Текст книги "Досиетата „Орегон“"

5

Хората в оперативния център нямаха време да обмислят думите й.

– Засичам изстрелване на ракета от траулера – съобщи Марк Мърфи. – Време до удара: четиридесет и седем секунди. Зареди оръдията.

Тактическата ситуация се беше изплъзнала от контрол само за секунди и Кабрило трябваше да действа светкавично. Разчиташе по-скоро на ума си, отколкото на скъпата техника, за да си представи сражението и да търси решение.

– Стреляте по мой сигнал. Команден пункт, изпразнете резервоарите и се подгответе за пълна тяга. Уепс, бъди готов да хвърлиш противотежестите и дълбочинните бомби. Сонар, какво прави подводницата?

– Изглежда неподвижна. Няма движение, нито признаци, че ще стреля.

– Време до удара?

– Тридесет и една секунди.

„Орегон“ започна да се движи по различен начин – резервоарите с баласт вече бяха изпразнени. С максималната скорост магнитохидродинамичните двигатели можеха да отместят кораба на цяла дължина само за няколко секунди. Дори ако планът им не успееше, „Орегон“ нямаше да е там, където беше прицелена ракетата.

– Сонар?

– Засичам свистене на изпускан въздух, но подводницата не потъва.

Това реши нещата за Кабрило. Подводницата все още не представляваше заплаха. Хуан искаше да взриви ракетата колкото е възможно по-близо до „Орегон“, за да накара пиратите да помислят, че са улучили целта.

– Добре, Уепс, когато до удара останат десет секунди, унищожи ракетата с оръдието. Команден пункт, напълнете резервоарите с баласт, но бъдете готови да увеличите тягата.

Марк Мърфи, също облечен в черно и с черна тениска с надпис „Зарежете тъпотиите. Ние сме Секс Пистълс“, показа картина от външна камера на главния екран. Лъч светлина пронизваше мрака по посока на „Орегон“ на десетина метра от повърхността на морето. Скоростта на приближаване беше астрономическа – поне хиляда мили в час. Ракетата, изглежда, беше изстреляна под скосен ъгъл, за да удари кърмата на „Орегон“. Намерението на пиратите беше да повредят механизма на щурвала и витлата на жертвата и да ги лишат от възможност да избягат. Планът не беше лош, ако искаха да отвлекат заложник или да откраднат сейфа на кораба.

Когато останаха единадесет секунди, Марк натисна спусъка на картечницата „Гатлинг“. Оръжието сякаш изгаряше от нетърпение да се докаже, досущ полицейско куче, държано на каишка, докато бият стопанина му. Свързаният с радарната система електронен мозък намери ракетата за една микросекунда, изчисли траекторията, силата и посоката на вятъра, влажността и стотина други фактора.

Плоскостта, която криеше картечницата, се беше спуснала автоматично, когато главният радар беше засякъл изстрелването на ракетата. Картечницата леко промени посоката на прицела си и електрическите мотори придвижиха шестте въртящи се цеви. В мига, в който компютрите и радарът постигнаха съответствие и „Гатлинг“ имаше мишена, към цевите бяха подадени дълги тридесет сантиметра снаряди с обеднен уран – излитаха по три хиляди в минута.

Петсекундният откос прозвуча като индустриален дисков циркуляр. Ракетата се удари в стената от куршуми на четиридесет метра от кораба. Експлозия от огън обсипа морето и освети едната страна на „Орегон“ като миниатюрен залез. Парчета от ракетата издълбаха бразди в океана, други, по-малки, заваляха като дъжд върху кораба.

– Команден пункт, спрете всичко. Курс 90–7. Хали, изчакай няколко секунди и после изпрати сигнал за бедствие на аварийните честоти, но в малък обхват, за да ни чуят само нашите приятели. – Кабрило се свърза с машинното отделение. – Макс, пусни малка димна завеса. Нека изглежда така, сякаш имаме поражение.

– Ще помислят, че са ни ударили и корабът е неподвижен – с възхищение каза Стоун. – Ще ги подмамиш да се качат на борда.

– Това е замисълът – съгласи се Хуан. – Сонар, нещо за подводницата?

– Не. Намира се на една миля дясно на борд. Не чувам шум на машини или нещо друго, само бавно изпускане на въздух.

– Разбра ли какви са намеренията й?

– Да, и са странни. Дълга е четирийсет метра и широка десет. Ниска и тумбеста за традиционните стандарти.

Кабрило се замисли.

