Текст книги "Фюри"

Глава 16

– Наистина съжалявам, че ви накарах да дойдете тук – каза искрено директор Том Куиш и погледна към Ели и Фюри. – Джъстис ми е бесен, но аз имам повече опит в работата с пресата и обществото, отколкото той. Повечето хора обичат хубавите романи. Имаме нужда тези хора да застанат на наша страна. Те искат да ви видят заедно и това ще тушира всички лоши слухове, с които спекулират в таблоидите.

– Ще ни кажете ли, що за слухове са това? – Фюри повдигна вежди.

Том поклати глава.

– Не съвсем, освен ако наистина държите Ели заключена, малтретирана и окована с нашийник, за да си отмъстите на човешките създания за стореното с вас. Всичко това са глупости.

Ели обърна глава и се усмихна на Фюри.

– Звучи много извратено.

Той се засмя.

– Може би ще построя кучешка колибка.

– Ето, от това имам нужда – насърчи ги Том. – Приемате всичко на шега.

Фюри сви рамене.

– Аз се ядосвах, но Ели ми каза, че така правя нещата по-лоши. Тя се разплака, когато се заклех да ги убия всичките.

Усмивката на Том незабавно изчезна. Очите му се разшириха от ужас. Ели се засмя.

– Той се шегува.

– Благодаря на Бога. – Том отново се усмихна.

– Не съм плакала, както Фюри каза. Само му заявих, че не мога да гледам кръв.

Младият мъж се засмя. Ели му намигна. Том изпъшка.

– Вие двамата ще ме убиете, ако действате по този начин. Хората няма да знаят какво да мислят за вас. Надявам се, че и това беше шега.

– Те мислят, че аз съм диво животно, което принуждава Ели да ми бъде секс робиня. – Фюри стисна зъби. – Прав ли съм?

– Успокой се. – Младата жена се приближи до него, докосна гърдите му и започна да го гали. – Гневът не ти е приятел. Помниш ли разговора ни от тази сутрин? Знам колко си ядосан, но точно това искат да видят хората. Трябва да се контролираш. Смей им се. Ако някой от репортерите те обвини в глупости, просто мисли за това. – Тя приближи съвсем до него. – Искам да ти бъда секс робиня всеки ден.

Той се усмихна толкова широко, че се показаха кучешките му зъби.

– Това няма да спре яда ми. Само ще ме накара да искам да те заведа у дома.

– Един час, Фюри. Толкова е необходимо да си спокоен. Можеш да контролираш своя темперамент. Трябва да го направиш – увери го Ели. – Можеш да крещиш по-късно и да се сърдиш, ако там стане отвратително.

Той обхвана лицето й.

– Обещавам да опитам, скъпа. Ще направя всичко за теб.

– Благодаря ти.

– Но ако те обидят, ще се ядосам. Знаеш, че ставам нервен, когато някой иска да те нарани или говори лошо за теб.

Ели изстена.

– Те ще ме обиждат. Сигурна съм в това. Но аз мога да се справя, ти просто запази спокойствие.

– Какъв мъж ще бъда, ако си седя спокойно, докато те говорят лоши неща за теб?

– Умен – изстреля Том. – Светът ще гледа това, Фюри. Вие двамата сте голяма световна новина. Нямате представа колко репортери ще бъдат там. Ако очароваш пресата, те ще те обикнат. И ще застанат зад вашата връзка. Ако се отнесеш лошо, тогава ще стане грозно. Ние действително се нуждаем от постъпление на средства, Фюри. Помисли за всички от Новите видове, дори за Ели. Какво ще се случи, ако ни спрат издръжката и блокират финансовите постъпления, които поддържат Хоумленд действаща? Ще трябва да затворим базата и тогава къде ще отидете? Правният ни екип работи усилено върху делата, за да получим парите, но съм сигурен, че ще мине много време преди Мерикъл Индъстрис да започне да плаща за това, което направи.

– Добре – въздъхна младият мъж. – Разбирам. Ще седя там спокоен, без значение колко много искам да нараня някого.

