Текст книги "Играта"

Автор книги: Андерш де ла Моте

сообщить о нарушении

Текущая страница: 8 (всего у книги 18 страниц)

– Аха, амиии… Тогава може би няма да искаш да се видим?

Тя замълча за няколко секунди. Главата ѝ още не беше минала, ребрата продължаваха да я болят, а последните думи на Хенке все още отекваха в мислите ѝ. Значи не!

– Разбира се, мога да дойда след половин час – отговори тя и за втори път по време на разговора се изненада от себе си.

– Мислех си, че може да излезем… просто да си поговорим малко – продължи той бързо.

„Време да дръпнеш ръчната спирачка“, съветваше я мозъкът ѝ.

„Чукане – да, говорене – не! Нямаме време за такива неща, Нормѐн!“

– Разбира се – отвърна устата ѝ непокорно и след четиридесет и пет минути те седяха в малък тайландски ресторант във Васастан и за свое удивление тя откри, че ѝ е приятно, наистина приятно, просто да си поговорят.

10. Hazard

Окей, какво щеше да прави сега, мамка му?

Нямаше бачкане, нямаше кинти, скаран със сестрата, апартаментът необитаем и може би най-лошото – изхвърлен от Играта!

Козела му разреши да спи на дивана няколко дни, но врявата и всички напушени, проклети dweebs, които, изглежда, висяха в апартамента нонстоп щяха да го побъркат. Тея нещастници нямаха ли работа за вършене?

Трябваше му време да помисли, да прегледа опциите, които имаше, и да планира действията си. Не че списъкът беше особено дълъг…

Както обикновено, Манге беше най-отгоре. Неговата вещица не беше особено радостна, но явно религията им повеляваше както гостоприемство, така и милостиня за бедните, така че тя нямаше много голям избор. Което не означаваше, че Бетул ще се въздържа да го гледа накриво при всяка възможност, напротив, тя беше твърде усърдна в това отношение. Но на HP не му дремеше и той си лежеше удобно опънат на най-хубавия им диван от ИКЕА.

HP/Ислям – 1, Хексан Сюртант[76]76
  Häxan Surtant, известна още като най-киселата и зла вещица на света (haxa – вещица, sur – кисел, tant – лелка, дама) е шведски телевизионен сериал за деца. – Б.пр.


[Закрыть] – 0.

Поне това беше някакъв повод за радост. Както и фактът, че вече имаше достатъчно време за размисъл. Бетул не обичаше компютри, което беше леко абсурдно, като се има предвид с какво се изхранваше съпругът ѝ. Но тъй като тя беше шефът на семейство Ал-Хасан, в апартамента нямаше „PlayStation“, компютър или дори филмови канали, които да нарушават концентрацията му, така че HP най-накрая разполагаше с време да мисли.

Бачкането можеше да почака, имаше пари като за още няколко дни и нещо сигурно щеше да изскочи. Апартаментът му щеше да бъде ремонтиран след седмица-две. Пребоядисване, нов паркет и нова външна врата, на сметката на застрахователната компания. Страшен късмет, че Бека беше плащала най-важните сметки, когато неговите финанси секваха.

Така че как можеше да ѝ се реваншира?

За съжаление нямаше добър отговор на този въпрос.

Бека му беше адски сърдита и с пълно право. Този път беше прекрачил границата, при това с много. Но в действителност не бе имал избор. Тя не трябваше да бъде забъркана, поне не повече, отколкото вече беше.

За жалост, изглежда, беше твърде късно. Явно го бяха наблюдавали по някакъв начин. Открили са, че тя му е била на гости и са си помислили, че пак се е раздрънкал. Някъде един телефон беше замигал и един играч, може би дори някой скапан новак, беше получил за задача да даде урок на плямпалото, също като неговата малка лекция на вратата на горилата в Биркастан.

Малка доставка по домовете à la Водача.

Според фуражките неговото обаждане на спешна помощ не беше първото. Някой беше позвънил няколко минути по-рано, предполагаемо още докато подпалваха апартамента, така че най-вероятно не бяха искали да го убият. Поне не и този път.

Това го върна към първоначалния въпрос. Какво да прави? Да не очакваха, че просто ще забрави всичко, ще си мълчи и никога повече няма да мисли за Играта? Можеше ли да го направи, дори и да искаше?

