Текст книги "Фюри"
Автор книги: Лорън Донър
сообщить о нарушении
Текущая страница: 5 (всего у книги 22 страниц)
Обзе я страх, дишането й се ускори. Не беше лесно, но опита да се бори с паниката, която се надигаше. Разбираше, че той иска да си отмъсти. Не можеше да го стори с Якоб, защото го бе убила и го бе оставила да понесе вината за това. Беше гледала и докосвала тялото му, попивайки всеки сантиметър от него. Заслужаваше си го. Но поне нямаше да я убие. Ако унижението бе това, което той искаше, можеше да го понесе.
– Добре, гледай колкото искаш. Разбирам те. – Отпусна краката си върху матрака. – Но, моля те, не ме наранявай.
Объркване се изписа по лицето на Фюри, когато очите му потърсиха нейните. Наблюдаваше я, докато се настани в леглото и се наведе над нея.
– Какво? – шокирано попита той.
– Разбирам – прошепна тя. – Направи го.
Фюри стисна зъби, тялото му покри нейното. Ако целта му бе да я изплаши, беше успял. Настъпи мълчание. Сърцето й забави ритъм.
– Обратната психология не ми действа, но искам да знаеш, че няма да те нараня – тихо каза той. – Няма да те накарам да страдаш, както аз страдах. Нямам сили да те ударя или да ти причиня болка. Имам нещо друго на ум. Ще те докосна. Знаеш ли какво е по-лошо от това да те измъчват и ти да страдаш?
Ели не искаше да знае отговора. Досега всички неща, които й бе казал, не предвещаваха нищо хубаво. Но все пак трябваше да му отговори, не искаше да го ядоса отново.
– Не. Смятам, че болката е най-голямото наказание.
– Така е, когато собственото ти тяло те предаде. Когато желаеш някого, а знаеш, че не трябва. Ясно ти е, че всички останали ще те предадат, но не си очаквал самият ти да го сториш. Това е един урок, който всеки трябва да научи. А и ще даде отговор на въпроса, който се върти в момента в главата ми.
Какво значи това, намръщи се тя. Той се усмихна хищно. Сърцето й се разтуптя, когато очите му погледнаха гърдите й. Ръката му докосна нежно корема й и тя изтръпна. Дланта му се плъзна нагоре и обхвана гърдата й с топли пръсти. Завладя я паника, когато я стисна леко.
– Меко. Гърдите ти са по-големи, отколкото очаквах, за жена с твоите размери. – Пусна я и наведе глава към нея.
Ели ахна, щом усети топлия му дъх, секунда преди горещата му влажна уста да обхване зърното. Зъбите му остъргаха чувствителната кожа, а грапавият му език облиза набъбналата пъпка. Подскочи леко от изненада и затвори очи. Утробата й се сви от удоволствие. Прехапа устни, за да заглуши стона, който напираше в гърлото й. Бе шокирана от реакцията си към него. Той засмука зърното по-силно. Тялото й се разтърси. Не я нараняваше, но знаеше, че би могъл да го стори. Стисна колене, гореща влага бе започнала да се стича по бедрата й, доказателство за силната й възбуда.
Това е по-лошо, реши тя, докато тялото й откликваше на съблазняването му. Възбудата, която я принуждаваше да чувства, караше утробата й да се свива с всяко подръпване на устата му. Безмилостните му устни продължаваха да измъчват гърдите й, а удоволствието стана почти болезнено. Тялото й изгаряше. Това, което правеше с нея, бе най-еротичното нещо, което някога бе изпитвала. Прехапа устни, но не успя да спре стона на наслада.
С последно подръпване, той откъсна устни от гърдата й. Ели преглътна бавно, докато се взираше в чифт наситенокафяви очи. Тихо ръмжеше излезе от гърлото му. Погледът му се отдели от нейния и се плъзна надолу.
– Виждаш ли, Ели? – с дрезгав глас каза той. – Аз контролирам тялото ти. Този път не можеш да ме спреш да получа отговора ти. – Погледна нагоре в очите й. – Въпреки това, което ми стори Якоб, в онзи момент аз те желаех. А това е перфектното отмъщение. Накара пениса ми да се втвърди, след като ме докосна, а ароматът на възбудата ти изпълни килията. Това болеше повече от постъпката ти, когато ме изостави. Сега знаеш какво е да не можеш да задоволиш желанието си към някого, от когото се опитваш да избягаш.
