Текст книги "Тайната на Ескалибур"
Автор книги: Анди Макдермът
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 4 (всего у книги 30 страниц)
4
Нина бързо скочи от стола си – отчасти от страх, отчасти за да избегне втори изстрел, ако убиецът я е взел на мушка.
Но лазерната точица примигна и изчезна. Нина се втурна към прозореца. В стъклото беше пробита дупка с широчината на пръста й. Зад нея, на покрива на Международния център, тя видя снайперистката – жена с изсечено лице и разрошена коса, боядисана в ярко оранжево, – която залюля пушката си и я хвърли надалеч през ръба на покрива на сградата.
– Хей! – извика някой зад гърба й. – Той ви открадна лаптопа!
Нина се обърна и видя един едър мъж, който тичаше към изхода с нейния макбук и диска. Огромната му ръка правеше машинката да изглежда не по-голяма от книга джобен формат.
Руст…
Един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че е мъртъв – очите му бяха широко отворени и застинали, а устата му беше полуотворена, като че ли се канеше да изкрещи. Но той нямаше да проговори отново – и тайната, която се канеше да сподели с Нина, в този миг излизаше през вратата.
– Обадете се на 911! – извика тя и хукна след брадатия мъж. – Какъвто и да е номерът тук, обадете се на полицията!
Огромният крадец се изгуби във вътрешността на хотела. Нина го последва. След нея тичаше млад мъж, нетърпелив да се прояви като герой. Но куражът му се изпари за миг, щом осъзна, колко е грамаден всъщност обектът на преследване.
– Повикахте ли полиция? – попита Нина, като видя телефона в ръката му. Той започна да набира номера на клавиатурата и леко забави скоростта си, зает с телефона.
Едрият мъж пред тях стигна до едно разклонение. Той също се забави, огледа се объркано във всички посоки, след което хукна надясно.
Нина зави зад ъгъла и се озова пред дубликат на коридора, който току-що бе напуснала. Една камериерка затваряше вратата на една от стаите и беше оставила количката с препаратите по средата на коридора. Брадатият мъж изкрещя нещо на чужд език – руски, помисли си Нина в мига, в който той връхлетя върху количката и разпиля по пода шишетата с препарати за почистване. Камериерката изпищя.
Мъжът погледна назад и видя Нина и спътникът й да тичат след него…
След което без видимо усилие вдигна цялата количка над главата си и я хвърли по коридора към тях.
– Господи! – Нина отскочи към една врата. Плитката ниша й осигури достатъчно пространство, за да избегне ръбестата ракета, но младият мъж нямаше такъв късмет, защото твърде късно вдигна поглед от телефона си. Количката го блъсна и го събори на земята, а останалото й съдържание се пръсна по пода.
Нина надникна в коридора, но брадатият не беше приключил. Този път той награби камериерката и хвърли пищящата жена към нея. Нина нямаше къде да се скрие. И двете жени се търкулнаха на пода сред остатъците от количката.
Нападателят им изръмжа доволно при вида на хаоса, който бе създал, после се обърна и отново побягна.
– Ти, кучи сине! – изпъшка Нина и се опита да се изправи. Камериерката изглеждаше повече уплашена, отколкото наранена, но младият мъж охкаше силно, стиснал здраво счупената си китка. – Добре ли сте? – попита тя жената, която замаяно и кимна в отговор. Нина посочи към ранения мъж. – Помогнете му!
Телефонът му лежеше на пода сред разпилените сапуни и шампоани, а екранът му проблясваше. Нина го грабна и хукна след гиганта.
Той стигна до друг кръстопът и изпадна в безизходица, главата му отчаяно се въртеше наляво и надясно. Нина осъзна, че той се е изгубил – беше попаднал в капана на абсолютната еднаквост на коридорите и очевидно не можеше да прочете табелите, които упътваха гостите на хотела през лабиринта.
