Текст книги "Джъстис"
Автор книги: Лорън Донър
сообщить о нарушении
Текущая страница: 12 (всего у книги 23 страниц)
Те затвориха входната врата и без да бързат се запътиха към дивана. Джеси се обърна, влезе в кухнята и извади филето петнайсет минути по-рано. Изглеждаше сготвено отвътре, но беше по-сурово, отколкото обикновено го предпочиташе, с други думи, перфектно за нейните гости. Другото беше бърза работа – изми три картофа, надупчи ги с вилица и ги мушна в микровълновата да се пекат. Задуши малко зеленчуци, наряза див лук за картофите и подреди масата за трима.
Беше развълнувана от възможността да разговаря с двамата мъже. Тя познаваше жените, но мъжете Нови видове бяха напълно различни. Надяваше се, че като ги опознае, това ще й помогне следващия път, когато си имаше работа с Джъстис. Може би щяха да бъдат достатъчно доброжелателни, за да отговорят на всичките въпроси, които щеше да им зададе.
Джеси влезе в хола.
– Вечерята е готова. Искате ли да ме последвате или да донеса чиниите тук, ако предпочитате масичката за кафе.
И двамата се изправиха незабавно и предпазливо се приближиха, като че ли се бояха, че тя може да избяга от ужас. Изглежда Суорд бе по-словоохотлив, затова проговори:
– За нас ще бъде чест да се храним на масата в кухнята. Благодаря ви, госпожице Дюпре.
– Моля ви, наричайте ме Джеси. И аз съм тази, която има честта да сте мои гости. – Тя ги заведе в кухнята и се отправи към хладилника. След като ги попита какво искат да пият и им подаде содите, които пожелаха, тя седна на масата и се усмихна на двамата мъже. – Нападайте! Аз не съм по формалностите и не се тревожа за обноските на масата. Просто се чувствайте като у дома си, нали? Има изобилие от храна и се надявам, че можете да изядете всичко, иначе ще се наложи от остатъците да направя цял тон сандвичи. Ще ми спестите неприятностите.
Найт бодна парче месо и се взря в него, сякаш се боеше да отхапе, но след това го натъпка цялото в устата си. Джеси спря, за да види реакцията му като се надяваше, че ще му хареса. Той й се усмихна, когато започна да го дъвче. Изненадата му бе очевидна, тъй като се втренчи в нея, докато преглъщаше.
– Това е много добро! Благодаря ти, Джеси.
– Да – съгласи се и Суорд, преглъщайки първата си хапка. – Много е вкусно! Не знаех, че може да се приготвя по този начин. Ние просто го режем на големи парчета и го дъвчем. Трябва да ни кажеш как го готвиш.
– С удоволствие ще ви го напиша. Много е лесно. – Тя посочи грила. – Ето тази машина върши работата. Аз само подправям месото, набучвам го на шиша и чакам да стане готово. Всеки може да го направи.
Храниха се в мълчание. Мъжете изядоха голямо количество месо. Джеси устоя на изкушението да ги засипе с въпроси. Поне ги изчакай докато са готови и се нахранят напълно, разсъждаваше тя.
Най-сетне Найт спря да яде, остави вилицата и се вторачи в нея. Младата жена срещна погледа му.
– Не те ли беше страх да ни поканиш на вечеря? Ние сме двама свирепи мъже, които ти не познаваш. Мислехме, че ще се уплашиш от нас.
Суорд се прокашля.
– Не ни се искаше да ти донесем багажа, защото очаквахме, че като ни видиш, ще се разплачеш. – Той направи ужасено лице и потръпна. – Не мога да понасям плач.
Джеси се бореше със смеха, но не можа да потисне усмивката, която се разпростря по цялото й лице.
– Свикнала съм около мен да има едри мъже, така че не съм плашлива. Знаете ли каква беше последната ми работа?
И двамата поклатиха глави. Младата жена започна да им разказва за дейността си в специалната група, за колегите си и за всички Видове, които беше срещнала и спасила. Те я слушаха внимателно и с интерес. Джеси завърши с това, как е била ранена от куршум и се е озовала в Хоумленд.
– Значи си наясно, че няма да те нападнем и да те насилим да правиш секс с нас? – Суорд изглеждаше искрен. – Един приятел каза, че вероятно още като ни видиш и ще си помислиш, че сме дошли да те изнасилим.
