Текст книги "Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)"
Автор книги: Иван Вазов
Жанр:
Классическая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 4 (всего у книги 8 страниц)
Явление 5
Гавраил, после кир Тодор, Зоя, Ирина и войник.
Гавраил(радостно). Чудесно! Той проникнал в самия палат! Това надминава всичките ни ожидания. Пропаднал е. Днес турям крак на първото стъпало на трона. (Влиза отляво Зоя.)
Зоя(запъхтяно на Гавраила). Там се бият! Иди помогни на Контофре. Сега е време: убий Борислава.
Гавраил. Как? Защо? Той и така е пропаднал. (Влиза Ирина.)
Зоя(тласка го наляво). Убий го! Убий го! Само в гроба той не е опасен за нас.
Ирина(уплашено дърпа Зоя). Защо? Защо? Не бива да го убива! (Влиза кир Тодор.)
Кир Тодор(тържествующ). Победа! (Прегръща Гавраила.) Княже, поздравявам те! Съдбата е с нас.
Гавраил(гледа Ирина). Защо се тъй вълнуваш, княгиньо? Прибери се. (Отляво влиза войник.)
Войникът. Великия воевода го закараха в кулата.
Кир Тодор. Тежко ли е ранен?
Войникът. Не е ранен.
Зоя(на войника сърдито). Защо го не убихте?
Войникът. Баронът не даде. (Излиза бърже отдясно.)
Ирина. Ще умра! (Полита. Зоя я хваща и извежда отдясно. Влизат бързо отляво Драгота, Моймир и двама боляри.)
Явление 6
Горните, Драгота, Моймир, двама боляри, после Приязд и Контофре.
Драгота. Ужасно! Безумникът! Да се одързости до такава степен! Как го хванаха, Моймире?
Моймир. Като се биеха с Контофре, Борислав не видя, че зад него е един пън, спрепна се и падна. Войниците го налегнаха и с голяма мъка обуздаха. Той рани трима от тях. (Влиза Приязд.)
Приязд. Ужасно! Царят е страшно разлютен.
Гавраил. Боже, какво злодейство!
Моймир. Пропадна Борислав. Асен природно е с блага душа, но в гнева си… не дай боже… (Влиза Контофре с вързана дясна ръка.)
Контофре. Кой би повярвал, боляри? И да не беше ми Зоя казала…
Драгота. Ти си ранен, бароне?
Контофре. Леко. Но той се би добре. (Отляво влизат Асен и телохранители със светила.)
Явление 7
Горните, Асен и телохранителите.
Асен(намръщено иде насам. На телохранителите). Доведете Борислава. (На Драгота ниско.) Нещастницата, сговорила се да бяха с него! Кой се надяваше? Отиването й утре се отлага. В такава душевна смутня не бива да тръгва… (Към кир Тодора, който тръгва да излезе.) Деспоте, остани. (Телохранителите докарват Борслава с отнет меч.)
Явление 8
Горните и Борислав.
Асен(гледа го няколко време гневно). Злощастнико, аз познавах твоята безразсъдна буйност, но аз ти бях простил, когато ти с лудостта си би ми изгубил цял полк войска, когато по твоя вина бях изгубил една област. Но никога не предполагах, че ти си способен да сториш тия две неща: да престъпиш моята царска заповед и да покрусиш моята семейна чест.
Борислав(навел глава, мълчи).
Асен. Говори! Оправдай се!
Борислав(мрачно). Осъди ме!
Асен. Ти се даже не разкайваш?! Кой демон ти затъмни ума! Как се осмели да пристъпиш моята царска заповед?
Борислав. Когато тя е права, аз давам живота си за нея, но когато тя е едно насилие, аз слушам сърцето си.
Асен. Ти си дързък!
Драгота. Бориславе, преклони глава и моли за прошка.
Асен(яростно). Да се промъкнеш посред нощ в палата ми, за да… Разбойнико!
Борислав(гордо). Аз съм велик български воевода и син на болярина Радомира.
Асен. Ти опозори и единия, и другия!
Борислав. Убий ме, не ругай ме!
Драгота. Безумний човече, моли за милост!
