Текст книги "Фюри"

Глава 18

– Не – изръмжа Фюри, очите му искряха от ярост.

Ели го погледна намръщено.

– Джъстис каза, че е важно. Обществото иска да ме види, за да се убеди, че с нас всичко е наред. Аз мога да ги информирам, че си добре и оздравяваш.

– Не – младият мъж скръсти ръце на гърдите си.

Ели махна длан от микрофона на слушалката.

– Съжалявам, Джъстис. Но той не е съгласен – заслуша се и след това затвори. Седна на ръба на леглото. – Джъстис каза, че разбира и ще подготви изявление пред пресата. Добави, че по-късно някой ще го донесе, за да го одобрим, преди да бъде оповестено довечера.

– Не ме интересува какво ще пише. Обади му се и му предай, че може да каже всичко, което смята за необходимо. Вярвам в преценката му.

– Добре. – Тя се поколеба. – Защо не искаш да говоря с репортерите?

– Няма да излизаш никъде. Стреляха по теб. Няма да позволя да станеш отново мишена.

Яростта й поутихна.

– Притесняваш ли се за мен?

– Винаги го правя. Моя работа е да те защитавам и няма да допусна отново да стрелят по теб.

– Добре.

– Добре? Съгласна си? Без да протестираш? – попита той със съмнение. – Няма да говориш с репортерите, без мое знание, нали?

– Отказах вече на Джъстис. Никога не бих постъпила по този начин – намръщи се тя.

– Не ти харесва, когато ти казвам какво да правиш.

Ели сви рамене.

– Знам, че се притесняваш за мен. Имаш причина да се безпокоиш. Последния път, когато се изправихме пред репортери, теб те улучиха два пъти.

Фюри се отпусна на леглото.

– Благодаря ти – отвърна с дрезгав глас.

– Време е да сменим превръзката и да ти дам лекарствата – каза Белинда, докато влизаше през вратата, носейки аптечката.

Ели се ядоса. Направи физиономия на Фюри, за да му покаже какво мисли и стана.

– Смятам да се изкъпя.

– Побързай.

Младата жена хвърли презрителен поглед към сестрата и влезе в банята.

Белинда пренебрегваше присъствието на Ели, откакто Фюри й се беше развикал. Никой не смееше да влиза в спалнята им, след като затвореха вратата.

Ели съблече дрехите си и нагласи водата. Чувстваше се изморена от дългия работен ден. Въздъхна от удоволствие, щом застана под горещия душ. Затвори очи и опита да се отпусне, за да се наслади на момента.

Внезапно умът й се насочи към работата. Един от пазачите бе влязъл в общежитието и бе изплашил една от новодошлите жени. Тя бе изпищяла, щом го бе зърнала в кухнята.

На Ели й бе нужен повече от час, за да успокои жената. След това, се наложи да докладва в офиса на охраната и да говори с Дарън Антонио и Джъстис. Необходимо бе да отправи искане пазачите да не влизат в общежитието, освен при спешни случаи, докато новопристигналите не свикнеха с тяхното присъствие. За нея бе истинско изпитание да накара охраната да се съгласи, но с помощта на Джъстис, успя да спечели битката. И за да бъде денят й пълен, когато се прибра вкъщи, се изправи пред злобната медицинска сестра и целият стрес, който идваше с нея.

Внезапно вратата на банята се отвори с трясък. Ели подскочи. Фюри нахлу в помещението, а върху лицето му бе изписана ярост. Ели грабна хавлията, но се намръщи – болка прониза ръката й и тя погледна надолу. Беше се одраскала на вратата. От раната бликна кръв, но тя не обърна внимание. Концентрира се върху Фюри.

– Какво има? Станало ли е нещо?

Младият мъж затвори с трясък вратата зад себе си.

– Тази жена трябва да си иде!

Ели обви кърпата около тялото си и излезе от душ кабината. Вода се стичаше навсякъде около нея, но това сега не бе важно.

– Злобарката? Нали ти казах.

– Същата! – отвърна Фюри, треперейки. Погледна я с пребледняло лице. – Аз не съм я целунал. Тя ме сграбчи и сложи устата си върху моята, като набута езика си вътре – изръмжа той. – Опитах се да я отстраня, но тя започна да се съблича – продължи вбесено. – Затова дойдох при теб. Искам я вън от моята къща.

