Текст книги "Джъстис"

Глава 2

Джъстис застина на място и се обърна. Тъмният му поглед срещна този на Джеси.

– Да, госпожице Дюпре?

– Искам да знам дали скоро ще имате малко свободно време? Надявах се да поговорим за жените ви. Има няколко аспекта от политиката, чиято промяна бих желала да обсъдя с вас. Запознала съм с тях Тим Оберто, но той не е много чувствителен към женските нужди. Има ли някаква възможност да ми отделите малко време и да изслушате моите идеи? Мисля, че си заслужават.

– Колко време ще останете в Резервата? – Изглежда мъжът обмисляше въпроса й.

– Още няколко дни, ако всичко е наред. Смятам да поостана, за да помогна на новоосвободените жени да се адаптират към живота извън решетките. Освен ако не ме извикат в оперативната група. Иначе разполагам с много свободно време между акциите.

Той прехапа устни.

– Щом ще оставате тук, защо не дойдете с мен в кафетерията? Искам да ви представя на всички, за да съм сигурен, че подобен инцидент няма да се повтори. След това бихме могли да вечеряме заедно. Тогава е единственото ми свободно време. Може да поговорим, докато хапваме. След това трябва да се подготвя за пресконференция във връзка с проведените акции от снощи, която ще се състои в 22:00 извън портите на Резервата.

– Би било страхотно. – Но си спомни за скъсаната си риза. – Имам ли време да се преоблека? – Усмихна се. – Въпреки че ако не го направя, обзалагам се, че никой от тях няма да забрави как изглеждам с разкъсана дреха. Не съм сигурна, че ще запомнят лицето ми, но ако ме видят по сутиен, това ще стимулира по-доброто им отношение към хората.

Цялото му тяло се разтресе от смях. Джъстис е адски възбуждащ, реши Джес. Очите му блестяха. Щедрата усмивка, разкри белите му зъби. Забеляза дупчиците по долната му устна. Значи все пак притежава острите зъби на Видовете. Младата жена усети как тялото й реагира.

Ако не се успокоеше, щеше да се наложи освен ризата да смени и бельото си. Чудеше се какво ще бъде усещането, ако зъбите му докоснеха голата й кожа.

– Спри се, момиче! – скастри се тихо под нос.

Смехът му замря.

– Моля?

Беше я чул да си мърмори. Забравила бе, че Видовете имат остър слух.

– Нищо. – Отново се усмихна. – Питах се, дали да се преоблека или да дойда така както съм?

– Защо не смените ризата си? Докато ви чакам ще поговоря с тях и ще ви представя, когато се върнете. Знаете ли къде е кафетерията?

– Тази сутрин закусих там с Брийз.

– Ще се видим, когато се върнете. – Той се обърна и се отдалечи.

Джеси го проследи, докато се изгуби от погледа й. Мъжът изпълваше дънките много по-добре от всеки друг, когото бе виждала досега. Имаше дълги мускулести крака, които опъваха плата около бедрата и страхотен задник. Носеше високи черни боти тип мокасини, които се затваряха отпред с каишки от велкро.

За да може бързо да ги сваля.

Присмя се на странното си либидо, докато бързаше към асансьора. Харесваше мъж, носещ неща, които лесно и бързо можеха да се смъкнат. Поклати глава на отражението си в огледалото на кабинката, докато се издигаше нагоре. Това е Джъстис Норт, лидер на Новите видове, и много добре знаеш, че никога няма да се получи. Това ще ти струва работата. Тим не само ще ти срита задника, но ще те изхвърли и от оперативната група.

Джеси се наведе напред, взря се в отражението си в огледалото и се намръщи. Можеше да си сложи малко грим, но го използваше рядко, само в случаите, в които се налагаше. Беше правила всичко заради бившия си съпруг, но се бе оказало чиста загуба на време. Той беше очаквал от нея да се издокарва и ако тя не го правеше, се чувстваше обиден. Потребността й да му угажда бе умряла заедно с брака им. Оказа се, че копелето бе имало афера с негова колежка по време на военно обучение.

Отстъпи назад и прокара пръсти през косата си. Прическата й представляваше яркочервена бъркотия и дори да се бе опитала, не можеше да изглежда по-зле. Може и да бе привлечена от сексапилния Нов вид, но той едва ли изпитваше същото към нея.

