Текст книги "Джъстис"

Глава 11

– Брийз! – Джеси се засмя. – Ти си тук, в женското общежитие! Защо не си в Резервата?

– Пристигнах рано тази сутрин. – Високата повече от метър осемдесет жена се усмихна. – Най-добрата ми приятелка, Ели, искаше да се върна у дома, за да сподели някаква новина с мен. За известно време ще остана тук. Тя е човек и е омъжена за Фюри, който е от Видовете.

– Чувала съм за тях – даваха ги по телевизията, когато се ожениха. Надявам се, че новината е добра.

– Най-добрата. Съжалявам, но не мога да я споделя. Всичко, което мога да ти кажа, е, че тя и съпругът й, които много се обичат, желаеха нещо, което най-накрая са постигнали.

– Това е хубава новина.

– А ти, какво правиш тук? Проверяваш жените, които си довела при нас? Те все още са в Резервата и се справят чудесно. Устроиха се добре. Решено бе да останат там, вместо да бъдат доведени тук, тъй като се наслаждават на дърветата и километрите земя, където могат да бродят.

– Всъщност, работя тук. Това е дълга история.

– Наистина ли? – Очите на Брийз се разшириха. – И какво правиш?

Джеси обърна глава да погледне Бюти. Бе прекарала сутринта и голяма част от следобеда да й помага да се настани в общежитието на жените. Беше поела почти цялото пренасяне.

Тайни и Халфпринт бяха постоянни спътнички на Бюти и й помагаха. Единственото сътресение в почти плавния преход бе, когато Бюти съзря много по-високите от нея, с яко телосложение жени. Бяха я уплашили, но в момента тя седеше във всекидневната и разговаряше с половин дузина от тях без страх.

– Това е Бюти. Спасихме я преди две нощи от един имот във Вашингтон. Не съм наясно с всичко, свързано с новата ми работа, но засега й помагам да се адаптира към новия си живот. Тя го приема добре.

– Харесва ми името й. Отива й. Нейният избор е правилен. – Брийз се усмихна и съсредоточи цялото си внимание върху Джеси.

– Всъщност, аз го избрах. Постоянно й казвам, че може да го промени по всяко време и се надявам, че ще го направи. Чувствам се малко странно да давам име на възрастен. – Джеси сви рамене. – Бях принудена да измисля набързо някакво и това бе единственото, което ми хрумна.

– Защо трябваше да й измисляш име?

Джеси стисна зъби.

– Понеже тя можа да си спомни само две названия, с които я бяха наричали, а те ме вбесиха толкова много, че не позволих на никого да й казва така. Трябваше да попълваме документи и я записах с това име, останалите отказах да запиша.

– Как са я наричали? – Лицето на Брийз се ожесточи.

– В действителност не мисля, че искаш да знаеш. – Джеси се вгледа в по-високата жена.

– Кажи ми!

Джеси въздъхна, преценявайки, че Брийз има право да узнае.

– Бяха я нарекли Мъд, а предполагам, че са я записали с името Мънки, когато е била по-млада. Това бяха единствените две имена, които можеше да си спомни.

Високата жена от Новите видове изръмжа и избълва поредица от проклятия, които биха накарали дори моряк да почервенее от срам.

Джеси кимна в знак на съгласие. Двете жени се взираха една в друга, докато гневът на Брийз се стопи.

– Благодаря ти. Името, което си й избрала наистина е хубаво и й подхожда. Мисля, че може да го запази, а ти си й направила много добра услуга.

– Благодаря. – Джеси се усмихна внезапно. – И така, радваш ли се, че най-после можеш да се наспиш спокойно сега, когато не си в хотела?

– Тами и Валиант вече се настаниха в дома си за постоянно. – Брийз се разсмя. – Джъстис каза, че сега, когато са женени, имат нужда от личен живот. Около тяхната собственост разположиха охрана, за да помага на Валиант да я пази. Може би това е нещо нормално за човешките същества и за Видовете, но никой никога не е правил секс толкова гръмогласно като тези двамата.

Джеси едва успя да потисне усмивката си, като си спомни за предната нощ. Тя и Джъстис бяха толкова шумни, че задействаха алармата за сигурност.

– Може ли да те попитам нещо?

– Разбира се. – Брийз я поведе към кухнята да вземе сода от хладилника. Посочи с ръка на Джеси да се настани на високото столче до плота. – Удряй! Обичам да го казвам.

Джеси седна до нея.

– Смесената двойка, която току-що се ожени, ъъъ, той е лъв, нали?

