Текст книги "Тайната на Ескалибур"
Автор книги: Анди Макдермът
Жанр:
Триллеры
сообщить о нарушении
Текущая страница: 17 (всего у книги 30 страниц)
– Като че ли се е запътил за Лестър скуеър – каза таксиметровият шофьор. Движеха се като костенурки, бавно дори за лондонските стандарти, тротоарите бяха пълни с народ.
– Какво става? – попита Нина.
– Филмова премиера в „Емпайър“, госпожице. По-рано докарах две момичета – искаха да видят онзи американец, който играе в него, как му беше името, онзи с големите зъби. Грант Торн май. Жена ми го харесва, но според мен си е просто поредният силиконов американец. Не се обиждайте, госпожице.
– Аха. Хей, той спира – каза Нина, забелязвайки, че другото такси отбива встрани.
– Спрете тук – каза Чейс на шофьора. Таксито рязко спря до тротоара, докато Мичъл излизаше. Чейс плати на шофьора. – Задръжте рестото.
– Благодаря, приятел – отвърна шофьорът. Нина отвори вратата и видя Мичъл, който потъна в тълпата. – Дано хванете крадеца!
– Можеш ли да се ориентираш тук? – попита тя, докато двамата с Чейс тичаха след Мичъл, опитвайки се да не го изгубят в тълпата.
– Горе-долу. Докато бях със София, живеехме в Лондон.
– Така ли? Хм. Никога не си ми го казвал.
– Не може ли да не започваме пак? – Те излязоха на Лестър скуеър. Северната му част беше преградена и образуваше алея, която водеше към кино „Емпайър“. От двете й страни се бяха струпали зяпачи. Една лимузина спря до червения килим, започнаха да проблясват светкавици и момичетата запищяха неистово. Но ентусиазмът им бързо изчезна, когато пасажерите излязоха навън – изглежда, не бяха достатъчно известни, за да заслужат приветствия.
Нина погледна към киното. Огромен билборд обявяваше на света, че тук се прожектира „Морска буря“, лицето на настоящия любимец на Холивуд Грант Торн доминираше на фона на бурно море, експлодиращ хеликоптер и сладострастна млада жена по бански.
– Това е твоят тип кино – саркастично подметна тя. След това вниманието й беше привлечено от тълпата: по-точно от броя полицаи и охрана в и извън кордона.
Чейс си помисли същото.
– Ако наистина възнамерява да предаде меча на хората на Васюкович, избрал е много добро място да го направи. Пълно е с народ и с ченгета – така вероятността просто да го убият и да грабнат меча е минимална.
Мичъл се отправи на юг покрай парка, към центъра на площада. Въпреки че тълпата тук далеч не беше толкова голяма, както тази пред „Емпайър“, все пак имаше много народ, тъй като на Лестър скуеър имаше още няколко киносалона, както и много барове и ресторанти. Той стигна до югозападния ъгъл на парка и се спря пред статуята на сър Исак Нютон на входа му.
– Мамка му – промърмори Чейс. – Ако продължаваме да вървим напред, ще ни види. Връщай се, да влизаме в парка.
– Ами ако го изпуснем?
– Не ми изглежда като човек, който се кани да ходи някъде. Хайде.
Те се върнаха назад, влязоха в парка през северозападния му вход и тръгнаха бързо по диагоналната алея през центъра му, подминавайки серията със сувенири, над която се развяваше Юниън Джак1818
„Юниън Джак“ е традиционното неформално име на националното знаме на Великобритания, (вместо официалното Юниън Флаг – Знаме на Съюза) – Б.пр.
[Закрыть]. За голямо облекчение на Нина, тя отново забеляза Мичъл, който продължаваше да стои до статуята. Но само след миг замръзна на мястото си и сграбчи Еди за ръката, защото беше забелязала още някого.
– Еди!
– Ох, мамка му! – изпъшка Чейс и бързо се обърна с гръб към Максимов, който пресичаше площада. – Видя ли ни?
Нина внимателно надникна през рамото му.
– Не, продължава да върви към Джак. Господи, онази кучка е с него!