Вратите на асансьора се отвориха и Джеси почти хукна надолу по коридора. Не беше сигурна какво е намерил Джъстис в нея, но се беше съгласил на среща. От дълго време не бе срещала мъж, който да я привлича. Новият вид определено караше сърцето й да препуска и пълнеше главата й с диви мисли. Бяха изминали две години от горчивия й развод и през цялото това време изобщо не се беше интересувала от противоположния пол.

Е, имаше един човек, припомни си тя, „секс за една нощ“, след прекалено много питиета. Реши да не се замисля за този мъж. Тогава бе имала тежка вечер и се нуждаеше от близостта на друго същество. Случи се точно след първото й участие в акция, при която бяха намерили труп на жена от Новите видове.

Мръсникът, който я бе убил, беше погребал малкото й натрошено тяло в сутерена, където в продължение на години я беше държал заключена. Гледката на мъртвото тяло бе отвело Джеси направо към най-близкия бар и в ръцете на първия добре изглеждащ мъж. Искаше да забрави болката от представата за онова, което беше сторено на бедната жертва, и от мисълта, че са пристигнали твърде късно, за да я спасят.

Но партньорът й за една нощ се бе оказал пълен некадърник. Беше й обещал добро търкаляне между чаршафите, но когато дойде време да действа, не можа да го вдигне и изпълнението му не струваше пукната пара.

Тя влезе в стаята и грабна първата попаднала й дреха, лежаща върху леглото – син потник. Беше й голям, но това не я изненада, тъй като всички жени Нови видове, живеещи в Резервата, бяха експериментални прототипи за тестване на лекарства, използването на които ги бе направило така едри и силни. Най-дребната, която бе виждала, беше висока метър и петдесет и пет, а най-грамадната – метър деветдесет и два. Имаха солидно телосложение и при необходимост можеха да надвият един нормален мъж. Продоволственият магазин доставяше дрехи за жителите на Резервата и най-вероятно нямаше да имат на склад среден или малък размер, като за нея.

Джеси излезе тичешком от стаята като мушна ключа в задния джоб на дънките си. Единствените панталони, дадени й в Резервата, я запарваха и тя не ги хареса. Затова остана с черните си дънки, с които беше дошла. Не беше от жените, използващи дамска чанта; ако нещо не се побираше в джобовете или не би могла да го пъхне някъде из дрехите си, просто не го взимаше. Когато влезе в асансьора, отново се огледа в огледалото. Дългата, стигаща почти до задника й, коса бе боядисана в дръзко яркочервено, постигнато с две опаковки боя.

Беше намерила в себе си куража да се измъкне от калъпа на човешките служители, работещи за Новите видове. Те бяха различни, специални и бяха намерили своето място в живота. Джеси се бе боядисала в крещящо яркочервено в разрез с нормите. Знаеше, че в тъмното, искрящият цвят на косата й се забелязва отдалеч, но тя си го харесваше. Той придаваше дълбочина на тъмносините й очи и рязко контрастираше с естествения, почти млечнобял тен на кожата й. Никога нямаше да има приятен слънчев загар, но не я беше грижа.

Вратите на асансьора се отвориха и тя се запъти към кафетерията. Двойните врати на заведението бяха широко отворени и двама униформени от Новите видове стояха на пост. Младата жена забави крачка и се вгледа в мъжете, чудейки се дали Джъстис ги е предупредил, че я е поканил на среща.

Те се отместиха от пътя й. Джеси дари всеки един от тях с усмивка и влезе в голямата зала. Направи няколко крачки и спря близо до входа. Право пред себе си забеляза Джъстис Норт, нямаше как да го пропусне – той се извисяваше над всички, покачен върху една маса в другия край на салона, близо до дългия зареден бюфет. Така или иначе щеше да привлече вниманието й – изправен над множеството, мъжът изглеждаше по-грамаден от присъстващите.

– Човешките същества не са наши врагове. Поне повечето от тях. – Джъстис изглеждаше ядосан, лицето му бе смръщено. – Има добри хора, има и лоши, като онези, които работеха за Мерикъл. Но лошите са малцинство. Разбирате ли това, което ви говоря? Добрите ни освободиха и се бориха да получим права и привилегии. Във всяко едно отношение ние сме им равни. Те не са като онези, които ни държаха затворени и ни измъчваха. Добрите не знаеха какво ни причиняват другите, но когато разбраха, направиха всичко възможно да ни помогнат, за да стигнем там, където сме днес. Всеки един от вас седи тук, благодарение на тези добри хора.

