Текст книги "Измамата"

Автор книги: Андерш де ла Моте

сообщить о нарушении

Текущая страница: 2 (всего у книги 24 страниц)

3. Timeout

Решетъчната порта се затръшна зад него и той направи няколко стъпки по „Берисгатан“. Отново на свобода – мамка му, ама че хубаво!

Прокурорът беше отказал почти веднага. Едно блърнато клипче по всяка вероятност нямаше да е достатъчно за задържане, във всеки случай не и когато Юхан Санделс беше замесен.

Ченгетата очевидно не си бяха написали домашното, продължаваха да вярват, че той е дребна риба, на която ще изкарат ангелите с нощно нахлуване в апартамента, няколко часа търкане на дървената койка и доза от „горещия стол“88
  Отново препратка към шведския вариант на „Стави богат“. За участниците, които отговарят’ на въпроси, се казва, че седят на горещия стол. – Б.пр.


[Закрыть].

Преди две години това спокойно можеше и да проработи, най-вероятно така би станало. Но сега той беше изцяло друг човек, играеше в значително по-висша лига, далеч отвъд разбирането на куките.

Дори и да беше избрал да наруши правило номер едно и да разкаже какво се беше случило наистина, малките им ченгесарски мозъци никога нямаше да могат да приемат реалността.

Намерих мобилен телефон в един влак, лъскав и сребрист, със стъклен тъчскрийн и чрез него бях поканен да играя една игра. An alternate reality game, която ми алтерира реалността за цял живот. Но аз се измъкнах или поне се опитах…

Някой го беше издал, това беше ясно. Беше пратил филмчето и дал името му на СЕПО. Клипчето съвсем не беше новата Запрудер лента99
  Ейбрахам Запрудер, човекът който по случайност заснема убийството на Джон Ф. Кенеди. – Б.пр.


[Закрыть], заснета от турист, който случайно беше уловил в кадър малко повече, отколкото бе възнамерявал. Операторът беше фокусирал върху него, беше знаел точно къде ще се намира. Което би трябвало да означава, че филмът беше дошъл от Играта. Но Играта едва ли печелеше нещо от залавянето му, напротив, нуждаеха се от него навън, на свобода, за да има поне малък шанс да изпълни мисията, която се опитваха да му пробутат.

Той самият беше обмислял нарочно да бъде арестуван. Да измисли някакво смешно престъпление, което да му осигури няколко месеца в пандиза и буквално да го извади от играта. Но точно както толкова много от другите му брилянтни идеи, той беше решил да я отложи до второ разглеждане. Затворът чисто и просто не беше his thing.

Been there, done that…

Ама че късмет, че Санделс типажът се появи.

Той беше позвънил на четири от най-големите фирми, беше питал за най-известните адвокати и на всички места беше ударил на камък с кисели подчинени, които само му дадоха половинчати обещания, че ще се обадят допълнително. Беше се настроил за младши адвокат от „Б“ отбора и поне още няколко нощи на койката.

Но изведнъж Санделс беше изскочил като Джак от кутията1010
  Jack-in-the-box (на шведски Gubben i lådan) – детска играчка, представляваща кутия с манивела. Когато манивелата се навие, зазвучава мелодия, в края на която от кутията изскача кукла, обикновено клоун. – Б.пр.


[Закрыть].

Може би адвокатът се беше изморил от семейния живот в провинцията и си търсеше причина да отиде до града, за да се срещне с любовницата?

С други думи, чист късмет. Или пък не…

Без значение кое от двете, той самият беше здраво насинен, окичен със забрана за пътуване, а освен това ченгетата бяха взели паспорта му.

Но поне беше свободен.

Пое още няколко дълбоки глътки въздух и после се насочи към магазина за цигари на няколко пресечки оттам.

* * *

Бяха го пуснали прекалено лесно.

Времевият таван за арест беше седемдесет и два часа, а когато ставаше дума за терористични престъпления, Окръжният съд на практика винаги беше на страната на СЕПО и вземаше решение за задържане. Но въпреки това Хенке беше лишеи от свобода едва за трийсет часа. Едва ли се дължеше на факта, че си беше намерил адвокат знаменитост.

– Стигсон, той откога е във Фирмата? – попита тя Рунеберг, който стоеше срещу нея на масата в ресторанта на полицията.

– Защо се интересуваш?

