Текст книги "Тайната на Ескалибур"

20

Концентрацията на газ едва ли беше достатъчна, за да се подпали, но се получи и само след миг огънят се запромъква през тунелите към дълбоките джобове, наситени с метан, които се намираха в дълбините на Хълма. Те изригнаха и верижната реакция породи взривна вълна, която се понесе към изхода…

От тунела изригна горещ въздух, Круглов и неговите бандити бяха засипани от пръст и изпопадаха по земята. Само след миг огнената топка избухна през отвора като дъх на разярен дракон. Круглов успя да се отмести встрани, закривайки лицето си с ръце, но един от хората му закрещя ужасено, след като дрехите и косата му пламнаха.

Чейс скочи на крака и потъна в облака от горещ въздух и бушуващ огън, заби юмрук в лицето на Йорги и го запрати надолу по хълма. Мичъл сграбчи Екскалибур и замахна към Дина, избивайки пистолета от ръката й с тъпата страна на острието. Оръжието падна в тревата. Той го грабна и скочи на крака.

Нина също се изправи, хвана една лопатка, замахна с нея като с брадва и я заби в слабините на един от другите бандити. Той нададе сподавен вик, залитна и се претърколи през ръба на терасата. Тъкмо се канеше да халоса и Круглов с лопатата, когато Мичъл дотича до нея и я хвана за ръката.

– Хайде! Трябва да тръгваме! Веднага! – Тя хвърли лопатата по един от другите руснаци, поваляйки го на земята.

Чейс видя, че Круглов е изпуснал пистолета си на земята, приготви се да се хвърли върху него и забеляза Мичъл, който буквално влачеше след себе си Нина по терасата.

– Еди, размърдай се! – изкрещя американецът.

Чейс се поколеба за миг, след което хукна след тях.

– Ти имаш пистолет! – извика на Мичъл, след като ги настигна. – Застреляй ги!

– Много са! Трябва да се махаме от тук!

Чейс не беше съгласен – въпреки че бяха повече на брой, хората на Круглов бяха объркани и още не бяха започнали да се съвземат. Но тъй като пистолетът беше у Мичъл, Чейс нямаше друг избор, освен да ги последва.

Те хукнаха по терасата към стръмния северен склон на Хълма. Въпреки стръмния терен, пред тях стояха няколко крави, стреснати от шума. След като заобиколиха нервните животни, Чейс се обърна назад. Круглов се беше изправил и раздаваше заповеди. Подчинените му хукнаха след тях.

– Джак, стреляй!

– Искаш да застрелям кравите?

– Не! Стреляй над главите им, подплаши ги!

Мичъл насочи пистолета във въздуха и стреля три пъти. Кравите веднага изпаднаха в паника, и препуснаха в тромав галоп по-далеч от шума…

Право към руснаците.

Круглов забеляза приближаващите се полудели от страх животни и без да се колебае, скочи от терасата и се затъркаля надолу по хълма. Останалите реагираха по-бавно, Дина се поколеба за миг, след което последва примера на Круглов и се хвърли надолу по хълма. Максимов се спря, сякаш не можеше да повярва на очите си, а другите двама побързаха да сменят посоката и хукнаха обратно по терасата.

Не можаха да стигнат далеч.

Дори някой с габаритите и силата на Максимов не може да спре препускаща крава – което не го спря да се опита да сграбчи водачката на стадото, която профуча покрай него, заслепена от страх. Тя го повлече със себе си, докато най-накрая той не я пусна и не излетя встрани, събаряйки един от бягащите мъже. Двамата се затъркаляха надолу по склона и се спряха в подножието му.

Кравите продължиха да препускат. Другият руснак се обърна назад и имаше време само да изкрещи, преди две от животните да връхлетят върху него, по едно от всяка страна, и да го стъпчат до смърт.

– Като са толкова мууудни, намериха си го! – каза Чейс със зловеща усмивка.

Нина реагира с отвратено изпръхтяване на каламбура му.