Освен онова с камъка и сестра му, него го блъсна кола, пребиха го, подложиха на разпит трета степен, изкараха му ангелите и накрая почти го изгориха.

С други думи, имаше предостатъчно причини да бъде pissed.

Но най-смахнатото в цялата каша беше, че въпреки всичко, което му бяха причинили, той продължаваше да мечтае да се завърне, да спечели благоразположението им и да продължи да играе.

Отново да стъпи на пистата и да чуе приветствията на хората.

Разбираше, че това не е правилно, беше си направо болно всъщност, но въпреки това не можеше да прогони мисълта.

Ами ако можеше да се свърже с някого, може би със самия Водач? Да помоли за извинение и може би да получи нов шанс? Въпросът беше само как да стане. За съжаление нямаше адрес и телефон за контакт, а HP подозираше, че нито „Ениро“[77]77
  Eniro – шведска компания, предлагаща търсене и справки. – Б.пр.


[Закрыть], нито „Гугъл“ щяха да свършат работа.

Телефонът все още беше в него, но след пожара не показваше признаци на живот. Батерията сигурно вече беше изтощена. Но часовете лежане на дивана все пак му дадоха една идея. Всички нови телефони бяха един вид малки компютри. Имаха поне два различни вида памет, откъдето вероятно можеше да се изкопае нещо полезно, стига да знаеш какво правиш.

Luckily, той разполагаше с правилния човек за работата. Взет директно от „Хиляда и една нощ“, неговият собствен неохотен домакин, най-разнеженият съпруг на света, the artist formerly known as… Манге!

– Знам, че ти се иска да побърникаш из телефона, Мангелито – каза той някой и друг час по-късно и постави телефона на щанда в магазина. – It’s all yours. Единственото, което искам да знам, е кой е пращал съобщенията и как на свой ред да се свържа с него?

Манге го погледна вяло над днешния брой на „Метро“, без да вдигне и пръст, но HP не се подлъга. Виждаше как крайчеца на окото му започва да трепери. И точно както когато играеха покер, трябваше просто да изчака.

Easypeasy!

– При едно условие – каза Манге след няколко секунди престорено безразличие.

– Каквото и да е…!

Стига да не нарушава правило номер едно, добави HP наум.

Манге се засмя.

– От сега нататък да ме наричаш Фарук!

– Deal! – отдъхна си HP, преди да се усети на какво се е съгласил.

Е, ако това щеше да го направи щастлив…

* * *

Вечерята беше приятна. Вкусна храна, а освен това и чудесна атмосфера. Тайландска, без да е кич, каквито често бяха азиатските ресторанти. Нямаше и помен от „Love me Tender“ на тай или фенери от креп хартия с подбрани будистки мъдрости. Напротив, всичко беше много хубаво.

Поговориха си, после приказките отстъпиха на храната, а той дори не повдигна вежди, когато тя не пожела да пие вино, също както не постави под съмнение обяснението ѝ за лека катастрофа, когато видя раните ѝ. Накрая си размениха бърза целувка и се прибраха по домовете си.

Тя осъзна, че за пръв път се случва нещо такова.

И какво означаваше това? Бяха ли на път към истинска връзка?

„Абсолютно не“, прекъсна тя категорично хода на мислите си.

Просто бяха хапнали вкусна вечеря и си бяха говорили за най-различни неща, без това да означава нещо повече. Той разказа за фермата на родителите си в Сьормланд, как се е преместил в града, за да учи, вместо да работи в градината и как след това се опитал да стои настрана, доколкото било възможно.

– Лоша съвест – беше казал с крива усмивка на лицето. Не могъл да оправдае очакванията.

Тя разбираше повече от добре какво има предвид. Слушате го с интерес и от време на време добавяше нещо, без да предлага същата откровеност. За щастие, той бързо улови ритъма и не се опита да настоява в това отношение.

Беше добро момче. По-добро, отколкото тя заслужаваше.

– Ще ти звънна през седмицата – беше казал той и тя не възрази.

Всъщност се хвана, че чака обаждането му с нетърпение.

– Същински „Векоревюн“[78]78
  Veckorevyn – шведско дамско списание, насочено към млади жени и засягащо теми като шопинг, звезди, мода, дрехи, любов, секс и връзки. – Б.пр.


[Закрыть] – изсумтя тя.

Чудно какво ли ставаше с Хенке?

Всъщност майната му!

