Текст книги "Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)"
Автор книги: Иван Вазов
Жанр:
Классическая проза
сообщить о нарушении
Текущая страница: 2 (всего у книги 8 страниц)
Явление 9
Горните, и Борислав, после телохранител.
Борислав(без да ги види, ходи мрачен и разтревожен).
Гавраил(приближава с приветливо лице към Борислава). Приветсвувам те пак сърдечно, славний воеводо. Тия победни лаври не светят само на твоето чело, те озаряват със сиянието си челата на всинца ни.
Борислав(ходи развълнуван).
Гавраил. Днешният ден е двойно радостен. Освен твоето завръщане празнуваме и сгодявката на нашата княгиня.
Зоя(иронично). Чест голяма, наистина, за княгинята. Не зная само питаха ли сърцето й. (Борослав я гледа втрещен.) Една девица на нейната възраст и с нейното развитие все ща таи в дълбочините на душата си някой мил образ, макар и не с корона. Тъй ли? Аз мога да зная това, била съм мома…
Борислав(погледва я стреснато, па сяда и навежда глава).
Зоя. Не е ли това съвсем естествено, воеводо? (Ухилена.) Спомняш си чудесната история за Елена – ти си учил в Цариград философия и трябва да я знаеш. Елена се любела тайно с Париса, син Приамов. Една нощ любовникът й я грабва и тя побягва с него през морето. Няма толкова високи планини и дълбоки бездни, които да попречат на любовта, когато тя е истинска и силна.
Борислав(сепнато). Как?
Гавраил. Ти си цял баща си, славният болярин Радомир, който умря за него. Царят премного дължи на любовта на вашия род.
Борислав. Тя ще изгасне само с него. (Става и пак ходи тревожно.)
Гавраил. Но царете имат един голям недостатък: обичат да забравят услугите. Да си кажа правото: велокодушният и благият Асен е жесток, крайно жесток, без да чувствува това; като жертвува дъщеря си на своите сметки, той може би убива с това и едно друго сърце, което е било готово да си даде всичката кръв за славата му. (Гледа внимателно Борислава, който продължава да ходи развълнуван.) Аз казвам още, че Асен е късоглед – аз ще си позволя откровено да му кажа това. Преди да дадеше думата си, той нито се сети да се озърне наоколо си. Може би да съгледаше някого, който по заслуги, по благородство на сърцето и рода си да е достоен за чест да му бъде зет много повече, нежели коронясаният чужденец в Неапол, който ще даде на Тамара блясъка, но не и щастието, а на Асен само голата титла роднина, но не и сабята си.
Борислав(отива при бухарията и гледа към Търново).
Гавраил(ниско на Зоя). Погледът му блещи като светкавица. Той не каза нищо, но слушаше нашите думи. Ние прознасяхме с глас мислите му. (Тръгват наляво.)
Борислав(на себе си). Аз съм убит. Тамара? Моята любов? Моят свят? Не, по-лесно бих претърпял да я видя в черната земя, а не в ръцете на един друг мъж, пък бил той и господар на половината вселена.
Влиза отдясно един телохранител.
Телохранителят(вика високо). Царят!
Гавраил и Зоя се спират. Отдясно влизат Асен и Анна, последвани от свитите си. Зоя и Гавраил ниско се покланят Асеню.
Явление 10
Горните, Асен, Анна и свитите.
Асен(отива бавно към Борислав). Бориславе, чу за нашата домашна радост. Моята възлюбена дъщеря Тамара я сгодихме. Тя отива да украси с хубостта си и с душевните си дарби неаполитанския кралски двор.
Борислав(глухо). Чух, царю.
Асен. Радост и задоволство пълнят душата ми. Реших в тоя двойно честит за мене ден да ти изкажа моето царско благоволение за заслугите, които ти принесе на мен и на царството. Бориславе, въздигам те на чин велик войвода.
