Текст книги "История на Александър Велики Македонски"

Борис Чолпанов
Велик пълководец

Александър Македонски е първият човек, когото народите на древността нарекоха велик. Още по-строгата съдница – историята – го призна за най-велик пълководец на древността.

Младият, едва двадесетгодишен Александър има щастието да наследи от своя баща добре организирана, въоръжена и дисциплинирана армия. Той не се задоволява с постигнатото от Филип II и непрекъснато подобрява и усъвършенствува организацията и въоръжението на войската.

Македонската фаланга, заимствувана от елините, се е превърнала в страшилище на враговете на Филип II. Както при настъпление, така и при отбрана тя е здрава опора на македонския боен ред.

Александър, който схваща предимствата на фалангата – голямата й ударна мощ при настъпление и устойчивостта й при отбрана, – ги засилва, като увеличава числеността на фалангата на 16 384 души (при Филип тя е наброявала около 10 000 воини), както и нейната дълбочина и фронт. По негово време фалангата има 16 редици в дълбочина и 1024 души по фронта.

Македонският предводител изоставя поделянето на фалангата на таксиси от по 1000 души и въвежда постепенно нова, по-съвършена организация. Най-малка единица във фалангата е отделният ред от 16 души, който се нарича лох и се командува от лохаг. По-големите подразделения се образуват чрез съединяването на 2, 8 и 16 лоха.

Колона от 16 души в дълбочина и 16 по фронта образува епитагма. Епитагмите се свеждат в по-големи подразделения от 2, 4 и 8 епитагми. Шестнадесет епитагми образуват малка фаланга от 4096 бойци, две малки фаланги съставят дифалангархията, а две дифалангархии – голямата фаланга от 16 384 бойци. Когато обстановката налага, дълбочината на фалангата може да се увеличава за сметка на скъсяването на бойния фронт.

Фалангата се състои от тежковъоръжени пехотинци, наречени хоплити или фалангити. Най-характерното оръжие са сарисите – копия, дълги от 2 до 6 метра, – така че след насочването им срещу противника остриетата от всички редици на фалангата стърчат застрашително пред нейния фронт. Освен това фалангитите разполагат с меч и с висок щит, който покрива цялото им тяло.

Македонската фаланга, тази огромна маса от бойци, допрели плътно един до друг железните си щитове, представлява страшен валяк, който е в състояние да прегази всяка съпротива, а при нужда се превръща в непреодолима, настръхнала от остриетата на сарисите стена.

Фалангата има и слаби страни: нейните флангове са уязвими, а на пресечена местност стройността й се нарушава. Александър винаги я използува така, че недостатъците й не се проявяват.

Освен тежката пехота по времето на Александър в македонската войска съществува и средна пехота – хипасписти, въоръжени с оръжие, подобно на оръжието на хоплитите, но от по-лек тип, – както и лека пехота, въоръжена с метателно оръжие: лък, прашка и дротик (късо метателно копие).

Макар че елините отдавна изобразяваха богинята на победата Нике крилата, пръв Александър оценява символичния смисъл на нейните криле, разбира огромното значение на бързината при провеждането на военните действия и обръща голямо внимание на конницата като представителка на бързината и подвижността на бойното поле. Още в сражението при Херонея, когато застава начело на тежката конница, великият пълководец разбира огромната мощ на тази всепомитаща лавина и прозира огромната роля на нейния внезапен, стремителен и зашеметяващ удар.

Филип II има заслугата, че пръв в историята на военното изкуство организира конницата като редовен род войска. У източните народи тя не е нещо повече от конна орда, а елините я хвърляли в боя в разсипан строй. И едните, и другите й възлагали спомагателни задачи. Александър усъвършенствува това мощно бойно средство и го превръща в главна ударна сила на македонската армия. Докато гръцката конница атакува в тръс, то македонската се носи във вихрен кариер.

По времето на Александър тежката конница има стройна организация и се отличава с желязна дисциплина. Най-малкото подразделение в нея се нарича ила и се състои от 16 конници по фронта и 4 в дълбочина. Осем или образуват хипархия, а две хипархии – ефипархия. Тежките конници са въоръжени с копия, мечове и щитове.

За да увеличи още повече подвижността на тежката конница в борбата срещу чергарските племена в пределите на персийската държава, Александър Македонски разделя всяка ила на два лоха. Той има заслугата, че създава нов род войска – средна конница (димахи), предназначена да води бой както на кон, така и в пеши строй. В състава на Александровата армия има и лека конница, въоръжена само с метателно оръжие: лъкове и къси копия.