– Ние считаме така. Най-вече предполагаме за ДНК-то, с което сме били смесени, тъй като записите са били унищожени. С неговата окраска и индивидуалност, можем да приемем, че той е смес с ДНК на лъв. Какво за него?

– Запознах се с Джъстис Норт и той има същия вид на очите, както Валиант. Дали и той е лъв? – Това би обяснило рева при оргазъм.

– Неговата окраска не е същата. В свободното си време изучавам животните. Искам да опозная по-добре онова, с което сме били променени. – Брийз изглеждаше горда със себе си. – Мисля, че той е смесен с черен леопард – хората ги наричат пантери.

Въпреки шока, Джеси успя да задържи устата си затворена и да не зине.

– Не трябва ли косата му да е черна? Имам предвид, че Валиант има оранжево-червена коса, подобно на лъв. Запознах се с Флейм, той е със светлочервена коса, но има очите на котка. Това се забелязва дори от разстояние.

– Не мога да обсъждам това с теб, Джеси. – Брийз прехапа устни.

– Защо, не?

Брийз отново се поколеба, въздъхна.

– Ти си наш приятел, спасяваш жените ни. Знам, че може да ти се вярва. Някои от нас оцветяват косите си. Това е всичко, което мога да кажа.

Джъстис си боядисва косата? Това обяснява, защо на живо изглежда по-различно, отколкото по телевизията и на някои от снимките във вестниците. Разликата се дължеше на променения цвят на косата.

– Защо го прави? Искам да кажа, защо някои от вас правят това?

– Защото трябва да изглеждат повече като човешки същества. Но заради оцветяването ни, това понякога е трудно за постигане. Моля те, не го повтаряй пред никого! Мога да си навлека неприятности.

– Няма да кажа, имаш думата ми. Само като пример, някой, който е с руса коса, в действителност е чернокос?

– Точно така. Това на пръв поглед, го прави по-човешки и по-малко заплашителен.

Някой, който е пред очите на обществеността. Някой, който през цялото време си има работа с хората. Джеси опита да си представи Джъстис с черна коса, но не й се удаде. Изведнъж си обясни защо дългите му мигли бяха черни. От време на време забелязваше за кратко тъмно синьо в дълбините на очите му, но отдалеч те изглеждаха с най-тъмния нюанс на кафявото, граничещо с черно.

Как ли изглежда с черна коса? Един образ на чернокосия Джъстис проблесна в главата й. Плашещ. Страховит. Свиреп. Джъстис със светла коса имаше по-човешки вид и бе по-малко вероятно да изплаши някого. Имаше смисъл.

Джеси беше спала с мъж, чийто гени бяха променени с ДНК на пантера. Това обясняваше мъркането, котешките му очи и рева по време на секс. Беше раздрал завивките и скъсал матрака с ноктите си. Нокти като на хищник. Пантерите са опасни животни. Може би с право се страхува да не ме нарани.

– За какво си мислиш?

Джеси отклони вниманието си от своите мисли и насила се усмихна на Брийз.

– За един мъж.

– Сподели, приятелко.

– Не мога. – Джеси поклати глава.

– О! Питаш за нашите мъже, защото има причина, нали? Чух, че Флейм е разпитвал за теб. Той е от котешкия вид, и именно затова задаваш въпроси за Валиант, така ли? Ти се изпусна и спомена името му. Кълна се, че няма да кажа нито дума на никого. Флейм е привлекателен и е наслада за очите. А има и добро чувство за хумор.

Флейм? Джеси не знаеше, дали трябва да опровергае предположението на Брийз. Боеше се да не би приятелката й правилно да отгатне, че тя си мислеше за Джъстис. Затова само се усмихна.

– Флейм те харесва. Чух, че си му направила силно впечатление.

– Чула си? Той предложи да ме черпи бира и да ме разведе наоколо, за да се запозная с приятелите му.

– Трябва да му позволиш да го направи.

– В случая е налице „аз съм изцяло човек, той е от Видовете“.

– Не би била с един от нашите? – Усмивката на Брийз изчезна.

– Не е така. – Джеси прехапа устни, като внимаваше за думите си. – Веднъж разговарях с няколко от вашите мъже – излъга тя, измисляйки сценарий, в който щеше да вмести истинската си дилема. – Те, едва ли не, дадоха ясно да се разбере, че няма да спят с човешки жени. Той, искам да кажа, те изразиха мнение, че не биха се ангажирали с човеци и бяха категорични за това как твърде много се страхуват да не загубят контрол и да ги наранят.

– Този страх е основателен. Нашите мъже са силни и те доминират. Знаеш ли го?

– Повечето мъже са властни. Това е универсална черта, която идва с наличието на пенис.