Борислав(стреснато). Царю, не приемам тази чест…
Асен(маха му с ръка). Правя те бан на Търновската област. Подарявам ти във вечно владение славната крепост Бояна и пет села до Витоша с горите, пасбищата и отроците. Всичко това ще бъде означено подробно в моя царски хрисовул.
Борислав. Царю, аз и тъй съм богат от наследството на покойния ми баща и от твоите милости. Не приемам. Дай ги тия имоти на сърце алчно за богатство.
Асен. Знам, че не си алчен, но ти трябва да приемеш, защото такава е нашата воля. Но нашето благоволение към теб още не е изчерпано. След десетина дни, когато премените и даровете бъдат готови, Тамара ще тръгне за Цариград, дето ще се извърши бракосъчетанието й с крал Фредерико, който иде там. Бориславе, натоварвам те с голямата чест да ме представляваш там при светия оберд. Нас важни държавни дела ни задържат тука.
Борислав(настръхнал). Царю, не приемам, не съм способен да изпълня това послание.
Асен (маха му с ръка). Знам, ти си скромен. Скромността е най-хубавото украшение на юнака. Но кой друг може по-достойно да замени Иван Асеня, ако не великий войвода Борислав, чиято слава се е прочула и по ония страни? Вие ще тръгнете през Варна. Войвода Тихомир с един отряд отбор войници ще ви придружава. Корабите са леки и здрави, а корабниците са опитни гръцки моряци.
Борислав. Царю, ако преди един час, когато не знаех, би ми поръчал най-мъчната работа: да идех да се бия в далечна Азия със свирепите сарацини, да ти превземех генуезката царщина с безчислените й кораби, да ти доведа вързан във вериги страшния татарски хан от руските полета – бих с радост изпълнил твоята заповед. Но тая не мога.
Зоя и Гавраил се споглеждат знаменателно.
Асен(гледа го зачудено). Бориславе, знаеш ли, че аз не съм навикнал да виждам непокорни служители? Кажи причината?
Борислав(съкрушено). Ах, защо се върнах жив, а не паднах на бойното поле, пронизан от унгарските стрели!
Асен. Какво има? (Кимва на присъствуващите, които излизат с изкючение на Анна.) Говори!
Борислав. Аз не мога да водя Тамара на венчаване в Цариград…
Асен. Защо? (Борислав мълчи.) Говори!
Борислав. Аз я любя…
Асен. Как?
Борислав. Царю, ний се обичаме.
Асен(гледа го строго няколко време). Всеки друг на твоето място би си навлякъл пламъка на гнева ми. Благодари бога, че те викат Борислав, син на болярина Радомира… (След малко мълчание.) Слушай, Бориславе. Всеки болярин, всеки ратай в царството има право да се допира до сърцето си, когато урежда семейното си щастие. И най-последната колиба се радва на това право. Царският дом го няма. Благото на държавата за него стои по-горе. Благото на тая държава, която бог ми повери и народът ме повика из руските степи да управлявам, налага понякога тежки жертви, които другите хора не познават. Мъка ми е, свидно ми е за Тамара, че я пращам тъй далеко; достоен си, скъп ми си ти, но река ли да предпочета един болярски род пред други, мирът в царството се заплашва от зависти и раздори… Аз сам, при толкова прекрасни търновски болярки, някои с най-благородна кръв в жилите, вземах за жена Анна (поглежда Анна), дъщеря на унгарския крал Андрея и бог благослови този брак с щастлив живот. Тамара ще бъде жена на крал Фредерика: преди три месеца писмено му я обещах и сега му я пращам, защото тъй трябва.
Анна(тихо на Асеня). Как не знаехме, как не знаехме, че се обичали!
