Текст книги "Фюри"
Автор книги: Лорън Донър
сообщить о нарушении
Текущая страница: 19 (всего у книги 22 страниц)
Тя удари ръцете му. Той отстъпи назад, когато Ели почти падна, в опита си да излезе от багажника. Погледна с диви очи към него. Мъжът се намръщи.
– Какво ти става? Пристигнахме пред къщата на доктор Норбит.
– Никога повече не ме затваряй в толкова тясно пространство! – извика тя и отстъпи няколко крачки назад. Сълзи започнаха да се стичат по бузите й. – Мразя, когато съм затворена на тясно и тъмно!
– Спри да крещиш – нареди й Тайгър. – Съжалявам. Успокой се, Ели. Просто дишай дълбоко. Така е по-добре. Вдишай, издишай. Това е. Не знаех, че имаш страх от дупки.
– Не се страхувам от дупки – отвърна тя. – Какво означава това?
– Изпадаш в паника, когато си затворен в тъмни и ограничени пространства. Така го наричаме ние. Съжалявам. Как си? По-добре да влезем вътре. Нощницата ти е тънка и се притеснявам да не привлечеш нечие внимание. В тази част на Хоумленд живеят хора.
Чак сега думите му достигнаха до нея. Осъзна, че на практика е почти гола. Трябваше веднага да облече някакви дрехи. След това, ще се прибера вкъщи. Кимна и последва Тайгър. Той отключи вратата. Ели влезе вътре и се обърна. Замахна с крак и силно го ритна в пищяла. Младият мъж прокле и изръмжа срещу нея.
– За какво беше това?
– За всичко. Нямам страх от дупки. Имам клаустрофобия.
Той се намръщи.
– Не е ли едно и също?
– Върви по дяволите – каза тя и се запъти към спалнята на Триша. Знаеше къде е, от първата й визита в къщата. Тресна вратата зад себе си и тръгна към гардероба.
Взе клин, бюстие и широка тениска с надпис от някакъв рок концерт, на който Триша сигурно бе ходила. Пробва да обуе чифт от обувките на лекарката, но за съжаление, носеха различни номера. Щеше да остане боса. Грабна телефона от шкафчето до леглото, за да се обади вкъщи и да говори с Фюри. Погледна нервно към вратата, страхуваше се Тайгър да не влезе в спалнята и да я спре.
– Ели? – ядосано попита Фюри.
– Здравей, скъпи. Те ме отведоха принудително. Ти добре ли си?
– Къде си? – изръмжа той.
Тайгър изтръгна телефона от ръцете й и тресна слушалката. Погледна към Ели.
– Май нищо не си разбрала от целия разговор за миризмата и плячката, който проведохме?
– Просто исках да му кажа, че съм добре и да разбера как е той. Вие, момчета прекалявате, ако си мислите, че Фюри представлява някаква опасност за мен.
Тайгър повдигна вежди.
– Така ли? – Взе телефона. – Нека да видим дали сме прави?
– На кого се обаждаш?
– Джъстис.
Ели седна на ръба на леглото и се намръщи. Тайгър чакаше на телефона, загрижено присвил вежди. След малко затвори.
– Нещо не е наред. Джъстис не отговаря. След шестото позвъняване се включва гласовата му поща.
– Значи има ангажименти.
– Той винаги се обажда. – Тайгър набра друг номер. Изчака малко, лицето му пребледня, преди да затвори.
– Слейд също не вдига, а той винаги отговаря след третото позвъняване. Те и двамата влязоха вътре при Фюри. По дяволите. – Набра друг номер. След минута прокле и затвори. Подаде телефона на Ели. – Доктор Норбит също не вдига.
– Може би точно сега разговарят с Фюри и не могат да се обадят.
– Звънни у вас, поговори с него, за да разбереш как е, но не му казвай къде си. Можеш ли да го направиш?
Ели взе телефона.
– Това е глупаво.
– Просто говори с него. Познаваш Фюри. Разбери дали е добре. Попитай го къде са Джъстис и Слейд.
– После ще се чувстваш като пълен глупак, затова че ме караш да го направя.
– Ще поема риска. Обещаваш ли да не му казваш къде си?
– Добре – измърмори тя. Радваше се, че ще чуе Фюри. Тайгър малко преиграваше.
Фюри вдигна след първото позвъняване, ръмжейки името й. Беше толкова бесен, че Ели едва различи думата.
– Аз съм. Добре ли си?
