Текст книги "Изповедта на един македонски четник"

Автор книги: Алберт Сониксен

сообщить о нарушении

Текущая страница: 14 (всего у книги 14 страниц)

26. Общият Рилски конгрес на ВМОРО заседава през октомври 1905 г. Избира се нов Централен комитет, съставен от Даме Груев, Пере Тошев и Тодор Попантов, Задгранично представителство – от Гьорче Петров, Димитър Стефанов и Петър Попарсов, и редактор на "Революционен лист" – Димо Хаджидимов. По въпроса за устройството и управлението на организацията в конгреса надделяват привържениците на широката децентрализация и изборност на ръководните органи. Това намира израз в преработените документи – устава и правилника за вътрешното устройство на организацията. Приемат се също нов правилник за четите на ВМОРО и правилник за селските и градските чети.

27. Младотурска партия – комитет "Обединение и напредък", основан в края на ХIХ в. като тайна организация, обединяваща противници на феодално-абсолютистичния режим на султан Абдул Хамид. В комитета членуват представители на буржоазията, либерално настроени офицери, чиновници и хора със свободни професии. Главният център на младотурското движение се намира в Париж, но постепенно се създават организации и в самата Турция. През юли 1908 г. комитетът извършва Младотурската революция, като заставя султана да възстанови конституцията от 1876 г. За известно време се установяват демократични права и свободи, но не след дълго младотурските управници възобновяват гнета и преследванията срещу нетурските народности. Това довежда до ново засилване на революционната борба и ускорява избухването на Балканската война през 1912 г.

28. Тане Горничевски от с. Горничево, Леринско, един от войводите в Леринско, води чета от 6 – 7 души. Убит с трима другари в края на юни 1907 г. при с. Чеган, Воденско.

29. Поради влошеното положение, след 1903 г. много млади хора напускат Македония и отиват на работа в чужбина, предимно в Съединените американски щати. Според френския консул в Битоля, до края на 1906 г. само от Битолски вилает заминали около 30 000 души. Много от емигрантите обаче не остават задълго в Америка и след известен престой се завръщат в родните места.

30. Бекчия, тур. – пазач в бейски чифлик, доверено лице на бея.

31. Георги Сугарев – роден през 1876 г. в Битоля. Завършва Битолската българска гимназия и известно време учителствува. Четник и по-късно войвода. Участвува във въстанието в Битолски революционен окръг. След въстанието остава сред поробеното население и възстановява разстроената организация. На 23 март 1906 г. попада на турска засада край с. Паралово, Мориховско, и загива с цялата си чета.

32. Македония обхваща части от три вилаета – Солунски, Битолски и Скопски. Освен тях в територията на революционната организация влиза и Одринско. Революционните окръзи са шест – Солунски, Битолски, Скопски, Струмищки, Серски и Одрински.

33. Вероятно с. Борешница, Леринско.

34. По време на борбата за самостоятелна българска църква през ХIХ в. в българските земи проникват чужди религиозни пропаганди – униатска (католишка) и протестантска, подкрепяни от западните държави. Протестантската пропаганда се извършва от американски мисионери. В Македония тя има влияние в Разложко и Битолско. В Битоля съществува девическо училище. Пропагандата на мисионерите сред българите се води на български език. Техният орган в Цариград в. "Зорница" излиза на български и често застава на страната на българите в борбата им срещу Гръцката патриаршия.

35. Пост от държавни служители (колджии), които следят да не се внесат в града необложени с данък определен вид стоки. Приходите от това облагане се използуват за изплащане дълговете на Турция към западните държави-кредитори.

36. Авторът смесва функциите на две институции – Задграничното представителство на ВМОРО, учредено в София в края на 1896 г., и Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), създаден през 1895 г. и който се избира периодически на конгреси от делегати на македоно-одринските дружества в България. От изложението по-нататък обаче се вижда, че тук той има пред вид Върховния комитет, когато начело на него застава Борис Сарафов.

