Текст книги "Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)"
Автор книги: Иван Вазов
Жанр:
Классическая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 3 (всего у книги 8 страниц)
Явление 5
Тамара, Ирина, Зоя и Вела.
Зоя(на Тамара). Добре стори, царкиньо, че дойде да се поразвлечеш на Света гора.
Тамара. Ох, и за последен път.
Ирина. Как скърбя, мила Тамаро, че се делим. Сърцето ми се свива при тая мисъл.
Тамара. Благодаря ти, драга Ирино, виждам това. Откак ме сгодиха, и ти изгуби веселостта си. (Обръща се към града.) Ох, скоро ще напусна милото Търново. Как всичко ми е драго и свидно, как се е срасло моето сърце с него! (Извръща се.) Ох, да имаше как да се не деля от местата, свързани с най-скъпи спомени за мене. Чини ми се, че щастието само тука може да бъде пълно, в тоя хубав град.
Зоя. Това я привичка, Тамаро. Нима и Неапол не е хубав? Баща ми е бил там и разказваше: мраморни дворци край лъскавото море, вечна пролет над зелени брегове, позлатени с лимони и портокали, благоуханни градини, красоти… Там е рай. Колко ти завиждам.
Тамара. Зоице, рай е само с любимия човек. Раят не е извън нас, а вътре в нас. Когато сърцето е пълно, когато прелива от блаженството на щастливата любов, тогава и ледовитата пустиня се преобръща в рай за нас.
Вела(от бухарията вика някому). Иди си, не трябва. (Обръща се насам усмихната.) Циганка иска да ви гледа.
Ирина. Нека дойде. (Затича се при бухарията.) Ела, циганко! (На себе си.) Искам да узная бъдещето. И вече сърцето ми трепери.
Влиза циганката отляво.
Явление 6
Горните и циганката.
Циганката. Добър ви ден, хубави господарки.
Ирина. Черна невесто, гледай и право казвай! (Сяда на стола и протяга й дланта си.)
Циганката(гледа съчувствено в лицето й). Ти си много хубава, девойко. Не те познавам коя си, но дано мога да те зарадвам. (Взема дланта й и я гледа внимателно.) Ръката казва много добре за тебе, боляркиньо. Ти ще си вземеш мъж, какъвто ти мяза.
Ирина. Какъв е?
Циганката(гледайки в ръката, провлечено). Той е хубавец, висок, левент…
Ирина. Хубавец, висок, левент. Още?
Циганката(гледа ръката). И юнак е.
Ирина(радостно). Добре.
Циганката(гледа пак ръката). Има очи сини.
Ирина. Виж хубаво, трябва да е черноок. (На себе си бързо.) Тъй, Борислав е черноок.
Циганката(гледа дланта). Тъй, боляркиньо: ченоок бил.
Ирина(радостно на себе си). Отгада, вещицата. (Високо.) Още?
Циганката. Още? Казах ти – хубавец: снага топола, очи соколови, мустаци има тънки, като миши опашки… И ще ви прати бог много дечица: осем момченца и две момиченца. Да ви са живи. Толкова са и моите. (Присъствуващите се смеят. Пак гледа дланта.) Ти мислиш много за него.
Ирина(ухилено). Ще ме обича ли много?
Циганката. Той вече те обича.
Ирина. Сполай ти, циганко. (Хвърля й монети.)
Циганката. Да си жива, хубава боляркиньо. (Събира монетите.)
Ирина. А, забравих. А какъв е той сега, моят бъдещ мъж?
Циганката. Дай пак да видим. (Гледа й на ръката няколко време. Усмихната.) Хубава боляркиньо, ще подариш още нещо.
Ирина. Добре, казвай.
Циганката. Той е голям човек.
Ирина. Велик болярин?
Циганката. По-голям.
Ирина. Велик воевода?
Циганката. Не, по-голям.
Ирина(навъсва се). Севастократор? Деспот? Княз?
Циганката. Още по-голям, най-голям: цар.
Зоя(засмива се). Ироно, честито ти!
Ирина(сърдито хвърля монети на циганката). На, или лъжи по-нататък! (Отива навъсена настрана.)