Асен. Ти смееш да бъдеш още нагъл? Престъпнико!
Борислав. Престъпник е оня, който за своето тщеславие убива дъщеря си.
Асен. Ти?… (Удря го по лицето с една хартия, която държи.)
Борислав(яростно). Асене! (Измъква меча на един телохранител, за да удари Асеня. Присъствующите се спущат и задържат ръката му. Борислав отпуща меча и престава да се съпротивлява.) Заслужавам смърт, вземи ми живота.
Драгота. Великий боже, дигна меч протов царя!
Асен(на телохранителите). В кулата! В окови! (Телохранителите изкарват Борислава.)
Явление 9
Горните, без Борислав и телохранителите, после Анна.
Асен(навъсен, мълчи няколко време). Боляри, чухте, видяхте всичко. Нашия домашен пир се обръща на велик съд. Съберете мислите си, напрегнете ума си и ми кажете наказанието – защото аз искам още сега да се прозинесе и изпълни присъдата.
Влиза отляво Анна и развълнувано отива при Асеня.
Анна(умолително). Господарю, милост за Борислав. Смили се за младостта му… Милост, милост!
Асен(строго). Анно, думата милост да не чувам тука. Жените имат нежни сърца, но слабо разсъждение. Един цар не трябва да слуша жена, когато иска да бъде строг и неумолим. (Към Драгота.) Драгота?
Драгота. Царю, той беше честен, храбър. Обичал съм го като син. Но син ми да беше сторил това, аз бих го с радост отдал на строгостта на праведния ти гняв. Ала ти си милостив и всяка капка българска кръв за тебе е свидна… Накажи го, но го накажи великодушно. Борислав нека бъде пратен на двегодишно покаяние в манастир и половината му имот да усвои държавата.
Асен. Моймире?
Моймир. Царю, косата още ми е настръхнала от онова, което видях одеве. Борислав ми е близък приятел, с него съм делил опасностите в битките, при Клокотница той ми спаси живота, почитам го като пръв юнак в царството. Но той дигна ръка против скъпоценния ти живот. Предлагам вечно изгнание из България.
Асен. Ти, Приязде?
Приязд. Някой зъл демон затъмни ума на Борислава и го погуби. Но, царю, ти бе милостив към много по-лоши неприятели. Бъди великодушен и към Борислава. Десетгодишен затвор в тъмница.
Асен. Контофре?
Контофре. Във великия воевода Борислава съм навикнал да почитам мъж с високи военни доблести. На великия император Карломана той би бил достоен да бъде между първите пълководци. Царю, аз съм рицар и през моите уста говори душата на рицар. Срам на войника, който престъпи клетвата за вярност към царя; горко на войника, който дигне меч против царя си. А когато тоя войник е един велик воевода и тоя цар е Иван Асен, само смърт може да измие греха му. Но, царю, пощади живота на Борислава, защото той никога не го е щадил за тебе. Предлагам петгодишно заточение във Видинската крепост и усвояване на имотите му.
Асен. У всички ви говори повече съцето, отколкото разума. (Мисли няколко време мрачно.) Гавраиле?
Гавраил. Царю, аз бях твой враг, наший род бе дълбоко обиден от Ивана Асеня. Но над личните огорчения стои България. И аз забравих всичко и преклоних глава пред оногова, когото бог е избрал да даде слава и щастие на отечеството.
Асен. Ти си един от добрите му синове, Гавраиле.
Гавраил. И ще говоря като такъв. Ако да беше на Бориславово място най-лютия ти явен враг, аз те бих коленопреклонно молил за него, бих ти казал: „Царю, млад е, прости го.“ Но ти си крил под скута си един вероломен служител, претоварен с високи милости и благодеяния, един скрит и опасен враг, който дръзна да посегне на твоя скъпоценен живот. Дай пример спасителен на ония, които би се поблазнили по неговия път. Предлагам смърт.
Асен(към един от другите боляри). Великий примикюре?
Боляринът. Смърт.
Асен(климва на болярина до него). Простосевасте?
Боляринът. Смърт, според закона.
Влизат отляво Тамара, разплакана, с разпусната коса, и Вела.
Явление 10
Горните, Тамара и Вела.
