Текст книги "Джъстис"

Глава 14

Джъстис удари с юмрук по бюрото и се втренчи в телефона, който току-що бе затворил.

Някаква нова църква, проповядваща омраза, бе обсебила ефира с гръмките фрази, че Новите видове са животни, а не човешки същества, и представяха НСО като нищо повече от един частен зоопарк. Това накара кръвта му да закипи.

Не Видовете бяха пожелали да бъдат генетично променени с животинско ДНК, не бяха им дали избор за това и тяхното единствено, така наречено престъпление, бе да оцеляват година след година на злоупотреби в ръцете на учени, лекари и изследователи, които използваха телата им да създават лекарства, за да помагат на хората. Не че бяха получили много благодарности за всички медицински постижения, коствали техните страдания.

Вратата се отвори и Тайгър предпазливо подаде глава.

– Чух те как ръмжиш още от съседната врата. – Пристъпи вътре и затвори след себе си. – Добре ли си?

– Имам лош ден.

– Това не е необичайно. Случило ли се е нещо, което да е изключително лошо?

– Просто още една група от хора, с която да се борим.

– Непрекъснато го правим. – Тайгър седна, скръсти ръце пред гърдите си и се намръщи. – Изглеждаш ужасно. Успя ли изобщо да поспиш нощес? – Погледът му се спусна надолу до наранената му плът. – Надявам се, че онова, което си ударил, изглежда по-зле от ръката ти.

– Изпуснах си нервите. – Джъстис сви широките си рамене.

– Това не е присъщо за теб. Необходима ти е почивка.

– Знам, но имам ли време?

– Как върви строителството на къщата ти в Резервата? Смятам да ти дойда на гости и да поседя на покритата веранда, която видях в чертежите. Изглеждаше добре, а гледката към езерото трябва да е страхотна. Можем да отидем за риба.

– Необходими са още около три седмици, докато бъде завършена. Получавам главоболие само при мисълта за това. Обитателите на Дивата зона не са щастливи на тяхна територия да се мотаят работни екипи. Слейд е готов да ме застреля, че го карам да се разправя с повече хора. – Вдигна ръка и освободи косата си от връвчицата, с която я бе вързал на конска опашка. Прокара пръсти през кичурите и се облегна назад в стола си. – Не че някога ще имам време да я ползвам.

– Работим по въпроса. Съветът е готов да поеме някои от твоите отговорности. Освен това имаш мен, Слейд и Брас. Ние ще направим всичко за теб.

– Знам това и го оценявам.

– Какво, по дяволите, става с теб, приятелю? Честно казано, целия ден тероризираш всеки, който е около теб. Държиш се по-скоро като мечка, отколкото като лидер. Това не е в характера ти.

– Седи ти по цял ден в стола и да видим след това колко ще си любезен.

Тайгър премигна няколко пъти и остави тишината да властва, докато стана неудобна, преди да заговори отново.

– Каквото и да не е наред, трябва да намериш начин да го превъзмогнеш. Всички са забелязали гнева ти. Възможно ли е да негодуваш срещу нас? През последните няколко часа седмина от нашите мъже дойдоха при мен, за да ми зададат този въпрос. Да не би стресът да е виновен за това?

Джъстис въздъхна.

– Имам лош ден. На всеки се случва.

– Но не и на теб. Ти си най-уравновесеният мъж, когото познавам и никога не губиш чувството си за хумор. Показваш тази си страна само на враговете ни, когато е необходимо да им напомниш, че не трябва да се занимават с нас. Искаш ли да се биеш?

– Какво? – изненадано попита Джъстис.

Тайгър пусна ръцете си, стисна страничните облегалки на стола и се наведе напред.

– Борба. Имаш ли нужда да изпуснеш парата? Това ти действа добре, а в последно време не си го правил. – Той се изправи на крака. – Да вървим.

Лидерът на Видовете се поколеба.

– Сега! – изръмжа Тайгър. – Свали маската и не забравяй кой си всъщност.

Той бавно се изправи и заобиколи бюрото си. Приятелят му рязко отвори вратата и мина през приемната.

Джъстис погледна към секретарката.

– Вземам си почивка.

– Ще задържа разговорите ви. – Тя кимна, но отказа да го погледне в очите.

Заля го чувство на вина, че може би е изплашил жената с грубостта си.

