Текст книги "Джъстис"

Глава 18

Джеси се обърна, когато една ръка я сграбчи здраво през кръста. Мъжът бе малко агресивен, докато танцуваше плътно до нея, но тя бе уверена, че не би я наранил.

Вдигна поглед нагоре и ахна. Джъстис сърдито се взираше в нея. Значи той бе на партито и не изглеждаше щастлив, че я вижда, ако се съдеше по яростта, която блестеше в очите му. Младата жена погледна надолу, когато и другата му ръка се протегна и дланите му здраво стиснаха ханша й. Лидерът носеше тъмен морскосин костюм, черна копринена вратовръзка и изглеждаше цивилизован от врата надолу.

– Трябва да се прибереш вкъщи, веднага!

Джеси срещна погледа му отново и докато изучаваше суровите му черти, прецени степента на неговия гняв. Той е бесен. Ноздрите му се разшириха, мъжът тихо изръмжа и пръстите му се стегнаха още по-здраво, за да потвърдят преценката й. Тя трескаво извърна глава, за да се огледа през рамо и забеляза Брийз, но не видя изненада, изписана на лицето й. Защо имаше тревожното чувство, че приятелката й бе нагласила работата, и знаеше, че Джъстис ще бъде на партито.

– Тръгваш си! – настоя той строго, с груб глас.

Брийз спря да танцува, поклати глава и й даде знак с юмрук. Тъмният й поглед обиколи дансинга и й намигна, когато отново погледна към нея. Усмихна й се, сякаш искаше да я увери, че е в безопасност.

– Джеси? Чуваш ли ме? Погледни ме, веднага!

Тя извърна глава, вдигна поглед към лицето му и се намръщи. Не би посмял да направи сцена, подобна на снощната. Около тях имаше много хора и той трябваше да се отдръпне, ако тя му се възпротивеше. Джъстис беше бесен, че тя танцуваше. Не беше нужно да си гений, за да разбереш, че вероятно той не одобрява начина, по който бе облечена и я искаше вън от бара.

– Не. Дошла съм да се забавлявам и няма да си тръгна. Човешките същества са добре дошли на това парти и аз също бях поканена.

Той присви очи, пръстите му отново се стегнаха около кръста й.

– Няма да повтарям повече. Върви си вкъщи.

Обхвана я гняв.

– Виж, ако искаш да танцуваш, попитай ме и ще приема. В противен случай ме пусни, за да продължа да се забавлявам. Това е всичко, което правя. Дойдох с Брийз и ще си тръгна с нея. – Понижи глас. – Мъжкото ти перчене е абсолютно ненужно, така че престани. Аз не позволявам на всеки да шари с ръце по цялото ми тяло, както ти позволи на Кит да направи с твоето. Нито пък някой търка слабините си в задника ми.

Той рязко отдръпна ръце от тялото й, сякаш го опари. Отстъпи назад и очите му слисано се разшириха от отказ й да му се подчини и от неуместното й изказване за поведението му предишната вечер. Джеси му обърна гръб и тръгна към Брийз. Ни най-малко не я изненада факта, че отказа да танцува с нея. Тук имаше твърде много хора, щяха да го видят как я държи в прегръдките си, а това не беше нещо, което той би направил. Поне не с човек. Зачуди се дали Кит отново е наоколо, за да го докосва и да трие тялото си в неговото.

Джеси стигна до приятелката си, намръщи се и й отправи обвинителен поглед. Тя й се усмихна в отговор, но очите й се повдигнаха, за да се взрат в нещо зад нея. Цветът се оттече от лицето й и Брийз почти се препъна в друга танцьорка, в бързината да се отдалечи от нея.