* * *

HP беше впечатлен. След малко човъркане Манге, поправка – Фарук, успя да намери малък отвор в телефона, който самият HP никога не бе забелязвал, след което пъхна USB кабел в малкия жак, който се разкри отдолу. Естествено, трябваше да се сети, че има някакъв вход, но беше толкова погълнат от случващото се на екрана, че дори не помисли за основните неща, като например как се зарежда телефона, когато му падне батерията.

Веднага щом Манге включи кабела в един от компютрите в края на магазина, една малка иконка за зареждане започна да мига, така че изглежда всеки USB източник на електричество вършеше работа.

Последва малко усърдно натискане на бутоните, след което на един от мониторите започнаха да се нижат куп знаци.

HP не беше средняшки компютърен потребител, но това определено беше out of his league. Манге беше wiz с компютрите и може би щеше да изкопае нещо полезно.

– Това ще отнеме известно време – измърмори той, така че HP, без да протестира, отиде да свърши някои задачи в града. Изпълнен с внезапна щедрост, той даже донесе две картонени чаши лате на връщане, вместо киселото шварц кафе в магазина.

Но когато се върна обратно, нещо се беше променило. Манге като че стоеше до вратата и го чакаше. Той грабна HP за ръката и почти го завлече в магазина и латето за малко да се разлее.

– Какво ти става бе, успокой се!

Но Манге не слушаше. Вместо това пак затвори вратата, заключи я и обърна табелката „Затворено“.

Без да каже и дума, той издърпа HP към ъгъла, където беше компютърът.

На трите монитора вървяха филмчета.

HP, който развинтваше болтовете на едно „Ферари“.

HP, който хвърляте граната срещу кралската стража при „Кунгстредгорден“.

HP, който хвърляше камък от ръба на мост при „Линдхагенсплан“ и после: кола със сини светлини, която се преобръща отново и отново, докато накрая спира, с дим, издигащ се от двигателя.

Коремът му се сви на топка.

– С какво всъщност си се захванал, по дяволите?! – изсъска Манге и се втренчи в него обвинително.

So much for number one, значи…

Трето прекрачване на правилото за едно денонощие, това не беше добре.

Беше направо адски, fucking МегаНедобре!

Какво да прави сега?

– Това може ли да ни чуе? – попита притеснено и посочи телефона.

– А?! Не, естествено, че не може – сряза го Манге. – HP, какво става тук, мамка му?!

Той хвърли още един бърз поглед на телефона и за по-сигурно придърпа Манге до малкия бокс зад щанда. Облиза нервно устни, докато се опитваше да събере мислите си.

Технически погледнато, беше нарушил правило номер едно само веднъж. Не се беше разприказвал пред сестра си, както от Играта мислеха, че е направил, заради което и го бяха наказали. На практика беше наказан за нещо, което не е извършил, което означаваше, че са му длъжници. Освен това имаше нужда от Манге, пардон, Фарук. Без него нямаше да може да се свърже с Играта.

Така че спокойно можеше да се каже, че всички печелят от това нарушение на правилата, което обмисляше. Не беше предполагал, че Манге ще успее да извлече клипчетата. IP-адрес, може би хост на сървър, това беше всичко, което му трябваше. За съжаление, старият му приятел беше прекалено добър, когато ставаше дума за техника. Как трябваше да постъпи, за да включи Манге в плановете си?

– Нещата стоят така… Фарук – каза той, пробвайки внимателно чуждото име.

Трябваше да му угоди…

– Както ти казах, намерих телефона във влака преди няколко седмици, но това, което не ти казах, беше, че чрез него ме поканиха да участвам в една игра. Една много специална игра…

* * *

Впоследствие тя осъзна, че вече е знаела, че бележката ще стои там. Още когато влезе в съблекалнята, смущаващо чувство обхвана цялото ѝ тяло и когато отвори шкафчето си, разбра защо.

Трябваше да си ти!

Бяло залепящо се листче със знака на полицията и червен туш, грижливо закрепено за ръба на преградата, точно като предходното.

И както предния път, тя разбра, че бележката има право. Трябваше да бъде тя. Щеше да е някак по-справедливо, ако нейното тяло, а не това на Крюсе беше смазано вътре в колата. Око за око, можеше да се каже. Тогава най-накрая щеше да може да продължи напред. Да остави всичко зад себе си. Или поне имаше такава вероятност.