Тамара(коленичи пред баща си). Татко, милост, милост за Борислава! Пожали дъщеря си… Той не бе виновен, аз го увлякох. Аз го обичах. Накажи мене, прати ме в манастир, погуби ме, но него пощади… Прости го за тая минута забрава. Не желание да те убие, не омраза, а само гордостта му, гордата му бащина кръв, която тече в жилите му. (Става и сключва ръце плачуща.) Татко, не гледай така страшно. Спомни Борислав кой е и какъв е бил за тебе. Пощади живота му и славата му. (Обръща се към Анна.) Царице, мале, моли се! (Към болярите.) Боляри, молете се и вие; молете се за великия български воевода! Татко, ти опрости най-страшните си врагове, прости и най-предания си служител. Татко, бъди великодушен, бъди велик и сега, както си бил винаги.
Асен(сърдит). Окаяна дъще, иди си! (На Вела.) Отведи я! (Вела извежда плачущата Тамара.)
Тамара(преди да се изгуби отляво). Татко, милост за Борислава. (Излизат.)
Асен(към кир Тодора). Деспоте?
Кир Тодор(кланя се ниско). Великий господарю, аз нямам дума в това високо събрание.
Асен. Аз ти я давам. Говори. Ти сам си бил цар и най-добре разбираш царската душа.
Кир Тодор. Благодаря ти за високата чест. Моето смирено слово? Великий царю, ако съберем в едно всичките наказния, предпожени от високородните боляри, то пак е слабо възмездие. Человеческият ум още не е измислил наказание, достойно за подобно престъпление. Смърт? Какво е смърт? Един миг под острилото на джелатина. Царю, дай пример страшен. Нека Борислав живее, но да живее във вечна нощ, нека никога слънце да не види, а да гледа само в душевния си мрак ужаса на претъплението си. Удари, удари страшно, царю! Предлагам да бъде ослепен и да му се отсече ръката, която посегна на свещения ти живот.
Драгота(ниско с гняв). И която те хвана за полата при Клокотница.
Анна(умолително). Господарю, не бързай.
Асен (маха й строго и ходи няколко време начумерен в дълбоко замисляне. Тамара се появява отново плачуща.)
Драгота(на Моймира тихо). Ох, не ми се харесват тия дълбоки бръчки на челото му.
Моймир. Тия бръчки са зловещи по неговото чело… Такива бяха и когато Борила доведоха пред него.
Приязд(тихо). Жално, загина.
Асен(ходи още малко мрачен, па се спира внезапно. С висок, тържествен глас). Боляри, деспоте, благодаря ви за мъдрите слова. Вие говорихте по съвест и по закон, като предани мои съветници, и докато вие говорихте, аз ви слушах и мислех. Сега и аз да кажа думата си, като Иван Асен: Борислав е пред мене безумник, но не престъпник. (Гръмогласно.) Прощавам го! Освободете го!
Драгота. Великий Асене!
Обща радост. Само Гавраил и кир Тодор стоят поразени.
Тамара(спуща се отляво с разперени ръце). Татко мили! (Пада пред краката му и ги целува.)
Завеса.
Действие четвърто
Пруст в един старопланинки манастир. Отдясно две врати на килии – отсамната със завеса, отляво – също две килии. Коридорчета между тях и бухарията в дъното. Един иконостас. Един византиийски полилей виси от потона, незапален. Два стола. Зад бухарията се виждат в двора тополи и кипариси. Надвечер. Влизат Хиацинт и Контофре, сподирен от няколко франкски войника.
Явление 1
Хаицинт и Контофре.
Контофре. Ух, какъв път! Най-после ето ме в манастира. Уморих се, яздихме напреки през планината. (Сяда.)
Хиацинт. Та Асен ще ни бъде гост тая нощ?
Контофре. Така, отче игумене. Прибързах да ви известя. На лов сме. Отивахме в горския дворец. Но улучи се манастира на пътя ни и Асен пожела да спре и пренощува тука, за да се видят с княгинята.
Хиацинт. И да я благослови за последен път като негова дъщеря. Утре тя става дъщеря на църквата, невяста Христова Теофана.
