто оракул съм признат, е достойно за смях. Нима зависи от мене това, което боговете са решили? Нарекъл ме е «мой син». Близко до ума е, че ме е приел заради делата ми. Дано и индите повярват, че аз съм бог! Защото славата предопределя успеха във войните и често това, което се смята за лъжа, се превръща в истина. Смятате ли, че аз от любов към разкоша съм украсил оръжието ви със злато и сребро? Не! На тези, които не познават нищо по-евтино от този метал, аз искам да покажа, че македонците няма да изостанат от тях и по отношение на златото и среброто. Най-напред ще заслепя очите на тези, които очакват да видят у нас само голота и беднотия. Ще им покажа, че не сме жадни за злато и сребро, а сме тръгнали да покорим целия свят. И тази слава ти, отцеубиецо, пожела да прекъснеш и като погубиш царя, да предадеш македонците на победените народи. Дори ме предупреждаваш да пожаля родителите ви. Не би трябвало вие да знаете какво съм решил по отношение на тях, за да си отидете опечалени, ако, разбира се, у вас има някаква мисъл и грижа за родителите ви. Аз отдавна съм отменил този обичай – да се убиват заедно с престъпниците и невинните близки и родители – и заявявам, че те ще си останат на същата почит, на която са били досега. Известно ми е защо ти желаеш да бъде въведен твоят Калистен. Само за него ти си мъж, защото си разбойник. Искаш и той да изрече пред всички нечестните думи, които отправи към мене. Него – най-достойния учител за ученик като тебе – бих го въвел заедно с тебе, ако беше македонец. Но законът за олинтиеца е друг.“
Разпусна събранието и заповяда провинените да се предадат на войниците от същата кохорта. За да засвидетелствуват своята вярност към царя с жестокостта си, те ги убиха след безмилостно измъчване. Загина изтезаван и Калистен, невинен по отношение на съзаклятието срещу живота на царя. Всички знаеха, че той съвсем не беше съгласен с ласкателите и с порядъка в двореца.
Ничие друго убийство не предизвика у гърците по-голяма ненавист към Александър. Калистен беше много благочестив и красноречив, от него той беше възвърнат към живота, когато след убийството на Клит искаше да умре. Сега Александър не само че го уби, но даже го подложи на измъчване, без да посочи причината. И тази жестокост на царя, макар и по-късно, предизвика разкаяние.
Към Индия
За да не подхранва бездействието, което поражда непрекъснати раздори, Александър тръгна към Индия, винаги по-славен по време на война, отколкото след победата.
Почти цяла Индия е разположена на изток. По-малка е на широчина, отколкото на дължина. Тези области, където духа южнякът, са по-високи. Другите са равни и през техните поля протичат много големи реки, които водят началото си от Кавказките планини 413413
Вероятно става дума за Хималаите.
[Закрыть]. Река Инд е по-студена от другите реки. По цвят водата й малко се отличава от морската. Река Ганг – най-голямата от всички реки на Ориента – се спуска на юг и с десния си бряг опира до големи планини. По-надолу скали я отклоняват на изток. И двете реки се вливат в Червено море. Река Инд подронва бреговете и изтръгва големи дървета и пръст. Препречвана от скали, често сменя течението си. Където почвата е по-мека, разлива се и образува острови. В нея се влива река Ацезина 414414
Ацезина и Йоман – реки в Индия.
[Закрыть]. Ганг приема водите на спускащата се от високо река Йоман, която причинява силно вълнение при устието си. Водите й се втичат буйно в река Ганг. Река Диардина 415415
Диардина – река в Индия.
[Закрыть]е по-малко известна, понеже тече в най-отдалечените земи. В нея живеят не само крокодили, както в река Нил, но и делфини и някои животни, непознати на другите народи. Река Етимант 416416
Етимант – река в Индия.
[Закрыть], която има много остри завои, се използува от населението за напояване на почвата. Поради това тя достига до морето само чрез тесни ръкави, повечето без име.