Сега Ели се ядоса повече и от Фюри.

– Тя те е целунала?

– Първо ми би инжекцията и смени превръзката. После внезапно се нахвърли върху мен и се опита да ме целуне. Махни я веднага или ще я нараня, Ели.

– Стой тук.

Младата жена пусна хавлията и взе нощницата си от закачалката до вратата. Нямаше време да отиде в другата стая за чисти дрехи, а не искаше да облича мръсните. Вгледа се във Фюри и забеляза напрегнатото му изражение. Гледаше я мълчаливо.

– Аз ще се погрижа за това.

– Не съм флиртувал с нея, за да я провокирам.

– Вярвам ти – кимна Ели.

Внезапно младият мъж я сграбчи, когато тя опита да мине покрай него. Придърпа я в обятията си и обхвана лицето й.

– Целуни ме!

– Нека първо се погрижа за нея.

– Целуни ме – изръмжа той, – още усещам миризмата й. Не мога да я понасям.

Тя го разбираше. Знаеше колко чувствително е обонянието му. Фюри обожаваше аромата й и винаги се потриваше в нея, само за да може дрехите му да се напоят с уханието й. Това беше доста странно, но бе хубаво да знае, че той искаше да я усеща навсякъде, където отиде.

Завъртя се в ръцете му и го целуна. Потри тялото си в неговото. Той изглежда не забелязваше, че дрехите му започнаха да се мокрят. Тя прокара ръце по лицето и врата му, навсякъде, където мислеше, че Белинда го бе докоснала.

Вдигна я и я притисна в стената. Ръцете му се плъзнаха по бедрата й, разтвори ги и ги обви около кръста си. Изведнъж Ели осъзна къде се намират, освободи лицето му и спусна крака. Устата й се откъсна от неговата. Очите й се спряха на кръвта от раната на ръката й, размазана по брадичката му.

– Пусни ме. Изцапах те с кръв.

– Кървиш? – разтревожено попита той. – Да не си ранена? Бях прекалено разсеян да забележа и се опитвах да не дишам дълбоко, за да не долавям миризмата на онази жена по мен.

Тя се изчерви.

– Просто одрасках ръката си на вратата, когато посегнах да взема хавлията. Ще я превържа и ще се справя с Белинда. И без това съм изнервена заради цикъла ми, така че тази жена горчиво ще съжалява за постъпката си.

Внезапно очите на Фюри се промениха. Вдиша дълбоко.

– Не подушвам да си неразположена.

– Това е толкова странно. Брийз ме предупреди, че вие, момчета, можете да подушите от седемстотин метра, кога на една жена й е дошъл периода. Каза ми и какво да направя, когато това се случи.

Фюри изръмжа.

– Добре е направила.

– Обясни ми, че в противен случай няма да мога да се прибера без да се обръщат и да душат след мен – усмихна се леко. – Пошегувала се е, нали?

– Възбуждащо е – изръмжа Фюри с блестящи от страст очи.

– Защо?

– Докосвал ли те е някога мъж, когато си в това състояние?

Ели поклати отрицателно глава. Бившият й съпруг се отвращаваше от тази идея, а и тя не настояваше много. По това време от месеца, между подуването и спазмите, не се чувстваше чак толкова секси.

– По-топла и по-влажна си по време на цикъл – отвърна той и се приближи към Ели, притискайки я към стената. – Споменах ли ти, че това е страшно възбуждащо? – изръмжа той.

– Фюри, стига – засмя се тя, като нежно го побутна по раменете, за да го отстрани от себе си, – менструацията ми още не е започнала. Пръстът ми все още кърви, а и трябва да говоря с онази сестра в другата стая. Остани тук. Бързо ще свърша и ще продължим откъдето спряхме.

Той изръмжа дълбоко, отказвайки да се отдръпне. Обхвана я безпокойство. Бутна го по-силно.

– Фюри? Моля те. Мачкаш ме. Трябва да ме пуснеш.

Той се отдръпна насила. Младата жена пристъпи встрани и поклати глава.

– Назад, голямо момче. Първо трябва да изгоня сестрата и след това може да се мушнем в леглото. – Погали го. – После ще се погрижа за теб. Все още не си излекуван напълно. Чу Триша. Ако се опиташ да ме носиш, може да разкъсаш конците. Още няколко дни и ще можем да правим секс както пожелаем, но дотогава трябва да сме внимателни.

