355 500 произведений, 25 200 авторов.

Электронная библиотека книг » Лорън Донър » Фюри » Текст книги (страница 4)
Фюри
  • Текст добавлен: 7 октября 2016, 11:34

Текст книги "Фюри"


Автор книги: Лорън Донър



сообщить о нарушении

Текущая страница: 4 (всего у книги 22 страниц)

Той я погледна и се намръщи.

– Бях сигурна, че ще ме хванат, че охраната ще нахълта в офиса и ще ме убият. Нямаш представа колко ужасно се чувствах, докато вървях и се молех да върна престилката обратно, без някой да разбере. Това беше именно в онзи ден, нали знаеш. – Тя замълча. – Последното нещо, което исках да направя, бе да привлека внимание с това проклето нещо в стомаха ми, знаейки колко е важно то да стигне до моя шеф. Но въпреки това се опитах да те спася, независимо от риска за живота ми и доказателствата. Искаш ли да знаеш колко е болезнено да се изхвърли нещо с размера на мини флаш памет? Изглежда лесно да се погълне. Бях склонна да им позволя да ме оперират, за да го извадят, ако с повръщането не проработи. Те се страхуваха, че стомашните киселини могат да го повредят, ако преседи по-дълго време.

Той продължи да мълчи, секундите течаха.

– Ти също така ме излъга. Направи го. – Той стисна устни в твърда линия. – Ти подлъгваш хората, а после ги предаваш. Не си по-добра от онези чудовища, които създадоха и поробиха народа ми.

Болка прониза гърдите й от тежките му думи, последвани от всепоглъщащ гняв. Бе убила човек заради него и рискувала живота си, за да освободи неговите хора. Мамка му.

– Не желая да те нараня по никакъв начин. – Тя замълча. – Но ще ти кажа нещо. Аз ти спасих задника, Фюри. Ти си все още жив благодарение на това, което направих. Щеше да си мъртъв, ако не бях влязла в килията ти и не бях спряла онзи задник. Щеше да умреш прикован към пода, след като кучия син бе злоупотребил с теб, само дни, преди да ви освободят. Ако това е непростимо за теб, тогава много лошо. Да те запазя жив се превърна в мой основен приоритет.

– Ти каза, че ме мразиш. Нарече ме безполезно копеле и искаше да го чуя. Никога няма да забравя думите ти.

Ели го зяпна.

– Не!

– Лежах по гръб, безпомощен, и ти се отдръпна от мен да вземеш кръв от техника и да я размажеш по кокалчетата на пръстите ми. Ти изсъска тези омразни думи към мен.

Изведнъж й просветна и тя разбра, цветът се оттече от лицето й.

– Но аз не говорех на теб. Казах го на Якоб. Ненавиждах го, той беше голям негодник заради това, което ти причини.

– Мъжът беше мъртъв. Не ме лъжи. Ти каза тези омразни думи на мен.

– Не – поклати трескаво глава, срещна погледа му. – Кълна се, че говорех на него. Надявах се да ме чува в ада – сигурна съм, че това е мястото, където е отишъл заради злите си дела – и да разбере отношението ми към него. – Фюри мълчеше и изучаваше лицето й намръщен. – Това е истината.

– Знаеш ли коя е най-лошата част, след като влезе в килията ми. – Дълбокият му глас стана леден. Цялото му тяло видимо се напрегна. Тя само поклати глава, страхът й се върна. Очите му излъчваха ярост. Те изглеждаха по-тъмни, отколкото си ги спомняше, но сега в парка светлината бе по-слаба от тази в конферентната зала преди седмици. – Все още мога да почувствам твоето докосване. В началото ти ме успокои. Спаси ме и аз си мислех, че няма да ме нараниш. Всъщност приветствах ръцете ти върху моето тяло. Когато затворя очи, споменът за теб ме изгаря. – Той пристъпи още една крачка. – Спомням си, че ти избяга, след това което ми стори, оставяйки ме объркан и наранен. Болката от иглата, която заби в плътта ми, бе нищо в сравнение с болката, която прониза сърцето ми.

