Текст книги "Фюри"
Автор книги: Лорън Донър
сообщить о нарушении
Текущая страница: 12 (всего у книги 22 страниц)
– Не съм красив.
Тя се усмихна.
– Мисля, че си. Това е нещо хубаво.
– Жените са красиви.
– Мъжете също, когато изглеждат като теб. – Той се намръщи още повече. Ели се усмихна отново. – Край на разискванията?
Фюри тихо въздъхна.
– Съгласен съм.
Тя се разсмя.
– Ти се смееш по време на секс? – учуди се младият мъж.
– Това е много хубаво. Аз съм в добро настроение.
– Аз не съм. Искам да съм вътре в теб толкова много, че чак ме боли.
Ели прехапа устни, за да не се разсмее отново.
– Ние с Брийз си говорихме. Тя спомена нещо за чифтосването. – Ели падна напред, на ръцете си, огъна се пред него и обърна глава, за да го погледне съблазнително през рамо. Разтвори крака, изви гръб и бутна дупето си назад. – Така правилно ли е?
Той надвеси тялото си над нея с голямо удоволствие и я обгради с ръцете си. Гърдите му се притиснаха плътно в гърба й.
– Да.
– Давай – затаи тя дъх. – Чифтосай се с мен, Фюри. Искам да го направиш.
– Ще бъда нежен.
– Надявам се да е така. Ти си доста голям. Направи го бавно, за да имам време да се приспособя към теб.
Мъжът прокара ръка между телата им. Ели затвори очи, за да се концентрира върху прекрасното усещане за главата на пениса му, плъзгаща се възбуждащо по дължината на копринените й гънки. Той докосна набъбналия й клитор, изтръгна стон от устните й, след това натисна срещу входа на влагалището й. Тя бе мокра и готова за него, преливаща от желание.
Фюри изръмжа дълбоко, тъй като започна да натиска навътре. Гърдите му вибрираха от звука до гърба й.
– Отпусни се.
Тя преглътна.
– Отпуснала съм се.
Членът му бе твърде дебел, споменът й от предишния път не я лъжеше. Когато започна да навлиза, тялото й се съпротивляваше на широкия връх, не желаейки да приеме размера му. Още едно ръмжене се откъсна от гърлото на Фюри.
Той тласна по-навътре, опитвайки се да разшири отвора, за да го поеме и Ели с усилие потисна силния стон на незабавно удовлетворение от чувството за изпълване. Страхуваше се да издаде какъвто и да е звук, да не би той да си помисли, че й причинява болка. Фюри замря и се оттегли малко. След това тласна отново напред, заравяйки се по-дълбоко в нейната сърцевина. Изстена.
– Кажи нещо – призова я изведнъж с неистов глас.
Ели отвори очи, изви глава и видя измъченото изражение на лицето му.
– Какво искаш да ти кажа? Не мога да мисля, когато правиш това. Не спирай! Чувствам се много добре. Мога да те поема.
Той прехапа устни.
– Кажи ми, ако ти причинявам болка. Кажи ми, за да не загубя контрол и да натисна силно и дълбоко, че да те накарам да крещиш. Ти си толкова тясна и аз се страхувам да не те разкъсам. Искам да те чукам силно и бързо.
Ели се изуми.
– Това ли искаш? – Той изръмжа в потвърждение. – Седни – рече тя.
Цялото му тяло се напрегна.
– Защо?
– Моля те.
Той изруга злобно и напълно се отдели от тялото й. Рухна на пети, когато Ели се изправи. Стисна с ръце бедрата си толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Очите му станаха почти черни и бяха изпълнени с разочарование.
Ели се отпусна назад и обви пръсти около пениса му. Той затвори очи, изстена и затрепери. Младата жена бе изумена, че само с едно докосване предизвика такава бурна реакция в тялото му. Премести се по-близо до него, разположи краката си между бедрата, над члена му, и почти седна в скута му с гръб към него. Когато той отвори очи, погледите им се срещнаха.
– Можеш ли наистина да стоиш неподвижен?
– Дори и да ме убива – изруга той.
– Няма нужда да се стига чак дотам.
