Текст книги "Армагедони (Антология)"

Автор книги: Джак Дан

Соавторы: Гарднър Дозоа
сообщить о нарушении

Текущая страница: 18 (всего у книги 18 страниц)

Едно от онези проклети неща, на които учим нашите деца, защото не знаем какво е действителност. Не знаем и не ни интересува.

Някъде в главата ми някакъв лошо захранван генератор на истории доставяше картини на онова, което щеше да последва. Долу, на брега, щеше да се образува картина на чуждоземец с пипала. Нещо, което не беше човек, но бе във възможностите на земната еволюция, щеше приканващо да протегне лапа на бозайник.

Заведи ме при вашия вожд.

Какво си спомнях?

„Благородните хищници“?

Може би.

Долу краят на света избледня, заменен от бял диск, нагънат в концентрични пръстени. Той се въртеше сякаш в триизмерно движение и ни показваше сложни механизми, важни механични подробности, очевидно системи за управление.

– Лещи на Френел – казах аз.

– С това биха могли да виждат през облаците, ако можеха да го построят в действителност – отбеляза Кристи. – Да видят Слънцето, по-големите планети и по-ярките звезди като топлинни петна в тяхното небе. Но…

Инфрачервеният телескоп бе заменен от изображение на Титан, разпознаваемо от топографията на Тера Нурса, Титан, набразден от неговите облаци. Изображението се въртеше, показвайки полукълбото на Восъчното море, носещо взаимосвързани концентрични пръстени, някаква гигантска версия на областта, в която бяхме дошли най-напред тук.

– Интерферометър с дълга линия на развъртане – каза Кристи. – С достатъчно изчисления…

Ако можеха да го построят.

Ядрен синтез?

– По какво различаваш жизнения процес от технологията?

– О – възкликна Кристи. В гласа й прозвуча изненада.

Въображението не изгражда нищо. Нито дори знания за това как да се гради. Не, докато не успееш някак си да го проектираш в реалния свят.

На брега се образува още една картина – някакъв фантастично подробен портрет на космодрум, показващ двата ландера, изправени на техните ракетни площадки. Отгоре, върху билото, мънички сини титанци чакаха на безопасно разстояние, застрашително, подобно на индианци, изправили се над засадата на глупаво строената в дефилето конница.

Една синя сфера се търкулна надолу към малките кораби. Очаквах те да бъдат съборени като кегли пред топката. Тя обаче се спря недалеч от тях. Миниатюрни човечета в скафандри свързаха синя нишка към топката и към корабите. Топката започна да се свива, докато напълно изчезна. Корабите излетяха, изхвърляйки червен пламък, преминаха през гъст черен облак и се стопиха.

Зад тях, част по част, изчезнаха базата и космодрумът, оставяйки след себе си пуст пейзаж.

Кристи въздъхна в слушалките ми.

Просто още една твърде добре позната приказка, това е всичко.

Сребърният екран отдолу се изчисти отново и се превърна в бледи звезди на фона на кадифена тъмнина, засенчвани от бавно движещ се планетариум на Слънчевата система. Топчици светлина се движеха от Сатурн към синята Земя. Кафява, помислих си аз. Трябваше да я направят кафява.

Небето оставаше пусто.

– Мисля… – започна Кристи.

– Че ни изпращат у дома да умрем ли? – попитах шепнешком.

Появи се още една топчица, прекоси пространството от Земята до Сатурн, после пак се върна у дома. След това отново. И отново. Появиха се още топчици, този път от Сатурн към Нептун. След известно време пътуванията започнаха триетапен маршрут – Сатурн, Нептун, Земя.

Какво е това при Нептун?

Тритон, разбира се.

Спомних си колко много винаги ми се е искало да отида там, почти желаейки да напусна Лайза, само за да мога да видя прозирните гейзери на фона на тъмносиния свят, на ръба на безкрайността.

– Те ни изпращат към дома на Луната. – Гласът на Кристи звучеше някак си глухо, сякаш говореше от недрата на сън. – Помагат ни да оцелеем чрез търговия и… аз… – Тя млъкна.

За какво мислиш, Кристи? Че в края на краищата ще можеш да видиш атмосферите на газовите гиганти ли? Това ли е?

– Не сме в състояние да добиваме тритий от атмосферата на Юпитер, откъдето може свободно да се вземе – каза тя. – Не и в тази радиоактивна околна среда. Във всеки случай не скоро.

Тритий. От дълбините на миналото внезапно изплуваха така отдавна забравените конструкции на „Дедал“.

– Дори тук, на Сатурн – каза тя, – има дълбок гравитационен кладенец, който ни пречи. И при опасността от сблъскване с отломки, движещи се спираловидно от екваториалната плоскост на пръстена навътре. Нептун…

Газов гигант с ниска плътност и колкото си искаме тритий. Плюс голяма ледена луна за титанците да…

Изведнъж от Земята бликнаха огромен брой ярки искри, движещи се не към друга планета, а отдалечаващи се в небето отзад – небе, чиито звезди отново блеснаха ярко, а флотилията от искри ставаше все по-малка и по-малка, докато се смеси с шарките от звезди.

– Мисля, че е нещо в Паво – промърмори Кристи. – Никога не съм била добре запозната с по-малките съзвездия.

Делта Павонис?

Има ли планета там? Планета точно като тази, която загубихме?