Контофре. Утре ли се подстригва?
Хиацинт. Утре е уречения ден. Ще я изведем в Търново, там ще се извърши тържествено свещений обред от патриарха.
Контофре(скръбно). И като помислиш за какво се почерня тъй млада и зелена, по причина на кого? Нещастният Борислав! Какви огорчения донесе на целия царски дом и на всинца ни! А царят тъй го обичаше… Когато в безумството си скокна от прозореца на кулата и казаха, че се удавил в мътните води на Янтра, Асен проля горещи сълзи. Тамара примря, нейното сърце навеки се разби. Когато се свести, тя веднага пожела да стане монахиня. Никакви увещания не помогнаха. Благочестивият Асен по съвета на патриарха най-после склони, макар и с голяма скръб. Но изпрати по-напред Тамара във вашия манастир за един месец, та в тишината и далеч от градските суети да размисли хубаво, преди да замени светлото одеяние монахинското расо.
Хиацинт. И днес месецът изтече. Утре приема ангелски чин. (Пауза.) А годежа й с крал Фредерика?
Контофре. Подир тая случка царят прати известие да му се извини и да му обади за Тамариното благочестиво желание. Случайно кралят не можел да тръгне за Цариград, защото сарацините нападнали държавата му, и това събитие го задържало там. (Гледа към двора.) Имате много гости в манастира?
Хиацинт. Тая вечер пристигнаха стотина поклонници от от Румания да се поклонят и запалят свещ пред чудотворната икона на свети архангела Михаила.
Контофре(гледа към двора). Алагатор Фуркас пристига с конницата. Царят трябва да е наблизо. Де ще нощува той?
Хиацинт(сочи надясно вратата със завесата). От тая килия се минува в друга по-широка. Там ще бъде. Там е дваж спал и цар Калоян, царство му небесно. А в съседната килия е Тамара. (Сочи втората килия наляво.) Там е кир Тодоровата щерка Ирина, дошла на разходка. Гостенка ни е Зоя, Гавраиловата госпожа. Тя е оттатък. (Сочи към десния коридор.) Царят ги помоли да придружат и разтушават Тамара. Бедната девойка, нищо не я разтушава: ни другарките, ни разходките из тия хубави места, ни нашите увещания. Тя се е пренесла в скръбта си, търси самотията и размишленията. Отрекла се е още отсега от радостите и суетите на грешния мир… (Сочи първата килия наляво.) А тая килия е собствена килия на деспот Слава. Тая вечер и той ни иде на гости.
Контофре. А, сърдития отшелник.
Хиацинт. И веселият философ. Но аз да видя за царската вечеря. (Тръгва наляво.)
Контофре(тръгва и той). И аз да хвърля един поглед въз манастира. Началник съм на стражата.
Хиацинт. Ти не доведе всички твои франки?
Контофре. Само пет души взех, защото Гавраил разпореди Фуркас да придружава царя с шейсет кумански конника. (Излизат. Тамарината килия се отваря. Влиза Тамара в тъмно мирско облекло и Вела.)
Явление 2
Тамара и Вела идат насам.
Вела. Фуркас пристига с конницата. Баща ти трябва да е наблизо. (Тамара въздиша.) Имай грях от бога, княгиньо, не мисли го повече.
Тамара(тъжно). Не мога.
Вела. Моли се, моли се, в молитвата е спасението.
Тамара(въздиша). И в моите молитви все той ми се вестява. Знам го мъртъв, но го виждам все жив. Не мога да повярвам, че го няма. Боже, в монахинската килия, в която утре ще вляза, прати ми забрава и душевен мир. (След малко мълчание.) Вело, тая нощ го сънувах. Видях го, че влиза в килията ми изневиделица. Бе облечен в червената си мантия, в оная, с която се върна победител от унгарската война, и стиска меча си да не прави шум. Па ме гледа пламенно с големите си черни очи: „Ставай, каже, дойдох за тебе!“. Аз се хвърлих в обятията му, а той ме понесе през въздуха като перо и усещам сърцето си до топлите му юнашки гърди… Хвърчим през някакви си сини моря… После палати мряморни, вълшебни чертози, лодки и песни под нас… Знаеш, каквито никога не съм чувала… Но се събудих. Призракът се изгуби и аз останах със скръбта си. Но още дълго чувствувах, че трепти тялото ми от прегръдките му… Но него го няма, той е умрял… Вело, аз не вярвам да е умрял, не може да бъде умрял. Ох, но да би бил жив, той и открай света би прелетял при мене… Той би ме намерил, макар да ме крият в тая дивна планина; сърцето би му подсказало де съм. Който люби, той вижда всичко, той може всичко, за него няма невъзможно нещо. (На пруста постепенно потъмнява.)