– Нужно ли е да им се доверяваме? – изправи се един от мъжете. – Трудно е, Джъстис!

– Разбирам колебанието ви, но ние трябва да се променим с времето. – Изражението на лидера се смекчи. – Довчера бяхте заключени в клетки, днес вече сте свободни. Довчера човеците, с които сте си имали работа, бяха зли чудовища, но днес вие сте заобиколени от добри хора, които биха изпаднали в ужас, ако узнаят какво са ни сторили собствените им събратя. Те биха поискали тяхното наказание толкова, колкото и ние.

Няколко от Новите видове, които седяха с гръб към Джеси, неочаквано обърнаха глави и се втренчиха в нея. Тя им се усмихна от мястото си, осъзнала, че ароматът й е достигнал до тях. Бяха им необходими само около петнайсет секунди, за да усетят, че е влязла в помещението. Младата жена остана близо до вратата, наблюдавайки мъжете, на лицата на някои от тях бе изписан яростен гняв.

– Това е Джеси Дюпре – заяви на висок глас Джъстис. – Тя е от добрите. Никой да не я напада повече! Нейната работа е да съдейства при намирането на Нови видове, които все още са затворени. Госпожица Дюпре е член на екип от обучени човешки мъже, които се борят за нашата свобода и всеки момент могат да умрат, за да ни спасят. Задачата й е да се грижи за новоосвободените ни жени. Тя беше там, когато снощи ви спасиха и рискува живота си, като влезе и отведе жените ни на безопасно място. Нейните дни са посветени на нас, и въпреки това е била нападната във фоайето на хотела от няколко от вас. – Джъстис замълча, суровият му поглед се спря върху всеки един от присъстващите, преди отново да заговори. – Онова, което се е случило с нея, е недопустимо! Ние не нападаме хората, освен ако те не ни атакуват първи.

– Тя ме нападна – изръмжа един от мъжете.

Джъстис повдигна вежда и скръсти ръце пред гърдите си, гневният израз на лицето му се върна, когато погледна към обадилия се.

– Наистина ли? И как те нападна?

Джеси прехапа устни, за да държи устата си затворена. Изчака мълчаливо, докато Новият вид най-накрая проговори.

– Обиди ме и се опита да ми счупи китката.

Джъстис заплашително пристъпи напред и спря до ръба на масата.

– Не я ли докосна първо ти?

– За ръката.

– Наранил си я. Видях синините по кожата й, там, където си я стискал. Ти пръв си я атакувал, а тя се е защитавала, опитвайки се да се освободи от теб. – Джъстис направи пауза. – При това, доста добре. – Някой изръмжа в знак на протест. Лидерът обиколи с поглед събралите се, докато не го откри. Това беше мъжът, когото бе изритала в топките. Джеси с усилие потисна усмивката си. Този напълно си го заслужаваше. Все пак би трябвало да го удари с пета в корема, но тъй като бе ниска, а той висок, неизбежното се бе случило. – Всеки човек в Резервата е тук с благословията ни и е добре дошъл. Те са под наша закрила и вие няма да ги нападате и да ги нагрубявате. Също така, при никакви обстоятелства няма да се нахвърляте върху жените-човеци. Те не са толкова силни, колкото нашите, и не притежават бойните ни умения и мощ. Кълна се, че ще бъдете наказани изключително жестоко, ако си позволите да ги нападнете. Някои от тях живеят с наши мъже като техни половинки. Те са свързани помежду си, съчетани за цял живот. Тези събратя ще убият всеки един от вас, който се доближи до неговата жена и това би било справедливо. – Джъстис направи пауза, пое си дълбоко въздух, преди да продължи. – Такива са нашите закони. Никога не бива да нападате и служителите по сигурността, като онези двама офицери в черните униформи. Тях трябва да уважавате и слушате. Думата им е закон, все едно аз съм я казал. Нашите жени са табу, освен ако сами не се съгласят да бъдат докосвани. Надявам се, че не е нужно да споменавам това, но аз не съм живял във вашата база за изпитания. Ние се отнасяме към жените ни с почит и никога не правим секс с тях, освен в случаите, когато те поискат. Който откаже да живее според тези правила, ще бъде наказан. Неприятно ми е да го подчертая, но това са закони, които никога не бива да бъдат нарушавани. Ако не можете да живеете по този начин, ще се окажете в затвора и аз ви обещавам, че няма да бъдете пуснати на свобода, докато не осъзнаете, че законите трябва да се спазват, за да можем да съществуваме в мир един с друг. Ясен ли съм?