Циганката(събирайки монетите). Не лъже баба ти, моме, това ти е писано. (Към Тамара.) Синеока моме, дай и тебе да погледам. Да видим твоя болярин рус ли е, черноок ли е…
Тамара(усмихната). Няма нужда, аз си знам…
Ирина(иде ядосана към циганката). Лъжкиньо! Княгиня Тамара ще вземе цар!
Зоя(на циганката). Тя е царска дъщеря.
Циганката(смутено). Ах! (На себе си.) Побърках ги, глупавата аз. Питах, но не разбрах добре. Взех тая за нея. (Високо към Тамара.) Кланям ти се, царкиньо, и прощавай мене, глупава баба. (Към всички високо.) Нека господ здраве да ви дава. (Излиза наляво.)
Вела(на Тамара). Княгиньо, да си ходим вече в палата? (Шушне й нещо, смеят се.)
Зоя(ниско). Тя се смее с глас, тя е повече от спокойна – весела е… Моите подозрения се потвърдяват.
Тамара. Сбогом, Зоице. Ироно, няма ли да дойдеш с нас? (Тръгва с Вела.)
Зоя. Аз ще я доведа. Ние ще поизлезем пак на събора. (Тръгват. Влиза отдясно кир Тодор и маха на Ирина да чака. Ирина се спира, другите излизат.)
Явление 7
Кир Тодор, Ирина, Гавраил, после телохранител.
Кир Тодор. Ирино, тебе търсех, ела насам. (Ирина се приближава.) Ирино, моето отеческо сърце размисли върху онова, което говорихме одеве. (С мек съчувствен глас.) Ти обичаш Борислава силно?
Ирина. Да.
Кир Тодор. Но той е равнодушен към тебе, дъще, той люби Тамара.
Ирина. Но тя отива, а той остая в палата. Всеки ден ще се виждаме.
Кир Тодор. Добре, аз ти давам съгласието си, аз не искам да пресилям сърцето ти. Любиш Борислава. Ти си рядка хубавица, ти си умна, употреби всичко, да направиш по-скоро да прежали Тамара и да те обикне.
Ирина(живо). Той ще ме обикне!
Кир Тодор. Вярвам, твоята дивна красота е едно всепобедно оръжие въз мъжките сърца. Бориславовото е горещо, буйно, то е жедно сега за утеха. Вземи Борислава. Но аз турям едно условие за това мое съгласие. Но, драга дъще, по-напред да ти открия една тайна, която трябва да пазиш в глъбините на душата си. Заклеваш се?
Ирина. Да, татко.
Кир Тодор(озърта се предпазливо). Ето що е: аз и Гавраил готвим свалянето на Асеня. (Гледа я безпокойно.) Какво казваш?
Ирина. Нищо (Троснато.). Лошо правите.
Кир Тодор. От тая промяна зависи моето избавление от позрния плен.
Ирина(гледа баща си стреснато). Ах! Значи, това расо, тия богомолства, това смирение – всичко това, татко, било…
Кир Тодор(пресича я злъчно). Маска, маска, дъще, за да приспивам подозрението, да заблудя и най-прозорливите. Станах на старини комедиашин! Пуснат съм, но подир мене Драгота е пуснал шпиони.
Ирина(мисли). И кой ще бъде новия цар?
Кир Тодор. Гавраил.
Ирина(презрително). Гавраил? Тоя страхопъзльо?
Кир Тодор. Той далеко не е Асен, но има право на престола и ще ми помогне с военна сила да си взема моя. При това, не съм длъжен да диря на тия българи господар с големите дарби на Асеня. Тоя народ расте по дух и сила и става опасен при достоен цар – парили сме се, та знаем… Но ето условието ми: като спечелиш любовта на Борислава за себе си, спечели му гнева против Асеня за нас, направи го да мине в нашия стан.
Ирина (живо). Това е невъзможно!
Кир Тодор. Не е толкова мъчно. Борислав е ожесточен против Асеня. Но това не стига; трябва да го опълчим против него. За да постигнеш това, не жали нищо, разбираш ли? Омай го, оплени го, завладей сърцето и волята му и го направи наш съюзник. Той е кумирът на войската и ще ни бъде безценна помощ за сбъдването на плана ни.