– Благодаря ви – отвърна й искрено. – Аз ви ценя.

– Хайде! – Тайгър разтвори входната врата на главната част на сградата на НСО, и двамата, рамо до рамо, излязоха навън под слънчевите лъчи. В джипа, паркиран до тротоара, седеше Брас. Джъстис беше изненадан да го види там, но мъжът го удостои само с мрачно кимане. Тайгър махна на своя лидер да заеме мястото до шофьора, а самият той се хвана за рамката на джипа, скочи и се настани на задната седалка. Джъстис седна и събу обувките си, двигателят запали.

Отправиха се към централната сграда на службата за сигурност. Когато влязоха в залата за обучение, която използваха, за да поддържат формата си, Тайгър погледна Видовете намиращи се вътре.

– Всички вън! Никой да не доближава до вратата! Брас и аз ще покажем на Джъстис няколко нови тренировъчни техники и ако той ги хареса, съвсем скоро ще бъдете обучавани в нови умения.

Те проследиха с поглед как всичките осем от Новите видове напуснаха тихомълком помещението. Тайгър заключи вратата, а Брас прекоси залата и залости втория изход. Просторната стая нямаше прозорци, само постелки на пода и куп фитнес уреди, наредени до едната от стените. Джъстис се поколеба. Тайгър се върна обратно, наведе се и събу ботушите си. После вдигна глава, изправи се и започна да сваля оръжията си. Движение отляво привлече вниманието на Джъстис и той забеляза, че и Брас също сваляше ботушите и оръжията си.

– Трябва ли да се тревожа? – тонът му продължаваше да е спокоен. – Двама срещу един?

Брас го дари с усмивка.

– Свали костюма. Няма да ни е приятно да го повредим. – Погледът му се спусна надолу по тялото на неговия лидер. – Хубав си. Ние не сме. Ще избягваме лицето ти. Трябва да изглеждаш красив за пред камерите.

– Красив? – Джъстис присви очи, докато разхлабваше вратовръзката си.

– Красив. – Тайгър се засмя. – Харесваме косата ти. Всяка жена би се гордяла да има такъв хубав цвят. Свършили са добра работа с боята.

– Знаеш ли колко мразя вонята й. – Вълна на гняв заля Джъстис.

Тайгър отиде до най-големия тепих, извърна се към него и издърпа фланелката си през главата. Хвърли я достатъчно силно, за да падне до ръба на зоната за обучение.

– Точно ти ли го казваш? Трябваше да усещаме вонята й в течение на няколко дни.

Брас също съблече фланелката си и излезе на тепиха.

– Въпреки това той е красив. Видя ли го на корицата на онова списание за фитнес? Бях впечатлен. – Той се засмя. – Този костюм все пак покрива мускулите му, нали? Не го кара да изглежда във форма, освен ако седенето зад бюрото не е яка тренировка.

Техните подигравки разпалиха още по-силно яростта му, докато махаше вратовръзката, сваляше сакото и ризата си. Струпа дрехите на купчина, докато не остана по боксерки.

– Не съм никакъв модел. Снимаха ме по време на благотворително мероприятие и плеснаха снимката ми там. – Приближи се заплашително към тях. – Наистина ли искате да го направите? – Стисна юмруци.

– Трябва да закачиш костюма си там, върху щангите. Ще се намачка – изсумтя Брас. – Веднага ще попаднеш във вечерните новини, ако носиш дрехи с гънки, които не са били поставени там от ютия. Това ще ни представи зле.

Джъстис изръмжа. Тайгър замахна пръв. Юмрукът му удари рамото на лидера, който реагира, като изрита в бедрото приятеля си, който отхвръкна назад и се приземи по задник. Брас изръмжа, приклекна ниско и се нахвърли върху шефа им. Телата се преплетоха, паднаха на пода и борбата започна. Размениха си няколко удара по горната част на торса, преметнаха се един друг на тепиха, докато накрая Джъстис отхвърли Брас далеч от себе си. Той се претърколи на постелката, тогава Тайгър се метна към Джъстис. Той се отстрани от пътя му с кълбо, бързо скочи на крака и се обърна навреме, за да удари Брас, който също му се нахвърли.

