Текст книги "Легион"

Автор книги: Сандерсън Брандън

сообщить о нарушении

Текущая страница: 3 (всего у книги 4 страниц)

– Истинска откачалка, а?

– Да – отговори пазачът през смях. – Непрекъснато виждам туристи като него. С големи, тузарски апарати, за които са похарчили прекалено много пари, но не разбират нищо от фотографско изкуство. А този дори не знаеше кога да включва светкавицата. Използваше я за всяка снимка, дори навън, където грееше слънце и при олтара, където има лампи.

Изсмях се.

– Американци – каза той. – Не се обиждайте.

– Няма проблем – повторих това, което ми каза Калиани, – аз съм индиец.

Той се поколеба, след това ме погледна с любопитство.

– Извинявайте, г-н Стив, не помислих – оправда се Калиани.

– Всичко е наред.

Пазачът се засмя.

– Владеете иврит, но не мисля, че имахте предвид това, което казахте.

Аз също се засмях и забелязах как към него се приближи жена, която му махаше. Благодарих му за отделеното време и продължих да разглеждам църквата.

Моника и горилите ме откриха. Един от тях прибра снимките на Разон, които носеше.

– Никой тук не го е виждал, Лийдс – каза Моника. – В задънена улица сме.

– Така ли? – попитах и се отправих към изхода.

Тобиас се присъедини към нас с ръце хванати зад гърба.

– Колко чудно – той кимна към въоръжения пазач на входа. – Йерусалим, чието име в буквален превод означава “мир”, е пълен с такива островчета на спокойствието, които са виждали човешките поклонения по-дълго, отколкото съществуват някои страни. И въпреки това, тук насилието винаги е на една ръка разстояние.

Насилието…

– Моника, каза, че преди да дойдете при мен сте издирвали Разон сами. Проверихте ли дали е напуснал Щатите със самолет?

– Да. Имаме връзки в Министерството. Никой с името Разон не е напускал страната. Но в наши дни не е трудно да си набавиш фалшиви документи.

– Можеш ли да влезеш с фалшив паспорт в Израел, една от най-държащите на сигурността страни на света?

Тя се намръщи.

– Не бях помислила за това.

– Прекалено е рисковано.

– Сещаш се тъкмо навреме, Лийдс. Да не казваш, че все пак не е тук и само губим…

– Не, тук е. Открих пазач, който е говорил с него. Разон е снимал навсякъде.

– Никой, с когото говорихме ние, не го е виждал.

– Пазачите и духовниците виждат хиляди посетители всеки ден. Не можеш да им покажеш снимка и да очакваш да се сетят. Трябва да им споменеш нещо паметно.

– Но…

– Замълчи за малко – казах с вдигната ръка.

Влязъл е в страната. Мижав учен с безценна екипировка, използвал фалшив паспорт. В апартамента му имаше пистолет, с който никога не е било стреляно. Как се е промъкнал?

Какъв съм идиот.

– Можете ли да разберете кога Разон е купил пистолета? – попитах. – Законите в Щатите трябва да помогнат да го проследим, нали?

– Разбира се. Ще проверя, когато се върнем в хотела.

– Направи го веднага.

– Сега ли? Осъзнаваш ли колко е часът в…

Тя ме погледна ядосано, но все пак се отдалечи и проведе няколко разговора. Последваха и няколко ядосани реплики.

– Трябваше да се сетим по-рано – каза Тобиас, клатейки глава.

– Знам.

Накрая Моника се върна, затръшвайки телефона.

– Няма документи Разон някога да е купувал оръжие. Пистолетът в жилището му не е регистриран никъде.

Помогнали са му. Разбира се, че са му помогнали. Планирал е всичко с години и е разполагал със снимки, с които да докаже твърденията си.

Намерил е някой, който да го подсигурява. Да го защитава. Някой, който му е дал пистолета и фалшивите документи. Помогнали са му да се промъкне в Израел.

Но към кого се е обърнал? Кой му е помагал?

– Айви, трябва ни… Къде е Айви?

– Нямам идея – каза Тобиас, а Калиани сви рамене.

– Да не изгуби някоя от халюцинациите си? – попита Моника.

– Да.

– Призови я обратно.

– Не става така – казах и започнах да се оглеждам наоколо. Неколцина духовници ме изгледаха странно. Накрая погледнах в една ниша и останах като гръмнат.

Джей Си и Айви набързо прекъснаха целувката си. Нейният грим беше размазан и невероятно, но Джей Си беше оставил оръжието си настрана. Случваше се за пръв път.