Брийз не се засмя на опита й да се пошегува.

– Не. Вашите мъже казват на жените какво да правят, защото просто така искат. Нашите мъже доминират физически и трябва да го направят. Има голяма разлика.

– Може ли да ми обясниш? Наистина съм любопитна.

– Когато двойка от нашия вид прави секс, мъжът се чифтосва с жената като застава зад нея. Той използва зъбите си, за да я държи за рамото, ако почувства, че господството му е застрашено. Нуждата им да бъдат под контрол по време на секс е непреодолима. Трудно е да се опише, но има едно място от двете страни, ето тук… – Тя се пресегна и докосна раменете й. – … където, ако един мъж те държи със зъбите си, се чувстваш много добре и не боли. Никога няма да разкъсат кожата, ние знаем много добре какви инциденти могат да се случат, затова не се дърпаме.

Джеси я присви стомаха – тя имаше скрита превръзка под блузата си.

– Що за инциденти са това?

– Зъбите им могат да потънат достатъчно, за да пуснат кръв или да оставят белег по кожата. Случва се рядко, но имах мъж, който ме разкървави веднъж. Той уби един от техниците, дошъл да ме изведе от килията му, след като бяхме правили секс. Не искаше да ме пусне, нито пък да ме сподели с други мъже. Беше много властен. Обичаше ме и предполагам ме ухапа, за да покаже господството си и че съм негова; може би да ме маркира, защото аз не се опитвах да му се противопоставям по време на секс. Заяви, че вътрешностите му крещели, че трябва да ме задържи, а мъжете ни много добре знаят, че ние не желаем това. Ето защо не правим често секс с един и същи мъж сега, когато сме свободни. Искаме да сме сигурни, че те знаят нашето нежелание да ни държат, а това им напомня, че не трябва да се отнасят собственически към нас. Мъжете ни могат да бъдат опасни за вашия вид.

– Защо всичко това да е рисковано за хората?

– Когато мъжът забива зъбите си, ти се чудиш да се бориш ли или да бягаш надалеч. Ако го направиш, той може да се побърка. Трябва да сме сигурни, че искаме да се размножаваме и когато го правим трябва да бъде изцяло по взаимно съгласие. Ако мъжкият застане зад теб и захапе здраво плътта ти, това няма ли да те разтревожи? Ще се бориш, нали? Борба? Зъбите му са остри и е възможно да разкъсат кожата ти, а ръцете му, които се опитват да те държат за твоя собствена безопасност, са способни да те наранят. Той може да бъде нежен и привлекателен, но ако оспориш господството му по време на секс, ще почувства неудържимо желание да докаже, че е достоен. Това е необходимост. Такива са те. Ако позволиш на един от мъжете ни често да прави секс с теб, той ще пожелае да те задържи за себе си, тъй като ще започне да се чувства собственик. Ако това се случи, мъжкият Нов вид няма да ти позволи да си отидеш, ще се бори да те запази за себе си, и ще убие всеки, който се опита да те отнеме от него. Ако му позволиш да те опознае достатъчно добре, той ще почувства любовта ти, а това е много рисковано при нашия вид.

– Това не може да е толкова опасно. Съществуват смесени двойки.

– Да, но мъжете биха убили всеки, който докосне половинките им. Ти си се срещала с Тами и Валиант. Той не обича другите мъже да я гледат. Тя охотно му се подчинява и му се е отдала напълно, но те споделят любовта си. Валиант ще разкъса с голи ръце всеки, ако реши, че е застрашил съпругата му, Джеси. Това е рискът с нашите мъже и ние винаги трябва да мислим какво ще се случи, ако някой от тях изпитва любов към жена, която не отвръща на чувствата му. Никога няма да я нарани, но ние смятаме, че всеки друг, който се опита да я докосне, ще загуби някоя част от тялото си. Разбирам страха, изпитван от нашия вид по отношение секса с човешките същества, но той е разумен. Ако все пак решиш да правиш секс с Флейм, то първо трябва да те обуча, за да знаеш как да се справиш безопасно.

Джеси не бе сигурна, че иска да знае отговора, но все пак зададе въпроса.

– Какво би следвало да знам?

– Никога не карай мъж да ти се подчинява. Те са доминантни, ще се разгневят и ще станат опасни, ако го направиш. За тях това ще бъде предизвикателство. Поставяш под въпрос техните способности. Мъжете винаги се контролират, когато правят секс. Не бива да се бориш по време на полов акт, ако Флейм те хване със зъбите си. Това означава, че той губи контрол и трябва да те държи здраво, за да не мърдаш.

– Лошо ли е да изгуби контрол?

