Текст книги "Фюри"
Автор книги: Лорън Донър
сообщить о нарушении
Текущая страница: 13 (всего у книги 22 страниц)
– Имате ли физическа връзка с господин Фюри? – попита непознат.
Ели го изгледа.
– Много е грубо от ваша страна да задавате този въпрос направо в лицето ми, но отговорът е „не“. Нали ви казах вече? Господин Фюри е съвършен джентълмен. Аз спя в отделна стая.
– Но живеете с него. – Човекът я гледаше с явна враждебност. – Знаем, че и двамата сте сексуално активни.
Ели загуби самообладание. Прекрачи към грубияна, но се спря.
– Ние сме съквартиранти. Пропуснахте ли тази част? Има ли тук още глупави хора, които да смятат, че мъж и жена не могат да споделят общ дом, без да скачат заедно в леглото?
По-възрастният мъж въздъхна.
– Това не е неуважение, госпожо Брауер. Ние просто трябва да знаем, ако сте имали сексуални отношения с господин Фюри. Вие ще бъдете първата двойка между два вида, които са имали полов акт, и ние трябва да знаем. Ще бъде необходимо да направим тестове и да ви изследваме – той бутна очилата си по-нагоре на носа. – Може да има опасни странични ефекти. Ние се грижим за вашите и на господин Фюри интереси. Не бихте искали да му навредите по никакъв начин, нали?
Ели се намръщи.
– Проумявам това, което казвате, но разберете и вие. Не съм в отношенията, за които намеквате, с господин Фюри. Не сме имали полов акт, както вие се изразихте. Той наистина е един приятен мъж, който ми позволи да живея при него, докато си намеря друга работа. Когато излязох извън охранителните стени, фанатичните изроди едва не ме отвлякоха заради връзката ми с Новите видове. В по-голяма безопасност съм, ако живея в Хоумленд.
– Чудесно – директор Борис въздъхна шумно. – Може да получите веднага обратно работата си в общежитието на жените. Ще изпратим охраната с вас в дома на господин Фюри да си съберете багажа.
Сякаш земята се разтвори под нея. Тя зяпна директор Борис. Това гадно копеле. Трябваше да се успокои, преди да отговори, поклати глава в знак, че няма да му позволи да я раздели с Фюри. Всички погледи в стаята бяха насочени в нея, очаквайки реакцията й. Дявол да го вземе. Застави ума си да работи и вдигна глава, за да погледне към идиота.
– Бих желала старата си работа обратно, повярвайте ми, но причината, поради която я загубих, е, че вие се опитахте да ме накарате да лъжесвидетелствам. На вас не ви хареса фактът, че екипът на НСО ме спаси, когато охраната на Хоумленд не можа да се справи с нападението. Вие ми наредихте да подам фалшиво оплакване, че са извършили ужасни неща, което не беше вярно. Те спасиха живота ми, докато охраната не можа дори да стигне до мен. – Тя видя как лицето му пребледня и много от погледите се насочиха към него. Той изглеждаше твърде шокиран, за да реагира, но огледа присъстващите в залата. – Аз не работя за хора, които ме заставят да давам фалшиви показания, защото не им изнася, а после да ме уволняват, тъй като не съм се съгласила да го направя. Нямаше да отхвърля предложението, ако не ме бяхте притискали. Не желая да ви бъда подчинена, директор Борис. Ще си намеря друга служба, където няма да ме карат да лъжа.
– Това не е вярно – изломоти накрая Борис. Той посочи с пръст към Ели. – Отведете я веднага оттук и искам да я изхвърлите от Хоумленд, завинаги!
Джъстис изгледа единия от пазачите, пристъпил към Ели. Тя почти се опря в служител на НСО, който се бе приближил незабелязано до нея. Осъзна, че всички те я бяха обкръжили отново като щит. Ели бе замряла на място и така предотвратиха намерението на охраната да я изведе извън залата.