Взираше се в очите му, докато неговите думи проникнаха в съзнанието й. Унижението от непреодолимата й реакция към него я остави безмълвна. Гордостта й определено бе наранена. Тялото й я бе предало при докосването на мъжа, който я мразеше. Надяваше се, че сега вече се е разплатил с нея и ще я освободи. Отпусна се под него. Да, определено това е перфектният начин да получиш отмъщение, помисли си тя. Очите й се насълзиха, почака, докато се успокои и каза:
– Квит ли сме? – Мразеше се, че гласът й прозвуча толкова задъхано.
Тъмните му очи се впиха в нейните.
– Квит? Не. Казах перфектното отмъщение.
– Но нали току-що го направи.
– Те ме измъчваха с часове – тихо изръмжа той. – Мога да те изтезавам също толкова дълго с уста и ръце. Има много начини да накараш човек да изпитва болка. – Плъзна се по-надолу и разтвори краката й широко. Ръцете му обхванаха бедрата й и ги качиха от двете страни на раменете му.
Ели опита да събере коленете си след първоначалния шок, но тялото му й пречеше. Погледът му се насочи към мястото, където се събираха краката й, загледа се в женствеността й, след което сведе надолу глава. Удивление и страх я обхванаха едновременно. Можеше да усети как горещият му дъх гали клитора й.
– Чакай! – започна да се бори тя, като извиваше тяло в опит да се освободи от хватката му. Той обърна лице и облиза вътрешната страна на бедрото й. Тя подскочи от изненада, опита да се извърти, но той я притискаше здраво. Ръцете му се стегнаха, за да я държи неподвижна. Брадичката му докосваше кожата й, докато се триеше нежно в бедрото й.
– Ще държиш ли краката си отворени, за да може и ръцете ми да те галят? Ако го направиш, ще те развържа.
– Не правя това на първа среща, боже, дори на петата не го правя. Не се чувствам удобно, когато някой иска да ме целуне там долу. – Дръпна отчаяно това, с което бяха завързани китките й. Опита да се измъкне отново, но не можа дори да помръдне. – Накажи ме по някакъв друг начин, но само не така. Ядосах те, но не съм те карала нарочно да се чувстваш неловко. Искаш да се разплатим, но аз не съм слагала устата си под кръста ти.
– Не съм мислил, че ще се съгласиш. Ще използвам ръцете си, за да те държа неподвижно.
– Не по този начин – умолително каза тя.
– Какъв начин? – наклони глава Фюри.
– Не ме докосвай, само за да ми отмъстиш.
– О, Ели – дрезгаво прошепна той – Не знаеш ли, че те желая? Това е много повече от едно обикновено разчистване на сметки. Кажи да, за да мога да дам и на двама ни каквото е нужно.
Ели видя страстта, която гореше в красивите му кафяви очи. Той изглеждаше невероятно сексапилен, а тя изгаряше от желание да види очарователното му лице между бедрата си, толкова близо до мястото, където я болеше най-много. Отпусна се. Кимна, помисли си, че може би е изгубила напълно ума си, но облекчението, което се изписа по лицето на Фюри, я накара да се успокои.
Ахна, когато езикът му докосна най-чувствителната точка в тялото й. Устните му се сключиха около малката пъпка, а езикът му я притисна, докато триеше нагоре и надолу върха й. Напрегна се, усещането от смучещата му уста, накара тялото й да изтръпне.
Той наистина го прави. Той… о, боже. Толкова е хубаво.
Езикът му имаше необичайна повърхност и усещането, което предизвикваше с всяко облизване и подръпване бе почти болезнено, но изцяло пропито с удоволствие. Той усили натиска, докато езикът му продължаваше да се движи по клитора й без никакво колебание. Тя не можеше да спре стоновете на наслада, които изпълниха стаята. Отметна глава назад, пръстите й сграбчиха материята, с която бяха вързани ръцете й.