Чейс проследи погледа й и видя Дина да се появява до будката за билети на южния край на парка; зелената й коса грееше на уличното осветление. Тя също вървеше към Мичъл. Той осъзна, че се намират на опасно открито място – ако някой от руснаците отместеше погледа си от Мичъл…
– Бързо, да се скрием зад онова дърво!
Те застанаха зад дървото, на по-малко от двайсет фута зад Мичъл и двамата руснаци, които се приближаваха към него. Мичъл ги забеляза, но не помръдна от мястото си.
– Виждаш ли и други наоколо? – попита Чейс.
Той внезапно усети как Нина се напряга зад гърба му.
– О, да – каза нервно тя. – Еди, целуни ме! Бързо!
Чейс се обърна – и Нина се впи в устните му, като бързо го завъртя на другата страна. Круглов се намираше само на няколко фута от тях, от другата страна на парапета. Той мина край тях, погледна към нея и продължи да върви към Мичъл, зървайки само тила на Чейс на светлината на уличните лампи.
Нина завъртя Чейс до край, преди да го пусне.
– Много добре се целуваш, когато си изплашена – каза тихо той. Тя го плесна по ръката и двамата съсредоточиха вниманието си върху руснаците.
– Здрасти, Джак – каза Круглов, когато застана пред Мичъл. Дина и Максимов чакаха наблизо, вперили студени погледи в американеца.
– Алексей – рече Мичъл. – Ще ми кажеш ли какво търсиш тук, по дяволите?
– Мислех да те питам същото. – Круглов бавно заобиколи Мичъл, без да сваля поглед от кутията в ръката му. – След онова, което се случи в Австрия, започнах да се съмнявам в твоята лоялност. Затова реших лично да се погрижа за нещата.
– Казах на Леонид, че ще му занеса меча – сопна се Мичъл. – Той ми вярва – как така ти не можеш?
– Исусе! – прошепна шокираната Нина в ухото на Чейс. Всичките й страхове се потвърждаваха.
– Защото работата ми не е да вярвам на хората – каза Круглов. – Особено на хора, които се опитват… как се казваше? Да ни извозят. – Той присви очи. – Ние разчетохме записките на германеца. Можеше просто да ни дадеш счупения меч в Австрия. Щяхме сами да намерим Екскалибур, а жената от АСН нямаше да намери нищо. Вместо това ти го задържа и някои от моите хора са мъртви. Дори изгубихме един хеликоптер! А те хич не са евтини.
– Трябваше да запазя прикритието си – настоя Мичъл. – Щях да дам меча на твоя човек още там, в замъка, ако той не се беше показал като пълен некадърник и не се остави на Чейс да го премахне.
– Трябваше да ни оставиш да убием Чейс и жената – гневно рече Дина. Преминаващите наблизо мъж и жена я изгледаха странно.
Круглов каза нещо на руски, заповядвайки й да говори по-тихо.
– Но тя е права – обърна се после към Мичъл. – Щом се добра до Екскалибур, вече нямаше нужда да оставяш Уайлд жива.
– Както вече казах – започна ядосано Мичъл, – трябваше да запазя прикритието си. Ако някой в DARPA дори заподозре, че предавам информация, веднага ще ме отрежат и ще започне разследване. Но това, че се стараех на всяка цена да я предпазя, ме постави извън всякакво подозрение.
Круглов се намръщи, обмисляйки аргументите му. Най-накрая кимна с глава.
. – И сега какво? – попита той, като кимна към кутията. – Готов ли си да ни дадеш меча?
– Затова съм тук. Що се отнася до DARPA, те ще получат един меч – но не този, който си мислят. Погрижил съм се за документацията. Официално този меч – той вдигна кутията, – вече не съществува. Готов съм да го занеса на Леонид.
– Какво ще правим сега? – изсъска Нина. – Не можем да им позволим да го вземат!
Чейс погледна назад към входа, откъдето бяха влезли в парка.
– Ей сега се връщам.
– Какво? Къде… Еди! – Тя го проследи с невярващ поглед, докато той бързо се отдалечаваше от нея, след което се обърна към сцената, която се разиграваше пред очите й.
Устата на Круглов се беше изкривила така, сякаш току-що беше сдъвкал кисел лимон.
– Искаш да го занесеш на Леонид?
– Такава беше сделката – настоя Мичъл. – Казах, че лично ще му го занеса и той се съгласи.
