Текст книги "Измамата"

Автор книги: Андерш де ла Моте

сообщить о нарушении

Текущая страница: 19 (всего у книги 24 страниц)

27. Prineville

– Добро утро на всички. Името ми е полковник Андре Пелас и за съжаление, имам да споделя с вас тревожна информация. Изглежда съществуват планове в напреднала фаза за осуетяване на сватбата. Подозираме, че тези хора може да са замесени по някакъв начин.

Той кимна на Рунеберг, който смени картината.

На прожекционния апарат се появи снимка и тя несъзнателно прехапа долната си устна.

– Хенрик Петершон, псевдоним HP или 128-ми. Петершон има досие в полицията, включително за непредумишлено убийство. Заподозрян е за нападението в „Кунг-стредгорден“ преди две години, а освен това е, както може би знаете, издирван по подозрения за атентат пред „Грандхотел“ преди около седмица.

Тя видя как полицаите около нея кимат и направи всичко възможно да изглежда равнодушно.

– Другият е наш по-нов познайник.

Рунеберг смени снимката.

– Магнус Сандстрьом, в определени кръгове известен също и като Фарук Ал-Хасан. Сандстрьом вероятно е мозъкът зад автономна групировка, наречена Играта. Той е свръхинтелигентен, особено манипулативен и следва да се счита за много опасен. В момента издирваме интензивно тези двама господа и смятаме, че сме стеснили кръга около тях. Така че имаме добри шансове да ги заловим преди сватбата утре, но ако по някаква причина не успеем, всички ще получите техни снимки.

Той погледна към Рунеберг.

– Снимките са в папките пред вас заедно с карти, график и всички номера за връзка, включително мобилния номер на полковник Пелас – допълни Рунеберг.

– Благодаря, комисар. Нека пожелая успех на всички ви утре и да добавя, че лично аз, както и Държавният маршал и Негово величество кралят, сме много благодарни за усилията ви. Да се надяваме, че ни предстои тихо и спокойно денонощие…

* * *

Очи, ококорени като паници, зейнали усти, пребледнели лица.

Джеф избута техника и направи няколко решителни крачки надолу по малкото стълбище, водещо към дъното на залата. Револверът продължаваше да сочи към тавана.

– Кой е шефът тук?

– Аз – едър мъж с бяла риза с къси ръкави и калъф за писалка в предния ѝ джоб се изправи от офис стола си.

– Сядай! – Джеф насочи револвера към него.

Онзи се поколеба няколко секунди, но после се подчини.

Джеф продължи надолу по стълбите, докато стигна до работното място на мъжа. HP го последва бавно, докато се оглеждаше. Вътре нямаше камери точно както предполагаше…

Профсъюзите не обичаха хората да бъдат снимани, докато работят на бюрата си…

Двама от операторите размениха погледи, после нервни усмивки…

Джеф беше застанал пред компютъра на началника. HP остана малко по-назад, докато Джеф бавно разкопчаваше велкрото на единия от джобовете на гащеризона си.

– Ето.

Той извади голям USB стик и го остави на масата пред шефа.

– П-плъгни го, после стартирай файла на име Bamse.exe. След това ще получиш нови инструкции…

– Окей…

Началникът сложи ръка върху USB паметта и бавно я придърпа към себе си. HP хвърли бърз поглед през рамо. Забеляза погледите на останалите оператори.

Ужас?

Да, но това не беше доминиращото чувство. По-скоро…

Очакване…!?

Началникът се наведе напред към USB портовете отстрани на един от мониторите.

Ларинксът на Джеф беше като увеселително влакче. Револверът трепереше притеснително.

С периферното си зрение HP видя как техникът Йохен внимателно се приближи. Началникът обърна стика от правилната страна и го придвижи към USB порта. Когато се протегна напред, ръкавът на ризата му се плъзна нагоре и разкри долната част на татуировка. Капка пот се отдели от единия му бакенбард и си проправи път по бузата.

– СПРИ! – викна HP изведнъж.

Началникът се стресна и изпусна стика на бюрото.

– К-к’во? – Джеф се обърна към него.

– НЕ вкарвай паметта, чуваш ли… – изръмжа HP на мъжа, който отново беше вдигнал USB стика.

