355 500 произведений, 25 200 авторов.

Электронная библиотека книг » Пол Ливайн » Блондинка от Маями » Текст книги (страница 11)
Блондинка от Маями
  • Текст добавлен: 26 сентября 2016, 18:31

Текст книги "Блондинка от Маями"


Автор книги: Пол Ливайн



сообщить о нарушении

Текущая страница: 11 (всего у книги 19 страниц)

Исках себе си

Седях в мекото кресло пред бюрото на съдията Майрън Стангър. Прясно избръснат, с още влажна коса, опакован в скромен сив костюм, бяла риза и винена вратовръзка, аз почти приличах на адвокат, макар че вратът ми изхвръкваше от яката. Ейб Соколов седеше на съседното кресло и погребалният черен костюм подчертаваше жълтеникавия му тен. До съдията една млада жена се бе навела над стенографския апарат, очаквайки да чуе бисери на юридическата мъдрост или поне що-годе грамотен английски, какъвто понякога се говори в съдийските кабинети.

На дивана зад нас, под безброй рамки с дипломи и грамоти на негова чест, седеше Криси със скромно събрани крака. Беше облечена с черно костюмче и бяла копринена блуза – точно както в една телевизионна реклама, където играеше делова жена, страдаща от газове.

– Дай да се разберем, Джейк – каза съдията Стангър. – Сега кандидатите за съдебни заседатели киснат в съдебната зала, а ти искаш да се оттеглиш от делото.

– Точно така, ваша чест.

– И няма да изложиш причините за молбата си?

– Не мога, ваша чест, ще застраша защитата на клиентката си.

Съдията опипа закопчалката на дървена кутия за пури, заемаща централно място върху бюрото му. Дойдеше ли Коледа, добросърдечните адвокати го затрупваха с контрабандни кубински пури.

– Това не е достатъчно, Джейк.

– Мога само да кажа, че аз и клиентката ми имаме непреодолими противоречия относно защитата.

– Абе, Джейк, аз и жена ми имаме непреодолими противоречия вече трийсет години, но още никой от двама ни не си е плюл на петите.

Ейб едва удържа усмивката си. Страшно обичаше да ме гледа да се гърча.

– Не е в интерес на клиентката ми да остана неин защитник – възразих аз.

– Тъй ли?

Съдията свали очилата от топчестия си нос и погледна към Криси Бърнхард. Някога Майрън Стангър бе работил като адвокат на нещастните случаи към Югоизточната железопътна компания, която имаше неприятния навик да наема машинисти, страдащи от алкохолизъм и цветна слепота. След трийсет и пет години ровене из всевъзможни железопътни катастрофи Стангър помоли губернатора за назначение за съдия и молбата му беше изпълнена, тъй като отдавна набираше средства за Демократическата партия. Адвокатите го харесваха, защото ги оставяше да си вършат работата, без много да им се меси.

– Вие как мислите, мис Бърнхард? – попита Стангър. – По-добре ли ще ви е с нов адвокат?

Криси сякаш се нацупи, но може би просто така си изглеждаше.

– Не, ваша чест. Искам мистър Ласитър. Не си представям някой друг да ме защитава.

– Е, това беше – обърна се съдията към секретарката. – Молбата се отхвърля. Има ли още нещо, преди да изберем заседателите?

– Защитата моли за отлагане на делото – казах аз. – Изникнаха нови доказателства, с които нямах възможност да се запозна напълно.

Съдията се навъси.

– Май хич не ти се захваща с това дело, а, Джейк? – Без да чака отговор той се обърна към Соколов. – Какво казва прокуратурата?

– Не знам какво толкова ново може да има – отвърна Соколов с усмивка на баракуда. – Няма съмнения относно самоличността на извършителя. Мистър Ласитър разполагаше с няколко месеца за подготовка на своята психологическа алабалистика и…

– Оскърбен съм! Ваша чест, моля да порицаете…

Съдията махна с ръка.

– Стига, Джейк, нали знаеш, че Ейб и добро утро не може да пожелае, без да се заяде. Е, защо не можем днес да започнем делото?

– Повтарям, ваша чест, че не мога да навляза в подробности, без да застраша защитата на клиентката си. Ще кажа просто, че главният ни свидетел е… – Потърсих подходящата дума. – … неразположен.