– Той заяви, че ще проглушиш ушите ни с писъци, веднага щом отвориш вратата. – Найт се засмя.
– И да плачеш. – Суорд се присъедини към него. – Надявах се, като си помислиш, че съм изнасилвач, да се разкрещиш, вместо да избухнеш в истерични ридания. Това би наранило ушите ми по-малко.
Джеси се разсмя.
– Изкажете съжалението ми на вашия приятел, че го разочаровах.
– Той ще бъде разочарован, когато му разкажа с каква вечеря ни нахрани – ухили се Найт. – Той трябваше да дойде тук, но аз му дължах услуга. Разбрахме се да заема неговото място и сега сме квит.
– Занеси му парче от пържолата. Ще се смея на физиономията му, когато вкуси месото, което тя ни поднесе.
Джеси се изправи.
– Ще ви дам кутия и можете да му вземете някое и друго парче.
– Ти си добър човек, Джеси. – Найт засия. – Радвам се, че не те накарах да крещиш или да плачеш.
– Аз също – засмя се младата жена и пусна няколко резена филе в пластмасова съдинка за храна преди да се върне на масата.
Те все още се смееха, когато изведнъж злобно ръмжене ги накара да подскочат.
Джеси се извърна към силния потресаващ звук и зяпна при вида на Джъстис, застанал под откритата арка между кухнята и хола. В присвитите му очи блестеше ярост, ръцете му бяха стиснати в юмруци и дори безупречно пригодения сив костюм не можеше да смекчи опасните вибрации, които мъжът излъчваше.
Той не гледаше към нея, вместо това, сякаш изцяло бе фокусиран върху гостите й за вечеря.
Звукът от удар на стол в пода, я накара да обърне глава в тази посока. И двамата – Найт и Суорд – бяха станали бързо, навели ниско глави, брадичките им почти докосваха гърдите им, погледите им съсредоточено се взираха в пода. Те се отдръпнаха от масата с пребледнели от страх лица.
Джеси се намръщи, щом отново се извърна към Джъстис и после пак към мъжете и прецени какво се случва. Лидерът им беше бесен поради някаква причина, хората му бяха ужасени от неговата демонстрация на характер, а тя бе в пълно неведение защо той се държи толкова откачено.
– Здравейте, господин Норт. – Беше се отказала да го нарича по име, откакто стана ясно, че той не иска никой да знае, че двамата са прекарали известно време заедно. – Благодаря ви за това, че нещата ми бяха доставени. Не знам защо сте разстроен, но ние вечеряхме. И вие сте добре дошъл да седнете, ако сте гладен.
Яростният му тъмен поглед срещна нейния. Джъстис изръмжа към нея и острите му зъби се показаха. Младата жена скръсти ръце пред гърдите си, докато се взираше право в очите му. Искаше да го попита какъв му е проблемът.
– Напуснете! – изрева той. – Веднага!
Двамата мъже минаха прилепени покрай стената на стаята, на безопасно разстояние, колкото може по-далеч от лидера си. Джеси погледна към масата и забеляза забравената торбичка с месо. Грабна я и се втурна след мъжете. Когато мина покрай Джъстис, също го заобиколи.
– Чакайте! – Двамата бяха на вратата, когато тя ги спря с вика си и им протегна найлоновия плик. – Забравихте това за приятеля си. Не знам какво става, но съжалявам за случилото се.
Найт я погледна.
– Никога на се взирай в очите на един Вид, когато ти ръмжи. Той е ядосан за нещо. – Мъжът взе торбичката. – Благодаря ти, Джеси. – Яростен рев изпълни стаята зад нея. Найт трепна и двамата мъже побягнаха.
Младата жена скръцна със зъби и бавно затвори входната врата. Чу как джипът потегли и направи няколко дълбоки вдишвания, за да се успокои, преди да се обърне към бесния Вид зад нея.
Джъстис я изгледа свирепо от триметровото разстояние и отново й изръмжа. Котешките му очи блестяха с първична ярост, ръцете му все още бяха стиснати в юмруци, перфектните му прави и остри зъби бяха оголени. Джеси го погледна, сега можеше да освободи собствения си темперамент – вече нямаше да се притеснява за свидетелите, бяха сами.