– Къде си?
– Те се страхуват, че едно от лекарствата, които са ти предписани, ти действа зле и можеш да ме нападнеш. Добре съм. Джъстис и Слейд още ли са там?
– Къде си? – грубо изсъска той. – Кажи ми веднага, Ели.
Тя срещна загрижения поглед на Тайгър, трябваше да признае, че Фюри се държи странно.
– Скоро ще се прибера. Там ли са Джъстис и Слейд?
– Те са навън – изръмжа Фюри. – Ако не се върнеш при мен скоро, ще дойда и ще те намеря. Идвай си веднага! Не ме карай да те търся!
– Трябва да се успокоиш. Лекарите просто искат да видят как си. Ще си дойда веднага, след като се убедят, че всичко е наред.
– Идвам за теб – изсъска той и тресна слушалката.
– Фюри? – Тя шокирано поклати глава. – Той наистина е бесен. Каза, че идва за мен и затвори. Прозвуча ми, като… заплаха.
– По дяволите – простена Тайгър. – Започнал е да ловува, точно както се опасявах. Трябва да те измъкна веднага оттук. – Остави телефона и извади мобилния от джоба си. Отвори го и набра един номер. – Тайгър е. Джъстис и Слейд не отговарят. Те са при Фюри. Той е подивял от лекарствата и започва да преследва половинката си. Аз съм в къщата на доктор Триша Норбит с Ели. Искам да изпратите един екип в къщата на Фюри и още един – тук, за да я измъкнем от зоната на опасност – и затвори.
– Зоната на опасност? – ахна Ели. – Да не си полудял? Фюри е бесен, защото ме измъкнахте насила от къщи.
Тайгър посегна и хвана здраво ръката на Ели.
– Той е не само бесен. Той е полудял. Размърдай си задника. Твоята половинка е един от най-добрите преследвачи, които познавам. Трябва да те скрием някъде, където няма да те намери. – Изправи я на крака.
– Престани – извика тя и дръпна ръката си.
– Нека да ти припомня какво казах преди малко, ако не си успяла да ме разбереш. Лекарството, което е поел, потиска човешкото в него и животинското излиза наяве. Точно сега той е подивяло животно и ако съм прав, когато надуши аромата ти, ще те преследва, сякаш си плячка. А това означава, че ако те намери, ще те нападне.
– Фюри ме обича. Просто е бесен, че…
– Той може да те убие. Представи си как ще се чувства, когато действието на лекарството отмине и е принуден да живее с нещо, което е направил без да иска. Трябва да живее с истината, че е убил единственото същество, което някога е обичал. Сега, ако изпитваш нещо към него, си размърдай задника, Ели. Нека те заведа на безопасно място, за да съм сигурен, че няма да направи нещо, с което да навреди и на двама ви.
Тя се вгледа в Тайгър, имаше толкова много неща, които не бяха известни за Новите видове. Дали е прав? Фюри наистина се държеше като луд, когато влезе в банята. Но ако той имаше нужда от нея, тя не би могла да го изостави.
– Трябва да взема още някоя дреха и да отида до тоалетната. Къде ще ходим?
– Налага се да те изведем извън Хоумленд. За по-сигурно. Територията тук не е достатъчно голяма, за да те скрием, а и няма нужда да предизвикваме сцена пред хората.
Ели влезе в банята и започна да рови из шкафчетата за аспирин, мъчеше я главоболие. Изглежда Триша не държеше лекарства в къщата. Обърна се и се стресна, когато видя Тайгър да наднича през вратата.
– Искам да използвам тоалетната, а това няма да стане, ако ме наблюдаваш – предупреди го тя. – Чувал ли си за уединение?
– Побързай – настоя той. – Ако Фюри се е досетил, че сме те докарали тук, с преследването е приключено.
– Идвам – извика Ели и погледна към Тайгър, който й махна от вратата на банята. – Само да си сложа някакви чорапи. Не искам да вървя боса.
– Побързай. Екипът ще бъде тук всеки момент, ще тръгнем веднага, щом пристигнат – каза той и се запъти към входната врата. – Надявам се, че Брийз ще успее да спре Фюри, преди той да тръгне да те търси.
Щом чу думите му, Ели направи крачка към него.
– Брийз? Защо ще ходи Брийз у дома?
Тайгър се обърна да й обясни.