След всичко, все пак ще ме убие, помисли си тя. Но не като я удушеше или й счупеше врата. Щеше да го направи с устата си, като изпълнеше тялото й с болка от нуждата да достигне освобождаване. Опита се да мисли разумно, да си спомни защо не обича мъжете да я целуват между краката, защо не й харесва, но тихото ръмжене, което издаде Фюри, изпрати вибрации точно срещу набъбналата й пъпка. Спря да разсъждава, можеше само да чувства – Фюри и неговата уста, която караше тялото й да гори от нужда.
Оргазмът я връхлетя безмилостно, сякаш експлозия от наслада разкъса потръпващото й тяло и я накара да простене силно. Мускулите й се разтрепериха, нажежената до бяло наслада продължи, докато устата му не я пусна.
Не можеше да си поеме дъх. Свръхчувствителното й тяло трепна, когато той освободи краката й нежно. Горещите му устни се плъзнаха по корема й и нагоре по гърдите, докато лицето му не се озова срещу нейното. Ако сега я убиеше, щеше да й бъде безразлично.
По дяволите, помисли си тя, никога през живота си не съм се чувствала по-добре. Отвори очи и го погледна.
– Трябваше да изляза от стаята и да те оставя, без да се обръщам назад. Точно както направи ти онзи ден.
Дори и да ме е излъгала, вече няма значение, помисли си Фюри, като облиза устни. Сладкият вкус на нейната страст превръщаше нуждата му да я притежава напълно в непоносима болка. Бе толкова сладка, толкова отзивчива, че вече не желаеше да мисли нищо лошо за нея. Искаше да вярва, дори и за малкото време, което имаше с нея, че всяка дума, която бе казала, е самата истина.
Не ставай сантиментален, смъмри се той. Бе загубил ума си по една крехка и малка жена. Беше се заклел, че никога няма да допусне някой човек близо до себе си, но ето, че лежеше в леглото с… неговата Ели.
Не само бе загубил ума си, но и сърцето си. Тя бе човек и не можеше да й се вярва, но въпреки това все още я искаше.
Кога, по дяволите, станах мазохист?
Глава 5
Ели отвори уста да каже нещо, но не намери думи, които да изтрият горчивината от красивото му лице. Нямаше извинение. Беше виновна, че не можеше да промени миналото. Вгледа се в очите му и затвори уста. Погледът на Фюри се спусна надолу към гърдите й. За миг той се поколеба, после протегна ръка и ги покри, погали ги леко и Ели изви гръб, за да се притисне по-силно към дланта му. Мъжът погледна отново към лицето й.
– Искам те. Ненавиждам това желание, но изпитвам болка да бъда вътре в теб, да разбера какво е усещането да си увита около мен и удоволствието, което мога да намеря в тялото ти. Никога не съм желал една жена повече. Помогни ми да си спомня, че не мога да ти простя това, което ми стори. Кажи нещо, което да ми напомни, защо не трябва да ме боли толкова много да бъда в теб, та чак ми става трудно да дишам.
Погледът в очите му, докато се взираха един в друг, почти спря сърцето й. Тя видя толкова много емоции – желание, копнеж, малко страх и сурова страст. Прокара език да навлажни устните си. Фюри изръмжа меко, но звукът не беше гневен, приличаше повече на стон. Тя разбра. Той наистина я искаше.
Ели кимна бавно. Желаеше го също толкова силно още от първия момент, в който го видя заключен в килията. Той беше много горд, но въпреки обстоятелствата, чисто мъжката красота на тялото му разпалваше нейната страст, а силното му присъствие я теглеше към него.
– Кажи го – подкани я той.
– Да – прошепна тя.
Фюри затвори очи за дълго време, после я погледна отново.
– Обгърни ме.
Ели се поколеба само секунда, раздвижи крака и докосна с голата топла кожа на петите си задната част на бедрата му. Той се повдигна още малко и намести тялото си така, че притисна дебелия връх на пениса си в нейната сърцевина. Тя вече беше мокра от нуждата да го има, когато се насочи срещу отвора й, за да проникне в нея. Плъзна се леко между копринените й гънки, но не улучи целта.