Ели отпусна бедра, главата на пениса му се притисна до отвора на тялото й. Тя се намества, докато членът му се плъзна в нея с по-малко съпротивление, но все още го чувстваше много голям и набъбнал. Усещането беше почти болезнено, но приятно. Започна да се движи нагоре-надолу, като всеки път натискаше все по-надолу, за да може Фюри да я изпълни повече. Той издаваше меки звуци, фина пот заблестя по кожата му от контрола, който налагаше на тялото си. Ръцете му здраво стискаха бедрата му. Ели простена, задвижи се малко по-бързо, като постепенно се нагаждаше към големината, докато напълно седна в скута му, поемайки го целия. Усещането беше невероятно, с мъжа заровен дълбоко в тялото й, част от нея. Хареса й чувството на свързаност, което изпита. Всеки стоманен сантиметър от неговия ствол, галеше всеки чувствителен нерв вътре в нея.
– Ели – изхриптя той.
Младата жена изживя момент на шок, когато Фюри се раздвижи. Той бутна и двама им напред, докато тя застана на ръце и колене под него. След това пое под свой контрол тласъците и се задвижи по-бързо. Тя простенваше всеки път, щом хълбоците му я удареха по дупето. Мъжът беше невероятен, мощен и първичен екстаз разцъфваше с всеки тласък. Устните му докоснаха рамото й с целувка. Вдигна ръка от леглото и я обви плътно около талията й, за да я държи на място и тогава сякаш изгуби и малкото контрол, който се опитваше да запази.
От Ели все по-често се откъсваха стонове. Той блъскаше срещу дупето й с мощни удари, а пенисът му, като че ли ставаше все по-голям. Тялото й се напрегна и тя изпищя името на Фюри. Заля я горещина в момента на кулминацията и Ели можеше да се закълне, че почувства как той се раздува вътре в нея, докато натискът стана почти непосилен. Тялото му се напрегна, изви се над нея и животински рев, който тя никога не бе чувала – наполовина вик, наполовина вой – изпълни стаята. Мъжът замря. И двамата дишаха тежко. Напрежението върху влагалищните й стени намаля, но тя усети пулсирането на члена му дълбоко вътре в себе си, като малки трусове, които я възбудиха отново.
– Нараних ли те? – попита я задъхан. – Този път не успях да те ухапя.
– Определено не ме боли – засмя се тя. – Беше невероятно.
Той също се засмя, наклони тяло и притисна плоския си корем към гърба й. Пенисът му остана вътре в нея, опря гърди и хълбоци в тялото й и остави краката си да отпочинат в страни от нейните. Подпря се на ръце, за да не я смачка с тежестта си.
– Хм, Фюри?
Той я целуна нежно по бузата.
– Да?
Ели отвори очи и обърна достатъчно глава, за да го погледне.
– Какво се случи?
Веждите му се извиха нагоре.
– Правихме страхотен секс.
Ели кимна, съгласявайки се.
– Най-добрият, но сега говоря за силния натиск накрая. Имах чувството, въпреки че… – Нямаше думи да го опише.
– О… това – усмивката му се стопи. – Вашите лекари открили нещо интересно, когато ни изследвали. Нашите пениси набъбват силно при еякулация. Това е естествен начин за заклещване на мъжа вътре в жената в края на секса при някои Видове. Бяхме уверявани от страна на докторите, че това няма да навреди на жените. Не можем да набъбваме повече, отколкото ни разрешава пространството вътре. Последният път, когато бяхме заедно, аз се отдръпнах, преди да се случи, но сега исках да свърша в теб.
Ели попи тази информация, опитвайки се да схване същността й.
– Пространството вътре? Имаш предвид мен?
– Да. Ти си толкова тясна, че почти ми причиняваш болка. Можех да се раздуя още повече, но тялото ти не ми позволява. Затова и не го извадих от теб веднага след като свърших. Обичам да съм там, където сега се намирам, и мисля, че ще те заболи, ако се опитам да напусна тялото ти. Дай ми още няколко минути, преди да те облекча.
Тя примигна към него.
– Сега си по-дебел, отколкото в началото?
Изражението му стана мрачно, кимна рязко.
– Чувствам те като стиснат около мен юмрук, което е почти болезнено. Затова не се движа. Усещането е само в основата на пениса ми.
Ели размърда бедра и незабавно спря. Тя усети сливането им по най-прекрасния начин. Раздвижи се отново под него и Фюри изстена.
– Престани.
Тя се вгледа в лицето му.
– Да се раздвижим мъничко.
– Боли ли те?
