Текст книги "Соломоново решение"

Автор книги: Джефри Арчър

сообщить о нарушении

Текущая страница: 13 (всего у книги 13 страниц)

С всяка нова покупка Джан Лоренцо й носеше и книга за художника. Анджелина я поглъщаше на един дъх и настояваше за следващата. Тя се превърна не само в най-важният клиент на галерията, но бе и най-старателната ученичка – леката закачка с Каналето прерасна в разюздано приключение с почти всички велики европейски майстори. А от Джан Лоренцо се очакваше непрестанно да доставя все нови и нови любовници – една страст, която доближаваше Анджелина до Екатерина Велика.

Джан Лоренцо се намираше в Барселона – гостуваше на свой клиент, принуден да се раздели с „Раждането на Христос“ от Мурильо заради неплатени данъци, – когато научи новината. Тъкмо спореха относно цената – твърде висока според галериста, макар да не се съмняваше, че Анджелина няма да се поколебае, – когато позвъни секретарката му. Джан Лоренцо хвана следващия самолет за Рим.

Всички вестници без изключение надълго и нашироко коментираха смъртта на Анджелина Кастели. Масивен инфаркт я бе покосил в градината, докато се опитвала да премести някаква статуя.

Таблоидите сметнаха, че ще е загуба на време дори и един ден да замлъкнат в памет на покойната, затова побързаха да информират читателите, че е оставила цялото си богатство на съпруга си. Снимка на усмихнатия Паоло – направена много преди смъртта на съпругата му – бе поместена редом с разкритието.

Четири дни по-късно Джан Лоренцо отлетя за Венеция, за да присъства на погребението.

Малкият параклис на Вила Роза бе изпълнен с роднини и приятели на Анджелина, някои от които Джан Лоренцо бе видял единствено на сватбата преди толкова години.

Когато шестимата определени да носят ковчега го внесоха в параклиса и внимателно го пуснаха върху поставката пред олтара, Паоло се разрида. След опелото, когато Джан Лоренцо поднесе съболезнованията си, Паоло го увери, че е съумял неизмеримо да обогати живота на съпругата му, и добави, че възнамерява да продължи обогатяването на колекцията в нейна памет.

– Това би било единственото желание на моя малък ангел – обясни той, – тъй че го смятам за свой дълг.

Паоло не се обади повече на галериста.

Джан Лоренцо тъкмо се канеше да си гребне лъжичка оксфордско сладко от портокалови кори – навик, който също бе наследил от баща си, – когато видя заглавието с огромни букви. Ръката му не помръдна, докато осмисли думите. Искаше да се увери, че правилно е разбрал написаното. Паоло се бе завърнал на първите страници с гръмко заявената „Любов от пръв поглед – четете подробностите на страница 22“.

Джан Лоренцо бързо отгърна на клюкарската рубрика, която рядко удостояваше с внимание. „Паоло Кастели, бивш капитан на «Рома», деветият по богатство в Италия, се готви да се ожени отново едва четири години след смъртта на своя малък ангел. И това не е всичко…“ По-нататък вестникът осведомяваше читателите, че за разлика от първата съпруга Анджелина, дъщеря на милиардер, новата избраница е нейна пълна противоположност – двайсет и четири годишна сервитьорка от Неапол, дъщеря на данъчен инспектор, на име Джина.

Джан Лоренцо неволно избухна в смях, когато видя снимката й – без съмнение мнозина от приятелите на Паоло нямаше да премълчат шеговитите коментари.

И ето че той всяка сутрин взе да отгръща на клюкарската рубрика с надеждата да научи повече за предстоящата сватба. Церемонията щеше да се проведе в параклиса на Вила Роза, който нямаше да побере повече от двеста души, затова броят на гостите бе ограничен до най-близките роднини и приятели. Бъдещата булка вече не можеше дори носа да си покаже от своята стаичка, защото навсякъде я дебнеше глутница папараци. Младоженецът, продължаваше вестникът, отново бе тръгнал на фитнес с надеждата да свали няколко килограма преди уречения ден. Най-голямата изненада Джан Лоренцо научи пак от вестника, публикувал извънреден материал: синьор Джан Лоренцо, виден галерист и приятел на Паоло от ученическите години, бе сред малцината щастливци, поканени на тържеството.

Официалната покана пристигна на следващия ден със сутрешната поща.

Джан Лоренцо отлетя за Венеция вечерта преди сватбата и се настани в хотел „Киприани“. Реши да хапне нещо леко и да си легне рано – очакваше го тежък ден, ако програмата предвиждаше да се наподоби онази първа сватба.

На сутринта стана рано и отдели повече от обичайното време, за да се издокара за случая. И въпреки това пристигна във Вила Роза много преди началото на церемонията. Реши да се разходи между статуите, пръснати по моравата, да си припомни тези свои стари приятели. Донатело като че ли се усмихваше специално за него, Мур запази царствено изражение, Миро го развесели, Джакомети настоя за повече внимание с високата си стройна фигура, ала любимото му от тези творения си оставаше фонтанът в центъра на моравата. Преди десет години лично бе придружавал всеки къс от конструкцията – всеки камък и всяка статуя – по пътя от Милано. „Бягащият ловец“ на Белини изглеждаше още по-великолепен в това обкръжение. Джан Лоренцо с удоволствие отбеляза, че и много други гости са пристигнали рано, явно със същата мисъл.

Един-единствен разпоредител в елегантен тъмен костюм обикаляше между гостите, подканяйки ги да се придвижат към параклиса за началото на церемонията. Джан Лоренцо бе сред първите, които се отправиха натам, за да заеме удобно място, от което да проследи появата на булката.

Настани се до странична пътека, откъдето можеше необезпокояван да проследи церемонията отначало докрай. Малката група хористи запяха под акомпанимента на струнен квартет.

Точно в три без пет Паоло и кумът влязоха в параклиса. Джан Лоренцо разпозна известния футболист, но отново не успя да си спомни името му. Двамата заеха местата си край олтара в очакване на булката. Паоло изглеждаше в чудесна форма, с приятен загар и облечен в елегантен костюм. Жените все така го зяпаха с нескрито обожание. Паоло изобщо не им обръщаше внимание, лека усмивка, достойна за коментара на Луис Карол, бе разтегнала устните му.

Настъпи леко раздвижване, когато струнният квартет подхвана Сватбения марш, възвестяващ появата на булката. Младата жена запристъпя бавно по пътеката, хванала под ръка баща си, и на всяка крачка предизвикваше изненадано ахване.

Джан Лоренцо се извърна – предстоеше да я види на живо за пръв път. Как ли би се изразил, ако някой непоканен на сватбата го помоли да опише булката? Дали да акцентира върху красивата дълга гарвановочерна коса, да изтъкне маслинената гладкост на кожата, или да добави някакъв коментар относно приказно красивата сватбена рокля, която бе запомнил така добре? Или просто да каже на всеки, който прояви любопитство, че още отначало е разбрал защо Паоло бе заявил, че се е влюбил от пръв поглед. Същата срамежлива усмивка като на Анджелина, същите блестящи от въодушевление очи, същата неприкрита нежност… а може би, както без съмнение щяха да се изразят журналистите, тя просто съвършено изпълваше сватбената рокля на Анджелина – несметните дипли коприна на шлейфа следваха булката, която бавно крачеше към своя любим.