– За какво беше всичко това? – извика тя. – Аз ги поканих на вечеря, след като пренесоха багажа ми. Помислих си, че би било хубаво да спечеля приятели. Как си позволяваш просто така да нахълтваш в дома ми и да ги плашиш? Аз ли пропускам нещо или ти се самопокани? Не видя ли звънеца? Или ръцете ти са счупени, та не можа да почукаш?
Ново ниско ръмжене се изтръгна от гърлото му. Той се пресегна, сграбчи вратовръзката си и я откъсна. След това посегна към сакото си, не си направи труда да го разкопчее, платът се разкъса и копчета заваляха върху плочките на пода. Джеси го наблюдаваше, гневът й избледня пред шока.
– Не приемай мъже в дома си и не ги кани да остават! – изръмжа той. – Те влязоха вътре и останаха твърде дълго! Когато не си тръгнаха, си представих най-лошото.
– Наблюдавал си къщата ми?
Джъстис изрита официалните си обувки и едната от тях удари дивана. Другата прелетя във въздуха и се удари в стената до вратата. Той дишаше учестено, всички следи от добре спретнатия, обикновено спокоен мъж, бяха изчезнали. Това беше една страна от него, която тя никога не бе виждала и трябваше да признае, че беше страшно. Опита се да прояви дързост, тъй като винаги й бе помагала в миналото.
– Защо наблюдаваш къщата ми? Забрави ли какво ми каза снощи, че няма да стъпиш тук отново? Спомням си този разговор много добре. Помня и как излезе през прозореца, за да не разбере някой, че могъщия Джъстис е бил в леглото с човек. Ти не се върна. Нима да спиш с мен е нещо досадно?
Той присви очи и изръмжа.
– Бягай! – предупреди я с дълбок глас. – Трябва да се махнеш от мен!
– Това е моята къща! – ахна тя. – Ти ще си тръгнеш. Аз няма да се крия, докато преодолееш изблика си на гняв.
Мъжът се хвърли напред. Джеси усети опасността незабавно. Това не беше бившият й съпруг. Той й крещеше, когато беше ядосан. Но този тук изглеждаше като дивак, когато се втурна към нея. Това предполагаше повече от викане.
– По дяволите – изруга тя. Напрегна се. И тогава си спомни думите на Брийз. Наведе надолу глава, затвори очи и замръзна. След това започна да се моли.
Новият вид се озова в непосредствена близост до нея, дишаше тежко. Сърцето й биеше лудо, докато се чудеше дали мъжът е в състояние да я нарани. Вече не беше сигурна в това. Секундите се нижеха бавно, сякаш мина цяла вечност. Дишането на Джъстис се забави, той пое няколко пъти дълбоко дъх. Обзе я облекчение, когато чувството на опасност премина. Съветът на Брийз бе попаднал точно в целта.
– Джеси? – Гласът му все още звучеше диво, но беше по-мек и не така заплашителен.
Тя отвори очи и се взря в гърдите му, които се намираха на по-малко от две педи разстояние.
– Какво? Безопасно ли е вече да се движа или ще ми причиниш болка?
– По дяволите! – изръмжа той и се извърна.
Младата жена погледна нагоре и видя гърба му. Тя не знаеше какво става и защо той действаше по този начин, но в този момент бе сигурна, че не иска и да разбере. Отправи се към кухнята, просто се отдалечи. Сега голямото пространство между тях й изглеждаше като наистина добра идея.
Разчисти масата, изплакна чиниите и ги подреди в съдомиялната машина. Не чу да се отваря предната врата, което означаваше, че той все още е там.
– Джеси?
Младата жена се обърна, за да открие Джъстис пред вратата на кухнята. Сега той изглеждаше нормално, с изключение да раздърпаното си облекло и липсващите обувки.
– Какво беше всичко това?
– Не мога да бъда с теб и това е причината. – Изражението му беше неразгадаемо. – Видях ги как пристигнаха и си помислих, че някой от тях те е докоснал, когато не си тръгнаха. Изгубих контрол. Ако те бяха пипнали, дори с пръст, щях да ги убия. – Гласът му се пречупи и той се прокашля. – Щях да убия собствените си хора. Вече съм спокоен, но ти никога повече не пускай мъже в къщата си. Никога повече не оставай насаме с някой от тях. Където и да е.