В помещението цареше гробна тишина. Джъстис отдели време, за да срещне погледа на всеки един от мъжете, преди да кимне бавно.

– Ще считаме този въпрос за приключен. А сега, вечерята ще бъде сервирана. – Джъстис скочи грациозно от масата и се отправи към Джеси. Изглеждаше мрачен, когато спря пред нея. – Хайде да хапнем!

Младата жена не знаеше какво да каже, за да подобри лошото му настроение. Той й предложи ръката си, тя протегна длан и пръстите й се свиха над лакътя му. Горещата му мускулеста плът под палците й изпрати нови сладостни тръпки през тялото й. Мъжът беше толкова топъл, сякаш изгаряше от треска.

– Няма ли да вечеряме тук?

– Не. Надявам се, нямате нищо против да ядем в хола на моя апартамент. Нали не желаете да разговаряме пред всички тях? Аз не искам. Точно сега не са съвсем щастливи от присъствието ми, след като определих правилата, но трябваше да го направя.

– Навярно и аз не съм им любимка. Всичко е наред.

Сърцето на Джеси заби лудо при мисълта, че ще остане насаме с Джъстис за вечеря. Звучеше й като интимна, а не делова среща. Но ако той имаше офис в Резервата, те пак щяха да бъдат сами, като я заведеше там. Все пак хола в апартамента му трябваше да бъде по-голям от един кабинет. Джъстис я поведе към асансьорите.

Когато влязоха в кабинката и вратите се затвориха, той предпочете да гледа навсякъде другаде, но не и в нея. Джеси продължаваше да стиска ръката му, нямаше желание да я пусне. Защо не я поглеждаше?

Мъжът си пое дълбоко дъх.

– Поръчах вече вечерята, но не бях сигурен какво ще искате. – Той замълча за момент. – Затова помолих да ни донесат различни ястия. Ако бях изчакал да ви попитам, щеше да отнеме доста време. След вечеря имам да пиша реч и колкото по-бързо се нахраня, толкова по-скоро ще я започна.

– Чудесно сте го планирали! – Тя се усмихна. – Не съм придирчива към храната. Похапвам си с удоволствие.

– Дребна сте. – Най-после спря погледа си върху нея. – Не ви личи, че ядете много.

Джеси се разсмя.

– Благодарение на суровите тренировки. Баща ми и брат ми бяха морски пехотинци и се омъжих за „тюлен“. – Сви рамене. – Майка ми умря, когато бях петгодишна, така че около мен винаги имаше мъже, които бяха във форма. Ето откъде знам и някои бойни умения. Близките ми искаха да са сигурни, че при всякакви обстоятелства ще мога да се грижа сама за себе си. Като дете бях бъбрива и любопитна и определено не съм от плахите. Татко казваше, че устата ми и способността ми да предизвиквам проблеми налагат необходимостта да мога да се защитавам. И беше прав.

Джъстис се напрегна. Гласът му беше дълбок, но сега прозвуча и грубо.

– Съпругът ви би трябвало да мрази вашата работа, след като тя ви държи далеч от него.

– Бивш съпруг. Разведохме се преди две години.

Джъстис предпочете да не я поглежда отново. Тя забеляза, че той бавно се отпусна, когато вратите на асансьора се отвориха на трето ниво и двамата излязоха.

– Ще останем на този етаж. – Мъжът не каза нито дума повече и я поведе по коридора, в посока противоположна на нейната стая. Пред последната врата той извади ключ от предния джоб на дънките си и отключи. Джеси трябваше да пусне ръката му, когато той отвори и с жест я покани да влезе първа.

Тя огледа хубавия просторен хол. От едната му страна имаше малък кухненски бокс, отделен с мокър бар. Предверието, което водеше към спалнята, беше в другия край на стаята. Джъстис махна към дивана.

– Моля, седнете. Имате ли нещо против, ако си сваля обувките? Без значение колко дълго трябва да ги нося, винаги съм нетърпелив да ги събуя.

– Апартаментът е ваш. Отпуснете се.