– Толкова съжалявам. Не минава и ден без споменът да ме преследва. – Тя замълча. – Направих го, за да спася живота ти. Ти знаеш какво беше решил да прави с теб Якоб, но аз го спрях. Бях длъжна да намеря начин да измъкна тайно тези доказателства. Толкова съжалявам. Последното, което исках да направя, е да ти причиня още по-голяма болка. Не исках да те натопя за убийството или да забия иглата, но всичко трябваше да изглежда достоверно, за да ми разрешат да изляза оттам.

Фюри пристъпи още веднъж.

– Нищо от това няма значение – изръмжа. – Всичко, което си спомням, е страданието, което ми причини. Това е единственото, което има значение. Заклел съм се, че когато те видя отново, ще те убия с голи ръце. – Почти я докосна, когато спря на сантиметри от нея. – Ако имаш мозък в главата си, ще бягаш. Боря се със себе си да запазя контрол, но не знам коя част от мен ще надделее. Никога не забравяй, че в мен, освен човек, има и животно.

Фюри се надяваше, че тя ще послуша съветите му. Можеше да види страха в изразителните й деликатни черти. Ненавиждаше тънките бръчици около устата й, които разкриваха, че се усмихва често. Чудеше се какво би било да чуе смеха й. Той никога не бе имал причина да се усмихва, докато не получи свободата си.

Ели нацупи долната си устна, по-пълна от горната, от безпокойство и той се изненада на желанието си да я засмуче.

Следващото, което привлече вниманието му, бе косата й. Изобщо не приличаше на неговата със светлия си почти до бяло цвят и непокорни къдри. Тя беше мека, миришеше на ягоди и обрамчваше лицето й, като му придаваше нежност и деликатност.

Жените от Новите видове драстично се различават от моята малка жена. Той замръзна, като осъзна, че току-що я нарече своя. Заля го възмущение. Фюри знаеше много добре, че не трябва да се доверява на човешките същества. Те причиняваха болка, винаги когато имаха възможност за това. Особено тя. Току-що бе признала, че е опитна лъжкиня. Всичко, което той знаеше и което тя бе казала досега, може би бяха лъжи, целящи да спечелят симпатиите му. Да бъде проклет, ако й даде шанс да го предаде още един път. И все пак, идеята тя да бъде негова, го объркваше. Стомахът му се стегна, пръстите го сърбяха да я докосне, беше полудял от желание да каже нещо, за да намали страха й от него. По дяволите, осъзна той с отвращение, искам да я накарам да се засмее, само за да видя усмивката й. Това беше безумно и грешно. Противоречивите мисли и емоции, когато беше близо до нея, караха гнева му да пламти яростно. Ели изглежда бе станала майстор-манипулатор, а той не искаше никога повече да преживее същото.

Фюри опита да се съсредоточи в настоящето. Беше взел на мушка враговете си и най-накрая имаше възможност да си отмъсти поне на един, който го бе наранил. Досега не му се бе удала възможност да изравни резултата. Най-лошите престъпници не бяха арестувани и наказани за делата си, а другите бяха успели да избягат и се укриваха. Това правеше жената пред него единствената му възможност.

Сърцето му заби силно и образът й от последния път, когато избяга, след като го бе предала, изпълни съзнанието му. Споменът се върна толкова силно, че той залитна от силата на чувствата, които го превземаха. Тогава тя бе толкова забързана в устрема си да го види наказан за нещо, което сама бе извършила, че не уцели вратата и се блъсна в стената.

Животното вътре в него виеше да я сграбчи. Вече нямаше възпиращи го вериги и медикаменти, държащи тялото му неподвижно. Фюри се напрегна, мускулите му се стегнаха и той я видя да отстъпва крачка назад. Мъжът вдиша рязко – страхът й бе толкова силен, че можеше да го вкуси. Инстинктите му крещяха да я прикрие, да я защити, въпреки вбесяващия факт, че имаше такова въздействие върху него. Изръмжа, в душата му се бореха противоречиви чувства. Ели беше враг, но той отчаяно искаше да я докосне. Изведнъж тя се обърна и хукна. Фюри се хвърли напред след жената, която желаеше повече от всичко друго, което някога бе искал в живота си. Не беше в състояние да спре животното в себе си.

За пореден път, напълно бе изгубил контрол.

