Текст книги "Блондинка от Маями"
Автор книги: Пол Ливайн
Жанр:
Прочие детективы
сообщить о нарушении
Текущая страница: 18 (всего у книги 19 страниц)
– Какво да направите? – попитах аз.
– Да сложа край. Имахме уговорка. Аз да я отровя, докато е упоена. После да се самоубия.
Боже мой!
Из залата бликнаха смаяни гласове.
Съдията Стангър вдигна чукчето, но не удари. Гласовете заглъхнаха като по чудо, никой не искаше да пропусне и дума.
– С калиев хлорид – казах аз, запълвайки последното празно гнездо от мозайката. – Спринцовката. Вие инжектирахте Емили Бърнхард, но след това се изплашихте. Убихте нея, но не и себе си. Вие сте убиец и страхливец.
Главата му подскочи нагоре-надолу.
– Още при първия й гърч разбрах, че съм сбъркал. Толкова години оттогава, а още виждам нейната болка въпреки приспивателните. Носих я в себе си през цялото време. Затова трябваше да сторя нещо.
– Защо?
Знам, че този въпрос не бива да се задава на разпит, но този път бях сигурен в отговора.
– Защото бях убил не когото трябва. Толкова дълго носих срама и вината, че едва не ме подлудиха. Трябваше да убия Хари Бърнхард. Трябваше да се изцеля. Това беше моята терапия.
Защитата се оттегля
Съдията Майрън Стангър смъкна черната тога и я захвърли на дивана. Разхлаби си вратовръзката, отвори една огледална вратичка на стенния шкаф и извади бутилка „Джак Даниелс“.
– Да бъде отбелязано в протокола, че заседанието продължава при закрити врати – каза той. – Присъстват прокурорът, защитата и обвиняемата.
И съдебната стенографка. Никога не я споменават, но тя си беше на място и усърдно тракаше по машинката. Иззад вратата долиташе глъчка – секретарката на съдията отблъскваше журналистите като вратар насред меле. Чух как Брит Монтеро яростно обяснява нещо за Първата поправка и правото на достъп до съдебната информация. Аз и Криси седяхме един до друг срещу бюрото на съдията. Тя изглеждаше объркана и изплашена. Погалих я по ръката и намигнах.
– Дай да зарежем протокола, Марджи – каза съдията и стенографката се облегна назад. – Такава чудесия не бях виждал, а пък съм гледал повече дела от вас двамата взети заедно. Е, момчета, какво ще правим сега, по дяволите?
Съдията не беше отворил шишето и нямаше да го стори, преди да приключим с въпроса. Извади от чекмеджето дебела и къса кубинска пура, идеална за някой мафиотски бос.
– Бих желал да направя предложение – казах аз.
Съдията едновременно запали пурата и кимна на Марджи, чиито пръсти тутакси увиснаха над машинката.
– Но първо защитата се оттегля – добавих аз.
Съдията избълва облак пушек и се обърна към Соколов.
– Някакви възражения?
– Обвинението няма възражения – каза Соколов.
– Защитата предлага оправдателна присъда. – Аз отворих съдебния наръчник. – Според раздел 3, член 380 съдебните заседатели нямат право своеволно да тълкуват фактите в полза на обвинението. Безспорният факт е, че моята клиентка просто не е убила баща си. Престъплението е дело на трето лице и с оглед на гореупоменатото…
Ама наистина ли казах гореупоменатото?
– … не съществува правна основа заседателите да я обявят за виновна в какъвто и да било вид убийство.
– Ами тежки телесни повреди, Джейк? – прекъсна ме съдията, оглеждайки огънчето на пурата. – Ако Ейб ме помоли, мога да предложа на заседателите тежки телесни повреди или дори опит за убийство.
– При цялото ми уважение не можете, ваша чест – казах аз. – Тя не е обвинена за нанасяне на тежки телесни повреди, а според прецедента „Пери срещу държавата“ обвинителният документ не може да бъде поправян поради промяна на доказателствата. Освен това опитът за убийство не влиза като съставна част на досегашното обвинение, тъй като всяко от двете престъпления може да бъде извършено отделно и съдържа различни елементи. Следователно според настоящия правилник съдът няма друг избор, освен да издаде оправдателна присъда.