Джеси се вторачи в него, когато думите му достигнаха до зашеметения й мозък. Той не я искаше, но също така и не позволяваше на друг да я има. Кучият му син.
– Нека ти обясня как ще бъде, Джъстис. Ти не можеш да ми нареждаш кой може и кой не може да влиза вътре в дома ми! Аз работя за НСО, но личният ми живот си е само мой! Ти изгуби правото си да ми казваш мнението си – тя наблегна на последната дума – за онова, което правя или не правя, в секундата, в която реши, че не желаеш да ме виждаш повече. Ти не ме искаш, така че да не си посмял да ми заявяваш, че не мога да прекарвам времето си с други мъже.
Той се спусна толкова бързо, че тя нямаше време да се защити. Сграбчи я, светът се обърна с главата надолу и само шокът я предпази да му се противопостави, докато той крачеше към спалнята й, метнал я през рамо. Ритна силно вратата и тя се затвори с трясък след тях. Хвърли я по гръб в средата на леглото с едно бързо движение, което я остави замаяна за няколко секунди.
– Щом искаш мъж, ще имаш мен – изръмжа, като я изгледа свирепо. Пръстите му хванаха скъпата му риза между копчетата, и с един замах я разтвориха, разкъсвайки я на гърдите. Ръцете му се спуснаха към панталоните. – Аз съм единственият, който ще те докосва.
Джеси беше шокирана, но не и уплашена. Дишаше тежко, бе все още малко ядосана, но като прецени емоциите си, беше най-вече изненадана. Погледът й се плъзна по Джъстис, който в този момент скъса връвчицата, държаща косата му и тя се разпиля по раменете му. Гледката, която представляваше, беше нещо, което тя никога нямаше да забрави.
Мъжът изглеждаше секси, свиреп, първичен, всеки мускул в тялото му бе напрегнат от адреналина, който очевидно препускаше във вените му. Беше разкъсал и захвърлил надалеч панталоните си и така тя получи още едно огромно доказателство как се чувства той. Беше възбуден, членът му привлече цялото й внимание и това я разсея достатъчно, за да пропусне да забележи ръката му, която се стрелна и хвана глезена й. Той я дръпна към себе си, плъзна тялото й по завивката, а с другата си ръка стисна в юмрук панталоните й. Платът се разкъса и за секунда тя остана вцепенена от смайване, докато той напълно ги отстрани от нея.
Инстинктът и годината обучение си казаха своето, кракът й се изстреля и го блъсна силно в стомаха. Ударът беше достатъчен, за да изтърве глезена й и да запрати мъжа назад със силно изръмжаване от болка. Джеси се претърколи, приземи се на краката си от другата страна на леглото и го погледна в очите.
– Няма да ти позволя да ме нараниш. – Гласът й трепереше. Ръцете й се вдигнаха и заеха отбранителна позиция.
Новият вид се втренчи в нея, разтривайки корема си. Там вече имаше червен белег.
– Няма да ти причиня болка. Ще те чукам. Ти искаше да видиш истинското ми аз. – Той повдигна брадичка и разтвори широко ръце. – Ето ме, бебчо!
Глава 12
Мамка му. Е, нали аз му заявих, че искам да спре да се контролира. Предполагам, че е трябвало да бъда по-внимателна какво си пожелавам. Джеси избута назад мислите си, огледа го още веднъж обстойно и повдигна вежди.
– Хубава реч. Повдигна ми настроението. Това е сарказъм, ако си пропуснал най-важното. Забрави, Джъстис! Защо просто не препикаеш ъгъла на леглото ми, за да маркираш територията си? – Новият вид изръмжа, но младата жена вече не се страхуваше. Шокът й бе отминал и сега беше готова за мъжа. Ревнуваше я. Това я подразни повече от всичко. Джъстис не я искаше, но и не желаеше никой друг да бъде с нея. – Ако смяташ, че ще ти позволя да дойдеш при мен по този начин, помисли си отново. Ти ме заряза. Трябва да си тръгнеш, докато не разбереш какво искаш. Тогава ще говорим.