Какво става, по дяволите? Джеси се обърна, за да види какво толкова бе изплашило приятелката й и се блъсна в твърдо тяло, облечено в скъп и мек костюм. Погледна надолу и забеляза ръцете му свити в юмруци, повдигна брадичка нагоре, за да види лицето му, а очите й се плъзнаха по напрегнато му тяло. Когато погледите им се срещнаха в неговите очи блестеше ярост; устните му се разтвориха и острите му зъби се показаха.

– Казах ти да си идеш у дома!

– Не му се давай! – извика Брийз достатъчно силно, за да надвика музиката. – Не я тормози, Джъстис.

Да. Съвземи се. Това са глупости, въпреки че ми е шеф, в момента не съм на работа. Тя изправи рамене и не отвърна взор от враждебния му поглед.

– Благодаря за загрижеността ви. Тук съм в безопасност и с удоволствие се забавлявам с приятелите си. С вашия натоварен график, съм уверена, че имате да правите много други неща, освен да ме тормозите. Това е дансинг, така че или танцувайте, или го напуснете. Аз вече знам отговора ви на този въпрос, затова лека нощ, господин Норт.

– Джеси! – озъби й се той. – Прибери се вкъщи!

С периферното си зрение забеляза някакво движение. Обърна поглед надясно и изтръпна, когато осъзна, че другите не само правеха широк кръг около тях, ами бяха спрели да танцуват и открито ги наблюдаваха. Завъртя глава наляво и видя, че хората от района на бара, също се бяха вторачили в дансинга.

Вторачи се в Джъстис и почувства лека омраза, заради сцената, която предизвиква, но осъзна, че той няма да спре, докато тя не си тръгне. Това несъмнено щеше да бъде също толкова смущаващо, колкото последния път, може би дори по-лошо и тя усети как гневът й всеки момент ще избухне. Затвори очи, пое дълбоко въздух и бавно започна да брои до десет. Едно. Две. Три. Четири. Пе…

– Джеси? Размърдай си задника към вратата и се прибери вкъщи. И никога повече не стъпвай в този бар!

Е, стига толкова. Тя отвори очи и се отказа от опита си да запази самообладание.

– Аз работя за вас, но сега е моето свободно време. Знам, че всеки се страхува от вас, защото вие сте Джъстис Норт, но познайте какво? Вие не сте мой лидер. Отказвам се, ако това е начинът, по който ще се отнасяте с мен всеки път, когато отида някъде. Това ще ви направи ли щастлив? Сега ще се прибера вкъщи и веднага ще си стегна багажа. Нямам нужда от всичко това, господин Норт. В рамките на един час ще съм далеч от Хоумленд и никога повече няма да се налага да се грижите за моето благополучие.

Джеси се завъртя и закрачи през дансинга към вратата. Новите видове се отдръпваха поне на десетина метра далеч от пътя й, правейки широк коридор, за да избегнат близостта си с нея, карайки я да се чувства така, сякаш изведнъж бе заболяла от проказа. Беше толкова разярена, че сълзите й заплашваха всеки момент да потекат, но тя успя да ги задържи. Нямаше да му достави това удоволствие да види, колко дълбоко я бе засегнал.

Кучият му син! Просто ще се откажа от работата си. Много ми харесваше да работя с жените и да живея в този дом. Няма повече да се кисна в онази великолепна вана, но какво от това. Ще си намеря друга служба, а Джъстис може да си гледа работата. Той…

– Джеси? – изрева Джъстис.

Тя рязко спря, поразена от силата на гласа му и се обърна. И последната частица от самообладанието й я напусна.

Гневът й се разгоря още по-силно, бе приключила с пристъпите му на ярост. Обичаше го, но той беше абсолютен задник. Нямаше да приеме подобни глупости от който и да е мъж, дори и от него.

– Какво?

Той я бе последвал, беше само на крачка от нея, когато спря, за да я изгледа гневно, очевидно без да обръща внимание на хората, които ги наблюдаваха. Искаше й се да може да забрави, че вероятно двеста Нови видове и десетки човешки същества бяха станали свидетели на този спор.

