Текст книги "Кутия за енфие"

Автор книги: Павел Вежинов

сообщить о нарушении

Текущая страница: 9 (всего у книги 10 страниц)

– С удоволствие, шефе… Но кажи ми поне как ти хрумна тая чудесна мисъл?

– Каква мисъл?

– Ами че Периа и Кулон са пристигнали в София с разменени самоличности.

– Нищо не ми е хрумнало! – отвърна сериозно Димов.

– Как така нищо?… Та ти ми каза това свое предположение още преди да тръгнеш за Париж.

– Не беше съвсем предположение. Впрочем, навярно би ти хрумнало и на тебе, ако беше прочел по-внимателно медицинската експертиза.

– Та аз я четох.

– И нищо ли не ти направи впечатление?

– Направиха ми впечатление много работи. Но откъде да стигна до такъв извод?

– Ами там пишеше, че в стомаха на убития са били намерени остатъци от силен алкохол. Навярно уиски. А и знаеш много добре, че в хотела пътникът, записан с името на Периа, е пил само бира.

Ралчев мълчеше поразен. Но като видя разочарованото му лице, Димов побърза да каже:

– Разбира се, тоя факт не беше никакво доказателство. Нищо не е пречело убитият да е пил уиски преди това. В самолета например. Едно хрумване все още не е нищо, макар че всяко хрумване трябва грижливо да се проверява. Аз достигнах до тая истина постепенно, ден след ден и факт след факт.

– Точно така! – оживи се отново Ралчев.

Едва сега Димов се усмихна.

– Всъщност така протече цялото следствие – завърши той. – След много грешки и много колебания. Важното е веднаж човек да улови здравата и вярна нишка… И не случайно нашият учител е казал, че всяко познание е безкрайно приближаване към истината.

Пред очите им вече блестяха скромните светлини на София.