Той обърна глава назад към нея и се намръщи, белегът на челото му се сгърчи и набръчка кожата на лицето му. Нина забави ход. Ако той решеше да смени тактиката си и да я нападне, вместо да продължи да бяга, тя нямаше никакъв шанс да му устои.
Но вместо това той й обърна гръб и побягна наляво. Сбърка пътя, помисли си тя, като прочете табелата преди да хукне след него. Щом не може да намери пътя, значи има шанс да го заловят преди да се измъкне или да нарани още някой.
Но тя се нуждаеше от помощ, от човек, който да успее да повали мускулестия гигант…
Когато телефонът иззвъня, Чейс се промъкваше с малкия Форд Фокус сред натовареното улично движение, а баба му седеше до него с пазарска чанта в скута си и още няколко, наредени на задната седалка. Той въздъхна и бръкна в джоба си.
– Би ли отговорила вместо мен, бабче? – попита той, като й го подаде. – Не искам да се забъркам в неприятности с полицията още на първия ден, след като се върнах в страната.
Той предполагаше, че звъни Нина, тъй като се съмняваше, че Холи ще успее да зареди новия си телефон толкова бързо, а вероятността Елизабет да му се обади, за да си побъбрят, беше изключително малка.
– Ооо, здравей, Нина – каза бабчето, което потвърди предположението му. След това се обърна към него и каза: – Нина се обажда.
– Така си и мислех – отвърна той, прикривайки обичайните саркастични нотки в гласа си. – Какво иска?
Последва цяла поредица от все по-изненадано звучащи аах! и оох! Чейс погледна леко встрани и забеляза как по лицето на бабчето се изписва изражение на пълно неверие.
– Какво? – попита той.
– Тя казва, че мъжът, с който е отишла да се срещне, е бил убит и тя преследва из хотела друг мъж, който й откраднал лаптопа.
– Ох, мам… че – изръмжа Чейс. Той настъпи педала за газта.
– Да ти кажа, въобще не останах с впечатлението, че тя обича да се шегува.
– Не се шегува – мрачно отвърна той. – Човек да не я заведе някъде!
Нина зави зад следващия ъгъл и се озова пред задънен коридор. Мъжът се беше спрял пред нея и гневно мърмореше нещо. Той се обърна и се втренчи в Нина.
– Ъъъ… здрасти – каза тя, ужасено осъзнавайки, че ролите им в това преследване са се разменили. Той пристъпи към нея. – Добре де, какво ще кажеш да ти оставя лаптопа? Застрахован е… мисля…
Мъжът отново пристъпи към нея. Нина уплашено отстъпи назад, подминавайки яркочервения пожарогасител, който висеше на стената.
Оръжие…
Тя го изтръгна от мястото му и го хвърли с всичка сила.
Той вдигна ръка, но беше твърде късно и пожарогасителят го цапардоса с металически звук право в лицето. Той политна назад…
И й се усмихна.
– Даааа… – измуча той в екстаз с окървавени зъби. Ненормалната му усмивка се разшири и очите му се втренчиха в нея.
– Ох, мамка му…
Той грабна пожарогасителя и го хвърли върху нея. Тя успя да го избегне, като се хвърли на пода, но краят на маркуча му я шибна по гърба. Пожарогасителят се удари с всичка сила в отсрещната стена и проби дупка в нея като куршум, а във всички посоки се разлетяха дървени и гипсови отломки.
Нина очакваше да я нападне докато е все още на пода, но вместо това чу изпращяване на чупещо се дърво. Погледна нагоре и видя, че той е избил с ритник вратата от пантите и е излязъл на аварийното стълбище.
Тя тръгна след него, мръщейки се на болката в гърба. Миризмата на храна, която се разнасяше отдолу, й подсказа, че се е запътила към хотелската кухня. В този миг се разнесе трясък от ритната с всичка сила врата, последван от гневни викове и металическа какофония от падащи тигани, съпроводена от изпълнен с болка писък.