Има случаи – много редки, признавам – когато говоря почти като адвокат.
Съдията запухтя с фаса, ако пура за трийсет долара може да бъде наречена фас.
– Ейб, твоят приятел май си е подготвил домашното. Имаш ли нещо за казване?
– Джейк греши по една точка – каза Ейб, като ме гледаше с измъчена усмивка. – Доказателствата не са безспорни. Съдебният лекар даде показания, че сърдечният удар е предизвикан от раните. Изглежда, доктор Шийн смята, че е убил Хари Бърнхард. Формално погледнато, решението зависи от заседателите. Така че…
– Ваша чест, кардиограмата и електролитният тест показват съвсем ясно какво е причинило…
– Джейк, не ме прекъсвай! – Соколов стана и пристъпи до прозореца с изглед към Маями ривър. – Казах, че формално погледнато, решението зависи от заседателите. Това не означава, че прокуратурата иска да им го възложи. Днес следобед събираме съдебния състав и до довечера ще имаме обвинение срещу Лорънс Шийн за предумишлено убийство, а може би и срещу Гай Бърнхард за подстрекателство. Голям срам ще е да арестуваме някого за убийство точно когато сме осъдили друг за същото. Не съм сигурен от какво е умрял Хари Бърнхард. Може да го е убила клиентката ти, може да е Шийн; може просто Господ да го е прибрал. Но едно знам. Има разлика между морална и правна вина. Тази млада жена е жертва на брат си и своя лекар. Не желая и аз да посягам на нея.
Соколов се обърна към нас. Очаквах да ме погледне, но той се усмихна печално на Криси.
– Обвинението не възразява срещу оправдателната присъда.
– Предложението се приема – заяви съдията Стангър, щастлив от края на поредното дело. – Свалям обвиненията. Гаранцията се освобождава. Мис Бърнхард, секретарката ще ви върне всички вещи, конфискувани при ареста. – Съдията ме погледна и грабна шишето.
– Нещо друго? Мисля, че имам уговорка за среща с някой си мистър „Джак Даниелс“.
– Ваша чест, имам само още няколко думи – казах аз. На адвокатски жаргон това означава, че мога да дрънкам до премаляване. – Познавам Ейб Соколов от дълги години и вече не помня колко пъти ме е правил на пух и прах, но винаги се е държал почтено, а днес… ами, днес просто още веднъж потвърди моята вяра в човека Ейб. Системата невинаги излиза права. По дяволите, много рядко е права. Но Ейб е живото доказателство, че човек може да гони не само победата, но и правдата…
– Млъквай, Джейк. – Соколов се изчерви до уши. Много го беше срам, че не е само прокурор, а и човешко същество. – Като ми паднеш пак с някоя от твоите отрепки, ще ти ритам задника оттук, докъдето си помислиш.
– И аз те обичам, Ейб.
Чарли Ригс чистеше барбуни. Отряза главите, махна костите и вътрешностите, изстърга стомашната кухина и изплакна кръвта с градински маркуч. Действаше бързо и ефикасно. Нито едно неточно движение с ножа.
– Правил си го и преди – казах аз.
– Двайсет хиляди аутопсии са добра подготовка – отвърна Чарли.
Той вдигна обезглавените риби и ги сложи на най-долния рафт в бабината пушалня, която прилича на малка къщичка с керемидено покривче върху двесталитров стоманен варел.
– Няма ли да им махнеш люспите? – попитах аз.
– Не и за опушването, Джейк. Люспите и кожата изолират месото от топлината.
Чарли ме помоли да донеса топеното масло и четката. Поех към кухнята, където баба печеше ягодова пита. Кип както винаги гледаше телевизия в дневната. Даваха „Почивният ден на Ферис Бюлър“, история за някакво хлапе тарикатче. Чух как Кип изпревари репликата на Матю Бродерик:
– Вързаха се. Невероятно. Едно от най-калпавите изпълнения в цялата ми кариера, а те не се усъмниха и за секунда. Как бих могъл да отида на училище в подобен ден?
Мислено си отбелязах да проверя дали напоследък Кип не е натрупал отсъствия по болест.