Но така не можеше да продължава.

Първо бележките, които зачестяваха все повече, после Хенке, когото го бяха хванали лудите и накрая Мике, който внезапно и без предупреждение беше нарушил установения модел. Тя трябваше да овладее ситуацията, да поеме отново контрол върху живота си. Не можеше да отлага повече, трябваше да го направи сега. И трябваше да започне с Нила.

* * *

HP всъщност се бе придържал към истината. Или във всеки случай почти. Единственото, което пропусна, бе дребният факт, че сестра му бе седяла в полицейската кола, която той разби при „Линдхагенс“. Но общо взето, всичко друго, което разказа беше nothing but the truth… Може би с още една уговорка. Манге никога не би повярвал, че той все още иска да играе. В което нямаше нищо странно, самият той едва разбираше как въобще обмисля подобно нещо. Освен това, Манге вече не беше от хазартния тип. Освен отделни „World of Warcraft“ сесии, където все още играеше с изтъркания си паладин, понастоящем го раздаваше на сигурно. Жена и дете, апартамент в предградията и прочие.

Беше забравил вълнението от играта, прилива на адреналин, който преминаваше през тялото и още по-важното: нямаше никаква представа какво е да се чувстваш избран, оценен и да получаваш респект от целия шибан свят!

Така че около мотивите му имаше лека мъгла…

Каза, че иска да разбере кой стои зад Играта, може би да прати анонимно съобщение на някой вестник, Мисия: разследване[79]79
  Uppdrag granskning – шведско телевизионно предаване за разследваща журналистика. – Б.пр.


[Закрыть] или нещо такова. Да им достави малък payback за всички гадости, които му бяха причинили. Манге прие обяснението просто така, пък и защо не? Можеше и да е вярно.

Манге незабавно успя да изрови адрес на сървър, но това беше всичко. HP малко се обезсърчи, но Манге не беше човек, който се отказва. По всичко личеше, че сървърът се намира в Швеция и ако беше така, значи някъде в киберпространството някой го беше продал, инсталирал или конфигурирал. А този незнаен човек да се намира в мрежата с контакт на Манге беше вероятност, на която спокойно можеше да се заложи.

Щеше внимателно да пусне няколко кукички и оставаше само да чакат някой да клъвне. Това не беше точно развитието, на което HP се надяваше. Търпение и чакане не бяха стихията му, но от друга страна нямаше голям избор.

Трябваше просто да стисне зъби.

* * *

Съобщение по Group Wise[80]80
  Софтуер за групови съобщения, който поддържа имейл, календар, чат и поддръжка на документи. – Б.пр.


[Закрыть] всъщност беше единственото, което ѝ трябваше, за да започне. Бързо намери адреса на Нила през вътрешната поща. Беше си сменила фамилното име, но все пак бяха минали тринайсет години и Ребека беше предвидила, че сигурно вече е омъжена.

Но как точно да се изрази?

Отне ѝ повече от час да сглоби писмото, като накрая осъзна, че ако иска някога да приключи, трябваше да бъде кратка.

Но когато премести курсора върху бутона за изпращане, тя внезапно започна да се колебае. Показалецът ѝ остана да виси във въздуха над бутона на мишката. Наистина ли беше добра идея?

Какъв отговор очакваше да получи? Ами да, разбира се, че искам да си поговорим, Ребека. Може да седнем на чаша кафе и да си припомним миналото. Между другото, можеш ли да ми разкажеш какво стана, когато брат ми беше убит?

Тя отмести стрелката на мишката. Трябваше да изчака няколко дни, за да обмисли нещата по-добре. Вече бяха минали тринайсет години, няколко дни повече или по-малко не бяха от значение.

* * *

HP се стресна, когато телефонът звънна. Трябваха му няколко секунди, за да осъзнае къде се намира и какво означава смешната мелодия, която звучеше из цялото помещение.

Апартаментът на Манге, correction, Фарук, самият HP беше на дивана, в стаята все още беше тъмно. Примигна няколко пъти, за да може да види часовника на телевизора. Кой по дяволите звънеше на семейство Ал-Хасан в 2:10 през нощта?

Звъненето спря, явно бяха вдигнали от спалнята. После бебето започна да пищи. Няколко минути по-късно един брой Манге с кървясали очи се появи във всекидневната, облечен в една от онези бели, дълги нощници, които напоследък изглежда винаги носеше.