– Благодаря ви – отдъхна си Том. Той хвърли мрачен поглед към Ели и стисна палци. Заобиколи бюрото и грабна сакото си. – Да вървим.

Фюри хвана Ели за ръката. Тя опитваше да се пребори с нервността си. Никога не й се бе налагало да говори пред камери и репортери. Заради сигурността, конференцията щеше да се проведе пред главните порти. Така щяха да държат всички извън охранителните стени, което им помагаше да контролират по-добре района на Хоумленд.

– До теб съм – увери я Фюри. – Няма да позволя на никого да ти навреди.

Ели му се усмихна леко.

– Просто мразя около мен да има много хора, но ще се справя, щом си до мен.

Той продължи да я стиска здраво за ръката, а когато излязоха извън портата, я дръпна по-близо до себе си.

Младата жена веднага разбра, че се бяха се превърнали в медиен цирк от най-лошо естество. Когато приближиха определената зона, светкавиците на фотоапаратите я заслепиха.

Джъстис и Том вървяха пред нея и Фюри. Фюри пусна ръката й и я прегърна през кръста. Искаше с тялото си да я защити от камерите. Представителите на пресата започнаха да крещят въпросите си, които те пренебрегнаха, както ги бе инструктирал Том.

Ели седна между Фюри и Триша Норбит. Тя бе благодарна, че до нея има жена. Триша стисна ръката й под масата и смело й се усмихна. Ели хвана ръката на Фюри, а той покри стиснатите им длани с другата си ръка. Потърка с палец кожата, за да й вдъхне увереност.

Том се изправи и опита да успокои представителите на медиите. Късмет, помисли си Ели. Отвсякъде избухнаха викове.

След няколко минути Том успя да усмири тълпата. Ели слушаше, докато директорът говореше на пресата.

– Слуховете, които се носят, че Фюри е наранил Ели, не са верни. – Гласът му прозвуча ясно. – Те са двойка и живеят заедно в Хоумленд. Снимката, която сте видели по телевизията, е направена, след като с Ели се е случила злополука. Тя е лекувана от нашия лекар. Това е доктор Триша Норбит. Тя ще потвърди достоверността на казаното.

Лекарката се наведе напред към микрофона, за да се представи и репортерите веднага я засипаха с куп от въпроси. Изчака докато гласовете им утихнат, за да може да отговори.

– Разбира се, слуховете не са верни. – Триша поклати глава, изглеждаше ядосана, когато изгледа репортерите. – Било е просто инцидент, случил се, докато Ели е почиствала кухнята – излъга тя. – Ударила си е главата в ръба на кухненския плот, докато миела пода. Имаше подутина на челото. Господин Фюри дори не е бил вкъщи по време на злополуката. Когато се прибрал у дома, е намерил Ели. Това, което сте видели, е как той я носи до колата, след като я бях прегледала. Всичко е толкова просто.

– Госпожо Брауер – скочи на крака един от репортерите, – вярно ли е?

Ели се насили да се усмихне, опита се да забави хаотичните удари на сърцето си, причинени от светлините на прожекторите.

– За съжаление. Повярвайте ми. – Само се усмихни и лъжи, каза си тя. Мога да го направя. – Представете си колко съм огорчена. Ударих си главата и в единадесет часа бях вече по новините.

– Вие и господин Фюри правите ли секс? – стана и попита някой друг.

Ели се поколеба.

– А вие правите ли секс? Това е много личен въпрос, нали?

– Аз, не – усмихна се репортерът. – Но бих го правил, ако се срещах с някоя. Хайде, госпожо Брауер. Вие и господин Фюри правите ли секс?

Ели стисна ръката на Фюри да го увери, че е добре, когато той се напрегна.

– Сексуалният ми живот не подлежи на публична дискусия, но ще кажа, че с господин Фюри живеем заедно и както ви уведоми Том, връзката ни е сериозна.

Мъжът кимна и седна. Друг скочи веднага.