37. Борис Сарафов – роден през 1872 г. в с. Либяхово, Неврокопско (дн. Илинден, Гоцеделчевско). Завършва Солунската българска мъжка гимназия и Военното училище в София, след което служи като офицер в българската армия. През 1895 г. взема участие в четническата акция на Македонския комитет в Турско, а от 1899 до 1901 г. е председател на ВМОК. През това време между Върховния комитет и Вътрешната организация в лицето на нейните задгранични представители Гоце Делчев и Гьорче Петров се установява тясно сътрудничество, което съдейства за засилване на революционното движение.

През 1903 г. Сарафов участвува в Илинденско-Преображенското въстание като член на Главния щаб в Битолски революционен окръг, заедно с Дамян Груев и Анастас Лозанчев. След въстанието продължава да участвува в революционното движение като ръководител на група т. нар. "сарафисти". Убит е заедно с Иван Гарванов на 28 ноември 1907 г. в София.

Оценката на Сониксен за Б. Сарафов и неговите привърженици е пресилена, в нея личи влиянието на тогавашните борби сред дейците на македоно-одринското движение. Има и отделни фактически неточности. Напр. Сарафов не е журналист, на внасяните от България пушки не фигурира българският държавен герб и пр.

38. Думата е за румънския журналист Стефан Михайляну, куцовлах от Македония, който в своя вестник "Балкански полуостров" издавал тайни на революционната организация. Убит на 22 юли 1900 г. от терорист, изпратен от Върховния комитет. По настояване на Румъния и великите сили през февруари 1901 г. Сарафов и другарите му са арестувани. Начело на комитета като председател застава поетът Стоян Михайловски, а ген. Иван Цончев е избран за председател. В започналата борба срещу привържениците на Цончев Борис Сарафов е на страната на Вътрешната организация.

39. Орган на ВМОК е в. "Реформи", който излиза в София от 1899 г.

40. Солунската афера от 1901 г. Вж. бел. 19.

41. Пленяването на американската протестантска мисионерка мис Елена Стоун. Вж. бел. 74.

42. Става дума за представители на отделни революционни окръзи, избирани от съответните окръжни ръководства. Другарят на Б. Сарафов, за когото се споменава тук, е Иван Гарванов, убит заедно с него на 28 ноември 1907 г. в София.

Иван Гарванов е роден през 1896 г. в Стара Загора. Завършва физика и математика в София и след специализация във Виена става учител в Солунската българска мъжка гимназия. През 1897 г. под влияние на Екзархията създава Българско тайно революционно братство, което се противопоставя на революционната организация. След разтурянето на братството е включен е състава на Солунския комитет, а от 1901 г. застава начело на ЦК на ВМОРО. Под негово ръководство през януари 1903 г. в Солун заседава конгресът, който взема решението за въстание. След въстанието се установява в София и продължава да участвува в македоно-одринското движение.

43. Мирабо – поп Търпо Поповски от Костурско, председател на Окръжния революционен комитет в Битоля.

44. Задграничните представители на Вътрешната организация.

45. Петър Котев Лигушев – един от членовете на окръжния комитет в Битоля. По-късно става предател и издава много тайни на революционната организация.

46. Движението нощем по улиците със запален фенер било задължително.

47. Бахчеванджилък, тур. – градинарство.

48. Презвитериянин – протестант. Протестантите и униятите се ползуват с привилегиите на чуждите поданици в Турската империя.

49. Върху развитието на националноосвободителното движение в Македония и Одринско определено влияние оказват и социалистическите идеи. Голяма част от дейците на ВМОРО изпитват благотворното (?) въздействие на тези идеи. Революционните марксисти в свободна България следят с интерес развитието на освободителното движение, а някои от тях вземат непосредствено участие в него. За разпространяване на социалистическите идеи сред емиграцията в България и сред потиснатите във вътрешността в София се създава като част от БРСДП Македонска революционна социалистическа група (МРСГ), която след въстанието се преименува в Македоно-одринска работническа социалдемократическа група (МОРСДГ). Групата издава в. "Революция" (1895 г.) и в. "Политическа свобода" (1698 – 1899 г.), както и редица брошури, с които пропагандира идеите на социализма и на революцията. В Македония и Одринско социалистите действат в редовете на ВМОРО и спомагат за внасяне на по-прогресивни и демократични идеи в освободителното движение.