Вела. Остави тия луди мисли. Мъртвите не се връщат, забрави го. Отърси от себе си всичко земно. Влез в светата божия обител с чисто сърце и невинна душа… така ще бъдеш приятна богу… Или размисли до утре добре, да не се каеш после, но късно? Знай, Тамаро, че бракът, в който влизаш с Христа, е вечен, връзките му са неразтъргаеми, самата смърт не може да ги разкъса. Помисли, имаш още време. Послушай ме, не се отричай от света.
Тамара. Не, там, решено е… Без Борислава не ща света. (влизат Хиацинт със запалена вощеница в ръка и Контофре, като приказват.)
Явление 3
Горните, Хиацинт и Контофре.
Хиацинт. Наредихме всичко в трапезарията. Стъмни се, да запаля полилея… Заръчах да запалят и свещите в църквата. Асен по обичая си ще се помоли най-напред. Добър вечер, княгиньо. (Пали полилея.)
Контофре(целува ръката на Тамара). Кланям ти се, света княгиньо. Баща ти иде да те види. Да те види за последен път като княгиня Тамара. (Гледа я малко време съчувствено.) Княгиньо, ти си млада, ти си росно цвете, жедно за сънце и въздух. Защо отиваш да повехнеш в килията? Оня, за когото правиш това, заслужава ли тая жертва? Остави го, той е умрял за тебе и за България.
Тамара. Ах, бароне, нема съртта може да загрози паметта на един герой? Нема смъртта може да изпъди от сърцето образа на горещо любимия човек? Или вълните на Янтра, като погълнаха Борислава, отнеха и славата му, и величието на душата му, та да го забравя тъй лесно? Защо си тъй жесток към един умрял?
Контофре(умислен). Умрял? Да, умрял. (Живо.) Но не умрял във вълните на Янтра, както мислехме, но в друга бездна!
Тамара(поразена). Ах!
Контофре. В бездната на позора, защото той е жив.
Тамара(радостно). Жив? Жив?
Контофре. Да, жив, княгиньо. Но сега за мене е по-умрял, отколкото да го знаех в дъното на ада.
Тамара. Жив? (Прегръща Вела.) Вело, той бил жив!
Хиацинт. Що думаш, бароне? Та нали Борислав се удави?
Контофре. Друг ще е бил. Излъгани сме били по падналия му шлем там. (Към Тамара.) Забрави го съвсем, княгиньо, и продължавай да го мислиш за умрял. Той е недостоен, той бил недостоен за твоята любов.
Тамара(ужасена). Боже, аз ще умра! (Към Контофре.) Кажи, какво е?
Контофре. Бъди храбра и слушай горчивата истина: Борислав успял да избяга и да мине в гръцката земя… Там…
Тамара(прекъсва го). Жив? Жив?
Контофре. Жив, но за неговото име, за неговата чест беше по-добре да бе се заврял трупа му в тинята на Янтра. Борислав сега е в Родосто на служба при императора Ватаци. Отишъл там с цел да се опълчи против нас в случай на война с гърците.
Тамара(поразена). Ах!
Хиацинт. Анатема!
Контофре. И царят го осъди на смърт!
Тамара(съвзема се). Лъжа! Кой казва това за Борислава? Кой го е видял там?
Контофре. Болярин Веселин. Той се върна преди една неделя от Родосто, дето бе изпратен от царя с предложения до Ватаци.
Тамара. Веселин лъже или са го излъгали! Това е гнусна клевета.