Нина стигна до подножието на стълбищата. Вратата все още се люлееше лудо напред-назад като в кръчмите от Дивия запад. Тя скочи вътре и видя мъж, облечен в бяла униформа на готвач – обсипана с червени капчици кръв от разбития му нос – който се беше проснал на пода сред разпилени тигани, до една обърната количка. Другите от персонала отчаяно се опитваха да се отдръпнат навреме от брадатия мъж, който препускаше като луд към вратите в другия край на кухнята.
Тя прескочи падналия готвач и ритна един от падналите тигани, който се плъзна към отсрещната стена. Гигантът се обърна назад и я видя. Последва нова ругатня на чужд език, той изтръгна един сатър от говеждия бут на щанда до него и го хвърли по нея.
Нина изскимтя и се хвърли на пода, а острото парче стомана прелетя над главата й и се заби на два инча дълбочина в стената зад гърба й. Тя внимателно надникна иззад най-близкия тезгях и побърза отново да се скрие, след като бутът, последвал сатъра, отскочи от метала над главата й. Последваха нови кулинарни ракети – огромна консерва с готвен боб, цяла пуйка и стъклен буркан, който се пръсна при удара и я засипа с дъжд от кисели лукчета. По гърба й потече оцет и раната я засмъдя.
– Какво е това, по дяволите! Бой с храна? – изкрещя тя.
От другия край на кухнята се разнесоха нови крясъци, последвани от ужасния трясък на чупещи се порцеланови съдини. Нина се осмели да погледне отново над щанда и видя, че вратата се люлее, а по пода, край една обърната количка, се търкаляха разпилени чинии и купи. Мъжът беше изчезнал.
– Мамка му! – Тя скочи и изтича покрай кухненския персонал, плъзгайки се по начупения порцелан и влетя в хотелската трапезария. Брадатият явно вече се беше ориентирал и препускаше към изхода, водещ към рецепцията. Тя го последва.
Чейс профуча с пълна газ надолу по хълма покрай старата сграда на киното, като в бързината си да стигне до Нина, задейства и камерата за видеонаблюдение на пътя. Едва се сдържа да не изругае, като зърна двойното проблясване в огледалото за обратно виждане. На седалката до него бабчето се държеше с една ръка за дръжката на вратата, а с другата беше прегърнала здраво пазарската чанта.
Той премина по надлеза над пристана и започна да се изкачва по хълма към Международния център. Когато натисна рязко спирачки, за да завие към паркинга на хотел „Парагон“, той видя, че не е единственият, който се е разбързал – един блестящ черен кабриолет „Ягуар ХК“, управляван от жена с розово-оранжева коса, се плъзна пред него.
Някак си той знаеше, че тя е свързана с проблемите, в които се е забъркала Нина. Ако бабчето не беше с него, той щеше да забие форда право в ягуара, за да попречи на жената да влезе в паркинга, но сега можеше просто да седи и безпомощно да наблюдава как някакъв грамаден брадат тип изскочи от хотела и с един удар просна пазача на земята.
В ръка той носеше лаптоп. Това трябваше да е компютъра на Нина…
Ягуарът рязко спря. Мъжът отвори вратата и седна на пасажерското място – колата осезаемо клекна под тежестта му. Жената натисна педала за газта и рязко зави, отправяйки се обратно по пътя, откъдето беше дошла.
Нина изскочи от хотела и хукна към фокуса.
– Това са те, те го убиха! – извика тя, сочейки след отдалечаващия се ягуар. Накани се да отвори предната врата и да скочи в колата, когато забеляза, че мястото е заето.
– Опа!
– Помниш баба ми, нали? – смутено рече Чейс.
– Да, ами… – Ягуарът се изгуби от погледа им; тя отчаяно се загледа след него, след което отвори задната врата и седна в колата, като изтика пазарските торби настрани. – Измъкват се, давай, давай!
Чейс я погледна отчаяно.
– Нина, баба ми е в колата!
За голяма изненада и на двамата, бабчето се обади:
– Тръгвай след тях, Едуард!
Чейс повдигна изненадано вежди.
– Какво?