– Мислех си, че познавам повечето лица в СЕПО, но неговото беше ново…

Рунеберг се размърда съвсем леко, но достатъчно, че тя да го забележи.

– Окей, не, той не е нов, всъщност едно време ми беше началник. Но работи в чужбина много години. ООН, ОССЕ1111
  Организация за сигурност и сътрудничество в Европа. – Б.пр.


[Закрыть] или нещо такова, точно сега събираме всички възможни ресурси. Ти получи ли писмо, между другото?

– Писмо?

– Всички, които са в отпуск, ще бъдат помолени да се върнат на служба заради сватбата. Нуждаем се от всеки един обучен охранител, който е на разположение. Ситуацията в персонала и без това вече е напрегната заради всички от шведските демократи1212
  Sverigedemokraterna (Шведските демократи) – крайнодясна националистическа партия в Швеция. – Б.пр.


[Закрыть], които трябва да пазим от избирателите. Навита ли си? Става дума само за две седмици…

Тя поклати глава.

– Не точно сега, Луде, опитваме се всячески да уредим нещата със Sentry. Голяма бъркотия е с целия нов персонал и придобиването. Трябва да жонглирам с толкова топки, че не ми се мисли…

Тя изведнъж забеляза, че той беше успял да смени темата.

– Окей, при вас положението изглежда е горе-долу като при нас – допълни той. – Нов генерален директор и така нататък. Но можеш да си помислиш по въпроса, обещай ми. Искаш ли още кафе, между другото, скоро затварят?

Тя поклати глава и се изправи.

– Трябва да се прибирам, Мике е приготвил вечеря, а аз вече закъснявам.

– Окей – той избута стола си назад. – Как върви на домашния фронт с ъъх… Искам да кажа след…

– Тобе Лунд? Ами преодоляхме го. Мике е от хората, които прощават.

– Това е добре – Рунеберг погледна встрани за няколко секунди. – Виж, трябва да те изпратя и да те изведа. Нови шефове, нови правила, знаеш.

* * *

HP излезе от магазина за цигари, разкъса найлона на кутията и измъкна една „Марлборо“.

Ръцете му все още трепереха малко, но това най-вероятно се дължеше на никотиновата абстиненция. Или поне това беше обяснението, което той предпочиташе…

Две дълбоки дръпки на тротоара, за да успокои по-острия глад, после се отправи към метрото. Време беше да се добере до вкъщи и да инспектира щетите. Ченгетата сигурно бяха обърнали всичко в апартамента надолу с главата. Късмет, че вътре нямаше нищо, за което да се безпокои.

Отвори вратите към метрото и без да удостои касата за билети дори с един поглед, прескочи преградата с отработено движение и продължи към ескалаторите.

По пътя надолу го подмина висока платинено руса жена приблизително на неговата възраст и почти автоматично той остави погледа си да проследи движенията на бедрата ѝ за няколко секунди, преди да се завърне към бъркотията в главата си.

Трябваше да опита да разбере какво, по дяволите, се беше случило и кой го беше натопил. И преди всичко защо…

Но първо трябваше да пробва да поспи няколко часа.

Стигна до дъното на ескалатора и се запъти бавно покрай перона към една свободна пейка.

Блондинката седеше наблизо. Музиката в грамадните ѝ слушалки явно беше адски завладяваща, защото тя беше вторачила стъклен поглед право напред и изглежда изобщо не го забелязваше.

Все тая, мацките бяха най-малкият му проблем точно сега, а освен това, ако се съдеше по черния лак за нокти, бретона и мрачния стил на обличане, нея изглежда малко я влечеше емото. Не точно неговата чаша чай1313
  Изразът е взет директно от английския, където it’s not someone’s cup of tea означава, че нещо не е по вкуса на някого. – Б.пр.


[Закрыть]…

Лек повей в краката му го накара да обърне глава към изхода на тунела. Изправи се с мъка, като в същото време влакът се зададе с тътен към перона.

* * *

– Във всеки случай беше хубаво да те видя, Нормѐн – каза Рунеберг, когато наближиха приемната. – Въпреки че обстоятелствата, естествено, можеха да са по-приятни…

Той приближи картата си към малък черен четец до вратата. Изглеждаше нов, светлите очертания, оставени от стария четец, който беше значително по-голям все още се открояваха ясно отзад на стената.