– Ели повдигна интересна тема – заяви хладно Джъстис. – Имате ли проблем с моите екипи, директоре? Освен ако някой не ме е излъгал, това място ни е дадено с цел построяване на наше собствено общество – да създадем истински дом за Новите видове, което включва обучение на охранителни екипи от наши хора. Госпожа Брауер ме информира за разговора, провел се между вас, в деня на нейното уволнение. Говорейки за това, се сещам, че вие не сте имали право да го направите без мое съгласие. Превишили сте правата си и сега повтаряте същото нарушение. Тази жена е под защитата на Новите видове, как смеете да нареждате да я отстранят със сила?
Възрастен мъж в спортен костюм се изправи внезапно и заобиколи масата. Приближи към директор Борис, лицето му се смръщваше все повече.
– Джери? – Очевидно той познаваше директора отблизо.
– Това не е вярно – изломоти Борис. – Един от неговите хора, този Фюри, с когото тя в момента живее, е завел госпожа Брауер в банята и я съблякъл гола. Дал й е да облече собственото му бельо. Докато тя се е почиствала, той я е наблюдавал как се къпе, съблечена. Аз само се опитах да защитя жената, като я накарам да каже истината и придвижа жалбата й относно злоупотребата с нея. Не може да съществува охрана, която отвежда принудително жените в баните и се възползва от тях.
Възрастният мъж изви вежди към Ели.
– Вярно ли е това?
– Не – тя се задави. – Да, Фюри ме заведе в банята, тъй като бях цялата в кръв. Той влезе в една кабинка, свали си бельото и ми го подаде да го облека, докато аз се миех – цялата бях опръскана с кръв. Иначе трябваше или да ходя гола, или да навлека мокрите, изцапани дрехи отново. Етажите бяха изолирани и нямах достъп до друго облекло. Обясних всичко това ясно на директор Борис, но той отправи ужасни обвинения, че съм била сексуално насилвана. Изкара ме някаква си долнопробна уличница, която би го направила с мъж в банята, след най-травмиращото преживяване в живота си. Директор Борис ми нареди да напиша доклад и да обвиня господин Фюри в отвратителни неща. А нищо подобно не се беше случило. Отказах да съчинявам такива противни лъжи, а той в действителност беше ядосан, че екипът за охрана на НСО ми спаси живота.
Мъжът изучаваше Ели с леденостудените си очи. Най-накрая кимна и се обърна към директор Борис.
– Джери, мразя да правя така, но ще те сменя веднага. Изглежда има конфликт, а този проект е твърде важен, за да допусна недоразумения, от каквото и да било естество. – Възрастният мъж се обърна към Джъстис: – Извинявам се. Изглежда са ми подали грешна информация. Новият директор съм аз. – Той замълча. – Разбира се, само ако е приемливо за вас.
Джъстис кимна утвърдително.
– Чудесно, Том. След десет минути имам конферентен телефонен разговор с президента. Трябва да тръгвам – и направи знак с глава на своите хора. Протегна ръка към Ели. – Тръгваме ли, госпожо Брауер?
Ели хвърли последен поглед към директор Борис. Бивш директор, напомни си тя и хвана Джъстис за ръка. Когато излязоха от сградата, ги заобиколи екип от охрана на НСО.
– Напомни ми никога да не те вбесявам, госпожо Брауер. – Джъстис тихо се засмя, когато тръгнаха по улицата.
Тя погледна нагоре към него.
– Не бях ядосана. Е, може би малко, но най-вече бях уплашена.
Той спря и се взря с любопитство в лицето й.
– От какво? Ние не бихме позволили нищо да ти се случи. Няма да допуснем да те изхвърлят отново извън портата.
Ели не отвърна нито дума. Не беше сигурна дали може да му се довери. За един дълъг момент той остана загледан в нея.
– Мислила си, че ще те отдалечим от Фюри. Това ли бе причината за страха ти?