Изграждането на македонската армия се извършва върху широка социална основа. Тя се попълва главно из средата на свободните македонски селяни, носители на високи морални и физически качества. По това време нравите в Македония се отличават с първобитна суровост. С уважение се ползува само този, който може да пролива своята и чуждата кръв.

Заможните слоеве на населението служат в тежковъоръжените родове войски, а най-бедните – в леката пехота и леката конница. Леката конница се набира и от зависимите племена, като траки, илири и др. Използувани са и наемни, главно гръцки отряди.

Македонската аристокрация служи в конната гвардия – в „агемата на хетайрите“ („бойни другари“), която съставлява ядрото на тежката конница, и в „агемите на хипаспистите“. Хетайрите са въоръжени с шлем, люспеста броня, щит, меч и дълго копие.

Обкованата в броня македонска аристокрация, която живее от благоволението на царя, трупа богатства от военната плячка и е свързана с крепките нишки на бойното другарство, представлява страшна сила. В сраженията тя играе ролята на железен чук, който разбива неприятелския боен ред, устойчивостта и волята за борба на противника.

Не само македонската аристокрация, която се стреми да увеличи богатствата си чрез ограбване на други страни, но и обикновените македонски войници са заинтересовани от Александровите войни, тъй като получават военно възнаграждение и награди от придобитата плячка. В кръвопролитните битки всеки боец съзнава, че се сражава не само за славата на македонското оръжие, но и за собствения си живот и благополучие.

След като завладява огромни територии, отдалечени на хиляди километри от Македония, Александър започва да включва в армията си и перси, бактриани, финикийци и други представители на източните народи. Това му позволява въпреки понесените големи загуби и разсейването на силите с оставяне на гарнизони не само да запази числеността на войската си, но и да я увеличи. Същевременно армията му загубва националния си характер и придобива източно-космополитен вид.

Армията на Александър Македонски е снабдена с най-добрата за времето си бойна техника: разнообразни метателни машини, каменохвъргачки и стрелохвъргачки, тарани, обсадни кули, понтони за постройка на мостове и др. Обсадните машини играят голяма роля при щурмуването на силни крепости, каквито неведнъж се изпречват по пътя на македонската войска. Александър Велики може да бъде посочен и като родоначалник на артилерията, тъй като пръв в историята на войните използува метателни машини в полеви бой при оттеглянето през река Еригон и при форсирането на река Яксарт.

Преди да се отправи към пълния с неизвестности Индийски поход, въз основа на натрупания огромен опит Александър Македонски реорганизира армията, което е голям принос в развитието на военното изкуство. Той създава смесени самостоятелни отряди, в които влизат различни родове войски, и по този начин поставя началото на войсковите съединения, намерили приложение векове по-късно.

Като се съобразява с начините на воюване на някои азиатски народи и племена, въоръжени отряди от които включва в своята армия, Александър Македонски продължава да въвежда нови организационни формирования в конницата, като например хипоконтисти (т.е. конници с къси копия), хипотоксоти (конни стрелци с лъкове) и др.

Великият пълководец правилно преценява значението на бойния флот и след завръщането си от Индия създава най-голямата морска сила, каквато дотогава светът не е виждал.

Александър Македонски съчетава у себе си качествата на талантлив военен организатор, голям държавник, ловък дипломат и велик пълководец. Макар фактически да се отнася до господствуващите класи, идеята му за „равенство“ на многобройните народи в огромната му империя, която е съвършено чужда на огромното мнозинство от неговите съвременници, има голяма притегателна сила за управляващите върхушки в източните области на империята. Тя обуздава центробежните сили, които се развихрят веднага след неговата смърт.

Александър Македонски успява да присъедини обширни области от персийската монархия (Египет, Вавилон и др.), като умело изпълнява ролята на освободител и проявява уважение към местните обичаи и религиозни култове. Изкусно той прикрива лицето си на завоевател с маската на приятел и доброжелател.

Александър притежава забележителни способности трезво и реално да преценява политическата и военната обстановка и грижливо да подготвя както във военно, така и в политическо отношение своите начинания. Той преследва с необикновена твърдост набелязаните политически цели, но същевременно е чужд на всякакъв авантюризъм и проявява гъвкавост и умение да отстъпи с чест, когато обстановката налага.

