Текст книги "Тайната на Ескалибур"

28

Стъклото на прозореца се пръсна на парчета. От дясното бедро на Васюкович плисна кръв. Олигархът се строполи на земята с писък.

Чейс вече буташе Нина към стълбата.

– Бягай! – изкрещя той, въпреки че не беше сигурен дали от камерата има друг изход. За да стигне до вратата на контролната стая, тя трябваше да мине край Круглов и Максимов, а той искаше да осигури чисто поле за стрелба на Мичъл.

Нов залп от куршуми повали двама от техниците, които стояха до конзолите си. Мичъл се спускаше по въжето. Чейс хукна към него, за да го издърпа навътре през счупения прозорец.

Нина започна да слиза бързо по стълбата. Круглов я забеляза, измъкна ножа с черно острие и хукна след нея. Тя скочи на мостчето и се огледа. На няколко метра пред нея имаше разклонение, което водеше към коридор в бетонената стена. Щом Круглов скочи на мостчето зад гърба й, тя се устреми към тунела.

Чейс придърпа Мичъл в контролната стая. Американецът стреля отново с футуристичното си оръжие, поваляйки още един техник и убивайки трима от охранителите. Под дъжд от куршуми Максимов потърси прикритие зад близката конзола.

– Липсвах ли ти? – попита Мичъл. После кимна към рамото си: на него висеше втория автомат. – Донесох ти нещо. По дяволите, внимавай!

– Мамка му! – Конзолата, зад която се беше скрил Максимов, летеше към тях. Чейс се хвърли на една страна, Мичъл на другата, конзолата профуча през прозореца и се разби на дъното на ямата. Грамадният руснак се устреми към тях. Мичъл успя да стреля веднъж и куршумът се заби в рамото на Максимов.

Това въобще не го забави. Вместо това той се ухили и сграбчи Мичъл с огромните си ръце, запращайки го на пода.

Чейс скочи. Максимов беше приковал Мичъл към пода, затискайки и двете пушки.

А имаше още един охранител, с когото трябваше да се справят.

Оцелелите техници тичаха към изхода, но охранителят се засили към Чейс с намерението да го изхвърли през счупения прозорец. Чейс не мръдна от мястото си. Изчака руснакът да се приближи, след което финтира вляво. Охранителят инстинктивно се отмести, за да го пресрещне.

Вместо това Чейс скочи вдясно и нанесе силен удар в челюстта на изненадания мъж. Той залитна и протегна ръце, за да омекоти падането си – но ръцете му се озоваха върху стърчащите от прозореца стъкла. Той падна през прозореца, прелетя пищейки край Круглов към дъното на ямата.

Нина чу ужасяващия писък и се обърна назад, уплашена, че това може да е Чейс. Щом зърна падащата фигура, разбра че не е той, но същевременно видя, че Круглов застрашително се приближава. Тя хукна с всички сили по мостчето към коридора.

Чейс се върна назад, за да помогне на Мичъл. Максимов го беше стиснал за гушата и блъскаше главата му в пода. Останал без оръжие, Чейс сграбчи един стол и го разби в тила на руснака. Столът се разпадна на парчета, но Максимов само се изсмя пренебрежително.

– Добре тогава – изръмжа Чейс, – какво ще кажеш за това? – И той изрита брутално гиганта в бъбрека.

В друг случай това щеше да сложи край на битката, но вместо това Максимов изви гръб от удоволствие.

– Даааааа! – изпъшка той и лицето му грейна в екстаз.

Лицето на Мичъл посиняваше, а Чейс нямаше представа какво да прави…

Момент!

Щом Максимов изпитва удоволствие от болката, то тогава…

– Не мога да повярвам, че го правя – измърмори Чейс, докато се промъкваше зад Максимов, протегнал напред ръце, за да го погъделичка.

Руснакът реагира така, сякаш бе получил електрошок. Махна ръцете си от гърлото на Мичъл и скочи с изкривено от ярост лице.