Чувство на неудовлетвореност стегна лицето му. Подпря се с едната ръка на леглото, прехвърли цялата си тежест върху нея, а другата плъзна между телата им и хвана ствола на члена си, за да го държи стабилно, и го насочи правилно. После спря, надвесен над нея.
– Ти си много по-малка от нашите жени. Ще се опитам да не те нараня.
Да ме нарани? Ели беше наясно с разликата в размерите между тях двамата, но до този момент никога не бе считала себе си за малка. Отвори уста, за да го попита какво има предвид, но преди да успее да каже и дума, Фюри отпусна върху нея тежестта си, използвайки натиска на своето тяло. Очите й се разшириха от шока, закръглената дебела глава на пениса му натисна твърдо и проникна в нея, принуждавайки тялото й да се разшири и да го поеме. Паника бе следващото обхванало я чувство, когато мъжът тласна силно и потъна дълбоко в нейната женственост.
– Ти си прекалено голям – ахна Ели.
Фюри замръзна. Погледите им се срещнаха. Очите му се присвиха почти до цепки, дишането му се накъса.
– Можеш да ме поемеш – изръмжа той. – Искам те прекалено много. Ще бъда внимателен.
Отпусна се още повече върху тялото й и потъна по-дълбоко. Мускулите на влагалището й се разтегнаха да поберат дебелия ствол, защото той продължи да прониква в нея, без да й остави друг избор, освен да го поеме. Не спря, докато не влезе докрай, плътно в тялото й. Тогава застина, за да й позволи да се приспособи към неговия размер. Ели дишаше тежко, но трябваше да признае пред себе си, че усещането да се чувства изпълнена така, е прекрасно. Фюри отдръпна пениса си няколко сантиметра, след това бавно го плъзна обратно.
Стон се откъсна от устните й. Той бе достатъчно голям и дебел, за да дразни всеки чувствителен нерв, възпламенявайки го за живот. Нямаше защо да се страхува от Фюри. Тялото й се наслаждаваше на плътния допир с неговото. Той се напрегна и мек стон излезе от разтворените му устни, а погледите им останаха приковани един в друг.
– Знаех си, че ще бъде невероятно – заяви той с дрезгав глас. – Прекалено хубаво. – Гняв изкриви чертите на лицето му в продължение на няколко удара на сърцето. – Проклета да си, че имаш толкова силно влияние над мен, Ели.
Ръмжене се изтръгна от отворената му уста, след това се раздвижи отново, оттегли се малко и пак се плъзна дълбоко в центъра на нейната сърцевина. Ели отново извика от наслада, сграбчи я чист екстаз, предизвикан от невероятно твърдия му член в нея. Никога досега не бе изпитвала такова великолепно сексуално удоволствие.
Фюри повтори движението, този път тласна бавно, но проникването в нея стана по-трудно. Ели извика от възторг, когато пенисът му се плъзна срещу подутия й клитор. Бедрата му бяха разположени под такъв ъгъл, та да не я смачка под тежестта си. Тялото й бе превъзбудено, женствеността й мокра, а удоволствието толкова наситено, че нямаше да издържи още дълго. Беше учудена, че е способна да реагира по този начин на мъж. Никога не бе предполагала, че е възможно да стигне дотук само от сношаването, без друга стимулация, но затова пък Фюри не беше просто някакъв мъж.
Той се задвижи по-бързо, интензивното удоволствие нарасна и Ели усети как наближава края. Стените на вагината й се стегнаха здраво около члена му и тя можеше да се закълне, че пенисът му се движеше още по-трудно в нея. Изкрещя, когато тялото й се разтърси и кулминацията я сграбчи в горещите вълни на насладата. Мускулите на нейната женственост продължиха да пулсират и го засмукаха, тъй като той не преставаше да се движи.
Фюри се измъкна от тялото й, обърна се настрани и се облегна на бедрото й. Изрева силно от собственото си освобождаване и отпусна глава върху гърдите й. Острите му зъби одраскаха леко кожата й, докато трепереше. Топли струи сперма овлажниха крака й, докато той свършваше. Нарочно се беше отдръпнал накрая.