– Ще се опита да го накара да следва нейната миризма. Тя знае, че той ще те убие, ако е подивял, и иска да спаси живота ти. От всички наши жени тя е най-силната. Искахме да отиде някоя от жените, които са чифтосвани с Фюри в лабораторията, но те бяха прекалено изплашени, защото са били свидетели на това и преди, когато са давали свръхдоза на някой от нашите мъже. Само Брийз бе достатъчно смела, доброволно да рискува живота си заради теб. Сега, ако обичаш, побързай, Ели. Ако Фюри не приеме Брийз, ще дойде да те търси.
– Тя ще му позволи да я подуши? Но защо това би застрашило живота й?
Тайгър прокле ядосано.
– Когато сме подивели и ловуваме, яростта ни се превръща в сексуално желание. – Замълча за момент. – Не е нещо, на което една жена би се наслаждавала, Ели. Ако той приеме Брийз да те замести, за нея ще бъде ад. Може да я убие.
Ели усети как сърцето я стяга.
– Имаш предвид, че тя ще… той ще… те ще…
– Ще бъде животински секс и то насилствен, Ели. Сега прави каквото трябва да направиш и да се махаме оттук. Никой не може да каже дали той ще я приеме, или не. Може просто да я убие или тя да успее да го забави малко. Докторите смятат, че ако се опитат да го упоят след лекарството, което е приел, наркотикът може веднага да го убие. Опитваме се да ви спасим и двамата – Тайгър се обърна и погледна през прозореца, за да види дали екипът му вече не пристига.
Сърцето на младата жена препускаше. Затвори очи и се опита да осъзнае всичко, което й беше казал. По дяволите!
– Мисля, че ми става лошо.
Изтича в банята, тресна вратата и я заключи. Пусна чешмата, за да заглуши шума от движенията й, и отвори прозореца на помещението.
Брийз слезе от колата и приближи мрачно към двамата мъже. Джъстис и Слейд чакаха пред къщата на Фюри. Тя очакваше да види най-лошото, когато получи обаждането, но Фюри не беше наранил нито един от двамата. Беше запозната с положението и с единствения план, който имаха за спасяването му, и го одобряваше. Приближи се ужасена към тях. Джъстис започна пръв:
– Брийз, съжалявам, че се налага да те моля за подобно нещо. – Погледна надолу в краката й. – Той наистина може да нарани Ели. Тя е по-крехка от нашите жени. Ако я прегърне в това състояние, може да й счупи костите. Страхуваме се, че ще прояви агресия и ще я убие.
Брийз незабележимо потрепери.
– Разбирам. Ели може да ме намрази за това, което ще направя, но няма да позволя да умре. Влизам вътре и ще се справя със ситуацията.
Джъстис повдигна погледа си към нея.
– Съжалявам.
Брийз кимна.
– Много съм загрижена за Ели. Не правя това само защото ти ме молиш, а и заради нея самата.
– Тя ще разбере, след като й се обясни.
– Мъже, нищо не схващате – изсумтя Брийз.
Джъстис се намръщи.
– Ако ние влезем, за да го укротим, той ще се опита да ни убие или ние ще трябва да го направим – обясни й тихо. – Докато не определим какво е състоянието му, е прекалено опасно да го упояваме. Наркотичното средство може да предизвика свръхдоза или сърдечна атака. Единственото, което можем да направим, е да те изпратим да го успокоиш. Извикай за помощ, ако не ти разреши да го приближиш. Няма да му позволим да те убие. Ако те нападне, ще го приспим, независимо от последствията.
Брийз отвори входната врата и влезе в къщата. Затвори след себе си и спря. Бореше се срещу страха си. Само веднъж бе ставала свидетел на такава ситуация и едва бе оцеляла. Изпъна рамене. Ели бе нейна приятелка, а случващото се бе проблем на Новите видове. Надяваше се Фюри да не я убие, като усети, че не е неговата половинка. Тръгна към всекидневната, но спря внезапно. Вдиша дълбоко и отстъпи назад. Отвори входната врата, за да говори с Джъстис.
– Кой друг е бил в къщата?
– Защо?
– Кажи ми – изръмжа Брийз.
– Аз, Тайгър, Слейд, Фюри и Ели. Медицинската сестра също. Защо?
Брийз го погледна.
– Тази жена да не би да е ниска със зелени очи?
– Така изглежда Белинда Томас. Защо? Какво има? – кимна Джъстис.