50. Деврие, тур. – нощен патрул.

51. Четата на войводата Пецо (Пеце, Петър Георгиев, роден в Битоля) е унищожена на 5 май 1906 г. в с. Лисолай, Битолско.

52. Става дума за първата руска буржоазно-демократична революция от 1905 – 1907 г. Насочена е срещу царското самодържавие, за премахване на остатъците от крепостничеството и за установяване на демократична република. Хегемон на революцията е пролетариатът, а негов главен съюзник са селяните. Изразява се в масови стачки и демонстрации, селски вълнения и въоръжени въстания. Революцията намира широк отзвук в много страни, в това число в България и сред потиснатите в Македония и Одринско.

53. Юзбашия, тур. – началник на 100 войници, ротен командир, капитан.

54. Дякон Евстатий (Георги Шкорнов) – роден през 1873 г. в с. Нестрам, Костурско. Посветен в революционното дело от Д. Груев. Участвува във въстанието през 1903 г., след което остава сред пострадалото население. Продължава революционната си дейност и по-късно. По време на Балканската и Първата световна война ръководи чети, с които действува в тила на врага. Умира през 1935 г.

Сражението, за което говори Сониксен, станало на 1 май 1906 г. в с. Вълкодер, Ресенско. Четата наистина се състояла от 16 души, но 4 от тях се отделили още преди сражението. "Останалите 12 души – четем в един рапорт от 6 май 1906 г. – били поделени на две, 7 души с войводата заедно се укрепили в една къща, а 5-мата – в развалините на друга една къща. Последните всички били избити, а от първите имало двама убити и 5-ма, от които двама четника и войводата ранени, сполучили да избягат. Имало и една жена и двама селяни убити и един друг селянин ранен. От войската двама солдати убити, двама стражари и трети един войник тежко ранени, един турчин башибозук убит и един такъв ранен."

55. В документ, в който се изброяват четите в Битолски вилает през 1906 г. (вероятно началото на годината), за четата на Ташко е отбелязано, че се състои от 8 души, но трябвало да има 17 четници.

56. Мухтар, тур. – кмет на село или на махала в градовете. Мухтарите обикновено се извикват да придружават полицията или войската, когато предстои обиск или трябва да бъде арестуван някой в дома му.

57. Петър Чаулев – роден през 1882 г. в Охрид. Завършва Битолската българска гимназия и става учител в Охрид. Участвува във въстанието като войвода в Охридско и Крушовско. През 1911 г. влиза в състава на ЦК на възобновената революционна организация. Участвува като ръководител на чети в Балканската война и в съпротивата срещу сръбския режим в Охридско. След Първата световна война отново е член на ЦК на революционната организация и взема участие в преговорите с прогресивните сили в революционното движение и в изработването на т. нар. Майски манифест. Убит на 23 декември 1924 г. в Милано, Италия.

58. Чл. 11 от устава на ВМОРО, приет на Рилския конгрес през 1905 г., гласи: "За разглеждане съдебни дела и спорове учредява се съдебен институт." Подробностите за делата от неорганизационен характер са разгледани в глава ХV от правилника, озаглавена "Граждански съдилища" (чл. 207 – 214).

59. В споменатия документ за четите в Битолски вилает (бел. 55) за Ресенско е отбелязано: "Сега разполага с войводата Евстати Дякончето с 4 четника и Кръсте с 11 души. Сега-засега съществува ужасна крамола."

Кръстьо Трайков (Ресенски) – роден през 1875 г. в с. Круше, Ресенско. Участвува във въстанието като четник в Охридско. След въстанието до Балканските войни действува в Ресенско. Умира през 1942 г. в Ресен.

60. Става дума за по-радикално настроени младежи в града, които се обявяват против старото ръководство и настояват за промени в устройството и управлението на организацията. Противниците им ги наричат дори "върховисти" и искат от Централния комитет да се вземат крайни мерки срещу тях.

