Текст книги "История на Александър Велики Македонски"
Автор книги: Квинт Руф
Жанр:
История
сообщить о нарушении
Текущая страница: 4 (всего у книги 26 страниц)
Семейството на Дарий
Майката на Дарий, както и жена му привличаха вниманието на всички: едната достойна за уважение не само с достолепието си, но и с възрастта си, а другата – с красотата си, непомрачена от положението й на пленница. Държеше на ръце сина си, още ненавършил шест години. Беше се надявала, че го очаква голямо щастие, но баща му току-що го беше загубил. В скута на усамотилата се старица се бяха сгушили две вече пораснали момичета – внучки, потънали в скръб не толкова за себе си, колкото заради баща си. Край тях стоеше голяма свита от знатни жени с разпуснати коси и разкъсани дрехи, забравили за предишното си достойнство. От време на време ги назоваваха ту царици, ту господарки. Истинските им титли бяха загубили вече значение. Разпитваха на кой от двата фланга се е намирал Дарий и какъв е бил изходът на сражението. Не искаха да се признаят за пленници, ако царят е жив. А той беше побягнал вече далеч.
В това сражение бяха убити сто хиляди пехотинци и десет хиляди конници от персийската армия. От македонците бяха ранени четири хиляди и петстотин. Триста и двама конници бяха изчезнали, а сто и петдесет бяха убити. С толкова малки загуби беше извоювана голямата победа. Александър беше уморен от напрегнатото преследване на Дарий. Тъй като нощта настъпваше и нямаше вероятност да го настигнат, той се отправи към лагера, превзет малко преди това от войниците му. Заповяда да извикат най-близките му приятели. Драскотината на хълбока не му попречи да участвува в устроеното пиршество. Неочаквано от най-близката шатра долетя жален вик, примесен с плач и пляскане с ръце по варварски, който разтревожи пируващите. Кохортата, която охраняваше царските шатри, стресната да не би това да е начало на бунт, започна да се въоръжава. Оказа се, че майката и жената на Дарий и останалите знатни пленнички със силно ридание оплакваха царя, когото смятаха за убит. Един от евнусите, пленник, който стоеше пред тяхната шатра, бил видял у някого си плаща, захвърлен от Дарий по време на бягството му, за да не го издаде с богатата си украса. Евнухът сметнал, че е снет от убития цар, и беше известил погрешно жените за смъртта му.
Казват, че Александър, като разбрал заблуждението на жените, заплакал от състрадание към съдбата на Дарий и трогнат от любовта на семейството му към него. Заповядал при тях да отиде Митрен, който се беше предал в Сарди и знаеше персийски, и да ги утеши. Но след това съобрази, че появата на предателя може да предизвика гнева и да усили скръбта на пленничките. Затова изпрати един от придворните си – Леонат – да им съобщи, че оплакват жив човек.
Придружен от няколко телохранители, Леонат дойде до шатрата и помоли да им съобщят, че е изпратен от Александър. Слугите, които стояха пред входа на шатрата, като видяха въоръжени хора, сметнаха, че е настъпил последният час на господарките им. Те се втурнаха в шатрата и крещяха, че са дошли войници да ги убият. Жените не можеха да им попречат, но не се осмеляваха да ги пуснат вътре. Стояха безмълвни и очакваха да се изпълни волята на победителя. Леонат почака някой да го въведе вътре и след като никой не се осмели, остави в преддверието телохранителите и влезе в шатрата. Жените се смутиха, тъй като им се стори, че е влезнал без разрешение. Майката и съпругата на Дарий коленичиха пред него и го молеха, преди да ги убият, да им бъде позволено да погребат Дарий според древния обичай. Заявиха, че са готови да посрещнат смъртта, след като окажат последна почит към него. Леонат им съобщи, че Дарий е жив и че никой не само няма да ги докосне, но ще им бъде запазено предишното положение и достойнство. Едва тогава майката на Дарий се изправи.