– Къде отиваме сега?

Мичъл кимна с глава, докато заобикаляха Хълма. Пътеката водеше през полето. На края й се виждаше телената ограда с портал, отвъд който започваше път. На пътеката стояха объркани няколко туристи, които не знаеха как да реагират на неочаквания звук от изстрели.

– Ако успеем да си намерим кола, ще се махнем от тук и ще повикаме подкрепление. Ще се обадя в посолството, те ще уведомят англичаните и за двайсет минути ще ни осигурят въоръжени части, хеликоптери, всичко, от което се нуждаем.

Те хукнаха през полето. Нина се обърна, за да види какво става отзад. Останалите руснаци продължаваха да ги преследват.

– Стига да оживеем още двайсет минути!

– Трябва! – Стиснал меча с едната си ръка, Мичъл използва другата, за да се прехвърли през портата. Чейс изчака Нина да я прескочи, след което сам преодоля препятствието.

– Така, сега кола. – Нина се огледа. Бяха се озовали край тесен селски път. В единия му край бяха паркирани две черни беемвета; това сигурно бяха колите на руснаците. – Можеш ли да ги подкараш?

Мичъл поклати глава.

– Не за толкова кратко време. – Единственото друго превозно средство, което се виждаше, беше един стар небесносин микробус фолксваген. Те размениха разочаровани погледи. – Не бих си избрал точно това…

Но нямаха друг избор. Круглов и останалите се приближаваха.

Хукнаха към вана. Пасажерската врата беше отворена и отвътре се разнасяха лениви облаци дим. Чейс отвори шофьорската врата. Младеж и девойка го изгледаха със замъглени от марихуаната очи.

– Здрасти, здравейте – каза Нина. – Трябва да вземем на заем колата ви.

– Съжалявам, но не мога да ви я дам – отвърна апатично мъжът и префърцуненият му акцент подсказа, че изборът му на кола е признак на моден писък, а не на финансови затруднения. – Разбирате ли, съществува едно нещо, наречено лична собственост и…

Мичъл измъкна пистолета.

– Излизай от шибания микробус!

Младата жена изпищя и излетя от фолксвагена, мъжът вдигна ръце и побърза да се измъкне след нея.

– Добре де, взимайте я, не ми трябва чак толкова, само не ме наранявайте!

– Разкарай тоя боклук – изръмжа Чейс, като грабна димящата цигара марихуана от пепелника и я метна към пътя. После седна на шофьорското място и потърси ключовете, които откри на таблото. – Скачайте вътре!

Нина седна на предната седалка, а Мичъл отвори задната врата и скочи вътре. Задната част на микробуса беше превърната в мъничък апартамент, с легло, малка маса и дори походна газова печка. Той остави Екскалибур на леглото и приготви пистолета.

Чейс запали колата. Стартерът прецъка няколко пъти, преди да се чуе характерния звук на двигателя на фолксваген. Той даде газ, превключи със замах на първа скорост и отпусна съединителя. Фолксвагенът потегли едва-едва, но поне се движеха.

Поглед в огледалото за обратно виждане…

– Главите долу! – изрева той и се сви в седалката си, подкарвайки микробуса по тесния път. Нина се сви на кълбо, Мичъл се просна на пода зад нея, а задното стъкло се пръсна на парчета. Руснаците ги засипаха с автоматичен огън. Монтираният отзад двигател пое няколко куршума, които изчаткаха по цилиндричния блок и разкъсаха бронята. От разкъсаните възглавници се разхвърчаха пера.

Чейс продължаваше да кара, превит на две. Криволичещият път беше толкова тесен, че микробусът почти го изпълваше целия и близките храсти го шибаха отстрани. Ако срещу тях се появеше друга кола, щяха да се окажат в капан.

Стрелбата спря. Чейс надигна глава, за да погледне в огледалото. Руснаците тичаха към беемветата. След миг пътят зави и те изчезнаха от погледа им.

Нина се изправи внимателно.