След като блажената мъгла премина и можеше да мисли отново, Ели си призна, че е малко разочарована. Фюри не бе излял семето си в нея, остави я празна, като че ли не искаше да споделят този вид интимност. Отвори очи и видя върха на тъмната му глава, лицето му все още се притискаше към гърдите й. Горещият дъх от тежкото му дишане пареше кожата й. Искаше й се да обгърне раменете му и да го притисне здраво.
Фюри излезе от нея, тъй като не искаше да рискува да й навреди, заради ужасяващите промени направени в тялото му в лабораториите за тестване. Той се съмняваше, че тя е запозната с половите различия между неговия вид и хората. Порази го това, че бе успял да запази достатъчно контрол над себе си, за да помни, че не може да се да се освободи в утробата й. От мига, в който проникна в тялото й, знаеше, че за първи път в живота си е открил рая. Да се отдръпне беше трудно, почти невъзможно. Той искаше да я изпълни със своята същност и да я бележи с миризмата си.
Да я докосва, докато я люби, да я вкусва, беше далеч по-хубаво, отколкото би могъл да си представи. По дяволите, можеше да се пристрасти към тази жена. А може би вече си, предупреди го малка част от съзнанието му.
Беше длъжен да помни, че тя е човек и не му принадлежи. Колкото и да му се искаше да я държи вързана в леглото и да прави любов с нея, докато се почувства твърде уморена, за да опита да го напусне, той знаеше, че не може да го направи. По някое време, когато разберяха, че е изчезнала, някой щеше да я потърси.
Самата тя щеше да се съпротивлява на пленничеството, независимо колко удоволствие й доставяше. Той знаеше какво е да си заключен и завързан. Може би бе постъпил така с нея, за да я има веднъж в леглото си. Но да я принуди да остане в него за по-дълго, щеше да бъде непростимо. Щеше да се възпротиви и да го намрази. Фюри не можеше да понесе тази мисъл.
Огорчение бе избухнало в гърдите му, когато се отдръпна от тялото й и съкрати удоволствието. Бе я маркирал със своето семе върху бедрото й, и дявол да го вземе, мислеше за тази жена, вече като за своя. Тя му принадлежеше от момента, в който бе влязла в неговата килия, бе го докоснала и убила Якоб, за да го защити. Просто не можеше да я задържи. Гневът му прерасна в заслепяваща ярост сега, когато вярваше, че не е искала да бъде жестока, прехвърляйки му вината за убийството.
Водеше вътрешна борба със себе си и притискаше лице към кожата й, за да скрие изражението си. Яростта му започна да намалява. Изведнъж помириса кръвта й. Очите му се разшириха и той облиза устни, опитвайки вкуса й. С ужас осъзна какво е направил.
– Мамка му – изръмжа злобно.
Ядосан е, че току-що ме изчука, помисли си Ели. Но за мен случилото се означава много повече от обикновен секс.
Той вдигна глава от гърдите й и тя задиша по-леко. Неговият, все още твърд пенис се блъсна в сърцевината й и Ели усети, че е станала доста чувствителна на това място. Беше минало твърде дълго време, откакто не бе правила секс.
Фюри се повдигна на лакти, прехвърли бедро и се наведе над нея, оставяйки тялото й притиснато под неговото.
– Дявол да го вземе – въздъхна той. – Съжалявам. Не исках да те нараня, Ели.
Да ме нарани? Думите му я объркаха. Това, което бяха споделили, бе твърде необикновено. Смущаващо екстремната кулминация бе най-силната, която някога бе имала в живота си. Проследи погледа му и видя, че се е съсредоточил върху дясната й гърда. Наложи се да повдигне глава, за да фокусира по-добре, и се стресна при вида на малкото кръв, размазана върху дясната страна и долчинката между двете гърди. Погледна към мъжа и съзря съжаление, изписано върху красивото му лице. Зачуди се откъде е.
Фюри понечи да каже нещо, но не успя. Стисна устни, на лицето му се появи ярост. Скочи от леглото и се втурна към банята. Ели бе заслепена за миг от ярката светлина, когато той натисна ключа на лампата, но видя как мъжът изчезва в другата стая.