Асен(тихо на Анна). Анно, и да знаехме, що? Моята воля е такваз… (Отстранява се от нея.) Слушай, въз тая женитба аз градя велики надежди. Великият ми план за усвояването Цариград не може да се изпълни без помощта на флота, на моркси съюзник. Още Симеон съзнаваше това. Аз намерих тоя съюзник в силния крал Фредерика. Договорът е подписан. Но Фредерик ми поиска ръката на Тамара, която аз му обещах. Това сродяване още повече ще укрепи съюза ни. Но засега нужно е в тайна да го пазим. (Високо.) Младий човече, не бъркай твоите чувства в моите царски кроежи и не смущавай сърцето на дъщеря ми, привикнала безропотно да изпълнява моите родителски заповеди. Какво значат вашите преходни младежки увлечения пред благото и величието на държавата? Тамара е мома, но тя е щерка на Иван Асеня, внука на стари Асеня и Калояна, правнука на Самуила и на Симеона, и трябва да понесе с гордост жертвата, която нейният висок род и налага, както и ти си длъжен да слушаш само гласа на разума и да забравиш Тамара. (Мисли малко.) Дотук ти говорих като на приятел, като баща; сега ше ти говоря като господар. (Енергически.) Бориславе, заповядвам ти утре рано да отпътуваш за кулата си и там да чакаш втора моя заповед. (Излиза наляво с Анна.)
Борислав. На заточение! На моята искрена войнишка изповед отговарят по тоя начин! О, Асене, не си ме победил! Право казва тая лукава гъркиня Зоя: „Няма толкова дълбоки бездни и високи планини, които да попречат на любовта, когато тя е истинска и силна.“ (Влиза отдясно Тамара разплакана.)
Явление 11
Борислав и Тамара.
Борислав(спуща се към нея). Тамаро, какво реши?
Тамара. Ох, кой решава тук? Баща ми. (Бърше си очите.)
Борислав. Но ти отказа? Или ти склони?
Тамара. Бориславе, виждаш сълзите ми.
Борислав. Искам да видя волята ти… Ти плачеш? (Тамара си бърше очите.) Но отговори! Ти склони? Уплаши те гневът на баща ти? Аз ще сломя тоя гняв и всичко, що се изпречи между нас и любовта ни. Или на последния час призракът на царското величие и короната замая очите ти, смути сърцето ти? Кажи: ако е това, аз ще направя чудеса, аз ще се впусна в най-ужасните сражения, за да извадя из едно море кръв скиптъра на цар!
Тамара. Бориславе, как можеш да говориш тъй? Ти си моето величие, и моята слава и моят цар…
Борислав. Но ти какво стори?
Тамара. Ах, какво можех да сторя аз. Една слаба девойка, против страшната, непреклонна воля на баща си. Какво можа аз?
Борислав. Онова, което би сторила полседната девойка в царството, когато искрено люби. Широк е тоя свят, Тамаро, и ще се найде в него място. Дето да диша свободна нашата любов.
Тамара(хвърля се на шията му). Аз съм твоя, вечно твоя, вземи ме…
Борислав(прегръща я страстно). Тамаро, ти сега си истинска дъщеря на Иван Асеня: силна.
Тамара(отделя се). Ох, татко, прощавай… Одеве устата казаха „да“, сърцето сега проговори. Какво сега? Заповядай.
Борислав. Да бягаме.
Тамара. Да бягаме. Накъде?
Борислав. Далеко, дето бащината ти сила не стига. (Мисли няколко време.) Слушай, Тамаро. Когато бяха лани тука венецианските посланици, сприятелих се с един млад големец, Бонифацио. Той беше толкова добър, колкото и благороден. Той ми казваше: „Бориславе, ела ми на гости във Венеция. В тоя град улиците са от море, а домовете от мрамор. Там е денонощна радост. Вечер над осветлените вълни черни лодки с лебедови носове се стрелят, сладки мандолини звучат, страстни песни на любовта се разнасят из въздуха. Там животът е празник, там е рай. Моят дворец е отворен за тебе. Бъди там като у дома си“. Аз бях забравил тоя разговор, сега си го припомних… Във Венеция, Тамаро!
Тамара. Накрай света с тебе. (Прегръща го.)
Завеса.