Рунеберг натисна дръжката, но вратата си остана заключена. Той измрънка нещо и повтори процедурата със същия резултат.

– Скапана система за сигурност – измърмори. – Две години за държавната поръчка, сума ти милиони, а боклукът все още не работи, както трябва…

Той изпълни процедурата за трети път, вече значително по-бавно и внезапно ключалката изщрака. Встрани, при рецепцията, двама души бяха въвлечени в разгорещен спор с пазачите. Рунеберг бързо я изпроводи покрай тях и нататък към външната врата.

Тя отвори уста, за да каже нещо, но Рунеберг я изпревари.

– Ще ти се обадя… – той направи леко движение с глава към тавана и на нея и бяха нужни няколко секунди, докато се усети, че стояха право под малката тъмна сфера на охранителна камера. Точно както и четеца тя изглеждаше съвсем нова.

Ребека сбърчи чело и за няколко мига двамата останаха да стоят един срещу друг, без да кажат нищо. После тя го прегърна бързо и отвори външната врата.

– Чао, Луде – каза на излизане, но по някаква причина Рунеберг не отговори, а вместо това неволно направи лека гримаса. Микро впечатлението трая само към секунда, после чертите на лицето му се върнаха към нормалното. Но за втори път в рамките само на няколко часа тя не можа да се отърве от чувството, че нещо не беше наред.

* * *

Бележката стоеше на външната врата и първоначално той за малко просто да я смачка и да я хвърли на стълбите. Малко сиво-бяло листче от рециклирана хартия с една-единствена жалка лента тиксо, която да го държи за вратата, съвсем същото като предшествениците му. Молим любезно да се въздържате от пускането на музика посред нощ или Припомняме правилата на кооперацията за бла-бла-бла…

Неочакваното нощно посещение за по чаша кафе с антитерористичния отряд логично беше накарало ръководството на блока да се посере. Той можеше без проблеми да си представи как е протекло обсъждането долу в общото помещение. Вече трябва да прибегнем до груби мерки, Йоста, този път напиши бележката с ГЛАВНИ букви…

Предишни години той винаги преместваше бележките върху вратата на Козела. Може би не много готино от негова страна. Малкият хашишен трол и без това го тресеше параноята, така че бележките му бяха дошли в повече. Чудно, между другото, че пичът не му каза нищо за местенето или че не звънна да помоли за помощ?

Но от друга страна, той самият не беше особено социален през последните месеци, а и беше отрязал кабела на звънеца много отдавна.

Е, неговият нов непознат съсед можеше спокойно да получи малко съобщение за добре дошъл.

Той отлепи бележката и я притисна здраво към съседната врата. Ръцете му все още трепереха леко, което го дразнеше повече, отколкото беше готов да си признае.

Ето така, добре дошъл в Жилищна кооперация „Формен 6“, mofo!

Той отстъпи крачка назад и тъкмо беше напът да се обърне, когато осъзна, че бележката не изглеждаше съвсем както обикновено. Вместо старческите заврънкулки на председателя съобщението беше изписано със закръглен, донякъде почти женски почерк.

Проблеми?

Не се отказвай, можем да ти помогнем!

070-931151

Той замижа с подозрение срещу бележката няколко секунди. Действително се нуждаеше от малко instant salvation, но абонамент за „Стражева кула“1414
  Най-разпространяваното списание в света с тираж от 45 милиона броя месечно. Списанието е религиозно и се разпространява безплатно от Свидетелите на Йехова. – Б.пр.


[Закрыть] със сигурност нямаше да му помогне.

Ченгетата поне бяха показали достатъчно добри обноски, за да поправят вратата му, отбеляза той. Или поне що-годе във всеки случай. Две от ключалките бяха тотално на кайма, но третата се беше справила криво-ляво.

Изкривената рамка нададе дрезгав стон, когато той отвори вратата със сила.

Веднага щом пристъпи вътре, му се стори, че чува шум откъм съседната врата, и за няколко секунди си втълпи, че някой там, вътре, се готвеше да излезе.

Той затвори бързо вратата след себе си и прилепи око към шпионката, но новият му съсед явно се беше разколебал, защото нищо не се случи.

Е, рано или късно те сигурно щяха да се натъкнат един на друг. Точно в момента той имаше други неща, за които да мисли. ЗНАЧИТЕЛНО по-важни неща…

Ченгетата, естествено, не бяха открили USB паметта, която бе скрил в буркан кафе в хладилника, но иначе апартаментът изглеждаше приблизително както беше очаквал. Всяко едно чекмедже беше извадено, рафтовете – изпразнени, а лекьосаният пружинен матрак беше обърнат наопаки.