– Господин Фюри, хапали ли сте госпожа Брауер? Слуховете казват, че вие хапете по време на секс.

Фюри я стисна толкова силно, че й се наложи да скрие потръпването си. С палец погали гърба на дланта му. Той се успокои и поклати глава.

– Никога не бих наранил Ели. – Изведнъж повдигна горната си устна и показа зъбите си. – Много ще я заболи, ако я захапя с тези.

Започнаха да валят въпроси. Ели се бореше със смеха предизвикан от абсурдността на някои от тях. Том се опитваше да въдвори ред. Той повтори още един път своите инструкции, въпросите да се задават един по един или ще сложи край на интервюто. Отново се възцари тишина и един мъж се изправи.

– Как се целувате с тези остри зъби?

Фюри понечи да отвори уста. Ели го побутна по рамото и отговори.

– Как би ви целунал някой с неправилна захапка? Или със заешки зъби? Или някой с липсващи зъби? Просто го правят. Така че това е глупав въпрос.

– Значи вие двамата се целувате?

– Разбира се, че го целувам. Я го погледнете. – Ели обърна глава към Фюри и му се усмихна. После отново насочи вниманието си към репортера. – Зъбите не са проблем.

Следваща по ред бе една репортерка.

– Как се чувствате с този мъж, като знаете, че от него не може да имате деца?

– Доктор Норбит – обади се един репортер, – правите ли изследвания върху тях?

– Не – отрече Триша. – Те са хора, а не лабораторни мишки.

– Как се чувствате, като знаете, че никога няма да можете да имате деца, госпожо Брауер?

Ели се загледа в репортерката, която бе повторила отново въпроса си. Поколеба се.

– Никога няма гаранция, независимо с кой сте, че ще можете да имате деца. Съществуват много двойки по света, които са заедно, и по-късно откриват, че по някаква причина не могат да имат деца. Ето защо на тяхно разположение има сурогатни майки, банки за сперма и осиновяване. Не мисля, че мъж и жена се срещат и решават дали се харесват или не, въз основа на това колко добре работи тяхната репродуктивна система и колко деца могат да имат един от друг. Това просто е неразумно и глупаво. Ни най-малко не съм загрижена дали ще имам деца. А дори и не мисля за това сега.

След това скочи следващият репортер и така пресконференцията продължи. Ели се опита да запази спокойствие, въпросите в по-голямата си част бяха глупави. Репортерите искаха да знаят помага ли Фюри в домакинската работа, дали Ели се отнася към него като към обикновен човек.

Фюри се държеше хладно, на много от въпросите се смееше и никога не изгуби самообладание. Ели го наблюдаваше и се гордееше с неговото държание. Можеше да бъде очарователен, когато пожелаеше. Той срещаше погледите й и се усмихваше в отговор.

– Ели – извика мъж зад гърба й.

Тя извърна глава опитвайки се да открие източника.

– Да?

– Какво е чувството да предадеш собствената си раса, като позволяваш на животно да те чука?

Шок разтърси Ели при внезапната словесна атака. Точно когато откри идиота, задал й въпроса – висок, слаб мъж в делови костюм – той внезапно разбута хората пред себе си и в ръката му проблесна пистолет. Около него избухнаха писъци и се чу стрелба. Ели замръзна от ужас, преди някой да я блъсне на земята и нещо тежко да я смачка.

Тя отвори очи. Фюри се бе проснал върху нея, прикривайки я с тялото си. Изстрелите продължаваха да свистят, примесени с панически писъци и викове на тълпата. Фюри пропълзя малко напред, за да може да я покрие цялата и изви тялото си така, че да застане между нея и източника на стрелбата.

След малко мушна ръце под тялото й, повдигна я, пъхна коленете й до гърдите си, да я свие на топка в прегръдката си, и се изправи на крака. Втурна се към портата с Ели, вкопчена в ръцете му, прегърбен над нея, прикривайки я с тялото си.