Кръв нахлу в главата на Фюри. Опита се да запази самообладание. Намръщи се, борейки се с нуждата да изреве като животно. Дишаше тежко, докато наблюдаваше Ели да се движи из банята. Завладя го ярост, въпреки че гневът му не бе насочен директно към нея.

Желаеше я толкова много, че го болеше. Тялото му изгаряше от нуждата да я сграбчи, притисне в стената отново и да проникне в нея. Стисна ръце в юмруци, докато се бореше с инстинкта си. Тя бе казала „не“. Никога нямаше да нарани Ели, да я принуди да го приеме, затова се бореше срещу желанието си да я сграбчи.

Какво по дяволите става с мен? Търсеше отговора, като продължаваше да диша дълбоко. Топлината, която го изгаряше, се засили. Пенисът му се втвърди почти болезнено.

Сигурно е ответна реакция от докосването на онази жена? Знаеше, че се бе пристрастил към аромата на Ели, имаше нужда да го усеща около себе си, копнееше за него. Досега не бе осъзнал колко силен е поривът му, докато друга жена не го докосна.

Сигурно е от животинската ДНК в кръвта ми. Трябваше да се овладее заради Ели, но колкото повече стоеше там, толкова по-трудно му ставаше да устои на желанието да й се нахвърли. Искаше да проникне в нея.

Копнежът да опита кръвта й, изпълни устата му със слюнка, ароматът й дразнеше носа му. Това го шокира, бе ужасен, дори изплашен. Отстъпи назад, дишането му се накъса. Опита се да възвърне самоконтрола над съзнанието си.

Нуждата му нарасна, докато не можеше да се сдържа повече. Завъртя се и удари с юмрук стената. Болката, която усети, му помогна малко да прочисти мозъка си.

Ели замръзна, бе изненадана от яростната реакция на Фюри, но разбираше колко вбесяваща можеше да бъде Белинда.

– Още ли си ядосан за това, което ти направи? Ударът в стената, помогна ли?

Той се обърна, разтърсвайки леко ръката, с която беше замахнал.

– Не. Бесен съм, защото не мога да те докосна по начина, по който желая.

– Знам, но не искам да се озовеш отново в болницата, Фюри. Сега иди в леглото, а аз ще разкарам Белинда. После ще правим секс, но бавно и внимателно, за да не се отворят раните – каза тя, докато превързваше пръста си. – Ще се отърва от нея веднъж завинаги.

Младият мъж изсумтя и отвори вратата на банята. Ели го последва в спалнята, остави го там и отиде да търси сестрата. Не си бе сложила бельо, след като дрехата, с която спеше, стигаше до коленете й. Нямаше да й отнеме много време да каже на Белинда Томас да си събере нещата и да напусне. Никога не беше виждала Фюри толкова ядосан.

Намери медицинската сестра седнала на дивана. Изглеждаше раздразнена и държеше дистанционното на телевизора. Тайгър седеше на стола до вратата и прелистваше списание. Веждите му се повдигнаха, когато Ели влезе в стаята по нощница.

– Не е ли малко рано за лягане? – попита той и погледна към часовника на ръката си. – Четири следобед е.

– Ти – Ели посочи Белинда. – Уволнена си! Повече нямаме нужда от теб. Приключи! Наречи го както искаш, но отивай да си събираш нещата и изчезвай. – Обърна се към Тайгър: – Махни я от Хоумленд, разбра ли, или ще се наложи да я придружиш до болницата на носилка. Не искам да я виждам повече!

– Не можеш да ми казваш какво да правя. – Белинда погледна към Ели. – Наета съм от Джъстис Норт да се грижа за Фюри. Той е този, който може да ме уволни.

– Добре – отвърна Ели и отиде до телефона. Знаеше номера на Джъстис наизуст, бързо го набра.

– Джъстис Норт – чу се спокойният му глас отсреща.

– Преди малко Белинда Томас се е нахвърлила на Фюри. Той е бесен, аз също. Току-що й казах да си събира багажа и да се маха, но тя ми отвърна, че само ти можеш да й наредиш.

Настъпи тишина.