– Къде е тя? – попита баба. – Не можем да празнуваме без най-важната гостенка.
– Каза, че имала да свърши някаква работа и щяла да дойде по-късно, бабо.
– Горкото дете. Не е добре, Джейк. С тия тъмни кръгове под очите днес изглеждаше тъй печална, макар че я отърва. И от ден на ден става все по-кльощава, кълна ти се. Само кожа и кости.
– Плът и кости – поправих я разсеяно аз.
– Туй пък какво е?
Телефонът зазвъня, преди да отговоря. Минах в хола. Телефонът беше от старите черни модели с шайба. Когато го видя за пръв път, Кип се разсмя и попита баба да не е задигнала реквизита от „Набери У за убийство“. Но не се обаждаше Грейс Кели. Беше Соколов.
– Къде ти е клиентката, Джейк?
– Ако питаш мен, в момента сигурно идва насам по шосе номер едно. Баба готви голям купон. Искаш ли да дойдеш?
– Би било неуместно.
Неуместно. Типично негова дума. Макар че минаваше шест вечерта, бях сигурен, че Ейб още е по сако и здраво стегната вратовръзка.
– Джейк, мисля, че в близките няколко дни трябва да я държиш под око.
– Точно това ще направя. Може и нещо повече. – Настана неловко мълчание. Какво има, Ейб?
– Може би нищо. Пред съда хората се изнервят, това го разбирам. Но твоята клиентка вдигна голяма аларма в деловодството, докато й връщаха вещите. Аз не бях там, но старшият деловодител разправя, че едва не изпаднала в истерия, когато не открили кашона с веществените доказателства. Още бил в съдебната зала, та се забавили няколко минути, а твоята клиентка псувала като разпрана, плачела, треперела и тъй нататък. Накрая й връчили кашона и тя направо хлътнала в него. Разхвърляла всички веществени доказателства, медицинските протоколи, личните документи, роклята от нощта на убийството, чашата, всичко. После хукнала навън само с един предмет.
– Кой предмет, Ейб?
– Веществено доказателство номер три, Джейк. Взела е пистолета.
Крадените води са сладки
Носех се по шосе номер едно на север от Исламорада. Криси навярно бе потеглила от Маями на юг. Тя имаше по-малко път до фермата в Хоумстед.
Молех се да не съм закъснял.
Карах със сто и трийсет, тук-там със сто и четирийсет, задминавах на забранени места, където имаше повече платна, лепвах се в най-лявото. Прелитах край бакалии, магазинчета за сувенири и телефонни стълбове, увенчани с гнезда на чапли. Старият олдсмобил 442 имаше яки ресори, заден стабилизатор, две хиляди и двеста кубически сантиметра с триста и петдесет конски сили и адски скапани спирачки за толкова мощна кола. Все едно. Нямаше да намаля скоростта, докато не пристигна.
Гюрукът беше свален и очите ми сълзяха от вятъра. Или поне се залъгвах, че е от вятъра.
Продължих по шосето, отминах моста Кард Саунд и отбих по черния път малко преди отклонението южно от Хоумстед. Двигателят ревеше и гумите вдигнаха прашен ураган, когато заковах пред фермата точно в седем вечерта.
Щом двигателят заглъхна, чух свистенето на напоителните кули из градините зад къщата. И нищо друго. Къщата беше мрачна. Отпред имаше ландровър и други два джипа. Както и откритият мустанг на Криси с все още топъл преден капак.
Вратата на къщата беше открехната и аз се вмъкнах вътре. Минах по мрачния коридор покрай кухнята, прекосих хола и се озовах в нов коридор. През отворената врата на някаква стая в дъното, откъм градините, се лееше светлина. Пристъпих нататък и чух гласове.
– … да те убия – казваше Криси Бърнхард.
Дрезгав мъжки смях.
– Не ми се вярва.
Минах през отворената врата. Същата полирана чамова ламперия. Същата глиганска глава на едната стена и същите рога на другата. Щорите бяха отворени; таванският вентилатор работеше. Криси стоеше встрани, на три метра от мен и на още три метра от Гай Бърнхард, който седеше в креслото.