Здравата хватка на Фюри върху нея, леко се отпусна, после той я затегна отново. Продължи да се движи, крещейки думи, които тя не можеше да разбере. Бе твърде шокирана и едва си поемаше въздух. Той я бе смачкал в прегръдката си, коленете, свити до гърдите й, притискаха белите й дробове. Дори ударите на тялото му, докато тичаше, не й помагаха. Ели не можеше да види много, тъй като той се бе увил около нея и я стискаше здраво. Тя знаеше, че тълпата бе прочистена от портата, за миг мярна част от стената, точно преди Фюри да се срине на колене.

Той изпъшка силно, но някак си успя да я задържи в прегръдките си. После отпусна хватката. Ели се раздвижи в ръцете му, вдигна глава и видя болка да изкривява красивото му лице.

– Фюри?

Младият мъж я измести и я постави на земята пред себе си. Тя погледна нагоре към него и видя как очите му побеляват и се затварят. Фюри рухна настрани и падна в тревата до нея. Ели не обърна внимание на виковете, писъците и суматохата около тях. Бързо запълзя и се преви над него. Тогава видя кръвта.

– Фюри! – изкрещя името му. Ръцете й трескаво сграбчиха страната, където се разпростираше червеното лепкаво петно. Ужасена, изпаднала в паника, разбра, че е бил прострелян. Притисна и двете си длани към раната, опитвайки да забави кървенето. Уплашеният й поглед бе съсредоточен върху лицето му. Той дишаше, но беше в безсъзнание.

– Някой да ми помогне! – изпищя младата жена.

Изведнъж, от другата страна на Фюри бързо коленичи Триша Норбит. Тя избута ръцете на Ели и разкъса ризата на Фюри, за да погледне раната. Ели не обърна внимание на кръвта по ръцете си. Леко ги прокара по лицето му, докато лекарката и други хора започнаха да работят по него.

Цялата трепереше.

– Фюри. – Тя докосна лицето му, без да се интересува, че върховете на пръстите й, с които го галеше, бяха целите в кръв. Сълзи се стичаха по бузите й. – Фюри! Моля те, събуди се! – Гласът й се задави от ридание.

– Дай ми един медицински комплект – извика силно Триша. – Сега!

Фюри не помръдваше. Ели трескаво погледна към лекарката.

– Триша? Той дали ще се оправи?

Доктор Норбит срещна погледа й, после обърна глава.

– Незабавно трябва да го откараме в болницата. Обадете се в травматологичния център и кажете, че имаме нужда от готова операционна и… – Тя изруга. – Джъстис? Ще се наложи няколко от хората ти с кучешки гени да дойдат с нас. Ще му е необходима кръв и се надявам някой от тях да е достатъчно близо.

Джъстис застана зад Ели и извади мобилния си телефон.

– Ще получите всичко необходимо.

– Триша? – Ели продължаваше да се тресе.

Лекарката я погледна с мрачно изражение.

– Бил е прострелян на две места, Ели. Това наистина е много лошо. Обещавам, че ще направя всичко възможно да го спася.

В този момент Ели се разпадна напълно. Знаеше, че той няма да се справи. Видя всичката кръв по ръцете и дрехите си, и по ръцете на Триша. Ели галеше лицето му и шепнеше името му. Някой я сграбчи откъм гърба и я издърпа далеч от мъжа, когото обичаше. Тя се бореше срещу този, който я държеше, крещейки името на Фюри, но той не отпусна хватката си. Човекът я държеше здраво и я завъртя към себе си.

– Трябва да се погрижат за него, Ели. Ще те закарам до мястото, където ще го отведат. Сега трябва да се успокоиш – извика мъжът в ухото й. – Така няма да му помогнеш.