По дяволите, сепна се тя. Толкова ли съм прозрачна? Отмести поглед от него и огледа паркинга. Имаше автомобили дори и по улицата, на забранените за паркиране места. Ели кимна. Откакто го бе видяла за първи път, Фюри бе станал много важна част от живота й. Би направила всичко за него. Бе си мечтала за мъжа, продължавайки да работи под прикритие в Мерикъл, въпреки ужаса да бъде убита, и дори поиска да я назначат при Новите видове, за да поправи злото, което му бе сторила. Беше напуснала семейството и приятелите си след съдбоносната си среща с Фюри. Сега целият й свят бе съсредоточен в него и хората му. Те бяха заедно, една двойка, и тя не искаше да го загуби. Това щеше да я разкъса отвътре.
– Нека да те отведа обратно при него – заяви тихо Джъстис.
Ели срещна погледа му.
– Благодаря.
Бяха направили едва няколко крачки, когато зад тях се разнесе предупредително ръмжене. Джъстис се завъртя, грабна Ели и я отстрани от пътя на заплахата. Тя се втренчи в широкия му гръб, когато я заслони с тялото си. Огледа се. Забеляза Слейд, офицер от НСО, който бе препречил с ръце пътя на лекарката, представила се по-рано в залата. Лицето й бе пребледняло и изразяваше уплаха от неговото ръмжене. Слейд изглеждаше напрегнат, но ръмженето, излизащо от гърдите му, се смекчи. Джъстис отпусна хватката си.
– Какво искате, доктор Норбит?
Слейд погледна назад към Джъстис.
– Познаваш ли я? Тя се втурна след нас.
Джъстис кимна.
– Всичко е наред, Слейд. Пусни я да мине. Тя не е заплаха.
Слейд отпусна ръце и Триша Норбит го заобиколи. Вниманието й се съсредоточи върху Ели.
– Исках да поговоря лично с вас, госпожо Брауер.
Джъстис пъхна палци в предните джобове на дънките си.
– Какво искате да й кажете, докторе?
Лекарката все още изглеждаше уплашена.
– Исках да й дам визитката си. – Тя извади от джоба на полата си картичка и я подаде с треперещи пръсти.
Ели се поколеба дали да я вземе.
– Защо би ми потрябвала?
– В случай, че имате нужда от мен. Трябва да разберете колко важно е това. Искам да бъда вашият личен лекар. Разговорът ни ще бъде строго поверителен. Ако вие с господин Фюри сте интимни, моля, помислете какво би могъл да означава този факт и ми позволете да ви прегледам и да отговарям за медицинските ви грижи.
– Вие какво, любопитна ли сте? Ето значи защо било – изсумтя Слейд. – Оставете я на мира, докторе. Тя щеше да каже още вътре, ако имаше нужда от вашата помощ.
Триша Норбит не обърна внимание на Слейд, продължаваше да наблюдава Ели.
– Чела съм медицински доклади за тяхната физиология, те са малко по-различни от нас. Има толкова много неща, които не са ни известни.
– Какво му е различното? – намръщи се Слейд, но после усмивка изви пълните му устни. – Искаш да кажеш, че ние сме по-надарени от вашите мъже?
Доктор Норбит му хвърли ядосан поглед, но вниманието й остана фокусирано върху Ели.
– Нима не искате да узнаете, дали можете да забременеете? Не искате ли да знаете, дали това е възможно при правилното лечение?
Джъстис се намръщи.
– Имал съм много разговори с лекари и те предполагаха, че е невъзможно. Ние не можем да имаме деца.
Доктор Норбит наклони глава към Джъстис.
– Не знаем нищо със сигурност, никога не сме имали смесени двойки, за да направим изводи. Ако тази жена има полови сношения с един от вашите мъже, мисля, че е добра идея да видим до какво ще доведе. Не само бременността ме интересува. Помислете за това, господин Норт. Все повече от вашите хора могат да пожелаят да се ангажират с човешките същества. Нима не искате да знаете, дали няма да има неблагоприятни последици? Мъжете ви не са в състояние да заплодят вашите жени, но тя е човек.
– Какви неблагоприятни последствия? Да завиждат на пенисите ни? – Слейд се разсмя. – Аз съм бил в мъжката тоалетна с хората, докторе. Единственото, от което трябва да се притесняват вашите жени, е малкият размер на човешките пениси, в сравнение с нашите.