Ели почувства как кръвта се отдръпва от лицето й, докато наблюдаваше първичните емоции, бушуващи във Фюри. Добрите намерения, които я задържаха на едно място, се изпариха, когато видя дивия му поглед и чу болката в животинското ръмжене. Обърна се и хукна в паника. Фюри бързо скъси разстоянието между тях. Ужасът, който я бе завладял, я караше да бяга по-бързо. МР3 плеъра се изплъзна от изтръпналите й пръсти и се разби на тротоара, секунда преди мъжът да я сграбчи отзад.

Ели отвори уста да изкрещи, но се просна на тревата миг преди да го стори. Едрото му тяло изкара въздуха от дробовете й. Счупи слушалките й. Тежестта върху нея се измести. Ели пое въздух преди той отново да я сграбчи, и натискът от теглото му се върна, когато я претърколи по гръб.

Огромното му тяло плътно я притисна към влажната трева. Опита се да го отхвърли, но той не помръдна. Дланите й напразно бутаха стоманените му гърди. Простена от страх, когато срещна яростта в тъмния му поглед. Кучешките му зъби блестяха в мъждивата светлина на сантиметри от лицето й. Ръцете му бяха нежни, когато хвана нейните и бързо ги издърпа над главата й, като прикова китките й с едната си длан. Той стисна зъби, кучешките все още се подаваха, и дълбоко от гърдите му се изтръгна ръмжене. Страшният звук завибрира срещу тялото й.

– Моля те, не ме наранявай – каза Ели задъхано.

Той измести леко гърдите си, достатъчно, за да може тя да диша. Ели си пое повече въздух. Очите му търсеха нейните и тя се учуди какво искаше да види в тях. Това, което откри, го накара тихо да изругае. Той пусна китките й, отдръпна се и скочи на крака. Ели остана просната на тревата, взирайки се шокирана в него за това, че я бе пуснал. Заболя я от грубото му отношение, сърцето й заби лудо.

– Ставай – нареди Фюри сурово.

Ели с мъка се надигна. Не бе сигурна, че е добре, но се изправи на крака. Искаше отново да избяга, но нямаше сили за това.

– Казах ти, че съжалявам. Какво искаш повече от мен? – Бавно приближи и погледна в присвитите му очи. – Само кажи какво е нужно да направя, за да ти се реванширам, и аз ще го сторя. Готова съм на всичко, за да оправя нещата между нас. Назови го.

Фюри се загледа в нея, докато пристъпваше по-близо, но остана мълчалив и предпазлив. Ръката му се стрелна внезапно и бавно се уви около гърлото й. Объркването й прерасна в паника, но Ели разбра, че хватката му няма да й причини болка. Нещо странно се случваше с нея. С двете си ръце трескаво сграбчи китката му. Той използва свободната си ръка, за да отстрани пръстите й далеч от кожата си.

Коленете й се подкосиха, но Фюри не й позволи да падне, вместо това я повдигна с ръката, стиснала шията й. Тя се опита да изкрещи, но от гърлото й не се чу нищо. Втренчи се в очите му и мълчаливо го помоли да спре. Нещо в погледа му трепна и той внезапно пусна пръстите й, за да обвие ръка около кръста й. Придърпа я плътно до високото си тяло и я обгърна, като наведе глава до ухото й.

– Не се съпротивлявай – изхриптя той.

Да не се съпротивлявам, съзнанието й пищеше от ужас. Разбра, че ще припадне. Пред очите й затанцуваха петна, а гласът му сякаш се чуваше отдалече. Опита да се освободи от хватката му, но Фюри не отмести поглед от изплашените й очи. Чернотата заплашваше да я погълне, тя се бореше, защото искаше да живее.

Той се закле, че ще ме убие, и ето че точно това прави. Наистина, не вярвах, че ще го стори.

Фюри освободи гърлото й и тялото й се отпусна върху неговото. Сега, когато спря да ограничава притока на кръв към мозъка й, тя се отпусна в безсъзнание, дишането й се облекчи. Бе избрал най-безопасния и най-бързия начин да я усмири. Ако бе предприел нещо друго, тя щеше да се бори по-усърдно и по-дълго. Така не бе пострадала, просто спеше спокойно, облегната на него. Той вдиша дълбоко аромата й, потърка носа си във врата й и изстена. Миришеше толкова хубаво, искаше му се да се съблекат голи и да потърка кожата си в нейната.