– Не ти вярвам.
– Въобще не ме интересува вярваш ли ми или не. Важното е, че Леонид ми вярва. Казах му, че ще му занеса Екскалибур. Е, мечът е при мен и аз съм готов да му го занеса. Той го очаква, Алексей. А ти знаеш много добре, че изобщо не обича да чака.
От другия край на Лестър скуеър се разнесоха викове; някой известен беше стъпил на червения килим. Нина се огледа и видя как Чейс бърза към нея, наведен ниско, за да се прикрие от руснаците зад дърветата. Той носеше нещо.
– За бога, какво е това?
– Само до Биг Бен успях да се добера – каза Чейс и й показа доста некадърно направена миниатюрна фигурка на прочутата часовникова кула, която беше купил от сергията. – Чакай тук.
– Какво правиш?
– Просто ме изчакай тук, Нина. И, моля те, недей да спориш – добави той, след като тя се накани да възрази. – Ще се оправя с това.
Той излезе иззад дървото с наведена глава и тръгна през тълпата към групата. Круглов беше обърнат с гръб към него, а вниманието на Дина и Максимов беше съсредоточено върху Мичъл.
Най-накрая Круглов кимна.
– Добре. Ще занесем меча на Леонид… заедно.
– Ще го преживея – каза Мичъл и се усмихна. – А сега нека…
Чейс застана зад гърба на Круглов и го мушна със статуйката в гърба с надеждата руснакът да повярва, че това е пистолет.
– Здрасти. Как е?
– Еди! – възкликна Мичъл.
– Пътешествие ли планирате? Не мърдай – предупреди той Дина, която посегна да бръкне под палтото си. – А си направила нещо, а Жабешкото лице тук е получил осем милиметров сърдечен удар. – Тя отпусна ръка.
– Ще ме застреляш в гърба? – попита спокойно Круглов. – При всичките полицаи наоколо?
– Бих ти пръснал шибаната физиономия заради онова, което причини на Мици – изръмжа Чейс. – Джак, остави кутията. Не мога да повярвам, че след всичко, което преживяхме, ти през цялото време си работил за тия копелета.
Мичъл остави дългата метална кутия на земята.
– Еди, ако наистина имаш здрав разум, както се убедих напоследък, веднага ще си тръгнеш от тук.
Чейс побутна Круглов напред.
– Май си сбъркал. Добре, всички назад. – Продължавайки да побутва Круглов, той проследи с поглед Мичъл, Максимов и Дина, които внимателно отстъпиха назад. Той смушка руснака в гърба с „пистолета“ си. – Добре, задник. Вдигни кутията. Много бавно.
– Значи ти си Чейс? – попита Круглов, без капчица тревога в гласа, след като се наведе и вдигна кутията за дръжката. – Чух, че си много смел – и глупав.
– Може би, но не аз стоя с пистолет, опрян в гърба, нали?
– Ти не, но Нина да – каза Мичъл.
Чейс се усмихна безрадостно.
– Добър опит.
Но изражението на злобно удоволствие, което се появи на лицето на Дина, му подсказа, че Мичъл може би не блъфира. Той рискува и погледна през рамо…
И видя последния от гангстерите на Круглов, мъжът с качулката, който стоеше зад ужасената Нина.
И беше опрял в гърба й не пистолет, а нож – онзи същия, който беше използвал, за да убие Клоуи Лам.
22
Никой не помръдваше; групата представляваше странна неподвижна картина насред оживлението на Лестър скуеър.
Нина заговори първа.
– Съжалявам, Еди. Не го видях кога се приближи.
– Свали пистолета, Чейс – каза Круглов. – Или тя ще умре.
Чейс заби острието на фигурката още по-силно в гърба му. Круглов изръмжа.
– Само да шавне и ще те гръмна.
– Няма да го направи, Алексей – каза Мичъл. – Твърде много я обича.
– Млъквай, двулично копеле…
– Той вече се обвинява за смъртта на една приятелка – продължи Мичъл. – Няма да позволи това да се случи и на Нина. Дори ако се наложи да те пусне заради това. Еди, получавате втори шанс. Просто си вървете.
Чейс гневно блъсна кутията с коляно.