– Сигурно се шегувате? – казах и вдигнах ръка пред лицето си. – Вие двамата? Какви ги вършите?

– Не знаех, че трябва да докладваме естеството на взаимоотношенията си пред теб – каза Айви студено.

Джей Си вдигна палец и направи гримаса.

– Все едно – казах. – Трябва да тръгваме. Айви, не мисля, че Разон е работил сам. Дошъл е в страната с фалшив паспорт, а и някои други фактори не пасват. Възможно ли е да го е подпомогнал някой от тук? Може би някоя местна организация, която да му помогне да избегне подозренията и да се движи спокойно из града?

– Възможно е – отговори тя подтичвайки, за да не изостава. – Не е невероятно да действа сам, но предвид обстоятелствата ми се струва малко вероятно. Сам ли се сети за това? Добра работа.

– Благодаря. Косата ти е разрошена.

Стигнахме до колите. Моника, Айви, Джей Си и аз се качихме във втората, а горилите и другите ми аспекти – в първата.

– Възможно е да си прав – каза Моника, когато потеглихме.

– Разон е умен човек. Би искал съюзници. Възможно е да е някоя друга компания, може би израелска. Някой от съперниците ви знае ли за тази технология?

– Доколкото знаем – не.

– Стийв – обади се Айви, която седеше между нас. Прибра червилото, а косата й вече беше оправена. Явно опитваше да игнорира това, което бях видял.

“Дявол да го вземе – помислих си. – Смятах, че двамата се мразят. После ще мисля за това.”

– Да? – попитах.

– Искам да попиташ нещо Моника. Разон споменавал ли е на компанията им за подобен проект? Да направи снимки, чрез които да докаже християнството?

Повторих въпроса й.

– Не – отговори Моника. – Ако го беше споменал, щях да ви кажа. Така щяхме да стигнем дотук по-бързо.

– Странно – каза Айви. – Колкото повече работим по случая, толкова повече се убеждавам, че Разон е положил големи усилия, за да дойде тук, в Йерусалим. Защо не е използвал ресурсите, с които вече е разполагал – “Азари”?

– Може да е искал свобода на действията си – предположих, – за да използва устройството така, както желае.

– Ако е така, не би се обърнал към конкурентна компания, както предполагаш. Да го направи би го върнало в изходно положение. Притисни Моника. Струва ми се, че мисли за нещо.

– Какво? – обърнах се към Моника. – Искаш ли да добавиш нещо?

– Когато разбрахме, че камерата работи, Разон ни попита за някои проекти, върху които искаше да работи. Да разкрие истината за убийството на Кенеди, да отхвърли или потвърди записа на Голямата стъпка, направен от Патерсън-Гимлин. Такива неща.

– И вие сте го отрязали?

– Не знам дали сте обмислил сериозно това до какво може да доведе устройството, г-н Лийдс. Въпросите ви на самолета показаха, че поне сте се замислил. Ние го обмислихме обстойно и бяхме ужасени. Това нещо ще промени света. Разпространението му означава край на личния живот. Ако някой успее да достигне място, на което някога си се събличал, ще може да те снима гол. Представи си колко доволни ще бъдат папараците. Правосъдната ни система ще се срине. Няма да има съдебни заседатели, съдии, адвокати и съдилища. Полицията само трябва да отиде на местопрестъплението и да направи снимки. Ако си заподозрян и си намериш алиби, ще могат да проверят дали наистина си бил където казваш.

Тя разтърси глава. Изглеждаше разтревожена.

– А историята? Националната сигурност? Ще стане трудно да бъдат пазени тайни. Щатите ще трябва да отцепват местата, на които е била държана важна информация. Няма да може да записваме нищо. Куриер, който носи тайна информация минава по улицата. На следващия ден можеш да заемеш удобна позиция и да снимаш какво има в плика. Изпробвахме това. Представете си какво е да разполагаш с подобна власт. А сега си представете какво ще е, ако всеки човек на планетата разполага с нея.

– По дяволите – прошепна Айви.

– Така че, не. Не бихме позволили на г-н Разон да направи снимки, с които да докаже или отхвърли Християнството. Поне не засега. Не и преди да обсъдим въпроса подробно. Мисля, че е бил наясно с това. И може би тук се крие причината за бягството му.