В далечината излая куче и Фюри дръпна главата си. Погледът му се стрелна из парка, инстинктите му веднага го предупредиха – патрулът на охраната скоро щеше да бъде тук. Той познаваше навиците им, тъй като внимателно бе наблюдавал хората, които си мислеха, че имат пълен контрол над Хоумленд. Те нямаха представа, че Фюри и Джъстис тайно планираха да ускорят процеса Новите видове да поемат контрола над собствения си живот, като обучаваха хората си да вършат всичко, което правеха човешките същества. Хората грешаха, като си мислеха, че на Видовете им е необходимо много повече време да станат независими.

Той погледна надолу към главата на Ели, притисна лицето й към гърдите си, повдигна я леко в люлката на ръцете си и заотстъпва в мрака, за да се скрие. Щеше да бъде предизвикателство да я занесе незабелязано до къщата си, беше достатъчно тих, за да успее.

Беше обучен да убива. Хората от Мерикъл Индъстрис ги бяха научили да се бият, но никога не успяха да установят контрол над тях. Мъжете от Видовете не биха наранили своите събратя, независимо от заповедите, които получаваха. Мерикъл искаше да документира техните умения като доказателство за това, какво можеха да направят с кръвта препаратите, произвеждани от тях. Но ако им се отдадеше възможност да хванат някого от надзирателите в лабораторията, ги убиваха, въпреки че беше грешно. Охранителите бяха порочни и жестоки и Фюри бе премахнал няколко от тях, когато бяха достатъчно небрежни да допуснат грешка. Мерикъл Индъстрис бе смесила животинска ДНК в техните гени и после им бе давала безброй медикаменти, за да промени част от поведението им. Неговото усещане за мирис се усилваше с възрастта, рефлексите му бяха по-бързи от тези на нормален човек, а инстинктите винаги управляваше със съзнанието си.

Беше му трудно да владее постоянната си ярост, но с течение на годините се научи на търпение. Бе започнал да се контролира – през повечето време.

Погледна надолу към Ели и се намръщи. Бе гледал и слушал всяка дума между лекарите и сътрудниците, докато му правеха тестовете. От всичко, което бе чул, установи различията между човешките същества и Новите видове.

Човеците не притежаваха сетивата на Видовете. Те не можеха да виждат в тъмното или да подушат миризмата му, ако той се намираше на подветрената страна. Също така не притежаваха изключителния му слух. Хората не притежаваха тяхната бързина и сила, освен ако не вземеха медикаменти. При Новите видове всичко това бе даденост, докато при човешките същества, лекарствата на Мерикъл не можеха да поддържат същия ефект в дългосрочна перспектива. Понякога медикаментите убиваха хората доброволци. Всичко това беше направило Новите видове недосегаеми, а се отнасяха към тях, като към непълноценни създания.

Фюри нагласи по-удобно тялото на изпадналата в несвяст Ели и я понесе внимателно, крачейки в сенките. Нямаше представа какво ще прави с нея, след като я отнесе в дома си, но животното в него изглеждаше доволно, че я притежава, а в човека – гореше жажда за отмъщение. Беше предложила да изкупи вината си към него и възможностите за това препускаха през мислите му. Нямаше да я нарани наистина, не бе способен на такова нещо, но пък тя би могла да научи един-два урока за това, как той бе пострадал от нейното престъпление. Една малка част в него се надяваше, че краткото време, прекарано с Ели, ще го излекува от манията, в която се бе превърнала.


Ели се събуди объркана, докато спомените не нахлуха изведнъж. Почувства лека болка в гърлото. Посегна към него, но ръцете й напипаха нещо друго. Отвори очи и се взря в белия таван на слабо осветена непозната стая. Вдигна глава да огледа наоколо. Голяма спалня, обзаведена с тъмни мебели и камина в ъгъла, в която гореше огън – източникът на светлина. Стресна я шум от пусната вода в тоалетна. С няколко подръпвания установи, че ръцете й са широко опънати над главата, завързани за китките с мека черна материя, към двете страни на таблата на леглото.