Младата жена седна на канапето. Това беше още едно от нещата, които бе чула за Новите видове от екипа. Повечето от тях не обичаха да слагат обувки, предпочитаха да ходят боси, тъй като никога не бяха носили в килиите. От първа ръка знаеше, че жените не бяха любителки и на бельото. Зачуди се, дали същото важи и за мъжете, и тази мисъл я накара да се усмихне. Дали Джъстис беше гол под дънките? Кажи нещо, нареди на устата си, за да държи ума си далеч от тази тема.

– И аз не харесвам да бъда обута през цялото време. Когато се прибера у дома, още от вратата ги изритвам от краката си, и не ги слагам, докато не ми се наложи да изляза.

Джъстис седна, за да се събуе. Той отлепи каишките от велкро и издърпа обувките от краката си. Джеси се ухили, когато съзря големите му боси ходила. Явно мъжът прекалено много мразеше чорапите, защото не носеше такива. Вероятността да е гол под тези дънки беше голяма. Тя бе почти готова да заложи на това.

Когато Джъстис стана, вниманието й се съсредоточи върху скута му, без да знае защо. Погледът й обходи тялото му и бузите й почервеняха леко. Мъжът се вторачи в нея с присвити очи, очевидно бе забелязал интереса й към предната част на панталоните му.

– Защо ме зяпате? Да не би да съм забравил да си вдигна ципа? – присегна се и прокара пръсти през скута си.

Джеси поклати глава, смутена още повече.

– Не, не сте забравили.

– Тогава какво гледате? – Той премигна учудено. – Петно ли имам? Може би съм се окапал, докато обядвах? – Наведе се леко напред и погледна, преди да се изправи. – Не виждам нищо.

Младата жена се поколеба, Новите видове харесваха прямотата. Това бе нещо, което знаеше със сигурност за тях. Те много ценяха честността.

– Вие не харесвате обувките и не носите чорапи. Знам, че жените ви не носят бельо, та се чудех дали същото важи и за мъжете. Опитвах се да преценя дали носите нещо под дънките или не. Но не мога да отгатна. Съжалявам. Това беше изключително грубо от моя страна.

Джеси очакваше той да се обиди или може би ядоса. Вместо това, очите му се присвиха и от гърлото му изригна дълбок смях. Беше приятно изненадана, че на него му е забавно.

– Разбирам. Нося бельо. Намирам плата на дънките малко груб за чувствителната ми кожа и може да ме претъркат. Харесва ми да нося плътен мек памук под панталоните.

Джеси се чудеше, колко ли е чувствителна плътта му там, където „плътният мек памук“ я покриваше. Боксерки или слипове предпочита? Или може би плувки? Надяваше се да не е така. Последните бяха избор за бельо на бившия й съпруг, не би искала да открие, че Джъстис има нещо общо с Конър.

Входният звънец пропя и отвлече вниманието и на двамата. Джъстис се отправи към вратата, грациозните му дълги крака го понесоха бързо натам.

– Това е вечерята ни. Нямам маса за хранене, имате ли нещо против да хапнем на масичката за кафе?

В съзнанието й се мярна картината как мъжът лежи по гръб, за предпочитане гол, а тя яде храна, сервирана върху мускулестото му тяло. Бързо избута образа в най-далечната част на съзнанието си. Дявол да го вземе, спри! Той е шеф на твоя шеф.

Мисли, като тези ще ти докарат само уволнение. Престани да фантазираш за Джъстис! Концентрирай се върху нещо друго и му отговори!

Той беше толкова внимателен и учтив. Това я удиви много, тъй като знаеше на какво е бил подложен в лабораторията за тестване.

– Идеално! У дома никога не използвам масата в трапезарията. – Тя се засмя. – Аз съм от хората, които гледат телевизия, докато похапват върху масичката за кафе. Знам, че това е много лош навик, но живея сама. Така се занимавам с нещо, без да се налага да зяпам в празното пространство.

Джеси не можеше да види с кого разговаря Джъстис, но разговорът им беше кратък. Домакинът й издърпа сребриста количка в стаята и затвори вратата. На горния й плот имаше четири покрити блюда, а на другия под него половин дузина различни газирани напитки и четири малки покрити съда. Мъжът избута количката по килима до ръба на масичката за кафе.