– Заболя ме, дребосък такъв!

Чейс отстъпи назад. На пода Мичъл се опитваше да си поеме дъх и постепенно се размърдваше. Големият ХМ-201 лежеше на гърдите му. Хайде, застреляй копелето!

– Нищо чудно, че през цялото време изглеждаш толкова кисел – каза Чейс, опитвайки се да отвлече вниманието на Максимов от оръжието. – Сигурно при всеки оргазъм се чувстваш така, сякаш са те сритали в топките.

През прозореца забеляза Нина да тича по мостчето, следвана по петите от Круглов. Мичъл се обърна настрани с пъшкане… и автоматът се плъзна по пода, забравен от своя собственик, който се опитваше да диша. По дяволите!

Чейс вдигна поглед от оръжието към Нина, към Круглов, а след това обратно към Максимов. Времето му изтичаше.

– О, по дяволите! – изсъска той и се хвърли към руснака, гмурна се под разперените му ръце и започна да го удря в стомаха. – Това ще ти върне шибаната усмивка на лицето!

– Да, дребосъко! – измуча Максимов, все пак принуден да отстъпи назад от яростната атака на Чейс. – Направи! – Ръката му се стовари върху гърба на Чейс. – Го! – Нов удар го свали на колене. – Пак! – Последният удар го запрати на пода.

Замаяният Чейс погледна със замъглени от болка очи към Мичъл, който се опитваше да се изправи на четири крака зад гърба на Максимов. Автоматът продължаваше да лежи забравен край него.

Но Максимов не знаеше за това…

Чейс отметна назад глава и се ухили на руснака. Максимов се спря объркан.

– Щом ти харесва болката – изхриптя Чейс, – значи това много ще ти хареса! Джак, сега!

Очите на Максимов се разшириха. Той се завъртя, очаквайки да види Мичъл с насочен към него автомат.

Вместо това намери американеца на колене в краката му.

Чейс скочи и с всичка сила се блъсна в гърба на Максимов, принуждавайки го да направи крачка напред. Големият руснак се спъна в Мичъл и политна през прозореца. Прелетя край първото мостче и се удари във второто с такава сила, че то се скъса и той се озова върху плетеницата от кабели под него. Единият му крак се омота в тях и той увисна с главата надолу, почти в безсъзнание.

Мичъл успя да се изправи и вдигна автомата.

– Какво стана?

Чейс нямаше нито време, нито желание да му обяснява.

– Дай ми оръжието! – извика той. Нина тъкмо беше изчезнала в страничния коридор, следвана по петите от Круглов. Мичъл свали втория автомат от гърба си. Чейс го грабна от ръцете му и преодолявайки болката, хукна към стълбата.

– Еди! – извика Мичъл предупредително. Чейс се обърна назад и го видя да сочи към един от големите пръстени във вътрешността на все още работещия генератор. – Внимавай да не повредиш магнитите!

– Какво ще стане?

– Лоша работа!

– Добра идея – отвърна Чейс с крива усмивка преди да започне да се спуска надолу по стълбата.

Нина стигна до края на коридора и се озова в стая без изход. Това беше склад и раираната жълто-червена линия показваше границите на магнитното поле, излъчвано от генератора. От другата й страна, в дъното на стаята, се намираше шкаф с противопожарно оборудване. Част от него като че ли беше направена от стомана, алтернативните материали или не бяха подходящи, или бяха твърде скъпи.

Тя се хвърли към тях и сграбчи една противопожарна брадва. Звукът от тичащия след нея Круглов се промени от звънтене върху мостчето в глух тропот върху бетонния под в коридора. Вече беше близо…

Нина се завъртя и запрати брадвата към входа. Тя падна на пода от другата страна на линията, далеч от Круглов – и изведнъж промени посоката си, напук на гравитацията, увеличи скоростта си и полетя през коридора. Круглов извика изненадано и се хвърли встрани, като избегна на косъм летящата брадва, привличана от магнитното поле към генераторната камера. С отекващ звън тя се удари в един от пръстените с електромагнити.