На следващия ден Александър, макар и да беше зает с погребението на загиналите войници, заповяда да се отдаде почит на най-знатните от персите и позволи на майката на Дарий да погребе по старинен обичай когото пожелае. Тя нареди да бъдат погребани скромно някои от роднините й, като съобрази, че е неуместно устройването на тържествено погребение на перси, след като победителите изгориха останките на своите мъртви без всякаква пищност. След като отдаде последна почит към загиналите, Александър заповяда да известят пленничките, че ще отиде при тях. Освободи придружаващата го свита и влезе в шатрата само с Хефестион 126126
Хефестион – най-близкият приятел на Александър.
[Закрыть].
Хефестион беше най-любимият приятел на царя. Заедно с него той бе възпитаван. Доверяваше му всичките си тайни. Никой не съветваше по-откровено Александър. Тази привилегия той използуваше разумно като подарена, а не като присвоена. Беше връстник на царя, но го надминаваше по ръст. Затова и цариците, които помислиха, че той е царят, му оказаха почит по техния обичай. Когато пленници евнуси им казаха кой е Александър, Сизигамбида падна на колене пред краката му и започна да се извинява, че е сгрешила, тъй като никога преди не го е виждала. Александър й помогна да стане и каза: „Не си сбъркала, майко, защото и този е Александър.“ Наистина, ако той беше останал до края на живота си така въздържан, вярвам, че щеше да бъде по-щастлив, отколкото, когато, подражавайки на Либер и триумфиращ над всички народи, премина от Хелеспонт до Океана. Така би надвил гордостта и гнева – пороци, които не можа да преодолее. Така по време на пировете не би извършил убийства на беззащитни приятели, отлични пълководци, покровители на толкова много народи. Щастието още не беше го възгордяло. Приемаше го разумно, но не съумя да го задържи при възхода си. По умереност и снизходителност надмина всички царе преди себе си. С девойките царици се държа така благоприлично, както към родни сестри. Съпругата на Дарий, с която никоя нейна връстница не можеше да се сравнява по красота, не само че не оскверни, но се погрижи никой да не се погаври с нея. Заповяда да се върнат всички скъпоценности на жените и да не липсва на пленничките нищо от предишния разкош освен това, че не са свободни. Сизигамбида каза: „Царю, ще се молим за тебе така, както някога сме се молили за нашия Дарий. Ти не заслужаваш омразата ни. Ти победи великия цар не само поради щастлива случайност, но и със справедливостта си. Ти ме наричаш твоя майка и царица, но аз се считам само твоя робиня. Приемам зачитането на предишното ми величие и ще изтърпя сегашното робство. Ти разполагаш с нас, но нека доказателство за силата ти да бъде не жестокостта, а снизхождението.“
Александър ободри жените и прегърна сина на Дарий. Макар и да го виждаше за пръв път, детето не се уплаши и го прегърна. Трогнат от тази искреност, Александър каза на Хефестион: „Колко бих желал Дарий да се поучи от това!“ След това излезе от шатрата.
Александър издигна на брега на река Пинар три олтара – на Юпитер, на Херкулес и на Минерва. После се отправи за Сирия. Напред изпрати Парменион в Дамаск, където се намираше царската хазна. Парменион узна, че го е изпреварил сатрапът на Дарий. Понеже се опасяваше да не би малобройността на войниците му да окуражи противника, реши да потърси подкрепление. Случайно сред изпратените напред съгледвачи попадна някакъв човек, по народност мард 127127
Марди – племе край Каспийско море.
[Закрыть], който предаде писмо на Парменион, изпратено от управителя на Дамаск до Александър. Мардът добави, че управителят ще му предаде цялата съкровищница. Парменион заповяда да го задържат под стража и разпечати писмото, в което управителят предлагаше на Александър да изпрати някой от пълководците с малко войници, за да му предаде всичко, което Дарий му е поверил. Парменион изпрати с придружители марда при предателя. По пътя той се отскубна от стражата и преди разсъмване влезе в Дамаск. Това нещо смути Парменион. Страхуваше се от коварство и не смееше да тръгне по непознатия път без водач. Но като вярваше в щастливата звезда на своя цар, заповяда да заловят селяни за водачи по пътя. С тяхна помощ на четвъртия ден пристигнаха пред града.
Сатрапът 128128
Сатрап – персийски управител на една област.