Тримата заедно започнаха да се бият, отвръщаха на удара с удар, като избягваха лицата си и от време на време смесваха борбата с хватки от кикбокса. Брас отпадна пръв, след като Джъстис го повали по задник. Задъхан, той вдигна ръце и се предаде. Тайгър изръмжа и атакува представителния мъж, но той бе готов за нападението. Отстъпи встрани, приклекна и замахна с юмрук да довърши приятеля си, който мина покрай него на няколко сантиметра. Тайгър се приземи на тепиха по гръб, изстена и погледна нагоре към своя лидер.

– Предавам се – каза той и вдигна ръце.

Потта се лееше от Джъстис. Докато стоеше там, загледан надолу към приятелите си, осъзна, че ще носи доста синини в продължение на дни. Болката беше хубаво нещо – почувства се жив и част от гнева му се бе стопил.

Тайгър обърна глава да погледне колегата си.

– Виждаш ли защо ти казах да дойдеш – изръмжа той. – Никога не мога да го победя.

Последният изпъшка, потри едното си рамо и кимна.

– Той може да изглежда цивилизовано, но има страхотни бойни умения.

Тайгър срещна погледа на Джъстис.

– Чувстваш ли се по-добре?

– Да.

– Трябва ли да го правим всеки ден?

– По дяволите – промърмори Брас. – Надявам се, не.

Тайгър се засмя.

– Аз също. Лесно е да забравиш, че той е повече от едно красиво лице.

Джъстис поклати глава.

– Опитваш се да ме ядосаш отново.

– Не, само те дразня. Така правят приятелите.

– Мисля, че предоставихме задниците си да ги съдере от бой, за да изпусне парата. – Брас се изправи на колене, надигна се нагоре и стана на крака. – Така постъпват приятелите. – Приближи се и стисна ръката на своя лидер. – Недей да държиш тази гадост вътре в себе си. Ние сме винаги на твое разположение. Можем да правим това ежедневно, ако почувстваш необходимост да набиеш някого.

– Говори от свое име. Аз се пошегувах. – Тайгър се претърколи, изправи се на крака и се протегна, като леко се намръщи. – Имам нужда от гореща вана и жена, за да целуне контузиите ми. – Обърна се към приятеля си и усмивката му се стопи. – Каквото и да ти се случва, или говори с нас, или се опитай бързо да го оправиш. В последно време не си добре, задържаш всичко вътре в себе си, а ние сме семейство. Готов ли си да споделиш какво става? – Джъстис стисна устни. Джеси не бе за обсъждане. – Така си и мислех. – Тайгър застана пред него и го погледна в очите. – Предполагам, че отново ще повторим боя утре, ако си в лошо настроение. И на следващия ден. Все пак за това е необходимо време. Върви си вкъщи и стига си плашил всички. Вземи си почивен ден.

– Благодаря ви. – Шефът им бе признателен, погледна ги и двамата. – Имах нужда от това.

– Знаем. – Брас пусна ръката му. – Вземи джипа. Ключовете са там до ботушите ми.

Джъстис взе набързо душ в съблекалнята, облече се и махна с ръка на приятелите си, когато си тръгна. Прие ключовете, но знаеше, че няма да се върне в офиса. Борбата беше помогнала, но яростта още изгаряше душата му. Беше ядосан на живота; ядосан, че Джеси го бе изхвърлила и че я бе загубил.

Пое по частния път към къщата си, тъй като нямаше желание да отговаря на въпросите на офицерите, охраняващи портата за жилищната зона на Новите видове защо се прибира по обяд в дома си. Когато паркира взетия назаем джип на алеята пред къщата, някакъв звук го накара да се обърне и той проследи с присвити очи как Джеси приближава по улицата и паркира в съседство като избягваше да погледне в неговата посока.

Тя не му обръщаше внимание и това го вбеси. Той се поколеба и се огледа наоколо. Не забеляза никого наблизо. Обърна се и я видя как крачи бавно към своя вход. Спусна се бързо, сякаш със скоростта на светлината, и младата жена не го усети, когато застана зад нея. Тя отключи вратата, отвори я и влезе вътре. Обърна се и тогава го видя; очите й се разшириха.

Преди тя да успее да реагира, Джъстис нахълта вътре; ръката му се стрелна да затвори вратата, а тялото му застана между нея и бутона на алармата, за да не може да предупреди охраната да хукнат към дома й. Този път нямаше да се отърве така лесно от него.