– А-ама чакай. Бамсе… – започна Джеф.

– Наистина ли вярващ, че може просто да пъхнем паметта с вируса ей така?

HP направи крачка напред и грабна USB стика от ръката на началника.

– Кажи ми какво ще се случи… – каза му той.

– К-к’во?!

HP извади електрическия пистолет от джоба си и натисна спусъка наполовина, което накара синята светкавица да подкара конвулсивния си танц между металните връхчета.

– Кажи какво ще се случи, ако плъгнеш този стик в системата, иначе ще изстрелям петдесет хиляди волта право в дебелия ти задник!

– Ъъх, ама чакай, значи… – запротестира мъжът.

HP го мушна с връхчетата в гърдите и той незабавно се разтърси в бурни спазми.

– АААААГГГЛГЛЛГГ!!

HP дръпна обратно електрическия пистолет и остави мъжа да се свлече на пода. Тялото му продължи да се гърчи няколко секунди, преди да застине. Из стаята се разнесе слаб мирис на изгоряла коса.

HP се обърна бавно и посочи с пистолета към техника, който веднага отстъпи.

– Каквоправишподяволите HP! – Джеф беше пребледнял, но HP го игнорира.

Настроението в стаята рязко се беше променило и страхът вътре почти можеше да се пипне.

Той направи няколко крачки нагоре по стълбите, спря пред най-близкия оператор и вдигна електрическия пистолет.

– Какво щеше да стане, ако бяхме плъгнали мемори стика?

– Системата щеше директно да се изключи… – отвърна мъжът моментално.

– Отлично, и какво още?

– Ъъ, лампите щяха да изгаснат, токът и асансьорите да спрат. Алармата, п-пазачите…

Мъжът преглътна два пъти, но HP размаха пистолета пред него, подканвайки го да продължи.

– Пазачите, ченгетата, военните… Всички!

HP обърна глава към Джеф. Но мисълта на планината от мускули изглежда изоставаше.

– Това е капан, Джеф. Знаели са, че ще дойдем, не е ли така?

Той премести пистолета по-близо до лицето на оператора и отново остави синия пламък да запращи между връхчетата.

– Не и така… – мъжът вдигна ръце и се облегна колкото може по-назад в стола. – Т-тунела, трябваше да дойдете през тунела… Всичко беше…

– Беше какво!? – Джеф изглежда си беше възвърнал говорната способност.

– Т-тест, един вид упражнение. Така ни казаха. Не…

Операторът надникна над парапета към трупясалия се началник, който беше започнал да хлипа в ембрионална поза.

– Т-така…

– МАМКА МУ! МАМКА МУ! МАМКА МУ!!!

Джеф изглежда не знаеше къде да се дене.

HP му даде няколко секунди да се поуспокои.

– Всичко отиде! Ако не плъгнем вируса, можем спокойно да…

Джеф клатеше бавно глава. Свали ръката с револвера към пода и HP видя как техникът Йохен предпазливо се премести малко по-близо.

– Само се успокой, Джеферсън – каза HP. – Състезанието не е приключило. Само дръж под око нашия герой ей там.

Той прибра електрическия пистолет, обърна гръб на Джеф и започна да бърника непропорционално голямата катарама на раницата.

Джеф погледна нагоре към Йохен, откри, че той се е приближил, и вдигна бързо револвера.

– Назад – изръмжа той.

Йохен вдигна ръце пред себе си:

– Успокойте се, момчета, нямате шанс – каза той с по-остра и далеч не толкова приветлива интонация като по-рано. – Успяхте да влезете противно на всички очаквания, поздравления. Но отрядът за бързо реагиране е горе. До този момент алармата вече се е задействала…

Той направи половин крачка напред.

– Джеф, нали така се казваше? Слушай, Джеф. Никога няма да успеете да саботирате системата. Обезопасена е срещу идиоти, при всеки опит да пъхнете нещо, тя ще се изключи. Освен това нямате къде да бягате…

Още половин крачка.

– Най-доброто, което можете да направите, е да се предадете!

Ръката на Джеф, държаща револвера трепереше още по-силно отпреди.

