Текст книги "Играта"

Автор книги: Андерш де ла Моте

сообщить о нарушении

Текущая страница: 4 (всего у книги 18 страниц)

Изведнъж той чу вдясно да се отваря врата и щом се обърна, видя момиче на около двайсет да наднича навън. Веднага щом погледите им се срещнаха, тя затвори вратата изплашено и той чу дрънченето на веригата от другата страна.

Вярно бе, почти беше забравил, че е с балаклава на главата!

Още един удар разтресе вратата и този път HP видя как клинът се плъзва назад по каменния под. Оставаше само мъжът вътре да дръпне вратата и тя щеше да се освободи. През пролуката HP мярна мускулеста, татуирана ръка и бръсната глава и светкавично го осени вдъхновение. Той вдигна флакона и пръсна цветен душ в побеснялото лице – в отговор получи рев преди следващото дръпване.

Директно попадение!

С две бързи движения той завърши произведението си и тъкмо се бе обърнал към стълбите, когато чу силно блъскане зад себе си. Без да се обръща, той се хвърли надолу по стъпалата.

Взе първата секция с две крачки и когато се приземи на междинната площадка, чу как мъжът горе, врещейки, започна да го преследва. Още две дълги крачки и бе на втория етаж, още две до следващата площадка и после само един ред стълби до свободата. Чуваше трополене и пуфтене зад себе си, но не толкова близо, че да не успее. Но щом зави зад ъгъла към последните стъпала, които оставаха до изхода, той откри, че пътят му за бягство е препречен. Една жена тъкмо се канеше да напъха грамаданска детска количка през входната врата и нямаше начин просто да свие покрай нея. Горилата зад него изглежда схвана положението, защото нададе триумфален рев.

– Сега те пипнах, келеш такъв!

Паниката закипя вътре в него, но вместо да скочи напред и да се окаже като в капан за плъхове пред количката, HP заобиколи асансьора и продължи към задната врата за вътрешния двор.

Втурна се в оградения със стена двор и без да забавя крачка, се насочи към лоста за килими в единия край. Горилата тръгна след него, буквално му дишаше във врата, беше толкова близо, че той чуваше пухтенето му.

HP скочи върху лоста, а от там към върха на стената, високо горе. Хвана се за ръба и замаха диво с крака срещу стената, за да прехвърли тялото си.

Получи се!

Той с усилие се пребори със стената и прехвърли единия си крак през ламаринения ръб. Но в същия миг, когато опита да изтегли и другия крак, усети как го хващат за крачола и се оказа яхнал стената, опитвайки се с все сила да се задържи и да се спаси.

С периферното си зрение видя преследвача и усети как той търси по-добър захват около глезена му.

HP ритна панически с левия си крак, за да опита да се измъкне. Внезапно кракът му срещна нещо твърдо, той чу изгрухтяване и без предупреждение хватката около глезена му се отпусна. Всичко се случи толкова изненадващо, че HP изгуби равновесие и се строполи право в лехата от другата страна на стената.

Падна леко напред по лице и устата му се напълни с пръст.

Когато няколко секунди по-късно се отправи залитайки към близката порта, която предположи, че води към улица „Санкт Ериксгатан“, виковете на горилата от другата страна още се чуваха.

Веднъж озовал се на улицата, той се отказа от най-близката метростанция и вместо това спринтира по „Карлбергсвеген“ към станцията при „Оденплан“. След като четири минути по-късно стигна до входа и намали скоростта, той установи, че цялото му тяло трепери.

Поздравления, HP!

приветства го екрана, когато седна във вагона и овладя треперещите си ръце.

Успешно завърши третата си мисия на стойност 700 точки.

Освен това реших да те възнаградя със 100 допълнителни точки заради стойностното ти представяне.

Видеото ти ще бъде готово след 23 минути.

Поздрави!

Водачът

С друга думи, щеше да стигне до апартамента си тъкмо за да види всичко на повторение и да попие любовта на феновете. По дяволите, ама че яко!

* * *

Когато външната врата се затвори зад нея, Ребека бе толкова уморена, че едва бе в състояние да продължи с новата си рутина. За миг си поигра с мисълта, че този път може всъщност да пропусне, че и така всичко е наред. Но след това безпокойството я обзе и тя отдели почти три минути да заключва, отключва и после пак заключва всички четири резета и ключалки по вратата.

Щом най-накрая бе доволна и бе достатъчно убедена, че всичко работа и апартаментът е обезопасен, тя хвърли подгизналите си тренировъчни дрехи в малката пералня, запъти се несигурно към всекидневната и рухна върху дивана.