Ели зарида. Признавайки безсмислието на поведението си, тя спря да крещи и да се бори. Държеше я Слейд, а той бе огромен колкото Фюри. Краката й дори не докосваха земята. Той продължаваше да я стиска, шепнеше й успокояващи думи в ухото, докато тя наблюдаваше как лекарката и екипът на спешната медицинска помощ се грижат за Фюри, опитвайки да го стабилизират. Някой донесе носилка и те бързо го откараха. Ели погледна нагоре, когато чу новинарски хеликоптер да кръжи над главите им. Слейд се обърна с Ели в ръце, все още държейки я здраво, в случай че тя се опиташе да хукне след Фюри, и бързо закрачи към паркинга. Внимателно я постави на задната седалка на джипа, с който беше дошъл, и грабна радиостанцията.

– Кучешки зъби, среща на паркинга. Готови сме за тръгване. Аз обезопасих Ели.

Слейд седна зад волана, обърна се назад и я огледа. Тя плачеше, свита на кълбо на задната седалка, но бе чула достатъчно по радиото в колата, за да сглоби повечето от ситуацията. Слейд очевидно също бе потресен от случилото се. Изражението му бе мрачно, а в очите му имаше болка, когато погледите им се срещнаха.

– Бях патрулиращ на стената, когато това се случи. Стрелците бяха трима. Убих единия от тях, но другите двама не успях да улуча, тъй като имаше опасност да застрелям невинни. Съжалявам, че не успях да убия и тримата, преди да прострелят Фюри. – Дрезгавият му глас замлъкна. – Той ще се оправи – обеща Слейд твърдо убеден. – Ние сме по-издържливи от хората и се възстановяваме по-бързо. Можем да търпим повече на болка.

Ели избърса сълзите си.

– Не мога да го загубя.

Слейд кимна.

– Няма.

Мъже отвориха вратите на джипа и се качиха. Ели забеляза, че са въоръжени до зъби и облечени с бронирани жилетки. Ако се съдеше по формата на сериозните им очи, те също бяха с примесени кучешки гени. Слейд запали двигателя и те напуснаха паркинга. Той подаде газ и се отправи към портата. Обърна се към радиостанцията, за да не му пречи шума на двигателя.

– Разчистете пътя. Почти пристигнахме.

Той дори не намали, когато стигна до отворената врата. Тълпата наблюдатели вече бе евакуирана от района. Стрелбата и кръвопролитието бяха разпръснали протестиращите и репортерите.

Ели крачеше и поглеждаше към заобикалящите я мъже. Имаше най-малко седем от служителите на НСО, които охраняваха частната чакалня. Болницата бе предложила една от тях, веднага след като разбраха, че охранителите са въоръжени и определени да пазят младата жена. Други техни колеги стояха на пост пред операционната зала, където Фюри се бореше за живота си.

– Все още е жив – увери я Джъстис.

Ели кимна, знаеше, че той поддържа връзка по мобилния телефон с един от мъжете, които пазеха операционната. Служителят можеше да вижда какво става вътре и подаваше подробна информация. Беше благодарна на Джъстис, че бе намерил добър начин да я осведомява за състоянието на Фюри. Тя се чудеше как хората можеха да седят и чакат, без да чуят дума, докато оперират любимия им човек.

Слейд влезе в чакалнята, отиде директно при Ели и й подаде голяма картонена чаша, покрита с капак. От нея стърчеше сламка. Ели се усмихна насила.

– Кафето не върви със сламка, но благодаря.

– Това е айскафе – усмихна се Слейд. – Ти трепериш. Не желая да ти давам нещо, което е горещо и с което можеш да се полееш. Фюри ще ми срита задника, ако допусна да се опариш.

Сълзи напълниха очите й и тя се усмихна истински.

– Благодаря.

Той й кимна, обърна се и приближи към Джъстис, който държеше мобилния телефон до ухото си, но не говореше.

– Докладвай.

Слейд въздъхна.

– И тримата стрелци са извадени от строя. Единият от тях оцеля, за съжаление. Полицията ме информира, че кретенът не спира да говори. Претендирал, че е член на терористичната група „Чиста раса“.

Джъстис изсумтя.

– Не трябва да ги наричаме терористи, но продължавай.

