Текст книги "Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)"
Автор книги: Иван Вазов
Жанр:
Классическая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 7 (всего у книги 8 страниц)
Явление 12
Горните, Гавраил, кир Тодор и Борислав.
Гавраил. Асене, дойдох да ти обадя, че ти си свален от престола. Той принадлежи сега на оногова, който имаше право на него. Не се опитвай за съпротивление. Остави се на моята милост.
Асен. Знам, знам вече твоята пъклена подлост! Неблагодарний изверго, приеми моята заплювка! (Заплюва го.)
Гавраил. Асене, за тая заплювка езика ти ще отрежа и ще го хвърля на псетата.
Асен. Презряно българско изродие! (На кир Тодора.) И ти, вероломнико, змийо гнусна, на която трябваше да стъпча главата още при Клокотница…
Кир Тодор(ехидно усмихнат). Асене, нашата война не свърши при Клокотница, тя траеше до тоя час и видиш, че аз съм победителят. Бъди по-смирен, ако искаш да изгубиш само очите си, а не и главата си. Аз ще моля цар Гавраила за тая милост.
Борислав се задава отдясно, последван от Тамара. Гавраил и кир Тодор уплашени отбягват до левия вход.
Борислав. Мерзавци! (Спуща се към тях с изваден меч.)
Асен(смаян). Борислав!
Гавраил(поразен). Ах! (Той и кир Тодор изваждат мечовете си и се отдръпват още назад.)
Борислав. Не бойте се, изверги. Аз бих ви убил като псета сега, но вие ми трябвате живи. (На Гавраила.) Ти трябва да дадеш сметка пред великия съд за гнусните си престъпления и да изкажеш твоите съмишленици. (Тамара развълнувана разправя на баща си нещо, като сочи сегиз-тогиз Борислава. Това трае през целия диалог на Борислава с Гавраила и кир Тодора.) Низки кознетворецо, ти ме прати чрез коварните си интриги в лагера на Ватаци, за да можеш свободно да изпълниш коварния си план; но бог ме изпречи пак пред тебе, за да те унищожа, да те поразя. (Към кир Тодора.) И ти, проклети гърко, няма да тържествуваш тука, както онова отвратително изчадие Исак! Ти ще отговаряш за сатанинската си подлост!
Гавраил(на кир Тодора). Този човек е луд.
Кир Тодор. Твое величество, нямаме работа повече тука. Останалото ще им кажат сабите на куманите. Да вървим.
Борислав(маха с меча си). Вървете, тоя манастир е ваш гроб!
Гавраил. Ваш гроб е! (Изгубват се отляво.)
Явление 13
Асен, Тамара и Борислав.
Борислав(отива към Асеня и пада на колене). Цярю, бях изменник в Родосто, тук ида да умра за тебе.
Асен(дига го). Бориславе, всичко знам вече, ти си бил жертва на подла измама. През твоите уста говори сега негодуванието на благороден българин. Но късно, Бориславе: измяната превари. Ние сме в плен… Аз ще умра, както подобава на Ивана Асеня. Но ти помъчи се да се избавиш и бъди хранител на Тамара, поверявам ти я заедно с благословията си. Отмъсти за мене. Запази царството от гибел, ако можеш.
Борислав. Царю, утре слънцето може да огрее гроба на Борислава, но няма да огрее гроба на България.
Асен. Ох, какво можеш ти с твоята дивна храброст, какво може твоя славен меч и ние троица хора против шейсетина души въоръжени вероломци? Едно ни само остая: да умрем честно. Видиш, ние сме пленници.
Борислав. Ние не сме пленници, а изменниците са в плен. (Отива до бухарията и изсвирва три пъти с рог.)
Асен(учуден). Какво е това?
Борислав(иде насам). Аз имам в двора сто души храбри юнаци, дошли като селяни богомолци. Дадох им уречения знак.
Асен. Как, твои войници?
Борислав. Готови по моя заповед всички да положат живота си за тебе.
Асен(разперя покъртен ръце към Борислава). Славний мой воеводо! Господи, ти не си ме забравил.
Тамара. Бориславе! (Прегръща го.)
Хиацинт(гледа от бухарията). Дворът почерня от селяни.
Борислав(тича към бухарията и вика към двора). Юнаци, превземете портите! Под нож куманите!
Асен(бързо). Да се задържат Гавраил и кир Тодор, може да избягат!
Борислав. Това им е невъзможно, птичка не може да изхвръкне от манастира. (Хиацинт излиза отляво.)