Цялата земя се прорязва от още много неизвестни реки, тъй като текат през необитаеми места. Северният вятър предизвиква засуха в областите, които са близо до морето. Възпрепятствуван от билата на планините, той не достига до по-вътрешните области, които са с по-мек климат, благоприятен за узряване на плодовете. Природата в тези области е толкова своеобразна по отношение на климата, че когато едната част на Индия изгаря от слънчев пек, в другата вали сняг и обратно – когато в другите области има студ, тук настъпва непоносима горещина. Не е известна причината, поради която климатът се променя така. Сигурно е, че морето, от което се мие, не се отличава по цвят от останалите. Получило е името си от цар Еритър. Невежите вярват, че заради това се нарича Червено.
Земята отглежда щедро лен. Дрехите на повечето от индите са от лен. На тънка дървесинна кора може да се пише като на пергамент. Има птици, които могат да подражават на човешки глас. Тукашните животни, без докараните отвън, са непознати на останалите народи. В тази земя живее и носорогът, също непознат на другите народи. Силата на слоновете в Индия е по-голяма, отколкото на тези, които живеят в Африка, а и големината им отговаря на силата.
Злато носят тези реки, които влачат водите си бавно. Морето изхвърля на брега скъпоценни камъни и бисерни миди. Откогато индите са започнали да търгуват с другите народи, бисерната мида е предмет за забогатяване. Нищо друго не ги обогатява така, защото цената на изхвърлените от морето миди се определя от желанието да бъдат притежавани.
Характерите на хората и тук, както навсякъде, са обусловени от природните условия. Покриват телата си чак до ходилата с тънко ленено платно, на краката имат сандали, главите си обвързват с ленти, на ушите им висят златни обеци. Даже раменете и бедрата си украсяват със злато. По това богатите се отличават от бедните. Косите си сресват и не ги режат. Брадата си никога не бръснат, но останалата част на лицето бръснат от хигиенни съображения.
Разкошът на царете, които те наричат „великолепни“, надминава този на останалите народи. Когато царят благоволи да се покаже пред народа, служители носят сребърни кадилници и целият път, по който е пожелал да го носят, се изпълва с благоухание. Той лежи на златна носилка с висящи по нея бисери. Дрехите, в които е облечен, са обшити със злато и пурпур. Войници и телохранители вървят след носилката. Те носят клони, по които има птици, научени с пеенето си да развличат царя даже и по време на сериозните му занимания. В двореца има позлатени колони. Около тях се е увила позлатена лоза, а по нея са поставени направени от сребро птици, от които би се възхитил всеки.
Дворецът е достъпен за гости, след като срешат косата на царя и я украсят. Тогава той дава отговори на пратениците. Тогава раздава правосъдие на народа. След като събуят домашните му сандали, намазват краката му с благоуханни масла. Ловът, неговото най-голямо развлечение, се състои в това да се прицелва в затворени в парка животни, а в това време наложниците му четат молитви и пеят песни. Трудно, с голямо усилие мятат копията, дълги два лакътя, без да постигат желания резултат, тъй като силата на копието е в неговата лекота, а тук то е тежко и неудобно. При кратки пътешествия използуват коня. А когато предстои по-дълъг поход, слонове теглят колесницата. Телата и на тези големи животни също украсяват със злато. След царя идва дългата върволица от наложниците му, носени в златни носилки. Тази свита придружава царя отделно от царицата, но със същия разкош. Жени приготвят ястията. Те поднасят вино, което индите пият в големи количества. Наложниците отнасят в спалнята упоения от виното цар и с песни призовават боговете на нощта.
Ще допусне ли някой, че сред този разкош някой би се интересувал от мъдростта. Но между тях има особен род хора, диви и груби, които те наричат мъдреци. Те се чувствуват щастливи, ако изпреварят определения от съдбата край на живота, и проповядват да бъдат изгаряни живи възрастните и болните. Според тях животът, прекаран в очакване на смъртта, е позорен. Никаква почит не се отдава на хората, които са умрели от старост. Смятат, че се омърсява огънят, ако не ги изгорят живи.
Има хора, които живеят в градовете и се грижат за обществения ред, наблюдават движението на звездите и предсказват бъдещето. Вярват, че само ускорява смъртта си този, който очаква със страх нейното настъпване. Вярват също, че във всичко, което расте, има бог, а най-много в дърветата, нараняването на които се наказва със смърт.