– Здрасти! – каза тя по посока на спалнята, но никой не отговори.

Отдавна не бе имало никой там.

И все пак трябваше да каже нещо, каквото и да е, за да не се чувства толкова самотна.

– Здрасти… – отговори внезапно някакъв глас и сърцето ѝ прескочи, преди да чуе продължението и да осъзнае, че чува собствените си думи.

– … позвънили сте на Ребека. В момента не съм у дома, но оставете съобщение и ще ви се обадя.

Тя се хвърли към телефона и успя да вдигне слушалката, преди сигнала на телефонния секретар, но който и да бе звънял, вече беше затворил.

Да го вземат дяволите! Беше пуснала безшумния режим на телефона, докато правеше йога упражнения предната вечер, и явно бе забравила да пусне звука обратно.

Е, ще звъннат пак, ако е важно.

Имаше голям шанс обаждането да е било от службата и да става дума за извънредна работа, нещо, за което тя, необичайно, точно сега нямаше настроение.

Интензивните тренировки през последните дни я бяха изцедили и тази вечер искаше единствено да спи. Може би кратка тренировка утре сутринта, но останалата част от свободния си ден мислеше за разнообразие да прекара в почивка, от каквато силно се нуждаеше.

Тя прегледа списъка с разговорите. Съобщенията бяха напомняния от нея самата.

„Ребека, не забравяй да си запазиш час в пералнята и да платиш сметката за «Неспресо», срокът е до двайсет и пети.“

„Засили тренировките със зига, Нормѐн.“

„Довечера ще дават документалния филм за серийните убийци, който трябва да гледаш. «Дискавъри», от осем.“

Тя се усмихна накриво на собствените си заповеди, докато триеше съобщенията. Странно колко различен звучеше гласът ѝ, когато го слушаше на запис. Сякаш на лентата бе записан друг човек. Далечен роднина с някои общи черти, но по-строг и хладен. Но от друга страна, качеството на звука не беше най-доброто. В действителност смяташе, че е доста глупав навик да използва така телефонния секретар. Може би беше време да си вземе нов мобилен телефон? Тогава би могла да си записва напомнянията, вместо да продължава с безкрайното звънене. Ето малък проект за следващия път, когато има повече свободно време.

Тя взе телефона, пусна обратно звука и се възпротиви на внезапния импулс да се обади на Хенке. Всъщност ѝ липсваше повече, отколкото ѝ се искаше да признае. Но щеше да остави това за утре сутринта, или във всеки случай някой от близките дни, обеща си тя, преди да остави телефона и да пусне телевизора.

Няколко минути по-късно бе потънала в дълбок сън без сънища.

* * *

Клипът надминаваше всичките му очаквания! Изглежда някой бе монтирал статична камера на стълбите, защото той не забелязваше никакво движение или поклащане, което да намеква, че има човешка ръка зад кадрите, които бяха качени в профила му, освен неговите собствени. Въпреки че случката бе отпреди има-няма час, всичко бе дори по-драматично, отколкото си го спомняше.

Вратата, тресяща се от ударите на горилата, уплашеното момиче, което си бе подало фейса иззад вратата и не на последно място, неговата собствена маскирана фигура, която хладнокръвно тагваше[41]41
  Таг (от англ. етикет) е най-простата и разпространена форма на графити. Става дума за ръкописно изписване на прозвището на артиста, но може да се използва и по-широко за всякакви ръкописни надписи. – Б.пр.


[Закрыть] вратата. Изглеждаше поне толкова готино, колкото и двайсет и седми, когато бе подредил таратайката на куките!

Освен това текстът на вратата се виждаше адски добре:

REMEMBER RULE NUMBER ONE!

Плямпалото никога нямаше да забрави това съобщение, гаранция. Чисто и просто малко напомняне от Водача чии правила са важни. Думите са сребро…

Мамка му, онзи трябва да е бил културист или нещо такова, защото изглеждаше страшно напомпан, когато се втурна по стълбите.

И видеото от двора беше почти толкова добро. Тъй като бе лежал на стената само с дясната половина на тялото си, камерата бе сочила в правилната посока и сега можеше да огледа ефекта от ритника си по-отблизо.

Виждаха се голяма предмишница и част от побесняло лице, които влизаха и излизаха от кадър, а след това как собственият му „Найк“ четиридесет и трети номер се приземява право във фейса на разплямпалата се горила, преди всичко да стане мешаница от небе и земя, когато той се строполи от другата страна.

Оркът явно е бил твърде нагрухан, за да се метне през оградата.

Too bad sucker!

Време е да намалиш анаболите.