– Заради това нещо умряха хора. Наистина ли вярваш, че ще позволя да го предадеш на тия гадове?
– Нямаш друг избор – каза Круглов. – Йорги, когато преброя до три, убий я. Едно.
– Еди, той няма да се поколебае – каза Мичъл. – Просто…
– Две.
– … се махнете от тук. Веднага.
Чейс отстъпи назад и изпусна металната фигурка, която издрънча на плочките в краката на Круглов.
Руснакът я погледна и се захили, след което се обърна към Чейс и разтегна в усмивка жабешката си уста.
– Три.
– Не! – извика Чейс. Зад гърба на Нина Йорги се размърда и се приготви да забие ножа в гърба й…
Лицето му се взриви.
Мичъл беше измъкнал пистолет със заглушител и беше стрелял почти право в Нина, като куршумът свирна толкова близо до лицето й, че леко й опърли косата. Мъртвият руснак падна по гръб, по земята се пръснаха кръв и късчета от начупения му череп.
– Махайте се от тук! – изкрещя Мичъл…
Круглов го блъсна към паметника на Нютон. Пистолетът излетя от ръката му. Чейс се завъртя с лице към Круглов, но руснакът заби кутията в стомаха му и го събори на земята. Руснакът излая някаква заповед и хукна към парка.
Един минувач забеляза сгърченото тяло и се разкрещя, паниката бързо обхвана всички на площада.
Нина се отърси от шока в мига, когато Круглов профуча край нея с кутията в ръка. Тя видя Чейс, който се изправи на колене, замаян, но не и наранен. Тя се спря, колебаейки се между двата порива… след което хукна след руснака. Ако той се измъкнеше заедно с Екскалибур, всичко, което беше преживяла, всичката смърт, на която беше станала свидетел, щяха да бъдат напразни.
Чейс се изправи и осъзна, че Нина вече не е там.
– Мамка му! – Понечи да я последва, но до ушите му достигна металическо изщракване, което прозвуча ясно като музикална нота въпреки шума на тълпата. Дина беше извадила и заредила пистолета си, прицелвайки се в него…
Вик отдясно: двама полицаи тичаха към тях. Дина ги стрелна с поглед, след което се обърна и стреля – но Чейс вече се беше отдръпнал и куршумът рикошира в тротоара. Тя се обърна и побягна.
Полицаите се устремиха след нея – но Максимов подхвърли Мичъл с всичка сила като човешка баскетболна топка към тях. Тримата мъже се строполиха на земята, а руснакът изрева триумфално и се понесе през площада, разблъсквайки хората по пътя си.
Чейс беше готов да хукне след Нина, но нов изстрел го накара да се обърне. Някой беше решил да се представи като герой и се беше опитал да спре Дина – но накрая беше получил куршум в червата. Убийцата със зелената коса тичаше на юг през площада, оставяйки след себе си все повече пищящи хора. Чейс грабна пистолета на Мичъл. Той искаше да намери Круглов и Нина – но Дина беше по-опасната цел. Трябваше да я спре, преди да нарани още някой.
Освен това той имаше лични сметки за разчистване с нея.
Круглов стигна до северната част на парка, разблъсквайки хората по пътя си. Нина го приближаваше, защото кутията със странна форма ограничаваше движенията му. Тълпата пред „Емпайър“ отново се развика, започнаха да бляскат светкавици и поредната лимузина изсипа звездния си товар.
Нина забеляза Круглов, който се оглеждаше за път за бягство. Кордонът се простираше по ширина през Лестър скуеър, отрязвайки напълно северната му част, а останалите улици, които излизаха от него, бяха претъпкани с народ. Той погледна назад и я видя да тича след него. Бръкна със свободната си ръка под палтото и я извади със…
– Пистолет! – изкрещя Нина с надеждата полицията – и минувачите, които се намираха наблизо – да я чуят и да реагират. – Той има пистолет!
Круглов стреля по нея. Нина се хвърли на тревата зад пейката, а минувачите се разпръснаха като уплашени гълъби.
Тълпата пред киното продължаваше да ликува, без да обръща внимание на случващото се зад гърба им. Круглов забеляза полицаите, които се приближаваха и от двете му страни и се вряза в тълпата, размахвайки кутията и пистолета, пробивайки си път към бариерата. Нина скочи на крака и хукна след него.