[Закрыть]на Дамаск беше започнал вече да се страхува, че няма да му се доверят. Загубил сякаш вяра в непристъпността на градската крепост, още преди изгрев-слънце заповяда да изнесат царските пари – персите ги наричат хазна – и най-скъпите неща, като се преструваше, че бяга. Всъщност, възнамеряваше да ги предложи на македонците като плячка.
Хиляди мъже и жени вървяха след него в привидното му бягство – жалка тълпа, достойна за съжаление от всекиго освен от сатрапа, на когото тези хора се бяха доверили. Защото, за да бъде наградата за предателството по-голяма, той подготвяше за врага плячка, много по-скъпа от каквито и да са пари – знатни мъже, жените и децата на Дариевите пълководци, както и пратениците на гръцките градове, които Дарий, считайки, че там ще бъдат в безопасност, беше оставил в ръцете на предателя. Персите наричат „гангаби“ хората, които носят на раменете си товари. Но тези носачи не можаха да издържат внезапно разразилата се буря и последвалата я виелица, както и скованата от студ земя. Те започнаха да навличат искрящите от злато и пурпур дрехи, които носеха. Никой не ги спря, след като съдбата позволяваше на най-низвергнатите това своеволие. Парменион прецени, че това не трябва да се допуска. Той подкани войниците си като при предстоящо сражение да пришпорят конете и да препуснат към града. Носачите, прегънати под товарите си, подплашени започнаха да ги изоставят и да бягат. Даже и войниците, които ги придружаваха, също уплашени, захвърлиха оръжието и започнаха да се укриват. Сатрапът, който се преструваше също на уплашен, увеличаваше страха им.
По цялото поле се търкаляха царските богатства, парите за заплата на войниците, облеклото на знатни мъже и жени, скъпи вази, златни юзди, богато украсени шатри, препълнени със скъпи вещи колесници, изоставени от собствениците им – гледка, печална даже за македонците, ако нещо можеше да възпре алчността им. Натрупаното в продължение на много години поради една невероятно злощастна случайност сега беше или изпокъсано от клоните на дърветата, или затънало в тиня. Македонците не смогваха да заграбят всичко. Застигнаха челните бегълци. Бяха жени, повечето от които с деца на ръце. Между тях имаше три девойки, дъщери на Ох, който беше царувал преди Дарий, загубили бащиното си величие поради изменчивостта на съдбата, а сега с още по-тежка участ. Сред тази тълпа бяха жената на Ох и дъщерята на Оксатър – брата на Дарий. Тук бяха жената и синът на най-знатния от придворните – Артабан. Името на сина му беше Хистан. Пленена бе заедно със сина и съпругата на Фарнабаз, комуто Дарий бе поверил върховната власт по крайбрежието. Тук бяха и трите дъщери на Ментор и съпругата на знатния пълководец Мемнон. Едва ли имаше незасегнат дом на някой от придворните при това голямо клане. Пленени бяха и спартанци и атиняни, последвали персите след нарушаването на съюзния договор: Аристогитон, Деропид и Ификрат – знатни по произход и прославени между атиняните; спартанците Пасип и Ономасторид заедно с Ономант и Каликрат – също от знатен род. Монетите възлизаха на две хиляди и шестстотин таланта, а теглото на сребърните предмети се равняваше на петстотин фунта. Пленени бяха тридесет хиляди души и седем хиляди глави впрегатен добитък. Боговете отмъстители бързо наказаха този, който предаде това голямо богатство. Един от неговите съмишленици, предан на царя, занесе на Дарий главата на убития предател – известно утешение за предателството, тъй като беше отмъстил и искаше да го увери, че споменът за неговото величие още не е изчезнал в съзнанието на хората.
Книга четвърта
Завладяването на Сирия и Финикия
Доскоро повелител на огромна войска, Дарий, който бе влизал в сражение гордо изправен в колесницата си и си беше спечелвал славата на победител, бягаше през места, неотдавна изпълвани от безчислените му войски, а сега запустели и почти безлюдни. Следваха го малцина, защото не всички перси бягаха по един и същи път. Конете се изморяваха и не можеха да догонват тези, които царят неколкократно беше подменял. Накрая пристигна до град Онха 129129
Онха – град в Сирия.