Триша Норбит прикова Слейд със злобен поглед.
– Ти си свиня.
Усмивката му мигновено изчезна, ниско ръмжене завибрира в гърдите му.
– Аз съм куче, не прасе.
– Това е жаргонен термин, а не вид название – успя да изрече Ели, без да се засмее. – Тя мисли, че казаното от теб е мръсно и обидно.
Слейд кимна на Ели и се обърна към лекарката.
– Но е вярно.
– Достатъчно – засмя се Джъстис. – Този спор стана много интересен, но аз имам разговор с президента. Това няма да е извинение за закъснението.
– Моля ви – доктор Норбит помоли тихо. – Госпожо Брауер, Ели, моля ви, вземете моята визитка. Аз съм новият лекар на Видовете. Разбирам необходимостта ви от преценка, мога да направя частна визита в дома на господин Фюри. Никой няма да разбере. Помислете си само дали да ме допуснете до себе си. Нямате представа колко важно е за нас да разберем как различните видове се отнасят един към друг сексуално.
Ели размисли, взе картичката и я мушна в джоба на дънките си.
– Не правя секс с господин Фюри. Заявих го вече вътре и знам, че ако го правех, това би се превърнало в цирк.
Ноздрите на Слейд се разшириха и той фиксира Ели. Тя също го погледна. Мъжът вдиша бавно и се усмихна. Ели отмести поглед. Слейд разбра, че тя излъга, тъй като бе подушил миризмата на Фюри върху нея. Тя въздъхна с облекчение, когато той не каза нищо.
– Това е наложително, знам как нашият вид си взаимодейства по време на секс – обясни тихо доктор Норбит. – Аз съм отговорна за благосъстоянието не само на Новите видове, но и на хората. При взаимодействието между Новите видове и човешките сътрудници, аз наистина трябва да знам с какво си имам работа. Въпрос на време е този проблем да стане много важен.
– Ще ви кажа – излъга Ели, – ако някога реша да имам сексуални отношения с господин Фюри. Ще го осведомя и при най-малката вероятност той да е заинтересуван, вие ще сте вторият човек, който ще научи.
Ели се обърна и тръгна. Джъстис веднага я последва и те се отправиха към дома на Фюри. Той се засмя.
– Справи се добре. – Поколеба се. – Може да й позвъниш утре. Според файловете, които прегледах, Триша Норбит е най-добрият лекар в страната. Аз лично я избрах. Тя е млада, но блестяща и е приятелски настроена към нас. Щом казва, че ще запази всичко в тайна, аз й вярвам.
Ели кимна.
– Няма да се поколебая, ако сметна за нужно, че ми трябва лекар.
Глава 13
През цялото време, докато Ели отсъстваше, Фюри крачеше неспокойно из къщата, сигурен, че нещо ще се обърка. Въздържаше се да не хукне веднага към контролната зала, за да наблюдава тайно срещата на вътрешните камери. Имаше достъп до тези съоръжения като ръководител по сигурността и втори по ранг в командването. Но се отказа, защото искаше да си бъде у дома при завръщането на Ели. Вярваше на Джъстис и на своите мъже, че ще я защитят. Беше ги обучил лично, а те знаеха колко много означаваше тя за него. Подуши аромата й, припомни си мелодичния й глас, затвори очи и лицето й изникна в паметта му, запечатано там.
Да спи с Ели, да чувства допира на кожата й до своята, докато разговарят до късно през нощта, бе най-прекрасното изживяване преди заспиване. Искаше това да се случва всяка нощ, да знае и най-малката подробност от живота й – с изключение на детайлите, свързани с бившия й мъж. Не желаеше да си представя, че някой някога бе докосвал неговата Ели. Щеше да се наложи да ги открие и отстрани. Ако някога съпругът й се появеше в Хоумленд, желаейки Ели обратно като своя жена, Фюри не на шега щеше да го пребие, докато не променеше решението си. Тя беше негова, сега и завинаги.