Стискаше малокалибрения пистолет с трепереща ръка. Косата й беше разчорлена, роклята – смачкана, очите – подпухнали. Най-красивата жена, която съм виждал.
Гай държеше чаша бърбън в едната ръка, с другата крепеше върху коленете си пушка. Дулото сочеше право в корема на Криси.
– Радвам се, че дойде, Ласитър – каза той, без да откъсва очи от заварената си сестра.
– Искам и двамата да оставите оръжието – казах аз. – Първо ти, Гай.
Той пак се разсмя.
– Първо аз ли? Докато тая смахната убийца се цели в мен? Пет пари не давам, че успя да я отървеш. Тя уби татко, опита се да го убие, нищо че друг довърши работата.
– Ще си платиш за това – казах аз.
– Друг път, Ласитър. Нямам нищо общо. Откъде да знам, че дъртият откачалник Лари Шийн бил убиец? Двоен, между другото.
– Дрън-дрън! Ти си го накарал. Първо да нагласи нещата с Криси, после да иде в болницата и да довърши работата.
– Докажи го! Да не мислиш, че ще пропея като онзи скапан доктор?
– Вече всичко си спомням, Гай – каза Криси. – Всяка подробност, твоя глас, как вонеше дъхът ти, болката, кошмарите. Отново и отново. – Тя изхълца – Ще те убия.
– Не, Криси! – извиках аз и пристъпих към нея.
Тя завъртя пистолета към мен.
– Назад, Джейк!
Спрях и тя пак се прицели в Гай.
– Доколкото си спомням – каза Гай, – сестричката не я бива много в стрелбата. А това пищовче стреля с куршуми двайсет и втори калибър. Как мислиш, Ласитър, ще я оставя ли да ме гътне от първия изстрел като добрите момчета по филмите?
– Ти не си от добрите момчета. Кофа помия, това си.
– Или да й пръсна червата по стената? Имам право на самозащита, имам си и свидетел. Тая луда жена нахълта в къщата, размахва оръжие и заплашва да ме убие. Знам, че е склонна към насилие. Какво да направя?
– Ако ще я убиваш, по-добре първо застреляй мен – казах аз.
Той стрелна поглед към мен.
– Ах, благородство. Криси, най-после един мъж да не те е зарязал. За пръв път, нали? Виждаш ли, Ласитър, Криси си има проблеми с мъжете. Рано или късно прави някоя глупост и те се разбягват. Татко все си мислеше, че е много нервна. Но ние знаем истината, нали, сестричке? Ти си куку.
– Ти съсипа живота ми – каза тя с просълзени очи.
– Всичко ти се поднасяше на тепсия, тъй че недей да упрекваш мен – отговори яростно той.
– Не те разбирам, Бърнхард – казах аз. – Защо я накисна? Не й ли беше сторил достатъчно?
– Майната ти! Не знаеш как беше. Не знаеш как я глезеше татко. Всичко за малката Криси. А пък майка й беше още по-гадна. За префърцунената мисис Емили Касълбъри Бърнхард бях обикновено домашно добиче. Докато тя си пиеше чая, аз газех до задника в тор. Но татко… на него не мога да му простя. Бях негов единствен син, кръв от кръвта му, а с ратаите емигранти се държеше по-добре, отколкото с мен. Ръцете ми кървяха от захарната тръстика, докато тя се излежаваше по плажовете с богатите си приятелки и ми се присмиваше.
– Никога не съм ти се присмивала, никога.
– Млъквай! По-късно татко опита да изкупи греха. Въведе ме в бизнеса. Че на кого другиго да го даде? Но аз помнех. Всяка обида. Всяко оскърбление. И вече бях накарал сестричката да си плати, нали сестричке?
– Защо го уби? – проплака Криси. – Тъй или иначе щеше да вземеш парите.
– Татко не виждаше бъдещето през очилата си. Изложих му фактите. Кладенците пресъхват и няма друго решение, освен обезсоляването. Аз изграждам най-голямата инсталация за обратна осмоза в страната. По дяволите, с напредналите мембранни технологии мога да пречиствам замърсените води по-евтино от всички останали начини, а ще продавам на какаото цена си искам. Ако умираш от жажда, Ласитър, колко ще платиш за чаша пода?