Изведнъж музиката спря и в помещението стана тихо като в църква.

Мамка му!

– Ела тук!

– Моля? – Тя се втренчи, зашеметена.

– Ела тук! – Той посочи към пода пред него.

О, по дяволите, не! Младата жена се обърна и отново тръгна към вратата. Ако искаше да й крещи, може да го направи и без публика. Вероятно така постъпваха Видовете, публично рендосваха задника на онзи, който ги беше ядосал, но тя нямаше да застане пред него, за да изтърпи този вид наказание.

Някой застана на пътя й и тя трепна. Тим Оберто изглеждаше заплашително, когато срещна яростния му поглед – определено щеше да й се разкрещи, щом излезеха навън, задето се бе държала така със скъпоценния лидер на НСО. Той блокира вратата и нямаше начин да го избегне.

Трей пристъпи до бившия й шеф, хвана го за ръката и изсъска нещо в ухото му. Нейните съекипници се преместиха по-близо до двамата мъже, хвърляйки нервни погледи наоколо, на лицата им ясно бе изписано напрежение. Те очакваха проблеми и я искаха вън от сградата. Това беше стандартна оперативна процедура.

На Джеси й идеше да закрещи от безсилие и гняв. Как можа вечерта ми толкова бързо да се превърне в такава катастрофа? Двете с Брийз щяха да си поговорят сериозно. Беше сигурна, че приятелката й е имала добри намерения, но всичко, което постигна, бе да я забърка в куп неприятности. Ако баща й научеше, щеше да й прочете лекция за неуважението, което проявяваше и че е трябвало да напусне още първия път, когато Джъстис е поискал. Че е била длъжна мълчаливо да изпълни заповедта му, без да се противопоставя – разбира се освен ако не решеше да му каже истината. Това нямаше да свърши добре. Баща й нямаше да бъде щастлив, ако разбере, че е спала с Джъстис Норт. Той винаги предпочиташе да се преструва, че Джеси е малко момиче, а не жена с нужди.

– Върни се! – изрева Джъстис.

Сърцето й препускаше лудо и тя повторно спря несигурна какво да направи. Всички в помещението го бяха чули. По дяволите, вероятно дори охраната пред портата го е чула. Младата жена бе смаяна, че той смяташе да направи такова огромно зрелище от спора им. Всеки щеше да говори за него в продължение на седмици, ако не и месеци. Джеси бавно се обърна. Джъстис стоеше на същото място, както и преди, не бе мръднал и милиметър, а пръстът му продължаваше да сочи към пода – там, където искаше да бъде.

Тя си пое дълбоко дъх и стисна зъби, докато поставяше единия си крак пред другия. Пръстът му се сви и ръката му се отпусна до бедрото. Младата жена спря на три стъпки от него и се взря в екзотичните му очи.

– Какво? Защо правиш тази сцена? Ти ми нареди да напусна и аз си тръгнах – каза му с тих глас, като се надяваше никой да не чуе.

– Никога не правиш това, което ти казвам. – Той не понижи глас, говореше високо и ясно и думите му стигнаха чак до другия край на салона.

Джеси се бе поуспокоила и сведе поглед към черната му вратовръзка, спомняйки си че сега трябваше да избягва зрителния контакт. Не искаше да го предизвиква. Съмняваше се, че нещата можеха да се влошат повече от това, но предпочиташе да не проверява тази теория.

– Нали правя онова, което поиска, махам се. Отивам вкъщи да си опаковам багажа. – Гласът й все още бе тих. – Всички ни зяпат. Иска ми се да се отвори дупка под мен, за да мога да изчезна оттук. Няма да ти позволя да ме унижаваш никога повече.