– Не, любопитна съм.
Той я наблюдаваше внимателно, докато с помощта на ръцете си, опита да се оттласне бавно.
– Спри!
Мъжът замръзна. Ели се втренчи в него.
– Не го прави отново. Напрежението…
– Боли ли те, когато опитвам да го извадя?
Тя се замисли.
– Просто се чувствам странно, но не е болезнено.
Той въздъхна.
– Означава ли това, че те отблъсквам?
Младата жена се поколеба, но се усмихна.
– Предполагам, това означава, че като го направим отново, мога да те превърна в любящ мъж.
– Какво? – Обърканият му поглед изкриви красивите му черти.
Ели се разсмя.
– Нали се сещаш. Прегръдки. Да ме притиснеш силно. Ще трябва да разговаряш с мен след секса.
Зъбите му блеснаха, когато той се ухили.
– Ти определено си способна да ме превърнеш в любящ мъж. И ние ще направим това отново. Много пъти.
– О, боже – засмя се тя, – каква късметлийка съм.
– Аз съм късметлията, Ели. Благодаря ти, че ми имаш доверие. То означава много повече за мен, отколкото сексуалното удоволствие, което споделяме.
Тя се взря в красивите му очи, бореше се с желанието да заплаче. Той действително имаше предвид това, което бе казал. Реши да смени темата, преди да се превърне в хлипаща развалина. Мъжът не искаше такава жена, след всичките емоции, получени от горещия секс. Това щеше да го накара да съжалява за онова, което бе направил, а тя не бе склонна да рискува.
– Защо не ме предупреди за заклещването.
– Не знаех как ще реагираш.
Изведнъж в мислите й изникна още нещо свързано със секса, за което не бяха говорили.
– Не използвахме презерватив. Нямам никакви заболявания, но аз не пия нищо. Хапчета или контрацептиви – поясни тя. – Ще трябва да отида на лекар, ако ще правим редовно секс. Сега поехме голям риск.
– Не използвах презерватив, но съм сигурен, че не си бременна.
Тя потърси погледа му. Гласът му прозвуча тъжно, но емоцията не се изписа на лицето му.
– Защо не?
Фюри бавно излезе от тялото й като внимателно наблюдаваше реакциите й за признаци на дискомфорт – не я заболя. Претърколи се на една страна и се опъна по гръб. Ели остана да лежи по корем, но обърна главата си към него. Погледите им се срещнаха.
– Ели, в лабораторията за тестване, прекараха години наред в опити за размножаване, за да увеличат броя ни, но никога не се получи. Продължаваха да изобретяват нови лекарства, с които да повишат плодовитостта ни, но се проваляха. Когато предположиха, че са открили начин да заобиколят всички промени в телата ни с добавка на ДНК, тогава бяхме освободени и те не успяха да ги тестват. Заради медикаментите, които ни даваха, ние се износваме бързо. Ще изчезнем като раса на Новите видове, създадени от Мерикъл, когато умрем от старост.
Спомените за това, което им бе причинено, я преследваха. Липсваха й думи, с които да го утеши.
Внезапно Фюри се изправи.
– Хайде да вземем душ. Умирам от глад, а вечерята мирише вкусно. Радвам се, че успя да я извадиш от фурната, преди да влезем в спалнята. Мирише много апетитно и щеше да е жалко, ако бе изгоряла. – Той отказа да погледне към нея.
Фири влезе в банята и остави вратата отворена. Ели тихо изруга. Беше съживила спомена за времето, преживяно в лабораториите. Може би му бе напомнила за извършеното от нея и че заради това я мразеше. Изглежда го бе накарала да съжалява за прекрасните моменти, които току-що бяха споделили. Прониза я мъка.
Откъм банята се чу шум на вода.
– Ели? Чакам те.
Тя стана от леглото и го последва. Фюри стоеше под душа, вратата на кабинката бе отворена. Погледът на тъмните му очи срещна нейния и той й се усмихна.
– Позволи ми да ти измия косата.
Изненадана и облекчена, че той приветства нейната компания, тя се засмя.
– Никой не го е правил за мен преди. Поне не, откакто бях малко дете.
Усмивката му стана по-широка.
– В такъв случай, за мен ще е удоволствие.