– Може би е севернокорейска? Да ни е проследила дотук?

– Компютърът не можа да открие съвпадение, но е малко вероятно. Намираме се на четиристотин мили от Корейския полуостров и имам чувството, че подводницата е тук от известно време. Няма начин да са ни изпреварили.

Хуан не се съмняваше в преценката на Линда.

– Добре. Не я изпускай от поглед. Засега приоритетът ни е пиратският траулер. После ще се върнем да разследваме.

Хали Казим подаде сигнала за бедствие. Изпълнението му беше достойно за академична награда.

– Моторен плавателен съд, говори траулерът „Кра IV“. Какво е естеството на бедствието ви? – Сигналът по радиопредавателя беше стържещ и слаб, сякаш пиратите предаваха на ниска мощност. Никой не можа да определи акцента.

– „Кра IV“, говори „Орегон“. Изглежда, имаме повреда в механизма на щурвала. Кормилото не реагира и се носим по течението.

– „Кра“ до „Орегон“. Ние сме на шест мили и се приближаваме с максимална скорост.

– Естествено – измърмори Хали и включи микрофона. – Благодаря на Аллах, че сте тук. Ще спуснем стълбата от десния борд. Моля, пригответе противопожарната си техника.

– „Кра“ потвърждава. Край.

Кабрило пренастрои на честотата на тактическите предаватели, които носеха Зенг и избраният от него екип.

– Еди, чуваш ли ме?

– Отлично, председателю.

Еди чакаше с петимата си човека в един коридор в безлюдната надстройка. Над черните си дрехи бойците бяха облекли кевларени бронежилетки и всички имаха прибори за нощно виждане трето поколение. Всеки носеше картечен пистолет МП–5 със заглушител и автоматичен пистолет „ЗИГ-Зауер“. Мунициите им бяха достатъчно мощни, за да убият човек, но не и евентуално да предизвикат инцидент с приятелски огън на територията на кораба. На бойните им колани бяха окачени гранати и резервни пълнители за десетминутна престрелка.

Единствено Еди Зенг беше с цивилни дрехи – широк дъждобран, а отдолу две бронежилетки. Той беше най-уязвим, защото задачата му беше да посрещне пиратите, когато се качаха по стълбата, която вече беше спусната в морето. Това беше най-опасната работа. Зенг трябваше да подмами колкото е възможно повече пирати да стъпят на кораба, където ги чакаше екипът му, предимно „тюлени“ ветерани, готови да ги елиминират. Той имаше само един пистолет в кобур, затъкнат в колана на гърба му. Бронежилетките щяха да му спечелят няколко секунди, ако пиратите откриеха огън веднага.

– Какво става? – попита Еди.

– „Кра IV“ се приближава към стълбата на десния борд, за да ни окаже помощ в гасенето на пожара – отвърна Кабрило. – На тяхно място бих изпратил най-малко девет души. Двама за мостика, двама за машинното отделение, четирима за различни допълнителни задачи и един водач.

– Съобщихме, че „Орегон“ плава с екипаж от петдесет и седем души – възрази Зенг. – Ще изпратят поне дванадесет.

– Уместна забележка. Хората ти достатъчно ли са?

– Да, стига автоматичните оръжия на борда да извадят от строя огневата им мощ, докато ние съсредоточим усилията си в залавянето на пленници.

– Звучи добре – съгласи се Кабрило. – Обади ми се, щом ги видите.

Оперативният екип наблюдаваше как траулерът се приближава към „Орегон“ през светлочувствителните камери, монтирани високо на върха на единия кран на палубата. „Кра IV“ отговаряше на описанието, дадено от неколцината оцелели от пиратските атаки. Беше дълъг двайсет и два метра, с притъпен нос и открита задна палуба. На кърмата имаше висок кран и малък товарен контейнер, прикрепен зад лоцманската кабина. Изкривяването от оптичните прибори за нощно виждане не попречи на екипа да забележи, че траулерът е очукан. Машините му изглеждаха разнебитени като тези на „Орегон“ и Хуан реши, че пиратите използват същия номер като Корпорацията, за да заблудят противниците си.

– Мишената е на двадесет метра от десния борд – докладва Еди. – На палубата има над десет души. Облечени са предимно в къси панталони и джинси. Неколцина са с мушами. Носят технически средства, но се обзалагам, че са прикритие за оръжия.