Усмихна се широко и отново натисна бутона за повторение.

На феновете им харесваше, когато доносниците го отнасяха. Коментарите вече се трупаха, а средната му оценка се изкачи до близо четири звезди. С малко късмет още до сутринта можеше да прекрачи стабилно границата „много добър“.

И защо не? На практика беше роден за това. Хитмен на служба при Водача!

Якето беше гениален ход, новите снимки бяха много по-добри от старите. Изгледа даже спринта си по „Карлбергсвеген“, без да го хване морска болест и той отбеляза на себе си, че следващия път трябва да си свали маската по-бързо. Едва когато няколко вещици се бяха разпишели уплашено при „Хелсингегатан“, той бе осъзнал, че все още носи смъкната пред лицето си шапка.

Щеше да има подобрения следващия път.

Защото определено щеше да има следващ път!

6. All the king’s horses…

От: Подбор на таланти

До: Водача

Относно: Оценка на кандидат 128

Име: Хенрик Петершон

Псевдоним: HP

Възраст: 31

Височина: 179 см.

Тегло: 72 кг.

Телосложение: Слабо

Цвят на косата: Пепеляво рус

Цвят на очите: Сини (вж. също приложената паспортна снимка)

Семейно положение: Неженен

Семейство: Една сестра (с която има само спорадичен контакт)

И двамата родители са починали

Професия: Заема различни, временни длъжности, по настоящем безработен

Адрес: „Мария Трапгренд“ 7, Сьодермалм, Стокхолм, двустаен апартамент в кооперация; наследен от майката

Брой изпълнени мисии: 5

Брой точки: 2200

Класиране: 23-то място

Ниво: 3

Начин на вербуване: Препоръка

Образование: 9-годишно шведско основно училище; смесени оценки

Започната, но незавършена шведска 3-годишна икономическа гимназия

Два пъти започвано, но така и незавършено общинско образование за възрастни

Други обучения: Няма

Интереси: Кандидатът прекарва по-голямата част от времето си в гледане на телевизия и филми, основно американски ТВ-сериали, екшън филми, комедии или еротика. Често играе „Counter-Strike“, без да принадлежи към някоя конкретна фракция или клан; по-рядко играе „World of Warcraft“, където героите му най-често са роугове[42]42
  От англ. rogue – мошеник, измамник; в ролевите игри, герои от този клас обикновено представляват крадци и/или авантюристи и се отличават с бързина, ловкост и боравене с леки хладни или метателни оръжия. Нападат от засада. – Б.пр.


[Закрыть], принадлежащи към Ордата[43]43
  Една от двете основни фракции в измисления свят Азерот. Към Ордата принадлежат раси, дошли от други светове, или такива, които имат положение на аутсайдери. Много от тях се характеризират с физическа сила и войнственост. – Б.пр.


[Закрыть]

Интернет навици: thefragarena.com, различни сайтове за споделяне на файлове, използвани за сваляне на филми и музика, Блокет (шведски сайт за търговия, често използван за продажба на крадени стоки), YouTube, както и различни порно сайтове. Запален потребител на MSN. Наскоро е открил хотмейл акаунт Badboy.128

Заболявания: Счупена ръка и две счупени ребра, вписани сравнително на гъсто през 80-те. Случаят е прехвърлен на социалните служби поради подозрения за насилие над дете. Опериран от апандисит през 1992 г., последният лекарски преглед, от 2007, проведен в Шведската пробационна служба, не е показал отклонения, с изключение на наличието на ТНС в кръвта (психоактивно вещество в наркотиците от семейството на канабиса). Няма регистрирани алергии, болести на сърцето, понижена имунна защита или непоносимост към определени лекарства.

Регистър на социалните служби: След известието от службата по здравеопазването (вж. горе) е пратен в дом за деца, докато трае разследването. Скоро след това решението за преместване е отменено и случаят е преустановен. Следват още известия за подозрение за насилие над деца, но не са взети други мерки, освен няколко посещения от социалните. В една служебна бележка се споменава полицейски доклад, но такъв не е намерен.

Бащата е починал през 1995 г. (удар), майка през 1997 г. (рак).

Бележки във връзка със злоупотребата с наркотици на кандидата (хашиш и марихуана), както и бягство от часове и агресивно поведение в училище.

Според Окръжния съд е бил поставен под грижите на социалните служби (вж. долу).

Криминално досие и полицейски бележки: Първата присъда, точно преди седемнадесетия рожден ден на кандидата, се отнася за редица леки престъпления, свързани с наркотици, както и кражба на превозно средство, наказанието е поставяне под грижите на социалните служби.