Ирина. Татко, как да опълча Борислава против Асеня, когато аз не мразя Асеня? Аз не мога това. Омразата не се натрапва, както любовта.
Кир Тодор(гневно). Мрази го, защото ми си дъщеря, защото аз го мразя. Той ме направи на прах!
Ирина. Той велокодушно ти дари живота при Клокотница: той и днес е милостив и много ласкав към нас. Благодари, благодари съдбата, тате, че твоят победител се викал Иван Асен.
Кир Тодор(сърдито). Ти плетеш венцехваления на моя унищожител? Окаяна дъще! Остая само едно: да ме издадеш.
Ирина. От издайствата това би било най-благородното. Но как е жално, че не мога да го направя! Ти ми си баща. Татко, откажи се от това гибелно предприятие.
Кир Тодор. Ирино, ще изпълниш ли това, което ти казвам?
Ирина. Не!
Кир Тодор. Ирино!
Ирина. Никога, никога няма да тласна Борислава против великодушний Асеня. Такова вероломство би опозорило любовта ми.
Кир Тодор(мисли). Обещай ми поне едно нещо: да направиш Борислава да стои настрана.
Ирина. Едничкото, което мога да ти обещая, е да забравя това, което ми обади.
Кир Тодор(на себе си). Ти няма да имаш време да плениш Борислава, драга дъще; ти днес произнесе присъдата му. (Влиза Гавраил.)
Гавраил. Видях се с пратеника. (Съглежда Ирина и й се кланя. Ниско на кир Тодор.) Е, какво?
Кир Тодор(ниско на Гавраил). Зоица има право: Борислав трябва да се премахне.
Ирина(на себе си, гледайки Гавраил). Тоя човек досега ми беше противен, сега ми стана ненавистен.
Телохранител(влиза отляво и вика високо). Царят.
Влизат Асен, Драгота, Моймир, Приязд, Контофре, управителите на Одрин, Драч и Белград и телохранители.
Явление 8
Горните, Асен и свитата му.
Асен(спира се пред иконостаса, сваля шлема и се кръсти). Свети Иване, римски чудотворче, покровитею на нашия род, имай ни под закрилата си. Во имя отца и сина и светаго духа, амин. (Към Гавраила.) Драги княже, отбих се да си почина в твоя летен дом. Оттука зрелището на моя първопрестолен град е чудесно. (Сяда. Към тримата управители.) А вие, воеводи, получихте заповедите ми. Драго ми е, че не границата ни е спокойно. Благодаря ви за вярната служба. Но бодри бъдете все и към народа кротки и мъдри. И правда да сеят вашите ръце. (Управителите се покланят. Към кир Тодора.) Деспоте, не забравяй, довечера ми си гост на пиршеството, че утре изпращаме Тамара за Цариград.
Кир Тодор(кланя се ниско). Благодаря за тая висока чест, всемилостивий господарю.
Асен(към Контофре). Бароне, прати за Борислава в кулата му: други ден може да се върне.
Ирина(ниско). Боже, ще го видя пак!
Драгота. Хубаво, царю. Ние не сме му се още нарадвали. И бог ти го повърна жив и здрав, за да стои близко до тебе и с предания си меч да пази царя от явни и тайни врагове. (Поглежда кир Тодора.)
Кир Тодор(ниско, заканително). Ще си спомня за тебе, зло старче…
Асен(към Драгота). Той трябва да ми е сърдит. Но ако е размислил по-спокойно, видял е, че пак бях велокодушен към него. Но скоро ще му мине. Огорченията в младите сърца не са трайни, те изчезват при първата усмивка на щастието, както мъглите се пръскат от зарите на майското слънце. (Става и гледа Ирина благодушно.) Княгиньо, твоята хубост цъфти в палата ми. Вие бяхте с Тамара две разкошни цветя, що го веселиха. Сега ще остане само едното. Жално е едно такова прелестно цвете да извехне на съблото, без да се откъсне от някого… от някой честит смъртен… (Гледа я усмихнат.) Харесваш ли Борислава? Тъй, коя мома със сърце не би го харесвала? В Търново няма мома по-хубава и юнак по-личен. Деспоте, какво казваш? (Ирина е смутена.)