Дина се затича по пътя, който извеждаше от площада. Чейс я последва; един бърз поглед към табелата му подсказа, че се намира на улица „Св. Мартин“. Знаеше, че се придвижват към Трафалгар скуеър, но дотам нямаше пряк маршрут; пътят на Дина беше блокиран от сгради.
Наоколо нямаше много хора. Той вдигна пистолета си, рюгер със заглушител, и се осмели да стреля в краката на жената. Не улучи и куршумът рикошира в асфалта. Дина отвърна със стрелба през рамо. Тя нямаше никакви шансове да го улучи, но двата изстрела все пак принудиха Чейс да се наведе и да отскочи встрани, и го забавиха.
Тя стигна до кръстовището и сви вляво. Чейс също зави след нея и я видя да се устремява към стъклените врати на огромната сграда, която се издигаше на юг.
Националната галерия.
Дина стреля още веднъж, точно преди да стигне до тях, и се шмугна вътре, без да даде възможност на Чейс да се прицели. Не, че той въобще щеше да стреля: през отворената врата се виждаха хората вътре, група деца – тя беше влязла в образователния център на галерията. За миг той си помисли, че е решила да ги вземе за заложници, но когато се приближи към вратите, я забеляза да тича нагоре по стълбите.
Отвори вратата с ритник и с насочен пистолет хукна след нея, но тя бързо зави зад ъгъла. Някои от децата бяха забелязали пистолета на Дина и появата му само влоши нещата.
– Всички на пода! – опита се Чейс да надвика писъците им, докато тичаше към стълбите. Погледна нагоре. Дина се целеше в него…
Чейс бързо отскочи назад и три изстрела отекнаха в залата, пробивайки дупки в стената зад гърба му. Той се приеми по гръб и стреля три пъти в нея. Тя се хвърли на пода, за да се прикрие, а куршумите му натрошиха дървените перила. Дина бързо се изправи и се устреми нагоре по стълбите.
– Опразнете сградата! – извика Чейс на хората от персонала, които се опитваха да помогнат на ужасените деца. – Изкарайте всички навън! – Той хукна нагоре по стълбите с насочен пистолет. Когато стигна до върха, видя Дина да тича по коридора наляво.
Какви ги вършеше тя, по дяволите? Като че ли тичаше напосоки, в паника – но Чейс не вярваше, че Круглов и хората му са се съгласили да се срещнат с Мичъл на претъпкания площад, без да имат някакъв план за бягство.
Нещо не беше наред.
Той свърна в коридора и я последва към галериите.
Круглов стигна края на кордона, като все по-яростно разблъскваше тълпата. Един ядосан мъж се опита да го хване; Круглов го удари в лицето с дръжката на пистолета и му счупи челюстта. Мъжът падна назад, облян в кръв, а руснакът прескочи бариерата. Стоящият наблизо охранител забеляза суматохата и се втурна да се разправи с нарушителя…
Круглов го простреля. В гърдите му зейна дупка и кръвта му оплиска тълпата. Хората се разпищяха, забавлението премина в страх. Настъпи хаос, хората се тъпчеха един друг в отчаяните си опити да се измъкнат. Нина се втурна в тълпата с вдигнати ръце, за да предпази лицето си, паникьосаните хора я удряха и блъскаха от всички страни.
Още един изстрел. Сред хаоса тя забеляза свлечената на земята фигура с жълт елек: един полицай беше улучен в рамото.
Нина продължи да си пробива път напред и изведнъж се откъсна от бягащата тълпа, която се блъскаше в загражденията. Круглов тичаше към най-близката лимузина с вдигнат пистолет. Въпреки заплахата, фотоапаратите продължаваха да щракат, папараци и публика бяха обединени в стремежа си да запечатат смъртоносния спектакъл, пред очите им на живо се разиграваше екшън сцена на премиерата на холивудски филм. Руснакът наведе глава в безсмислен опит да избегне фотографирането, насочи пистолета си към шофьора на лимузината и му изкрещя нещо. Шофьорът нямаше нужда да знае руски, за да разбере заповедите и трескаво се изнесе от колата.