– Трябва да поговорим.

В сините й очи проблесна учудване, но после бързо се присвиха от гняв. Радваше се, че не я бе изплашил – не такова беше намерението му – пристъпи по-близо до нея, нахлувайки в личното й пространство. Нейният аромат го измъчваше. Устните й се разтвориха и погледът му се спусна върху тях. Обзе го силно желание да я целуне и той стисна ръце, за да не вземе в шепи лицето й.

– Да не си намерил жена от Видовете, която да вземеш за своя половинка? Трябва ли бързо да си опаковам нещата, за да може тя да се нанесе тук?

– Не си търся половинка. – Гневът му се засили. – Опитах се да ти кажа това снощи.

– Искаш ли да ме заведеш на вечеря някъде, където могат да ни видят заедно? – Заяде се с него.

– Знаеш, че това няма да се случи. Говорихме вече. Опасно е за…

– Бъдещата ти съпруга да не разбере за нас? Или ще намали шансовете ти да я настаниш в дома, където преди това е живяла любовницата ти?

– Джеси! – изръмжа той. – Спри!

Тя внезапно се пресегна, опря длани в ризата му и го бутна.

– Махай се!

Джъстис бързо се извъртя, тялото му я постави в капан до стената, сетне подпря ръце от двете й страни, за да я задържи там.

– Липсваш ми. Не успях да заспя миналата нощ. Не може ли да обсъдим нещата разумно?

– Не. – Тя облиза устни като насочи вниманието му отново към тях. – Не може.

Разочарование, гняв и съжаление го заляха едновременно и го разгорещиха и той реагира. Наведе глава, устните му се впиха в нейните и когато тя ахна, езикът му се възползва от ситуацията. Младата жена усети вкус на кафе и шоколад, когато Джъстис я целуна. Тя се напрегна и опита да се отдръпне от гладната му уста, но той обхвана лицето й в шепи и я задържа.

Юмруците й стиснаха ризата му, но тя не го отблъсна. Отвърна му и той изръмжа, когато страстта измести всичко останало. Джеси беше в негов плен и членът му се напълни с кръв. Нуждата му да й покаже колко много означава за него, надделя над всичко друго и той пусна лицето й, за да съблече сакото си. Платът се разкъса, но на него не му направи впечатление.

Джеси помогна на копчетата да изхвърчат от ризата му и те със звънтене се посипаха по плочките в антрето – разтвори я със замах, вместо да губи време да я разкопчава. Ръцете му се плъзнаха между телата им, сграбчиха блузката й и я разкъсаха с лекота.

Младата жена изскимтя срещу езика му, целуна го диво, а ръцете й зашариха по голите му гърди. Той обхвана нейните, разкъса сутиена, който го разделяше от чувствената им мекота и дръпна чашките достатъчно надолу, за да оголи зърната й. Палците и показалците му намериха стегнатите връхчета, леко ги стиснаха и Джеси изстена.

Мъжът спусна ръка и трескаво отвори ципа на панталона й, пъхна пръсти вътре и хвана тънките лентички на бикините й. Прекрати целувката, плъзна се на колене като по пътя си надолу я целува от гърлото до гърдите, а после засмука зърната й. Ръцете й се заровиха във влажната му коса и я стиснаха здраво. Той рязко дръпна дрехите, за да я освободи от кръста надолу. Затисна ги с коляно и тя извади краката си от купчината плат.

Уханието на възбудата й го докара до лудост. Желаеше я и съдейки по тежкия мускусен аромат на страстта й, тя също го искаше не по-малко. Не можеше да чака повече. Бързо разтвори отпред панталона си и освободи болезнената си ерекция. Отдръпна устни и я хвана за бедрата, като се изправи.

Джеси знаеше, че трябва да спре тази лудост, но беше безсилна. Стъпалата й се отлепиха от пода, когато огромното тяло на Джъстис я притисна плътно до стената и я прикова там, а краката й се вдигнаха, за да се увият около кръста му.

Но не можа да се намести веднага – проклетите му дрехи й пречеха. С няколко поклащания на хълбоците успя да ги смъкне надолу и стисна с крака тялото му, когато бедрата му се оголиха.