С все още широко отворени ръце, мъжът дебнейки я закрачи около ръба на леглото. Възнамеряваше да я хване, вместо да си отиде и тя пристъпи в свободното място между прозореца и таблата, но нямаше да прескочи през прозореца.
– Знам, какво искам. Теб.
– Спри!
Той спря, но не изглеждаше щастлив от това. Погледът му се съсредоточи в очите й, ноздрите му се разшириха, а ръцете му се отпуснаха в страни.
– Не! Ела при мен, Джеси!
Тя поклати глава.
– Аз не съм чак толкова лесна, бебчо! – използва думата, с която я бе нарекъл, за да се обърне към него. – Миналата нощ ти изскочи през прозореца, за да скриеш истината, че двамата с теб се виждаме. Ако това не е достатъчно лошо, то фактът, че изобщо не се върна, е. Чаках те. И се вбесявам от начина, по който ме третираш.
– Защитавах и двама ни.
– Упорит си като магаре. Би могъл да спиш в леглото ми, но ти не го направи. Никой нямаше да разбере, ако се бе промъкнал обратно вътре. Покрих те пред офицерите от сигурността и замаскирах аромата ти. Те изобщо нямаха представа, че си бил тук.
– Искаш да спорим, точно сега ли? – Погледна надолу към възбудения си пенис, след това към нея.
Тя почти се засмя на разочарованото му изражение. Желаеше го, той беше гол в нейната спалня, можеха да поговорят по-късно. Всичко това: спорът, страхът, сега и гневът, я караха да се чувства жива. В крайна сметка тя го искаше, той нея също.
В този миг, Джъстис не се съмняваше, че ще я има.
Тя посегна към блузата си и видя, че очите му се разширяват, докато я наблюдаваше как я разтваря и проточи сладкия момент на събличане. Щеше да го накара да си плати за мъката, която й бе причинил.
Хвърли блузата си към него и той я хвана. После дойде ред на сутиена, който полетя в същата посока. Мъжът вдиша дълбоко, поемайки аромата й от дрехите и слепешком ги пусна на пода. Изглеждаше така, сякаш иска да й се хвърли, но се спря, борейки се да възвърне контрола си отново, след като и двамата бяха на едно и също мнение, че трябва да се озоват заедно в леглото. Тя искаше той да отиде при нея по начина, по който трябваше да го направи, преди да го изрита.
Палците й се вмъкнаха в ластика на бикините, Джеси бавно се завъртя в кръг, за да му даде възможност да я огледа и плавно закърши задник, докато сваляше оскъдната дрешка надолу. Погледът му се фиксира точно там и от мъжа се разнесе мъркане, докато я наблюдаваше как се извива, за да излезе от парчето дантела. Тя остави бельото си на пода, вкопчи ръце в ръба на леглото и погледна през рамо.
– Какво? Искаш ли писмена покана да се присъединиш към мен? Защо първо не се качиш на леглото, а по-късно да обсъдим проблемите си?
Той бързо се спусна напред и се озова до нея, но вместо да се качи на кревата, ръцете му сграбчиха хълбоците й. Тя не очакваше, че ще я вдигне високо във въздуха и ще я хвърли по гръб на мекия матрак. От удара, тялото й отскочи. Дланите му стиснаха вътрешната страна на бедрата й. Раздалечи ги едно от друго, натисна ги встрани и напълно откри меката й сърцевина. Погледът й се спусна надолу и тя осъзна, че членът му бе на сантиметри от входа на тялото й. Напрегна се леко от страх, че веднага ще проникне в нея, а преди това й се искаше малко любовна игра.
– Ти ме покани на вечеря, но аз искам да изям теб! – изръмжа Джъстис.
Гласът му заглъхна, когато отстъпи крачка назад, наведе глава над снагата й, а косата му се разстла върху долната част на корема й. Той целуна вътрешната страна на едното й бедро, намести се между краката й и започна да се наслаждава на клитора й. Джеси отметна назад глава, стисна в юмруци завивката и моментално застена от удоволствието, което й даряваше горещата му уста. Езикът му бързо близваше чувствителната пъпка, издигайки страстта й към взривоопасни нива. Младата жена пусна завивката и сграбчи собствените си гърди. Стисна ги силно и увеличи насладата, която изпитваше от вибрациите, причинени от дълбокото му мъркане.