– Тя какво?

– Нахвърлила се е на Фюри. Докато се къпех, тя се е опитала да го целуне в леглото. Той дойде в банята, бесен. Щастлива съм, че не ме смачка, докато се опитваше да се отърве от миризмата й. Той е много повече от ядосан. Никога не съм го виждала толкова гневен. И двамата искаме тя да се махне и никога повече да не идва. Ще си взема няколко дни отпуск и сама ще се грижа за него. Само я разкарай оттук.

– Добре ли си? Той нарани ли те? – попита Джъстис с дълбок глас.

– Добре съм. Фюри просто е ядосан, че тя му се нахвърли и стана малко агресивен, в опит да се отърве от миризмата й.

– Нарани ли те? Правихте ли секс? Беше ли груб? Трябва ли да извикам лекар?

– Не сме правили секс. Само се триеше в мен и ме притискаше силно до стената. Но това сега не е най-важното. Искам тази жена да си иде, Джъстис. Фюри също го иска. Ще я уволниш ли, или трябва да й счупя ръцете, за да съм сигурна, че повече няма да работи тук? Повярвай ми, ще го направя.

– Идвам. Искам да чуя Тайгър.

Ели подаде телефона на Тайгър. Той изглеждаше разтревожен, когато пое слушалката. Младата жена погледна към Белинда. Искри от гняв излизаха от очите й.

– Събирай си нещата! Джъстис идва да те уволни.

Белинда стана.

– Ти?

– Какво? – вбесена извика Ели.

Зелените очи на Белинда блестяха от ярост.

– Ще си го получиш – каза тя и излезе от стаята.

Ели опита да овладее гнева си. Погледна към Тайгър. Той се бе облегнал на вратата. Напрегнатото изражение на лицето му я накара да се намръщи. Продължи да го наблюдава, докато приключи разговора по телефона.

– Всичко наред ли е? – загрижено попита тя.

Тайгър беше пребледнял.

– Ели, трябва да дойдеш с мен – отвърна той и отвори входната врата.

Младата жена погледна надолу.

– Няма да изляза навън само по нощница. Защо искаш да дойда с теб? Онази жена си събира багажа, не може да ни чуе от другата стая.

Тайгър се приближи бързо към Ели.

– По дяволите, жено! Недей да спориш! Трябва да се махнеш от къщата веднага!

Ели се отдръпна назад. Тайгър спря и подуши въздуха.

– Подушвам, че кървиш. Каза на Джъстис, че Фюри не те е наранил.

– Така е – протегна ръка, за да му покаже превързания си пръст, – порязах се, докато излизах от душа. Фюри никога не би ми причинил болка.

Той вдиша дълбоко.

– Не долавям много от нея.

– Защото е само драскотина. Не кърви много.

– Трябва да излезем от къщата веднага.

Тя отстъпи още назад.

– Никъде няма да ходя. Не съм облечена и ако си мислиш, че ще оставя Белинда сама с Фюри, жестоко се лъжеш.

– Ели – изсъска Тайгър, – Фюри е натъпкан с лекарства, каквито ни даваха в лабораториите, за да се излекуваме по-бързо. Той беше под наблюдение за някакви признаци на отклонение от нормалното поведение и сега реагира агресивно. Тук си в опасност. – Погледна към часовника си. – Той си взе лекарствата преди петнадесет минути, нали?

Ели погледна към него.

– Белинда трябваше да му ги даде, когато влязох в банята. Фюри каза, че му е била инжекция. Но защо да съм в опасност?

Тайгър се придвижи бързо, сграбчи Ели през кръста, завъртя я и сложи ръка на устата й. Повдигна я от пода и се запъти към входната врата. Тя започна да се бори с него. За секунди излязоха навън.

– Тихо – изръмжа той в ухото й, – не се страхувай. Фюри ще го подуши. Нали каза, че е пристрастен към аромата ти. Просто дишай дълбоко, всичко ще ти обясня. Трябва да говориш тихо. Обещаваш ли?

Ели беше бясна, а не изплашена. Кимна срещу ръката му. Той охлаби хватката, пусна младата жена да стъпи на земята и я освободи. Ръката му се дръпна от устата й. Тя се обърна и го погледна.

– За какво беше всичко това? – изсъска.