Мисълта за бившия й мъж му напомни за несправедливите й родители. Фюри престана да крачи и се загледа мрачно във вратата. Ели никога нямаше да бъде отново сама. Той и хората му щяха да бъдат нейното семейство. Щеше да я увери, че му принадлежи. Ако се наложеше щеше да се бори със зъби и нокти с Джъстис, за да се въведе закон, с който хората, живеещи с Новите видове, да имат същите права като техните и да се считат за едни от тях. Така че събратята му да не правят разлика и да я защитят все едно, че бе от Новите видове.
Фюри кимна, решен да настоява пред Джъстис за този закон, докато устройваха новото си общество. Скоро щяха да поемат контрола над Хоумленд и той щеше да говори с Ели отношенията им да станат постоянни. Вече беше готов за това.
Но първо тя трябваше да се върне у дома.
Стори му се, че мина цяла вечност, преди да я забележи през прозореца. Бореше се с порива да се втурне навън и да я грабне в обятията си, но успя да остане спокоен. Никой не се бе опитал да му отнеме Ели, тъй като тя не изглеждаше уплашена. Джъстис и останалите от екипа също не бяха разтревожени. Рязко отвори входната врата.
Фюри излезе навън и тръгна към нея, а на лицето му бе изписано облекчение.
– Наблюдават ни – тихо предупреди Джъстис. – Ели, прибери се в къщата, все едно нищо не е станало. Фюри, не изглеждай толкова щастлив, че я виждаш. Тя излъга цяла зала пълна с хора. Не прави усилията й безсмислени, като я целуваш пред очите на толкова народ. Нека поговорим за минута, така ще изглежда, че си се втурнал навън, за да говориш с мен.
Ели продължи да върви. Искаше да се докосне до Фюри, когато се разминаха, но съумя дори да не го погледне, докато влезе в къщата. Затвори вратата, събу обувките си и закрачи из стаята. Минута по-късно влезе Фюри и заключи след себе си. Погледите им се срещнаха за миг и тя се хвърли към него. Силните му ръце я хванаха и прегърнаха здраво. Вдигна я във въздуха, а тя мушна лице във врата му. Притисна я плътно до себе си, почти до болка.
– Не мога да дишам – ахна Ели.
Фюри разхлаби малко прегръдката.
– Ти се върна.
– Върнах се.
Той я завъртя в ръцете си и тръгна през къщата към спалнята. Постави я на ръба на леглото. Хвана ризата си и я издърпа през главата. Ели му се усмихна.
– Когато снощи се прибра вкъщи си мислеше, че съм прекалено чувствителна, за да правим нещо, затова само ме държа в обятията си, докато спяхме. Тази сутрин, когато станахме, отказа да се изкъпеш с мен, под предлог, че ми са необходими още няколко дни, за да се приспособя към теб. Защо се събличаш?
Фюри събу ботушите и свали панталона си. Тъмният му сексапилен поглед бе фокусиран върху нея.
– Това беше преди да те отведат от мен. Сега трябва да те имам.
Ели се изправи и също започна да се съблича. Фюри я чакаше гол, мълчаливо наблюдавайки я, докато тя си сваляше дрехите. Готова, пристъпи по-близо до него.
Ахна, щом той я сграбчи и завъртя. Преди да успее да си поеме въздух, се озова на колене, надвесена над леглото. Мъжът изви тяло над нейното и я прикова под себе си.
– Фюри?
Той изръмжа, после зарови нос във врата й. Пое дълбоко дъх и простена.
– Нима искаш да се чифтосваме, сега? – Това я порази. – Без любовна игра? Без нищо?
– Ти си моя.
Лек страх пропълзя в нея.
– Плашиш ме. Още не съм готова за теб.
– Нямах намерение да те плаша. – Той гризна меката част на ухото й. – Просто те желая. Обикалях из къщата през цялото време, докато те нямаше, представяйки си най-лошото. Искам да съм вътре в теб. Да крещиш името ми, а ароматът ти да изпълва цялото ми същество. Имам нужда да усещам влажното ти тяло, да се заровя дълбоко в теб и да остана там толкова дълго, колкото мога, за да се чувстваме свързани.