– Това не ви е попречило да си осигурите стръв, с която да ме привлечете да работя за вас. Подозирам, че ако сте направили това с мен, значи сте го сторили и с други важни хора. Събирали сте ресурси, за да се сдобиете със стратегически съюзници, нали? Може би и за хора от световния елит? За да можете да яхнете вълната, когато тази технология се разпространи.

Тя стисна устни, без да откъсва поглед от пътя пред нас.

– Вероятно на Разон му се е сторило, че така обслужвате собствените си интереси – казах. – Не му помагате, за да открие истината пред човечеството, но събирате материали, с които да подкупвате. Или да изнудвате?

– Нямам правото да продължа този разговор – каза Моника.

Айви сбърчи нос.

– Е, знаем защо е заминал. Все още не мисля, че е отишъл при конкурентна компания, но трябва да се е обърнал все към някого. Може би към израелското правителство? Или…

Всичко потъмня.

*

Събудих се зашеметен. Не виждах ясно.

– Експлозия – каза Джей Си. Беше приклекнал до мен.

А аз бях… завързан някъде. За някакъв стол, с ръце зад гърба.

– Запази спокойствие, кльощав. Взривиха колата пред нас. Ние се ударихме в някаква сграда, помниш ли?

Не помнех почти нищо.

– Моника? – попитах прегракнало и се огледах.

Тя беше завързана на стол до моя. Калиани, Айви и Тобиас също бяха завързани и със запушени усти. Охраната на Моника не се виждаше никъде.

– Успях да се измъкна след катастрофата – каза Джей Си, – но не успях да измъкна вас.

– Знам – отвърнах му. В този момент беше добре да не му натяквам, че е халюцинация. Вярвам, че някъде дълбоко в себе си, той е наясно какво точно представлява. Просто не желаеше да си го признае.

– Слушай, положението не е добро. Но запази самообладание и ще се измъкнете живи. Разбра ли, войнико?

– Да.

– Повтори.

– Да – казах тихо, но твърдо.

– Добър човек. Ще отида да отвържа другите – и тръгна да освободи аспектите ми.

Моника простена и разтърси глава.

– Какво…?

– Мисля, че не преценихме положението правилно – казах й. – Съжалявам.

Думите ми прозвучаха странно спокойно, като се има предвид колко ужасен бях. В душата си аз съм учен – поне повечето ми аспекти са такива. Насилието не ми понася добре.

– Какво виждаш? – попитах. Този път гласът ми потрепери.

– Малка стая – каза Айви, разтривайки китките си. – Няма прозорци. Чувам канализацията и слаби шумове от улично движение. Все още сме в града.

– Доведе ни на такова прекрасно място, Стивън – обади се Тобиас, кимайки с благодарност на Джей Си, който развърза краката му.

– Гласовете, които чуваме, говорят на арабски – каза Калиани. – Подушвам и подправки. Шафран, куркума, смрадлика. Може би се намираме близо до ресторант.

– Да… – каза Тобиас със затворени очи. – В далечината чувам футболен стадион. Преминаващ влак. Забавя ход. Спира. Коли, хора говорят. Търговски център?

Той рязко отвори очи.

– Гара Малха. Единствената гара в града, която се намира близо до стадион. Районът е гъсто населен. Ако викаме, може да привлечем помощ.

– Или може да ни убият – каза Джей Си. – Завързан си доста здраво, кльощав. Моника също.

– Какво става? – попита Моника. – Какво се случи?

– Снимките – каза Айви.

Погледнах я въпросително.

– Моника и горилите й показваха снимки на Разон из църквата. Вероятно са питали всички хора там дали са го виждали. Ако е работил с някого…

Простенах. Разбира се. Съюзниците на Разон биха следили дали някой не го търси. Моника беше привлякла вниманието към нас.

– Добре – казах, – Джей Си, трябва да ни измъкнеш от тук. Какво трябва…

Вратата се отвори. Незабавно се обърнах към похитителите ни. Не видях каквото очаквах. Вместо ислямистки терористи, пред нас застана група филипинци, облечени в костюми.

– Виж ти – каза Тобиас.

– Господин Лийдс – започна мъжът, който стоеше най-отпред. Той отвори папка, пълна с документи. – Доколкото ни е известно, вие сте много интересен и много… разумен човек. Извиняваме се за отношението си досега и много ми се иска да ви поставя в по-приятни условия.

– Усещам, че е подготвил предложение за теб – каза Айви.

– Казвам се Салик – продължи мъжът. – Представлявам групировка, чиито интереси може би се пресичат с вашите. Чувал ли сте за НОФМ, г-н Лийдс?