Ели приключи със зареждането на съдомиялната. Заслуша се в притихналата къща. Фюри й бе казал, че трябва да проведе няколко телефонни разговора след вечеря, когато тя започна да разтребва масата. Чудеше се на кого ще звъни толкова късно вечерта, след осем часа, но не искаше да бъде любопитна. Изгаси осветлението в кухнята и тръгна към хола.
Фюри стоеше пред широко отворената входна врата, тих мъжки глас го поздравяваше. Тя се върна обратно по коридора и влезе в спалнята за гости. Не искаше да подслушва разговора му с този, който бе дошъл да го посети. Пусна телевизора и седна на леглото. Намери лесно местния новинарски канал. Искаше да чуе какво ще кажат за връзката между Новите видове и човешките същества. Това със сигурност я засягаше.
Няколко минути по-късно Фюри влезе в спалнята й. Тя обърна глава и му се усмихна колебливо. Вместо да отвърне на усмивката й, той я гледаше мрачно.
– Трябва да изляза. Моите хора се нуждаят от присъствието ми заради някои проблеми.
Ели кимна, бе любопитна, но не попита, след като Фюри не й даде повече информация.
– Добре.
Мъжът се поколеба.
– Не искам да те намеря тук, когато се върна у дома.
Силна болка разкъса Ели, тя мълчаливо се втренчи в него. Бяха правили секс, бяха се заливали от смях по време на вечерята, а сега искаше да я изхвърли от дома си? Не можеше да продума. Чувстваше се физически и емоционално разбита.
Внезапно Фюри се пресегна към нея, хвана я за раменете, дръпна и я изправи.
– Имаш много изразително лице. Исках да кажа, че не ти позволявам да останеш в тази стая. Мястото ти е в моята спалня, където отсега нататък искам да те виждам. Наистина ли си помисли, че ще те накарам да напуснеш нашия дом? Имах предвид, че не желая да спиш далеч от мен. Мястото ти е в леглото ми – ще спиш в стаята ми, с мен.
Отново можеше да диша. Знаеше, че е твърде емоционална, толкова силно облекчение изпита от недоразумението.
Фюри изръмжа към нея.
– Премести си нещата в моята спалня. Ще те преследвам и ще те завържа за леглото, ако напуснеш къщата. Ще се чифтосваме, докато толкова се умориш, че не ти останат сили, дори да си помислиш, да изпълзиш изпод мен. Това достатъчно ясно ли е за теб?
Тя кимна мълчаливо. Образът на това как я обладава, докато дори не може да мръдне, я възбуди. Това беше много секс. Прехапа устни и се ухили. Фюри поклати глава.
– Жени.
– Край на разискванията.
Напрежението в ръцете на Фюри, върху раменете й, отслабна, погледът му се смекчи.
– Мислиш ли, че съм красив?
– Да, разбира се.
– Осъзнавам, че това за теб означава обвързване. Не ме оставяй. Не искам да те загубя. Не желая.
– Искам да остана с теб.
Глава 12
– Не – изрева Фюри.
Някой позвъни на вратата и Ели чу суматоха. Двамата с Фюри бяха решили да прекарат съботата заедно, в гледане на филми. Току-що бе привършила с прибирането на прането, а той правеше пуканки. Щом чу избухването на Фюри, тя бързо изтича от спалнята, където сгъваше праните дрехи.
В хола Джъстис и двама служители на НСО стояха изправени пред Фюри. Ели рязко спря, когато усети напрегнатата обстановка. Притесняваше се, че между мъжете може да избухне скандал, затова замря до вратата.
Джъстис, скръстил ръце пред гърдите си, бе облечен в дънки и тениска. Тъмният му поглед се спря на Ели. Разяреното му изражение я изненада. Чертите му бяха напрегнати, устните стиснати мрачно.
– Казах, не – дълбоко изръмжа Фюри и без да поглежда назад, отстъпи към Ели. – Ели, ела тук и застани зад мен!
От тона му, по гръбнака й полазиха тръпки от страх. Без да разсъждава, направи каквото й бе казал. Той протегна назад едната си ръка и я притегли толкова близо до гърба си, че тя почти го прегърна. Усети тялото му напрегнато. Не знаеше какво бе предизвикало гнева му, но когато успя достатъчно да надигне глава и да огледа ситуацията отпред, я обзе ужас. Служителите от НСО бяха поставили ръце върху своите електрошокови оръжия.