– От отряда за бързо реагиране сигурно вече са тръгнали надолу по стълбите. Ще нахлуят всеки момент и не би искал да те заварят с оръжие в ръка, схващаш ли?

Йохен направи още една стъпка напред, търсейки контакт с очите на Джеф. Протегна ръка към цевта на револвера…

– Хайде, Джеф. Обещавам да ти помогна. Всичко ще се наре… ГЛГРРГРРЛРРРР!!!

Електрическият шок накара мъжа да се разтресе като пневматичен чук. Устата му се отваряше и затваряше, очите така се завъртяха назад, че се виждаше само бялото.

HP остави пистолета, допрян до ръката на Йохен сигурно пет секунди, преди да се отдръпне.

На мига всички носещи мускули на мъжа спряха да функционират и тялото му се срина на пода. Вонята на урина се разнесе бързо из стаята.

– Това беше глупаво! – каза HP през зъби на изпадналия в безсъзнание служител, докато го подритваше с върха на обувката си.

– Вероятно военен или бивш такъв… – каза после на Джеф, но той изглеждаше твърде шокиран, за да реагира. – Никога не съм виждал техник с толкова чисти ръце. Няма мръсотия под ноктите или стари лекета от масло. Спазваше перфектна дисциплина по радиостанцията, а и говореше така по военно надуто. Баща ми звучеше така. Зелена светлина, подсигуря и господа, кой говори така? И естествено, идиотът нямаше как да не се направи на герой…

Джеф продължаваше да не отговаря. HP сви рамене и постави раницата на бюрото.

След два опита успя да се справи със сложната закопчалка с код и вдигна твърдия капак.

– Ето!

Извади бутилка вода и я метна на Джеф. Той улови бутилката и за секунда-две като че не знаеше какво да прави с нея. После мозъкът му най-накрая влезе в час, той издърпа тапата със зъби и отпи няколко големи глътки.

– Пичът имаше известно право – каза HP, поглеждайки към големия часовник на отсрещната стена. – Отрядът за бързо реагиране със сигурност е напът, вероятно имаме по-малко от десет минути.

Той извади гумиран преносим харддиск от раницата, а след това и чифт белезници.

– Предлагам да прибереш оръжието, Джеф, момчетата тук разбраха, че сме на сериозно – нали така?

Никой от операторите не каза нищо, но ужасените им погледи бяха достатъчен отговор.

HP остави харддиска на бюрото пред най-близкия оператор.

– Плътни го, ако обичаш…

Операторът се протегна към правоъгълния харддиск. Ръцете на мъжа трепереха толкова силно, че му беше трудно да вземе малкия кабел, който се подаваше от задната му страна.

– Ч-чакай! – Джеф изглежда отново проговори. Той прибра револвера в един от джобовете на гащеризона и направи две крачки към HP.

– Не можем да вкараме вирус. Нали сам го каза. Алармата…

HP кимна на оператора и махна леко с електрическия пистолет, за да подчертае заповедта си. Мъжът се наведе напред и плъгна кабела. Мониторите на бюрото пред него примигнаха. Цялата зала сякаш затаи дъх. Стрелката на стенния часовник отмери една секунда.

Две.

Няколко…

* * *

– Хубаво е пак да си при нас, Нормѐн – засмя се Рунеберг, докато вървяха по коридора. – Но все още не разбирам напълно. В смисъл, Хенрик Петершон е… – той спря за момент, докато отминат двама други охранители. – … брат ти. Защо искаш да…

– Всъщност е съвсем просто, Луде. Никой не познава Хенке по-добре от мен, никой друг не знае как действа той…

– Е, има известна логика в това, но какво ще стане, ако…

Те минаха покрай отворена врата и тя мерна Стигсон и Самер вътре заедно с трети мъж, когото разпозна мъгляво от телевизията.

– Готова съм да направя всичко необходимо, за да спра Хенке и тези, които стоят зад него – каза тя прекалено високо. – Но за съжаление, трябва да те помоля за още една услуга, Луде – добави тя, след като подминаха вратата. – И то много голяма…

* * *

Нищо не се случи.