– Забрави любовната игра – каза с разтреперан глас Ели, объркана от думите му.
Ръцете му стиснаха бедрата й, плъзнаха се по ребрата, обхванаха гърдите й и използвайки властта на хватката, я придърпаха плътно към гърдите му. Устата му се отвори върху рамото й, за да позволи на езика да се наслади на нейната кожа. Дланите му стиснаха гърдите й, а пръстите му подръпнаха зърната, докато се втвърдят.
Ели протегна ръце покрай телата им и ги постави върху бедрата му. Поколеба се само секунда, после ги премести върху задника му. Придърпа го плътно към себе си и трескаво размърда дупе срещу коравия му член. След това прокара ръка между телата им и обгърна с пръсти горещата твърда плът на дебелия ствол. Фюри натисна срещу дланта й, позволявайки й да го погали. Ели повдигна хълбоци и отпусна гърди върху матрака. Намести се, докато главата на пениса му застана точно там, където желаеше, и тогава той тласна напред.
Тя бе мокра и готова за него, бавно започна да навлиза в тялото й. Ели го приветства със силен стон. Той усети огромната й нужда да я изпълни. Тялото й се разтегна, за да поеме дебелата му ерекция. Почувства се прекрасно. Тя изстена, раздвижи бедра, за да отвърне на тласъците му. Фюри се оттегли леко, ръцете му пуснаха гърдите й и плъзгайки се по кожата, обхванаха хълбоците й. Стисна я здраво, за да я държи неподвижно и започна да се движи по-бързо и по-дълбоко в нея. Ели изстена високо от прекрасното удоволствие, доставяно й от ударите на пениса му.
– Толкова си стегната и гореща. И така мокра за мен – изръмжа той. – Не искам да те нараня.
– Не можеш – задъхваше се тя. – Боже. Усещам се така, сякаш съм създадена само за теб. Когато се движиш в мен, всичко останало престава да съществува.
Фюри пак се оттегли леко, после силно и бързо тласна. Ели изскимтя. Фюри замръзна, бедрата му спряха да се движат, членът му остана дълбоко заровен в нея.
– Не спирай – помоли го тя.
– Наранявам те.
– Не. О, боже, не. Чувствам се много добре. Не спирай, Фюри.
Той изръмжа и започна да хапе врата й. Езикът му облизваше чувствителната плът отстрани на шията й, зъбите му драскаха кожата й, запознавайки я с тях и неговата страст. Ели опита да тласне срещу него, но той притискаше здраво бедрата й, за да я държи на място. Започна да се движи отново, влизаше и излизаше по-бързо и по-бързо в хлъзгавата й сърцевина. Тялото й се напрегна в очакване на кулминацията, заби нокти в ръба на леглото. Зъбите на Фюри потънаха в кожата й, стиснаха я здраво, но не нарушиха целостта й. На нея й беше все едно, дори да го бе направил. Съществуваше само удоволствието от движението му вътре в тялото й, когато той изръмжа и тласна силно, дразнейки нервните окончания, които крещяха за освобождаване.
Фюри се измести и продължи отново и отново тласъците, този път под друг ъгъл, което я доведе до безмилостен плисък на зашеметяващ екстаз. Тялото й се изви под него. Разтрепери се, когато настъпи кулминацията. Тежестта му почти я смачка върху леглото, той освободи рамото й от хватката на зъбите си. Отметна глава назад и силен рев се откъсна от устните му, бе започнал да набъбва вътре в нея. Ели отхвърли глава на рамото му, когато нови вълни на удоволствие започнаха да я заливат. Изкрещя името му отново.
Останали без дъх, те лежаха напреки на леглото – Ели, притисната под него, докато се успокояваха след секса.
Обичам Фюри. Никога не съм предполагала, че нещо толкова силно може да съществува между двама души. Никога няма да го изоставя, не искам да живея без него. Ето защо се бе отказала от предишния си живот. Беше категорична, че е постъпила правилно.
Фюри се възстанови по-бързо от Ели. Подпря се на лакът, за да я освободи малко от тежестта си и се усмихна.