– Фюри – изръмжа Джъстис. – Нейните хора са обезпокоени. Казвам ти, те само искат да я видят и да поговорят с нея. Ще я върнем. Никой няма да й стори нищо.
– Идвам с нея или тя остава тук! – ръмженето излезе дълбоко от гърдите на младия мъж.
Джъстис се озъби.
– Човешките същества са неразумни, но след като я видят и се убедят, че не си я наранил, проблемите ще отпаднат.
– Не!
Ели се прокашля.
– Какво става? – погледна към Джъстис за отговор.
– Няма да отидеш с тях – отсъди остро Фюри и я изгледа през рамо. – Те не ми позволяват да дойда с теб, за да те защитя, и аз няма да разреша да те отведат от мен. – Тъмният му поглед се откъсна от нея и се насочи към мъжете в хола. Фюри направи още крачка назад, притисна Ели в ъгъла и я закри с тялото си.
От адреналина сърцето й заблъска лудо. Осъзна, че Фюри я защитава, като я натиква в ъгъла, за да не може никой да я достигне, без първо да мине през него. Разтри с ръце гърба му, за да го успокои. Премести се малко, за да погледне иззад Фюри, и насочи вниманието си към Джъстис.
– Кой иска да ме види и защо? Какво се е случило?
Джъстис изправи рамене, острите му зъби проблеснаха, щом сви горната си устна с отвращение. Пое си дълбоко въздух и погледна Ели с питащ поглед.
– Някои от вашите хора мислят, че Фюри те държи насила тук, като някаква… – Повдигна рамене. – Те се притесняват, че той те изнасилва и бие, и всякакви отвратителни неща, които могат да се сетят.
– Не е вярно! – Ели се задъха от гняв. – Кой разправя тези глупости?
Джъстис изръмжа.
– Твоят шеф отправи тези обвинения. Директор Борис вдигна голяма врява, че си малтретирана.
– Хей, той вече не ми е шеф! Бога ми, той е задник! – Ели спря да поглажда гърба на Фюри. Задържа тялото си до неговото и с ръка го прегърна през кръста. – Фюри, всичко е наред. Никой няма да ме нарани.
– Те няма да те отделят от мен – заяви мъжът, отстъпи още назад и затисна Ели здраво в ъгъла.
– Тя трябва да дойде с нас – изръмжа му Джъстис. – Виж се само какво правиш. Какво се е случило с теб? Тя не е играчка за дъвкане, Фюри. Държиш се точно по начина, по който ни обвиняват, че действаме. Успокой се.
– Няма да позволя на никой да нарани моята Ели.
Джъстис вдигна вежди от изненада.
– Твоята Ели? Ти си се чифтосвал с нея, нали? – Гласът му се смекчи. – Ти не ни позволяваш да се доближим достатъчно до нея, за да я подушим. Затова ли е всичко?
– Тя е моя – продължи да ръмжи Фюри.
Джъстис леко пребледня. Погледна Ели.
– Той принуди ли те? Добре ли си?
Ели трепна при спомена как Джъстис я бе намерил, вързана за леглото на Фюри.
– Чувствам се чудесно, с изключение на това, че съм притисната в ъгъла. Фюри, смачка ме! Може ли да се отдръпнеш малко? Това не е най-добрият начин да ме заковеш за стената. – Отпусна се, щом той й направи малко място. Срещна учудения поглед на Джъстис. – Фюри не ме е принуждавал за нищо – никога не би го направил. Чувстваме се страхотно. Добре сме.
– Той не просто се е чифтосал с теб. Той се е обвързал с теб – мрачно констатира Джъстис.
Ели се поколеба.
– Ние спим заедно, ако това е, което искаш да знаеш. Да. И се чувстваме страхотно. Всичко е наред, аз искам да бъда тук. Фюри няма да ме нарани. Много добре го познаваш и знаеш, че е така.
Джъстис присви очи.
– Какво ще кажеш за последния път? Това, което той направи, не бе разумно.
Бузите на Ели почервеняха.
– Ние обсъдихме проблема. Не е искал да ми причини болка. Случайно ме е одраскал със зъбите си.
Джъстис смръщи вежди.
– Как е възможно случайно да отвлече жена от парка и да я завърже гола в леглото?
– Тази част не е случайна и ти го знаеш. Обясних ти защо ме взе от парка.