– Отвори екселския файл, който се казва R-day. После ще направиш търсене на личните номера, изброени там – каза HP възможно най-овладяно. Сърцето му биеше толкова здраво в гърдите, че почти му се струваше, че може да види гащеризона да потреперва.

– Използвай базата данни на Крепостта. Досиета, резултатите от търсачки, глоби за паркиране, есемеси, телефони, имейли, фейсбук, медицински картони, шибаните им ICA карти, искам всичко!

Операторът отвори уста, за да каже нещо, но HP го прекъсна.

– Ако бях на твое място, щях да протестирам по-малко и да работя повече…

Той изпращя с електрическия пистолет на десетина сантиметра от лицето на мъжа.

Операторът помисли две секунди, после стисна устни и кимна. След това натрака няколко команди на клавиатурата.

– Разбираш ли, Джеф, няма да вкараме нищо. Те точно това очакват от нас – продължи HP, стараейки се да звучи значително по-спокоен, отколкото беше всъщност. – Вместо да действаме според първоначалния си план, да опитаме да разрушим нещо, което не може да бъде разрушено, и после да вдигнем ръце във въздуха – ще направим нещо напълно различно. Ще измъкнем нещо – нещо страшно ценно. Нещо, с което това място е бъкано, схващаш ли?

HP надигна вежди в подканваща физиономия.

– Информация – промълви Джеф. – Но това как ще ни помогне? Как малко крадена информация ще спре PayTag?

– Ей, в списъка има сигурно петстотин имена – прекъсна ги операторът.

– Почти позна, добри ми човече – усмихна се HP. – В първата част има сто имена. Всички редактори на всички вестници в Швеция, освен това шефовете на новинарските емисии на всички възможни телевизионни и радио канали, а накрая банда с фамилиите Бониер7777
  Бониер е шведски род от еврейски произход, чиито членове се занимават с книгоиздаване още от началото на 19-и век, а впоследствие се включват в дейността и на вестници, други масмедии, университети и публичната администрация. – Б.пр.


[Закрыть] и Валенберг7878
  Семейство Валенберг е виден шведски род, занимаващ се с банкиране от много поколения насам, а измежду членовете му освен това има и индустриалци, политици, дипломати и филантропи. – Б.пр.


[Закрыть].

– А във втората? – Джеф изведнъж придоби по-бодър вид.

– Във втория списък има 349 имена. Точно 3497979
  Броят на депутатите в шведския парламент. – Б.пр.


[Закрыть] – вече започваш ли да разбираш?

28. Ninjas

– Готов ли си за последното действие?

Джеф кимна.

– Добре, тогава тръгваме. Стискай палци! – той напъха харддиска в раницата, заключи капака и закопча металната катарама на гърдите. Успя да окачи картата за достъп със снимката на механика на едната презрамка. Синият пуловер беше два номера по-голям, а униформените панталони бяха напикани, но трябваше да свърши работа.

– Момчета, най-доброто, което можете да направите, е да лежите мирно под бюрата си около десет минути и да се стараете да дишате през носа – викна на мъжете в стаята.

Надяна предпазната маска на главата си, взе димката, скъса защитата и я запали. Минаха само трийсет секунди, докато стаята се изпълни с гъст лепкав дим.

Той отвори стоманената врата, запали нова факла и я хвърли във фоайето с асансьорите.

Изчакаха няколко секунди. В далечината запищя аларма.

– Сега!

Минаха през опушената зала. Едва виждаха собствените си ръце, а защитните маски не подобряваха особено нещата.

Джеф стъпи на пръсти и използва дръжката на револвера, за да строши глобуса на камера на тавана. После се добраха слепешком до единия край на залата, седнаха на пода и опряха гърбове в стената.

Точно до тях имаше метална врата със символа за стълбище и зелена табелка, означена авариен изход.

Чуха шумолене от другата страна на вратата, тропот на кубинки по стъпалата, пращене на радиостанции.

– Всеки момент – прошепна HP и извади белезниците от джоба си. – Fire at will, Джеф!

Джеф вдигна револвера към тавана и стреля два пъти. Каменните повърхности в стаята помогнаха за усилването на звука и го направиха още по-оглушителен.