– Национално-освободетелен фронт Моро – обади се Тобиас. – Филипинска групировка, която иска да се отдели и да създаде своя държава.

– Чувал съм ги – казах.

– Имам предложение за вас. Устройството, което търсите, е у нас, но срещнахме някои затруднения в използването му. Колко ще ни струва помощта ви?

– Един милион щатски долари – отговорих без колебание.

– Предател! – реагира бурно Моника.

– Та вие дори не ми плащате, Моника. Не можеш да ме виниш, че приемам по-доброто предложение.

Салик се усмихна. Беше повярвал, че предавам Моника. Понякога е полезно да имаш репутация на самотен и себичен мръсник.

Истината е, че съм само самотен. А може би и малко мръсник. А когато у теб се среща тази смес, хората приемат, че нямаш скрупули.

– НОФМ е паравоенна организация – продължи Тобиас. – Но насилието не е силната им страна. Затова сегашното положение е странно. Основните разногласия с филипинското правителство идва от религиозните им разногласия.

– Не е ли винаги така? – попита Джей Си.

Той набързо огледа новодошлите за оръжия.

– Този е въоръжен – каза като сочеше водача им. – А може би всички имат оръжие.

– НОФМ са филипинска версия на ИРА или на палестинската Хамас. Вторите май са по-добро сравнение, защото НОФМ често са приемани за ислямска организация. Повечето филипинци са римокатолици, но в района Бангсаморо – където действат НОФМ – доминира исляма.

– Отвържете го – каза Салик, като махна към мен.

Хората му тръгнаха да изпълняват заповедта.

– Лъже за нещо – каза Айви.

– Да – не остана назад Тобиас. – Мисля, че… не са от НОФМ. Според мен опитват да припишат всичко на тях. Стивън, НОФМ са против въвличането на цивилни. Това е забележително. Те са борци за свобода, но имат строг правилник кого биха наранили. Напоследък се стараят да решават проблемите по мирен път.

– Това не ги е направило много популярни сред хората, които ги следват – казах. – Има ли отцепили се групи?

– Моля? – попита Салик.

– Нищо – отговорих му. Изправих се и разтърках китките си. – Благодаря ви. Сега ми се иска да видя устройството.

– Насам, ако обичате.

– Копеле! – извика след мен Моника.

– Какъв език! – възмути се Айви. Тя и останалите ми аспекти излязоха след мен и един от пазачите затвори вратата като остави Моника сама.

Тобиас вървеше зад човека, който ме придружаваше нагоре по стълбището.

– Да, мисля, че са от Абу Саяф. Води ги човек на име Кадафи Джанджалани. Те са се отделили от НОФМ, защото организацията не е искала да продължи по същия път. Джанджалани е починал наскоро и бъдещето на групировката е под въпрос. Но целта му е била да създаде изцяло ислямска държава в района. Смятал е убийството на онези, които му се противопоставят за… елегантен начин да постигне целите си.

– Май имаме победител – каза Джей Си. – Ето какво трябва да направиш, кльощав. Ритни човека зад теб, докато пристъпва. Той ще падне върху този зад него, а ти ще можеш да нападнеш Салик. Завърти го, за да избегнеш стрелба отзад, вземи пистолета, който е под мишницата му и започни да стреляш през тялото му по хората долу.

Айви го погледна ужасено.

– Това е ужасно.

– Нали не вярваш, че ще ни пусне? – попита я Джей Си.

– Абу Саяф – обади се Тобиас услужливо, – са причинили множество убийства, атентати и отвличания на Филипините. Също така са много брутални с местните. Държат се по-скоро като организирана престъпна група, отколкото като революционери.

– Значи няма да го направиш, а? – попита Джей Си.

Стигнахме приземния етаж и Салик ни въведе в една стая. Там имаше още двама души, облечени като войници, с гранати на коланите и карабини в ръце. На масата между тях беше поставен средно голям фотоапарат. Изглеждаше… обикновен.

– Трябва ми Разон – казах и седнах, – за да му задам няколко въпроса.

– Той няма да говори с вас, господин Лийдс. Можете да ми повярвате по този въпрос.

– Значи не работи с тях – обади се Джей Си. – Объркан съм.

– Все пак го доведете – казах и започнах внимателно да оглеждам камерата.

Истината е, че нямах представа какво правя. Защо не взех Айвънс със себе си? Трябваше да се сетя, че ще имам нужда от техник. Но ако взема много аспекти и всички те се мотаят около мен, започват неприятности. Това не е без значение. В момента Айвънс беше много далеч.