Фюри настръхна и обърна към нея глава, поглеждайки я шокирано. Тя го стрелна с поглед, потръпна вътрешно и съсредоточи цялото си внимание отново към Джъстис. Имаше неприятното чувство, че в скоро време с Фюри щяха да имат напрегнат разговор. Ели не искаше да говори пред двамата служители на НСО. Щеше да потъне в земята от срам. Нямаше намерение да обсъжда този момент, но знаеше, че Джъстис е загрижен за нейната безопасност. Той бе довел със себе си мъже, готови да нападнат Фюри, за да я измъкнат от него.
– Знаеш, че имахме някои проблеми. Може да ме е вкарал в леглото си насила, но когато бях вече там, стана по взаимно съгласие. Казах ти, че не ме е изнасилвал и не лъжа, за да го прикривам, дявол да го вземе. Той поиска моето разрешение, преди да ме обладае.
Джъстис я наблюдаваше внимателно, изучава я един дълъг момент и най-накрая рече:
– Разбирам. Съблазнил те е и не си могла да му откажеш.
Тя си пое дълбоко дъх.
– Фюри винаги много ме е привличал. Не му бе необходимо дълго да настоява. Може ли да спрем дотук, моля? Сега съм с Фюри, защото наистина искам да бъда с него.
Джъстис се обърна към двамата служители на НСО.
– Излезте навън и охранявайте пред входа.
Двамата мъже напуснаха стаята и затвориха вратата след себе си. Джъстис прокара пръсти през косата си и отпусна ръце встрани. Мушна палец в предния джоб на дънките си. Наблюдаваше съсредоточено приятеля си.
Фюри мразеше да изпитва страх, но сега го усещаше. Знаеше, че бе разтревожил Джъстис с грубото си поведение и собственическото си отношение към Ели. Все още го обземаше паника, че хората по някакъв начин ще я пратят далеч от Хоумленд и извън досега му. Не се доверяваше на директор Борис. Човекът имаше очи като мъниста и не криеше своята неприязън към Новите видове. Някои от човешките сътрудници не бяха доволни от съвместното му съжителство с Ели и се възмущаваха на връзката между човек и същество от Новите видове. Ели бе станала негова, значи принадлежеше към народа му и хората нямаха повече права над нея, според неговото мнение. Беше толкова просто. Ако му бе позволено да отиде с нея на срещата с директор Борис, щеше да се чувства по-сигурен, че нищо няма да й се случи, но те му отказваха. Това предизвикваше тревога във всяка клетка от тялото му.
Бе назначил един от своите хора като охрана, за да пази Ели отвън, докато той е на работа. Беше готов на всичко за нейната безопасност. Погледна Джъстис право в очите, без да извръща поглед. Приятелят му знаеше колко дълбоки са чувствата му към Ели.
Джъстис го гледаше с любопитство.
– Обезпокоен съм, защото вие реагирате по различен начин към женските си.
– Наясно съм и никога не бих я наранил. Имай ми доверие.
Котешките очи на Джъстис се присвиха.
– Вярвам ти. Съжалявам за моето предположение, но трябва да призная, че ти невинаги си на себе си, когато става въпрос за вашите жени.
– Много добре знам това.
Двамата мъже се изучаваха взаимно. Джъстис проговори пръв.
– Оказват ми натиск да я заведа, за да проверят, че всичко с нея е наред. Аз нямам друг избор, а и ти знаеш, че трябва да успокоим тревогите им.
Трудно му беше да бъде разумен, когато се отнасяше до Ели, но знаеше, че Джъстис има право. Човешките същества все още се притесняваха от Новите видове и бе необходимо да се съобразяват с нейното благосъстояние. Би трябвало да си признае, че ако друг мъж от Видовете се бе свързал с човешка жена, самият той щеше да следи отблизо ситуацията. Фюри въздъхна и се поуспокои, знаеше, че Ели няма да го напусне доброволно. Трябваше да позволи на хората да я видят.
– Те искат да я прегледа лекар. Притесняват се. По дяволите, самият аз съм притеснен. Говорили сме за пресичането на тази линия, но досега не знам някой друг да го е правил, освен вас двамата. – Джъстис направи пауза. – Съвместими ли сте сексуално?
Фюри кимна.
– Малко по-различно е, както предполагахме, но тя се справи изключително добре. Няма нужда от доктор. Няма да й причиня болка.
Джъстис се намръщи.