– Стрелба! – изрева някой от другата страна на металната врата. – Пригответе се за нахлуване!!!

Джеф плъзна оръжието по пода и сложи ръце на гърба си.

HP му сложи бързо белезниците, но остави ключа в ключалката. В следващия миг вратата се отвори широко почти право в лицата им, приклещвайки ги в ъгъла.

През пролуката HP видя отряд въоръжени, облечени в черно мъже, носещи маски и шлемове, да се втурват вътре.

Двамата с Джеф продължаваха да се притискат към стената, за да бъдат възможно най-незабележими. Мъжете изчезнаха в дима, откъм стоманената врата на контролната зала се чуха кратки команди.

– GO! – изкрещя някой. Чу се трясък, когато нахлуха вътре, и в същия миг HP и Джеф се изправиха на крака, заобиколиха вратата и изтичаха на стълбите.

Втурнаха се нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж.

– Имаме макс две минути, преди да се усетят – изсъска HP през маската.

Вратата към приземния етаж беше отворена и те чуваха развълнувани гласове и пращене на радиостанции, идващи отгоре.

Спряха за няколко секунди на предпоследната площадка, за да си поемат дъх.

HP свали маската на Джеф.

– Последен напън, готов ли си?

– Йеп, но трябва да се ометем, преди да са намерили голия Йохен… – той кимна към прекалено голямата униформа на HP и като че ли искаше да каже още нещо, но HP вече го беше повлякъл нагоре по стълбите, хванал здраво белезниците.

Трима от облечените в черно гнездяха около вратата. Веднага щом HP и Джеф се приближиха, те вдигнаха автоматите си.

– Единият е заловен – изрева HP толкова високо, колкото можеше през предпазната маска. – Другият все още липсва. Покрийте вратата, за да не се изплъзне!

Мъжете се вторачиха в HP, местейки погледи между дрехите му, ID картата на гърдите и закопчаните ръце на Джеф.

После отстъпиха встрани и HP успя да се провре между тях.

Когато ги подминаха, един от мъжете го потупа по гърба.

– Изведи го отвън при останалите…

HP продължи през предверието, тикайки закопчания Джеф пред себе си като щит.

Избута настрани няколко пожарникари, парамедици и още куп други хора, които говореха или по радиостанции, или по мобилни телефони.

Насочи се към главния вход, вече можеше да види прожекторите отвън през стъклените врати.

Изведнъж някой го сграбчи отзад. Едър четвъртит тип, коса първи номер, костюм и мокасини.

– Това един от тях ли е? – излая мъжът на английски.

– Yes – изкрещя HP и опита да продължи, но мъжът продължаваше да го държи.

– Добра работа, момче. Как се казваш?

– Андерсон – викна HP през маската, опитвайки повторно да се отскубне от хватката на мъжа.

– Името ми е Томас, аз съм шеф по сигурността за целия PayTag. Потърси ме, след като го заключиш тоя тук, искам да чуя повече. Ти си точно такъв служител, каквито искаме във фирмата!

– Sure! – викна HP.

Мъжът отпусна хватката и HP и Джеф продължиха навън през входната врата.

Широката площадка беше пълна с коли. Полицейски автомобили, линейки, пожарни и няколко черни минибуса със затъмнени стъкла.

Имаше лампи навсякъде, прожектори от сградите, колите. Хора обикаляха и светеха с фенери, въпреки че лятната нощ не беше особено тъмна. Групичка облечени в черно полицаи с пълно бойно снаряжение стояха скупчени и си приказваха, но когато го забелязаха, веднага престанаха.

– Още един заловен! – викна HP. – Къде държите другите?

– Ей там в буса – каза единият от полицаите и кимна към автомобила малко по-нататък. – Ние ще го поемем този тук. Добра работа!

Двама широкоплещести полицаи пристъпиха напред и хванаха Джеф за ръцете.

В същия миг HP завъртя ключа и отключи белезниците.

Джеф се изстреля като ракета. Събори на земята двамата полицаи, които стояха право пред него, и продължи право през паркинга.

Краката му помпаха като бутала, завихряйки чакъла около стъпалата му.

– Той се измъква, измъква се – изрева HP и точно както се надяваше, ченгетата веднага го погнаха.