– Чули били за пресконференцията и се промъкнали с пълномощия на фоторепортери. Ние не отговаряхме за сигурността – Слейд изръмжа думите. – Изглежда, че като са притежавали пропуски за пресата, не са били претърсвани.

– От сега нататък ние ще поемаме цялата сигурност, когато се отнася до някой от нашите хора.

Слейд кимна.

– Нещо за Фюри?

– Той се бори и все още е жив. Имаме две кръвни съвпадения. Сърч и Даркнес чакат в стаята за кръводаряване, ако се наложи.

Ели отпиваше от айскафето и ги слушаше. Трябваше да признае, че всички се отнасяха страхотно към нея. Пазеха и нея, и Фюри. Новите видове се бяха погрижили много от техните хора да дойдат в болницата, за да станат кръвни донори на Фюри. Нормалната човешка кръв също би свършила работа, но генно променената действаше по-добре. Джъстис й бе обяснил това.

Ели си спомни, когато пристигнаха в болницата, как Джъстис я бе завел в една от баните. Там бе разговарял с нея спокойно и й бе обещал, че за Фюри ще бъде направено всичко възможно. Докато говореше, я бе завел до мивката. Тъй като тя бе още в шок, бе измил кървавите й ръце, като на дете. След това й бе подал дрехи, все още с етикетите, които някой бе донесъл за нея. Беше я оставил сама, за да свали изцапаните с кръв и да се преоблече. Откакто излезе от банята, той не се бе отделял от нея.

Вниманието й се върна към него. Той отново заговори по мобилния си.

– Да. Все още съм тук. Какво се е случило?

Сърцето на Ели подскочи, когато видя Джъстис да затваря очи. Страхът я сграбчи здраво, след като той затвори телефона. Продължи да се взира в него, докато мъжът отвори очи. Погледите им се срещнаха.

– Той е жив, Ели. Извадили са и двата куршума и са го зашили. Спрели са кръвоизлива и жизнените му показатели са добри. Триша е сигурна, че ако не възникнат непредвидени обстоятелства, той ще се справи.

Сълзи закапаха по бузите й, щом разбра, че Фюри ще живее. Тя кимна, но се страхуваше да повярва, докато не го видеше.

Минаха часове, преди да преместят Фюри от реанимацията в самостоятелна стая в отделението за интензивно лечение. Позволиха на НСО да го пази и да го наблюдава през стъклена стена от съседната стая.

Ели потърка врата си уморена, но не искаше да се прибира да спи. Тя наблюдаваше Фюри през стъклото от стаята, където бяха и служителите по сигурността.

По някое време я бяха пуснали да седне на леглото до него за няколко минути, докато един друг лекар, не Триша, наблюдаваше Фюри.

Ели се върна в спомените си за едно друго време, когато пак бе наблюдавала Фюри през стъклото, заключен в килията му, в лабораторията за тестване. Това я накара да заплаче отново. Сърцето й се късаше да гледа този силен, жизнен мъж така безпомощен.

Джъстис седеше в ъгъла. Някой му бе донесъл лаптоп, а в ухото си имаше слушалка към мобилния му телефон. От време на време разговаряше тихо с някого. Ели погледна към него. Този човек никога не преставаше да работи.

Вниманието й отново се насочи към стъклото. Фюри спеше. Един лекар влезе при него, провери жизнените му показатели, после излезе през вратата вляво.

– Ели? – повика я тихо Джъстис.

Тя се обърна.

– Да?

Той леко й се усмихна.

– С него всичко ще е наред. Казах ти, че Триша разпореди да остане под наркоза. Новите видове не обичат да се залежават много в леглото, харесва им да бъдат непрекъснато в движение. Упойката е най-добрият начин да го държат неподвижен, докато боледува, иначе ще се опита да стане, без значение колко го боли. Ние сме досадно упорити, за съжаление.

– Знам, но си мисля, че ще се почувствам по-добре, ако чуя гласа му и го погледна в очите.