– Мислиш ли, че тяхната технология е толкова добра? – попитах аз.

Тя вдигна поглед към мен, все още нищо повече от големи очи, гледащи навън през издраскана замъглена пластмаса.

– Може би не – отвърна тя. – Не тук в леда и студа. Но заедно с нашата…

Може би беше така.

– Мисля, че не ние в края на краищата взехме решението.

Събудих се посред нощ и отворих очи в тъмнината, нарушавана от синята светлина на контролното табло. Тя хвърляше сянка от главата и разрошената ми коса върху стената на жилището. Кристи се беше свила в пространството между моето тяло и стената. Двамата, потни и притиснати един до друг, разделяхме някакво меко старо одеяло.

Нейде навън настъпваше новият ден.

По някое време през този ден ние трябваше да вземем решение, да се качим в бронираната кола, да се върнем в базата и…

Какво щеше да стане?

О, глупости. Фантазията, през която минахме току-що, не беше по-добра от още едно преповтаряне на Бремето на Белия човек.

Решението бе взето. Не от нас.

Всичко, което трябваше да направим, бе да изпълним нашата част, да произнесем нашите реплики според сценария.

Прожектори. Камера. Начало.

Помръкване до черно.

Ако останех неподвижен и обърнех внимание, можех да почувствам гърба на Кристи в гърдите ми, движещ се бавно навътре-навън, когато дишаше, с кратки паузи преди обръщане на посоката. Мисля, че спеше. Опитах се усилено да си спомня как усещах Лайза, когато спеше до мен.

Избледня и изчезна, подобно на всичко друго.

Вслушах се в тихия шум от вдишване и издишване, които си представих, че са с отворена уста. Приглушено дишане, подобно на леко хъркане, което звуците на Титан, идващи през стената на жилището, скриваха. Вятър като въздишка минаваше наблизо, а далеч сред хълмовете стенеше буря. През пода до нас достигаше скърцането на ледената кора, свързано с приливите и отливите.

Кристи, изглежда, въздишаше в съня си, притиснала съвсем леко гърба си към мен, почти като в сън.

Спомних си светлините, които се смесваха със звездите, и се улових, че мечтая за един нов свят, че стоя на някакъв склон под кървавочервен залез на чуждо слънце, слънце с протуберанси и корона, ясно очертани на фона на небето, нещо от някаква запомнена астрономическа илюстрация. Нещо от някаква детска книжка.

Там, както във всички детски книжки, близо до мен стоеше жена, хванала ме за ръка.

Под нас, в подножието на склона, се виждаше краят на тъмна гора. Дърветата се полюшваха като палми в тропически бриз. А зад гората, гладко до края на света, се простираше златисто море.

Ние?

Или просто някакъв сън?

Кристи внезапно се размърда, полуобръщайки се към мен, притисна главата си към рамото ми и промърмори:

– Може би в края на краищата някои неща ще… се уредят.

След всичко това.

Измина един момент, преди да осъзная какво имаше предвид.

И още един, преди да почувствам как товарът се вдига от сърцето ми. Духове се отдалечаваха бързо към своите гробове. Още едно златно утре се събуждаше от сън.

info

Информация за текста

$id = 7763

$source = Моята библиотека

Издание:

Армагедони

Съставители: Джак Дан и Гарднър Дозойс

Фантастична антология

София, 2002

Американска. Първо издание

Превод: Венелин Мечков, Владимир Зарков, Григор Попхристов, Емануел Икономов, Радослав Цанчев

Редактор: Емилиян Малезанов

Първа корица: Димитър Стоянов – Димо̀

Технически редактор: Александър Карапанчев

Компютърна подготовка: ЕГИ

Коректор: Антоанета Петрова

ISBN: 954-569-014-3

Формат 56×84/16. Печатни коли 18

Печат: Инвестпрес АД София

Астра Компас ООД, София

Armageddons

Edited by Jack Dann and Gardner Dozois

Published by Ace Books

Copyright 1999 by Jack Dann and Gardner Dozois

notes

1

Едуард Дженър (1749–1823) – британски лекар, който въвежда ваксинацията. – Б.пр.

2

UNIDO – United Nations Industrial Development Organization – Организация при ООН за индустриално развитие. – Б.пр.

3

Двигател на Стърлинг – използва въздух като работен флуид и се отличава с високоефективен термодинамичен цикъл; наречен е на Робърт Стърлинг (1790–1878), шотландския инженер, който го е изобретил. – Б.пр.

4

Най-малкият и най-отдалечен от планетата спътник на Сатурн. – Б.пр.

5

Ниска околоземна орбита. – Б.пр.

6

Малки космически кораби, пригодени да кацат на друга планета. – Б.пр.

7

Тако – мексиканска царевична питка, завита на руло и обикновено с някакъв пълнеж. – Б.пр.

8

Леснотопим (гр.) – Б.пр.

9

Clathrate (хим.) – твърда смес, в която молекулите на една субстанция са физически уловени в кристалните решетки на друга. – Б.пр.

10

Един от най-малките спътници на Сатурн. – Б.пр.

11

Какъв ужас (фр.). – Б.пр.

12

От поантилизъм – техника за рисуване, при която точки от несмесени цветове се поставят една до друга върху бяла основа, така че от разстояние се сливат в окото на наблюдателя в междинни тонове. – Б.пр.

13

Движение на орган или част от растение към даден дразнител. – Б.пр.