Всеки месец у тях има по петнадесет дена, но годината запазва дължината си. Отбелязват периодите от време по движението на Луната, но не както повечето народи, когато изпълни диска, а когато изгрее с рог, обърнат нагоре. Месеците им са по-кратки, защото дължината им се определя от тази особеност на Луната. Още много и различни неща се разказват. Струва ми се, че е неуместно да разказвам за тях и да отлагам разказа за започнатата история.
И тъй, след като Александър навлезе в земите на Индия, князете на граничните племена побързаха да го посрещнат, готови да изпълняват неговите заповеди. Вярваха, че при тях е дошъл третият син на Юпитер. Казваха, че знаят татко Либер и Херкулес само от славата им, а сега самият бог е дошъл при тях и го виждат със собствените си очи. Царят благосклонно прие предложението им да го следват като съюзници, за да ги използува в похода като водачи.
Отначало никой не излезе насреща му. Затова изпрати Хефестион и Пердика с част от войската да усмиряват непокорните, където ги срещнат. Заповяда също да слязат към река Инд и да построят кораби, с които да прехвърли войската си на другия бряг. Понеже щяха да преминат много реки, така сглобиха корабите, че като ги разглобят, да могат да ги използуват като товарни коли и при нужда отново да ги превръщат в кораби, Александър заповяда на Кратер да го следва с фалангата, а той поведе конницата и леко въоръжените войски. След едно кратко сражение прогони в най-близкия град излезлите насреща му индийски войници. Точно тогава дойде и Кратер. И за да внуши още в началото страх у народа, досега неизпитал силата на македонското оръжие, нареди да бъдат разрушени укрепленията на града, който беше обсадил, и да не бъде пощаден никой. Докато обхождаше крепостните стени, Александър беше улучен от стрела. Все пак превзе града. Заради раняването си извърши редица безчинства над цялото население, дори и в домовете. Оттук, след като усмири това непознато племе, пристигна до град Ниса 417417
Ниса – град в Индия.
[Закрыть].
Нощен студ, по-силен от друг път, се спусна над лагера на македонците, разположен в гората под самите градски стени. Единствено огънят можеше да им помогне. Те насякоха дървета и разпалиха огньове. Огънят обхвана градските гробници, направени от стар кедър. Те пламнаха и разнесоха огъня нашироко. Всичко стана на пепел. Откъм града отначало се чуваше лаят на кучетата, а след това – и човешки вой. Едва тогава жителите на града забелязаха неприятеля, а и македонците разбраха, че са до самия град. Александър изведе войската си и започна обсадата. Макар и да очакваха този решителен момент, все пак жителите на града бяха изненадани, когато засвистяха стрелите на неприятеля. Едни искаха да се предадат, други – да опитат щастието си в сражение. Царят разбра колебанията им и заповяда само да ги обсаждат, но да се въздържат от клане. Накрая, изтощени от дългата обсада, те се предадоха. Казваха, че водят произхода си от татко Либер. И наистина произходът им беше такъв. Градът е разположен в подножието на планина, която жителите наричаха Мерос 418418
Мерос – планина в Индия. На гръцки „мерос“ означава бедро.
[Закрыть]. Въз основа на това гърците измислили, че татко Либер е бил скрит в бедрото на Юпитер.
Царят, след като се осведоми от местните жители за разположението на планината, изпрати напред разузнавачи и с цялата си войска се изкачи на билото й. То беше обрасло изобилно с трева и лозя. Оттук извираха много и непресъхващи през цялата година потоци. Растяха различни саморасли дървета със сочни плодове.
По тези, диви места расте гора от лавър, чемшир и мирта. Не от божествени подбуди, а поради своята разюзданост войниците започнаха да късат листата на бръшляна и лозите, да се кичат с тях и да скитат из цялата гора подобно на вакханките. Билата на планините и долините закънтяха от гласовете на толкова хиляди хора, възхваляващи бога закрилник на тази гора. Разюздаността, както обикновено става, завладя всички. Както правеха в мирно време, те налягаха върху тревите и натрупаната шума. Царят не се противопостави на внезапно избухналото веселие. Той им предостави всичко нужно за един пир и остави войската си в продължение на десет дена така – да чествува татко Либер.