Тамара(плаче от радост). Бориславе, мили Бориславе. (На двора се чува врява.)
Борислав. Царю, почакайте тука. Аз отивам да взема началството на войниците си. (Излиза отляво.)
Асен. Това е чудо божие. Бедна, измъчена щерко, той бил достоен за твоята любов… Как съм бил жесток към вас… Но неизповедими са пътищата на провидението…
Тамара(развълнувана). Татко, треперя за живота му… (На двора врявата се усилва.)
Асен. Бой се почна. Влез в килията, а аз трябва да ида там. (Тръгва наляво.)
Тамара. Татко! Татко! (Спуща се подире му. Отляво влизат Драгота, Моймир и Приязд запъхтени.)
Явление 14
Асен, Тамара, Драгота, Моймир и Приязд.
Драгота. Измяна, царю!
Асен. Слава богу, вие се отървахте?
Драгота. Куманите ни напуснаха, като чуха врявата, и ние побързахме да те заградим с мечовете си.
Асен. Но де е Контофре?
Моймир. Франките му избиха, но той успя да си пробие път. На двора има битка.
Асен. Там е Борислав с войската си.
Драгота. Борислав?
Моймир. Борислав?
Приязд. Борислав?
Асен. Той е дошъл тук със сто души войника. Бог сам ни го прати на помощ в тоя лош час. Как стана това чудо, и вие, и аз после ще узнаем. Но да вървим на помощ! (Влиза Хиацинт.)
Явление 15
Горните и Хиацинт.
Хиацинт (разтревожено). Царю, нова опасност! Един ратай сега ми обади, че отвън манастира е заграден с войска – няколкостотин души!
Асен. С войска? Каква войска?
Драгота. Това ще е Гавраиловата войска! Проклетият Гавраил! (Моймир се затича при бухарията и гледа към двора.)
Приязд. Ще са довели от търново цялата Фуркасова дружина.
Драгота. Ужасно!
Моймир. Главната порта се отвори. Ето войската нахълта. (Шумът се усилва на двора.)
Асен. При Клокотница ние пак бяхме един срещу пет. Боляри, напред! (Излиза с гол меч, последван от болярите и Хиацинта.)
Хиацинт (извръща се към Тамара, която иска да излезе). Княгиньо, къде? Заключи се в килията!
Тамара. Отче, един меч и на мене.
Хиацинт. Какво, княгиньо? Стой вътре.
Тамара. Не. Когато там сега е в опасност всичко скъпо за сърцето ми и за България, да мисля за мене си? Отче, един меч. Един меч повече там, макар и в ръката на мома… Един меч! Дай твоя! (Грабва му меча и тръгва.)
Хиацинт. Тамаро! (Спуска се подире й.)
Влиза телохранител.
Явление 16
Горните и телохранителят.
Телохранителят. Княгиньо, ида да те зарадвам. Куманите – едни за избити, други се предадоха.
Хиацинт. Но войската, войската, която влезе отдеве в манастира?
Телохранителят. Тя била пак Бориславова: двеста души въоръжени селяни.
Хиацинт(възхитен). Великий боже!
Тамара(възхитена). Ох, героят мой!
Хиацинт. Какво станаха Гавраил и гъркът?
Телохранителят. Не знам. Но Фуркас е ранен.
Хиацинт. Господи, нека бъде славно твоето име.
Телохранителят(гледа наляво). Царят иде!
Влизат Асен, Борислав, Драгота, Моймир и Приязд.
Явление 17
Отвън се чуват гръмовни радостни викове: „Да живей царят!“.
Асен. Бориславе, ти ме спаси.
Борислав(пада на колене). Царю, прошка сега. Изкупил ли съм греховете си?
Асен(дига го и му разтваря обятията си). Тука, тука в обятията ми! (Прегръща го нежно и го целува по челото. Покъртен.) Синко, велики мой Бориславе, ти сега светиш пред мене като никога, ти си моят спасител, моят любим син… Боже, ти си обичал още България, като й повърна най-благородното чедо и направи чудеса през неговата ръка.
Борислав(сочи Тамара). Царю, ето кой е истинският спасител: твой и мой, и на царството.
Асен(целува по челото Тамара).
Навън се чуват викове: „Да живей царят!“.
Явление 18
Отляво влиза Контофре и след него въоръжени селяни вкарват вързани Гавраила и кир Тодора.
Контофре. Господарю, изменниците са в твоята власт.
Асен(яростно). Роби, на колене!
Кир Тодор и Гавраил падат пред Асеня.
Завеса.