– Разбирам. Знам, че Фюри е поискал информация за брак. Наясно ли си с този въпрос? Каза ми, че възнамерява да те попита.

– Да. – Тя седна. – Всъщност, снощи говорихме за това.

– Той те обича. Знаеш, нали?

– И аз го обичам. Той е всичко за мен.

– Не е нужно да ми казваш. Виждам го всеки път, когато те погледна. – Той замълча. – Докато растяхме, никога не сме имали нещо, което да ни принадлежи. Разказвал ли ти е? Не смеехме да се привържем към нищо наоколо. Персоналът и лекарите винаги ни го отнемаха или използваха всяка наша слабост срещу нас като наказание. Бракът за него означава сигурност, той ще те задържи до края на дните си. Това означава, че ти принадлежиш към него и никога не ще можеш да си отидеш. Исках само да си наясно. Ако се омъжиш за него, той ще очаква да е завинаги. Не се съгласявай, ако не си сигурна.

– Сигурна съм.

Очите му се присвиха.

– Няма да ти позволи да се разведеш с него. Ето за какво говоря. Това ще го убие. За Фюри бракът е постоянен. Обещай ми, че никога няма да допуснеш да се страхува, че ще те загуби. Той ще умре или ще убие, за да те защити, и ще те обича с цената на всичко, от което трябва да се откаже. Чувал съм за човешките бракове. Ние не се отнасяме като хората към този въпрос. Фюри ще бъде лоялен и би убил всеки мъж, на когото позволиш да се докосне до теб. Нашето чувство за собственост е адски силно. То е предадено с гените, поставени в клетките ни. Те са ни променили не само физически, повлияли са и на характерите ни. Ние сме агресивни и защитаваме нашето. Не знам дали Фюри ти е обяснил нещо за нас, но аз искам да го знаеш. Ние го наричаме обвързване и то е за цял живот. Той вече се е обвързал с теб, но част от него се въздържа, защото приема, че може да го изоставиш. Той вече е привързан към теб.

– Благодаря ти, но ако се опитваш да ме уплашиш, няма да успееш. Аз го обичам. Нямам намерение да се развеждам и със сигурност няма да му изневерявам. – Ели не беше обидена. Знаеше, че Джъстис иска само да се увери, че тя разбира пред какво се изправя, като жена на Фюри. – Очаквам с нетърпение да прекарам живота си с него. Всяка една секунда.

– Той понякога ще те плаши. Ние обичаме да се зъбим, ръмжим и доминираме. Опитваме да се ограничаваме, но откакто открихме свободата, стана по-лошо. Водим борба едновременно с човека и животното вътре в нас, Ели. Знам, че си независима жена. И нашите жени са същите като теб, но те ни разбират. В състояние са да работят около нас по-добре. Искам да си наясно с всичко това. Той няма да оскърби теб или твоята гордост. Природата ни е такава – да сме агресивни и да държим под контрол всяка ситуация.

– Например, когато отказа моята работа, без да ме пита? – Ели се усмихна при спомена.

– Така ли е направил? Но ти все пак пое поста.

– Попита ме, най-накрая, дали я искам. Това ме подразни много.

Усмивка пробяга по устните на Джъстис.

– Сигурен съм, че го е направил. Той иска да се грижи за теб.

– Знам.

– Значи вече си наясно с различията.

– Да.

Джъстис се поколеба.

– Може ли да ти задам един много личен въпрос?

– Разбира се. Давай.

– Защо те беше завързал?

Завързал? За секунда умът й изключи, после разбра какво има предвид той. О! Ели се изчерви.

– Искаш да кажеш с кърпата и тиксото?

– Да.

– Той бе малко превъзбуден и искаше да се успокои. Върза ръцете ми, за да не мога да го докосвам.

– Беше ядосан ли?

Ели поклати глава и се изчерви още повече.

– Беше прекалено възбуден – сексуално. Искаше да ни бъде хубаво и на двамата, започна да ме гали, докато се възбудя, колкото него. Аз обичам да го докосвам и затова завърза ръцете ми.