– Алармата в магазина се е задействала, идваш с мен в града – произнесе той неясно, докато закопчаваше шалварите си.

– От охранителната фирма и от полицията вече са там, така че трябва малко да побързаме. Обличай се, докато аз отида до кенефа…

HP изпълзя от дивана и без да протестира, си навлече дънките и маратонките.

Тъкмо преди да тръгнат, мерна Бетул да си подава главата от детската стая и да му хвърля зло око, но не това бе причината стомахът му да се е свил от притеснение.

– Случвало ли се е друг път? – попита с привидно равнодушие. Минаваха по „Лилиехолмсбрун“, а Манге изцеждаше всичко от малкото си поло.

– Няколко пъти през годините – измърмори той между зъби, докато лавираше между светофарите. – Но не и след като сложихме решетка на витрината и монтирахме вътрешна камера. Според охранителната компания крадците не са влезли вътре, но въпреки това ченгетата искаха да отида веднага. Чудя се защо?

HP мълчеше, стиснал здраво дръжката на тавана. Буцата в корема му растеше експоненциално.

Четири минути по-късно Манге спря рязко пред магазина. Колата на охраната, както и две патрулки бяха паркирани отпред, малко по-нататък стоеше пожарен автомобил.

За облекчение на HP, на магазина, изглежда, му нямаше нищо.

– Здрасти – поздрави ги един от полицаите, докато вадеше бележник от джоба на панталона си. – Селини, Сьодермалмска полиция. Вие ли сте собственикът?

Той кимна към HP.

– Не, аз съм – Фарук Ал-Хасан.

Полицаят изгледа Манге и ориенталския му вид продължително, но не каза нищо.

– Окей, трябва ни малко лична информация, но това след малко, първо мисля да ви покажа как стоят нещата.

Той тръгна пред тях към входа. Вратата на магазина беше отворена и след няколко секунди HP схвана, че вероятно пазачът беше отключил както вратата, така и решетката.

– Бяхме точно зад ъгъла, когато алармата се включи, така че за малко да ги хванем по бели гащи. Две момчета с ЕС-скутер[81]81
  В Швеция ЕС-скутер или още скутер клас I се наричат скутерите, които (според изискванията на ЕС) се движат със скорост до 45 км/ч и за които трябва шофьорска книжка клас М. – Б.пр.


[Закрыть], единият е разбивал вратата, а другият е стоял отстрани. Колегата твърди, че номер две, изглежда, е снимал първия извършител. Записите на престъпления стават все по-чести, за жалост, happy slapping[82]82
  Хулиганска проява, възникнала в Обединеното кралство преди осем-девет години и разпространила се и в някои части на Скандинавия. Група младежи нападат неподозираща жертва, като някой от тях снима. В повечето случаи става дума за еднократен удар или шамар, но понякога се стига до тежка форма на насилие, дори убийство. – Б.пр.


[Закрыть] и какво ли не…

HP изведнъж изстина. Отвори уста за да каже нещо, но полицаят го прекъсна.

– Така или иначе, преследвахме ги няколко минути, но ги изгубихме, когато тръгнаха по велоалеите в „Тантолунден“. Трябва да са използвали авариен чук или нещо подобно за да пробият стъклото.

Бяха стигнали до външната врата и полицаят посочи дупка във витрината, голяма колкото юмрук. От вътрешната страна стъклото беше покрито с нещо, което приличате на сняг, все едно че беше коледна витрина. Липсваха само пластмасови елени и дядо Коледа от шоколад, помисли си HP почти развеселен, преди да осъзнае каква беше бялата пяна.

– Изпразних пожарогасителя в дупката, така че така и не успя да хване. Ще падне малко чистене, но по-добре това, отколкото алтернативата…

Полицаят сви рамене.

Коремът на HP се беше свил и внезапно му стана трудно да диша. Гласът на ченгето звучеше почти като на забавена скорост.

– Хвърлили са няколко напоени парцала и са излели малко керосин през дупката. Изглежда не са имали намерение да крадат нещо, а просто да подпалят магазина. Да си си създал някакви врагове наскоро, ъъм… Ал-Хасан?

– Неее, поне доколкото знам – отвърна Манге и хвърли продължителен поглед на HP.