Обърна се и направи три крачки, преди Джъстис да я сграбчи. Той завъртя младата жена към себе си и я хвана с една ръка за лакътя, а с другата – през кръста. Тя ахна, когато мъжа рязко я дръпна към тялото си. Шокирана, Джеси вдигна глава и се взря в него с широко отворени очи. Той я притисна здраво до дългото си тяло и пусна лакътя й. Със същата ръка хвана косата в основата на врата й, стисна я в шепа и леко наведе главата й назад.

– Какво правиш? – изсъска тя. – Да не си си изгубил ума?

Джъстис наклони лицето си по-близо и надникна дълбоко в очите й, целият му гняв се стопи.

– Едва не загубих нещо. Правя това, което трябваше да направя от самото начало.

Джеси постави длани върху гърдите му, за да го отблъсне нежно, но хватката на ръката му се затегна около кръста й.

– Какво искаш да кажеш?

– Заявявам публично правата си над теб, Джеси. Давам на всички да разберат, че си моя.

Джеси беше доволна, че я държи, защото коленете й се огънаха. Силните му ръце я предпазиха да не се срути на пода, тъй като тя се олюля от думите му, а умът й се опитваше да възприеме техния смисъл.

– Но… – не успя да намери подходящи слова.

– Едва не те загубих. – Гласът му стана дрезгав, но той силно изръмжа следващите думи: – Няма да напуснеш живота ми. Моя си, Джеси. Ти ми принадлежиш.

Той прекара език по устните си, погледът му се сведе към нейните и тя разбра, че възнамерява да я целуне, когато бавно наведе лицето си по-близо. Не можеше да се помръдне, бе твърде изумена, за да направи нещо повече от това да гледа как се навежда към нея.

Устата му докосна нейната и тя затвори очи. Езикът на Джъстис нахлу, принуждавайки я да отвори устните си по-широко. Той изръмжа. Страстта, с която я нападна, я завладя на секундата и тя се разтопи. Пръстите й се вкопчиха в реверите на сакото му, само за да се задържи изправена. Бяха минали седмици, откакто я бе докосвал. Тялото й помнеше и жадуваше за ласките му. Всичко около нея избледня, с изключение на мъжа пред нея.

Тя отвърна на целувката му, посрещна неговата нужда със своята собствена и простена срещу езика му. Юмрукът, стиснал косата й, се разхлаби и дланта му обгърна тила й. Джеси забрави за помещението, пълно с хора, станали свидетели на прегръдката им в средата на салона. Забрави, че му бе ядосана. Съществуваха само те двамата, бяха заедно и той не искаше да я пусне да си иде. Ръцете й освободиха реверите на сакото му и се плъзнаха около врата му, а краката й се отлепиха от пода, когато Джъстис я вдигна по-високо по тялото си.

Най-накрая той прекъсна ласката. Замаяна, Джеси се втренчи в него – дишаше тежко, тялото й беше възбудено – а после си спомни къде са. Бузите й пламнаха и тя не посмя да откъсне очи от сексапилния му поглед. Не беше готова да се справи с реакцията на хората, изпълнили залата. Единственото нещо, което имаше значение, бе точно пред нея и я държеше здраво.

Джъстис отмести взора си от лицето й и я взе на ръце, като я притисна към гърдите си. Тя се вкопчи в шията му и осъзна, че внимателно е хванал полата й, когато я бе вдигнал, за да не я изложи пред всички. Без да се притеснява, се огледа наоколо, за да види реакцията от действията му.

Всяко едно лице, както човешко, така и на Видовете, изглеждаше напълно смаяно.

– Това е Джеси. – Джъстис направи пауза и обходи залата с поглед, сякаш се обръщаше към всеки поотделно. – Тя е човек. Знам, че някои може да имат проблем с това. Съжалявам, ако е така, но аз няма да се откажа от нея, независимо от вашите реакции. Тя е моя и ще ми стане съпруга.