– Затова изхвърляш водата в залива – казах аз. – Мъчиш се да пресушиш кладенците в цялата област.
– Предлагане и търсене, Ласитър.
– Татко никога не би се съгласил – каза Криси.
Гай се разсмя, или по-скоро излая.
– Права си. Проклетият глупак не пожела. Не било редно да забогатяваш от търговия с вода. Щели сме да станем като арабски шейхове, само че още по-лоши, защото продаваме вода на сънародници. Цитира ми Исайя: „Вие, които жадувате, дойдете всички при водите; дори и вие, които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте“3737
Ис. 55:1. – Б.пр.
[Закрыть]. Дърт лицемер. Рекох му, че и аз знам Библията. Какво ще речеш за Притчите, а? „Крадена вода е сладка и укрит хляб – приятен.“3838
Притча. 9:17. – Б.пр.
[Закрыть]
Продължавайки да се цели в Криси, той отпи глътка бърбън и добави:
– Имах си укрит хляб, нали, сестричке? Сега е време за крадените води. Дявол да го вземе, има ги без пари на двеста метра дълбочина. Вода колкото искаш. А аз мога да я превърна в долари. Стотици милиони долари.
– Ами солта? – попитах аз. – Какво ще правиш с хиляди тонове сол, примесена с живак, арсеник и тежки метали?
– Брей да му се не види! – възкликна Гай. – Научил си си урока. Можем да приложим дълбочинно инжектиране, но излиза адски скъпо. Можем да я изхвърляме в океана, но еколозите ще ни заръфат. Или пък можем да подкупим де що има политик в Талахаси и просто да я изхвърляме.
– Къде?
– В старите кариери, из блатата, навсякъде.
– Това е лудост. Ще замърсиш подпочвените води.
– Значи ще трябва да пречистваме още повече, нали така? Как мислиш, много приятна симетрия, а?
– Ти си полудял – казах аз. – Няма начин да ти се размине.
– О, ще разиграваме театро – слънчево изпаряване, нови технологии и всичко останало, та да се радват еколозите. Но на твое място не бих пил кладенчова вода от нашата област, щом веднъж се започне.
– Ти изобщо не си като татко – каза Криси. – Той беше добър човек.
Разтреперана, тя вдигна пистолета и го стисна с двете ръце.
Чашата на Гай се разби върху пода. Той вдигна пушката и се прицели в главата на Криси.
– Ти си свидетел, Ласитър. Тя ще ме застреля!
– Не! – изкрещях аз.
Двамата мълчаха.
Пълна тишина, нарушавана само от пърпоренето на вентилатора и свистенето на напоителните кули отвън.
Ръцете на Криси трепереха.
По лицето на Гай плъзна коварна усмивка.
– Сестричке, може и да си луда, но си оставаш най-разкошното дупе, което съм набарвал. Сочно и тясно.
– Копеле! – извика тя.
Ридаеше и пистолетът подскачаше в ръцете й.
Всичко стана за секунди.
Гай Бърнхард стисна пушката с две ръце.
Видях как показалецът му притиска спусъка.
Направих две крачки и се хвърлих към него. Стреснат, той завъртя пушката насреща ми.
Първият трясък бе зад мен – слаб, като от ауспух.
Вторият бе като чудовищно вулканично изригване.
Озовах се на пода с пушката в ръце. В чамовия таван над мен зееше дупка колкото ананас. Погледнах Гай. Очите му бяха отворени. Точно между тях имаше мъничка черна дупчица. Зад нас Криси говореше нещо, но ушите ми звънтяха. Завъртях се тъкмо навреме, за да видя как избелва очи и коленете й се подгъват. Подхванах я, преди да рухне на пода.
Верен на истината
– Не можеш да й бъдеш адвокат! – ревна Чарли Ригс – Ти си свидетел.
– Соколов каза, че не би възразил да я защитавам пред съдебния състав.
Той се изкашля шумно и натъпка лулата си с вишнев тютюн. Крачеше напред-назад по верандата.
– На твое място не бих го приел за комплимент.
– Не сме ли имали вече подобен разговор?
– Божичко, да, и мислех, че си се поучил.