Действие второ
Тераса на Гавраиловата лятна къща на Света гора. Столове. На стената иконостас с образа на св. Ивана Рилски. В дъното се вижда Търново, цяло, с Трапезица и Царевец. Зад тях долината на Янтра и лесисти планински върхове, увенчани с крепости. Чува се глухо свирня за хоро. Влизат отляво кир Тодор в полумонашеско облекло и с броеница в ръката и Хиацинт. Свирнята утихва.
Явление 1
Кир Тодор и Хиацинт.
Хиацинт(като иде с кир Тодора насам). Така е, деспоте, нетрайно е земното величие, суета сует. Но нека бог те награди за твоето благочестие и християнско смирение.
Кир Тодор. Иде старост, отче, трбва да мислим за душите си. Моето земно царство отиде по бижието повеление, сега мисля за небесното царство. Ох, то е само вечното и истинското. Душата ми копнее за тиха монашеска килия във вашата светла обител, далеч от световните суети и шумове.
Хиацинт. Твоето желание е похвално и свято, и велика е честта за манастира ни. И Асен с радост чу това.
Кир Тодор(кръсти се). Бог да награди със земни и небесни благини великия наш цар Иван Асеня за неговото благо сърце. Обсипа ни с милости. Неизчерпаема е нговата доброта към мене и дъщеря ми. Всяка вечер горещи молитви възнасям към небето за неговия живот и здраве.
Хиацинт. Същото правим и ние, и цял народ с нас. Прощавай, деспоте. Аз си отивам и довиждане.
Кир Тодор(сваля шапка). Благослови, отче, и поменувай ме в милитвите си. (Целува му ръка.)
Хиацинт(като го благославя). Благословение господне. (Излиза отдясно.)
Кир Тодор(гледа подире му, усмихвайки се презрително и злъчно). Глупаци, ще ви кажа аз вам кой е този кающий се грешник!… Ще помните вие кога кир Тодор Комнен, епирски император, е бил пленник във вашето Търново! (Отвън се чува някаква песен. Той се ослушва намръщен, песента се отдалечава и замира.) Пак песен за Клокотнишката битка, пак славят тоя проклет ден, в който изгубих свобода, империя, престол… Хубаво. Войната между мене и Асеня не се свърши с тоя бой. Тя се поднови от моя страна още по-люта по-немилостива, но подземна. (Мисли.) Каква съдба! Преди половина век имаше в Търново един друг Асен и един друг пленник грък, Исак Комнен. Този Комнен няма да засрами рода си. Той ще тъпче главата пак на този Асен. (Извръща се сепнато.) Някой болярин? (Изважда една молитвена книга и чете пред иконостаса смирено.) „И прости греха наши волния и неволния“. (Влиза Зоя.)
Явление 2
Кир Тодор и Зоя.
Кир Тодор(извръща се). Зоице, ти ме стресна. Дойде ли Гавраил?
Зоя. Иде. Идат и Ирина и Тамара да погледат сбора. И Асен иде на разходка. И по обичая си ще се отбие у нас.
Кир Тодор(мръщи се). Пак ще трябват ниски поклони и раболепни усмивки, пак ще слушам да ме титулуват „деспоте“.
Зоя. Чий радостната вест: Фуркас е наш.
Кир Тодор. Чудесно!
Зоя. Но тогова купихме доста скъпо.
Кир Тодор. С много злато?
Зоя. Със злато и с титлата севастократор: обещахме му дъщеря си. Той е влюбен в нея, тя го бе омагьосала.
Кир Тодор(учуден). Давате я на този езичник?
Зоя. Търновският трон заслужава тая жертва и повече, драги приятелю. Давай много, за да вземеш всичко. Моята философия е тая. Царете и болярите на този народ жени са ги водили и жени ще ги водят. Тия варвари само женската целувка може да ги усмири или озвери!
Кир Тодор. Как добре ще стои короната на царица връз твоята глава, прелестна, Диано!
Зоя. Да, короната на царица! Само тая мечта поддържа духа ми. Видиш ли там Царвец с ония бели палати? Искам от там да гледам под краката си тоя омразен народ, макар че да достигна до там, би трябвало да прегазя река с кръв; нищо – тя ще бъде българска кръв. (Чуват се отвън викове. Зоя и Кир Тодор отиват до бухарията и гледат наляво.)