Александър Македонски умело използува враждата между гръцките полиси (градове-държави) и между индуските раджи за целите на своята политика. Той завладява Индия с помощта на самите индуси, като ловко прилага принципа „Разделяй и владей!“, станал по-късно официална държавна политика на Рим и любим метод на действие на завоевателите до наши дни. В своите завоевания Александър си служи не само с желязо, но и със злато, подкопава устоите на вражеските страни както отвън, така и отвътре.

Македонският предводител със свойствената за възрастта му експанзивност се увлича в грандиозни, понякога дори фантастични планове, но при осъществяването им проявява предпазливост и трезв разум. В това отношение прави изключение идеята му да стане господар на света, която в основата си е порочна, среща противодействие от собствените му войници и е осъдена на крах, който настъпва веднага след неговата смърт.

Разбира се, трябва да се има предвид, че завоеванията на Александър Македонски донасят на населението в Предна Азия издигнато на по-висок етап, но в същото време още по-жестоко робство. В политиката на македонския предводител се забелязват колонизаторски елементи и стремеж да се разширят и засилят икономическото, политическото и културното влияние на елинизма на Изток.

Александър Македонски открива в историята на войните и на военното изкуство нова епоха. Той поставя в основата на военните планове, които грижливо разработва, решителни стратегически цели и настойчиво ги осъществява докрай. Провежда военни действия на огромни, непознати дотогава разстояния (по време на Източния поход македонската армия изминава 20 000 км), и ги води през всяко време на годината, като изоставя дотогавашната практика да се воюва само през благоприятни годишни сезони.

Разширената арена на въоръжената борба и възникването на няколко фронта на бойните действия изискват грижлива оценка на стратегическата обстановка и правилен избор на театъра на войната и на направлението на основните стратегически усилия. В това отношение Александър Македонски проявява блестящ талант още щом застава начело на македонската войска. Той бързо прехвърля войските си от единия на другия край на Балканския полуостров и нанася зашеметяващи удари на своите противници, преди да успеят да организират напълно своите сили за борба. Александър Македонски разбира, че мощта на персийската монархия се основава преди всичко на подвластните й богати провинции по средиземноморското крайбрежие, и затова насочва главните си усилия към тяхното откъсване, преди да нанесе решителния удар.

Македонската армия нанася съсредоточени удари по врага с всички разполагаеми сили. Сражението е фокус на нейните стратегически усилия. След разгромяването на противника се провежда преследване с непозната дотогава в историята настойчивост, което завършва с пълното унищожаване на врага. Организирането на стратегическо преследване е ново за онова време явление в историята на военното изкуство, свързано с развитието на конницата като подвижен род войска.

След като прониква в Азия, Александър разделя армията на няколко големи отряда, на които възлага определен район на действие и самостоятелни задачи. Пръв в историята на военното изкуство той поставя началото на съвместни съгласувани действия на бойния флот със сухопътните войски.

Александър добре разбира, че никой не може да бъде победен, докато не бъде разбит, и затова отдава решително предпочитание на настъпателните действия. Но като схваща, че сражението е основен метод на въоръжената борба, той не пренебрегва и такива форми като политическото разложение на врага (писмата му до Дарий), икономическата блокада (овладяването на пристанищата по брега на Средиземно море, за да се прекъсне притокът от подкрепления и материални средства от презморските страни), организираното унищожаване на материалните ресурси на вражеска територия и др. По този начин македонският предводител упражнява комбинирано въздействие върху най-важните съставки от военната мощ на противника.

Александър не се упойва от омайващия лъх на постигнатите успехи, а взема мерки да ги закрепи, като основава колонии – многобройните „Александрии“ със смесено македонско-гръцко и местно военно и гражданско население. Те се превръщат в надеждни опорни пунктове на неговата власт и центрове на културен обмен между елинската и източната култура.

Голямо място в стратегическата дейност на Александър Македонски заема грижливото подготвяне на военните му походи. Подготовката на войната срещу Персия започва още по времето на неговия баща, през 338 г. пр.н.е., но Александър преминава Хелеспонт едва четири години по-късно.

Великият пълководец проявява творчество и в областта на тактиката. Заслугата за неравномерното разпределяне на силите по фронта принадлежи на елинския пълководец Епаминонд, Филип II прегръща тази идея и умело я прилага в редица боеве, а Александър Македонски я усъвършенствува. Той полага основите на златното правило, което надживя вековете основните сили и средства да се съсредоточават за удар в най-чувствителното място от бойното разположение на врага в решителния момент.

Преди да построи бойния си ред, Александър Македонски провежда грижливо разузнаване и оценява местността, силите и разположението на противника. В бойния ред той залага идеята за бъдещия маньовър в боя, което е нов момент в историята на военното изкуство.