Бабчето постави пазарската чанта между краката си и се вкопчи здраво с две ръце в дръжката на вратата.
– Винаги съм искала да видя с какво внукът ми си изкарва хляба.
– Ама…
Тя му се намръщи свирепо.
– Едуард, измъкват се! Тръгвай веднага след тях!
Той даде газ.
– Това е много ши… ненормална идея…
След тези думи гумите на форда изсвистяха и той се устреми след ягуара.
5
Чейс излетя от паркинга на пълна скорост и рязко зави надясно.
– Какво става? – попита той Нина.
– Не знам – отвърна кратко тя.
– Много ми помогна!
– Жената застреля Бернд, а грамадният мъж ми открадна лаптопа. Мисля, че е руснак.
На кръговото движение пред тях ягуарът зави в погрешната посока. Една кола зави рязко, за да избегне сблъсъка и се удари в бордюра.
– Защо им е да ти крадат лаптопа?
– Онзи диск, който Бернд ми изпрати – каквото и да има на него, те го искат!
Преди да навлезе в кръговото движение, Чейс рязко натисна спирачките и колата поднесе. Съдържанието на пазарските чанти, които бяха натрупани върху задната седалка, се разпиля върху Нина.
– А какво има на диска?
– Не знам! Нещо, което е свързано с откриването на Екскалибур.
Ягуарът се отдалечаваше нагоре по хълма. Чейс се ядоса, че не е наел нещо по-мощно от семейния хечбек.
– Какво, за меча на крал Артур ли става въпрос?
– Не, за филма на Джон Борман! – сопна му се тя със саркастичен тон. – Да, за меча на крал Артур!
– Добре, пусто да остане! – Баба му го погледна укорително. – Извинявай, бабче. Накъде отива този път?
– Към горния край на града – отвърна бабчето, но Чейс вече не я слушаше. Вниманието му беше привлечено от свистенето на гуми и движението, което забеляза в огледалото за обратно виждане. Зад тях, от един страничен път, беше изскочил един черен джип „Гранд Чероки“.
Някой се показваше през прозореца до пасажерската седалка…
– Наведете се! – изрева Чейс, протягайки лявата си ръка, за да натисне надолу главата на баба си. Задният прозорец се пръсна на парчета, които се посипаха върху навелата се Нина.
Следващият куршум проби вратата на багажника и отскочи от твърдата пластмаса на задната седалка. Прегърбеният Чейс успя да зърне отражението на стрелеца с гладко избръсната глава в страничното огледало. Мъжът беше въоръжен само с пистолет, но от това близко разстояние той беше напълно достатъчен.
– Кои пък са тези, по дяволите? – изкрещя Нина.
– Още руснаци! – предположи Чейс. Едната група трябваше да извърши убийството и да отмъкне диска, а втората група трябваше да се погрижи никой да не им попречи да се измъкнат с плячката.
– Ох, страхотно! Предполагам, че не си си купил пистолет от супермаркета?
– Това е Англия! Единствените, които носят оръжие тук, са фермерите и хулиганите!
Светофарите отпред светнаха червено и трафикът замря, в съседното платно се спря един камион. Ягуарът рязко спря и направи остър завой надясно, като в нарушение навлезе в платно с еднопосочно движение. Чейс го последва отблизо, сменяйки като луд скоростите. Колата поднесе и Нина беше запратена към лявата врата, а върху нея се посипаха бутилки и пакетирани стоки. Фордът се тресеше, а гумите му търсеха сцепление с пътя, докато Чейс се бореше с волана, опитвайки се да се задържи на пътя.
Той погледна напред – и видя един автобус, който завиваше зад ъгъла. Стоповете на ягуара проблеснаха, жената с оранжевата коса зави и се качи на тротоара, като се засили към тесния проход между магазина и подредените на пътя конуси. Хора крещяха и отскачаха от пътя й, а ягуарът даде газ надолу по хълма.
– Дръжте се! – извика Чейс и подкара след нея.
– Много е тясно! – възпротиви се Нина.