– Познавам тази миризма. Тя работеше в изследователската лаборатория – в сектора, където бях затворена. Никога ли не си я виждал? Нейното име не е Белинда Томас. Казва се Беатрис Тортън.
– Сигурна ли си? – смъртоносна искра проблесна в яростните очи на Джъстис.
Брийз оголи ядосано зъби.
– Никога няма да забравя вонята на някой толкова зъл като нея. Тя ли се грижеше за Фюри?
– Отговаряше за лекарствата му – пребледня Джъстис.
Младата жена изръмжа дълбоко.
– Беше една от най-жестоките в лабораторията. Това не е съвпадение. Тя разпределяше медикаментите, които ни даваха.
От къщата се чу шум на счупено. Брийз стисна ръце в юмруци.
– Къде е тази сестра сега?
– При охраната, за да бъде изведена от Хоумленд. Не успя да си събере багажа, чака там, за да й го занесем. – Джъстис посегна за мобилния си, но осъзна, че го е оставил в банята, докато опитваха да укротят Фюри. Изпаднал бе от задния му джоб, когато Фюри го запрати в стената. – Ще се погрижа да бъде затворена – обърна се и изтича до колата, за да използва радиостанцията.
Брийз затвори вратата, притеснена от шумовете, които идваха от вътрешността на къщата. Ако враговете им бяха дали грешните лекарства на Фюри, можеха да се изправят пред нещо наистина лошо. Потрепери леко и изправи рамене. Може би нещата не бяха излезли от контрол и щеше да успее да поговори с него. Чу шум от чупене на още предмети. Звучеше така, сякаш Фюри бе започнал да руши къщата.
Глава 19
Ели имаше късмет. Тайгър бе оставил ключовете на колата на таблото, когато я бе спрял пред къщата на Триша. Той трябваше да си мисли, че е останала в банята, но за нещастие я забеляза, докато прекосяваше двора. Извика, когато Ели отваряше вратата откъм шофьорското място, но докато излезе навън, тя бе запалила двигателя и бе потеглила с пълна газ в опита си да му избяга.
Паркира колата зад дома на Фюри, огледа се и се убеди, че никой не я чака, за да я спре. Изключи двигателя и изскочи от автомобила. Проучи оградата и сметна, че не е твърде висока, за да се покатери. Изруга и се вкопчи в горната част на стената. Откакто бе тийнейджър, не се бе прехвърляла през огради.
Оказа се по-трудно, отколкото си спомняше, но се справи. Закуцука към задната спалня. Беше си ударила крака, когато скочи от върха на стената долу на двора. Пак изруга, задето бе без обувки. Дланите й горяха – погледна ги и видя няколко драскотини, получени от грубата повърхност на оградата. Звукът от яростно ръмжене и чупене на стъкло я накара да закуцука по-бързо към задната част на къщата и плъзгащата се стъклена врата на спалнята им.
– Не – изръмжа Фюри.
Ели не се замисли и не спря, грабна дръжката на плъзгащата се врата и дръпна да я отвори. Мина през завесите и шокирана се взря в сцената, разкрила се пред нея.
Спалнята бе разхвърляна. Тоалетката лежеше на една страна, нощното шкафче бе счупено, огледалото бе разбито на парчета, повечето от които се бяха посипали в единия ъгъл на стаята. Брийз се бе сгушила в същия ъгъл, между килера и вратата на банята, като притисната в капан. От едната страна на лицето си имаше червен отпечатък. По устата й бе размазана кръв, която се стичаше по брадичката и капеше върху предната част на ризата й.
Тя изглеждаше уплашена, Фюри стоеше на крачка от нея, а тялото му я поставяше в клопка. Той изръмжа злобно. Разкъса ризата си и приклекна, сякаш се готвеше да нападне Брийз. Ръцете му бяха стиснати в юмруци.
– Фюри? – гласът на Ели трепереше от шок и страх.
Той извърна главата си към нея. Студеният поглед в очите му я накара да отстъпи назад. Изръмжа й с дълбок злобен звук и оголи острите си зъби.
– У дома съм – прошепна младата жена.
– Бягай! – изсъска Брийз. – Изчезвай веднага!
Ели я погледна и отново огледа нараняванията й. Значи Фюри й бе причинил това? Остана изумена, той наистина бе ударил жена. Страхът й нарасна, когато разбра, че действително бе изгубил контрол. Мъжът, когото познаваше и обичаше, никога не би ударил Брийз. Погледът й се върна обратно към Фюри, не бе сигурна дали я позна в състоянието, в което се намираше. Той изръмжа отново, изправи се и пристъпи към нея.