Кир Тодор. Асен се изкачи на ливадата. Отива в „Св. Троица“. Хорото спря. Народът със свалени шапки радостно го поздравява, ликува. (Сочи си свирепо юмрука наляво.) Скоро ще плаче! (Идат насам.)
Зоя. Кои бяха тия трима непознати велможи в свитата на Асеня?
Кир Тодор. Управителите на Одрин, Драч и Белград… (Гневно.) Одрин, Драч, Блеград! Империята му! А аз? А моята? (Тупа се в гърдите.) Тука, тука е: омразата ми – ето империята ми сега. (Гледа пак навън.) О, страшно ще си отмъстя, Асене, и за Клокотница, и за отровата на унижението, що пих тука, и за милостта ти. И аз я използувах, за да те погубя. Когато един тигър види клетката си полуотворена, той изскача и бяга в горите. Аз, преди да избягам, ще разкъсам звероукротителя си. (Приказвайки ниско със Зоя, излизат полека отдясно.)
Явление 3
Ирина и горните.
Ирина(влиза отляво, отива при бухарията, гледа към града и пее).
Събирайте се, моми млади,
вийте венци, росни китки:
юнак иде, юнак славен,
Борислав от бой се връща.
Под коня му земя трещи,
сабята му – светкавица.
Кир Тодор и Зоя поглеждат отдясно сърдито.
Зоя. Ирино! (Ирина се извръща смутено.)
Кир Тодор. Ирино! Ти пееш Бориславовата песен? Как не те е срам? Това е недстойно за една гъркиня, а още повече – за дъщеря ми. Борислав е наш враг и трябва да го мразиш, както и аз го мразя.
Ирина. Той бе нащ враг на бойното поле.
Зоя. Ирино, ти забравяш коя си.
Кир Тодор. Ти вече престана да мразиш, от когато си в двореца. Въздухът на Царевец повлия разслабително върху духа ти. Би казал човек, че в жилите ти не тече гръцка кръв; ти изглеждаш напълно щастлива, че си опашка на Анна…
Ирина(живо). Но тя отива!
Кир Тодор. Тя отива да бъде неаполитанска кралица, тая незаконна дъщеря на Асеня, родена от една бедна руска болярка, а ти, потомка на императори, лудуваш за тогова, блазни те честта да вземеш един главорез дивак.
Ирина. Един велик воевода! (Излиза.)
Кир Тодор(по нея сърдито). Ти ще бъдеш жена на цар или – калугерица. Само слугиня не можеш да останеш в търновския палат. (Към Зоя.) Иде ми да се питам, моя дъщеря ли е тя? (Влиза Гавраил.)
Явление 4
Горните и Гавраил.
Гавраил(на кир Тодора). Ти си ме викал?
Кир Тодор. Имаме писмо от Ватаци.
Гавраил. Казвай, що пише?
Кир Тодор. Отговаря на моето. Императорът приема условията ни. Обещава се да изпрати веднага по твое поискване една петнайсетхилядна войска, щом Асен бъде… отстранен. В замяна на това иска не само Одрин, Анхиало, Месемврия, които му предложихме, а и родопските крепости.
Гавраил(въси се). Сиреч деспот Славовото княжество? Много иска.
Кир Тодор. Давай, давай, не се търгувай.
Зоя. Давай, Гавраиле!
Гавраил(гневно). Давай, давай! Вам, гърци, лесно това! Но аз съм българин!… (Мисли.) Няма какво, ще отстъпя и родопските крепости.
Кир Тодор. Българската корона струва повече от няколко глупави къса земя.
Гавраил(мръщи се). Но народът?…
Кир Тодор. Народът що е? Сган безсмислена. Видиш ли го? Той играе там на поляната, а утре ще оре. И при Иван Асеня, и при Гавраила все ще оре и ще вика: „Да живей царят!“. Това стадо, който му стане овчар, по него блее, той го стриже.