И двамата мълчаха в колата на връщане. Мислите се въртяха като луди в главата на HP, пушеше му се адски, но знаеше, че съвсем ще му паднат акциите, ако запали цигара в полото.

Това беше второ предупреждение, вярно, не особено сполучливо, но все пак. Ако ченгетата не се бяха появили иззад ъгъла, компютърният магазин вече нямаше да го има. Щеше просто да се изпари! Пуф!

И всичко се дължеше на решението му отново да наруши правило номер едно.

Беше забъркал Манге, което почти му бе коствало магазина. Което означаваше, че са ги наблюдавали по някакъв начин – или електронен, или навън имаше хора, които го следяха.

От мисълта HP настръхна. Не можа да се въздържи и погледна в страничното огледало. Зад тях имаше кола, форд, ако се съди по фаровете. Поддържаше разстоянието, изглежда, не бързаше.

– Леля ми има колониална вила[83]83
  В Швеция „колония“ се нарича земя, която общината дава под наем на т.нар. колониални съюзи. Членовете на тези съюзи разпределят парцелите помежду си, като обикновено те са предназначени за малки къщи (до 40 м²) или отглеждане на цветя и зеленчуци. – Б.пр.


[Закрыть] в Танто – каза Манге и минаха няколко секунди, преди HP да разбере какво има предвид.

– Ще се преместя утре.

В колата настана тишина.

Още един поглед към огледалото – фордът още беше там. Единият фар светеше по-жълто от другия. „Билтема“[84]84
  Biltema е шведска компания, която продава автомобилни и други части на дребно. – Б.пр.


[Закрыть], не оригинал, предположи той.

Манге изглежда бе забелязал, че нещо става, защото сега и той хвърляше дълги погледи към огледалото.

– Ще звънна на няколко места – каза той и стисна волана. – Ще разберем кои са тия гадове, HP, и когато го направим, трябва да ми обещаеш, че ще им го върнеш тъпкано от мое име. Kick some ass, схващаш ли?

HP се усмихна и кимна.

– Обещавам, Манге – каза той и този път Манге не го поправи.

Отново стана тихо.

Опита се да помисли. Можеше ли наистина да обещае на Манге, че ще срита задника на Водача? Разбира се, беше бесен от начина, по който се бяха отнесли с него, а и това последното, да си го изкарат на приятеля му, определено беше over the line.

И все пак. Ама че скапани wankstas[85]85
  Човек, който се държи като гангстер или прилича на такъв, но в действителност само позира. – Б.пр.


[Закрыть] бяха пратили да свършат работата! Некадърници, които не бяха проверили района, преди да тръгнат да палят. Беше видял флакона със спрей на няколко метра от мястото. Ченгетата явно не го бяха забелязали или не го бяха свързали с взлома.

Но HP схващаше, схващаше повече от добре. Първо подпали, после напиши съобщението. Всичко заснето. Такава мисия струваше едно хиляда точки, ако не и повече. Така че не я бяха възложили на новобранци.

Give the job to Luca Brasi.

И въпреки това я бяха прецакали, макар че бяха двама! Той с лекота щеше да се справи с такова нещо соло, но good people are hard to find, дори за Водача, както личеше.

Все пак неслучайно беше first Runner-up, 128-и, мъжът, когото дори всички царски коне не можеха да спрат. Само ако можеше да поговори с Водача, да получи шанс да обясни.

Видя Манге отново да поглежда разтревожено назад и реши засега да преустанови всякакви подобни мисли.

Манге изглеждаше като че го тресе параноята, все едно щеше да се пръсне всеки миг. На всичкото отгоре настъпи газта до дупка, а полото вече беше поработило здраво на отиване. Колата се тресеше сякаш имаше паркинсон и HP бързо си сложи колана, от което обаче не се почувства много по-сигурно.

Фордът все още се намираше на около петдесет метра зад тях.

Отклонението наближаваше, но Манге не се престрои за завой.

Вместо това намали малко скоростта, така че колата почти ги застигна.

Тъкмо преди да подминат отклонението, той превключи на по-ниска предавка и завърта рязко волана, правейки остър десен завой, което накара HP панически да се вкопчи в дръжката на вратата, за да не излети от седалката. Гумите на полото запротестираха шумно и колата се размина с мантинелата на косъм. После подминаха един червен светофар, без Манге дори да докосне спирачката.