– Прието. – Кабрило се обади в машинното отделение, за да каже на Макс да престане да пуска дим. Скоростта им беше намаляла почти до нула и гъстият пушек щеше да затрудни визуалното разпознаване за Зенг и операторите на оръдията с дистанционно управление.

Единият „рибар“ доближи мегафон до устата си и поздрави „Орегон“. Еди излезе от сенките и зае позиция до подвижната стълба. Капка пот се стече по гърдите му.

– Благодарим, че дойдохте – извика Зенг с точната смесица от страх и облекчение. Димната завеса вече изтъняваше. – Мисля, че овладяхме пожара, но не знаем какви са пораженията.

– Ще ви помогнем с каквото можем – отвърна пиратът. Силният акцент не можа да прикрие подигравателния му тон.

Моряците на „Кра IV“ го доближиха до подвижния мост и двама пирати започнаха да се катерят по стълбата. Ако трябваше да прозвучи първият изстрел, сега беше моментът. Еди се приготви. Беше извадил пистолета си от кобура, но го криеше.

В следващите секунди се случиха няколко неща. На траулера се включиха невидими прожектори, които обляха „Орегон“ в ярка бяла светлина и заслепиха хората на Еди, които носеха прибори за нощно виждане. Водачът на пиратите стигна до палубата, вдигна автоматичния си пистолет, изстреля два куршума в гърдите на Зенг и направи знак на другарите си. Те се закатериха по стълбата, крещяха закани на неразбираем език. От лоцманската кабина на „Кра“ изскочиха още десетина души.

Еди имаше чувството, че в гърдите го удари парен чук. Залитна назад. Тялото му се вцепени и той по-скоро чу, отколкото усети, че пистолетът падна от вцепенените му пръсти.

Четирима пирати бяха стигнали до палубата, когато хората на Еди реагираха. Двама нападатели бяха покосени от първите им изстрели, но други петима се качиха на борда на „Орегон“. Фактът, че срещнаха съпротива, ги вбеси и те атакуваха като побъркани, обзети от мания да се бият. През следващите няколко секунди шансът беше пет към едно против силите на Корпорацията. Червените лъчи на лазерните мерници кръстосваха пушека, престрелката се ожесточаваше все повече.

Щом екраните в оперативния център избледняха от ярката светлина на прожекторите, Кабрило разбра каква е стратегията на пиратите. По време на войната в Персийския залив я наричаха „шок и ужас“ – смажи врага през първите няколко минути на сражението, като предизвикаш максимално объркване. Необученият екипаж на някой търговски кораб щеше да бъде парализиран от ярките светлини, крясъците и численото превъзходство на нападателите и нямаше да е в състояние да подаде сигнал за бедствие.

Тактиката имаше за цел да победи невъоръжен екипаж, но в случая лиши Корпорацията от предимството й. Приборите за нощно виждане станаха безполезни, а пушекът на палубата затрудняваше визуалния контакт. Инфрачервената система не можеше да различи приятелите от враговете и за момента стрелците на оръжията с дистанционно управление не можеха да направят нищо.

Хуан скочи от стола, грабна един прибор за нощно виждане от лавицата покрай задната преграда, хукна към асансьора и викна:

– Блокирайте асансьора, когато стигна до мостика.

Хидравличният подемник го издигна пет нива нагоре.

Престрелката беше ожесточена. Бившите „тюлени“ се представяха добре, но всичко беше въпрос на време. Кабрило хукна по мостика и за миг надникна долу. Най-малко двадесетина пирати бяха заели позиции на предната палуба и обстрелваха надстройката с порой от куршуми. Един човек бавно пълзеше покрай подвижната стълба и Хуан насочи оръжието си към него, но позна дъждобрана на Еди и не натисна спусъка. Погледът му отново обходи пиратите. Един изскочи иззад лебедката и се прицели в Зенг с автомата си АК–47.

Кабрило го простреля в лицето и после в гърдите и клекна зад дебелия парапет. Куршуми жужаха над главата му като разгневени стършели, други избиваха искри от стоманата. Той превключи селектора на автоматична стрелба, подаде оръжието си над перилата и изстреля дълъг откос – обсипа палубата с петнадесет куршума. По време на затишието, продължило само няколко секунди, се изправи, щракна селектора на единична стрелба и се прицели в прожекторите на борда на траулера.

Сърцето му биеше като механичен чук и първите два куршума не попаднаха в целта. Той пое дълбоко дъх, за да се успокои, изпусна половината, затаи останалия и стреля още два пъти. Двата прожектора експлодираха в дъжд от стъкла и се възцари мрак.