Редица предмети липсваха, това вече го знаеше. Беше получил копие от протокола за конфискация, преди да го изритат от ареста. Въпросът беше какво щяха да научат ченгетата от няколко измачкани джобни издания и един куп блокбъстъри? Да не говорим за обширната му колекция филми за възрастни…

За щастие от месеци не бе имал джойнт вкъщи, всъщност едва си спомняше кога беше пушил за последно. Трябва да е било в Дубай, когато оня фейк французин, наклонена черта hitman, му беше причинил лош грип1515
  Психеделично преживяване, което води до неприятни емоции. – Б.пр.


[Закрыть], след което беше опитал да го натопи за убийството на секс богинята Анна Аргос.

Понастоящем стоеше настрана от тревата, параноята го тресеше достатъчно и без това.

Отдели десет минути да пооправи по-лошото от бъркотията, след което се просна на леглото.

* * *

– Между другото, имаш поща – каза Мике, когато вече почти се бяха наяли. – Нещо за банков сейф…

Тя се сепна и той разбра движението погрешно.

– Сори, нямах намерение да отварям писмата ти. Просто видях логото на СЕБ1616
  Skandinaviska Enskilda Banken (Частна скандинавска банка). – Б.пр.


[Закрыть] на плика и автоматично помислих, че е за мен. Имам много неща на главата точно сега и…

– Няма проблеми – измърмори тя. – Нямам тайни от теб…

… вече, добави малко гласче в главата ѝ и съдейки по реакцията на Мике, той също го чу.

Изправи се бързо и се върна с небрежно разкъсан плик.

Уважаема г-це Нормѐн,

Договорът за банков сейф с номер 0679406948, където Вие сте посочена като един от притежателите на ключ, е напът да изтече.

Затова Ви молим неотложно да се свържете с нашия офис на „Свеавеген“ 6, Стокхолм, за евентуалното му удължаване.

Ако не се свържете с нас в рамките на тридесет (30) дни от датата на това писмо, банковият сейф ще бъде отворен в присъствието на публичен нотариус, а съдържанието ще бъде съхранено от банката в продължение на още шестдесет (60) дни. След това съдържанието ще бъде продадено чрез аукцион, а евентуалната печалба минус таксата за продажбата ще бъде внесена в банкова сметка на името на притежателите на ключове за сейфа.

С уважение,

Л. Хеландер

СЕБ

– Мислех, че банковите сейфове са изчезнали отдавна – каза Мике с пресилено развеселена интонация. – Метална кутия дълбоко в подземно хранилище ми се струва доста старомоден начин за съхранение на ценности. Това е по-скоро нещо, което родителите ми или техните родители биха направили. Не знаех, че и ги имаш такъв…?

– Нито пък аз – отвърна тя.

Той понечи да каже нещо, но после изглежда размисли.

– Та какво ти се прави? – каза след няколко секунди пауза.

– К-какво? – тя вдигна поглед от писмото.

– Петък вечер е и за разнообразие и двамата сме свободни. Какво ще кажеш за кино?

– Ти нямаше ли работа? Мислех, че сте заринати догоре…

– Така е, но може да почака до утре. Новият филм с Клуни изглежда интересен.

Той продължи да се преструва на прекомерно щастлив, но и тонът, и усмивката не я заблудиха ни най-малко. Действително те си бяха говорили открито. Във всеки случай тя му беше разказала по-малко болезнените подробности от връзката си с колегата Тобе Лунд и Мике беше казал, че ѝ прощава. Че вярва на уверението ѝ, че всичко е било идиотска грешка и че тя обича него.

Но въпреки че наскоро беше изминала половин година от признанието ѝ, въпреки че нито един път не бяха повдигали отново въпроса – дори при някоя от малкото им караници – тя без проблеми долови чувството, което бълбукаше под добре полираната му повърхност.

Той се съмняваше в нея…

И далеч не беше единственият…

Мике придърпа вестника от един от кухненските столове и запрелиства, докато стигне до правилната страница.