– Щом те можаха да минат, значи…
Страничното огледало на пасажерската врата се удари в един стълб и излетя встрани сред дъжд от стъкла и пластмаса. Бабчето ахна уплашено.
– Добре де, трябваше да мина малко по-встрани – призна Чейс, докато прекарваше колата покрай подредените конуси към пешеходната алея зад тях. Той разпозна мястото – това беше краят на улицата, където беше купил телефона на Холи. Черното Чероки зад него забави ход, за да премине през прохода, като отърка едната си страна в стената на магазина.
Нина ужасено погледна напред, когато Чейс отново даде газ и започна като луд да натиска клаксона. Улицата все още бе пълна с народ, пазаруващите хора панически отскачаха от пътя, по който се надпреварваха двата автомобила.
– Еди, спри, преди да сме убили някого!
– Ако спрем нас ще ни убият! – извика той. Черният джип беше разхвърлял конусите и гологлавият мъж отново вдигаше пистолета си.
Ягуарът приближаваше края на пътя, без да спира да свири – не толкова от загриженост за живота на пешеходците, колкото от страх да не се забави, ако удари някой от тях. До него Чейс забеляза часовниковата кула, която се издигаше над площада почти право пред тях – край нея завиваше друга улица – но пътят им беше блокиран от други конуси, а изходът на пешеходната зона беше блокиран от огромна метална порта…
Жената с оранжева коса не намираше изход и затова насочи ягуара към портата и ускори. Хората отскачаха от пътя й, но един мъж се оказа твърде бавен и беше блъснат от автомобила, като влетя в „Бъргър кинг“ през прозореца. Чейс изкриви лице, а двете му пътнички изпискаха ужасено.
Приближаваха портата. Чейс погледна в огледалото за обратно виждане. Гранд черокито се приближаваше, но проходът беше тесен дори за кола, камо ли за грамаден джип като него – може би твърде тесен…
Джипът внезапно изостана, натискайки спирачки. Но се оказа, че проходът е точно толкова широк, колкото да успее да премине през него – съвсем скоро отново щеше да се включи в преследването.
Ягуарът профуча с ръмжене през Площада, размазвайки няколко стола пред кафенето преди да се блъсне в една търговска количка, и във въздуха като пеперуди литнаха ярко оцветени кашмирени пуловери. Пазарските сергии образуваха нещо като тунел в средата на площада и ограничаваха възможностите за бягство. Някъде в далечината се чу сирена – полицията идваше.
Жената също я чу и започна да търси изход. Всичките бяха запушени от хора, които се опитваха да избягат от колите. Чейс увеличи скоростта с намерението да се удари в задницата на ягуара и да го засили към един стълб.
– Дръжте се!
Тя го видя, че се приближава и скочи върху педала за газта, рязко завивайки надясно и прегазвайки една от сергиите с плодове. Цветна плодова вълна заля площада.
– Ох, проклятие! – изпъшка Чейс, който я последва през разбитата сергия. По предното стъкло започнаха да падат най-различни плодове, чиито имена той дори не знаеше. Едва успя да забележи през кашата, омазала стъклото, че ягуарът отново завива, закача един автобусен навес и пръсва на парчета стъкления му покрив, преди да излети от тротоара на пътя.
Той засили форда след него. Включи чистачките и успя да поизчисти предното стъкло. Тогава забеляза, че е излязъл на пътя, който заобикаляше парка. Ягуарът вече се отдалечаваше с пълна скорост.
Звукът на сирените внезапно се засили. Една полицейска кола, волво V-70, украсено с електриковите жълти и сини квадратчета, изскочи пред тях иззад ъгъла с примигващи фарове. Жената с оранжева коса промени посоката и отново се качи на тротоара, за да вкара ягуара в парка. Чейс я последва и измъченият форд отново се разтърси при удара с тротоара.
– Полицаите са тук! – възпротиви се Нина. – Нека те се заемат с това!