– Добре ли сме?

Мичъл се изправи на колене зад нея, отупвайки се от перата.

– Да, но ония ще ни настигнат много бързо. Ще се обадя в посолството. – Той извади телефона си.

– А ти? – обърна се Чейс към Нина. – Добре ли си?

– Да, но… – В този миг напълно осъзна случилото се. – Господи! Клоуи. Те я убиха пред очите ни! За нищо!

– Круглов е абсолютен психопат – каза Мичъл, вдигайки поглед от телефона си. – Но при все това е и умен, предпочита да не оставя никакви свидетели.

– Той, изглежда, те познава – отбеляза Чейс, като отново зави и пое по пътя към Гластънбъри.

– Срещали сме се. За съжаление. – Чейс се накани да го разпита за подробностите, но в този миг Мичъл се свърза. – Пийч? Мичъл се обажда. Имаме проблем – трябва веднага да се свържеш с англичаните и да ни осигуриш подкрепление. Спешно е, да. Обстрелват ни и преследвачите скоро ще ни хванат. Колата ни не е от най-мощните.

– Кажи да изпратят полиция на Хълма на Гластънбъри – каза Нина, обръщайки се назад. – Там беше извършено убийство.

Мичъл кимна и предаде информацията, след това слуша известно време, преди да отговори:

– Добре. Просто трябва да стоим далеч от тях колкото можем. Намираме се в син микробус фолксваген, пътуваме към северната част на село Гластънбъри, движим се на запад. – Той отново се заслуша, след което каза: – Добре – и прекъсна разговора.

– След колко време? – попита Чейс.

– Зависи колко са бързи твоите хора. Двайсет минути, може би петнайсет.

Нина засече проблясъка на метал зад тях.

– Много е! – И двете беемвета се приближаваха с бясна скорост към тях.

Мичъл разчисти остатъците от счупеното задно стъкло с пистолета си и се сви. Първото беемве се приближи, Круглов се показа през прозореца на пасажерското място и се прицели…

Мичъл стреля пръв – но не в Круглов. Вместо това отправи шест бързи изстрела към шофьора му. Стъклото се пръсна и навсякъде се разхвърчаха кървави парченца.

Беемвето кривна встрани. Круглов се скри в кабината и сграбчи волана, но беше твърде късно. Колата полетя неуправляема по стръмния, обрасъл път, прегазвайки храсталаците по пътя си, като накрая се заби в едно дърво и се обърна по покрив. Всички прозорци се пръснаха на парчета.

Нина зърна зелената коса на Дина, която се опитваше да се измъкне през задния прозорец. Водачът на второто беемве рязко наби спирачки, за да избегне сблъсъка. Обърнатата кола беше блокирала отчасти пътя. За миг Нина си помисли, че това е краят на преследването, но Круглов изпълзя от смазаната кола и яростно замаха с ръце към втората кола да продължи. Беемвето мина покрай обърнатата кола, като я закачи и я натика още по-навътре в храсталака.

– Може би сега не е подходящият момент – обади се Мичъл, – но трябва да ви кажа, че са ми останали само два патрона.

Нина си спомни за внезапния край на преследването с гранд черокито в Борнмът.

– Има ли някакви бутилки отзад? Можем да ги нахвърляме по пътя и да им нарежем гумите!

Мичъл отвори малките шкафчета под масата и леглото.

– Пластмаса, пластмаса, метал – каза той, хвърляйки предметите настрани. – Няма никакво стъкло, по дяволите! – Отметна покривката на леглото и във въздуха се разхвърчаха пера. – Нищо!

Чейс обаче си имаше по-сериозна грижа.

– Мамка му! – изпъшка той, забелязвайки Т-образното кръстовище на пътя пред тях. – Дръжте се!

– За какво? – извика Нина. – Това нещо ще се разпадне всеки момент!