Веднага след навършване на осемнайсет години е намерен за виновен за убийство по непредпазливост и осъден на десет месеца в поправителен дом. По-късни бележки в регистъра на полицейското разузнаване касаят леки престъпления с наркотици, подозрения в търговия с крадени вещи и дребни кражби.

Последната присъда е едва отпреди две години и се отнася за случай на търговия с крадени вещи, случай на шофиране без свидетелство за управление и случай на леко престъпление с наркотици. Наказанието е поставяне под изпитателен срок и глоби.

Други регистри: Кандидатът на пет пъти е обявяван за неплатежоспособен от органите за принудително изпълнение, главно във връзка с неплатени сметки за електричество и телефон или такси към жилищната кооперация. Струва си да се отбележи, че всички случаи са разрешени, без да се стига до възбрана, тъй като сестрата е изплащала дълговете.

Лични качества: Всички източници описват кандидата по приблизително сходен начин. Той е интелигентен, с бърза мисъл, инициативен, но е описван също като мързелив, ненадежден и егоцентричен. Обикновено предпочита прости решения, вместо дългосрочни ангажименти, има очевидни проблеми с властите и освен това има малко задълбочени приятелски или роднински връзки.

Мисии: Освен пробната мисия (сценарии 12а), кандидатът е завършил успешно четири мисии (до ниво С3). Редовно гледа собствените си клипове, много често чете коментарите и бърза да обяви, че е готов за нови мисии.

До момента кандидатът не е показал колебание или безпокойство от евентуални последици нито за себе си, нито такива, причинени от мисиите.

Препоръка: Кандидат 128 демонстрира до голяма степен всички качества, които се търсят у един успешен Играч. Той е импулсивен, интелигентен и динамичен, като същевременно показва малко или никаква съпричастност към останалия свят.

Кандидатът изглежда вижда себе си като нещастна жертва или аутсайдер. Някой, който по неясни причини винаги е третиран несправедливо или има лош късмет. Затова смята, че във всички ситуации е в правото си да се възползва, обикновено на гърба на други хора или на обществото, без да се налага от своя страна да поема каквато и да е отговорност за действията си.

До голяма степен кандидатът е останал без семейство, има проблеми е дългосрочната близост и продължителните връзки, както и демонстрирането или задържането на доверие.

Дори и парите да играят известна роля за мотивацията му, най-голямата движеща сила за него е вниманието/признанието (т.нар. респект) от себеподобните му. Освен това за човек, който ненавижда авторитетите, 128 се оставя да бъде ръководен учудващо лесно, но само при условие, че възприема всички избори и позиции за свои собствени и че всичко се случва според неговите условия.

С оглед на това, долуподписаният препоръчва кандидата да бъде прехвърлен във второ ниво и да бъде извършена нова оценка след изпълнението на мисия със степен на трудност D1.

С уважение,

Донован

Подбор на таланти

* * *

HP чукаше, като че беше в транс.

Той беше Роко Сифреди, Пол Томас и, разбира се, легендата Рон „Таралежа“ Джереми[44]44
  Известни порнографски актьори. – Б.пр.


[Закрыть], слети в един-единствен човек. Тази вечер беше Императорът на чукането и обръщате и въртеше навитата си, но все още малко изненадана партньорка, изследвайки всички мислими вариации на копулацията.

Яхваше я за трети път през последните два часа, което беше далеч над средното му ниво. Вече бяха направили един разпален рунд на дивана, после изправена мисионерска на кухненската маса, с дългите ѝ крака обвити около раменете му, а в момента се бе заел така неистово да шиба въпросната дама на задна, че цялото проклето легло щеше да се срути.

Ръцете му бяха хванали здраво широките ѝ бедра. Гърдите и дупето ѝ се люлееха в такт с приятните ѝ стенания, докато той все по-здраво я нанизваше на твърдия си като камък чеп на порнозвезда.

– Само още малко, само още малко и ще свърша – изскимтя тя задъхано. Но на него не му пукаше. Защото беше Краля на чукането, Принца на плющенето, the Ayatolla of luckenrolla! Но по-важното – беше също така mister clip of the week, first Runner-up и number onehundredandtwenty fucking eight! Най-якият пич в Играта и мисълта за това го надървяше значително повече, отколкото партньорката му в леглото, с всичките си женски атрибути, някога бе успявала.

С два последни силни тласъка той завърши шедьовъра си и в същия момент, в който го извади и запрати каскада лигава lovejoy по потния ѝ гръб, в главата му имаше една-единствена мисъл: Трябваше да го заснеме с камерата!