– Знаеш ли кого ще арестуват първо? Нас! – сопна й се Чейс. Полицейската кола с пуснат буркан изостана назад, а точно зад нея от входа на парка изскочи черокито.
Тесният път се раздели на две. Лявото платно сви на изток, през дърветата, но ягуарът зави надясно и се устреми към моста над реката. Той беше твърде тесен за кола и автомобилът изгуби едното си странично огледало, което се отчупи при удара в металния парапет. Един мъж, който тичаше по моста от другата страна, се спря и загледа изумено ягуара, който с рев се приближаваше към него. Успя да се осъзнае тъкмо навреме, за да скочи във водата.
Когато фордът стигна до моста, от двете му страни се разхвърчаха искри, а единственото останало странично огледало последва съдбата на своя събрат. Ягуарът стигна до кръстовище – пътят отпред беше блокиран от един камион за сладолед, а дясното разклонение водеше обратно към тълпите на площада. Затова той тръгна наляво, към морето…
Изстрели!
Три, четири, пет изпуквания изотзад. Но бръснатият мъж в джипа не се целеше в Чейс, а в полицията, като се опитваше да ги разкара от пътя си.
Кръв опръска предното стъкло на волвото, шофьорът му беше уцелен. Колата зави рязко и толкова силно се удари в единия от стълбовете край моста, че се усука край него и всичките й стъкла се пръснаха. Шофьорът на черокито видя, че пътят му е блокиран и скочи на спирачките, но не успя да го направи достатъчно бързо. Джипът блъсна полицейската кола и я размаза още повече в металния стълб.
Но това не успя да го извади от преследването. С пушещи гуми, разкъсана скара и увиснала броня, която се влачеше по земята, джипът рязко зави и се устреми нагоре по хълма, докато не стигна до разклонението и зави успоредно на трилентовия път.
Чейс продължи да гони ягуара. Хората продължаваха да отскачат от пътя на автомобилите и се хвърляха върху ниско окосената трева край пътя. Профучаха край едно голф игрище и пред тях пътят отново се разклони…
– Завий надясно! – заповяда бабчето.
– Какво? – Ягуарът беше завил наляво.
– Надясно пътят е по-кратък!
Надявайки се, че баба му е много по-добре запозната с местните пътища, Чейс подкара фокуса по десния път, без да сваля ръка от клаксона. Той обърна глава наляво и през дърветата забеляза проблясването на метал.
Далеч назад гранд черокито летеше надолу по хълма към втория мост и скоро отново щеше да се включи в преследването.
Бабчето се оказа права – пътят наистина беше по-кратък. Успяха да изпреварят ягуара. Пред тях Чейс забеляза надлеза над кея и хотела им от дясната му страна.
– Мамка му, движим се в кръг!
И двете коли се засилиха под надлеза, устремени към входа към кея, който се намираше директно пред тях. Оградите край пътя не им позволяваха да го напуснат, а и бяха изградени от тухли и цимент, така че нямаше начин да ги прегазят. Все повече сирени се приближаваха и шофьорката на ягуара трескаво се оглеждаше за изход.
В огледалото на Чейс изведнъж се появи гигантска блестяща решетка – обезобразената скара на черокито се приближаваше към тях.
Над главата му профуча куршум и проби дупка в предното стъкло. Бабчето изпищя.
– Еди! – извика Нина, когато той рязко зави към джипа, за да попречи на шофьора му да стреля отново. Засипаха я консерви и бутилки. – Добре ли си?
– Да! – едва успя да отговори той. Ягуарът стигна края на оградата и веднага го заобиколи, за да стигне до пътя, който минаваше край киното. Двигателят на джипа изрева зад форда. Ако Чейс избереше да последва ягуара, той щеше да изложи всички в колата на прицела на стрелеца…
Изведнъж Нина бе осенена от внезапно вдъхновение, тя грабна една консервна кутия и я хвърли през прозореца по предното стъкло на джипа. Изненаданият шофьор инстинктивно сви встрани.
Чейс веднага улови възможността и промени посоката на форда, за да заобиколи оградата и да настигне ягуара. Джипът поднесе и тежко се наклони на една страна преди отново да ги подгони.