В сражението при Арбела, известно в историческата литература още като сражение при Гавгамела (и двете селища са близо до полесражението), великият пълководец се отказва от обичайното построяване на пехотата в една линия и я разполага в две линии, за да осигури тила си от многобройната персийска конница. По този начин той става родоначалник на идеята за създаване на резерв, който по-късно изиграва огромна роля в историята на войните.

Бойният ред, който използува Александър Македонски, дава възможност за осъществяване на разнообразни тактически комбинации и маньоври по време на сражението в резултат на взаимодействието на родовете войски и на отделните елементи на тяхното построение.

Александър Македонски съумява да използува различните елементи на бойния ред в най-тясно взаимодействие съобразно с нуждите и изискванията на боя. Той превръща мощната машина на македонската войска в прецизен, точно действуващ механизъм, който и при най-тежките условия успява да изтръгне победата от ръцете на противника.

Александър Велики е ненадминат майстор на светкавичните удари, които той нанася със своите могъщи хетайри срещу единия от вражеските флангове с невиждан дотогава устрем. Това дава основание на Енгелс да нарече Александър Македонски един от най-добрите кавалерийски командири.

Едновременно с удара на тежката конница непреодолимата желязна маса на фалангата прегазва неприятелския боен ред в центъра, а леките части от левия фланг заангажират врага пред себе си, сковават го и не му дават възможност да маневрира.

Комбинираното използуване на различните родове войски изисква непрекъснато ръководство на боя. В това отношение до голяма степен македонският предводител се опира на своите опитни военачалници, някои от които са сподвижници още на неговия баща. Той проявява забележително умение в техния подбор и в използуването на техните способности.

Александър Македонски прилага умело обхватите и обходите, особено когато насреща му се изпречват силни естествени прегради, които противникът смята за непреодолими. Той превежда войските си по стръмнини, изкачва ги по изсечени в скалите стъпала, прекосява безводни пустини, в които витае смъртта, и неочаквано се появява в гръб на противника.

Великият пълководец умело организира и провежда форсирането на големи водни прегради, като Истър (Дунав), Яксарт (Сърдаря), Инд и др. При това той прилага различни способи: в едни случаи разчита на скритото внезапно прехвърляне на войските, а в други осигурява преминаването на водната преграда с метателни оръжия.

Македонският предводител е овладял до съвършенство обсадното изкуство. Той успява да превземе с помощта на обсадната техника много крепости, считани за непревземаеми. Нито една крепост не устоява на македонската армия. Обикновено решителният щурм започва под закрилата на метателните оръжия, след като е извършен пролом в крепостните стени. През него атакуващите нахлуват в крепостта, разширяват пробива, отварят градските врати и водят бой до окончателното овладяване на града.

Александър Македонски води боя до пълно разгромяване на противника. След неговия разгром на бойното поле той пуска в безмилостно преследване конницата. За него бягството на противника е само първата крачка към неговото пълно унищожение.

Александър издига принципа на снабдяването на войските от местни средства и по този начин се освобождава от огромните обози, които сковават маневреността на войските.

Великият пълководец спечелва по един блестящ начин всички битки, които води. Той поразява въображението на своите съвременници и с изумителните походи през непристъпни планини и снежни преспи, през нажежени пустини, през безводни степи и коварни блата, тресавища и непроходими джунгли, гъмжащи от отровни змии, хищници и коварни болести. Той поставя началото на една забележителна организация на движението на войските, която и днес буди възхищение.

Александър Македонски е несъмнено и забележителен сърцевед. Той умее да убеди своите военачалници, да въодушеви своите войници, да разколебае своите противници. В решителните моменти на битките той се сражава в първите редици и увлича след себе си войниците. По тялото му личат следи от рани от всички видове оръжие, познато в древността. В най-тежките походи той върви начело на колоната като обикновен пехотинец и наравно със своите войници споделя всички несгоди: зной и мраз, глад и жажда, безсъние и смазваща умора.

Той е и блестящ, убедителен оратор. Умее да ободрява войниците си и в най-тежката бойна обстановка, както и да оборва противниците си с неоспорими доводи.

Александър Македонски е в плен на една порочна идея – да господствува над света. Благодарение на изключителния си пълководчески талант и на умелото политическо закрепване на постигнатите победи той успява да изгради многоплеменна империя, която се крепи на неговия огромен авторитет в древния свят и се разпада веднага след смъртта му. Но постиженията на неспокойния син на Македония като ненадминат пълководец в древността надживяха вековете.