Чейс беше принуден да натисне спирачките, защото завоят беше твърде остър. Фолксвагенът се наклони като кораб в бурни води. Клоните на дърветата одраха стените му когато бусът поднесе, но Чейс успя да го изправи. Отпред видя кола – не, колона от коли, които едва пъплеха зад нещо, което беше скрито от погледа им.

От другата страна не се забелязваше никакъв трафик – поне засега. Той натисна до дупка съединителя и превключи скоростите. Двигателят на микробуса забръмча като ядосани оси, затворени в метална кутия. Четиридесет мили в час, петдесет, стрелката на скоростомера се отместваше болезнено бавно, докато те приближаваха едва влачещите се автомобили.

– Идват! – предупреди ги Мичъл и отново вдигна пистолета си. Беемвето взе завоя с пушещи гуми.

Двете коли пред тях се движеха с по-малко от трийсет мили в час. Чейс ускори, за да ги изпревари, и натисна клаксона. Фолксвагенът се движеше с петдесет и пет мили в час и не можеше да вдигне повече. Беемвето бързо го настигаше.

Широкият завой изведнъж се изправи и те видяха една кола, която се беше устремила право срещу тях.

Беемвето ги притисна отзад и те се оказаха в капан…

Продължавайки да натиска клаксона, Чейс отчаяно зави наляво, врязвайки се в трафика, като закачи вратата на едно рено меган – разнесе се стържене на метал. Нина изпищя, когато прозорецът на пасажерската врата се пръсна, обсипвайки я със стъкълца. С приближаващия се фиат се разминаха на косъм, фолксвагенът дори се разклати от вихъра, причинен от скоростта му.

Чейс изкриви лице, натисна педала на газта и отново навлезе в платното за насрещно движение.

Шофьорът на реното натисна рязко спирачки и колата отзад се заби в него.

В същото време паникьосаният водач на фиата също наби спирачки, колата се завъртя и блокира пътя, като не остави никакви възможности за беемвето.

То се заби челно в една кола и я запрати към загражденията. Фиатът се закачи в беемвето и откърти задната му броня. Руснакът се завъртя и се спря напречно на пътя.

– Господи! – ахна Нина. При сравнително ниската скорост, с която се движеше автомобилната колона, едва ли някой беше пострадал сериозно, но със сигурност някои от хората щяха да са доста разтърсени.

Мичъл явно не споделяше загрижеността й.

– Прецакахме ги! – извика той.

– Да, но за колко време? – попита Чейс. Ако беемвето не беше пострадало сериозно от удара, на шофьора щяха да му бъдат достатъчни броени минути, за да се съвземе, да запали двигателя и отново да започне преследването.

Той погледна напред. Приближаваха се бързо към началото на колоната. Колите бяха задържани от някакъв воксхол вектра, управляван от възрастен мъж, който като че ли тотално пренебрегваше съществуването на каквото и да било извън стесненото му полезрение. Въпреки че нямаше желание да въвлича в преследването случайни свидетели, Чейс сви рязко в лявото платно на сантиметри от воксхола, с надеждата да стресне възрастния човечец и да го накара да погледне в огледалото за обратно виждане.

Пътят отпред беше чист и прав – от двете му страни нямаше нито разклонения, нито огради или дървета. Беемвето отново беше в движение и бързо се приближаваше – черната пантера се готвеше да нанесе удар. Мъжът, който се беше подпалил на хълма, се подаде през прозореца и се прицели…

Мичъл стреля. Куршумът улучи предното стъкло на беемвето, счупи го, но не улучи мъжа зад волана. Руснакът отвърна на стрелбата. Мичъл се хвърли на пода, а по стените на микробуса се появиха нови дупки от куршуми.

Стрелбата спря. Чейс погледна в огледалото. Стрелецът се беше прибрал в колата и презареждаше.

Беемвето се приближаваше все повече, подготвяйки се да се забие в тях…

Пътниците във фолксвагена подскочиха от удара. Микробусът се поднесе към оградата и Чейс едва успя да го изправи, когато беемвето отново ги удари отзад.