61. В изложението, което следва до края на главата, се предават събития, станали през цялото време на въстанието до средата на 1906 г. Поради липсата на достатъчно конкретни сведения от други източници, трудно е всички те да бъдат възстановени с точност.

През 1904 г., непосредствено след въстанието, в Битоля се противопоставят старите ръководители и някои от по-младите дейци, които настояват за промени в устройството и управлението на организацията. Външно спорът е около двата проекто-правилника, изработени от Д. Груев и П. Тошев на окръжния конгрес в Прилепско, единият от които застъпва дотогавашната строга централизация, докато другият препоръчва широка децентрализация и изборност на ръководните органи. През 1905 г. към тези разногласия се прибавят и спорове във връзка с представителството на окръга в София. Налага се Борис Сарафов, но част от ръководителите се обявяват против него ...

Според Тома Кърчов още през пролетта на 1904 г. в Битоля се съставил окръжен комитет с участие на представители на околиите. "В Окръжния битолски комитет влизаха следните лица: Петър Котев Лигушев, представител на Битоля, Гиче Ошавков – на Дебър, Евгений Попсимеонов – на Кичево. Представител на Леринско бе Ракиджиев, а Петър Нейчев Шишков бе, ако се не лъжа, представител на Ресенско. Ако се не лъжа, в окръжния революционен комитет влизаха и Боян Биолчев и Михаил Джеров.

Наскоро в така образувания комитет възникнаха несъгласия между сарафисти и груевисти за надмощие. По-късно бе повикан поп Тома, който влизаше в окръжния комитет, и той трябваше да помирява и двете страни. А как да се помирят? Сарафов изпращаше на своите хора чрез евреина Рафаел и неговия брат Менахем пари и те живееха нашироко..."

Това състояние на нещата се променя с идването на Павел Христов в Битоля. По негова инициатива в Илинската планина се свиква окръжен конгрес, който избира нов състав на комитета. Според него това било през март 1906 г. (Вж. Борбите в Македония и Одринско (1878 – 1912). Спомени, С., 1981, 569 –570), но в действителност то е станало през следващата година. По времето, когато Сониксен пребивавал в Битоля, несъгласията между членовете на комитета продължават да съществуват.

62. След въстанието Б. Сарафов не остава в Македония, а се завръща в България. Груев влиза в Битоля към края на декември 1903 г. и остава в града до края на февруари 1904 г.

63. Владимир (Владо) – Никола Трайков Нарев, роден през 1888 г. в с. Вранешица, Кичевско. Учи в Битолската българска гимназия и завършва в София (1907 г.) После следва славянска филология в Софийския университет и учителства в Златица и София. Участвува в Балканската и Първата световна война. След войните работи като културен съветник в българските легации в Букурещ и Атина. От 1947 до 1958 г. е преподавател по гръцки език в Софийския университет. Автор е на исторически трудове. Умира през 1963 г. в София.

64. Управляващият Българското търговско агентство в Битоля по това време А. Петров с поверителен рапорт от 14 август 1906 г. съобщава за осъждането на учителя Алтъпармаков на 5 години затвор, "защото се е доказало, че той е писал протокола, част от който бе намерен в печката на гимназията при обиска". "Намират се под арест още – продължава Петров – и ще бъдат съдени като хора на комитета Петър Лигуш, певец в българската църква, Константин Георгиев, учител от тукашната гимназия, който бе веднъж пуснат и след два дни наново арестуван, и Любомир Драндаров, тоже учител, арестуван напоследък. Последните двама ще бъдат дадени под съд на основание на едно писмо на тукашното бюро на Вътрешната организация, отправено до онова в Солун, в което се казва, че учителите Георгиев, Драндаров, Гавазов и още един, името на когото не си спомням, образували заедно с няколко ученици от гимназията отделен комитет, като съмишленици на върховистите и следователно тяхното погубвание е наложително. Това писмо е попаднало, кой знае как, в ръцете на Хилми паша и е дало повод за арестуването на тия двама учители."