* * *

Тя лежеше до него в леглото и гледаше спящият му силует. Може и да не беше най-умният мъж на света, но във всеки случай беше дявол в леглото, а конкретно тачи вечер беше особено вдъхновен.

Познаваха се от около половин година, бяха се натъкнали един на друг в кръчма някъде в центъра и тъй като тя се бе чувствала необичайно самотна, а и бе имала нужда от физическа близост, против всичките си обичайни принципи още същата вечер го бе последвала в апартамента му. Сексът беше добър още от началото, а след това им бе било трудно да спрат.

В него имаше нещо, което я привличаше, което я възбуждаше. Не беше свръхкрасив или твърде сексапилен – и в двете графи беше съвсем по средата. Може би най-много я привличаше просто фактът, че той не беше полицай, ами напълно обикновен мъж, който живее в напълно обикновения свят. Така или иначе, срещаха се от време на време, обикновено когато тя беше в настроение. Не търсеше връзка, а и той никога не бе възразил срещу така възникналата подредба. И все пак тя не можеше да се отърси от чувството, че го използва. Ребека подозираше, или по-скоро се надяваше, че той вече има сериозна връзка, но реши да не го пита, а и той не се бе почувствал принуден да разкаже повече за личния си живот. Каквото и да деляха, не ставаше дума за чувства, а за физическо привличане, така че нямаше нужда от подробности или поне тя така предпочиташе да мисли.

Не, беше все едно. Бяха чисто и просто приятели за секс, дори и да не ѝ беше приятно да използва тъкмо този израз. Тя погали гърба му гузно и го чу да измърморва нещо на сън.

* * *

Водачът му бе обещал цял нов свят и до момента въобще не беше разочарован! Можеше да гледа клипа колкото си иска пъти и до момента вероятно вече го беше направил.

Мисия номер четири си я биваше. Беше развинтил джантите на едно „Ферари“, собственост на един мазен адвокат, докато пичът бе стоял на десет метра от мястото, на външните маси в „Стюрехуф“[45]45
  Скъп ресторант с повече от стогодишна история. Намира се на площад „Стюреплан“, място, предпочитано от хора от висшата класа. – Б.пр.


[Закрыть] на по afterworkdrink с приятелите си баровци. Колата, естествено, беше паркирана в зоната за товарни автомобили до Свампен[46]46
  Svampen, букв. Гъбата. Бетонна постройка по средата на „Стюреплан“, донякъде наподобяваща гъба. С времето се е превърнала в характерна част от градския пейзаж на Стокхолм. – Б.пр.


[Закрыть], така че всички да могат да видят проклетия му пенисоудължител под формата на гъзарско возило, но въпреки това никой не забеляза нищо.

Специалният инструмент чакаше прилежно увит в найлонова торбичка, потопена в казанчето на една от тоалетните в „Стюрегалериан“, и когато вече бе на място, му трябваха само три минути да развинти всички болтове на колелата, които бяха към улицата.

Въпреки че беше петък вечер и по улицата вече циркулираха купища хора, никой не му обърна внимание, дори една патрулка, която мина на половин метър зад гърба му. Беше адски изненадващо на колко малко хора им пука с какво се занимават другите. Във всеки случай поне докато Mr. Sleazy lawyer опита да обърне към „Кунгсгатан“, като направи рязък завой, от който гумите изсвистяха.

Двете колела излетяха за нула време и изведнъж онзи глупак получи значително повече внимание, отколкото си бе представял. Освен близо стотина души, които се хилеха злобно и сочеха с пръсти, HP преброи поне още петима, освен него самия, които снимаха красивата кола, както си стоеше насред „Стюрегатан“. Лъскавите и сигурно страшно скъпи спирачни дискове бяха заорали здраво в асфалта и според статията в ДН[47]47
  „Dagens Nyheter“, букв. „Днешните новини“, най-големият сутрешен вестник в Швеция. – Б.пр.


[Закрыть], бе минал почти час, преди от Пътна помощ да разкарат колата.

Но по това време HP отдавна се бе чупил. Мразеше „Стюреплан“, още повече през почивните дни, и не искаше да прекарва там повече време, отколкото беше абсолютно наложително.

Последното, което видя от собственика на колата, бе как хленчи като малко момиче над багажника на съсипаното си бижу, но HP не изпитваше и капка съчувствие към жертвата си. Mr. Sleazy вероятно си го бе заслужил, беше достатъчно да видиш надменната му мутра, зализаната му, напоена с „Рогаин“[48]48
  Лекарствен препарат за растеж на коса. – Б.пр.