Нина прескочи загражденията и хукна към лимузината. Круглов изрита шофьора и скочи в колата, хвърляйки кутията и пистолета на пасажерската седалка. Запали двигателя и вдигна глава, преди да даде газ…
Забеляза Нина да тича срещу него.
Дългата лимузина завъртя гуми, разкъсвайки червения килим и блъскайки един фотограф. Круглов насочи тритонното возило право към Нина.
Тя нямаше накъде да бяга…
Жената се хвърли напред, приземи се по корем върху дългия преден капак на лимузината и се плъзна към предното стъкло. Лимузината набираше скорост. Помете една бариера и запрати металните тръби в тълпата, преди Круглов да успее да я овладее.
Нина се вкопчи в едната чистачка и погледна в лимузината, срещайки погледа на руснака. Опита се да се изправи на крака, а той бръкна под якето за пистолета си…
Тя се хвърли върху покрива, а той стреля зад нея и предното стъкло се пръсна на хиляди парченца. Нина се плъзна върху гладката повърхност, но успя да се вкопчи с едната си ръка в ръба на покрива.
Лежейки по корем, тя се опита да се захване и с другата ръка…
Между протегнатите й ръце цъфнаха дупки от куршуми – Круглов стреляше през покрива. С всеки изстрел той се приближаваше към главата й…
Стрелбата спря. Руснакът беше свършил патроните. Нина усещаше миризмата на пушек от последната дупка, която се намираше на педя от лицето й.
Лимузината набра скорост, приближавайки се към края на кордона. Насред улицата беше поставена една подвижна бариера, която пропускаше автомобилите и същевременно пречеше на пешеходците да навлизат в зоната.
Но този път никой не искаше да влиза, всички отскачаха от пътя на лимузината…
Нина успя да се захване и с другата ръка, миг преди колата да се вреже в бариерата и да продължи по Чаринг крос. Тичащите по улицата хора бяха накарали преминаващите коли да спрат, но когато Круглов зави рязко надясно и се понесе към Трафалгар скуеър, предната броня на лимузината успя да закачи една кола.
Нина продължаваше да лежи на покрива, вкопчена здраво в краищата му, а тялото й се плъзгаше наляво-надясно. Лимузината подскочи, тасът от едната й гума излетя и се затъркаля по тротоара. Хромираната лайстна под пръстите на Нина започна да се изплъзва изпод пръстите й…
Гумите изсвириха, лимузината се люшна встрани и бързо се изправи. Нина се плъзна по покрива й. Двигателят изрева и тя усети вятъра в косите си, когато Круглов полетя по лондонските улици.
Стените на Националната галерия бяха покрити с безценни картини, но Чейс дори за миг не ги погледна, погълнат от преследването на Дина, която криволичеше из свързаните зали и коридори. Стреснатите посетители отскачаха от пътя им, смутени от рязкото прекъсване на вглъбеното им съзерцание.
Персоналът на Образователния център най-после включи алармата и в сградата зазвъняха противопожарните звънци. Това поне щеше да накара туристите да излязат навън. Но той трябваше да се справи с Дина и онова, което беше планирала. Тя определено се беше насочила нанякъде.
Жената достигна поредното кръстовище, зави зад ъгъла и събори зад гърба си кошчето с отпадъци. Чейс го прескочи, без да се замисли. Той не искаше да използва пистолета си, ако наблизо има цивилни, но нямаше да се поколебае при удобен случай…
Забеляза един голям плакат в дъното и осъзна накъде се е запътила тя.
Галерията представяше изложба с творби на Рембранд. Чейс не разбираше особено много от изкуство, но дори той беше чувал за холандския художник и знаеше, че творбите му струват милиони… а Дина се канеше да профучи през изложбената зала с пистолет в ръка.
Тя не възнамеряваше да взема хора за заложници, за да си осигури път за бягство. Смяташе да се измъкне, като използва национални богатства.
За миг Чейс почувства как го заля вълна от облекчение. Планът на Дина можеше и да мине при Нина, но той си оставаше груб войник, независимо от всички усилия на годеницата му да го облагороди. Ако убийцата на Мици смяташе, че като го заплаши с прострелването на някое безценно произведение на изкуството, това ще я спаси, то тя беше на път да направи смъртоносна грешка.