– Неразположен или зле разположен спрямо теб? – изсумтя Соколов. Изглеждаше тъй невероятно доволен, че ми се искаше да го удуша със собствената му черна вратовръзка.

– Ако бъдем принудени да започнем делото днес казах аз, – вероятно ще се наложи да призовем доктор Шийн като свидетел на обвинението поради отрицателното му отношение към защитата. Това е нововъзникнало обстоятелство и ни трябва време, за да се подготвим за този обрат.

Не бях виждал Соколов да се усмихва тъй широко, откакто сложиха на електрическия стол един от неговите обвиняеми.

– Изглежда, че Джейк не си е написал домашното – каза той, – но това не е основание за отлагане.

– Не е честно, ваша чест! – възкликнах аз.

Мразя да се правя на жертва, но в момента нямах друг избор. Освен това обвинението на Соколов беше толкова ясно, че с нищо не можех да го разклатя. Той беше призовал бармана и двама свидетели на стрелбата, един криминалист, който да говори за отпечатъците на Криси по оръжието и следите от барут по ръцете й, санитарите, които бяха откарали Бърнхард в болницата, хирурга, медицинската сестра и един съдебен лекар да потвърди причините за смъртта.

Обвинението приключи.

Имате думата, мистър Ласитър. Призовете първия си свидетел.

Защитата призовава доктор Лорънс Шийн. Или чакайте, май ще е по-добре да си направя харакири.

– Знаеш ли, Джейк, навремето съм видял доста дела – започна съдията. Както мнозина юристи, Майрън Стангър страшно обичаше да напомня на адвокатите, че преди да стане Цезар е бил гладиатор. – И знам, че не всичко става както си го планирал. Не, по дяволите, нищо не става както си го планирал. Тъй че трябва да бъдеш готов за неочакваното.

Кимах в знак на дълбока признателност към изтърканото клише на дъртия кукуфелник.

– Свидетелите изчезват, умират или внезапно променят решението си – продължаваше съдията. – Но не мога да позволя на кандидатите да си протриват отвън колективния задник, докато аз тук се мъча да изровя друго дело за днес. За вас момчета, специално насрочената дата и…

– Но, ваша чест – изхленчих аз.

– Не, слушайте ме и двамата. Когато вие влезете в залата и застанете пред кандидатите, мислите си за съдебни заседатели. Но когато аз им раздавам призовки да изпълнят своя конституционен дълг, знаете ли какво виждам?

– Гласоподаватели – подсказах аз.

Съдията ми отправи суров поглед.

– Съседи. Добри, чести граждани с ясно разбиране за морални ценности. И няма да ги подведа. Молбата за отлагане се отхвърля. Господа, хайде да подберем заседателите.


Заседатели.

Чел съм книги как трябва да се подбират. Наемал съм психолози, социолози и екстрасенси. Доверявал съм се на Марвин Печения, пенсионер и бивш собственик на магазин за обувки в Питсбърг, който ме посъветва да избягвам мъже с лъснати до блясък обувки – прекалено консервативни и лоялни към властите, – а да предпочитам жени с открити сандали и червен лак на краката. „Умът им е открит като обувките“, обясни Мартин.

Заради Криси наех психолог, който да проучи настроенията в общината. Без да разкрива за кое дело става дума, доктор Лестър Уинър разпрати въпросник на няколкостотин семейства, подбрани по демографски критерии. Узнахме, че трябва да се пазим от родители, особено ако са в обтегнати отношения с порасналите си деца. Узнахме, че счетоводителите, морските биолози, метеоролозите и други научни типове ще приемат с насмешка нашата линия и защита. Без особена изненада узнахме, че заседатели, минали през психотерапия, са за предпочитане пред онези, които осмиват заведенията за психично здраве. Всеки, който се съмняваше в психиатрията, трябваше да отпадне автоматично. Доктор Уинър смяташе, че жените ще проявят по-голямо съчувствие, но аз отхвърлих съвета му. Ако щете, наречете ме грубиян и нахален мъжкар, но според моя опит заседателките не проявяват и капка самочувствие, когато обвиняемата се окаже по-млада, по-стройна и по-секси от тях.

Исках мъже, които да се влюбят в клиентката ми. С други думи, исках себе си.