– Наистина ми липсваше.
Тя отвори очи и изви шия, за да го погледне през рамо.
– Нямаше ме само час.
– Твърде дълго.
Ели се засмя.
– Напомни ми по-често да излизам от къщи, щом ще получавам такова посрещане, когато се прибера у дома.
Той се подсмихна.
– Забрави. Мисля, че просто трябва да те вържа за леглото и да те държа в него. Не желая да ме оставяш, искам да бъда там, където съм.
Телата им бяха спокойни и изглеждаха като едно цяло. За Ели това беше божествено усещане. Фюри я докосна, ръцете му започнаха да я галят, докъдето можеха да стигнат. Тя започна да издава нежни, тихи звуци на удоволствие. Дланите му се чувстваха невероятно върху кожата й. Той леко извади пениса си от нея, след като натискът от набъбването му, създаден при неговото освобождаване, бе отслабнал.
– Колко си гъвкава?
Ели вдигна рамене.
– Не знам.
Фюри се изправи. Младата жена се размърда, за да стане, но той внезапно се наведе и я грабна в прегръдките си. Усмихна й се, заобиколи леглото, внимателно положи главата й на възглавницата и я намести удобно да легне по гръб.
– Ще си счупиш нещо, ако продължаваш все така да ме носиш – подразни го тя. – Бих могла да пропълзя до тук, ако веднага ми бе казал, че това е мястото, където ме искаш.
– Ти не си достатъчно тежка, че да ме нараниш. Дяволски по-силен съм от теб. Мога да те нося повече от час, без да се изпотя.
Той я хвана за прасеца и вдигна крака й нагоре. Ели наблюдаваше мълчаливо как Фюри се качи до нея на леглото, бутна краката й да ги свие и се настани в люлката на бедрата й. Тя протегна ръка и докосна гърдите му, позволявайки на върховете на пръстите си да проучат изпъкналите мускули по стройното му тяло. Погледът й бродеше по раменете му, наслаждавайки се на гледката. Беше красив. С възглавничките на палците си докосна тъмните му зърна и той рязко пое въздух, те мигновено се отзоваха и втвърдиха. Ели седна и покри с устни едното зърно. С език закръжи около стегнатата пъпка и тялото му се напрегна. Фюри изстена. Тя се усмихна до кожата му и засмука зърното в устата си. Зъбите й леко гризнаха връхчето. Тялото му потръпна и той изръмжа. Пенисът му незабавно реагира срещу слабините й, нарастващ усилено в капана на телата им. Не бе очаквала той да се възстанови толкова бързо. Повечето мъже се възстановяваха по-дълго време. Фюри, помисли си тя, не е като повечето мъже. Това ми харесва в него.
Ели пусна зърното и плъзна ръце по ребрата на гърба му. Прокара нокти по кожата от плещите до гръбнака му. Фюри изви гърди срещу нея, напомняйки й за голямо коте. Тя се усмихна и облиза кожата между тъмните му зърна. Пожела си да има мед. Щеше да го покапе по плътта му и да го оближе. С нокти проследи линията на гръбнака му – нагоре до раменете и надолу до изваяните му задни части – повтаряйки ласката отново и отново, наслаждавайки се на начина, по който той започна да се извива и трепери.
– Ти се потиш.
Фюри се усмихна.
– Казах, че не си достатъчно тежка, за да ме накараш да се изпотя, но определено си достатъчно гореща да ме караш да се топя от желание.
Тя се разсмя.
– Виждам.
Фюри сведе уста, Ели повдигна своята, за да го посрещне. Тя обичаше начина, по който той я целуваше. Нямаше нищо колебливо в целувките му. Той доминираше с устните си – пълни, сигурни и уверени. Езикът му я дразнеше, проучвайки устата й с близане и тласъци, с мълчаливото обещание за това, което тялото му щеше да направи с нейното. Ели не знаеше колко остри са кучешките му зъби, докато езикът й не се остърга в тях. Изстена в устата му, изви тяло срещу неговото, показвайки му своето желание. Изгаряше за Фюри, искаше да прави отново любов с него.