– Бягай! – изръмжа Брийз. – Махай се оттук!
Ели се напрегна, но не прекъсна зрителния контакт с очите му.
– Фюри? Чуваш ли ме?
Той се спусна към нея. Тя се препъна, ужасена от страховитото изражение на лицето му. Брийз скочи върху гърба му и двамата се строполиха на пода, почти в краката на Ели.
– Махай се оттук! – Брийз се задъхваше в опита си да задържи Фюри. – Той ще ни убие и двете. Бягай!
Мъжът отхвърли Брийз надалеч и тя се блъсна в близката стена. Ели чу тъп удар, когато жената се удари в мазилката. Счупените парчета от огледалото изхрущяха под тялото й, когато се приземи на пода. Фюри се изправи на колене, дивият му поглед бе прикован в Ели. Той изръмжа отново, злобният звук излезе дълбоко от гърлото му. Ели видя в него един непознат, който се взираше в лицето й, някой, който сякаш не присъстваше там и беше напълно луд. Тя отстъпи крачка назад, после още една, когато Фюри се изправи в цял ръст.
– Падни на колене – простена Брийз, разбутвайки парчетата огледало, застлали пода. – Не гледай в очите му. Наведи глава.
Ели бе толкова ужасена, че без колебание последва съветите на Брийз. Падна на колене и се сви на топка. Стисна здраво очи, боейки се да погледне към дрогираната си половинка. Знаеше, че Фюри стои много близо и се е надвесил над нея, защото чуваше тежкото му дишане.
– Фюри? – проговори Брийз, ръмжейки. – Слушай ме. Ти не искаш да нараниш Ели. Ти я обичаш. Помниш ли? – Чу се шум от разкъсване на плат. – Погледни ме, Фюри. Тук.
Ели вдигна глава и отвори очи. Брийз бе разкъсала и широко разтворила ризата си, за да му покаже гърдите си. Тя прокара длан по раните на ръката си от счупеното огледало, върху което бе паднала, и размаза кръвта по гърдите си. Протегна бавно ръце към Фюри, за да се убеди, че кръвта е привлякла вниманието му. Той изсумтя, изръмжа и отвърна поглед от Ели към лицето на Брийз.
– Точно така – напяваше Брийз тихо. – Ела при мен.
Фюри направи няколко колебливи крачки към нея. Отново започна да ръмжи. Брийз трепереше от страх, пребледня още повече, но не се отдръпна. Тя остави протегнатата си ръка бавно да падне отстрани и стисна дланта си в юмрук.
– Махай се оттук сега! – нареди тихо Брийз.
Ели знаеше, че говори на нея, докато се опитваше да стане.
– Какво се е случило с него?
– Тази медицинска сестра работи за Мерикъл. Мисля, че му е дала нещо, което го кара да действа брутално – прошепна Брийз. Бавно се отпусна в ъгъла, докато опря гръб на стената и обърна главата си внимателно, за да погледне към Ели. – Махай се оттук, докато цялото му внимание е съсредоточено върху мен и кръвта. Не знам дали ще се чифтоса с мен или ще ме убие – и тя погледна притеснено към Фюри.
Да се чифтоса с Брийз? Ели поклати глава.
– Аз ще го разсея. Махай се оттук, Брийз. Кажи на всички да стоят настрана. Той няма да ме убие.
Брийз я изгледа шокирано.
Фюри стоеше само на сантиметри от нея. Той подуши кръвта по гърдите й и изръмжа. Внезапно хвана едната й ръка и я дръпна към устата си. Ужасена, Ели наблюдаваше как Фюри помирисва кръвта, размазана по дланта на приятелката й. Тя предположи, че така е по-добре, отколкото да захапе ръката й.
– Махай се оттук, Ели – прошепна Брийз.
– Ти се махни! – Ели бързо свали дрехите си. Ако Фюри искаше жена, то той щеше да получи само една – нея. – Остави, Брийз. Той няма да ме убие. Кажи им да стоят далеч от къщата. Фюри? – Ели тръгна бавно към него. Повиши глас. – Фюри! Остави тази жена да си върви, по дяволите!
Главата на Фюри моментално се извърна в посока на Ели. За миг тя изпита паника, когато тъмният му поглед жадно се впи в голото й тяло. Все още не виждаше истинския Фюри в очите му.