– Можете да си изберете каквото желаете. Поръчах неща, които харесвам, така че ще ям каквото остане. – Той вдигна похлупаците и ги метна към мекия стол наблизо. Имаше великолепен мерник, всеки капак перфектно се приземи върху седалката.

Джеси погледна четирите ястия. В едната чиния имаше макарони с бял сос и скариди, отстрани с чесново хлебче._Добре!_ Във втората лежеше най-големият котлет, който досега бе виждала, с гарнитура от печени картофи и зеленчуци.

Третото ястие почти я накара да потръпне. То представляваше риба, изпечена цяла, вероятно пъстърва. Нейният вид я върна обратно в миналото й. Бившият й мъж се хранеше постоянно с риба и Джеси намрази миризмата й. В четвъртата чиния имаше пълнено печено пиле със сос.

– Всичко изглежда добре, с изключение на рибата. – Усмихна се тя. – Вие избирате.

Джъстис се поколеба, преди да посегне към пилето.

– Пристрастен съм към пилетата. Преди да бъдем освободени изобщо не бях хапвал такова нещо.

– Не знаех. Не ви ли даваха пилешко? – Джеси посегна към порцията с котлета и внимателно постави чинията върху масичката.

Той отиде от другата страна и седна срещу нея, малко встрани, така че и двамата да могат спокойно да изпънат краката си под масата, без да се докосват. Тя също седна на пода и се настани удобно, като се облегна на седалката на дивана.

– Какво ще пиете? – Джъстис беше по-близо до количката. – Имате ли нещо против газираното?

– С вкус на череша, моля. Много обичам череши.

– Аз също. – Той се усмихна.

– Знам, че никога не са ви давали кофеинови напитки.

– Само вода. Понякога получавахме сок.

Взе черешовата сода и й я подаде. Пръстите им се докоснаха.

– Благодаря.

Двамата едновременно дръпнаха езичетата на кутиите и отвориха напитките си, след което взеха сребърните прибори. Джъстис ги използва, за да разреже пилето и Джеси се усмихна, удивена от добрите му маниери на масата. Отново я бе изненадал. Беше се хранила много пъти с жени Нови видове. Те ядяха най-вече с пръсти, като ровеха из чиниите и поглъщаха бързо храната, като че ли някой всеки момент щеше да им я отнеме.

Джъстис наряза порцията на парчета и задъвка спокойно. Тя погледна печеното пиле. Изуми я, че той ядеше напълно сготвено месо. Може би мъжете Нови видове се различаваха от жените им, а и времето прекарано на свобода вероятно бе променило хранителните му навици. Джеси знаеше, че добре приготвеното ядене е много по-вкусно, отколкото сурово или полусурово месо.

Мобилният телефон на Джъстис иззвъня и той въздъхна. Изглеждаше уморен, констатира внезапно Джеси, лицето му имаше измъчен вид. Мъжът се размърда и посегна към задния джоб на панталоните си, за да извади апарата. Погледна към екрана, преди да срещне любопитния й поглед.

– Съжалявам. Трябва да се обадя.

– Няма проблем! – Надяваше се да поговорят, преди да го извикат някъде.

Той прие обаждането, но продължи да се храни.

– Какво има?

Джеси похапваше, докато Джъстис слушаше събеседника си, после отвърна с няколко резки думи, като не преставаше да яде. Изглеждаше като човек свикнал да борави с телефона, тъй като не му представляваше трудност да се храни и да разговаря едновременно. Жонглираше с него и приборите с лекота, която се получаваше след много практика, а между думите успяваше да дъвче. Най-накрая, уловил мобилния между рамото и лицето си, затвори телефона като го натисна с бузата си. Това му умение я накара да се усмихне.

Джъстис вдигна глава и се взря в нея, докато апаратът бавно се свлече по гърдите му, за да се приземи перфектно в скута му.

– Кое е толкова смешно?

– Вие. Никога преди не съм виждала такъв талант. Можете да затворите телефона, без да ви се налага да използвате ръцете си, а после с леко помръдване на тялото, той се плъзга надолу по гърдите ви направо в скута. Правите ли го често?

– Това е похват, който съм научил – отвърна усмихнат.

Мобилният отново иззвъня и мъжът въздъхна. Затвори за миг очи, остави вилицата и посегна към скута си. Погледна кой го търси и сложи апарата на ръба на масичката. Вдигна глава и се взря в очите на Джеси.