Ръката му се плъзна около бедрото й. Подхвана коляното и вдигна крака й, за да обгърне кръста му, после падна върху нея и я притисна върху матрака. Ели опита да се освободи от целувката, но с другата си ръка той обхвана бузата и брадичката й и я задържа неподвижно. Продължи да я целува, отказвайки да спре, и изстена в устата й, щом намести бедра между нейните. Членът му разтегна влагалищните й стени и се плъзна бавно, за да се зарови дълбоко в тялото й. Ели стенеше срещу езика му.
Най-накрая Фюри прекъсна целувката. Той отвори очи и младата жена се загледа в тях.
– Не отмествай поглед от мен, захарче. Очите ти са толкова удивителни. Да гледам как реагираш, когато те докосвам, е най-красивото, което някога съм виждал.
Ели искаше да заплаче при тези прекрасни, затрогващи думи. Нито един мъж не й бе казвал такива удивителни неща, каквито той изрече. Фюри наистина ги мислеше. Тя му вярваше с цялото си сърце.
– Това е най-милото нещо, което някой някога ми е казвал.
Погледите им се преплетоха, в същото време, в което Фюри започна да се движи в нея. Тя стисна раменете му, притисна се към него, щом започна да тласка бавно и дълбоко, довеждайки я до екстаз с всяко движение. Ели имаше желание да отхвърли главата си назад и почти затвори очи от удоволствие.
Ръката му върху лицето й се напрегна и я задържа на място.
– Продължавай да гледаш в мен – нареди той. – Искам да видя очите ти, когато свършваш.
Ели спря да мисли, можеше само да чувства и направи така, както й бе наредил. Фюри бавно влизаше и излизаше от тялото й, сякаш я изтезаваше. Така усещането се засилваше, но тя желаеше той да се движи по-бързо. Очите й почти се затвориха отново, но Фюри изръмжа, когато бедрата му се врязаха в нейните със сила.
– Погледни ме.
– По-бързо – помоли го тя. – Не мога да издържам повече. Усещането е прекалено хубаво. Боли ме. Имам нужда…
Фюри забърза тласъците, но остана в контакт с погледа й. Ели го стисна здраво, докато той се движеше в тялото й. Тя се напрегна, почувства нещо, близко до болка, да я свива в корема, преди да избухне във възторг от помитащата кулминация.
През цялото време остана вгледана в прекрасните му очи. Видя как те се присвиха и лицето му се изкриви от дивото удовлетворение. Кафявото в очите му, сякаш се превърна в черно, устата му се отвори и изръмжа нейното име. Усети как набъбналият му вътре пенис излива в нея топла сперма от освобождаването. Фюри се усмихна.
– Кажи ми, че никога не си се чувствала по-добре.
Тя осъзна, че ноктите й се бяха впили в раменете му. Пусна го, ужасена. Там, където се бяха забили, останаха драскотини с бликнали от тях капчици кръв.
– Съжалявам!
Фюри се засмя. Той изви глава, за да види пораженията на едното си рамо. След това срещна погледа й.
– Радвам се.
– Драскотините ти харесват?
– Почакай, докато видиш твоето рамо. Поне сега, не се чувствам виновен.
Тя опита да погледне раменете си, но Фюри рухна върху нея. Не успя да я смаже, но определено я прикова с тежестта си. Целуна я бързо, след това вдигна глава и се ухили насреща й.
– Ухапах те, Ели – намигна й. – Малко одрасках кожата ти. Готова ли си да вземем душ?
Той наистина ме е ухапал? Ели знаеше, че вероятно би трябвало да е разстроена, може би ужасена, но не се чувстваше по този начин. Не я беше заболяло, когато я бе ухапал, съзнанието й бе обсебено от това, което правеше с нея, така че нямаше причина да се оплаква, ако я бе разкървавил. Усмихна се. Няма вреда, няма провинение, помисли си тя. Не може да е по-лошо от белезите оставени от ноктите ми.
– Да. И съм гладна. Пропуснахме обяда.