– О, Боже, обичам, когато правиш това! – задъхано изрече тя. – Толкова съм близо до върха, бебчо! Да не си и помисляш да спреш или да забавиш!
Честотата на вибрациите се увеличи, порочният звук, излизащ от гърлото му ставаше все по-висок и Джеси извика, когато кулминацията я удари силно и яростно. Бедрата й подскочиха, но ръцете му ги държаха здраво приковани към матрака, устата му я освободи и той най-накрая пусна краката й. Тя отвори очи и го видя как се качва върху нея. Начинът, по който го правеше й напомни, че мъжът носеше гени на пантера – грациозните му движения извикаха в ума й представата, че дебне тялото й. Погледите им се срещнаха, устните му се спуснаха към нейните за целувка, която открадна дъха й.
Младата жена сключи глезени върху задника му, когато той се заби в нея. Членът му раздели вагиналните й стени с един бърз тласък. Джеси извика срещу езика му и Джъстис изръмжа, прекъсвайки целувката. Тя имаше върху себе си 110 килограмов необуздан мъж, който я чукаше до забрава, яздейки я силно и бързо. Възторгът от това, колко добре се чувстваше той, и помогна да достигне върха за втори път.
Видът се изви леко, зарови лице в завивката до нея, и изрева, когато вагиналните й стени се стегнаха около дебелия ствол на члена му и той я последва в оргазма. Този път ревът му не предизвика болка в ушите й, тъй като звукът бе заглушен от покривката. Вкопчи се в него, едва след като осъзна, че ръцете й са увити около раменете му.
Прокара длани по топлото му тяло, обичаше усещането за него, когато е върху нея, вътре в нея. Джъстис все още бе със заровено в завивката лице, ръцете му бяха достатъчно стабилни, за да държи горната част на гърдите си на разстояние от нейните, за да не я задуши с тежестта си. Тя обърна глава и покри врата му с целувки.
– Беше невероятно!
Той вдигна глава, срещна погледа й и се намръщи.
– Не бях нежен.
– Аз не се оплаквам. Това за невероятното бе комплимент. – Тя се засмя. – Най-добрият бърз секс, който съм имала някога!
От гърлото му излезе глухо ръмжене – сладък звук на недоволство – и лицето му увисна на сантиметри от нейното. Мъжът прехвърли тежестта върху едната си ръка, а с другата обгърна лицето й. Палецът му погали бузата й.
– Съжалявам, че изгубих самообладание и действах като…
– Глупак? Задник? Ревнивец? – Джеси бе щастлива да му предложи думи, когато той изпадна в затруднение да намери правилната.
Екзотичните му очи се присвиха.
– Грубиян – реши той. – Признавам си за ревността. Ако някога позволиш на някой друг да те докосне, ще го убия, Джеси! Ще го разкъсам! Разбираш ли ме?
Усмивката й избледня.
– Ти наистина го мислиш, нали?
В красивите му очи проблесна гняв.
– Да! Тази мисъл ме прави убийствено луд. – Гласът му стана дълбок. – Само представата как друг те целува, поставяйки ръцете си върху теб, дори…
– Разбрах – прекъсна го, преди той наистина да се развихри. – Отвратителни неща и насилие. Съдебният лекар ще има много работа. – Тя премести ръцете си и притисна с длан гърдите му, погали ги с пръсти. – С теб ще направим сделка.
– Тук няма място за преговори.
– Не ми казвай, че всичко свърши, че не можем да се виждаме повече, и ти няма да имаш причина да ме ревнуваш, защото няма да те мамя! – Джеси издържа на погледа му. – Искам мъж в живота си и в леглото ми. Нямам нужда от двама. Желая само теб!
Гневът му поутихна.
– Това не е толкова просто.
– Нищо в живота не е просто.
– Поех ангажимент към моите хора и една връзка с теб ще добави нови проблеми към онези, които вече имаме. – Пое си дълбоко дъх, гневът му съвсем се стопи, заменен от тъга, докато се взираше в очите й. – Мога да посоча хиляди причини, защо идеята да бъда с теб е лоша, но аз съм все още тук. Ти си ми слабост, Джеси. Искам те и изглежда логиката не ми помага да стоя настрана.
Неговото признание я накара да се разтопи вътрешно.