Аз съм съвсем нормално момче. Не си слагам обица или златен ланец. Не нося пейджър или ръчна чантичка. Не членувам в частен клуб или мистичен култ. Не ходя в „La Voile Rouge“3434
  Червеното платно (фр.). – Б.пр.


[Закрыть]
да пуша скъпи пури, и ако някой дебел брокер с тиранти и френски бутонели ме поръси с пепел, ще му натъпча смрадливата пура в гърлото. Няма по-голям праведник от бившия грешник.

Смятам, че доста добре разбирам от характери и имам приличен опит в човешките отношения, но вечно се изненадвам при подбора на заседатели. Сключил съм постоянен облог със стария пристав Клайд Тигпен – тенджера от неговата мидена чорба срещу един буркан от бабиното блатно зеле – по въпроса кой ще е председател на групата. Аз винаги избирам човека в черен костюм, но Клайд е виждал хиляди дела и не разчита на облеклото. Той надушва авторитетната фигура.

Понякога кандидатите са нервни. Тази сутрин един помоли да го освободим и каза на съдията:

– Жена ми се кани да забременява.

– Според мен сигурно се кани да ражда – обадих се аз.

– Свободен сте – заяви Стангър. – И в двата случая трябва да бъдете там.

Естествено, ние всъщност не подбираме заседателите. Мъчим се да отстраним онези, които не ни харесват. Помня как на едно гражданско дело бях изчерпал лимита си от възражения и не успях да отхвърля един млад мъж с провиснал китайски мустак, който ме гледаше свирепо през цялото време. Изкарваше си хляба с чистене на септични ями и това беше единствената ни обща черта. Погледнех ли го, подпираше си брадичката с длан и ми показваше среден пръст. Цяла седмица щом се озърнех към заседателската ложа, виждах го да си вири пръста, облечен в работна риза с надпис: ПЪЛНЕТЕ СИ ЯМАТА, ПАК ЩЕ ДОЙДЕМ. Когато заседателите се върнаха след обсъждането и той стана да обяви присъдата в качеството на председател, аз почнах трескаво да обмислям как ще обжалвам. Но присъдата бе в наша полза, а когато на излизане от залата стиснах ръка на човека, открих, че пръстът му е парализиран. Строителна злополука, обясни той, като забеляза изненадания ми поглед. Нещата са невинаги такива, каквито изглеждат, обича да казва Чарли Ригс.

Криси седеше до мен кротичка и съвсем безобидна, а аз гледах тълпата от няколко десетки кандидати за съдебни заседатели. Беше обичайната колекция: учители, държавни служители, журналисти, авиомеханици, домакини и пенсионери плюс някой друг студент. Имал съм какви ли не заседатели – бракониер на омари, производител на обици за гърди, жрец от сантерийската секта, който през почивките пееше молитви към Бабаду Ай, и травестит от един клуб на Саут Бийч, тъй че днешната група изглеждаше съвсем нормална.

Заех се да задавам обичайните въпроси, като уверявах кандидатите, че нямах за цел да ги притеснявам. След като установих, че почти всички са били жертви на престъпление, и малцина признаваха да са имали работа с психиатър, аз насочих вниманието си към жестовете или кинезиката, както я нарича доктор Уинър.

Търсех напрегнато сплетени пръсти или скръстени ръце – знак, че отказват да ме допуснат до себе си. Дебнех за кръстосани глезени или ръце, здраво стиснали стола. Същевременно мислено внимавах за собствените си жестове. „Дръж дланите дружелюбно разтворени – вечно напомняше доктор Уинър. – Много си висок, затова не пристъпвай до ложата. Вертикалната ти сила ще стресне заседателите. И не слагай ръце на кръста си. Завладяването на хоризонтално пространство е прекалено авторитарно.“

Е, много благодаря. Преди да наема доктор Уинър с неговата конска опашка и очила с цветни стъкла, бях доволен само да проверя дали панталонът ми не е разкопчан.