Тя внимателно събра краката си. Да, за известно време съм вън от играта, призна си мълчаливо. Усещаше мястото между бедрата си подуто и много чувствително при всяко движение. Фюри бе по-голям от средния размер, а тя не бе правила секс от развода си, когато се закле, че след този кошмар ще избягва мъжете.
Изпитваше лек срам от факта, че така лесно се бе отдала на Фюри, но тя го желаеше още от първия миг, когато го съзря в онази студена лаборатория. Никога не си бе представяла възможността да бъде с него, завързана за леглото или на друго място. Каква катастрофа. Шумът на течаща вода в банята я изтръгна от мислите й.
След секунди Фюри се появи отново и тя се почувства горда, че изглежда толкова спокойна при тези странни, стресиращи обстоятелства. Той отказа да я погледне в лицето, вместо това се концентрира върху гърдите й. В ръката си държеше мокра кърпа и приседна на ръба на леглото.
– Позволи ми да се погрижа за теб. Наистина не исках да ти причиня болка.
– Не съм наранена – отговори тихо, но знаеше, че е чул. – Просто ме освободи.
– Ще те почистя – въздъхна. – Кървиш. Порязах те със зъбите си, не съм те ухапал. Това е само драскотина, но достатъчно дълбока, за да кърви.
Страхотно. Моята кръв. Добре поне, че не боли.
– Само ме пусни и аз ще се погрижа за това.
– Не.
Той внимателно избърса мястото под дясната й гърда, като я докосваше нежно. Поколеба се, след това почисти бедрото, където беше оставил своя сексуален отпечатък – спермата си.
Горещият секс се бе превърнал в бедствие. Страстта й охладня и остави горчив привкус. Фюри не я бе прегърнал, след като свършиха, не й бе говорил ласкави думи, освен учтивото извинение, че е предизвикал кървенето. Освен това отми доказателството за тяхната страст, която бяха споделили, толкова студено, подобно на мократа кърпа, която използва, за да го направи. Изведнъж си пожела да загърби всичко лошо и да забрави какво се бе случило между тях.
Ели се опитваше да прикрие смущението си от факта, че едва не се бе разпаднала под него, докато Фюри вероятно все още я мразеше. Сексът между тях бе акт на отмъщение, макар той да твърдеше друго, а на нея адски й се искаше да е много повече от това. Трябваше да се махне от него, преди да рухне съвсем. А това щеше да се случи скоро. Надяваше се да е намерил справедливостта, която е търсел.
– Сега сме квит, нали? – Ели се бореше с вълната от сълзи, която заплашваше да я залее. Не плачи, дявол да го вземе! Повтори си го няколко пъти. Емоциите й бяха прекалено близо до повърхността и тя се почувства уязвима. Освен това не желаеше той да изпитва вина за това, което й бе сторил. Той може би си мислеше, че сълзите й са от физическа болка. Разкаян израз беше белязал мрачното му лице. Недоразуменията между двама им щяха да стигнат за цял един живот. И тя не искаше да добавя още към тях.
Измъченият му поглед се вдигна към нея. Изучава я в течение на един дълъг момент и чувство, което тя не можа да разгадае, трепна в тъмните му очи. Отвори уста да каже нещо, но не намери думи. Силни удари внезапно нарушиха тишината.
– Дявол да го вземе – изръмжа Фюри.
Стана от леглото и се спусна към вратата на банята. Ели бе шокирана от бързината на движенията му. Метна кърпата през отворената врата. Завъртя се, върна се обратно до леглото и се наведе да вземе одеялото, което по-рано бе отметнал от нея. Зави я отново от гърдите до краката. В следващата секунда грабна блузата си и излезе от стаята. Вратата на спалнята се затръшна след него.
Ели остана да лежи, като се чудеше дали трябва да вика за помощ. Ако успееше да привлече нечие внимание с виковете си, щяха да я намерят вързана в леглото му гола, с рана от зъбите му. Така погледнато, нещата изглеждаха зле. Най-вероятно щяха да предположат, че я е изнасилил. Не искаше да го арестуват за деяние, което не бе извършил.