– Успокой се, по дяволите – извика HP, за да заглуши измъчения шум на колата, но Манге, изглежда, не го слушаше. Кокалчетата на пръстите му, сграбчили волана, бяха побелели, а той стискаше челюсти така, сякаш се беше надрусал, с ЛСД[86]86
  Напрежението или схващането на челюстите е страничен ефект от употребата на ЛСД. – Б.пр.


[Закрыть].

HP се обърна, за да провери за форда, но пътят зад тях беше съвършено празен.

– Можеш да се успокоиш, Манге – каза той малко по-меко. – Няма никого зад нас.

Този път Манге явно го чу и след като провери на два пъти твърдението на HP, отпусна неохотно педала на газта с няколко сантиметра.

HP се изправи на мястото си и си отдъхна. По принцип Манге не беше особено добър шофьор и каскадата à la Джейсън Борн, която току-що изпълни, можеше да завърши много зле.

Фордът като че ли беше съвсем халал, шофьорът дори не бе помръднал волана в опит да ги последва, но Манге май въобще не беше забелязал. Вместо това изглеждаше все едно се оглежда за нови преследвачи, с които да се състезава. Имаха още път и HP трябваше да изкара Манге от параноята и то веднага, ако не искаше вечерта да завърши в болница „Худинге“.

– Слушай, има нещо, което исках да те питам… – каза той на един дъх.

– Стреляй – измърмори Манге, без да отделя поглед от страничното огледало.

– Цялата тая работа, дето си заприличал на продавач на килими.

– Ммм…

– Ами значи, всъщност се чудя защо? Имам предвид… минавал си през какви ли не периоди през годините. Вегетарианство, местна политика, „Амнести“[87]87
  „Амнести интернешънъл“, независима международна организация за защита на човешките права. – Б.пр.


[Закрыть]… Никога не си се задържал особено дълго на нещо. Като онзи цитат, който се върти като скрийнсейвър в магазина? If you don’t change…

– … then what’s the point of anything happening to you – допълни Манге и внезапно прекъсна взирането в огледалото. – Мамка му, HP, понякога наистина слушаш какво говоря!

Номерът проработи, челюстите на Манге се отпуснаха, а пръстите му отслабиха конвулсивната си хватка над волана. Житейска философия и коупландизми[88]88
  Дъглас Коупланд (1961), канадски писател, чиито романи засягат технология, религия, сексуалност и поп култура. Обект на книгите му често са поколенията, израснали през 80-те и 90-те години на миналия век. Коупланд популяризира термини като МакДжоб и Поколение X. – Б.пр.


[Закрыть], това беше стихията на Манге, с такива неща се справяше значително по-добре, отколкото с улични състезания в предградията. Най-добре да го задържи в неговия comfort zone…

– И защо се задържа на исляма? – изстреля той и за свое учудване беше наистина любопитен какъв ще бъде отговорът. Нямаше никаква представа защо Манге беше сменил вярата си. Що за скапан най-добър приятел беше, щом дори не го беше попитал…

– Имам предвид, има цял куп религии out there, от които да избираш… – продължи той уклончиво.

– Е, какво, давай на бедните, постави духовното над светското, помагай на брат в нужда… what’s not to like? – усмихна се Манге, докато скоростта на полото спадна до по-нормални нива.

– Жени с було, атентатори самоубийци, holy war, няма много за харесване.

Манге въздъхна тежко.

– Повечето от тези неща нямат много общо с религията, ако погледнеш под повърхността… Фанатици има навсякъде, но на запад се плашим много повече от брадати типове, които горят знамена в Дамаск, отколкото от гладко обръснати елфи с прическа паница, които взривяват клиники за аборт в Детройт.

– Значи казваш, че приказките за джихад се дължат на лоша преса…?

– Нещо такова всъщност – засмя се Манге и, изглежда, вече почти се бе върнал към обичайното си аз.

– Точно както Библията, в 90% от Корана става дума за това да живееш праведен живот, да наблягаш на любов и милосърдие и да бъдеш добър с ближните си. Останалите десет процента е възможно да са били важни за племенното оцеляване в пустинята преди страшно много време, но в днешно време, естествено, са безсмислени. За съжаление не всички схващат, че живеем в двайсет и първи век, или по различни причини избират да не го правят. Но това далеч не е уникално за исляма. В Западния свят сме много добри в това да изместваме фокуса. Виж само войната срещу тероризма…

Той поклати глава разочаровано.