[Закрыть] коса и скъпарския костюм, за да ти стане ясно. С такова возило направо се молиш да ти натрият носа и HP точно това бе направил.

Той, между другото, никога не бе обичал адвокати. Единственият път, когато бе бил достатъчно тъп да се обърне към един такъв мошеник на дребно, далеч не се беше оказало от полза. Нещастникът беше абсолютно некомпетентен, не беше прочел грам по случая, наричаше го Хокан през цялото време, а в съда се бе опитал да прикрие миризмата на алкохол с ментови бонбони. HP трябваше да съобрази и да не приема първия срещнат, който му назначава съдът, но едва беше навършил осемнайсет години и дори и да познаваше всички признаци на алкохолизма като петте си пръста, то трябваше да мине известно време, преди да опознае съдебната система също толкова добре.

Онзи път всичко бе било голяма, скапана бъркотия.

Така или иначе, случилото се му бе коствало десет месеца в поправителния дом.

Обществен застъпник my ass!, по-скоро „естествен отстъпник“ или може би „съществен престъпник“, ако се съди по безумно скъпата каручка на Mr. Sleazy. Във всеки случай сега той самият щеше да си отмъсти на лешоядите и чувството всъщност беше дяволски добро!

Яжте ми кура, надути „Стюреплан“-ски свине!

Следващата седмица, следвайки инструкциите, беше изпратил анонимно болтовете от колелата до адвокатската фирма и за пръв път осъзна, че всичко, цялата тая работа с Играта, е много по-голямо, отколкото си бе мислил.

Защото какъв всъщност беше смисълът да връща болтовете обратно на господин Sleazy? Това си беше като да му направи услуга и сигурно да му спести няколко хиляди крони от тлъстата сметка в сервиза. Защо просто да не хвърли скрапа в залива Нюбру and be done with it?

Единственият отговор, за който се сещаше, беше, че някой иска да види изражението на адвоката, когато получи пакета. И тогава лампичката му окончателно светна. По света имаше и други като него, не само в САЩ, но и тук, в Швеция, а със сигурност и в други страни.

Вече беше загрял, че горилата на „Биркагатан“ по някакъв начин бе забъркана и тъпакът не бе могъл да си държи устата затворена, ами се бе разприказвал за Играта. Очевидно текстът, който бе напръскал на вратата му, се отнасяше за това. И едва ли Луис Карол бе оставил картата пропуск в книгата или пък знаеше нещо за спирането на часовника на покрива на НК…

Но HP не бе осъзнал цялостната картина с пълна сила, преди да разбере, че някой друг е бил избран, за да завърши мисията с адвоката. Че някой друг ще стои и ще снима, когато малкият чекиджия отвореше пакета и с почервенял фейс откриеше болтове на собствената си кола. Някой, точно като него самия, с мисия за изпълнение и камера, с която да я заснеме; и същото вероятно важеше и за онзи, който бе изнамерил отнякъде гаечен ключ за „Ферари“ и го бе скрил в тоалетната на „Стюрегалериан“. Значи поне три различни подмисии и също толкова участници, за да нагласят цялата работа и да подарят на Mr. Sleazy почивка, която да помни дълго.

Страшно добре изпипано, можеше само да свали шапка на хората, които и да бяха те, които го бяха организирали.

Във всеки случай, мисията му бе донесла 1000 точки, а на следващата сутрин бе открил чуждестранна кредитна карта на изтривалката. Този път бе уцелил правилния пин код от първия път.

Оказа се, че сметката съдържа общо 2300 американски долара, което отговаряше на общия му брой точки. Трябваше просто да пъхне картата в най-близкия банкомат и да изтегли колкото му трябват.

Стигнаха, че и му останаха отгоре за DVD колекцията на „Семейство Сопрано“[49]49
  Става дума за сериала „Семейство Сопрано“. – Б.пр.


[Закрыть], по която бе въздишал, както и за семеен пакет Мароко[50]50
  Става дума за марихуана или хашиш; по-голямата част от канабиса в Европа се внася от Мароко. – Б.пр.


[Закрыть] от обичайния му квартален дилър. После се беше отпуснал на дивана, бе пафнал the magic dragon[51]51
  Игра на думи и жаргон за пушене на марихуана. Puff, the Magic Dragon е името на известна песен на групата „Peter, Paul & Mary“, както и на детска анимация по същата песен. Puff означава обаче и пуша, пафкам, а the magic dragon в случая се използва като синоним на марихуана. – Б.пр.


[Закрыть] и бе пръснал главите на няколко нууба[52]52
  Noob (англ.) – Жаргон в компютърните игри, използва се, обикновено пренебрежително, за неопитни играчи. – Б.пр.