Нина грабна най-тежкия предмет, който й попадна пред погледа – бутилка „Пимс“77
Пимс (Pirn’s) – марка алкохолни напитки – Б.пр.
[Закрыть]. Кехлибарената течност се плискаше във вътрешността й, докато колата криволичеше в опитите си да настигне ягуара. Нина се приготви да я хвърли…
Един човек пред тях отскочи встрани, разкривайки пред погледите им жена с бебе в количка. Чейс наби спирачките, отчаяно завъртя кормилото на колата… и попадна отново в обсега на стрелеца.
Изненадана от рязкото спиране, Нина хвърли бутилката. Малко не й достигна до джипа и тя се разби на пътя.
Гологлавият се прицели…
Предната гума на джипа мина през парчетата от счупената бутилка.
Гумата се взриви. Шофьорът изгуби контрол и започна като луд да върти волана, опитвайки се да накара двутонния джип да спре, но вече беше твърде късно.
Гранд черокито се преобърна и се плъзна, врязвайки се в стъклената фасада на сградата на киното. Удари се в една стена – и се взриви.
Огнен облак изпълни фоайето, цялата стена се срина и дъжд от стъкълца се изсипа върху крайбрежната алея.
– Дявол да го вземе, това си го биваше! – възкликна Чейс, като се обърна назад, за да погледне димящата сграда.
– Все е по-добре… – каза тихо баба му.
Ягуарът отново зави и стъпи на изхода от малък паркинг. Чейс осъзна, че от другата страна се намира пътя, където преди пет минути беше уловен от пътната камера – въпреки че му се струваше, че са минали часове. От тук до двулентовата магистрала, по която се излизаше от града, оставаха само две еднопосочни пресечки.
Той рязко зави след ягуара, осъзнавайки, че щом мощната машина се измъкне от криволичещите градски улици, той щеше да изгуби всички шансове да я настигне. Жената с оранжевата коса зави надясно и тръгна нагоре по хълма, далеч от градския център. Той я последва, като на косъм избегна сблъсъка с кола, която се спускаше надолу от хълма.
Чуха се нови полицейски сирени, които се приближаваха…
Първата пресечка. Ягуарът зави наляво, но зад Чейс се появиха две полицейски коли – едната зави в противоположната посока, за да му блокира пътя, а другата се опита да го притисне в капана…
– Мамка му! – изпищя бабчето.
– Бабче!? – извика шокираният Чейс, докато натискаше спирачките…
Фордът се плъзна и се заби в едната полицейска кола. Въздушните възглавници изскочиха със съскане и притиснаха пътниците към облегалките на седалките. Нина се хвърли на седалката точно преди сблъсъка и беше засипана от всякакви продукти.
Скоростта на автомобилите беше сравнително ниска, но въпреки това сблъсъкът разтърси Чейс. Той се поизправи докато възглавниците спадаха и видя баба си да се навежда до него.
– Бабче! Добре ли си?
Тя вдигна бавно глава.
– Мисля…
– Какво?
– Мисля, че малко се напишках.
Чейс едва не избухна в смях, но се сети за Нина. Той се огледа за нея и я откри вторачена в дулото на картечен пистолет МП-5.
И то не само един. Четирима полицаи с кевларени жилетки бяха заобиколили колата с насочени оръжия, с показалци на спусъците. Силите за бързо реагиране.
– Въоръжена полиция! – изкрещя единият от тях. – Горе ръцете! Веднага!
Чейс внимателно вдигна ръце и кимна към баба си да направи същото.
– Спокойно, момчета. Спрели сте грешната кола. Ние сме добрите.
– Млъквай! – Полицаят погледна към задната седалка на колата. – Ти, отзад! Покажи ми ръцете си, бавно! Изправи се!
Нина се подчини, отръсквайки стъкълцата от косата си, докато казваше на Чейс:
– А ти ми казваше, че Борнмът бил скучен…