– Дават го във „Филмстаден Сьодер“, можем да хванем прожекцията в девет и да пием по бира след това…

Първоначалният ѝ импулс беше да каже не. Компютърът ѝ беше пълен с работа – неща, които наистина не можеха да чакат. Но късен филм и няколко бири може би щяха да подсилят илюзията, че връзката им продължаваше да работи. Може би дори щяха да накарат мозъка ѝ да прескочи обичайния кошмар и да ѝ помогнат да заспи по-лесно?

Или поне тя на това се надяваше.

– Добре, супер! Така ще направим – тя се помъчи да звучи, сякаш беше искрена. – Ще запазиш ли билети?

– Йеп!

Той се изправи, за да вземе лаптопа си, и тя се възползва от възможността да прочете писмото още веднъж.

Метална кутия дълбоко в подземно хранилище…

По някаква причина не можа да се сдържи да не изтръпне.

4. Knowledge is power

– Здрасти, името ми е Ребека Нормѐн, явно имам банков сейф при вас?

Тя подаде писмото заедно с шофьорската си книжка на мъжа зад гишето.

Намираше се в малка рецепция зад анонимна врата, непосредствено близо до площад „Сергел“. Трябва да я бе подминавала сигурно хиляда пъти, без да я забележи. Звънец, домофон, гише и един-единствен костюмиран мъж. Зад него – малко стълбище, водещо надолу към тъмна стоманена врата. Всичко изглеждаше съвсем безобидно, ако не се брояха дискретните сфери на охранителните камери по тавана. Пет броя от абсолютно същия вид като тези горе в участъка, което сигурно беше с три повече от необходимото. Всяка педя в помещението се заснемаше от два ъгъла.

– Трябва да използваш картата си…

– Извинявай?

– Картата за достъп… за да влезеш в хранилището трябва да прокараш картата си за достъп през четеца – поясни мъжът и посочи с палец към стоманената врата зад себе си.

– С нея се отваря и съответното отделение там долу. После използваш ключа, за да отвориш самия сейф. Нали имаш ключ?

Тя поклати глава.

– Нямам нито карта за достъп, нито ключ. Честно казано, дори не знаех, че имам сейф, преди да получа писмото ви. Надявах се, че ще можеш да ми обясниш малко повече… – тя кимна към листа хартия пред него.

– Разбирам. Един момент…

Той започна да трака по клавиатурата пред себе си и тя изведнъж забеляза малкия монитор, дискретно вграден в гишето на рецепцията.

Освен това, щом мъжът извъртя леко тялото си, тя забеляза още един дребен детайл. Над едната му лопатка се виждаше малка, но добре позната гънка, контурът на по-дебел плат под ризата и добре стоящото сако. Беше виждала тази извивка хиляди пъти на работа както на себе си, така и при други. Мъжът носеше бронежилетка. Дали беше и въоръжен?

Тя пристъпи внимателно крачка напред, след което се наведе бавно над гишето. Проследи с поглед ръба на сакото надолу към бедрата на мъжа.

– Този сейф за ценности има двама титуляри – гласът му я стресна и тя несъзнателно се поизправи.

– Моля?

– Това си ти и човек на име Хенрик Петершон, познаваш ли го?

Тя кимна.

– Това е брат ми.

– Значи ключът и картата може би са в него?

Звучеше странно, че Хенке имаше сейф. Той едва ли притежаваше нещо, което да е достатъчно ценно, че да се нуждае от такъв тип защита. Но от друга страна, сметката за сейфа не беше платена, а това звучеше точно в негов стил. Като се има предвид как се беше държал през последните месеци, може би не беше толкова невероятно, че имаше тайни, които се нуждаеха от защита.

Тя сви рамене.

– Може така да е…

– Във всеки случай картата не е проблем – продължи той. – Тъй като си титуляр на сметката, мога да ти поръчам нова. Ще струва двеста крони. Освен това трябва да платиш пресрочената такса, ако не искаш да пробием сейфа?

– Разбира се, няма проблем, само ми пратете сметката.

Той кимна, след което натрака нещо на клавиатурата, което тя предположи, че беше поръчката.

– Готово, картата ще пристигне по пощата след два дни. Но за ключа, за съжаление, не мога да помогна.

– Какво искаш да кажеш?

– Този, който сключва договора, получава всички ключове. След това зависи от него или от нея да ги раздаде. Ключовете са защитени срещу копиране, така че нямаме възможност да изработим повече дори и да искахме. Именно затова се налага да пробиваме ключалката, ако клиентите не се свържат с нас.