[Закрыть] на „Counter-Strike“. След това home delivery pizza и малко male bonding с момчетата от мафията в Ню Джърси.

Живот!

Но въпреки всичко петата мисия беше наистина яката. Именно тя го превърна в Mr. Clip of the week, first Runner-up, а няколко часа по-късно също и в Прекрасния Папа на Плющенето.

Освен с постоянно надървяне, петицата го снабди и с 2500 свежи долара в сметката, но за негово учудване започваше да гледа на парите все повече като на приятен бонус. Много по-важна от кеша бе любовта, която се изсипваше на стената му: „128 FTW!“, „all the kings horses couldn’t stop you “[53]53
  Изразът идва от песента за Хъмпти Дъмпти:
Всички царски хора и царските конене могат вече да го вдигнат на мястото му, не!  „Алиса в огледалния свят“, превод от английски Стефан Гечев. – Б.пр.


[Закрыть] или „W00T onetwoeight!!!!“[54]54
  Интернет жаргон. FTW е съкращение от израза for the win, който се използва, за да покаже одобрение. За произхода на w00t има различни теории, но в днешно време се използва за да изрази радост и вълнение. – Б.пр.


[Закрыть] бяха само няколко примера. Средната му оценка бе стигнала нереалните 4.8 звезди, а освен това бе получил и личен мейл с поздравления от самия Водач.

Не беше зле за новак!

Той беше the flavour of the month!

Той беше in the zone!

Той беше на път към върха!

* * *

Тя се събуди рано, измъкна се от леглото и без да го буди, събра тихо дрехите си и ги облече. В действителност не обичаше да остава за през нощта, но бе била толкова изтощена, както от тренировките през последните няколко дни, така и от снощните занимания, че противно на навиците си бе заспала там.

Още от първата вечер винаги се срещаха в неговия апартамент, което я устройваше перфектно. Тя го харесваше, абсолютно, но чувстваше, че да го допусне в жилището си няма да е правилно. Би означавало да изпрати грешни сигнали, да му даде лъжливи очаквания. По-просто бе да се срещат така, да свършат работата и после вкъщи с извинението, както винаги, че утре ще става рано.

Той беше добро момче всъщност. Може би малко небрежен, апартаментът би могъл да се поразтреби, а и на него нямаше да му навреди, ако се подстригва по-често.

Но като цяло беше добър мъж, значително по-добър, отколкото тя заслужаваше.

Само не бе трябвало да заспива.

Наистина не бе трябвало да заспива.

Той се размърда насън и за няколко панически секунди тя си помисли, че той ще се събуди. Какво щеше да каже, ако това станеше? Как щеше да обясни, че е на път да се измъкне като крадец в нощта, без дори да каже чао? Или още по-зле, какво, ако той опиташе да я придърпа в леглото за сутрешно гушкане? Да се позабавляват малко и да си разменят интимности?

Тя усети как пулсът ѝ се ускорява.

Нормѐн, успокой се, по дяволите!

Той спря да се движи и тя установи по дишането му, че още спи.

Прекрасно!

Време да изчезва. Всичко ли е взела?

Опипа набързо джобовете си, за да провери.

Ключове – дам, значката – дам, мобилен телефон – няма го…

Тя се огледа набързо в сумрачната спалня, нетърпелива да си тръгне. Ето го там, по средата на бюрото. Тя прибра облекчена телефона и същевременно забеляза, че неговият мобилен също стоеше там. Красив модел, супер тънък, от неръждаема стомана, не по-голям от длан и само със сензорен екран. Малка, червена LED-лампичка, която мигаше, беше единственият знак, че е включен. Не можеше да си спомни друг път да е виждала телефона или въобще такъв модел. Явно беше нова покупка. Сигурно беше адски скъп, отбеляза тя, докато отваряше входната врата.

* * *

Когато HP отвори сейфа в „Сентрален“, първоначално не разбра какво точно вижда. Зеленият цилиндричен предмет напомняше най-вече на флакон спрей и за миг почти се разочарова. Какво, да не би да имаше още един доносник, на когото трябва да му се припомня правило номер едно? Беше очаквал нещо повече.

Напъха предмета в чантата, която носеше със себе си, и тъй като в метрото беше пълно с хора, не можа да го разгледа, преди да затвори зад себе си вратата на апартамента. Чувстваше се подведен, мисията бе започнала толкова обещаващо с ключа за сейфа, залепен под масата в „Уейнс Кофи“ на „Йотгатсбакен“. Беше си чисто изпълнение на таен агент, да стои вътре, между нищо неподозиращите хора, посръбващи лате, напрегнатото опипване под масата и след това вълнението, когато пръстите му се бяха докоснали до нещо твърдо.