– Не си ли спомняш колко зле беше ранен Фюри? – намръщи се Тайгър. – Ако беше човек, щеше да е мъртъв. Минала е само една седмица и той вече може да се разхожда наоколо. Раната му зараства изключително бързо. Не те ли притеснява това?

– При вас, момчета, този процес е ускорен. Фюри ми каза, че това е напълно нормално за Новите видове.

– До някаква степен е вярно, но не и толкова бързо както при Фюри. Това е поверително, но като половинка на Фюри, ние те смятаме за една от нас. Някой трябваше да ти обясни. Част от документите бяха оцелели, когато ни откриха. Някои от лекарите не са записвали докладите си само в компютрите, които бяха унищожени при нахлуването в лабораториите. Успяхме да възстановим формулите и точния химичен състав на някои от лекарствата, които бяха тествани.

Тази новина я изненада.

– Но защо го пазите в тайна?

Той се поколеба.

– Питала ли си се някога, защо президентът и правителството бяха склонни да ни отстъпят тази военна база за наш дом? Защо се съгласяват с всички наши искания? За щастие, имахме приятели между хората, които ни симпатизират и бяха изключително добронамерени да дадат на Джъстис няколко съвета. Те му обясниха за суверенитета. Искахме равни права с хората и ги получихме. Новите видове започнаха да се самоуправляват на американска земя, на тази, която те ни дадоха. В много отношения постигнахме обширен дипломатически имунитет. Считат ни за американски граждани, на които е дадена специална концесия.

– Вие сте американци. Родени сте тук. Разбира се, че ще ви дадат безопасно място, където да живеете. Отвън има толкова много протестиращи, които ви мразят, и няма да е много безопасно, ако опитате да се слеете с човешкото общество точно сега.

– В продължение на десетилетия, Мерикъл Индъстрис е получавала милиони долари за извършване на проучвания и изследвания. Чекът, даден на компанията за последните шест години, е бил подписан лично от президента. Парите идват от военните фондове.

Ели го погледна объркано.

– Какво общо има това с Фюри?

– Мерикъл беше дала обещание да създаде лекарства, които да направят войниците по-силни, по-добри, да се възстановяват по-бързо след битка и да повишат инстинктите им за оцеляване – напредък във въоръжените сили, които другите страни не биха имали. Те ваксинираха бойците, за да предотвратят заразяването им с различни болести, когато ги изпращаха извън страната. Представи си, че могат да им дадат лекарства, които да ги направят по-силни, по-бързи и по-трудни за убиване. Така войните ще се печелят по-лесно и с далеч по-малки загуби. Никой не знаеше, че Мерикъл бе прекрачила моралните и правните граници, за да постигне тези успехи. Всеки долар, който получаваха, им помагаше в това начинание. Плащаха им, за да ни нараняват и измъчват. Хората щяха да се ядосат, ако откриеха, че данъците, които плащат, се използват за нещо толкова непристойно. Всяка организация, защитаваща човешките права, щеше да се надигне да протестира, а някои страни щяха да обвинят правителството в извършване на жестоки престъпления.

– Това е ужасно – прошепна Ели, – толкова съжалявам. Но какво общо има това с Фюри и защо вярваш, че той може да бъде опасен? Искам да се върна обратно вкъщи, Тайгър, така че говори направо.

– Компанията създаде много лекарства. В някои от спасените доклади пише, че хора, които доброволно са приемали тези медикаменти, не са оцелели. Една специална партида лекарства ускорява процеса на възстановяване при Новите видове почти феноменално. – Спря и прочисти гърло. – Доказано е, че малък процент от Новите видове, които са приемали тези медикаменти, временно са полудявали. Докторите не са изоставили изследването. Въз основа на няколко записки, те вярват, че този страничен ефект си заслужава жертвата. Новите видове, върху които са експериментирали лекарството, са успели да се възстановят напълно. Но хората, които доброволно са го приемали, не са имали това щастие. Те или умирали, или полудявали напълно.

Умът на младата жена заработи трескаво.

– Притесняваш се, че Фюри временно ще полудее?

– Да. Записките не бяха пълни. Не знаем времето, в което лудостта може да настъпи или колко дълго може да продължи, ако той е приел тези лекарства. Страничните ефекти са агресия и убийствена ярост.