Нина се отърси от първоначалната изненада и се огледа за друго оръжие, но Круглов вече се беше изправил и стиснал черния си нож в ръка, тичаше към нея.

– Сука! – изсъска той.

Нина предположи, че това едва ли е комплимент. Тя се опита да отстъпи назад, но нямаше къде да отиде. Попаднала в капан, тя протегна ръце напред, за да се защити. Круглов се ухили подигравателно и пристъпи към нея. Нина скочи напред, успя да го удари в брадичката и той отстъпи изненадано назад.

– Майната ти и на теб!

Круглов ядосано издиша, след което отново си пое въздух. Тя се опита да отблъсне ръката му, в която държеше ножа, както Чейс я беше учил, но руснакът беше подготвен. Когато Нина го сграбчи за китката, той се извъртя и с лакът нанесе удар в челюстта й. Тя извика, замаяна от болка. Круглов измъкна ръка от отслабналия й захват и я удари с дръжката на ножа по тила.

Тя залитна напред. Круглов я задържа и опря ножа в ребрата й, след което я повлече към коридора.

Щом го зърна да излиза от коридора, държейки Нина пред себе си като щит, Чейс внезапно спря. Вдигна автомата и погледна през визьора, прицелвайки се в главата на руснака. Но Круглов представляваше непрекъснато движеща се мишена, прикриваше се зад заложника си и Чейс не можеше да види в коя ръка държи ножа. Дори и да го улучеше, Нина пак можеше да бъде наранена смъртоносно.

Круглов стигна до мостчето и бавно започна да го заобикаля.

– Пусни я, задник!

– И преди сме попадали в такава ситуация, нали? – отвърна Круглов, подсмихвайки се. – Знаеш, че няма да се поколебая да я убия. Така че пусни оръжието.

Чейс стигна до мястото, където мостчето се разклоняваше. Спря се за миг, насочил автомата към Круглов… след което го хвърли и той падна в краката на Нина. Тя го погледна, стресната от капитулацията му.

Круглов разгледа високотехнологичното оръжие.

– Още една от играчките на Мичъл, а? С нетърпение чакам да го убия с нея. – Побърза да пъхне ножа в калъфа му и се наведе да вдигне оръжието, без да изпуска Нина. – Но ти ще бъдеш пръв.

Той се протегна към автомата, сведе поглед към него – и докато за части от секундата гледаше встрани, Чейс смигна на Нина. Тя го погледна объркано, но вече се подготвяше за онова, което щеше да последва.

Круглов се изправи с оръжието в ръка. С широка усмивка го насочи към Чейс и натисна спусъка.

Нищо не се случи.

Той опита отново. Спусъкът изщрака слабо, но автоматът остана безмълвен. Самодоволството му премина в гняв, когато осъзна, че е бил измамен.

Нина се възползва от разсейването му, извъртя се и заби лакът в стомаха му. Круглов залитна назад и я изпусна.

Чейс се втурна към него. Круглов удари Нина с автомата, отблъсквайки я към перилата на мостчето. Със свободната си ръка опипваше оръжието в търсене на някакъв предпазител или спусъков механизъм…

И откри бутона за гранатомета.

Чейс все още се намираше на няколко фута от него. Той нямаше представа, дали гранатометът също има биометрично заключване – поне Мичъл не го беше програмирал с неговите отпечатъци.

А несигурността, която се изписа за миг на лицето му, беше всичко, от което Круглов се нуждаеше, за да разбере, че все още има някакъв шанс…

Руснакът вдигна автомата и стреля в мига, когато Чейс се хвърли към мостчето, което водеше към склада. Гранатата прелетя край него. Удари мостчето на около петнайсет фута от тях и се взриви, разкъсвайки на парчета цялата отсечка и запращайки я към дъното на ямата.