Кир Тодор. Царю, твоят покорен раб ти благодари за това високо благоволение. Ирина отдавна е станала твоя дъщеря. (Ирина се покланя Асеню и излиза.)
Асен. Зестрата от мене, и царска зестра! Истина, това мисля да стане малко по-после. Ватаци ме предизвика и в случай на война Борислав ще поведе войската, та не е добро да делим двама младоженци веднага след сватбата.
Моймир. Царю, ние с радост ще чуем, когато ни повикаш на славни битки. Нашите оръжия вече ръждясват…
Асен. Не трябва да се радваме, воеводо. Войната е гибелно дело; кръв и разрушение никнат там, дето тя мине. Но ако е рекла божията воля, ще е приемем и ще изпълним добре дълга си. (Замисля се.) Винаги, когато съм виждал кървави трупове по бойното поле, сърцето ми е плакало от сръб, макар и победата да е била наша. То плака и при победата при Клокотница. (поглежда кир Тодора.)
Кир Тодор(кланя се). Великий Асене, твоето велико сърце стори тогава повече нещо: то пожали тогава хилядите мои поробени войници и ги отпусна на воля. Те всички със сълзи те благославяха, както и аз те благославям днес.
Асен. Един обезоръжен враг не ми е вече враг. Помнете: най-скъпия диамант по короната на един цар е милостта. (Свирня се чува на поляната.) Надорът е весел. Той като е весел, и нашето сърце е весело. С божия помощ дадохме му дълготворен мир, правда и благочестина. Вишният благослови усилията ни. (Гледа към там.) Моймире, видиш ли това вито хоро? Бих желал все такива битки да прослявят моето царуване. (Към тримата управители.) А вие, воеводи, вървете си с миром. Волята ми узнахте. Пожелавам ви добър път. (Управителите се кланят и тръгват.) Чакайте. (Към одринския управител.) Кастрофилакте, помни, като се върнеш в Одрин, иди веднага в Родосто при Ватаци и говори му твърдо: знай, че зад твоите думи стои силата на цялата ми войска. (Управителят се покланя и излиза. Към управителя на Драч.) Протовестиарие, твоят път е много далечен – бог даде да се развява нашето славно знаме в Драч, над вълните на Синьо море, както бе се развявало при Симеона и Самуила. Имай грижа, щото неаполитанските търговци, поданици на нашия роднина Фредерика, да намират ласкав прием и улеснения във всички албански пристанища… На добър час. (Драчкият управител се покланя и излиза. Към белградския управител.) Великий примикюре, ти ще почакаш да ти дам писмо за нашия белградски епископ, също и за крала Бела. Изпрати му го по скороходец в Будин по Дунава. (Към болярите.) Отговарям на неговото писмо. Крал Бела ми пише пак, по заповед на папа Григория, за богомилите, увещава ме да ги гоня. Не, това не мога. Богомилите помогнаха на баща ми при освобождението на отечеството. Из кривия път са, но те са българи, плът и кръв на моя народ, и сърцето ми не дава да ги мъча и пълня тъмниците с тях, както правеше Борил. За заблуждението си пред бога ще отговарят, не пред мене. Аз с всичката си голяма власт съм безсилен над душите им – душите им са на бога. Папата люто се оплаква от мене, че ги търпя в цасртвото си и им давам убежище, когато другите ги гонят. Той би с радост видял земята ни посеяна с димящи клади, над които се пържат еретици. Аз мисля, че милостта е по-приятна богу, който сам с кротост и словото на истината просвещаваше заблудените овци, а не с меч и огън. (Чува се клепалото. Кир Тодор се кръсти.)
Кир Тодор. Царю, позволи за вечерня…
Асен. Иди, деспоте, молитвата е щит против световните тревоги и суета. (Кир Тодор излиза смирено. Приязд отива до бухарията и гледа наляво.)