И тъй, правех се на дружелюбен дангалак, без да приближавам прекалено и без да заемам хоризонтално пространство, усмихвах, се и изобщо се правех на маймуна, опитвайки да намеря шестима честни и милосърдни заседатели, които да ме изслушат с внимание, макар че нямах кой знае какво за казване. Марвин Печения седеше безметежно на първия ред и се мръщеше всеки път, когато навеждах глава да поговоря с наемния си експерт. Докато аз разпитвах кандидатите, доктор Уинър понякога драсваше нещо в бележника си, но през повечето време прелистваше най-новия каталог за яхти. Дванайсетметровата му яхта беше закотвена в Динър Кий и донякъде приличаше на мен – масивна и бавна, но стабилна в бурно море. Отвътре беше облицована с ламперия от тиково дърво и силно впечатляваше женската компания на Уинър, съставена предимно от млади руси любителки на соления вятър и коктейл „Маргарита“ с повечко текила.

Подборът ни отне цял ден. Накрая съдията Стангър изчете обичайната реч, като предупреди заседателите да не обсъждат делото помежду си или с когото и да било. Всички кимнаха мъдро. Бяха чували тия приказки по телевизията хиляди пъти. В нашия съд на това му викахме просто конското.

Станах и се поклоних леко, опитвайки се да надникна в очите на заседателите, докато напускат залата. Щях да го правя при всяка почивка до края на делото. Някои ме поглеждаха, други не.

После хванах за ръка Криси Бърнхард и я изведох от залата. Сега ми трябваше едно питие, спокоен сън и съдебна стратегия. В краен случай бих се задоволил с две от трите.

Криси, Криси, Криси

На сутринта съдията Стангър започна с първоначалните инструкции и всички заседатели се приведоха напред, слушайки най-усърдно. Такива са отначало. Напрегнати, нетърпеливи да изпълнят дълга си. След като свикнат с обстановката, а адвокатите вземат да им досаждат с еднообразни въпроси и шумни възражения, заседателите почват да се разсейват или направо да дремят. Понякога си ги представям като герои от комиксите, с облачета над главите, в които има картинки на риболов или еротични сцени. Защо не?

Лично аз си мисля точно такива работи, докато Ейб Соколов се пъчи пред заседателската ложа или съдията повтаря безконечните си наставления.

– Само по себе си обвинението не е доказателство – говореше Стангър – и не бива да го приемате като признак за вина.

Той обясни на заседателите, че не бива да смятат обвиняемия за виновен, ако откаже да даде показания. Това е стандартна инструкция и аз често се възползвам от нея, защото с показанията си мнозина обвиняеми само оплескват още повече работата. На едно от първите ми дела като обществен защитник прокурорът попита клиента ми:

– Как тъй твърдите, че сте невинен, когато петима души твърдят под клетва, че са ви видели да крадете часовник?

– И какво от това? – отвърна праведният ми клиент. – Аз пък мога да доведа сто души, дето не са видели как го откраднах.

Когато клиентът мълчи, обвинението няма право да коментира отказа му да даде показания, а след заключителната реч съдията още веднъж напомня за Петата поправка към Конституцията3535
  Спорел Петата поправка никое лице не може да бъде принуждавано да свидетелства срещу себе си в наказателно дело. – Б.пр.


[Закрыть]
. И все пак се чудя какво ли си мислят заседателите. Макар че не го обсъждат дали не си казват: „Бас държа, че ако аз бях невинен, щях да туря ръка върху Светото писание и да кажа истината напук на целия свят.“

По-нататък съдията нареди на заседателите да не разсъждават защо възразяват обвинението и защитата или пък какви биха били отговорите, ако не е имало възражения. Ама че тъпо. Опитай се да не мислиш за розов слон. Само той ще ти е в главата. Каза им още, че встъпителните речи не са доказателства, а просто мнения на двете страни за онова, което ще бъде доказано. Посъветва ги да не обсъждат делото с приятели, роднини и евентуално домашни любимци. И накрая Честния Ейб получи думата.

– Случаят е съвсем прост – започна Ейб Соколов. – Рано привечер един мъж седи в нощен клуб. Нарича се Хари Бърнхард и никого не закача, просто се наслаждава на плодовете от своя труд. Хари е работлив мъж, много е постигнал в живота си, но още много му предстои да постигне. Докато надига чашата, Хари не подозира, че това ще е последното му питие.

Мелодраматично като в слаб филм, помислих си аз. А и не е съвсем вярно за питието – в болницата са го сложили на система.