[Закрыть], където го очакваха четирите хиляди гърци. Веднага се отправи с тях към река Ефрат, като се надяваше да запази това, което успее бързо да завземе.
Александър заповяда на Парменион да пази старателно със стража плячката и пленниците и го назначи управител на Сирия, наричана от жителите й Целесирия 130130
Целесирия – Сирия между р. Ефрат, Арабия, планината Тавър и Средиземно море.
[Закрыть]. Въпреки пораженията сирийците се чувствуваха все още силни и презираха новата власт. Но след като за кратко време бяха покорени, започнаха послушно да изпълняват заповедите на Александър. Предадоха се даже и жителите на остров Арад 131131
Арад – остров, разположен близо до брега на Финикия.
[Закрыть]заедно с царя им Стратон, който тогава владееше не само крайбрежието, но и много области навътре в сушата. Александър сключи с него съюз за вярност и устрои лагера си в град Маратон 132132
Маратон – град във Финикия.
[Закрыть]. Тук му беше предадено писмо от Дарий, написано горделиво, от което се почувствува засегнат. Особено го възмути, че Дарий беше прибавил титлата „цар“ към своето име, а не към неговото и по-скоро искаше настоятелно, а не молеше Александър да върне майка му, жена му и децата: щял да получи срещу тях толкова пари, колкото би събрал от цяла Македония. Пишеше още, че ако Александър желае, той го кани да си премерят в бой силите за правото на равностойна власт; и още, ако може да се вслуша в тези разумни предложения, да се задоволи с бащиното си царство, да напусне чуждата земя, да му стане съюзник и приятел, срещу което той е готов да даде честната си дума и да приеме неговата.
Александър отговори на писмото така: „Цар Александър пише на Дарий III: Дарий I, чието име ти си приел, разори най-жестоко гърците, които живеят по брега на Хелеспонт и по йонийските острови, а след това премина морето с голяма войска и обяви война на Македония и Гърция. След него с огромни варварски пълчища дойде Ксеркс, за да завладее отново Македония и Гърция. Победен в морско сражение, той остави в Гърция Мардоний 133133
Мардоний – персийски пълководец, победен при Платея през 479 г. пр.н.е.
[Закрыть]с войски, за да опустошава градовете, да изгаря нивята. А кой не знае, че моят баща Филип бе убит от хора, подкупени от вас с много пари? Вие предприемате грабителски войни и макар да имате оръжие, обещавате пари за главите на противниците си. Така и ти, повелител на толкова голяма войска, неотдавна беше се опитал да подкупиш с хиляда таланта човек да ме убие. Тъй че аз ти се отплащам, а не ти обявявам война. Пък и боговете са на страната на правдата: аз поставих под своя власт голяма част от Азия, а тебе те победих в бой. И макар и да не заслужаваш никакво снизхождение, тъй като не спазваше правилата на войната, все пак, ако ми се покориш, обещавам, че ще ти върна без какъвто и да е откуп майка ти, жена ти и децата ти. Аз зная и да побеждавам, и да щадя победените. Ако се страхуваш и не ми вярваш, аз ти давам честната си дума: ще си отидеш невредим. За в бъдеще, когато ми пишеш, запомни: пишеш не на «някой си» цар, а на «твоя» цар.“
Терзап беше изпратен да занесе отговора.
Александър се отправи за Киликия и зае град Бибъл 134134
Бибъл – град във Финикия.
[Закрыть], който му се предаде доброволно. Оттам достигна до Сидон 135135
Сидон – най-старият град във Финикия (дн. Сайда).
[Закрыть] – град, прочут със своето древно минало и със славата на основателите си. Неговият цар се казваше Стратон и беше поддържан от Дарий. Той предаде града повече по волята на народа, отколкото по своя воля. Затова Александър сметна, че е недостоен да запази властта, и нареди на Хефестион да постави за цар на сидонците човек, който той прецени, че е най-достоен за тази чест.