– Какви проблеми мислиш, че ще предизвика нашата връзка? Кажи ми!
– Веднага щом се разбере, че се срещаме, вестта ще накара враждебно настроените групи отново да изпаднат в ярост за това че сме животни и колко погрешно е, че ни е позволено да живеем. Религиозните фанатици ще започнат пак да крещят за греховете на животните, които правят секс с хората. – Лека усмивка изви устните му. – Почувствах се греховно, но беше толкова чудесно, че получаваш точка.
– Да. – Тя се засмя. – Хубавото в случая е, че болшинството от хората смятат, че тези групи са пълни с идиоти и не се вслушват в тях.
– Те тероризират портите, отправят смъртни заплахи, а аз имам и други неща, за които също трябва да мисля. – Настроението му се помрачи. – Ще те вземат на прицел. Научихме това от първа ръка. Преследват не само нас, но и жените, които са с нас. Няма да можеш да напуснеш Хоумленд, без да си в опасност.
– Бива ме да се грижа за себе си, а и по една случайност, сега живея и работя тук. Нямам реални причини да се притеснявам за това. – Прокара ръце по раменете му, за да премахне с масаж събралото се там напрежение, после сви собствените си рамене. – Мразя да обикалям по магазините, затова съм уверена, че няма да ми липсват търговските центрове, а и мога да си купя всичко, което си пожелая от Интернет. Кое е следващото? – Джъстис се поколеба, вниманието му се прехвърли към косата й, разстлана върху леглото. Младата жена знаеше, че той избягва нещо, затова се размърда под него, за да привлече погледа му. И щом очите им се срещнаха, тя изви вежди. – Какво друго? Отговори ми, дявол да го вземе! Можеш да бъдеш напълно откровен с мен. Просто го кажи!
– Баща ти.
Двете думи й подействаха като студен душ.
– Точно така. Татко. Да, това може да е проблем.
– Сенаторът може да оттегли подкрепата си за нашата кауза и да откаже да представлява Новите видове във Вашингтон. Ние разчитаме на него, а той може да направи проблем, когато разбере за нас. Ще стане отвратителна каша. Това може да навреди на моя народ.
– Татко ще приеме добре връзката ни. Изобщо не се притеснявам за това. Все пак е публична личност, господин Репутация, и е възможно да има неприятности в работата си, ако дъщеря му – аз – е с теб. Някои могат да настояват той да подаде оставка, като се има предвид, че е твърде емоционално обвързан. – Тя прехапа долната си устна.
– Ще приеме ли да бъдеш с мен?
Джеси се отпусна.
– Баща ми ще бъде във възторг, докато аз съм щастлива. Повярвай ми. Притеснена съм повече за работата му, отколкото за нещо друго. Да представлява Новите видове се превърна за него в лю… – спря незабавно, тъй като щеше да каже „любим проект“44
Pet на английски означава, освен любим, и домашен любимец. – Б.пр.
[Закрыть], а това вероятно не беше най-добрата дума, която можеше да използва, защото щеше да обиди Джъстис. – Страстта в живота му – поправи се тя.
Джъстис въздъхна.
– Точно така. Връзката ни може да причини много неприятности на всички и…
– И какво?
– Не сме сигурни до какво ще доведе това.
– Точно така – съгласи се тя. – Ние почти не се познаваме.
– Ето защо исках да избегна срещите с теб – призна той. – Наистина, трябва сериозно да помислим за това, Джеси.
– Аз искам да бъда с теб и ти също искаш да бъдеш с мен. Греша ли?
– Не.
– Добре – въздъхна тя. – Тогава има само две разумни неща, които можем да сторим. Едното е да спрем да се виждаме, което ние не искаме да правим, а другото е, да не споменаваме пред никого за нас, докато не сме сигурни, че има нещо, което да им кажем.
– Няма ли да се почувстваш наранена, ако продължим тайно нашата връзка? – Вгледа се в нея. – Аз не се срамувам да бъда с теб. Ти ме обвини, но това не е вярно.
– Най-умното точно сега е, ако запазим нещата между нас в тайна, нали? Мисля и двамата сме съгласни, че така е най-добре, като се има предвид всичко, което е заложено на карта. Наистина нямам желание да създавам неприятности на баща ми или да предизвиквам онези безумци пред портите. Горките ти офицери получиха толкова много тормоз от тях. Не бих искала да добавям още.