Един път вече бе платил скъпо за престъпление, което не бе направил. Тя никога не бе страдала заради убийството на Якоб. Поради тази причина, който и да бе дошъл в дома му, тя нямаше да вика. По-скоро би приела възможността да се сблъска с всичко останало, което решеше Фюри, отколкото да му причини каквито и да е неприятности. Сигурно сме си изчистили сметките, разсъждаваше тя. Той ще ме освободи, след като гостът му си отиде.
Вратата на стаята изведнъж се отвори широко. Кръвта се оттече от лицето на Ели, изпълни я ужас, когато в спалнята рязко нахлу Джъстис. Беше облечен в жълта тениска и сини дънки, а дългата му коса бе вързана на конска опашка и откриваше лицето му. Ели не пропусна шока и страха в изражението му. Бе сигурна, че той си е направил грешни заключения. След момента на смайване, мъжът тръгна напред, изръмжа и спря до ръба на леглото. Фюри стоеше, изпълнил рамката на вратата, блед и мълчалив. Той не отвръщаше на погледа й, вместо това, навел брадичка, се взираше в килима.
Джъстис грабна одеялото и го дръпна от Ели. Тя нададе ужасен вик, стресната, че тялото й бе изложено на показ пред напълно непознат. Още едно ръмжене изригна от гърлото на Джъстис. Той хвърли завивката върху нея и приседна в края на леглото. Възмутеният му поглед фиксираше Фюри, когато посегна към ръката й. Дръпна връзката около китката й, за да я освободи, като отчупи част от таблата на леглото.
– Как можа да направиш това? – изръмжа Джъстис сурово.
После стана, заобиколи леглото и освободи другата й ръка. Той застана между двама им, с гръб към Ели.
Младата жена се изправи, разтърка китките си и внимателно задържа одеялото около себе си, като предпазващ щит. Огромният мъж й пречеше да вижда Фюри.
– Как можа да го направиш, Фюри? Как? Та тя ни спаси. Рискува живота си, за да ни помогне. Ти си жив, въпреки това, което ти стори. Дишаш! Опитваме се да докажем на хората, че сме нещо повече от животни. Насила ли я доведе? Изнасили ли я в леглото, като някое бясно куче? Дявол да го вземе! Такива ще бъдат техните заключения. Не мисля, че мога да те защитя, а в този момент не знам и дали го искам. Как можа да го направиш? Ти знаеш какво е заложено на карта. Нашите хора се нуждаят от насоки и защита! Ти си моят втори в командването. Ако аз загина, ти ще ръководиш. – Гласът на Джъстис се снижи, успокои се. – Ти ми разби сърцето. Наранил си тази жена. Подушвам кръвта й, това ще ни донесе множество проблеми. Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш? Да не би да си се побъркал? Случаят само ще засили убеждението, че ние сме безмозъчни животни, твърде опасни, за да са на свобода.
Фюри изгаряше от срам, докато наблюдаваше Джъстис шокирано. Знаеше, че бе предал народа си с отвличането на Ели. Когато влезе в ръководството, бе поел отговорности, но въпреки това позволи чувствата му към тази жена да го накарат да направи неща, които, признаваше си, бяха грешни. Беше я предпочел пред тях, нещо, което се бе заклел, че никога няма да направи, когато пое поста.
– Съжалявам – прошепна Фюри.
Джъстис тихо изръмжа.
– Какво не е наред с теб? Да не си си загубил ума? Какво ти стана изведнъж? Не мога и няма да позволя да ти се размине. Трябва да бъдеш наказан тежко, за да служи за пример.
– Не очаквам нищо по-малко – каза Фюри и си пое дълбоко дъх. Знаеше, че ще бъде наказан, преди да докосне Ели, и щеше да приеме всички последствия, изпречили се на пътя му. Искаше Ели повече, отколкото най-важното в живота си – неговите хора.
Когато Новите видове бяха освободени, много от тях искаха да се води война срещу всички хора, само Джъстис бе спокойният глас на разума. За да оцелеят, те трябваше да работят с хората, които ги бяха освободили. Когато им казаха, че ще им предоставят Хоумленд, място, където да живеят в мир и да възстановят живота си, Джъстис бе дошъл при Фюри и поискал от него да помогне в изграждането на новия начин на живот. Фюри се бе съгласил бързо, готов да поеме всяко бреме, което се изпречеше на пътя, и да работи, докато бъде полезен.