– Мислиш ли, че Фюри има същите симптоми?

– Каза, че е бесен и агресивен, че те е притиснал до стената, за да усети аромата ти. Ели, кажи ми истината. Това нормално ли е за него? Ти го познаваш добре.

Тя се поколеба, спомняйки си сцената в банята.

– Той не ме нарани. Не вярвам, че би го направил. Може би е бил просто ядосан, тази сестра може да вбеси всеки. Аз не взимам експериментални лекарства, но все пак искам да я удуша.

– По-добре да си в безопасност, отколкото по-късно да съжаляваш. Трябва да се отдалечиш от него, докато се уверим, че не представлява заплаха за теб. Изглежда, че по време на действието на медикамента, човешката страна в нас отстъпва място на животинската. По природа, ние сме хищници, Ели, а той те приема като плячка.

– Не ставай смешен – измърмори Ели. – Фюри ме обича. Той е ядосан, че Белинда му се е нахвърлила. Не ме е наранил, нито пък ще го направи.

Тайгър се загледа в нея.

– Не можем да рискуваме.

Тя се поколеба.

– Разбирам, но няма да го изоставя. Нека да отидем да поговорим с него и ще видиш, че той е добре.

Пред къщата спря кола. Ели се обърна. Тайгър заобиколи и отвори вратата откъм шофьора. Джъстис, Слейд, Триша и още един непознат излязоха от автомобила.

– Добре ли си? – облекчено започна Джъстис. – Трябва да се махнеш. Тайгър ще те закара до къщата на доктор Норбит.

Триша подаде ключове на Тайгър.

– Тези са за вкъщи. Имам стая за гости. – Обърна се към Ели и я огледа от горе до долу. – Може да вземеш някои от моите дрехи и да ползваш всичко, от което се нуждаеш. Чувствай се като у дома си.

– Къде е медицинската сестра? – Слейд се огледа наоколо.

– Все още е вътре – сви рамене Тайгър. – Събира си багажа.

– По дяволите – изръмжа Джъстис. – Той може да я нападне. Тя започна всичко. Махни Ели оттук.

Слейд отвори входната врата и влезе в къщата, Джъстис бе след него. Триша и непознатият останаха отвън. Ели погледна мъжа любопитно.

– Това е доктор Тед Трейдмонд. Той е главният учен на Новите видове – представи го Триша. – Трябва да тръгваш, Ели. Ще се върнеш, когато стане по-безопасно.

– Колко пъти трябва да казвам, че Фюри не би ме наранил. Някой ще ме чуе ли най-сетне? Никъде не отивам.

Тайгър прокле.

– Фюри ще ме убие заради това. – Хвърли се напред, сграбчи Ели за кръста и покри устата й с ръка. Обърна глава към Триша. – Не стойте така, доктор Норбит. Ще отворите ли багажника на колата? Трябва да я махна оттук, в случай че Фюри полудее.

Триша изтича до автомобила. Ели започна да се бори, да забива нокти в ръцете на Тайгър, но не можа да се освободи – единствено успяваше да издава тихи звуци изпод дланта му, притиснала устата й. Ритна краката му, но независимо колко пъти замахваше с босите си пети, не успя да го забави. Багажникът на колата се отвори и той я бутна вътре.

– Не – изкрещя Ели. Капакът се затвори, оставяйки я на тъмно. Ели го ритна и извика. – Пуснете ме!

Двигателят запали. Тя удари с крак отново, но не успя да отвори капака. Извика ужасена, не можеше да повярва, че Тайгър я бе затворил в багажника. А му беше вярвала. Спря да крещи. Автомобилът потегли.

Ели мразеше ограничени тесни пространства. Бореше се с паниката, която се надигаше в нея. Колата зави внезапно, тя се претърколи и се удари силно в нещо твърдо. Болка прониза коляното й. Изпищя. След още един завой се удари в задната част на багажника, болка прободе рамото й.

Младата жена се сви на кълбо и се опита да диша дълбоко. Автомобилът спря. Знаеше, че в багажника има достатъчно въздух, но тази мисъл не й помогна да диша по-леко. Клаустрофобията й никога не се бе проявявала толкова остро. Капакът се отвори и обезумяла, Ели се опита да излезе навън. Панически си пое въздух. Тайгър посегна към нея.