– Хей, голямо момче! Помниш ли ме? Аз съм Ели. Аз те обичам и ти ме обичаш. Остави я да си иде и ела при мен, ако искаш да се докоснеш до жена.
Той пусна ръката на Брийз и се обърна. Погледът му отново се плъзна по тялото на Ели, ноздрите му се разшириха, когато я подуши. Сърцето й заблъска нестабилно. Брийз сграбчи Фюри, мъчейки се да привлече вниманието му обратно към себе си.
Мъжът рязко протегна ръката си и удари Брийз отстрани по главата. Отхвърли я към вратата, където тя се просна на килима. Фюри направи крачка към Ели, после още една. Тя кимна и се придвижи назад по посока на банята. Молеше се той да я последва. Щеше да заключи вратата и се надяваше, че няма да бъде в състояние да я хвърли към стената в малкото пространство.
– Точно така, Фюри. Хайде, голямо момче. Аз съм Ели. Да отидем в банята, където ще имаме повече лично пространство. – Ели погледна към приятелката си и видя, че е застанала на ръце и колене, опитвайки да се изправи.
– Брийз – повика я тихо Ели. – Тръгвай. Кажи им да не предприемат нищо, без значение какво се случва. – Ели отстъпваше все повече назад. Фюри я дебнеше бавно, ръмжейки към нея. Почти стигнаха банята. – Хайде, бебчо – започна да му напява тя. – Ела при Ели. Хайде, хубаво да си поиграем двамата.
– Фюри! – другата жена изръмжа името му.
– Стига, Брийз! Стой настрана – настоя Ели. – Не гледай към нея, Фюри. Съсредоточи се върху мен. Аз съм тук.
Този аромат го зовеше. Фюри подуши, борейки се със замаяността, която приковаваше съзнанието му и не му позволяваше да мисли. Познаваше яростта, болката и мъчителната агония. Зрението му се проясни, тъй като непрекъснато се съпротивляваше на мрака, погълнал съзнанието му.
Човешката жена, която стоеше гола на сантиметри от него, му се стори позната. Сините й очи бяха широко отворени от ужас и той я помириса отново, напрягайки се да мисли. Спомените му го върнаха обратно в килията, където му бяха направили нещо, и тази човешка жена бе длъжна да отговаря за това, но изведнъж и други образи изникнаха в съзнанието му.
Жената, насреща му, се усмихваше, звукът на нейния смях и ръката й, галеща бузата му, нахлуха в обърканите му спомени. Познаваше я добре, въпреки че не можеше да мисли ясно. Изсумтя отново. Нейният аромат изпълваше ноздрите му и все повече спомени се възпроизвеждаха в главата му.
Погледът му се спусна надолу и го обзе първична похот. Искаше да я сграбчи, да я събори на пода и да я обладае. Поколеба се. Знаеше, че ще я нарани, но поради някаква причина не трябваше да го прави, не трябваше да го желае. Някак си тя беше важна за него. Бореше се да отхвърли мъглата, която потискаше способността му да мисли. Опита да си спомни коя беше тя и защо човек би означавал толкова много за него, след като всички те му бяха врагове.
Още образи се появиха в объркания му мозък. Тя се усмихва, докато яде на масата срещу него, седи в скута му, прегърнала с ръце врата му. Споделяха заедно душа, тя миеше гърдите му с нежните си малки длани и той се навеждаше да я целуне. Името й бе на върха на езика му и докато се бореше с изгарящата сила на болката, в мозъка му избухнаха всички спомени.
Ели се беше превърнала в целия му свят, жената, която го правеше щастлив. Той препъна крак близо до нея, борейки се с гнева, който се заканваше да го погълне и болезнените удари на агонията, която заплашваше да го повали на колене. Имаше нужда да я прегърне, да я докосне и знаеше името й. Той я обичаше. Нейният аромат му помогна и той трябваше да се доближи до нея.
– Ели – изръмжа думата.
Най-накрая нещо трепна в очите на Фюри – намек за разпознаване и истинска емоция. Ели се усмихна.
– Това съм аз, Фюри. Ела при мен. Ти не искаш да ме нараниш.
Той направи няколко големи несигурни крачки напред и спря пред нея. Тя посегна бавно, искаше да го утеши, а той я грабна в прегръдките си. Ръцете му, обвити около талията и гърба й, се удариха в стената толкова силно, че въздухът излезе от дробовете му. Зарови лицето си в люлката между шията и рамото й, за да вдишва аромата на кожата й. Ели си пое дъх. Брийз стоеше в средата на стаята и ги наблюдаваше с разтревожен поглед.