– Мога да не се обадя. Това е един репортер от новините, опитва се да получи предварително интервю от мен.

– Вземате ли си понякога почивен ден?

– Никога. – Той сви едното си рамо. – Знаех, че отговорността ще е много голяма, когато бях помолен да поема водеща роля.

– Да поемете водеща роля?

– Моите хора поискаха да ги ръководя. Аз съм по-уравновесен от повечето и по-разумен. Също така бях най-добрият боец и за най-кратко време успях да се адаптирам към обстановката, след като ни освободиха. Не се опитвам да убия хората, които ни дразнят с начина, по който критикуват всичко, което правим. Винаги съм бил буфер между моя и вашия народ. Когато имаше разногласия между нас, започвах да водя преговори. Видовете бяха помолени да изберат един говорител, който да ги представлява и хората ми предложиха това да съм аз. Съгласих се.

Джеси отпи от чашата си.

– Вие свършихте страхотна работа. Баща ми е сенатор Джейкъб Хилс, той винаги заявява, че дейността ви първоначално е трябвало да бъде ограничена, но вие винаги сте се застъпвали за Видовете и твърди, че благодарение на вас са стигнали там, където са днес. Той казва, че вие сте природна сила и че само някой голям глупак може да се опита да се изпречи на пътя ви.

– Харесвам го – засмя се Джъстис. – Не знаех, че сте негова дъщеря. – Погледът му се плъзна по тялото й. – Не приличате на него.

– Приличам на майка си, но почти не я помня. Почина, когато бях петгодишна. Загина в катастрофа. Пиян шофьор блъснал колата й, на път от фитнеса към къщи. Но имам много нейни снимки и определено изглеждам като мама.

– Съжалявам за вашата загуба. И наистина харесвам баща ви.

– Той също ви харесва. Малко хора осъзнават, че съм негова дъщеря и татко се опитва това да остане така. Доста съм дива. – Тя докосна косата си. – Той мрази косата ми.

– Не сте се родила с този ярък цвят, нали? – Джъстис я заоглежда. – Харесва ми. Но никога не съм виждал подобен нюанс, въпреки че съм срещал много хора, след като бяхме освободени.

– Не, боядисвам я. Но не цветът дразни баща ми, макар че не би имал нищо против да не е толкова крещящ. Той ненавижда дължината на косата ми. Отказах да я подстригвам след една особено гадна прическа, когато бях на шестнайсет, която ме караше да изглеждам като момче, часове преди великия рожден ден. Това е голямо събитие, по случай което се организира грандиозно парти и аз го намразих. След това фиаско спрях да си режа косата. Веднага след сватбата бившият ми съпруг настоя да я нося къса. Твърдеше, че е много дълга и го дразни, тогава той и баща ми се обединиха против мен и поискаха да я отрежа до раменете. „Отговорните хора не носят коса до задниците си“, това е цитат. – Джеси се разсмя. – Няма да скъся косата си, и затова всеки път, когато се видя с татко, той ми е ядосан.

– Красива е. – Погледът му стана доста по-мек. – Всеки, който настоява да я отрежете, е глупак. Не разбирам как някой може да я намира за досадна. Аз също имам дълга коса. Е, не колкото вашата, но за един мъж е прекалено и изглежда не е на мода. Поне така ми казаха медийните ни консултанти. И аз отказвам да я подстрижат по-къса, но им позволявам да поддържат тази дължина. Отговорен съм и очаквам хората да ме възприемат като такъв. Надявам се да оставите вашата да се стеле надолу.

Той обича дълга коса. Джеси усети как сърцето й заигра лудо. Горещо секси парче, фантастичен задник, страхотно мъжествено тяло и харесва косата й. Мъжът беше почти съвършен. Телефонът му иззвъня и той посегна към него. Зарежи! Идеалният мъж не би трябвало да има досаден мобилен телефон, звънящ през цялото време. Не бива да е работохолик. Джъстис Норт живееше и дишаше за работата.

– Съжалявам, но трябва да се обадя. – И включи бутона на апарата. – Джъстис слуша.

Джеси приключи с вечерята си. Мъжът насреща й – също. По средата на разговора, той й хвърли извинителен поглед и се изправи на крака. Отиде до куфарчето, което лежеше на масичката до входната врата, и го отвори. Запрелиства някакви папки, докато говореше тихо. И остана там, на телефона.