По това време на Хефестион гостуваха двама млади мъже, известни с доброто си име. Те отказаха да поемат управлението на града, тъй като според техните обичаи цар може да стане само човек, който произлиза от царски род. Учуден от безкористието им, тъй като не се съблазниха от властта, към която други се стремят с огън и желязо, Хефестион им каза: „Хвала на доблестта ви! Вие разбрахте колко по-достойно е да се презре властта, отколкото да се приеме. Доведете някого от царско потекло, който да не забрави, че е посочен от вас за цар.“
Младежите разбраха, че много от приятелите на Александър го ласкаят поради голямата си жажда за власт. Те решиха, че никой не е по-достоен за тази чест от Абдаломин, свързан чрез далечно кръвно родство с царски род. Сега поради бедност той обработваше зеленчукова градина в околностите на града срещу скромно заплащане. Причина за бедността му, както е у мнозина, беше честността му. Залисан в ежедневните си грижи, той не бе чул дори звъна на оръжието, разтърсил цяла Азия.
Двамата младежи влязоха в градината, която Абдаломин почистваше от плевели. В ръцете си те държаха атрибутите на царската власт. Поздравиха го, както подобава на цар. Единият от тях заговори: „Ти трябва да замениш скъсаната си дреха с тази, която виждаш в ръцете ми! Измий тялото си, замърсено от калта и плевелите, почувствувай се цар и запази скромността си и в това щастие, за което си достоен! А когато седнеш на царския трон и станеш господар на живота и смъртта на всички граждани, внимавай да не загубиш тези качества, заради които поемаш властта!“
Абдаломин помисли, че сънува. За момент се усъмни дали са с ума си тези, които така дръзко го подиграват. Но след като му свалиха окъсаната дреха и му наметнаха пурпурна, обшита със злато, и всички присъствуващи положиха пред него клетва, той вече като цар се отправи към двореца. Мълвата бързо се разнесе по целия град: у едни тя предизвика умиление, у други – негодувание. Богаташите започнаха да злословят пред приятелите на Александър, че е от долен произход и бедняк. Царят заповяда да го извикат, наблюдава го дълго и каза: „Външният ти вид не противоречи на това, което се говори за произхода ти. И все пак кажи ми как си понасял бедността?“ Абдаломин отговори: „Дано с такава твърдост на духа успея да изпълнявам и задълженията си на цар! Тези ръце са ми помагали с труд да се препитавам. Нищо не ми е липсвало, макар че не съм притежавал нищо.“ Александър разбра, че придворните са го наклеветили. И заповяда не само да му предадат имуществото на Стратон, но и част от плячката, заграбена от персите. Постави под негова власт и земите около града.
В това време Аминта, който беше избягал от Александър и беше преминал на страната на персите с четири хиляди гърци, пристигна в Трипол 136136
Трипол – град във Финикия.
[Закрыть]. Той ги натовари на кораби и ги прехвърли на остров Кипър. Като смяташе, че има законно право да владее това, което сам завоюва, реши да завземе властта в Египет, неприязнено настроен и към двамата царе. Успя да насърчи войниците си, вдъхна им надежда за голям успех и ги увери, че управителят на Египет Сабак е убит в сражение; че войските на персите са слаби и без предводител; че египтяните винаги са били враждебно настроени към своите управители и ще посрещнат гърците не като врагове, а като съюзници.
Необходимостта подтикна войниците да се съгласят. И тъй като съдбата не оправда първите им надежди, те сметнаха, че бъдещето може да бъде по-благоприятно от настоящето. Те се развикаха да ги води, където пожелае. Аминта прецени, че трябва да използува повишеното им настроение, и ги доведе чак до Пелусий, в устието на река Нил. Там се представи като пратеник на Дарий, завзе града и придвижи войските си към Мемфис. Щом се разпространи мълвата за неговото пристигане, египтяните, народ лекомислен и по-склонен към преврати, отколкото към стабилно управление, се събраха от всички градове и села, за да изгонят персийските гарнизони. Персите, ако и изплашени, не губеха надежда, че ще задържат Египет. Но Аминта ги победи, затвори ги в града, а сам се разположи на лагер и започна да поощрява своите „победители“ да опустошават посевите. Имуществото на противника се разграбваше и всеки си вземаше каквото му е нужно. Мазак, управителят на Дарий в Мемфис, макар и да беше разбрал, че духът на войниците му е сломен от неуспешното сражение, все пак призова разпръснатите и загубили вяра в успеха жители на Мемфис без колебание да излязат от града, за да си възвърнат загубеното имущество. Този съвет се оказа разумен и резултатен: всички врагове заедно с вожда им бяха убити. Така Аминта заплати с живота си измяната спрямо двамата царе: и спрямо този, при когото беше избягал, и спрямо онзи, когото беше напуснал.