Той размърда таза си, върхът на пениса му се притисна във влажната й сърцевина, намери правилния ъгъл и Джеси извика, когато се заби в нея с мощен тласък, който почти я доведе до върха.

Изгаряше жива, толкова силно бе възбудена, че се зачуди дали не е изгубила ума си напълно, но да го усеща в себе си беше невероятно.

Той се оттегли, почти излезе от тялото й, докато устните му се спуснаха надолу и се впиха в нейните. Езикът му се стрелна вътре, за да се срещне с нейния, когато бедрата му тласнаха и той влезе в нея, вкарвайки дълбоко дебелия ствол на своята мъжественост, чак до основата. Ръцете му се вкопчиха в задника й и започнаха да въртят таза й еротично срещу слабините му. Тя извика от удоволствие, но той с целувка улови звука, приглуши го и я притисна по-силно към стената.

Телата им се триеха, когато я прикова срещу гладката хладна повърхност и започна да влиза и излиза от тялото й с бързи тласъци, което я обви в мъгла от блаженство. Джъстис премести едната си ръка под дупето й, за да я държи здраво, а другата мушна между тях, палецът му притисна клитора й и движенията му станаха по-резки.

Тя стисна раменете му, откъсна уста от неговата, преди да го ухапе и зарови лице във врата му. Горните им дрехи висяха все още на тях, но бяха достатъчно разтворени, за да могат зърната на гърдите й да се търкат в голата му кожа, докато се движеха заедно и тя вдиша аромата на сапун и шампоан, които се излъчваха от него. Мъжът завъртя бедра и членът му натисна точно определено място, което я накара да ахне в почуда. Той продължи да упражнява натиск там, сякаш успяваше да прочете мислите й.

– Да! – изстена Джеси. – Не спирай!

– Никога! – изръмжа мъжа.

Вагиналните й стени го стиснаха здраво, цялото й същество се разтърси от спазми. Младата жена бе прикована, не можеше да се движи така както той я държеше, можеше само да усеща нещата, които правеше с тялото й. Палецът му погали снопчето от нерви – това взриви нейната страст и тя извика, когато кулминацията настъпи и я разтърси.

– Джеси! – простена Джъстис, бедрата му трепнаха силно и гореща сперма окъпа дълбините на нейната женственост, когато оргазмът го връхлетя.

Наведе глава, зарови лице в рамото й и изпъшка силно. Погали я бавно с дебелия си член, приключи с любовна игра и остана да я държи така, докато се опитваха да успокоят забързаното си дишане.

Реалността започна бавно да се завръща. Току-що бе правила умопомрачаващ секс с човека, когото се бе заклела да не допуска до себе си. Можеше да обвинява гнева, който определено бе изиграл своята роля да я превърне от студеното същество в изгарящ пламък, но най-вече трябваше да си признае, че всичко е, защото го обича.

Той искаше от нея секс – единственото нещо, което би приел – и тя му го бе дала. Мъжът бе прекалено сексапилен, целувките му бяха твърде неустоими – според нея устните му би трябвало да имат етикет с предупреждение. Една целувка и той можеше да накара всяка жена да загуби главата и бикините си.

Джъстис я целуна по шията, когато обърна леко главата си и горещият му морен дъх погъделичка кожата й. Той отново се размърда, извади ръката си, пъхната между телата им, и хвана дупето й в шепи.

– Дръж се за мен. Ще те отнеса в леглото. Яденето – по-късно. Желая те отново.

Лошото бе, че тя искаше да му позволи да я отведе там. Да прекара часове като го докосва и да се изгуби в ръцете му. Беше толкова съблазнително, че трябваше с болка да се противопостави. Не искаше да бъде изтривалка – жената, с която той спеше, докато реши да се установи. Тя трябваше да заеме определена позиция. Нямаше да му позволи да я използва.

– Пусни ме!

– Не ми тежиш. – Той се отдръпна от стената и тя трябваше да се хване за раменете му, за да остане в изправено положение, а не да се свлече срещу него, когато я вдигна.

Джеси трескаво се размърда, натисна с ръце раменете му и се повдигна, вагиналните й мускули го стиснаха. Това принуди все още твърдия му член да се изплъзне от нея. Телата им се отделиха, тя свали краката си от кръста му и го бутна.