– Страхът е силен инструмент на властта, братко, при това много силен. Ако свириш правилната мелодия, хората си стоят на мястото, съсредоточават се върху идиотщини и не се тормозят за наистина важните неща като свобода на мнението и словото или други основополагащи човешки права. Работи двустранно.

– Значи голяма част от недоверието е един вид взаимен властови лост? Големият брат във всички страни печели от това да се плашим едни друга?

– Именно, братко, право в десетката! – Манге удари с юмрук по волана.

HP сви рамене. Кой знае дали Мангстъра нямаше известно право.

– … а името? За Ал-Хасан разбирам, нали баща ти се казваше Хасе, но защо точно Фарук?

– Ами, Магнус, както сигурно знаеш, означава „Великия“, а някак си не върви да се подписвам така…

HP не можа да не се разсмее.

Манге беше дребен и крехък, с очила с дебели рамки и линия на косата, която вече беше изминала половината път до Северния полюс. Едва ли имаше нещо величествено в него чисто физически.

– Никога не съм се чувствал като Магнус, а Манге звучи толкова осемдесетарско. Беше логично да си сменя името заедно с религията. Фарук е този, който може да различава правилно от неправилно. Някой, който помага на другите да намерят верния път. Религията ми помогна да си изясня много неща и се надявам да мога да направя същото за някои от ближните си.

– Значи затова не се отказваш? Дори с безнадежден случай като мен? Ти си духовният ми водач, my spiritual guide?

– Нещо такова, братко, нещо такова – усмихна се Манге и пусна радиото.

All parameters back to normal, помисли си HP доволно и се отпусна в седалката, но не можеше да се въздържи от време на време да хвърля скришен поглед към страничното огледало.

* * *

Ребека стоеше пред вратата на анонимна зала за заседания в сградата на Парламента, държейки чаша кафе в ръка. В действителност беше твърде рано да се върне на служба, но тя настоя и никой не възрази, дори Андерберг. Освен това Охраната беше затънала в работа покрай председателството на ЕС и всички мъже и жени, годни за служба, бяха добре дошли. Всички резервни подкрепления бяха свикани, което означаваше подсилване с още двайсет и пет души, които в миналото бяха работили за Службата. И въпреки това беше трудно да се напасне всичко.

Обектът, когото Ребека охраняваше, се намираше в залата за заседания и според разписанието щеше да бъде така още два часа. Викстрьом, с когото делеше задачата, току-що беше изтичал до столовата за бърз обяд и след половин час, когато щеше да се върне, тя щеше да направи същото.

Работата на охранителя се състоеше предимно от точно такива ситуации, тя бързо го беше осъзнала. Чакане, още чакане, после кратко прехвърляне на ново място, където чакането започваше отначало. Нямаше друг начин да прекараш времето, освен да правиш кратки разходи по коридора или да разменяш по няколко думи с колегите. Джобни книги и mp3-плейъри, каквито другите хора използваха за да облекчат еднообразието, бяха, разбира се, забранени в нейната работа. Деветдесет и пет процента от времето беше чиста рутина, смесена с монотонност. Трудното беше да останеш нащрек и в готовност за останалите пет процента, които не протичаха по шаблон и от които тя вече беше преживяла повече, отколкото ѝ се полагаха.

Оставаха ѝ още четири години от командировката в СЕПО и тя вече бе станала свидетел на повече екшън, отколкото множеството охранители виждаха през цялата си кариера.

Но въпреки случилото се, тя продължаваше да харесва работата, това да бъде защитник, който държи ситуацията под контрол. Педантично планиране, проверка на всички маршрути и пътища за евакуация, преглеждане на всички възможни сценарии, заедно с колегите в групата. Ако се случи X, аз правя Y, а ти Z.

В основата си плановете за всяка мисия бяха подобни, независимо кой беше охраняваният човек. Просто се добавяха още хора и оборудване в случаите, когато оценката на опасността беше по-висока. Освен това трябваше да планираш собствените си основни нужди като ходене до тоалетна, кафе и хранене. Разписанието и срещите на обектите се променяха постоянно и внезапно обядът и вечерята можеха да се окажат с по-нисък приоритет. Един по-възрастен колега я беше научил винаги да си носи протеинови барове и тя неведнъж бе била благодарна за съвета, когато кръвната ѝ захар бе удряла дъното.