65. По време на това пребиваване в Битоля Сониксен на два пъти посещава и Българското търговско агентство в града. По този повод управляващият агентството на 14 август 1906 г. пише. "Преди няколко дена се представи при мен известният американец Алберт Сониксен, който, ще да Ви е известно, е пристигнал в Македония като американски поданик и с редовен паспорт е пътувал до Воден, отгдето дирите му са биле изгубени от турските власти. Той е прекарал шест месеци с българските чети и е обиколил почти целия Битолски виалет. Запознал се е много добре с работите на тукашната организация и неговите отзиви за нея не са толкова лоши, напротив. Неговите сведения за някои от казите на Битолския вилает, като например Костурската и Охридската, са отрядни. Там всичко било добре наредено и затова нямало гръцки чети по тия места. Най-слабите места на организацията биле Битолската и Леринската кази, но напоследък и тук биле вземени мерки да се поправи положението. Разногласията, които съществували в Битолско между двете партии на Комитета, били изравнени и сега задружно се работило.

Г-н Сониксен дохожда и вчера да ме види и да ми съобщи, че днес тайно заминава за България, отгдето имал намерение да отиде в Англия и Америка. Той престоял тука, в Битоля, около 15 дни, без да бъде ни най-малко заподозрян."

66. Дур, тур. – стой.

67. Вж. бел. 23.

68. Пандо Кляшев – роден през 1882 г. в с. Смърдеш, Костурско. През 1900 г. завършва Битолската българска гимназия и една година е учител в родното си село. От юли 1901 г. е четник в четата на Марко Лерински, а след това става войвода. Участвува активно във въстанието от 1903 г. След него отново е войвода на чета в Костурско. През 1906 г. е избран за член на Витолския окръжен революционен комитет. Загива на 31 юли 1907 г. в сражение с турска войска край с. Дреновени, Костурско.

69. Димитър Пандуров (Панджаров) – Митре Влаха, роден в с. Кономлади, Костурско. Дългогодишен войвода и активен участник във въстанието и в борбата срешу гръцката въоръжена пропаганда. Убит в сражение с турска войска през март 1907 година.

70. Лазар Поптрайков – роден през 1876 г. в с. Дъмбени, Костурско. Посветен в революционното дело още като ученик в Солунската българска мъжка гимназия и основава първите комитети в Костурско. Участвува във въстанието като член на ръководното тяло в района. През септември 1903 г., ранен, попада в ръцете на ренегата Коте, който обещал да го излекува, но го убива и предава главата му на костурския гръцки владика Каравангелис.

Самият Коте е заловен от турските власти през лятото на 1904 г., осъден е на смърт и е обесен през 1905 г. в Битоля.

71. Вероятно с. Сборско, Воденско.

72. В същност Лука Иванов е предаден от каракачаните, при които нощувал с четата си. По-подробно за убийството му вж. Хр. Силянов, Освободителните борби на Македония, т. 2, С, 1943, с. 175– 176.

73. Това е т. нар. Мацанова афера. През юли 1906 г. в ръцете на солунската полиция попада дневникът на учителя Кочо Мацанов, в който той записвал разни сведения за дейците на революционната организация сред колегите му учители. Арестувани са много учители и обикновени граждани. Мацанов обаче се умопобърква в затвора и това улеснява обвиняемите. От 24 души подсъдими в началото на март 1907 г. са осъдени само 6 души, а останалите са оправдани и освободени. Самият Мацанов е изпратен на лечение в болница и по-късно е осъден на три години затвор.

74. Става дума за аферата "Мис Стоун", т. е. пленяването за откуп на американската протестантска мисионерка Елена М. Стоун и българката Катерина Стефанова – Цилка. Пленяването е извършено на 21 август 1901 г. на пътя от Банско за Горна Джумая (дн. Благоевград) от чета, ръководена от Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов. Двете жени, са държани в плен близо шест месеца, през което време четата се сблъсква с големи трудности, преследвана от турски потери и върховистки чети. Положението се усложнява от това, че К. Цилка. била бременна и ражда по време на пленничеството. Революционерите обаче устояват на трудностите и довеждат акцията докрай. Откупът от 14 500 турски лири е получен на 20 януари 1902 г. в Банско, а жените са освободени на 10 февруари 1902 г. край с. Градошорци, Струмишко.