Той залитна, но не я изпусна. Изръмжа, когато младата жена отдръпна главата си назад, за да се взре в изненаданите му очи.

– Джеси?

– Пусни ме!

Объркването бе следващата емоция, която го завладя. Така се чувстваше и тя, затова бе напълно справедливо и той да го изпита. Спусна я по тялото си, но не я освободи изцяло.

– Какво не е наред?

Джеси щеше да се изсмее, ако не беше толкова тъжна.

– Това не променя нищо. Беше просто секс за раздяла.

– Какво? – Той я зяпна.

– Секс за раздяла – повтори младата жена. Пусна раменете му, за да го избута, притиснала длани в гърдите му. – Това се случва. Има нещо между нас, но не му е писано да бъде. Ти имаш своите планове и аз не съм част от тях.

Джъстис побърза да изръмжи.

– Няма такова нещо. Не се разделяме. Сега отиваме в леглото и ще поговорим. – Опита се да я придърпа по-близо до себе си. – Ние сме щастливи заедно.

– Изглеждам ли ти щастлива? – Тя се вгледа в лицето му. – Искам повече от това да бъда само жена, с която прекарваш нощите си. Бих искала да бъда с теб и през деня. Искам да се срещна с твоите приятели и може би дори да видя офиса ти. Искам да дойда с теб, когато трябва да отидеш в Резервата и останеш там няколко дни, тъй че да не се разделяме. Ежедневието ти. Ето това искам, Джъстис. Пълноправна твоя приятелка.

Той изръмжа отново.

– Не е безопасно! Ние бяхме повече от това!

– Да, бяхме. Но ти взе своето решение, аз също. Знаеш ли как се нарича това?

– Инат от твоя страна, отказ да видиш логичните причини, заради които ще стане лошо, ако някой разбере, че сме заедно!

Джеси искаше да се усмихне, но я болеше прекалено много.

– Пусни ме, Джъстис!

Пръстите му се свиха, но той отпусна хватката си и ръцете му се свлякоха встрани.

– Ето! Не те докосвам.

– Имам предвид да ме освободиш. Не искаш да ми причиниш болка, нали? Ти си толкова параноичен, че да го направиш. Да бъда с теб по начина, по който бяхме досега, вече не ме удовлетворява. Ти не можеш или не искаш да ми дадеш онова, което ми е нужно. Това ме наранява. – Очите й се напълниха със сълзи. – Ти ме нараняваш.

– Не! – Той поклати глава.

– Да! – Тя дръпна краищата на скъсаната блуза, за да покрие гърдите си, пожела си да можеше да направи повече, защото в този момент се чувстваше прекалено оголена, както физически, така и емоционално. – Моля те, Джъстис, остави ме. Ако те е грижа за мен, вземи си дрехите, прескочи през оградата и си иди! – Джеси се извърна, не можеше да устои на измъченото му изражение и се отправи към плъзгащата се врата. Отключи я и я отвори, отказвайки да го погледне повторно. – Върви си. Моля те! Не можем да го направим отново. Твърде е болезнено.

– Нараних ли те? Прекалено груб ли бях? – Изхриптя думите, които прозвучаха толкова измъчено, колкото самият той изглеждаше. – Джеси? Погледни ме!

– Върви си, Джъстис! Просто си иди! – Отказа да го погледне.

– Не мога – прошепна мъжа. – Мисля за теб. Аз… – не можеше да намери думи. Чувстваше се разкъсан на части, виждайки Джеси така обезсърчена. Раменете й се отпуснаха и тя прегърна тялото си, увито в разкъсаната блуза, като че ли това можеше да утеши тъгата й. Защо не успяваше да намери точните думи, за да я накара да разбере колко много означаваше за него? Често пишеше речи за справяне със света на хората, но не можеше да намери начин да изрази чувствата си към една от тях, която бе спечелила сърцето му.

– Върви си – прошепна тя със сълзлив глас. – Не ме принуждавай да крещя или да натисна отново проклетата аларма. Това ме кара да изглеждам като идиот, когато охраната се появи тук и трябва да се преструвам, че съм го направила по невнимание. Нужно ми е пространство. Докажи, че те е грижа за мен. Остави ме.

Агонизирайки, той се обърна с изтръпнали крака, събра дрехите си и се поколеба, като застана пред нея.