Контофре. Как и аз бих желал това! Но Веселин го видя там с очите си в облекло на гръцки севастократор. Проклятие! Завел там една дружина от осемстотин души българи нехранимайковци, за да се бие против Асеня, той, който беше славата на царството, идола на войската!
Тамара. Клевета! Клевета!
Вела. Княгиньо, не вълнувай се, а да идем да причакаме баща ти. (Тръгват.)
Хиацинт. Грехота е, княгиньо. Как можеш да се застъпваш за човек, който тегли меч на баща ти, отиде на служба на гърците, на враговете му!?
Тамара(повръща се). Това е лъжа! Аз познавам Борислава. Познавам сърцето му и душата му. И понеже го обичам, аз най-добре го познавам. Той е най-благородния човек. В гнева на оскърбената си гордост той дигна меч против баща ми, той можеше да убие и мене. Но никога не е способен да стане предател на отечеството, за което е проливал кръвта си, което покри със слава. Той може сега да бъде в гроба или оковите на гърците, но никога не в лагера им. Петно може да падне въз челото на един ангел, но не на неговото. (Излиза бързо наляво, последвана от Вела.)
Контофре(гледа по нея). Не вярва! (Към Хиацинт.) Не искахме да вярваме и ние, но истината е тая, ужасната истина. Нещастният Борислав! И защо избяга? Избяга из кулата в часа, в който царят великодушно го прости. Но когато го потърсиха да му обадят царското великодушие, той се бе хвърлил из прозореца, за да иде и стане изменник на отечеството.
Хиацинт. Пропаднал на тоя свят и на оня.
Контофре. За щастие, войната се избягна и той няма да има случай да потопи ръцете си в братска кръв.
Хиацинт. И княгинята, която се бе помирила с мисълта, че е умрял, и ставаше монахиня!… Ти сега, бароне, с тая вест разбърка ума й. (Влиза Ирина отвън.)
Явление 4
Горните и Ирина, после Фуркас.
Ирина(развълнувана, без да съгледа Контофре и Хиацинт. На себе си.) Тук дошъл. Боже! (Съглежда Хиацинт и Контофре и замлъква смутена.)
Контофре. Какво има, княгиньо? (Покланя й се.) Привет от баща ти. След малко ще се видите. Той придружва царя дотук.
Ирина(гледа плахо и показва знакове на силно вълнение).
Хиацинт. Какво си развълнувана, Ирино?
Ирина. Не, няма ми нищо, отче, за Тамара гледах… (Тръгва към килият си, но се спира на прага й и се извръща. Влиза Фуркас, запъхтян, с кумански войници.)
Явление 5
Горните и Фуркас.
Фуркас. Борислав е тук!
Контофре(стреснато). Невъзможно!
Фуркас. А аз ви казвам, че Борислав е в манастира! (Ирина гледа пребледняла и уплашена.)
Контофре. Това е немислимо. Борислав е в Родосто.
Фуркас. Хиляди бесове! Познах го в тъмнината под връхната му черна дреха. Чух и гласа му, като говореше с някои селяни поклонници.
Контофре. Да се убие, ако е той! Такава е царевата заповед. Дири го с войници из манастира и убий го, ако е тук!
Фуркас. Ще ти донеса главата му. (Тръгва.)
Ирина(иде насам). Фуркасе, чакай. (Смее се.) И ти ли се излъга с този поклонник, дето прилича на Борислава?
Контофре. Как, ти го видя също?
Ирина. Видях го още по видело, като отивах на раходка със Зоица, и го взехме за Борислава. Но припознахме се. Истина, прилича, но само че е сив, а не черноок, и по-стар от Борислава. (Смее се.) Недей гони сенките.
Контофре. А! (Гледа укоризнено Фуркаса.)
Фуркас. Хиляди бесове, аз се бих заклел, че е той… (Излиза сърдит с куманите.)
Ирина(радостно на себе си.) Спасен е. Но, боже, дано я не види. (Отива към килията, спира се.) Но той е все в опасност. Да бдя над него. (Излиза отляво.)
Контофре(на Хиацинт). Отче игумене, знаеш ли какво ми костува, когато казах: „Убий го!“ Борислав! Великият български воевода! (Излиза отляво. Слав влиза отдясно.)