– Добре съм – прошепна Ели. – Можеш да ни оставиш.
Брийз се поколеба.
– Ели – изръмжа Фюри.
Тя плътно обви ръце около врата му и го прегърна.
– Да, бебчо. Това съм аз.
Фюри изръмжа отново, но после облиза врата й. Той се задъхваше. Ръката му, която обгръщаше кръста й, се спусна и покри задните й части, една голяма длан стисна меката й плът в близост до натъртените й места. Младата жена кимна уверено на Брийз, над рамото му. Тя също й кимна в знак на подкрепа. Ели видя как приятелката й излезе от спалнята и затвори вратата.
– Ели – изръмжа Фюри.
– Тук съм.
Той промени позицията на тялото си. Притисна се към гърдите й и постави едната си ръка на бедрото й. Чу се звук от разкъсване на плат. Ели затвори очи. Опита да успокои дишането си.
– Фюри? Чуваш ли ме? Говори с мен.
Той изръмжа. Ръката му се уви почти болезнено около кръста й. Другата я стисна за крака. Притисна бедрата си между нейните, принуждавайки я да ги отвори. Тя изпъшка от болка. Фюри изръмжа злобно, но спря да се притиска в нея толкова силно.
– Фюри?
Той незабавно я пусна и залитна. Ели трепереше, докато се бореше да запази равновесие от внезапното му отдръпване. Фюри падна на ръце и колене, издавайки ужасен звук, изпълнен с болка и страдание, който я накара да изтръпне. Застана зад него, също на колене, без да се поколебае прилепи тялото си върху гърба му и обви с ръце кръста му.
– Тук съм, Фюри. Ще се оправиш. Чуваш ли ме? Обичам те.
Изведнъж той се обърна, голямото му силно тяло я отхвърли от гърба му и тя падна на килима. Той се присламчи към нея и се притисна в тялото й с огромно удоволствие. Легна свит на една страна, като използва бедрата й за възглавница, и изви краката си зад гърба й. Прегърна я плътно през кръста и се вкопчи в нея. Завря лице в корема й и от гърлото му излезе меко скимтене.
Ели погледна надолу. Когато го видя в тази поза, сякаш нещо я разкъса и очите й се напълниха със сълзи. Преглътна. Объркването и страха, изписани на лицето му, разбиха сърцето й. Потрепери леко. Прокара пръстите на едната си ръка през косата му, а с другата започна да гали гърба му.
– Всичко е наред, Фюри. Аз съм тук. И двамата ще се оправим.
– Какво не ми е наред? – Той простена и я притисна по-силно.
– Докторите мислят, че едно от лекарствата, което са ти дали, те прави малко луд. Всичко ще се оправи.
Той поклати глава.
– Не. Грешат. Бил съм на тези медикаменти и преди. Но сега е различно, неочаквано. – Потръпна силно, едрото му тяло трепереше около нейното. – Не мога да мисля и чувствам в себе си толкова много гняв.
– Всичко ще бъде наред – обеща Ели тихо. – Ние сме заедно и аз ще стоя тук с теб, толкова дълго, колкото е необходимо, за да се почувстваш по-добре. Няма да ме нараниш. Знам, защото ти ме обичаш толкова много, колкото и аз теб.
Лицето му се отърка в корема й. Езикът му се показа и той облиза долната страна на гърдите й. Това я погъделичка. Ели се дръпна, за да не може той да го направи отново.
– Гъдел ме е.
– Ти си гола.
– Е, да. Нали трябваше да привлека вниманието ти.
– Ти винаги имаш нужда да правиш нещо.
Погледът й се плъзна надолу по тялото му и забеляза, че бе разкъсал дънките си отпред, на отвора – източникът на потресаващия звук от раздиране, който бе чула, когато я притисна до стената. Потрепери. Ако не го бе успокоила и не го бе достигнала емоционално, той щеше да я обладае агресивно, без да го е грижа за нейната болка и неговите рани. Ели продължаваше да го гали по гърба и да прокарва пръсти през косата му.
– Говори с мен. Боря се да остана с теб, но тъмнината е толкова близо.
Ели погледна надолу към главата му, която почиваше в скута й и откри, че я наблюдава. Когато погледите им се срещнаха, неговият беше изпълнен с объркване.