– Н-но аз съм вписана като титуляр…

– Не е необичайно човекът, сключил договора, да посочи още няколко души в същата сметка като един вид застраховка. В случай че му се случи нещо…

* * *

PayTag – те стояха зад всичко. Макар че започваше да се затруднява все повече с подреждането на парчетата от пъзела, това заключение във всеки случай си оставаше желязно. PayTag бяха наели „Acme телеком услуги“ АД, които на свой ред бяха хоствали сървърната ферма горе в Шиста, която той беше взривил на парченца само преди две години.

Същите PayTag, които бяха решили да купят Argos-Eye и да превърнат всички съзаклятници горе в Хьотори сградата в мултимилионери до момента, в който той сам дръпна щепсела и потопи кораба заедно с екипажа и всичко.

Но PayTag просто бяха продължили напред. Поглъщаха дребни предприятия с бясно темпо, докато империята се разрастваше и ставаше все по-силна.

Той беше изнамерил всички възможни факти за PayTag, които се носеха из киберпространството. Повечето от тях беше запазил на една флашка, която ченгетата бяха пропуснали.

Но така или иначе нямаше опасност, той знаеше почти всичко наизуст.

Запали цигара, дръпна и изпрати почти перфектно кръгче дим към пожълтелия от никотин таван.

1992 – PayTag е основана от четирима американски студенти. Бизнес идеята е гъвкави парични преводи през интернет. В идеята няма нищо лошо, но чисто технически са избързали с десет години и софтуерът прави проблеми. Въпреки това в проекта се влива рисков капитал и се изграждат няколко сървърни ферми, които да се справят с всички кеш трансакции, които се очакват.

1997 – След пет години на червено бюджетът започва да пресъхва. Следват спорове и двама от основателите се отказват. Другите двама решават да сменят курса и в отчаян опит да намерят приложение на неизползваните си ферми започват да дават под наем място за съхранение на други компании, които се нуждаят от външен бекъп, в случай че собствените им сървъри се сринат. Момчетата са се натъкнали на златна мина и клиентите заприиждат почти незабавно.

1999 – Финансовите отчети за пръв път излизат на плюс, при това доста приличен, което прави PayTag почти уникални в IT бранша.

2001 – БАМ! Глобалният IT балон издиша, но тъй като нуждата от сигурен бекъп е по-голяма от всякога, PayTag продължават да отчитат малка печалба. Освен това въпреки срива на борсата компанията някак си се сдобива с нов капитал. Започва истинска шопинг треска измежду конкурентите, които са на прага на фалит, и PayTag започва да се разклонява из целия IT сектор. Инсталации, услуги, консултации – you name it!

2005 – Предприятието се листва в NASDAQ. Най-големият единичен акционер става фондация, която вероятно е свързана с двамата останали основатели, но различни финансови хитрости в стил ИКЕА на практика правят невъзможно да се разбере дали това наистина е така.

2009 – Още една повратна точка! IT гуруто и любимец на медиите Марк Блек е назначен за нов изпълнителен директор. Той незабавно се захваща с осъществяването на виждането си за бъдещето – Облака. Клиентите няма вече да качват само критичния си бекъп при PayTag, ами ВСИЧКАТА си информация. Сървърните помещения ще бъдат премахнати от офисите и ще заплават в мрежата – или по-точно казано, в една от добре охраняваните гигантски сървърни зали на PayTag, които сега никнат като гъби в селските райони из цял свят.

Но той беше почти сигурен, че Играта водеше началото си много преди ’92, а PayTag изглежда всъщност са били съвсем легитимни в продължение на много години. Следователно пътищата им трябваше да са се пресекли някъде.

Играта например можеше да бъде таен финансист, появил се насред срива на IT сектора.

Алтернативно мистериозната фондация, която притежаваше мажоритарния дял акции, можеше в действителност да прикрива нещо значително по-неприятно от две алчни малки Кампрадчета, които не искат да плащат данъци.

Но най-сигурният начин да се поеме контрола вероятно не беше чрез дялово участие или поне не само.

Трябваше някой да присъства намясто, да следи дали всичко се изпълнява според желанията, което неочаквано го отведе до последната му теория.