Драгота. Велики царю, твоята благост към народа ти има равна само твоята висока мъдрост. Нека вишният изпълни всички твои желания. Нека изпълни още едно мое: видях цастрвото велико и силно под твоя скиптър, видях славата ти отишла до най-далечни земи, видях чрез твоята мъдрост възобновен и наший патриаршески престол. Моля бога да те видя, че се качваш на цар Константиновий престол, и тогава ще извикам: „Нине отпущаеши раба твоего, владико“…
Асен(иде полека насам). Да. Цариград! Завета на моите славни предшественици… Пътят до Цариград е бил няколко пъти заливан с българска кръв. Защото истинската наша граница е на юг до цариградските стени, дотам, додето български език се говори и българско рало пори земята. Преслав, Търново, Охрид, това бяха временни столици; само падала на нашия държавен вървеж към обетования град. Столицата на българските царе трябва да бъде Цариград… И бог подготви пътя ни, като остави да се разсипе византиийската сила и даде Цариград на франките. Но франките що са? Преходни гости там, и като такива, скоро ще си идат или ще ги накараме да си идат. И тях трябва да ги замести оня, който е най-силен с меча и с правото. Цариград трябва да бъде занапред не змийско гнездо на гърците, отдето през вековете злини са се спущали против нас, а крепост на българската сила и величие. (Към Моймира.) Моймире, не скърби. Скоро може би ще тръгнем по славните следи, които са оставили Крум и Симеон из целия друм, дори до Влахернските врата… И бог ще благослови нашето оръжие, както го благослови при Клокотница.
Всички(възхитени). Живей, велики царю!
Чува се шум отвън.
Приязд(към Асеня). Безчислен народ се е събрал. (Чуват се гърмовни викове.)
Асен. Що е това?
Приязд. Народът желае да те види! (Чуват се по-ясни викове: „Да живей царят!“)
Асен(отива до бухарията, гледа малко и приветливо клюма с глава.) Да сте живи, деца мой! Веселете се!
Заехтяват гърмовни приветствия, смесени със свирня.
Завеса.
Действие трето
Лунна нощ. Част от градината на Царевец, осветена от луната. Отляво явори и брястове полузасенят една кула. Отдясно – зелени шубраки. На моравката каменна пейка. Едно чучурче там. В дъното част от крепостната стена със зъбци, о която опира терасата и която стена е ниска от тая страна. По-далеч планински ридове.
Явление 1
Ирина и Зоя.
Ирина(влиза). Сърцето ми бие до пукване. И тая нощ не ще се спи. Тя ми се вижда дълга като вечността. Ясна деннице! Кога ще изгрееш, за да видя, че Тамара тръгва? Тя тръгва и Борислав остая тука. Скръбта му ще бъде голяма, но моите усмивки ще разсеят постепенно облаците из душата му. Моята красота ще замести полека-лека лика Тамарин там… Тия юнашки големи обятия, жедни за любов и прегръдки, че подирят в мене утеха и блаженство. (Мисли.) „Той те вече обича“, каза ми циганката – тя прибърза… Той ще ме обича. Той ще бъде мой. Аз ще го превзема. Ще туря на работа всичките си съкровища от нежности и очарования. Всичката страстност на любовта си, за да го направя мой. (Мисли.) Ще дохождаме в тая мълчалива градина. Луната ще ни свети, както сега свети… А ние тук двама с упоение ще си шепнем сладки думи на любовта… И ще забравим целият свят с лошотиите му, с омразите му. (Мисли.) И как да мразя тоя добър Асеня? Още трепери сърцето ми от днешните му думи… Сякаш той четеше в него… (Гледа няколко време през стената.) Янтра свети на месечината. Как е голяма и бучи!… Ако тласнат някого от моста в буйните й вълни – удавен е, без друго удавен. (Мисли.) А като няма него и заговорът остая без цел и няма да стане онова… Зоя може да плаче, тате ще се ядоса, но всичките добри хора ще се зарадват. (Влиза Зоя отляво.)
Зоя(бързо). Ирино, ела нататък. (Тръгва надясно.)
Ирина. Що има?
Зоя. Ела с мене. Тук иде Тамара. Не бива да ни вижда. Ела.
Хваща я за ръката и двете излизат отдясно. Влизат отляво Тамара и Вела.
Явление 2
Тамара и Вела.
Вела(тайнствено). Царският пир сега се захваща. Тук е тихо и пусто.