Акцията добива широка известност не само в България и Америка, но и в много други страни, като допринася за популяризиране делото на революционната организация. Самата мис Стоун, въпреки преживените страхове и несгоди по време на пленничеството, след завръщането си в САЩ изнася беседи и пише статии, в които осъжда турския режим и подкрепя борбата на поробените българи.

75. Христо Чернопеев – роден през 1868 г. в с. Дерманци, Ловешки окръг. До 1899 г. служи като подофицер в българската армия, след което се включва в македоно-одринското освободително движение. Грврвоначално е войвода на чета в Кукушко. След приключване на аферата "Мис Стоун" участвува в борбата срещу четите на ген. Ив. Цончев. След въстанието е ръководител на Струмишки революционен окръг, а след Младотурската революция участвува в учредяването и ръководството на Народната федеративна партия в Солун. В края на 1909 г. минава в нелегалност и през 1911 г. е включен в ЦК на възобновената ВМОРО, заедно с Петър Чаулев и Тодор Александров. Участвува в Балканската и в Първата световна война. Загива като офицер на 6 ноември 1915 г. в боя при Криволак.

76. Яне Сандански – роден през 1872 г. в с. Влахи, Мелнишко. Израства в гр. Дупница (дн. Станке Димитров), където семейството му се преселва след Кресненско-Разложкото въстание от 1878 г. Участвува в дейността на легалната организация в България, а от април 1901 г., когато влиза със своя чета в Македония, се отдава изцяло на освободителната борба на поробените. Воюва срещу върховистките чети на ген. Цончев. След въстанието от 1903 г. се утвърждава като ръководител на Серски революционен окръг и на левицата в македоно-одринското движение. Участвува с чета в Балканската война. Убит на 22 април 1915 г. в Пирин от противници в революционното движение.

77. Д-р Хауз – началник на протестантските мисионери в Солун.

78. Кръстьо Асенов – роден през 1877 г. в Сливен, племенник на Хаджи Димитър. Завършва Висшето училище (университета) в София и под влияние на Гоце Делчев се включва в борбата за освобождение на Македония и Одринско. Взема участие в подготовката на въстанието, но непосредствено преди започване на въстаническите действия е убит от противници край с. Корнишор, Ениджевардарско.

79. Сава Михайлов – роден през 1877 г. в с. Мачуково, Гевгелийско. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, след което става учител. След пленяването на мис Стоун напуска Горна Джумая, където е учител и районен ръководител, и се присъединява към четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев. От началото на 1903 г. е войвода в Гевгелийско. Загива в сражението на 1 март 1905 г. край с. Смол, Гевгелийско, Вж, бел, 16.

80. Чарлз Дикинсън – генерален консул на САЩ в Цариград, който пристига в София, за да преговаря с представители на ревелюционерите, пленили мис Стоун и Катерина Цилка.

81. Димитър Стефанов – роден през 1872 г. в Бесарабия. Завършва право в Московския университет. През 1897 г. идва в България и работи като съдия и юрисконсулт. Участвува в македоно-одринското освободително движение. През учебната 1900 – 1901 г. е директор на българската мъжка класическа гимназия в Битоля и ръководител на организацията в окръга. От септември 1901 до края на 1902 г. заедно с Туше Делииванов е задграничен представител на ВМОРО в София и води енергична борба срещу привържениците на ген. Ив. Цончев. Участвува във въстаническите действия в Пиринския край през 1903 г. На Рилския конгрес от 1905 г. отново е избран за задграничен представител нв ВМОРО. Привърженик на левицата в освободителното движение. Умира през 1940 г. в Бургас.

До него е адресирано писмото от 4 юли 1904 г., с което А. Сониксен се препоръчва на дейците на освободителното движение в София.

82. Никола Малешевски – роден в с. Берово, Малешевско, дългогодишен пунктов началник на ВМОРО в Дупница (дн. Станке Димитров), близък другар и съратник на Гоце Делчев.