Ще отрече ли някой, че дори и изключително голямата слава е по-скоро резултат на съдбата, отколкото заслужена с храброст? Противникът не се осмели даже да приближи към тях, макар че бяха упоени от виното. Уплаши се от глъчката им, защото виеха като бесни. Уплаши се повече, отколкото ако това беше шум от сражение. Същото щастие се усмихна и на македонците, които се завръщаха откъм Океана и пияни се веселяха по неприятелския бряг.
Пристигнаха в страна, наречена Дедала 419419
Дедала – област в Индия.
[Закрыть]. Жителите бяха напуснали домовете си и бяха избягали в планините. След това преминаха през град Акадира, изгорен и запустял след бягството на населението.
Необходимостта застави Александър да промени плана си. Раздели войската на части, за да може да се сражава на много места. Там, където населението не очакваше неприятеля, направо го смазваха. Птоломей превзе много градове, но Александър завладя най-големите. После отново събра войските си. След като премина река Хоасп 420420
Хоасп – река в Сузиана.
[Закрыть], остави Кен да обсажда един цветущ град, наречен Беира 421421
Беира – град в Индия.
[Закрыть], а той се отправи към град Мезага 422422
Мезага – град в Индия.
[Закрыть]. Отскоро, след смъртта на царя Асакан 423423
Асакан – индийски цар.
[Закрыть], начело на града стоеше неговата майка на име Клеофида 424424
Клеофида – индийска царица.
[Закрыть]. Войска от тридесет и осем хиляди пехотинци пазеше града, естествено непристъпен и защитен от укрепления. От изток бе обграден от буйна река, която не позволяваше да се достигне до града. От запад и от юг го обграждаха високи скали, под които имаше издълбани още през най-дълбока древност пещери и пропасти. Там, където те свършваха, населението бе изкопало с голям труд ров. Градът е заобиколен и от крепостна стена, чиято основа е от дялани камъни, а горната й част е изградена от суха зидария. Дълга е тридесет и пет стадия. Връзката между отделните страни на стената е от камъни. Замазани са и с кал. Върху здрави греди са поставили дъски, които покриват стената и я правят недостъпна.
Откъм стената долетя стрела и улучи Александър, който оглеждаше укреплението и се колебаеше какво да предприеме. За да може да придвижи обсадните машини до стените, трябваше да запълни рова. Стрелата беше улучила прасеца на крака му. Измъкна върха й и заповяда да му доведат коня. Качи се на него, без да превърже раната си, и продължи да проучва крепостта. Но раненият крак изтръпна и от студа раната започна да го боли повече. Течеше кръв. Чули го да казва, че макар и да е син на Юпитер, чувствува болките на раненото си тяло. И все пак не се прибра в лагера, преди да огледа всичко и да нареди какво да се прави.
Както беше заповядано, едни започнаха да разрушават къщите извън града и свличаха голямо количество материал за насип, други хвърляха в рова стебла от големи дървета заедно с клоните, както и големи камъни. Ровът постепенно се изравняваше със земята. Започнаха да издигат бойните кули. Войниците ги подготвиха с голям ентусиазъм само за девет дена. Александър излезе, за да огледа всичко, макар че раната още не беше заздравяла. Похвали войниците и заповяда да придвижат обсадните машини. От тях срещу защитниците излетяха облаци от стрели. Подвижните бойни кули изплашиха много защитниците на града, които досега не бяха виждали такова нещо. Смятаха, че толкова тежките бойни кули не могат да се движат по друг начин освен с помощта на боговете. Не вярваха, че смъртни могат да мятат копия и тежки греди, каквито се изхвърляха от бойните машини.
Надеждата за спасяване на града ги напусна. При царя дойдоха пратеници, за да молят за милост. Той им прости. След това дойде и царицата, придружена от свита знатни жени, които изливаха вино от златни патери. Тя се приближи до царя и постави малкия си син на коленете му. Измоли не само милост, но даже запази и предишното си положение – беше призната за царица. Някои вярваха, че това й беше дадено повече заради красотата й, отколкото от съжаление. Както и да е, но сигурно е едно – че роденото от нея по-късно момче от някого е било назовано Александър.