Почти веднага се чу отсеченият пукот на скритото оръдие и на палубата затракаха гилзи. Стрелците отново се бяха включили в сражението.

Кабрило сложи нов пълнител, нагласи прибора за нощно виждане и се залови за работа. На странната зелена светлина на уреда пламъците от дулата приличаха на светулки, а хората – на фосфоресциращи призраци. Хуан се посвети на ролята си на ангел пазител на Еди Зенг.

Еди все още беше прикован и уязвим на открито и ако се съдеше по бавното му придвижване, беше ранен. Нямаше кървава диря, тоест по всяка вероятност бронежилетките бяха спасили живота му, но веднъж Хуан също беше улучен през бронежилетка и знаеше, че Еди ще може да нормализира дишането си едва след няколко мъчителни часа. След две-три минути Зенг стигна до входа на надстройката и две ръце го издърпаха в безопасност.

В пушека от кордит, който се стелеше на талази като гъста английска мъгла, Кабрило виждаше потенциални мишени и стреляше, като внимателно се прицелваше. Докато екипът му не надделееше в битката, нямаше да си прави труда да взима пленници. От труповете на палубата се лееше кръв; огънят на „тюлените“ намаля до единични изстрели. Очевидно бяха понесли загуби. Двама пирати изскочиха от укритието си до люка в основата на крана. Единият извади нещо от раницата на другаря си. Експлозив. Кабрило застреля и двамата, преди да успеят да активират устройството. Друг пират се опита да побегне към надстройката. Хуан обърна оръжието си към него, но в същия миг едното оръдие изгърмя и залпът преряза мъжа на две.

Това, изглежда, пречупи гръбнака на ордата пирати. Десетината оцелели се втурнаха към стълбата, за да слязат на „Кра“ и да се спасят от смъртоносния огън от надстройката. Прекратявайки огъня обаче, хората на Еди бяха заблудили пиратите и ги бяха накарали да помислят, че пътят им за бягство е чист. Двама пирати се строполиха на палубата. Труповете им се плъзнаха в собствената им кръв.

„Кра“ започна да се отдалечава, изоставяше хората си на борда на „Орегон“. Кабрило огледа палубата на траулера, но не забеляза цели. Въжетата на риболовния кораб все още бяха завързани за подвижната стълба и бавно се опъваха. Двама пирати тъкмо слизаха по стълбата, когато „Кра“ потегли. Стълбата се опъна като мост от единия до другия кораб и въжетата се скъсаха. Тежката деветстотин килограма стълба се изкриви, изтръгна се от „Орегон“, изхвърли пиратите в морето и после ги удари, когато се показаха на повърхността.

„Кра“ промени ъгъла и стесни разстоянието, за да даде възможност на хората си да скочат на борда. В оперативния център Ерик Стоун разгада маневрата, обърна „Орегон“ наляво и леко увеличи скоростта точно когато останалите пирати се хвърлиха към перилата. Единият се стовари върху главната лебедка на „Кра“. Хуан чу как костите му се натрошиха и видя как тялото му се претърколи на палубата на траулера. Вторият пират се блъсна в корпуса на „Кра“, падна във водата и не изплува. Другите шестима пльоснаха в тясното пространство между двата кораба.

Кабрило не знаеше дали кормчията на риболовния траулер е видял какво става, или просто не го интересува. „Кра“ продължи да се обръща към „Орегон“. Ерик Стоун подаде тяга в опит да изблъска траулера встрани, но витлото беше далеч пред „Кра“ и мощното му завъртане само надипли вълните.

Двата корпуса се сблъскаха с пронизително стържене на стомана и смазаха мъжете във водата, превърнаха плътта и костите им в розова паста, която се разми, когато корабите се разделиха.

Хуан извади портативен предавател от едно чекмедже в задната част на кабината на щурвала.

– Говори Кабрило. Веднага щом получите видимост ги надупчете по ватерлинията. Нека тия копелета разберат, че няма да се изплъзнат.

– Прието – отвърна Марк Мърфи.