С ударение върху смъртоносна.
Рускинята влетя през сводестия вход на галерията. Хората се разбягаха, щом зърнаха пистолета й. Чейс я последва.
– Всички на пода! – изрева той.
Дина спря до другия изход на галерията. Тя насочи пистолета към една от картините, на която беше изобразено разпятието. На Чейс не му пукаше. Той се прицели в нея…
Тя стреля. Но не в картината.
Вместо това улучи рамката. Резбованото дърво се пръсна на трески и цялата картина се разклати.
Към звъненето на противопожарната аларма се включи воят на сирени – сигнал, че някой е посегнал на някоя от най-ценните творби. Пронизителният вой, чиято цел беше да обезкуражи потенциалните крадци, стресна Чейс и го накара да примигне, като за миг го дезориентира…
Което беше достатъчно за Дина да се измъкне.
Тя се шмугна под арката, миг преди защитната решетка да падне със скоростта на гилотина и да спре достъпа до залата. Зад нея се спусна допълнителна бариера.
Чейс се съвзе и стреля, но куршумът отскочи от решетката. Дина се прикри зад стената. Той хукна към изхода; решетката представляваше по-дебела версия на онези, които спускаха пред витрините на магазините – хоризонтални пръчки, свързани с вериги. Той се опита да я повдигне, но тя не помръдна от мястото си. Другият изход също беше затворен.
– Мамка му! – Той погледна между решетките, но Дина вече не се виждаше.
От самото начало беше следвала плана си за бягство. И накрая той падна в капана й, а тя успя да се измъкне.
Чейс се обърна и видя няколко от посетителите, които също бяха останали заключени в галерията и го гледаха с ужасени лица. Той се ухили простодушно:
– Тя е… модерен художник, по косата си личи. Въобще не харесва картините на старите художници.
Опитът му да се пошегува не промени израженията им. Чейс въздъхна и се облегна на решетката с надеждата, че с Нина всичко е наред.
Но при Нина нищо не беше наред.
– Ох, господи! – извика тя, когато лимузината се засили към един едва пъплещ двуетажен автобус и сви в последния момент, промушвайки се между него и насрещно движещата се кола.
Вратата на лимузината одра дясната страна на автобуса и се разхвърчаха искри. Тънката лайстна се огъна в ръката й и тя се изпусна. Круглов зави рязко и се озова пред автобуса. Нина се плъзна безпомощно по покрива, като едва не падна под колелата на идващите срещу тях автомобили…
Внезапно показалецът й попадна в една от дупките от куршуми.
Нина го сви рязко, разкъсаният метал болезнено се вряза в плътта й, но тя успя да се издърпа върху покрива.
В далечината пред тях се чуха сирени. Тя видя примигващи светлини в края на Трафалгар скуеър – една полицейска кола, придружавана от бус, се придвижваха с намерението да блокират пътя. Лимузината току-що беше подминала последната отбивка вляво…
Круглов рязко зави надясно, като завъртя лимузината към павираната улица пред Националната галерия. Хората отскачаха от пътя му, а двама нещастни туристи, които не успяха да се отместят навреме, полетяха във въздуха с хрущене на счупени кости.
Нина се вкопчи в покрива, ужасена от касапницата, но не можеше да направи нищо, за да я спре. Оставаше й само да се държи здраво за покрива и да се надява, че полицията ще успее да спре Круглов в другия край на площада.
Руснакът отново зави – и колата заподскача надолу по широките мраморни стълби към самия Трафалгар.
След миг се озова във въздуха и се стовари върху предницата си, като цялото шаси се разтресе. Нина се изпусна и се плъзна върху предния капак. Двигателят изрева – Круглов не сваляше крака си от педала за газта. Тя забеляза как един от фонтаните на площада се приближаваше устремно към нея…
Лимузината се блъсна в мраморната му основа и изхвърли Нина напред. Тя се приземи в басейна, водата едва успя да омекоти силата на удара и тя се блъсна в дъното, преди да се плъзне напред като скутер. Стената се приближи ужасно бързо; главата й изпука при удара в нея.