Тамара(озърта се). Няма го още…
Вела. Ще дойде. Той е скрит у верний протоспатарий Станоя.
Тамара. Как ми се видят миговете дълги! (Зоя и Ирина поглеждат от шубраките.)
Вела. Той ще дойде.
Тамара(озърта се). Ох, нашата мила градинка, ще я оставя. Прощавай ти, среброструйно кладенче, що си приглашало с напева си нашите любовни разговори. Боже, как ми тупа сърцето! Вело, жално ми е, че ще се разделя с тебе. Ти бе много добра.
Вела. Бъдете само честити, Тамаро. Ах, ето го! (Влиза отдясно Борислава, обвит в черна мантия.)
Явление 3
Горните и Борислав.
Тамара(спуска се към Борислава). Борислав!
Борислав. Ето ме. (Целуват се.)
Тамара. Аз съм готова.
Борислав. Куките на въжената стълба са метнати на стената. Долу под нея чакат моите хора. Ела. (Хваща Тамара за ръката. Към Вела.) Сбогом, драга Вело! Върни се назад!
Тамара. Прощавай, мила Вело.
Вела(плаче). Княгиньо, добър ви час. Бог да ви закриля. (Целува им ръцете и излиза наляво плачеща.)
Борислав. Месечината скоро ще се закрие зад облака. Конете чакат при Янтра. (Тръгват.)
Тамара(спира се и се извръща наляво). Прощавай, татко! Аз те лишавам не само от любимата дъщеря, а и от най-храбрия ти воевода. Ще ли ми простиш някога?
Борислав. Успокой се, Тамаро. Бащиният ти гняв ще мине, както на всеки баща, и той рано или късно пак ще разгърне обятията си на любимата дъщеря и на верният си син, защото той е велокодушен, колкото и велик. (Покъртено.) Прощавайте вий, светли палати, люлка на моята любов! Ти, градинке сенчеста, що си слушала и покровителствувала нашите блажени срещи. (Гледа към града.) Прощавай и ти, родно Търново; сбогом величествени скали, и ти, мила Янтро, съа сладкия си ромон, тъй скъпи на сърцето ми. И ти, великий Асене, прощавай. Оставям те с решение пак да се върна при първия зов, да живея и умра за тебе.
Тръгват бързо надясно. Насреща им влиза Контофре, сподирен от петима франкски оръженосци.
Явление 4
Горните, Контофре и франките.
Контофре(гледа към Борислава и Тамара). Великий воеводо, къде с княгинята?
Борислав(мрачно). Бароне, махни се от пътя ми.
Контофре. Бориславе, пусни княгинята!
Борислав. Контофре, махни се, остави ме да изведа Тамара.
Контофре. Бориславе, остави ме да изпълня дълга си.
Борислав. Има нещо по-голямо от дълга: любовта. Тая девица е моя. Пусни ни.
Тамара. Пусни ни, бароне.
Контофре. Без Асенева заповед – не!
Борислав(хваща сабята си). Контофре, ако ти е мил живота…
Контофре. Само през моя труп можеш да изведеш княгинята.
Борислав. Ще те убия! (Измъква сабята.)
Контофре. Бих желал да видя героя при Гарваново и при Клокотница, победителят на унгарите, способен ли е да вдигне нож против един верен царев служител, който извършва дълга си. (Повелително.) Пусни Тамара! Инак си мой пленник. Ти насили нощя палата. Предай си сабята!
Борислав. Тая сабя не е навикнала да се предава, а да сече. Махни се! Ще умреш! Кажи на франките си да измъкнат сабите.
Контофре. Ти забравяш, че съм рицар. (Към франките.) Назад, отдалечете се! (Франките излизат отдясно.)
Борислав. Добре, двама.
Контофре(измъква сабята). Брани се! (Бият се няколко време.)
Тамара(в ужас иска да ги разтърве). Боже, ще убият Борислава!
Борислав и Контофре, биейки се, изгубват се наляво. Тамара ги последва, вика. Няколко време на сцената е пусто. Чува се само звекът на сабите и виковете Тамарини, които отслабват. Влиза отдясно Гавраил.