Точно както той самият беше направил с ArgosEye, Играта предполагаемо беше вкарала троянски кон в PayTag. Нещо или някого който на повърхността изглеждаше като ценна придобивка, но всъщност прехвърляше със себе си нещо фатално отвъд стените. За да проработи тази тактика, троянецът трябваше да бъде внедрен в най-високото ниво на пирамидата. И в такъв случай имаше само един кандидат…

Марк Блек.

Именно под неговото ръководство компанията беше придобила наистина световен обхват. Облакът и сървърните ферми бяха части от виждането на Блек, а собствениците на PayTag изглежда му бяха предоставили пълна свобода на действие. И знаменитостите, и политиците обичаха захаросаното копеле, а на медиите им потичаха лигите на практика по всичко, с което той се захванеше. Изглежда никой не беше загрял кой всъщност беше Блек. Никой освен Хенрик HP Петершон.

Само ако можеше да си поговори малко с mr Black.

Око за око.

Играч срещу Играч…

Той дръпна за последно от цигарата и я изгаси в препълнения пепелник върху нощното шкафче.

Среща с Марк Блек. Това всъщност не беше лоша идея.

* * *

– Марк Блек, изпълнителен директор на PayTag и по този начин непряко нашият най-висш началник, както знаете, пристига тук само след две седмици…

Ребека изкара с кликване първата картинка от пауърпойнт презентацията си. Тя изобразяваше трийсетина души, облечени в бяло и носещи маски на Гай Фокс1717
  През 1605 г. група католици планират да убият английския крал Джеймс I, като взривят сградата на Парламента. Атаката е насочена срещу протестантската власт, която репресира католицизма. В символ на т.нар. Барутен заговор се превръща Гай Фокс, човекът, който е трябвало да запали фитила. И до днес, залавянето му се празнува в Англия на 5 ноември, като публично се изгарят чучела, носещи маска на Гай Фокс. През годините Фокс е бил изобразяван и в позитивна светлина, като най-скорошният пример са комиксът „В“ като вендета и филмовата му адаптация, където главният герой, борещ се срещу тоталитарно правителство, носи маска на Фокс. Впоследствие маската се превръща и в символ на Анонимните, интернет активистка група с анархистични възгледи, както и на различни антиправителствени протести по цял свят. – Б.пр.


[Закрыть] и издигнали плакат.

– Оценката на опасността в момента е определена като висока, което се дължи преди всичко на различните протести, на които сме ставали свидетели при други откриващи церемонии.

Тя превключи на следващата картинка с демонстранти, отвеждани от полицията.

– Частният самолет на Блек с регистрационен номер November Six Bravo ще се приземи на летище „Брома“ на двайсет и шести юни в 19:55 часа. Шелгрен и аз ще го посрещнем с аудито, Мршич и Пелебергс ще чакат пред терминал едно с втората кола. Отиваме директно до „Грандхотела“ и аз и евентуално Мршич ще се качим с Блек догоре. Това ще го решим по пътя. Блек очевидно не е очарован от идеята да има твърде много охранители около себе си… Разполагаме със стая 623 в същия коридор като апартамента на Блек и аз ще преспя там.

Изведнъж почувства устата си суха, направи пауза и отпи глътка от чашата вода на масата отпред.

– Тръгване към Крепостта в 06.15, двайсет и седми. Същите коли и екипажи като предния ден. Ръководителят на обекта, както и Антеа Равел от управителния съвет ще ни посрещнат…

Тя видя как няколко от охранителите си размениха погледи и продължи бързо, преди някой от тях да си е отворил устата.

– Церемонията по откриването започва в 09:30, а пресконференцията е директно след това. Въпроси дотук?

Никой от останалите шестима души в малката конферентна зала не помръдна.

– Добре – продължи тя. – Линд, ти и Гудмундсон ще ни посрещнете намясто. Говорил ли си с ръководителя на обекта?

Линд, жилав мъж със слънчев загар на четиридесет и нещо, прочисти гърло и се загледа в малкия черен бележник, който държеше на масата пред себе си.

– Да, всичко е изяснено. Трийсет журналисти са предварително регистрирани, после пристигат трупа местни политици, министърът на икономиката с антураж и няколко представители на някои големи клиенти. Общо шейсет и двама души, но може да бъдат малко отгоре. Трябва може би да добавя, че няма имена, които да будят подозрение. Естествено, проверихме всички…

Когато прегледът на ситуацията приключи, тя слезе по стълбите до долния етаж, поздрави няколко души, чиито лица разпозна, и се шмугна в претрупания малък офис на Мике. Той седеше наведен пред компютъра и едва погледна нагоре.