Стрелката на скоростомера подмина шейсетте, навлизайки бързо в непозната територия, а ревът на двигателя на беемвето вече изпълваше кабината. Воланът подскачаше в ръцете на Чейс, колата започна да се тресе. Той се опитваше да я задържи в права линия. Ако изгубеше контрол, микробусът щеше да се преобърне.

Той погледна напред и видя края на пътя, който бързо се приближаваше. Право пред него, от другата страна на Т-образното кръстовище, се виждаше тухлената стена на някакъв хамбар.

– Мамка му!

В огледалото за обратно виждане вече се забелязваше само покривът на беемвето, шофьорът му продължаваше да им налита като побеснял булдог…

– Джак! – извика Нина. – Направи нещо!

– Остана ми само един куршум! – оплака се Мичъл, но въпреки това коленичи и се прицели в шофьора. Внезапен дъжд от куршуми, изстреляни от другия руснак, го принуди отново да се просне на пода. – По дяволите!

Правият път свършваше. Нина се обърна назад и зърна газовата печка, която се беше катурнала на една страна.

– Печката! Хвърли я върху тях!

Мичъл я погледна объркано.

– Какво?

– Хвърли я – и стреляй в нея!

На лицето му се изписа разбиране. Той сграбчи падналата печка и я хвърли през задния прозорец.

Руснакът тъкмо се канеше да стреля по него, когато газовата бутилка се удари в напуканото предно стъкло и заседна наполовина в него, стърчейки навън като дебела синя муха. Очите му инстинктивно се отместиха към нея…

Мичъл стреля.

Куршумът прониза цилиндъра и излезе от другата му страна – през предното стъкло. Горещото олово подпали газта.

Бутилката избухна между двамата мъже и шрапнелите разкъсаха телата им миг, преди да бъдат изпепелени от огнената стихия. Колата рязко зави, удари се в едно дърво и се преобърна в тесния път под дъжд от пламтящи останки.

Чейс скочи върху спирачките. Гумите изпищяха заедно с пътниците във фолксвагена, който се плъзна към стената на обора с пушещи гуми…

Последва сблъсък.

Но скоростта им едва ли беше по-висока от пет мили в час. Плоската предница на буса се блъсна в тухления зид, след което колата отскочи назад и спря.

Чейс се свести, наведен над кормилото и натискащ с всичка сила спирачката. Обърна глава и видя Нина, която примигваше срещу него от пода пред пасажерската седалка.

– Значи… още сме живи, нали?

Мичъл се обади иззад седалката й.

– Повече или по-малко – рече той, като се закашля от задушливия пушек от изгорелите гуми, който проникваше през счупения прозорец. Той се надигна и погледна назад. Горящата купчина останки от беемвето се намираше на около петдесет фута от тях и блокираше пътя. – Но те май не са.

– Страхотно. – Двигателят беше спрял, но за изненада на Чейс заработи в мига, когато завъртя ключа. – А сега какво?

Мичъл потършува за телефона си.

– Първо ще се махнем от тук, в случай, че Круглов е намерил друга кола. Аз ще се обадя пак в посолството, за да ни изпратят хеликоптер. – Той намери телефона си, но продължи да се оглежда с тревожно изражение на лицето. – Мамка му! Къде е мечът?

– Тук е – каза Нина, като се настаняваше обратно на седалката си. Екскалибур се беше плъзнал отдолу. Тя го вдигна. – Хей, вече не блести!

– Може би защото не се намираме близо до някоя енергийна линия – предположи Мичъл, докато натискаше бутона за повторно набиране. – Земната енергия като че ли следва някакви природни течения; може би се намираме твърде далече от тях, и мечът не може да ги улови.

– Ох, както и да е – въздъхна Нина, твърде изтощена от преследването, за да се заинтересува от теориите му. – Нали е при нас.

Чейс превключи на задна скорост. С легендарния меч на крал Артур в ръцете на Нина, те поеха по тесния селски път.