Взривната вълна отхвърли Чейс назад, като едва не го преметна през перилата. Гранатата може и да беше малка, но беше достатъчно мощна, за да събори стена. Той погледна назад. Нина се опитваше да се изправи; върху лицето на Круглов се изписа изражение на почти маниакално веселие, щом осъзна пълната мощ на оръжието.

– Нина! Отивай при Джак! – извика Чейс, тичайки към входа на склада, докато бившият агент на КГБ се подготвяше за втори изстрел…

Гранатата се удари в стената зад гърба му и взривната вълна го събори на земята. Той се затъркаля по пода към дъното на стаята и се спря точно до шкафа с инструментите. Кашляйки и със звън в ушите той се огледа и видя, че от стаята няма изход.

На входа се появи нечий силует, обвит в прах. Круглов. А той знаеше, че от тук няма изход.

Но Чейс беше готов да се изправи срещу него. „Бой до край“ си каза той. Протегна се към шкафа в търсене на някакво оръжие, дори то да се окажеше тояга.

В този миг осъзна, че някои от инструментите са направени от…

– Харесва ми този автомат – каза Круглов. – Има си дори малко екранче, на което пише колко патрони ми остават. И колко гранати. Виждам, че ми остава… една. Точно колкото ми трябва.

Чейс се обърна към него, наблюдавайки напрегнато изражението на лицето му.

– Ами използвай я тогава. Защото ако не го направиш, ще ти завра дулото отзад и ще натисна спусъка.

Круглов отново се усмихна с мазната си жабешка усмивка.

– Щом настояваш.

Очите му се присвиха в очакване на изстрела, пръстът се стегна над бутона за изстрелване…

Чейс се хвърли встрани.

Гранатата го пропусна на сантиметри, прелетя между рафтовете и се взриви в стената. Шкафът се пръсна на парчета и инструментите се разлетяха из стаята…

От другата страна на нарисуваната линия.

Летящите стоманени парчета изведнъж ускориха движението си и се насочиха към изхода, привличани от мощните магнити във външната камера. А Круглов се намираше точно на пътя им.

Когато първият инструмент го удари, руснакът изкрещя. След това в него започнаха да се забиват отвертки, разнесе се звук от трошене на кости, когато по-големите предмети започнаха да се удрят в тялото му и да го карат да отстъпва назад по коридора. Един последен писък и той се залепи за генератора – а цилиндричният пожарогасител, който бе забил вентил в стомаха му, продължи да дълбае навътре и излезе през гърба му. Пръскайки кръв на всички страни, Круглов продължи да виси още известно време, докато най-накрая гравитацията не взе своето. Той падна, удряйки се в средния мост и с въртеливо движение достигна дъното с едно последно изпукване на костите.

Чейс не можа да го чуе; всъщност той не чуваше нищо освен дезориентиращо бръмчене в ушите – експлозията на гранатата едва не го беше оглушила. Той отвори очи и се намери проснат в единия ъгъл. Из цялата стая бяха пръснати бетонни отломки и инструменти.

Той се обърна на една страна и слабо щракна с пръсти до едното си ухо. На третия опит му се стори, че през звъненето чува слабо щракане. Поне не беше оглушал завинаги.

Круглов беше мъртъв – но дали Нина се беше спасила? Чейс се изправи и олюлявайки се, излезе от стаята. В коридора лежеше автоматът. Той го вдигна и се запрепъва към мостчето.

Първият изстрел на Круглов беше унищожил голяма част от него и Чейс не можеше да прескочи от другата страна. За да стигне до контролната зала, трябваше доста да заобикаля. Нина го видя през разбития прозорец. Тя въодушевено извика нещо, но Чейс нямаше представа какво му казва. Отвърна й, че е добре и започна дългата обиколка към контролната зала.