– Да! – Брийз рязко прокара погледа по тялото на приятелката си. – Той ще те разбие. Нашите мъже са силни и представата ни за любовна игра би била груба борба за вас.

– Добре. – Джеси отново беше изумена.

– Никога не се взирай в очите на ядосан мъж, това също е предизвикателство. Сведи поглед и задръж така, дай му време да успокои гнева си. Освен това не му позволявай да правите секс, когато е прекалено възбуден, защото може да стане агресивен, за да отговори на нуждите си. Трябва да кажеш не, ако Флейм има желание да те ухапе и да ти пусне кръв по време на секс. Това ще му позволи да почувства, че те притежава. Никога не пожелавай да бъдеш с един от нашите мъже, освен ако не си готова да останеш с него завинаги.

– Мисля, че схванах. Благодаря. Моля те, забрави за Флейм, става ли? Нямам намерение да спя с него. Просто съм любопитна.

– Разбира се. – Брийз се ухили.

Другата жена не й повярва, но Джеси не обърна внимание на думите й, докато се изправяше на крака.

– Денят ми беше дълъг, отивам си вкъщи. Ще проверя първо Бюти, за да съм сигурна, че всичко е наред. Радвам се, че си тук и че ще имаме повече време да се видим.

– И аз ще мина да я поздравя и ще се грижа за нея, докато те няма. Можеш спокойно да отидеш и да си починеш. Ще дойдеш ли утре пак?

– Да.

Джеси напусна общежитието, прехвърляйки през ум всичко, което бе научила. Според съветите на Брийз, какво не трябва да се прави в леглото с мъжете Нови видове, тя вече се беше издънила.

Бе помолила Джъстис да бъде върху него, с което го бе предизвикала. Реакцията му беше близо до това да излезе от спалнята и да сложи край на срещата им. Брийз й каза, че те никога няма да позволят на жената да доминира в леглото, но той се бе съгласил тя да е отгоре. И сега Джеси нямаше представа как да тълкува това изключение. Може би той не беше като повечето Видове, тъй като му се налагаше ежедневно да общува с толкова много човешки същества – с хората, които работеха в Хоумленд, с медиите, с баща й и множество други, инвестирали в благосъстоянието на Видовете.

Беше усещала зъбите му върху рамото си, но не знаеше какво означава това. Бе пренебрегнала молбата му да стои мирно, като по този начин неволно го бе провокирала да отстоява господството си. Беше се наместила срещу слабините му, принуждавайки го да я вземе така, както тя желае и той я бе ухапал по рамото достатъчно силно, за да й пусне кръв. И още нещо неприемливо. Разбира се, той не желаеше да я задържи завинаги. Неее! Искаше да сложи край на кратката им връзка, още преди да е имала възможност да започне.

Нищо чудно, че не иска да ме види отново. Джеси изпадна в силна депресия, докато караше голф количката към дома си. По-рано същия ден бе намерила возилото паркирано в алеята пред къщата, с начертана карта как да стигне до женското общежитие. Офицерът, който отговаряше за охраната на портата на жилищната зона, я увери, че е предоставено на нейно разположение. С количката имаше възможност да обиколи Хоумленд, но нямаше къде да отиде, освен в самотния си дом.

На контролно-пропускателния пункт имаше нов пазач, но той не я спря. Само й се усмихна и й махна, докато отваряше вратата, която водеше към жилищния район. Джеси помаха в отговор и паркира в своята алея.

Още не можеше да дойде на себе си, толкова много бе оплескала нещата с Джъстис. Видовете трябва да са оборудвани с наръчник озаглавен „Ръководство за невежи човешки малодушници и петдесет съвета как да избегнете онова, което би обидило Новите видове“.

Тя отключи входната врата. Когато влезе вътре, се зарадва, че мирисът на парфюм най-после е изчезнал. Погледът й се стрелна към саксията с цвете непосредствено вляво и младата жена се усмихна.

Беше скрила там флакона – в случай, че някога пак й се наложеше да прикрива миризмата на Джъстис. Настроението й бързо помръкна, тъй като силно се съмняваше, че той ще се върне.

Бързият душ, преобличането с удобни дрехи и стремежът й да запълни времето си с работа в кухнята, й помогна да държи мислите си далеч от лидера на Видовете. Доставяше й удоволствие да готви – това я отпускаше, а и обичаше да си похапва. Единственият проблем бе, че парчето филе, което бе сложила да се пече на електрическия грил, щеше да й стигне за цяла седмица и да остане за сандвичи. Джеси прехапа устни, наблюдавайки как месото бавно се върти и как сокът капе във ваничката и реши, че утре може да направи сандвичи за жените в общежитието.