– А сега ви моля да си представите – продължаваше Ейб. – Една млада жена влиза в клуба и пред десетки свидетели вади пистолет от чантичка на Версаче.

Версаче. С други думи – богата разглезена кучка.

– И както Хари си седи, тази жена с пистолета тръгва право към него.

Хари. Очовечаване на нещастника. Ейб караше заседателите да затаят дъх, докато той кинематографично прехвърля действието ту към злодея, ту към жертвата.

– Жената насочва към Хари пистолет „Берета 950“, който е носила скрит в чантичката си. Скрит от охраната, скрит от Хари, скрит от света, за да може тя да извърши предварително подготвеното убийство. Хари не е имал време да приключи делата си, да се сбогува с близки и приятели. Не е изживял отредения му срок и не е чул гласа господен да го пита, както питал някога Йов: „Видял ли си сенчестите врати на смъртта?“

Йов ли? Да знаят заседателите, че и Господ е на е страната на обвинението.

– Жената, тази жена, седнала тук…

Ейб се приближи до нашата маса и протегна показалец само на педя от носа на Криси Бърнхард. Тя не трепна. Просто си седеше, облечена със стоманеносин костюм на Келвин Клайн и сива копринена блуза.

– Тази жена, Кристина Бърнхард, насочила пистолета към Хари Бърнхард, към своя баща, после жестоко и преднамерено натиснала спусъка. Неведнъж, не дваж…

Триж?

– … а три пъти. Бам! Бам! Бам!

Двама заседатели трепнаха от звуковите ефекти. Другите не, може би защото хроничният синузит на Ейб действаше като заглушител.

– Хари светкавично бил откаран в болницата „Връх Синай“, където лекарите положили героични усилия да спасят неговия живот. Но два часа след операцията сърцето му спряло и смъртта настъпила като непосредствен резултат от стрелбата. За разлика от повечето съдебни дела, на днешното няма съмнение по всичко, което ви казвам. Ще чуете показания на свидетели, които ще потвърдят под клетва, че Кристина Бърнхард наистина е застреляла баща си. Ще чуете показанията на санитаря, хирурга, сестрата и съдебния лекар. Ще чуете, че спирането на сърдечната дейност е било пряко свързано и предизвикано от огнестрелните рани, и следователно ще бъдете склонни да отсъдите, че Кристина Бърнхард е убила баща си и носи отговорност за предумишлено убийство.

Ейб продължи така още известно време, като съветваше заседателите да обърнат внимание на свидетелските показания, да изпълняват инструкциите на съдията Стангър и да изслушат внимателно мистър Ласитър, когато застане пред тях за встъпителната си реч. С едно леко вдигане на веждите и повишаване на гласа Ейб накара внимателно да прозвучи като скептично. Той благодари на добрите хорица за вниманието, каза им, че ще придвижи делото бързо – от което се подразбираше, че всяко забавяне ще е по моя вина, – после си седна с топла и сърдечна усмивка.

Станах и леко се поклоних към съдията. Зад себе си чух щракането на журналистически фотоапарат – колкото и да ги усъвършенстват, все не могат да ги направят съвсем безшумни. Вратата на залата изскърца, после се затръшна. По керамичния под заскърцаха подметки, после някой се изкашля на първия ред. Чувах всичко това, както някога винаги чувах редките одобрителни възгласи и масовото дюдюкане при излизането ми на терена.

– Моите почитания към съда – казах аз, изразявайки уважението си към петвековното английско гражданско право. След това се обърнах към заседателите. – Вчера попитах всеки един от вас, дали ще изчака и представянето на последното доказателство, преди да реши, че обвинението е доказало своята теза извън всякакво съмнение. Всички отговорихте утвърдително.

Заседателите са честен народ. Винаги им припомняй какво са обещали.

– Това е важно при всяко дело, но в нашия случай става съдбоносно, защото това не е обикновен процес, макар някои факти наистина да са безспорни. Криси Бърнхард застреля баща си, който почина по-късно същата вечер. Но ще бъдат повдигнати въпроси за намеренията на Криси и нейното душевно състояние – въпроси, които мистър Соколов не обсъди пред вас.