– Здрасти! – тя се наведе и го целуна бързо по бузата.

– Здрасти, Бека, добре ли мина всичко? – той се завъртя в стола.

– Да, посещението на Блек е под контрол.

– Хубаво, цялата фирма изглежда малко луднала. Събитие е, че реши да дойде тук толкова бързо след придобиването на компанията. Ще пътуваш ли с него горе до Крепостта?

Тя кимна едновременно с иззвъняването на мобилния му телефон.

Той го взе от бюрото и погледна екрана. После бързо се изправи.

– Сори, трябва да вдигна. Имаме адски много работа в момента, направо ни засипват с обаждания…

– Няма проблем, аз така и така излизах. Исках само да те питам за снимките…

– Снимките? – той вече беше направил крачка към вратата и вдигна телефона до ухото си.

– Тези, които направих в петък на микробуса. Щяхте да им правите пиксел амплификация или както там го наричате?

Телефонът продължаваше да звъни и тя ясно видя, че ситуацията го притесняваше.

– Аха, не, не стана. Виж, трябва да вдигна…

Тя му махна и излезе от стаята.

– Ало… Да, всичко се движи според плана… – чу го тя да казва, преди вратата да се затвори зад нея.

* * *

Той не смееше да си вземе собствен компютър. След два месеца като служител в ArgosEye предната зима беше научил колко много следи оставяше човек както в нета, така и на собствения си харддиск. Нямаше шанс дори да си помисли да ги покани на такава шведска маса.

Вместо това беше разработил стратегия, при която произволно сменяше различни компютри под наем. Кратки спирки, където минималните му интернет следи щяха да бъдат прикрити от тези на хиляди други. Или поне в това се убеждаваше самият той. В действителност трябваше да стои далеч от интернет. Да направи като беглеца Ерман, да отреже всичките си връзки с обществото, да се скрие в малка земеделска къщурка в гората и да води lowtech-life далеч под радара на Играта.

Но много бързо беше изоставил тази мисъл. Той беше дете на асфалта и животът на Скугсмуле1818
  Фантастичен герой, измислен от Йоста Фром с образователна цел. Скугсмуле живее в гората и според историята идва да играе и пее с децата, които са на лагер, и им разказва за природата. – Б.пр.


[Закрыть] със сигурност щеше да го убие. Точно както направи и с бедния Ерман…

Не, по-добре да действа хладнокръвно, да продължи да играе и да използва спокойствието, за да събере възможно най-много парченца от пъзела. Да се подготви колкото се можеше по-добре, така че да бъде в добра позиция, когато поискат отговори от него.

Или поне така го беше планирал зимата след срещата с Водача.

Мамка му, трябваше, естествено, да ограничи цикленето на Xbox и да се концентрира върху реалността значително повече, отколкото го беше правил досега. Но до момента, в който ченгетата разбиха вратата на апартамента му, тоталното затишие почти беше успяло да го убеди, че срещата в гората е била просто лош сън. Побъркана фантазия, родена от неговия fucked up, жаден за респект шибан мозък…

Но разбира се, той знаеше, че това не е така.

Твърде многото часове с контролера – или с пишката – в ръка правеха разконцентрирането лесно.

Бяха изминали шест месеца, откакто получи мисията горе в онова зловещо гробище за домашни любимци. Шест месеца измамно спокойствие и половината от времето за отдих, което му беше обещано.

Днес беше време за библиотеката на „Медборярплатсен“1919
  Голям площад (както и спирка на метрото със същото име) в „Сьодермалм“, Стокхолм. – Б.пр.


[Закрыть]. Най-далеч в единия ъгъл, откъдето можеше да вижда всички, които влизаха и излизаха, без те да го забележат.

Той плъгна малката USB памет в един от слотовете на компютъра и зачака да се отвори папката с файловете. После стартира програмата за защита, която беше най-горе в списъка.

Сканиране… моля, изчакайте, съобщи малък диалогов прозорец, едновременно с което един брояч започна да се върти. Обикновено отнемаше само минута да се сканира за шпионски софтуер или признаци за проникване. Петнайсет минути, никога не оставаше по-дълго, а като се имаше предвид развитието през последните дни, беше време да се ограничи още повече.