Беше поел обучението на екипите за сигурност, като ги учеше как да контролират звяра вътре в себе си. Иронията не му се изплъзна. Самият той не бе приложил това, което проповядваше. Преследваше нещо, което знаеше, че не може да има – Ели. Бе я довел в дома си и я бе прелъстил, независимо от цената.
Не съжаляваше за постъпката си. Дори и най-краткото време с нея, си заслужаваше болката, която щеше да му се наложи да изтърпи. Беше я вкусил, беше я докосвал и знаеше колко прекрасно се чувства близо до нея. Ако го затвореха, нейният образ щеше да му прави компания, нейният глас бе в паметта му завинаги, нейните красиви очи – гравирани в душата му. Можеше винаги да затвори очи и да я чуе, да я види.
– Добре ли сте? – обърна се Джъстис към Ели.
– Да – покашля се тя.
Вниманието на Джъстис се насочи обратно към Фюри, който срещна строгия му поглед с мрачна решителност. Той знаеше, че всеки отговаря за вината си. Щеше да се дистанцира от Новите видове, надявайки се хората да не обвинят другите за неговите действия и да му наложат каквото наказание отсъдят, без съжаление и извинения.
Разочарованието и ужасът на Джъстис го нараниха дълбоко. Знаеше, че много разчитат на него. Но беше предал хората си, своя най-добър приятел и самия себе си.
– Не мога да направя това сам, Фюри – информира го тихо Джъстис с огорчение. – Необходим си ми, трябва да сме единни, заради всички нас. Директор Борис е против мен на всяка стъпка от пътя ни за поемане контрола над Хоумленд. Опитва се да докаже на президента, че не сме в състояние да управляваме собствения си живот. Той искрено вярва, че ние сме повече животни, отколкото човешки същества, обучени да говорят и да им подражават. Не го е казал направо, но презрението му е толкова силно, че е невъзможно да се пренебрегне.
– Съжалявам.
– Случаят просто ще докаже неговото твърдение. Трябва да работим два пъти по-здраво, за да им докажем, че сме им равни и сме раса от интелигентни, отговорни хора. Не може да загубиш напълно ума си в това тежко време.
– Осъзнавам, че ще се отрази зле на НСО. Ще поема пълна отговорност и ще ги уверя, че само аз съм с недостатъци, а ти ще трябва да настояваш да се отнесат към мен строго.
Джъстис изучаваше своя приятел.
– Ти не си на себе си. Защо?
Вниманието на Фюри се отклони към леглото, но все още не можеше да види Ели зад огромното тяло на Джъстис. Срещна любопитния поглед на приятеля си.
– Мисля, че знаеш защо. Изпитвам нещо към нея, което не мога да пренебрегна. Това не е просто гняв. Тук има нещо повече.
Няколко мъже от Видовете имаха огромно желание да се чифтосват с определени жени, да ги държат в непосредствена близост, да ги направят свои, но никой досега не се бе поддал на инстинктите си. Не че бяха имали шанс, докато бяха лишени от свобода. Бяха ги държали разделени, с изключение на случаите, когато им водеха жени за разплод.
Все пак те знаеха за този проблем. Това се бе случило само няколко пъти в лабораториите за тестване, но евентуалният проблем, повече от Видовете да страдат от необходимостта за чифтосване, бе обсъждан. При мен съществува тази необходимост, призна си Фюри. Той бе почти сигурен, че чифтосването е за цял живот, защото Ели му влияеше много силно. Не можеше да си представи, че някога ще я пусне.
Когато Джъстис заговори, на лицето му бяха изписани тревога и разбиране.
– Колко лоши са нещата?
– Очевидно много. Боря се със зъби и нокти. – Раменете му се отпуснаха. – Съжалявам за неприятностите, които съм причинил, но… – Не се доизказа.
Все още не се разкайваше, дори нямаше представа колко е дълбока пропастта, която беше изкопал. Повдигна глава, опитвайки се да види Ели отново, но Джъстис все още я закриваше. Беше я имал само веднъж. Никога нямаше да му бъде достатъчно, но поне щеше да има спомен, на който да се наслаждава.