Подозираше за къде е ключът още преди телефонът да му съобщи къде да намери съответния метален шкаф.

Тогава защо беше целият този Джеймс Бонд Cloak and Dagger shit, ако ставаше дума просто за флакон спрей?

Но след като му се удаде шанс да поразгледа находката си, всичко изведнъж стана по-вълнуващо. Почти веднага схвана, че това не беше някакъв си спрей. Всъщност беше почти нелепо, че бе мислил в тази посока. Стигаше да видиш дръжката от едната страна и предпазителя в горната част, за да чатнеш, че това беше значително по-опасна играчка от флакон боя. И внезапно пулсът му запрепуска в очакване.

„M84 Stun Grenade“ пишеше на нея с военен шрифт и бърза проверка в „Уикипедия“ стигаше, за да потвърди за какво се използва. Гранатата, която се наричаше още Flash&Bang, беше така наречено „non-lethal weapon“. Или за тези, които не владееха военна терминология или не цъкаха „Counter-Strike“, това беше оръжие, чиято основна цел не беше да убива хора.

За разлика от обикновените гранати, M84 не разпръскваше шрапнели, които осакатяваха и убиваха всичко наоколо, ами произвеждаше дяволски гръм и трясък, придружени от ярка светлина, която караше слънцето да изглежда като петнайсетватова крушка. Идеята на гранатата беше да обезвреди врага, като го остави ослепен, оглушен и насран достатъчно дълго, за да бъде заловен жив. Повечето антитерористични и полицейски сили в цивилизования свят изглежда разполагаха с M84 в арсенала си и описанията на ефективността на гранатата бяха изумителни: „very powerful“, „extremely useful“ или „highly efficient“ бяха само някои от позитивните оценки, които гранатата бе получила от използващите я, а сега HP внезапно имаше своя собствена.

Истинска!

Въпросът беше само къде Водачът иска от него да я детонира?

* * *

От: Game Control

До: Водача

Относно: Извадка от полицейски доклад 0201-К246459-10 (кандидат 128, мисия 1006-09)

Патрулен автомобил 1054 с полицейски инспектор Янсон и полицейски асистент Мудѐер на гореспоменатата дата получава повикване за „Кунгстредгордсгатан“/„Арсеналсгатан“ във връзка с все още необявения за престъпен инцидент срещу конната полиция. На мястото едновременно са изпратени няколко патрула, както и линейки, и на първо време инспектор Янсон е назначен за ръководител на разследването.

На място патрулът се среща с лейтенант Арне Волф от конния батальон на Националната гвардия, който разказва следното:

Волф, заедно с дванайсет колеги офицери и общо четиридесет войници на задължителна служба, получил заповед да сформира конен ескорт за кортеж от Хувсталет[55]55
  Дворцовата конюшня. – Б.пр.


[Закрыть] до Кралския дворец във връзка с държавното посещение от Гърция.

В кортежа са пътували президентът на Гърция и неговата съпруга, както и Техни Величества кралят и кралицата.

Волф разказва, че са напуснал Хувсталет в следната подредба:

В първия ред двама конни полицаи, които да се грижат главно за проблеми с трафика. След тях началникът на ескорта, както и неговият адютант и парадната охрана на флага (2+4 души), следвани от първата ескортна трупа (2+20 души), на която Волф бил заместник-началник и зад която бил разположен.

Зад лейтенант Волф следвала първата карета от кортежа, превозваща президента и Негово Величество краля, а след нея втората карета с първата дама и Нейно Величество кралицата. Зад кралските карети имало още двама конни полицаи и втората ескортна трупа, също от двама офицери и двайсет войници.

Обикновено се минава по „Нюбруплан“, „Хамнгатан“, „Рейерингсгатан“, за да се стигне до Норбру през площад „Густав Адолф“ и оттам Шепсбрун и двореца, но тъй като Шепсбрун е затворена за ремонт, този път е използван алтернативен маршрут през „Кунгстредгордсгатан“ за да се пресече реката по „Стрьомбрун“.

Щом HP получи инструкциите, веднага осъзна, че тази мисия е много по-сложна от тези, които бе изпълнявал по-рано. Рискуваше да го разкрият и ако това станеше, щеше да си има значително по-големи проблеми с правосъдието, отколкото за загасен часовник, напръскана врата или развити болтове. Това си беше some serious shit, пък и полицейското му досие досега не беше точно девствено чисто като сняг. Можеха да го тикнат зад решетките, ако нещо се объркаше…