Джеси беше доволна, че той я държеше. Ръцете й се стегнаха около врата му и тя стрелна с поглед бившия си шеф. Устата на Тим зееше отворена, лицето му бе червено, а очите му пълни с недоумение. Младата жена бързо погледна встрани. Трей все още стискаше ръката на възрастния мъж и го дръпна рязко, за да го махне далеч от вратата. Водачът на бившия й екип се усмихна, когато срещна погледа й. Той повлече Тим към бара, като кимна с глава на останалите си колеги да ги последват.

– Знам, че това ще доведе до проблеми с някои хора, заради поста, който заемам. – Лидерът на Новите видове замълча и Джеси се вгледа в очите му. Той отмести поглед. – Аз съм повече от готов да се оттегля, ако смятате, че трябва да постъпя така. Кажете ми го утре, след като вземете решение. Сега ще заведа моята половинка вкъщи да правим сватбени планове. Партито е страхотно, забавлявайте се! – И закрачи към вратата.

– Джъстис?

Мъжът спря, хватката му върху Джеси се затегна и той бавно се обърна по посока на дълбокия глас, извикал името му. Младата жена огледа помещението, търсеше лицето на проговорилия. Висок Вид пристъпи напред – едър, с широк гръден кош и масивни ръце. Котешките му очи се взираха в неговия водач, когато вдигна ръка, за да прибере зад ухото си кичур от правата си черна коса. Джъстис изръмжа ниско и заплашително и нямаше нужда да обясняват на Джеси, че той бе готов да се бори.

– Можеш да получиш поста ми, ако го искаш, Браун. Няма да се бия с теб и да изложа моята половинка на опасност.

– Ние приветстваме твоята половинка – обяви на висок глас Браун. – Никой не може да заеме твоето място, така че не очаквай утре обаждане с молба да се оттеглиш. Тя ще бъде едно желано допълнение към нашето семейство. – Котешките му очи се фокусираха върху жената. – Не искам да се бия с него, но си признавам, че малко му завиждам. Грижи се за нея, приятелю Джъстис! – Джеси бе твърде смаяна, за да отговори, но любимият й нямаше подобен проблем.

– Благодаря.

Мъжът наведе глава и погледна към пода. Джъстис се извърна и бързо закрачи към вратата. Един офицер се втурна към тях, усмихна им се и отвори широко дверите, за да му направи път да изнесе жената в нощния хлад.

– Не мога да повярвам, че го направи – прошепна Джеси.

Той се ухили, когато я погледна.

– Нито пък аз, но се радвам, че го сторих. Ще те заведа у вас да си опаковаш вещите. Още тази вечер се местиш в дома ми и никога повече няма да го напуснеш. – Спря и я погледна в очите. – Ще се женим и това не подлежи на обсъждане.

– Би могъл поне да ме попиташ. – Изпълни я доволство и щастие.

Джъстис наклони глава.

– Бих могъл. – Отмести поглед, засмя се и я отнесе до джипа, след което я сложи на пътническата седалка.

Щом мъжът, когото обичаше, скочи до нея в седалката на водача Джеси чу, че музиката в бара отново засвири. После той смъкна вратовръзката си и обръщайки се към Джеси, я размаха пред очите й.

– Преди да те попитам, позволи ми да ти кажа някои неща. Няма да приема не за отговор. Ще използвам това, за да те завържа за леглото ми, докато не промениш мнението си, ако не ми отговориш така, както аз искам. – Усмихна се отново. – Ще се омъжиш ли за мен?

– Не знам. – Тя се засмя. В продължение на няколко секунди вниманието й бе фокусирано върху вратовръзката, преди отново да срещне погледа му. – Мога да се изкуша да кажа не, само за да те накарам да ме завържеш за леглото. Звучи забавно и извратено.

– Джеси – измърка той.

– Да.

– Да, защото те повиках или да, защото ще се омъжиш за мен?

– Все още си мисля за онова, което ще направиш, когато ме имаш гола и завързана за леглото. – Прехапа устни, хвърляйки му закачлив поглед. – Дай ми минутка.