– Дръжте го, мамка мууу!

– Стой, стой, по дяволите…

Джеф продължи по пътя с поне десет полицаи по петите си!

HP изчака няколко секунди и се втурна към вана, който мъжът беше посочил, голям и черен, с двойни врати отзад, точно като тези, които бяха паркирали пред собствения му вход.

Той сви длан над задното стъкло и надникна през решетката. Нора и Хаселквистът седяха вътре един срещу друг, и двамата с ръце на гърбовете. Късмет, че запази ключа от белезниците… Устоя на изкушението да почука на стъклото и вместо това изтича към предната страна.

Ченгето на шофьорското място беше успяло да излезе наполовина от колата, когато HP навря електрическия пистолет в стомаха му. За разлика от двамата мъже долу в Крепостта полицаят нададе само изненадана въздишка, преди да се свие на земята. Вероятно батерията на пистолета вече почваше да издиша…

HP извлачи мъжа между две други коли и скочи на шофьорското място.

Нямаше смисъл да сваля раницата, освен това искаше да му е подръка за всеки случай.

Протегна ръка към стартера.

Мамка му, ключове ги нямаше, а не бяха и зад сенника!

Ченгето явно ги беше взело със себе си, как не се беше сетил. Но не смееше да слезе и да се разрови из джобовете на мъжа. Сви се под волана и откърти пластмасовия капак. Затърси правилните кабели, докато пулсът гърмеше в тъпанчетата му.

Това беше вторият ван, който свиваше днес, упражнението прави майстора.

Някъде далеч в мрака отвън прожекторите той чу вик, последван незабавно от други.

Вероятно ченгетата бяха настигнали Джеф и се опитваха да го преборят. Ха, успех…

Ръцете му трепереха от адреналин, но той ги принуди да се подчинят. Намери нужните кабели, уви ги и ги допря до друг, син кабел, който вече беше отделил настрана. Малка искра, после стартерът завъртя. Той натисна педала на газта. Веднъж, два пъти.

Двигателят тръгна с кашляне…

Когато погледна нагоре, видя четвъртитият шеф по сигурността да се задава, тичайки право към буса. Отзад го следваше цяла глутница ченгета с черни униформи. HP пришпори двигателя, огледа се и потърси най-бързия изход оттам.

Отляво пътят беше блокиран от две пожарни коли, отдясно пък от друг полицейски бус.

Единственият път за бягство беше право напред. Право в гъмжилото.

Сърцето щеше да изскочи от гърдите му.

Here goes!

Той даде газ, набивайки педала до дъно. Четвъртитият спря намясто и остана напълно неподвижен право на пътя на HP.

Двигателят на вана ревеше, разстоянието се смаляваше светкавично.

Двайсет метра.

Десет.

Мъжът не мърдаше.

HP стисна волана, търсеше заобиколен път, но не намери такъв. Премести левия крак на спирачката.

Четвъртитият не даваше никакви признаци, че възнамерява да се премести.

По дяволитееее!

В мига, в който HP отпусна газта, двама от полицаите се хвърлиха върху гардероба и го издърпаха встрани. Изведнъж пътят беше свободен.

– Chicken!!! – изкрещя HP и отново надъни педала до дупка.

Изведнъж усети бълбукане в гърдите, вкусът на адреналин пареше езика му.

Можеше да стане!

Можеше и да станеее!

Бусът летеше нагоре по рампата, връхлитайки нататък към портата.

Купчина ченгета в черно лежаха по средата на пътя до върха, но изглеждаха твърде заети с борбата с Джеф, че да забележат буса, докато ги заобикаляше.

HP прокара ръка по таблото, видя няколко копчета в горната част, които изглеждаха обещаващо, и натисна колкото се можеше повече от тях.

Сините светлини при предното стъкло замигаха, а секунда по-късно на помощ им се притече и сирената.

Портата беше започнала да се отваря още преди да влезе в полезрението му.

Мехурът в гърдите му се изду през гърлото му, достигна устата и в мига, в който бусът мина покрай решетката, той избухна в истеричен смях, от който почти му заглъхнаха ушите.

Elvis has left the fucking building!