Замаяна от болката, тя остана да лежи неподвижно в студената вода. Над нея се издигаше осветената колона на Нелсън, като блестящо копие, устремено към тъмното небе. Някой я хвана за ръката и тя се огледа уплашено при мисълта, че това може би е Круглов, идващ да я довърши. Но се оказа просто някакъв човек, който се беше притекъл на помощ.
Круглов…
Нина се опита да се изправи, краката й се подгъваха, от дрехите й се стичаше вода. Лимузината беше спряла до другия край на фонтана и шофьорската врата зееше отворена.
От руснака нямаше и следа. Нито от металната кутия.
Екскалибур беше в ръцете му.
– Къде отиде той? – едва успя да попита тя, докато се опитваше да се измъкне от басейна. Мъжът, който й помагаше, я погледна озадачено, сякаш му говореше на чужд език. Тя го отблъсна и се огледа за Круглов. Забеляза една тичаща фигура, която се промъкваше между тълпата; в ръката й проблесна алуминиевата кутия.
Тя се опита да побегне след него, но се свлече на колене – краката отказаха да я слушат. Болката надделя над студа.
– Добре – проплака жаловито тя, – явно никъде няма да ходя.
Зад гърба й се разнесоха викове. Тя се обърна и видя няколко полицаи, които тичаха към нея.
– Той избяга натам – опита се да им обясни, като посочи след Круглов, но само след миг се озова по лице на земята, а ръцете й бяха оковани в белезници. Единият от полицаите изкрещя нещо, но пулсиращата болка в главата й превърна думите му в глухо гъргорене. След това грубо я изправиха на крака.
– О, боже, пак ли! – промърмори тя, докато я отвеждаха.
– Каква изненада – възкликна Питър Олдърли, едва сдържайки смеха си. – Накрая се оказа в затвора. Отново!
– Олдърли, какво търсиш тук, по дяволите? – изръмжа Чейс, докато полицаят го извеждаше от килията. След като го арестуваха, първо го отведоха в полицейското управление на улица „Ейгър“, която се намираше на четвърт миля от галерията, а след това, късно през нощта, го прехвърлиха в Скотланд ярд. Беше спал само два часа и самодоволството на Олдърли въобще не намаляваше раздразнението му. – Поисках да дойде Мак, а не някакъв си фукльо от МИ-6.
– Никаква благодарност – въздъхна Олдърли, подсмихвайки се под мустак. – Дойдох тук, за да направя услуга на Мак. Повикаха го в централата, за да разберат защо някой, за когото е гарантирал, накрая се е озовал в затвора.
– Това нямаше да е проблем, ако тъпите ченгета бяха арестували правилните хора! – сопна се Чейс, като погледна раздразнено към полицая. – По дяволите, толкова ли е трудно да се забележи жена със зелена коса?
– Е, нали вече си вън. Аз лично бих те оставил вътре, но нямаше да е честно спрямо Нина, тъй като двамата явно вървите комплект.
– Къде е тя? – попита Чейс. – Добре ли е?
– Добре е. Малко е понатъртена, но не е чак толкова зле.
Олдърли го поведе към приемната зала. Чейс видя Нина да го чака на пейката и забърза към нея. Щом я зърна отблизо обаче, изражението му се промени.
– Не започвай пак – каза тя, като вдигна предупредително пръст. Не си беше измила косата и тя висеше на клечки. Дрехите й бяха станали на петна от силните химикали във фонтана.
– Просто се радвам, че си добре – каза Чейс и я прегърна. Подуши косата й. – Да плуваш ли си ходила?
– Казах ти да не започваш пак!
– Вижте какво, всичко това е много романтично – рече Олдърли с пренебрежителна въздишка, – но имаме среща в американското посолство. Не знам за какво е цялата тая суматоха, но янките искат да я обсъдят с вас.
– О, добре, и аз искам да си поговоря с тях – изръмжа Чейс. – За това, че онзи тип, когото сложиха начело на операцията, се оказа шибан предател!
– Все още не мога да го повярвам – каза Нина и поклати глава. – През цялото време е работил за Васюкович? Как е възможно в DARPA да проспят такова нещо?
– Да се моли те да го намерят преди мен – изръмжа Чейс и сви юмруци. – Защото така ми се ще да си поприказваме с него, че…
Олдърли ги откара до посолството и мина през страничния вход на сградата, където беше посрещнат от Пийч.