Беше изумена от количеството доставена храна и огромните размери на порциите. Разбира се, Новите видове най-вероятно изяждаха от филето по три килограма и половина на едно ядене, но тя със сигурност не би могла.

Отдръпна се от грила, с решението да изпере останалата част от новите дрехи, преди да ги облече и да си вземе една дълга вана, за да убие времето, докато вечерята стане готова.

Струите в джакузито бяха прекрасни, а водата топла. Направи оценка на битието си. Любовният й живот може и да беше във вакуум, но обитаваше едно чудесно място и харесваше новата си работа. На вратата се позвъни и тя подскочи, но после се усмихна. Това трябваше да е Джъстис! Бързо се избърса и облече същите дрехи. Щеше да говори с него, да увери твърдата му глава, че всичко ще е наред и да му каже, че може да се върне при нея, щом нещата се успокоят. На вратата отново звъннаха и тя се втурна от банята.

– Идвам! Почакай!

Джеси завъртя ключа, сърцето й препускаше лудо и тя се усмихна, развълнувана да го види след последната нощ. Но вместо него, на прага й стояха двама едри мъже от Видовете, облечени еднакво – със спортни дънки и тениски. И двамата вторачени в нея с мрачно изражение, което показваше, че не са щастливи да са там.

– Аз съм Найт – проговори този отдясно. – Вашите вещи бяха доставени и ни помолиха да ви ги донесем. Имате ли нещо против, ако разтоварим джипа сега и внесем кашоните вътре? Длъжни сме да ви информираме, че нещата ви бяха претърсени от охраната. Това е стандартна процедура, но не се наложи да се конфискува нищо.

– Добре. Благодаря. Разбира се – съгласи се тя. – Нека да си обуя обувките и ще ви помогна.

Мъжът отляво се намръщи недоволно.

– Не. Вие сте твърде дребна и само ще ни забавите. Просто седнете и не се тревожете. Няма да ви навредим. – Той си пое дъх. – Аз съм Суорд. Вие сте в безопасност.

Стана й смешно от думите му, сякаш той се боеше, че тя може да изпадне в ужас от вида им, но напрежението им я принуди да скрие усмивката си. Наистина изглеждаха нервни от факта, че се налага да контактуват с нея, така че тя сведе поглед. Те бяха Видове и Джеси искаше мъжете да се чувстват спокойни с нея.

Добрите обноски, които бе придобила, допринесоха много за тези цел.

– Благодаря ви. Ще чакам вътре и ще помня, че не съм в опасност. – И тя отстъпи назад.

– Добре. – Найт изсумтя, завъртя се на пети и тръгна надолу по алеята. Другият го последва.

Вдигна поглед, за да наблюдава как взимат кашоните от багажника на джипа и най-накрая си позволи да пусне смеха си на воля. Беше много сладко как те приемаха, че ще бъде ужасена от тях и как искаха да я уверят, че не са тук, за да я убият. Отново се засмя и обърна поглед към дневната, търсейки място, където биха могли да подредят кутиите.

– Можете да ги оставите ей там. – Тя посочи въздържано. – Благодаря ви. Съжалявам, че са толкова много. Не осъзнавах, че съм натрупала прекалено много неща. – Една идея проблесна в съзнанието й, когато единият от тях подуши въздуха и вниманието му се насочи към отворената арка на кухнята. И двамата продължиха да го правят, докато пренасяха кашоните. Младата жена вдиша дразнещия аромат на месото и осъзна, че те може би са гладни. Реши да опита да се сприятели. Иначе щеше да седи цяла вечер в жилището си, да мисли за Джъстис и как да се справи с проблемите, които имаха. Най-накрая момчетата внесоха и последните две кутии.

– Благодаря много. Оценявам помощта ви. Бихте ли искали да останете за вечеря? Имам много храна, а и това е човешки обичай – да се гощават хора, като начин да се покаже признателност. – Мъжете се спогледаха, а смущението им граничеше с комичното. – Имам филе. Това е тънко нарязана пържола, розова по средата. Не е толкова сурово, колкото болшинството от вас го обичат, но мисля, че ще ви хареса. Бих оценила възможността да намеря нови приятели. Току-що се преместих и не познавам почти никого.

– Приемаме – отговори Суорд от името и на двамата. – Вие трябва да се чувствате добре дошла при нас, а приятелите са важни.

– Така е – усмихна се младата жена. – Защо не седнете на дивана? Може да си събуете обувките, да включите телевизора и да се отпуснете, докато отида да нарежа месото и да приготвя картофите в микровълновата фурна. Трябват ми не повече от петнайсет минути.