„И аз няма да ги обсъждам. Или поне няма да навлизам в подробности, защото все още не знам какво да кажа, по дяволите.“

– Тези въпроси са важни, защото не можете да признаете Криси за виновна в предумишлено убийство, ако не сте убедени, че тя е имала безспорното намерение да убие, взела го е преди деянието и е имала същото намерение по време на действията си.

Соколов скочи на крака.

– Възразявам, ваша чест. Встъпителната реч не е за оспорване на законите.

– Нищо не оспорвам, ваша чест – отговорих аз. – Просто изпреварвам инструктажа на съдебните заседатели.

– Възражението се отхвърля, тъй като законът бе цитиран коректно. Но, мистър Ласитър, встъпителната реч се дава за обсъждане на фактите по делото, тъй че не се отклонявайте. Аз съм напълно способен да обясня закона на заседателите, когато му дойде времето.

Реших да използвам точно тънката линия, която ми бе посочил съдията.

– Когато се запознаете с всички доказателства, съдията Стангър ще ви даде указания по закона. Той ще ви прочете правното определение за предумишлено убийство и вие ще приложите този правен стандарт спрямо фактите. Съдията ще ви каже, че за да обявите Криси Бърнхард за виновна, трябва да смятате, че е убила баща си с предумисъл. А после съдията ще ви обясни този термин. „Убийство с предумисъл имаме, когато убийството е извършено след съзнателно решение.“ Сега само ви споменавам това, но фактите ще докажат, че моята клиентка не е взела съзнателно подобно решение.

Заседателите се озадачиха. Кой би могъл да ги упрекне? Аз самия имах чувството, че търся под вола теле. По-добре да използвам най-силното си оръжие – моята красива и предполагаемо невинна клиентка.

– В хода на делото ще научите много неща за Криси Бърнхард. Ще узнаете за нейното детство и болната й майка, ще узнаете защо Криси още невръстна е напуснала своя дом, отказвайки да потърси помощ от баща си и дори да му каже къде се намира.

Криси, Криси, Криси. Нека си я представят като дете дори и сега.

– Ще узнаете, че жертвите на този трагичен случай всъщност са две.

Много добре! Да прозвучи като нещастен случай.

Аз пристъпих до ложата и погледнах най-искрено хората в нея.

– Процедурата тук е свещена, тя представлява връх на нашата демокрация. – Обърнах се и положих ръка върху облегалката на свидетелския стол. – Тук се приема само истината и нищо друго, освен истината. Вие също не бива да приемате нищо друго, освен цялата, неподправена, неразкрасена истина. Ако от този стол, този трон на истината чуете лъжи, фалшификации и измами, ако у вас се породи съмнение във вината на Криси Бърнхард, трябва да я оправдаете.

Ако пантофката не стане на Пепеляшка…

– Възразявам – обади се Соколов. – Това е за заключителна реч.

Съдията мълчаливо му махна с ръка. Лично аз рядко възразявам по време на встъпителните речи. В предишната ми кариера, когато поемеш топката, могат да ти се случат три неща, две от тях неприятни. Същото е и тук. Възразяваш ли от самото начало, съдията може да отхвърли възражението или просто да не ти обърне внимание.

Продължих да приказвам, като обясних на заседателите, че сега съм като техен шофьор и заедно ще потеглим по пътя на следствието, покривайки в движение фактите. Но пътят е труден, осеян с дупки и опасни завои. Смътно намекнах за сексуално насилие, без да навлизам в подробности. Не споменах доктор Шийн по име, но докато стоях пред ложата, преглеждах бележките си, мъчех се да надникна в очите на заседателите и се озъртах към публиката, където съдебната журналистка Брит Монтеро си водеше записки, аз изведнъж осъзнах, че нямам избор. Трябваше да призова Шийн. Той бе станал истинският ни враг. Можеше да хвърли съмнение върху възстановените спомени, да докаже предумисъл чрез касетата и да изсипе цял куп лъжи, за които нямаше да съм подготвен. Но не разполагах с нищо друго. Ако успеех да докажа, че е имал мотив да убие Хари Бърнхард, щях да прехвърля пистолета в неговите ръце. За да имаме шанс, трябваше да го унищожа. Не успеех ли – той щеше да ни унищожи.


    Ваша оценка произведения:

Популярные книги за неделю