– Ами хапането? – Погледът му обходи голата плът по раменете и шията на Ели, после се върна обратно към Фюри. – Те са много по-нежни от нашите жени и се възстановяват бавно.
– Не съм я ухапал.
– Нима хапете по време на секс? – изненада се Ели. Разговорът за сексуалния им живот с Фюри бе доста неудобен, но любопитството надделя. – Не знаех.
Фюри я погледна, за част от секундата зъбите му проблеснаха, когато сбърчи горната си устна.
– Не мисля, че това ще ти хареса.
Тя хвърли поглед към кучешките му зъби.
– Вероятно не.
Младият мъж изсумтя, веселие проблесна в кафявите му очи, преди да се изправи пред Джъстис.
– Ще й позволя да отиде, но ще я придружа. Тези враждебно настроени групи вече я нападнаха веднъж заради работата й тук. Няма да рискувам живота й сега, когато според слуховете живее с мен. Това я прави още по-желана цел.
– Разбирам те, но директор Борис е категоричен, че не можеш да присъстваш. Той се страхува, че ти достатъчно сериозно си злоупотребил с нея и тя ще бъде прекалено ужасена, за да е честна в твое присъствие.
– Не ми пука какво иска Борис – изръмжа Фюри. – Тя е моя, не негова. Той няма повече грижата за Ели.
Младата жена премести тежестта си, отпусна се до стената и се размърда зад Фюри. Той не й обърна внимание, докато тя не опита да се измъкне иззад тялото му. Едната му ръка я сграбчи през кръста, за да й попречи да излезе извън досега му. Той я притегли пред себе си и тя се облегна на тялото му. Ели се отпусна. Обичаше той да я държи, независимо от обстоятелствата. Обгърна с пръсти ръката му, уверявайки го, че не планира да се отдръпне.
Джъстис ги наблюдаваше с интерес.
– Още първия ден, в който я доведе в дома си, ли се обвърза с нея?
– Не, вчера вечерта – тялото на Фюри се отпусна. – Не вярвам на Борис. На никого не съм имал доверие в живота си. Тя е моя, Джъстис. Няма да позволя на никого да й навреди. Дори и на теб, въпреки твоите уверения.
– Никога не бих й причинил зло – тихо заяви приятелят му. – Давам ти думата си, че нищо няма да й се случи и ще я защитавам с цената на живота си. Трябва да я отведа с мен на среща с директора. Вече сме близо до целта да поемем контрола и Борис ще си иде, но дотогава се налага да работим с него. Ще я върна обратно. Искат първо да я прегледа лекар, но аз няма да я оставя сама. Трябва да успокоим страховете им, Фюри. Те са загрижени за особеностите ни при чифтосване, комбинирани с техните. Уверени са, че си се чифтосал с нея и няма да оставят нещата така.
– Те не знаят със сигурност дали Фюри и аз сме били интимни, нали? – попита Ели.
Джъстис кимна.
– Ще им е необходимо само едно подушване, за да разберат истината. Сега, когато си близо до мен, мога да подуша аромата на Фюри. Цялата си пропита с него.
Ели се поколеба.
– Знаеш ли какво? Ние, човешките същества нямаме толкова остро обоняние като вашето. Всичко, което можем да направим, е да изучаваме нещата с очите си и да спекулираме.
Мъжът леко се усмихна.
– Забравих за това. Новите видове го приемат за даденост.
Тя кимна.
– Хората могат само да градят хипотези какво сме правили заедно с Фюри.
Усмивката изчезна от лицето на Джъстис.
– Ти живееш с него.
– Тя е моя – заяви тихо Фюри със заплашителен тон. – И ще продължава да живее с мен. Това не подлежи на дискутиране.
Джъстис много внимателно изучаваше Фюри.
– Добре ли си? Имаш силно развито чувство за собственост.
– Добре съм. Признавам, че имам собственическо чувство. Тя е моя и това е толкова просто.
Приятелят му се поколеба.
– Ти определено си се обвързал с нея. Това е много повече от чифтосване с една жена. Сега ще я отведа на среща с Борис и после ще я върна при теб. Няма да си тръгна без нея.
– Искам да я пазиш, все едно е една от нас – настоя Фюри.
Джъстис кимна.
– Тя е твоя и това означава, че е една от нас.