– Тук съм, Фюри. – Усмихна му се насила, опитвайки да скрие тревогата и притеснението си. – Ще те държа, докато се почувстваш отново на себе си.
– Успях ли да нараня някого? Много ми е трудно да мисля и да си спомня.
– Всички са добре. – Надяваше се Брийз да не е много ранена, но сега нямаше да го споменава.
Той стисна очите си здраво.
– Искам те.
Ели се напрегна.
– Фюри? Позволи ми да облека някаква дреха.
Той поклати глава.
– Голотата ти ме отвлича от яростта и не ме притеснява. Ще усещам аромата ти, независимо с какво си облечена. Ти кървиш. Нараних ли те?
– Не. Имам няколко порязвания и драскотини от катеренето по задната стена, докато се опитвах да стигна до теб. – Обърна крака си, за да го разгледа по-добре. Разрезът изглеждаше по-голям, отколкото си мислеше, и тя видя размазаната кръв по килима. – Кракът ми кърви. Ако се мръднеш малко, мога да поставя нещо под него. В противен случай ще изцапам целия килим.
– Не ми пука.
Ели се засмя.
– Казваш го сега, защото не си на себе си, но почакай до утре, когато ще се чудиш каква мебел да сложиш върху петното, за да го скриеш.
Фюри изстена.
– Обичам те, Ели.
– И аз те обичам. Как се чувстваш?
– Бесен – изръмжа той. – Толкова много гняв и болка. Чувствам се така, сякаш кожата ми гори.
– Просто ме прегърни.
– Не мисля, че мога да те пусна. Сигурна ли си, че не съм ти причинил болка?
– Сигурна съм. Не си ме наранил. Само ме изплаши…
Вратата на спалнята се открехна. Ели погледна натам. Фюри се напрегна и изръмжа. Появи се главата на Триша, която надникна вътре.
– Добре ли си?
Ели погали Фюри по гърба, за да го успокои.
– Ние сме добре – отговори високо Ели, за да я чуят всички, надявайки се да е вярно. Гласът й стана нежен: – Спокойно, Фюри. Това е доктор Триша.
– Ще ми позволите ли да вляза – прошепна тя. – Трябва да го прегледам, ако е възможно.
Ели се вгледа във Фюри, не беше сигурна дали е безопасно да допусне до него други хора.
– Дръж се за мен, Фюри. Триша наистина трябва да те прегледа, за да опита да ти помогне.
– Не – изръмжа той. Ръцете му се свиха болезнено около нея, обърна глава, за да я погледне. – Ти си моя. Не могат да те вземат от мен.
– Няма да ходя никъде. Няма да се движа, става ли? Моля те, позволи й да те прегледа. Докато тя го прави, ние ще останем така прегърнати.
Фюри си пое накъсано дъх и примигна към Ели. Той рязко кимна с глава и свря лицето си в корема й. Ели погледна Триша. Лекарката се измъкна иззад вратата и внимателно влезе в стаята.
– Имам нужда от Тед, Ели. Той може според симптомите да определи какви медикаменти са били дадени на Фюри.
Голото тяло на Ели потрепери.
– Може ли най-напред да ми дадеш да облека нещо?
Триша прекрачи отломките, за да стигне до леглото. Издърпа завивката от матрака и колебливо се приближи към тях. Опита се внимателно да я увие около младата жена, като гледаше да не докосва Фюри. Ели се поколеба, разбрала, че за да се покрие, по-голяма част от завивката трябва да обхване и Фюри, тъй като се бе притиснал плътно около нея.
– Така няма да стане. Защо не ми дадеш една риза от гардероба? – Внезапно си спомни, че гардеробът бе паднал с лицевата страна надолу. Въздъхна. – Какво ще кажеш за тази, която той съблече? Виждаш ли я някъде?
Триша захвърли завивката и тръгна към ъгъла, внимателно стъпвайки върху счупените парчета огледало, които хрущяха под обувките й. Вдигна скъсаната риза на Фюри и я подаде на Ели. Тя трябваше да го пусне, за да може да се облече. За секунда, ръцете й се махнаха от гърба и косата му, той се напрегна, стисна я още по-силно и зарови лице дълбоко в корема й. Ели бързо пъхна ризата отпред, за да покрие гърдите си, и погали Фюри отново. Треперенето му незабавно намаля от успокояващото й докосване и той се отпусна достатъчно, че да не забива лицето си болезнено в корема й.