83. Яне Сандански и Христо Чернопеев са ръководители на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение. Те посрещат с възторг Младотурската революция, но когато започва младотурската реакция, те се отдръпват – Чернопеев подновява въоръжената революционна борба, а Сандански се оттегля в Мелнишко.

84. През април 1909 г. реакционно настроените среди в Цариград правят опит за контра-преврат. В подкрепа на младотурците към столицата се отправят много дейци на македоно-одринското движение. Начело на отрядите на левицата застава Яне Сандански.

85. Към края на годината се завързва следната преписка по повод на А. Сониксен. На 12 октомври 1906 г. управляващият Българското дипломатическо агентство в Цариград пише "бързо" и "поверително" до Министерството на външните работи в София:

"Вторий секретар на с[еверно]американското посолство ми съобщи вчера следното от страна на посланика си:

Алберт Сониксон с[еверно]американски гражданин, женен за българка (?), заминал за Македония с цел да се присъедини към някоя българска чета. В Солун той дал да се разбере, че отива да влезне в някоя чета, което и направил през изтеклий месец февруарий при г. Воден. Такива били сведенията на Амбасадата.

Обаче от Високата порта й заявили официално, че г. Сониксон бил забелязан покрай езерото (блатото) при Енидже, после край Дойран и че оттам се прехвърлил в България, гдето понастоящем се намирал в София в хотел "Централ" или в други някой хотел и сновел между България и Македония в качеството си на инспектор на организацията.

При тия сведения и при отсъствие на каквото и да било известие от г. Сониксон, американский посланик се опасявал да не би неговият поданик да е убит, а турците да крият това и да заблуждават посолството... Поради това той моли да се проверят турските сведения в София."

По-нататък управляващият агентството пише, че разполагал със сведенията, съдържащи се в рапорта на търговското агентство в Битоля от 14 август (вж. тук бел. 65), но не ги съобщил на събеседника си. Той иска да му се изпратят по-подробни сведения за Сониксон, както и инструкции за отговора, който трябва да предаде в американското посолство. После добавя, че получил и изпраща като приложение препис от писмото на председателя на българската община в Енидже Вардар, "отгдето се вижда, че някакъв си англичанин ходил край тамошното блато..."

В София ген. Рачо Петров нарежда да се направи проверка чрез Министерството на вътрешните работи. След един месец, на 18 ноември 1906 г., оттам отговарят, че "от събраните чрез столичното градоначалство сведения се установява, какво въпросният Алберт Сониксон се е завърнал на 4 того (17 ноември по нов стил – бел. К. П.) от Македония, гдето бил с една чета, установил се в хотел "Македония" и на 12 того заминал за Русе, откъдето щял да отиде в Румъния. Същият бил редактор на някакъв английски вестник, но не могло да се узнае на кой вестник, понеже не давал никакви сведения за дейността си изобщо по македонското дело."

Тези сведения в началото на декември се изпращат на дипломатическото агентство в Цариград.

Писмото на председателя на българската община в Енидже Вардар свещеник Н. Анкутов има дата 5 октомври 1906 г. и е адресирано до екзарх Йосиф I. В него се посочва, че "нарочно прикомандированият Джемал-бег – син на Пайтар Миралай от солунските власти, в съдружие с местния ни Хаки-бег и един англичанин, на 30 миналий м. септемврий влезли в блатото при някой си Апостол войвода, с когото правили тайни преговори по предаването му с цялата чета (дружина) или сам той.

До какъв резултат са взели тия им преговори, се нищо положително не знае, а само това е известно, че Джемал-бег – човек интелигентен, на 30-год[ишна] възраст и посетил повечето европейски главни градове – веднага замина за Солун на докладване заедно с англичанина."

Няма съмнение, че въпросният "англичанин" е султанският пратеник, шейх Ахмед Кемал бей, който посетил Апостол войвода в Ениджевардарското езеро. Както посочва Сониксен, той бил облечен в "Норфолкски ловджийски жакет". Останалите са лицата от турска страна, които са го придружавали до езерото.