След краткия шум на течаща вода, вратата в края на стаята се отвори и Фюри излезе от банята. Тя погледна към голите му гърди и черното долнище на анцуга, което бе обул. Страхът й нарасна при вида на голотата му. Внимателно започна да изучава мускулестите му форми. Той изгаси светлината зад себе си, в резултат на което в стаята отново стана тъмно, скривайки всички малки подробности от тялото му.

– Събудила си се. – Тонът му беше смекчен. При тези обстоятелства звучеше измамно спокоен. Мъжът тръгна към леглото. – Добре.

Беше завил Ели с дебело, меко одеяло. Тя погледна надолу и осъзна, че в горната част гърдите й са голи и изложени на показ. Раздвижи крака и усети чаршафа по… голата си кожа. Смаяна вдигна отново поглед към Фюри.

Той спря до ръба на леглото.

– Свалих ти дрехите. – Замълча. – Всичките.

– Защо? – Гласът й излезе дрезгав от сухото гърло. Страхът й нарасна.

Защо му бе да я довежда в дома си и да я завързва гола в леглото? Имаше лошо предчувствие и не желаеше да узнае отговора, защото със сигурност щеше да я ужаси още повече.

– Знаеш защо. – Той отиде до нощното шкафче. – Жадна ли си?

Тя кимна. Матракът потъна, когато Фюри седна накрая, грабна бутилка вода, очевидно поставена там за нея и обърна лице към Ели. Протегна едната си ръка и леко я плъзна под врата й, за да я повдигне, като поднесе бутилката към устните й. Тя отпи малко, колкото да не се задави. Той се дръпна, за да не я докосва и остави водата на шкафчето.

– Дълго и упорито мислих какво да правя с теб – информира я тихо. – Преди да науча, че си шпионин, исках да те убия. Не знаех, че си била вътре, в това дяволско място, за да спасиш моите хора. – Млъкна, докато се нагласи да седне така, че да може да гледа в Ели. – Сега реших, че може да живееш.

Пулсът й се успокои и ужасът малко отслабна.

– Защо съм тук? Защо ме взе от парка?

Фюри присви очи.

– Ти каза, че няма нещо, което да не направиш за мен. Реших, че заслужаваш някакво наказание. – Той замълча. – Освен това, не знам дали да вярвам на това, което казваш. Ти си шпионин, който използва лъжите, за да говори на хората това, което те искат да чуят, за да избегнеш опасността. Нарани моята гордост, предаде доверието ми и трябва да си платиш. Знаеш ли как ме накараха да страдам заради убийството на техника?

Тя го зяпна.

– Какво? – Съзнанието й се замая при тези думи. О, не. Болка сграбчи сърцето й.

– Те бяха ядосани, че съм убил мъжа. Наказаха ме за това, което ти направи.

Глава 4

Ели видя истината в мрачното му изражение. Беше се надявала, че няма да го накажат за смъртта на Якоб. Техникът го бе малтретирал, искаше да го изнасили и планираше да го убие. Очите й се напълниха със сълзи и премигна, за да не им позволи да потекат.

– Не знаех. – Не искаше да пита, но трябваше да разбере. – Какво ти направиха?

Тихо ръмжене се изплъзна от устните му.

– Искаш да чуеш подробностите, за да се насладиш на страданието, което ми причини?

– Не! – Ужаси се от това, в което я обвиняваше. – Не мислех, че ще сторят нещо, с което наистина да те наранят. Кълна се, Фюри. Те смятаха, че си прекалено ценен, за да те убият, бяха вложили толкова много пари в теб. За да бъда честна, дори и през ум не ми е минало, че на някой ще му пука за смъртта на Якоб, след това което този кучи син искаше да извърши.

– Но те го направиха – Наведе се по-надолу и погледна към нея. – Измъчваха ме, за да си отмъстят за смъртта му. Причиниха ми огромна болка. Трябваше да се досетиш за това. Все пак си обучен шпионин и успя да избегнеш наказанието за убийството му.