Разстоянието между двата кораба се увеличаваше. Един моряк на борда на „Кра“ закачаше куката на крана за въжетата на контейнера зад кабината на щурвала. Кабрило изстреля няколко куршума с пистолета си „Хеклер и Кох“, но да улучи мишена, която се поклаща по вълните, от нестабилна платформа, беше почти невъзможно. Пиратът дори не вдигна глава, докато куршумите свистяха около него. Невидим кранист включи стрелата на крана, който се издигаше под ъгъл над кърмата на траулера, и повлече контейнера по палубата на „Кра“: по дъските оставаха дълбоки следи. Долният край на контейнера се закачи в кнехта, но барабанът на лебедката продължи да се върти. Контейнерът за миг се заклати, после с отекващ трясък се преобърна на една страна, стигна под крана и се издигна във въздуха. Кранистът освободи спирачките и контейнерът падна в морето, подскочи няколко пъти и започна да се пълни с вода. Кабелът се размотаваше от свободно въртящата се макара. „Кра“ продължаваше да увеличава разстоянието. Контрабандната стока, която пренасяше траулерът, очевидно беше в контейнера и Кабрило реши, че ако са достатъчно бързи, може да извадят траулера от строя и да успеят да се доберат до контейнера, преди да е изчезнал завинаги.

Марк Мърфи сякаш прочете мислите му и изстреля откос от скритата в носа на „Орегон“ картечница „Гатлинг“. Петдесет куршума с обеднен уран се забиха във ватерлинията на „Кра“ точно пред лоцманската кабина: Мърфи внимаваше да не засегне резервоарите с гориво, но пък куршумите явно попаднаха в оръжейния склад на пиратите. Първата експлозия беше относително слаба: от пробойната изригна само един огнен език. Вторият взрив проби палубата и взриви цяла секция от корпуса. От траулера изригна огън и пушек и той се завъртя. Изглеждаше така, сякаш е зареден с фойерверки от холивудски експерти по специални ефекти. Лоцманската кабина изчезна в облак от отломки и пламъци. Резервоарите избухнаха и задната палуба се пръсна на парчета. Кърмата потъна във водата и носът се вирна нагоре. Към „Орегон“ полетя дъжд от отломки и Кабрило пак клекна зад парапета. След секунди димящият нос потъна във вълните.

Всичко – от първото попадение на двадесетмилиметровите куршуми до потъването на траулера – продължи точно деветнадесет секунди.

Хуан се изправи и избърса кръвта от ръката си, беше го одраскало парче нагорещена стомана. По морето плаваше широк кръг димящи останки. Не беше останало парче, по-голямо от капак на кофа за боклук. Единственият звук беше тихото съскане на горящия по вълните петрол. Не се чуваха стенания на ранени, нито викове. Никой не беше оцелял.

Чак след тридесетина секунди Кабрило осъзна, че има надежда да спаси нещо от „Кра“. Кабелът на палубата на „Орегон“ бавно се плъзгаше в океана, теглен от тежестта на пиратския контейнер.

– Моряците на задната палуба за проверка на товара – извика той по радиопредавателя. – Охраната на предната палуба. Вижте дали има оцелели.

И хукна към кърмата.

Когато стигна, моряците вече изтегляха контейнера.

Еди Зенг и Линда Рос също бяха там. Зенг беше пребледнял и притискаше гърдите си с ръка.

– Как си? – попита Хуан.

– Боли ме само когато се смея – изсумтя Еди.

– Да ти разкажа вица за проститутката и папагала?

– Моля те, недей – изпъшка Зенг.

Кабрило стана сериозен.

– Много ли е лошо положението?

– Ако искаш вярвай, но аз съм най-зле. От момчетата ми само един е леко ранен.

– А пиратите?

– Тринадесет мъртви и двама ранени – отговори Линда. – Според Джулия и двамата ще живеят най-много час.

– По дяволите!

Можеше да научат нещо от аутопсията, например възрастта и етническата принадлежност на пиратите, но нищо, което да ги отведе до организатора на атаката.

– Дръпнете се от перилата – извика един моряк.

Кранът издигна контейнера от морето. От дупките отстрани течеше вода. Кранистът внимателно го пусна на палубата, сякаш беше крехък като яйце. Кабрило взе ножовка и сряза катинара на вратите. Всички се насъбраха около него. Всеки имаше свое предположение какво ще намерят вътре. Несъмнено някои мислеха, че пиратският контейнер съдържа злато и скъпоценни камъни, сякаш живееха в осемнадесети век.

Хуан не хранеше подобни илюзии, но не беше подготвен и за онова, което се изсипа от контейнера, когато отвори вратите. Един от екипажа повърна и дори Кабрило трябваше да стисне зъби, защото в гърлото му се надигнаха киселини. Понесени от няколкото тона вода в стоманения контейнер, на палубата на „Орегон“ се изсипаха тридесет сгърчени голи трупа.