Той пусна вратовръзката в скута си и запали двигателя на джипа.

– Ще се разберем у дома.

– Това, че ще съм твоя половинка, не означаваше ли, че мога да запазя сегашната си къща? – Джеси се засмя отново. – Нали я беше построил за онази, която ще ти бъде съпруга? Това означава, че е моя и ще мога още да живея в нея.

– Бях я построил за половинка от Новите видове. – Джъстис поклати глава. – Ще живееш с мен и ще спиш в леглото ми всяка вечер, иначе ще изгоря тази къща.

– Но тя е толкова хубава.

– Сигурно ще ти стане крайно неприятно, ако я видиш унищожена. – Той се обърна към нея и й се ухили. – Затова не забравяй, че ако някога си помислиш да напуснеш леглото ми, именно това ще се случи.

– Ще се омъжа за теб.

– Не бях притеснен. Сериозно го мислех, когато ти заявих, че ще те държа завързана за леглото ми, докато не си промениш мнението. Споменах ти, че това не подлежи на обсъждане.

Брийз приближи бавно до масата, погледна към четиримата мъже, които седяха до нея и скръсти ръце зад гърба си. Изчака, докато получи пълното им внимание, и проговори:

– Благодаря ви – каза тихо, от сърце.

– Спомена, че той се интересува от нея – изръмжа Браун. – Не ми обясни, че е обсебен до такава степен, че чак да подивее. За малко да ми откъсне главата, когато му казах, че искам да я притежавам.

– Не можеше да не преобърне масата и да не иска да ти откъсне главата, след като ти току-що му бе заявил, че се готвиш да претендираш за нея. Брийз ни помоли да го накараме да ревнува, за да признае чувствата си пред жената. А ти го предизвика и го докара до желание да те убие.

– Хареса ми онази част, в която искаше да я заведеш в дома си, да се чифтосаш с нея и да я чукаш, докато започне да крещи – засмя се Сийдър. – За разлика от Джъстис, аз се забавлявах.

– Да – отвърна със смях и Джейдид. – Нека не забравяме, класическата реплика, която най-накрая успя да разруши едва сдържания му самоконтрол. Какво каза, Браун? Ще я напълниш с твоето семе и ще го оставиш да покълне? Това имаше добър ефект.

Брийз протегна ръка и стисна широкото рамо на Браун.

– Казал си му всичко това?

– О, за малко да изгубя главата си. – Той отпи от сока. – Като член на Съвета, винаги съм насреща за теб, когато имаш нужда от услуга. Следващия път обаче ме предупреди, че някой ще изпита желание да ме убие. Очаквах гняв, но той искрено копнееше да ме разкъса на парчета. Другия път, когато ти трябва услуга, искам аз да съм Видът, който би излъгал заради теб, като се обади по телефона, представяйки се за секретар на Джъстис.

– Ти си моят герой. – Брийз пристъпи по-близо до стола му. – Искаш ли да танцуваме? Чувстваш се напрегнат и аз знам как да те облекча.

Очите на мъжа се разшириха и той се ухили.

– С удоволствие.

Младата жена вдигна пръсти и ги прокара по оголената на врата му кожа.

– Да вървим.

Браун се изправи и намигна на другите трима мъже.

– Заслужаваше си да си рискувам задника, така че не ми се присмивайте. Вие ще си седите тук, докато аз ще танцувам с красива жена.

– Ние също помагахме – каза Бийст и се засмя. – Имаш ли приятелки, които искат да танцуват с нас?

Брийз размърда пръсти към тях.

– Това е нощно парти. Всички ние сме в настроение да се забавляваме.

– Добрите дела заслужават отплата. – Сийдър се изправи.

– Обичам нощните партита. – Джейдид довърши питието си и стана на крака.

– Аз също – изръмжа Бийст. – Хайде да прекараме няколко часа в забавление с нашите жени.