– Просто исках да те спася. Шефът ми обясни, че е въпрос на дни започването на операция за освобождаването ти, ако успея да измъкна онези файлове. Рискувах всичко, когато нахлух в килията, за да спра Якоб да те убие. Излъгах всички в лабораторията, но не и теб. Не съм истински шпионин, а медицинска сестра. – Спря за момент. – Работех в корпоративния офис на Мерикъл, където продавах аспирин, когато един мъж дойде при мен и ми предложи да работя под прикритие. Този агент ми разказа за слуховете, отнасящи се за секретна лаборатория, която тества живи обекти, по-точно хора, с което ме шокира, че компанията е способна на такова нещо.

– Защо? – попита той грубо.

– Едно е когато някои позволяват доброволно да експериментират с нелегални наркотици върху тях – те знаят под какво се подписват, някои от тях са толкова болни, че не губят нищо, когато се съгласяват да поемат такъв риск. Но е съвсем различно, когато хората са принудени против волята си да приемат нещо насила. Слуховете твърдяха, че са затваряли в килии използваните хора. Аз работех за Мерикъл и това ме правеше неволен съучастник в тяхната дейност. Исках да постъпя правилно.

– Какво ти пука за мен или моите хора? Защо рискува живота си, за да ме спасиш?

Ели внимателно обмисли думите си.

– Гледах те от помещението за наблюдение, което открих случайно, няколко дни, след като започнах работа. Всички врати бяха толкова еднакви, затова помислих, че е просто още една стая. През огледалото в килията ти можеше да се наблюдава от другата страна. Понякога се промъквах там, за да те проверявам. – Не спомена, че това беше станало ежедневие, не искаше да научава за манията й да бъде сигурна, че той е добре. – Уважавам куража ти и това, че не позволи да пречупят духа ти. Това, което правеха, е престъпно. Беше чиста случайност, че се оказах там, когато Якоб влезе в килията и заплаши, че ще те убие. Не можех да стоя просто така и да го оставя да го направи.

Фюри се замисли.

– Ти никога не се опита да предотвратиш някое от останалите издевателства. Наблюдава ли, когато натикваха жени в килията ми и ги биеха, за да ни накарат да правим секс? Наслаждаваше ли се на гледката?

Ужасът, който обхвана Ели, я накара да замълчи. Нямаше представа, че докторите бяха вършили подобни неща. Може би защото беше прехвърлена наскоро, ги пазеха в тайна. Якоб не бе единственият, който бе малтретирал Фюри сексуално. Това я накара да се почувства зле. Зачуди се дали щяха да я заставят да прави секс с някой от тях, ако я бяха хванали да шпионира.

– Принуждавали са те да правиш секс? Не знаех. Никога не съм виждала жени в килията ти, когато идвах. Кои бяха те, сестри или техници? Никога не съм чувала за подобно нещо, Фюри, кълна се?

– Те бяха жени от Новите видове. Хората се опитваха от години да ни накарат да се размножаваме. Искаха да създадат още такива като нас, но не успяха резултатно да повторят процеса, използван първоначално при създаването ни. Чух достатъчно, за да разбера още докато бях дете, че докторът, който успешно бе комбинирал човешките гени с животински, е напуснал, като взел своите изследвания и унищожил техните. Затова те искаха да създадат още от нас. Ние остаряваме и те се страхуваха, че ще изчезнем. – Яростта промени гласа му до тихо ръмжене. – Бебе или кученце? Така се шегуваше един от лекарите, присмивайки се над възможността една от нашите жени да забременее. – Ръмженето му се задълбочи. – Опита ли се поне веднъж да спасиш някоя от тях да не бъде принуждавана да прави секс? – Той имаше толкова много причини да мрази. Яростта му, насочена към нея, бе дори по-разбираема.

– Не знаех нищо. Дори не бях виждала жена от Новите видове. Бях техник ниско ниво, с ограничен достъп в лабораторията. Когато по-късно разбрах, че са спасени и жени, бях поразена. Познавах само мъже, Фюри.

– Никога не си питала. Нашите жени понякога са били изнасилвани от техниците. Ядосва ме фактът, че се опита да спасиш мен, а не тях.

– Задавах много въпроси, но ми отговаряха, че не е моя работа. Предупредиха ме да не се бъркам много, да не би в Мерикъл да заподозрат нещо. Шефът ми смяташе, че ще ме убият, ако само опитам да разбера какво точно правеха там, и беше прав.