Военачалниците на Дарий, оцелели в битката при Иса, заедно с войската, последвала бягащите, събраха още младежи от Кападокия и Пафлагония и се опитаха да си възвърнат Лидия. Антигон, управител на тази област, поставен от Александър, макар и да беше изпратил по-голямата част от войските си на царя, все пак безстрашно се отправи с останалите срещу персите. Станаха три сражения на различни места. Победени, персите се разпръснаха.
В същото време и македонският флот, повикан от Гърция, нанесе поражение на Аристомен, изпратен от Дарий да възвърне персийската власт по крайбрежието на Хелеспонт. Персийските кораби бяха потопени или взети в плен. Началникът на персийския флот Фарнабаз, след като взе пари от жителите на град Милет, постави гарнизон в град Хиос на едноименния остров. След това нападна със сто кораба островите Андрос и Сифнос, завладя ги и им наложи паричен данък.
Големият размах на войната, която се водеше от най-великите царе на Европа и Азия с намерението да завладеят целия свят, подтикна както хората в Гърция, така и на остров Крит да се хванат за оръжието.
Спартанският цар Агид привлече на своя страна осем хиляди гърци, които бяха побягнали от Киликия и се връщаха по домовете си. С тяхна помощ реши да започне война срещу Антипатер, оставен от Александър за управител на Македония. Критските стрелци се сблъскваха ту с едни, ту с други войскови части и биваха обграждани ту от спартански части, ту от македонски. Но сблъскванията между тях бяха незначителни, докато съдбата не подготви едно решително сражение, което щеше да предопредели изхода на борбата. Цяла Сирия и Финикия, с изключение на град Тир, бяха в ръцете на македонците. Александър беше разположил войската си на лагер на сушата, от която град Тир беше отделен чрез тесен проток. Той прецени, че е по-добре да сключи съюз с този град, който надминаваше и по големина, и по слава останалите градове на Сирия и Финикия, отколкото да го превземе със сила. Пратеници на града му поднесоха златен венец и щедро и гостоприемно докараха провизии от града. Александър заповяда да се приемат даровете и като поведе разговор с тях, благосклонно каза, че желае да принесе жертва на Херкулес 137137
Херкулес – съответствува на тирския герой Мелкарт и картагенския Баал.
[Закрыть], особено почитан от тирийците, защото и македонските царе вярват, че водят произхода си от него, а и самият оракул му е подсказал да стори това. Пратениците му отговориха, че храм на Херкулес има извън града, на склона Палетир: там царят може да извърши жертвоприношение, както е обичаят.
Александър не можа да се овладее и разгневен каза: „Понеже живеете на недостъпен остров, вие не се страхувате от моята пехота, но аз скоро ще ви докажа, че сте на континента! И знайте, че аз или ще вляза в града с ваше съгласие, или ще го унищожа.“ Пратениците започнаха да убеждават сънародниците си да приемат и те царя, както го бяха приели Сирия и Финикия, и да му отворят вратите на града. Но жителите му, уверени в непристъпността на острова, вярваха, че ще удържат обсадата.
Проток, широк четири стадия, отделяше града от сушата. Африканският вятър предизвикваше силно вълнение в него.
Този вятър пречеше най-много на македонците, които започнаха да изграждат насип до острова. Едва смогнали да нахвърлят камъни и пръст в затихналото море, африканският вятър надигаше вълни, които разбиваха насипа. Освен тази имаше и друга, не по-малка трудност: под бойните кули и крепостните стени на града морето беше дълбоко. Обсадните машини можеха да действуват от корабите, но под стените не можеха да се поставят щурмови стълби. Отвесна крепостна стена, която се издигаше над морето, преграждаше пътя на пехотата. Царят не разполагаше с кораби и дори да успееше да набави, те можеха да бъдат отблъснати даже с метателно оръжие. Това разпали увереността в успеха у тирийците, макар силите им да бяха малки.