– Ейб няма да разреши да говоря пред съдебния състав, а после да я защитавам и на делото. Ще им разкажа каквото знам, Криси също ще каже и ще се борим да няма обвинение. А ако има, ще викна Ед Шохат за защитник.
Чарли изстреля към мен струйка дим.
– Дай да го обсъдим – каза той както обикновено – Тя влезе в къщата със зареден пистолет и намерение да извърши убийство, прав ли съм?
– Аха.
– А Гай се въоръжи на свой ред?
– Пак аха.
– На което имаше пълното право, нали?
– Да, при самозащита – казах аз.
– Тя е казала, че ще го убие, така ли е?
– Каза – признах аз, – но и той я заплаши И се опита да я предизвика.
– Словесните предизвикателства не са оправдание за убийство.
– Прав си, Чарли.
– Дадени бяха два изстрела, по един от всяка страна нали?
– Пак си прав.
– Тогава ми се струва – каза Чарли, – че твоят клиент не носи вина само ако не е стреляла първа.
– Продължавай, Чарли.
– Например, ако се е отказала от заплахите, а Гай станал нападател, тя би имала правото да се отбранява със сила. Но ако е стреляла първа… ами, тогава просто го е убила, и то предумишлено.
– Може и да си прав – казах аз.
– Е, кое от двете? – попита Чарли.
Не отговорих.
– Джейк? Съдебният състав ще те пита, тъй че можеш да кажеш и на мен. Не забравяй, че ще бъдеш пол клетва. Винаги съм те учил да бъдеш верен на истината.
– Учил си ме и да върша онова, което смятам за правилно.
– Не виждам противоречие – каза той.
– Чарли, винаги съм търсил истината. Никога не съм лъгал в съда.
– И няма да лъжеш, така ли?
Не отговорих веднага.
– Чарли, бил ли си някога в положение, когато истината и правдата не съвпадат, когато истината може да причини по-скоро зло, отколкото добро?
Той насочи лулата срещу мен.
– Не е наша работа да решаваме. Казваме истината и оставяме системата да работи.
– Системата не работи, Чарли.
– Глупости! Току-що проработи. Ти спаси клиентката си от обвинение в убийство, когато изобщо нямаше шанс.
– Мислиш ли, че мога да го повторя?
– Не е моя грижа. Истината е идеалът, към който се стремим. Само тя има значение. Veritas vos liberabit3939
Истината ще ви освободи (лат.). – Б.пр.
[Закрыть].
– Не, Чарли. Понякога истината вкарва в затвора.
Криси беше облякла бял ленен костюм с пола малко над коляното. По-невинна дрешка никога не бях виждал.
Секретарят на съдебния състав ме попита дали обещавам да кажа истината, цялата истина и нищо друго, освен истината, и нека Бог ми помага.
Потвърдих желанието си да го сторя. Не подсмърчах и дланите ми не се потяха. Не отекна далечен гръм и вятърът не разтърси прозорците.
Седях на свидетелското място и се чудех колко различна е гледката оттам към залата. Ейб Соколов пристъпи към мен и зададе цял куп предварителни въпреки, включително дали може да ме нарича Джейк, след като се знаем от толкова години. Казах, че ме е наричал и с много по-лоши думи, после пристъпихме към деловата част.
– И какво завари, когато преди две вечери влезе в дома на Гай Бърнхард?
– Гай Бърнхард бе насочил пушка към Криси Бърнхард, а тя се целеше в него с малокалибрен пистолет.
Ейб ме накара да разпозная двете оръжия – грамадната пушка и малкото пистолетче.
– Заплаши ли някой от двамата да застреля другия? – попита той.
– И двамата се заплашваха – казах аз.
– Ти какво направи, Джейк?
– Помолих Гай да остави оръжието, но той отказа.
– Какво стана после?
– Бяха дадени два изстрела, по един от всяка страна.
– Кой даде първия изстрел?
Криси ме гледаше с измъчени зелени очи. Търсеше, умоляваше. Ейб Соколов стоеше на крачка от мен с ръце върху преградата. Двайсет и трима членове на съдебния състав, все почтени граждани чакаха да отговоря.
Така и направих.
Последвах съвета на Чарли.
Поне наполовина.
Извърших онова, което смятах за правилно.