Ръката, стиснала здраво Ели през кръста, се отпусна. Фюри я хвана с две ръце за раменете. Завъртя я с лице към себе си, докато погледите им се срещнаха.
– Аз ще те върна, ако те се опитат да те принудят да напуснеш Хоумленд. Никой няма да успее да те отдели от мен.
Ожесточеният му тон стресна Ели, но тя кимна.
– Ще се върна съвсем скоро. Аз… – Искаше да му каже, че го обича, но не посмя. Силните й чувства към него не я изненадаха. – Ще ми липсваш – изрече най-накрая.
Фюри обхвана лицето й с длани и се наведе надолу, докато носовете им почти се докоснаха.
– Ти също ще ми липсваш. – Страстният му поглед се откъсна от нейния, за да погледне многозначително над главата й. – Върни я в най-скоро време и я защитавай на всяка цена.
Джъстис отвърна:
– С цената на собствения ми живот, ако се наложи. Хайде, Ели. Искаш ли да обуеш нещо?
Ели хвърли поглед на страховитите огромни мъже, които я обкръжиха, борейки се с чувството за клаустрофобия от твърде многото тела, притиснати едно до друго. Те не я докосваха, но тя знаеше, че ако вдигне ръка, ще закачи някого от служителите на НСО. Джъстис действаше така, сякаш животът й бе в голяма опасност. Това предизвика в нея лек ужас, докато не влезе в конферентната зала. Шокът да види помещението, натъпкано до пълния му капацитет, надхвърли страха й. Стисна зъби да не би ченето й да падне от изненада, съзирайки вътре най-малко шестдесет човека. Това би трябвало да е нов рекорд по посещаемост на среща.
Директор Борис стоеше зад една маса най-отзад.
– Госпожо Брауер.
Ели го стрелна с поглед и гневът й нарасна. До него стоеше Дарън Антонио. Присъстваха и други познати лица, но повечето не ги бе виждала. Вниманието на всички бе съсредоточено единствено върху нея. Имаше чувството, че е буболечка под микроскоп. С едно движение на ръката Джъстис даде сигнал на хората си от НСО да застанат встрани, а самият той остана редом до нея и се обърна към директор Борис:
– Ели Брауер е тук и вие можете да се убедите, че тя е добре – раздразнението на Джъстис прозвуча в гласа му.
Дарън Антонио изучаваше Ели, прокашля се:
– До нас достигна информация, че не можете да напускате дома на господин Фюри. Ние сме загрижени за вас.
Ели скръсти ръце пред гърдите си и заби брадичка надолу, беше й неприятно, че всички гледат в нея.
– Добре съм. Господин Фюри бе достатъчно добър да ми позволи да се нанеса в неговия дом. – Замълча, гледайки открито директор Борис в очите, без да крие своята неприязън към него. – Бях почти отвлечена от няколко члена на враждебно настроена група протестиращи пред портата, когато напуснах Хоумленд. Господин Фюри е загрижен за моята безопасност. Тук съм много по-добре, отколкото извън тези стени.
Руса жена, с прибрана в стегнат кок коса, се изправи. Беше облечена в черен делови костюм.
– Аз съм доктор Триша Норбит.
Жената изглеждаше твърде млада, за да е лекар, но Ели не сподели мнението си на глас.
– Много ми е приятно да се запознаем. – Не беше сигурна какво друго да каже.
– Беше ни съобщено, че вие и господин Фюри сте станали много близки. Бих искала да ви прегледам, за да се уверя, че сте в добро здраве и да обсъдим някои аспекти. – Жената обходи залата с очи, после погледна Ели многозначително. – Лично, разбира се.
– Няма за какво да говорим и не се нуждая от медицински преглед. – Ели въздъхна шумно, не желаеше да прекара деня си тук. – Слушайте, нека да преминем направо на проблема. Чух репортажите по новините. Знам, че вярвате, че господин Фюри ме е наранил и други подобни глупости. Но това не е истина. – Хвърли още един злобен поглед на директор Борис, след това се обърна пак към лекарката. – Аз съм му гост и спя в стаята за гости. Почти не го виждам и нищо неприлично не сме правили. Дори не разбирам защо съм тук, но господин Норт каза, че трябва да се появя, така че всеки може да види, че съм добре. Денят ми беше чудесен до момента, в който се наложи да дойда тук, за да ме зяпат всички, въобразявайки си най-лошото.