Ели примигна, за да задържи сълзите, които напираха в очите й. Знаеше, че в името на науката, се вършеха ужасни неща, но това, което бе сторено на Фюри и хората му, я зашемети. Бяха третирани като генетични експерименти, инструменти и нищо повече. Да взима кръвни проби, да инжектира в телата им насила медикаменти и да ги държи заключени беше ужасно, но да чуе, че бяха принуждавани да правят секс, за да се размножават, направо я разболяваше.

– Вярвах, че няма да ме нараниш? Беше ли наясно с това? Забавляваше ли се, когато влизаше в килията ми и не ръмжах насреща ти с оголени зъби? Не исках да те плаша. Беше мила с усмивката си и нежна, когато използваше иглите. Когато уби техника, вярвах, че го стори, за да предотвратиш по-нататъшното ми страдание. – Гласът му стана по-дълбок, а лицето му се напрегна. Произнасяше всяка дума бавно и внимателно. – Но ето, че ти ме остави, за да ме измъчват заради твоето престъпление. Те ме биха с камшик, като се редуваха. Някои от тях бяха приятели на Якоб. Не им беше позволено да ме убият, но ми причиниха много страдание.

Сълзи се стичаха по лицето на Ели.

– Съжалявам, аз… – Знаеше, че каквото и да каже, не може да смекчи омразата му към нея, но трябваше да опита. – Не знаех, че са постъпили така с теб. Мислех, че само Якоб ти има зъб, след като му счупи носа. Знаех, че си прекалено ценен за тях, за да те убият. Нямах представа, че са извършвали експерименти и опити да ви размножават. Мислех, че ще бъдеш в безопасност достатъчно дълго, докато измъкна доказателствата и помощта дойде. Нямаше да им кажа, че ти си го убил, ако знаех, че ще те накарат да страдаш.

Кучешките му зъби се показаха, когато разтвори устни.

– Да не би да очакваш да ти благодаря? Не им позволи да ме изнасилят и убият. Трябва ли да ти благодаря и за часовете, които ме измъчваха?

– Не. – Може би, замълча объркана. – Жив си и не беше изнасилен. Това не се ли брои? Когато се случи, не съм седяла безучастно. Рискувах живота си, нахлувайки в килията, за да те спася. Имах намерение да ги накарам да мислят, че си го убил при самозащита, не съм искала да те карам да страдаш. Трябваше да го направя, Фюри. Моля те, опитай се да разбереш. Доказателствата, които измъкнах, се оказаха решаващи, за издаването на заповед за обиск и намирането на хората ти. Ако бях казала на охраната, че аз съм убила Якоб, никога нямаше да ми позволят да изляза. Щях да умра, а ти все още щеше да си затворен в килията. Това нищо ли не означава за теб?

Той си пое дълбоко дъх, очевидно се беше успокоил, след като ръмженето му бе спряло.

– Едно извинявай, не може да промени събитията, които ми се случиха, нали? Не връща обратно това, което ми направи или колко предаден се почувствах. Вярвах ти, но все пак платих за твоите действия. Не смятам да те убивам, но ще те накарам да изпиташ какво е да си унижен и безпомощен.

Фюри се измъчваше, че е бил толкова глупав да й вярва. Охраната дори му се подиграваше, точно преди инцидента, че не й се зъби, когато влизаше при него.

Беше понесъл жестоките им думи и обвинения, че иска да я яхне, безмилостните им шеги, че тя няма никога да пожелае животно като него да я чука, но въпреки това се бе превърнала в негова слабост. След този ден, чувството за предателство се бе задълбочило. Беше прекарал месеци да я мрази, спомняйки си за мъченията, които бе понесъл заради нея. Беше го зарязала на пода, като изпрати охраната да го прикове към стената, където мъченията бяха продължили отново.

Хората бяха лъжливи и жестоки създания. Веднъж вече беше подценил Ели. Болезненият спомен за действията й късаха сърцето му. Никога повече нямаше да й позволи да го подлъже с измамното чувство за доверие.