Гавраил. Решено. Напиши писмото на Ватаци. (Гневно.) С помощта на измяната на чужденците Асен грабна престола на брат ми – пак чрез тях ще му го отнемат. Той мисли, че съм се променил. Че съм забравил, че ме е купил!…
Зоя(злъчно). Велик логотет! Слуга, облечен в свила! Короната, короната, Асене!
Кир Тодор. Какви новини от Борислава?
Гавраил(мрачно). Все е в кулата си.
Кир Тодор. Все там?
Гавраил. Известих му по околен път, че е утре е денят, в който изпращат Тамара за Цариград.
Кир Тодор. Е, той?
Гавраил. Казал: „Добър й час!“. Готвел се да иде на лов и отишъл.
Кир Тодор. Мухльо! Аз го мислех плътояден орел, а той излезе пуяк. Отишъл на лов? Когато люовницата му откарват? Помирил се тъй лесно? Ех, княже, гърците другояче любят… Вие, българите, има студена кръв като рибите… (Мисли малко.) А аз бях готов да се закъла в престола си, че тоя демон ще причака с дружина Тамара, ще мине през труповете на войниците, които я придружават, ще я грабне и бяга с нея.
Гавраил. Там беше и моята надежда.
Зоя. А аз още я не губя.
Гавраил. Защо?
Зоя. Тамара все пъшкаше. Днес е спокойна, даже дойде на сбора. Влюбените не могат да останат спокойни, когато ги делят. (Ниско.) Аз ще следя. (Тръгва.)
Гавраил(към кир Тодора). Едно ме радва само, че спечелих и Фуркаса.
Кир Тодор. Да, каза ми Зоица.
Гавраил. Асен сляпо му се доверява. Но тия кумански наемници служат само за лична корист. Който им плати повече, нему са верни. Безпокои ме и другият, Контофре. Вчера са се записали на Асенева служба нови рицари и фрнки. С тия латинци лесно ще се разправим. Но тоя Борислав? Той остая при Асеня. Той е един лев, изправен при подножието на трона: тоя лев трябва да се махне оттам.
Зоя(повръща се). Да се махне или премахне. (Излиза.)
Гавраил(мисли). Зоица има право. Една стрела отневиделица, мечът в ръката на един решителен нехранимайко в тъмнината – и отървани сме. Пътят за търновския престол често е бил окървяван. Нека Борислав бъде първата жертва, на трупа, на която ще стъпя, за да се кача на стъпалата му.
Кир Тодор. Убийство не трябва още. То прави шум, подига подозрения. (Мисли.) Борислав, жив, може да ни бъде по-полезен.
Гавраил. Как?
Кир Тодор. Да го спречелим на наша страна.
Гавраил. Това е немислимо.
Кир Тодор. Да се помъчим.
Гавраил. Това е невъзможно! Борислав е предан като вярно псе на Асеня. Макар и сърдит, той ще бъде с него, а не с нас.
Кир Тодор. Няма невъзможно нещо във вашата България за умен човек. Страстта е страшна сила, била тя за жена, за злато или за корона. Който умее да използува тоя лост, може всичко да постигне, може агнето да прервърне в тигър, а ангела на демон. Борислав предан? Фуркас не беше ли предан? Сега е наш. Едно време Калоян имаше един предан воевода – Манастрас, и тоя предан воевода заби меча си в гърдите му. Иванко не беше ли най-предан на стари Асеня? Уби го! Ти не беше ли предан на Иван Асеня? Копаеш му сега гроб… и имаш право на това. Болярин Радомир също измени на брата ти. И Борислав е замесен от същото тесто, от каквото и другите. Ако той стоически понася загубата на Тамара, яростта все ще пламти глухо в гърдите му против Асеня. Да се помъчим да използуваме тая ярост. Но иди лично поговори с пратеника на Ватаци, преди да тръгне. Аз ще поговоря с Ирина. (Тръгват надясно.)
Влизат отляво Тамара, Ирина, Зоя и Вела.