– Като че ли е добре – каза Нина на Мичъл, който се беше навел над ранения Васюкович.

– Чудесно – отвърна той със странна липса на ентусиазъм. – И така, Леонид, искаш ли да разбереш защо системата ти не проработи?

Стиснал ранения си крак, Васюкович го погледна с присвити очи.

– Върви по дяволите.

– Страхувам се, че съм на страната на ангелите. Сериозно, не изпитваш ли дори капчица любопитство? – Той махна с ръка към генератора, който продължаваше да изпуска електрически мълнии. – Беше толкова близо, хората ти го подкараха въпреки всичката дезинформация за системата на DARPA, с която ви захранвах. Дори успя да се сдобиеш с Екскалибур, разполагаше със свръхпроводник. Но ти липсваше едно нещо, за което дори аз не знаех, докато не намерихме меча в Англия. Не искаш ли да разбереш какво е то?

– Какво е? – изпъшка Васюкович.

За голяма изненада на Нина, Мичъл посочи към нея.

– Тя е онова, което ти липсва. Тя е ключът, за да заработи цялата система. Нещо в биоелектричното й поле – не съм сигурен какво точно, но ще разбера. Но без тя да захрани меча, ти си притежавал просто една красива блестяща антика. – Той се изправи. – Е, вече знаеш.

И преди Нина да осъзнае какво става, той простреля Васюкович в сърцето. Руснакът потръпна конвулсивно и се отпусна мъртъв.

– Мили боже! – изпищя Нина. – Какво правиш, по дяволите?

– Върша си работата – отвърна той безчувствено. – Целта на тази мисия беше да унищожа операцията на Васюкович и да обезопася Екскалибур.

– През цялото време си знаел – каза тя, като първоначалния шок постепенно беше изместван от гняв. – Знаел си, че той не използва това място за оръжие!

– Разбира се, че знаех. – Той отпусна автомата, прескочи трупа на Васюкович и се приближи към нея, като бръкна в джоба си.

– Тогава защо ти трябваше да го убиваш? А всички тези хора?

– Защото не можем да позволим на никой друг да притежава тази технология – с каквато и да е цел.

– Имате си собствена система, нали? – осъзна тя. – DARPA е построила същия такъв генератор.

– Така е – отвърна Мичъл. Той погледна през прозореца и видя, че Чейс е изминал повече от две трети от разстоянието. – Проблемът е, че и нашата система не работи. Но скоро тази пречка ще бъде преодоляна. Еди! Еди, чуваш ли ме?

Звънтенето в ушите на Чейс беше намаляло до такава степен, че той успя да чуе името си, въпреки че не можа да разбере останалите думи на Мичъл. Той се спря и погледна към контролната зала, като сви шепа до ухото си, за да покаже, че има проблеми със слуха.

– Като че ли малко е оглушал – каза Мичъл. – Да видим дали ще чуе това.

Той отново вдигна пушката си и стреля.

Оглушал или не, Чейс все още можеше да разбере когато някой стреля по него. Той се хвърли назад, а куршумите зачаткаха по металното мостче. Разхвърчаха се късчета метал.

Нина се хвърли към Мичъл, опитвайки се да отблъсне оръжието. Той я сграбчи за ръката и тя усети силна болка, последвана от разпростираща се студенина. Той отдръпна ръката си, разкривайки пластмасов диск в основата на средния му пръст, който се придържаше от пръстен. От центъра му стърчеше окървавено късо шипче.

Тя залитна назад, внезапно усетила как крайниците й се вкочаняват.

– Какво… какво ми направи?

– Трябва да свършиш малко работа за мен – каза той, като гласът му достигна до нея като от другия край на дълъг тунел. – Но не вярвам, че ще го направиш доброволно.

– Ти, кучи… – едва успя да произнесе тя, преди коленете й да се подгънат. Строполи се на пода, но не усети болка, защото мрак погълна сетивата й.