Всеки човек, за когото го бе грижа, го беше предал. Спомни си своето детство. Почти беше смятал д-р Вела за своя майка. Тя му даваше сладки, рядък жест, който чакаше с нетърпение. Щеше да направи всичко за нея. Беше му казала, че може да извоюва свободата си, ако се научи добре да се бие. Дори записа на видеокасета какъв ефект имат медикаментите върху тялото му.

Беше грешка да го лъже, за да го накара да се подчинява. Когато дойдоха, за да го отведат в друга лаборатория, тя му се присмя колко наивен и изключително глупав е бил.

След което адът се беше отворил. Учиха го как да издържа на болка. Мъченията продължиха, докато порасна. Всички спомени се върнаха – побоят, който беше понесъл, докато се опитваха да създадат лекарства, за да лекуват хората по-бързо; болката и медикаментите, с които го тъпчеха, почти го бяха убили.

Тогава в охраната работеше една жена, която му обеща, че ще му помогне да избяга. А той беше млад и ръководен от страст, все още се срамуваше колко много бе искал да яхне жената. Името й оставяше горчив вкус в устата му. Мери бе отключила веригите и той я бе последвал, надолу по дългия коридор, право в капана, който му бяха устроили, за да тестват уменията му да се бие срещу дузина въоръжени мъже.

Бяха го удряли с палки и бяха стреляли по него с електрошоково оръжие, а Мери бе подвиквала одобрително на охраната, докато той се бореше да оцелее. След което беше клекнала до окървавеното му тяло и поклатила леко глава. Думите, които каза, убиха нещо в него.

„Наистина ли си помисли, че искам да ме докоснеш? Ти не си нищо друго, освен обикновено животно, 416 – бе се усмихнала на мъжете около нея и докато се бе изправяла, бе добавила: – Жалко, че не можем да го убием. Отведете го обратно в килията. Записа ли всичко с камерата, Майк? Доктор Трент ще бъде впечатлен колко много издържа този път. Един от лекарите има ново лекарство. Ще му го инжектират, за да видят дали процесът за възстановяване на раните може да се ускори. Добра работа, момчета.“

След нейните думи бе изгубил съзнание, но ако не беше, щеше да се опита да я убие. Искаше да си отмъсти на всеки, който го бе наранил, предал или излъгал.

Ели го гледаше с големите си, изплашени красиви очи. Ако сега не беше срещу него, дали щеше да му се подиграва колко глупав е бил да й се довери? Беше ли се шегувала с останалите за това, че 416 не я мрази?

– Ще стоя далеч от теб, ако ме пуснеш. Нали това искаш? Ще напусна работа и ще се махна от Хоумленд – каза тя с надежда в очите. – Никога няма да ме видиш отново.

Обхвана го ярост. Ако наистина съжаляваше за постъпката си, тя щеше да приеме наказанието, което бе измислил, за да му се отплати. Така постъпваха хората, които имаха чест. Каза му, че ще направи всичко, за да оправи нещата между тях, но сега се молеше за милост. Ръмжене се изтръгна от гърлото му.

Ели видя как чертите на Фюри се изкривиха от яростта, която гореше в очите му. Напрегна се. Осъзна, че по някакъв начин го бе вбесила с молбата си да я освободи.

Внезапно той посегна, сграбчи одеялото и го дръпна. Отметна го от леглото и я остави напълно гола. Стана и я погледна безчувствено.

– Сега разбираш какво е да си гол, неспособен да мръднеш, докато някой друг те контролира. Точно това направи ти онзи ден. Видя всеки сантиметър от тялото ми. Хубаво ли е да се чувстваш безпомощен, Ели?

От смущение бузите й почервеняха, опита да се завърти на една страна, но той я бе вързал здраво. Можеше единствено да повдигне колене нагоре, в опит да прикрие гърдите си.

– Тогава ти ме докосваше, затова и аз ще го сторя. Така е честно, нали? Знаеш ли какво е да чувстваш как ръцете на някой се движат по кожата ти, докато ти си вързан? Да докосват най-интимните ти части? Разбирам, че трябваше да махнеш онова болезнено нещо, което той ми бе сложил, но ръцете ти се задържаха по-дълго там. Не си мисли, че не съм забелязал.


    Ваша оценка произведения:

Популярные книги за неделю