– Не вярвам в лъжите. – Той се намръщи.
– Не те карам да вярваш. – Младата жена се усмихна. – Поне това казваше баща ми, но той е в политиката. Просто се дръж така, все едно си имаш работа с пресата. Трябва да си се научил как да се справяш с репортерите. Докато двамата сме напълно честни един с друг, това е всичко, което би трябвало да има значение. – Тя обгърна с длани лицето му. – Е, как ти се струва това, Джъстис? Искаш ли да се срещаме тайно? Ще изключим срещите навън, защото това би означавало, че ще ни видят заедно. – Засмя се. – Така или иначе не си падам по излизането на вечеря или на кино. Обичам тихите вечери у дома.
– Ти си съвършена!
– О, иска ми се да е вярно! Ще останеш тази нощ, нали? Още не съм успяла да спя с теб, а и казват, че третият път бил прелестен.
– Опитай се да ме измъкнеш от леглото си. – Притисна долната част на тялото си към нейното, за да я прикове здраво под себе си.
– Твърде съм уморена и нямам причина да се движа, тъй като ми харесва точно къде се намирам. Миналата нощ почти не спах, знам, че сега е рано, но съм уморена.
– Аз също не спах. Исках да се върна, но не знаех дали ще ме приемеш обратно, след като избягах, за да не ме открият при теб. Съжалявам за това. Не искам да те наранявам, но трябва да мисля за моите хора, а всичко, което правя се отразява върху тях. Никога не съм се чувствал така раздвоен.
– Разбирам те повече, отколкото можеш да си представиш. Баща ми много страдаше, когато аз или брат ми се проваляхме в нещо, докато растяхме. Всичко, което правим се отразява върху него. Ти представляваш Новите видове пред света. Имаш много общо с него, само не и в ужасното „аз правя секс с някой, когото баща ми харесва“.
Джъстис се засмя, тялото му се разтърси върху нейното.
– Ти ме направи щастлив, Джеси. Толкова се радвам, че се появи в живота ми. Ти си лъч слънчева светлина в мрачната пустота, в която се бе превърнал той.
– А ти просто разклати моя свят и таблата на леглото ми.
Смехът му отиваше, реши младата жена, възхищавайки се на красивите му черти. Беше доволна, че не се опитва да отрече, че между тях има нещо повече. Чак сега разбра защо не желаеше да се виждат. Всяка причина, която бе споменал, бе валидна и за двамата. Тя се бе посветила на защитата и намирането на Новите видове, а не да им причинява повече мъка. По-добре беше да запазят отношенията си в тайна. Така щяха да избегнат проблемите, нямаше смисъл да разбъркват гнездото на стършелите, докато не бяха сигурни накъде ще ги отведе връзката им.
– Поне не включихме алармите тази вечер. – Той бавно се отдръпна от тялото й и се претърколи на една страна, разтвори ръце и мълчаливо я прикани да дойде по-близо.
Джеси не се поколеба и се притисна в топлата му прегръдка. Почувства се невероятно така – прикътана в обятията му – и чувството да бъде там, където принадлежи, към когото принадлежи, я прониза отново. Не си позволи да се побърка от мисли, тъй като бе твърде уморена, за да се тревожи за евентуални бъдещи неприятности. Този мъж си заслужаваше риска.
– Заспивай, Джеси – прошепна той, целувайки я по главата. – Аз съм тук и няма да си тръгна.
– Много ми е хубаво – призна тя. – Трябва да спиш тук всяка нощ.
Сърцето на Джъстис се сви от деликатната й покана ежедневно да споделя леглото й. И той го искаше. Завладя го мигновен и силен копнеж да направи точно това. Идеята тази жена да му принадлежи събуди в него емоции, които никога преди не бе познавал. Затвори очи, вдиша аромата й и ръцете му се стегнаха около нея.
Това трябва да е щастието, което изпитват Фюри, Слейд и Валиант, когато държат в прегръдките си своите половинки. Идеята да задържи Джеси за себе си, в леглото си, да се ангажира с нея по всякакъв начин, не предизвика страх в душата му. Това го накара да се почувства уязвим, а членът му се втвърди в отговор на желанието му да предяви претенции над нея.