– Някой ще помогне ли? – попитах под нос.

– Не ме гледай – каза Айви. – Аз често не мога да накарам дори дистанционното да работи.

– Срежи червената жица – предложи Джей Си. – Винаги е червената жица.

Погледнах го намръщено, след това развих една част от апарата, давайки си вид, че добре знам какво правя. Ръцете ми трепереха.

За щастие Салик изпрати един от хората си да изпълни желанието ми. След това започна внимателно да ме следи с поглед. Сигурно беше чул за инцидента в Лонгуей, където бях разглобил, поправил и отново сглобил сложна компютърна система точно навреме, за да предотвратя експлозията. Но всъщност това беше дело на Айвънс, с малко помощ от Чин, компютърният ни експерт.

Без тях нямаше как да направя каквото и да е в подобно положение. Направих всичко по силите си, за да изглежда иначе, докато единия войник доведе Разон. Разпознах го от снимките, които ми беше показала Моника. Едвам. Устната му беше пукната и кървеше, лявото му око беше подпухнало и вървеше накуцвайки. А когато седна на стола до моя забелязах, че едната му ръка липсва. Чуканчето беше превързано с кървав парцал. Той се прокашля.

– Господин Лийдс, предполагам – каза с едва доловим филипински акцент. – Ужасно съжалявам, че ви срещам тук.

– Внимавай – каза Айви като оглеждаше Разон. Стоеше точно до него. – Наблюдават ви. Не се дръж прекалено дружелюбно.

– Това никак не ми харесва – намеси се Калиани. Те се бе скрила при едни сандъци в ъгъла на стаята. – Често ли изпадате в такива ситуации, г-н Стийв, защото аз не съм свикнала на това.

– Съжалявате, че не срещате тук? – постарах се гласът ми да звучи сурово. – Съжалявате, но не сте изненадан. Заради вас Моника и горилите й разполагат с материал да ме изнудват.

Здравото му око се разшири от изненада. Той знаеше, че информацията не е за изнудване. Поне се надявах на това. Дали разбираше? Осъзнаваше ли, че съм дошъл да му помогна?

– Направих го по принуда.

– Що се отнася до мен, винаги ще си останете мръсник.

– Що за език! – скастри ме Айви.

– Но няма значение, ще ми покажеш как да подкарам тази машина!

– Няма да го направя – отвърна той.

Завъртях отвертката. Умът ми препускаше. Как можех да го доближа достатъчно, за да поговорим тихо, без да предизвикаме подозрение?

– Ще го направиш или…

– Внимавай, глупако! – Разон скочи от стола си.

Един от войниците насочи оръжието си към нас.

– Предпазителят е спуснат – каза Джей Си. – Засега няма опасност.

– Това е много деликатен уред – Разон взе отвертката от ръката ми. – Не бива да го чупиш.

Той започна да развива със здравата си ръка. След това продължи шепнешком: – С Моника ли сте тук?

– Да.

– На нея не може да й се има доверие. Но пък никога не ме е била и не е рязала ръката ми, така че кой съм аз да съветвам кой заслужава доверие?

– Как ви хванаха?

– Похвалих се на майка ми, а тя – на своите роднини. Така вестта стигнала до тези чудовища. Те имат връзки в Израел.

Трепереше. Протегнах се да го успокоя. Лицето му беше бледо. Този човек не беше в добро състояние.

– Свързаха се с мен – той се насили да продължи да върти отвертката. – Твърдяха, че са християнски фундаменталисти от родината ми, желаещи да финансират работата ми, за да намерят доказателства. Не знаех истината допреди два дни. Тогава…

Той млъкна и изпусна отвертката, когато Салик се приближи до нас. Терористът махна и един от хората му стисна Разон за отрязаната ръка. Разон извика от болка.

Войниците го бутнаха на земята и започнаха да го налагат с прикладите на карабините си. Аз гледах ужасен, а Калиани се разплака. Дори Джей Си отвърна поглед.

– Не съм чудовище, г-н Лийдс – каза Салик и приклекна до стола ми. – Аз съм човек с ограничени ресурси. Ще разберете, че в много ситуации е трудно да се направи разлика между двете.

– Моля ви, спрете войниците – прошепнах.

– Опитвам се да намеря мирно решение – каза Салик, но не спря побоя. – Хората ми са принудени да се бият, защото използваме единствените методи, с които разполагаме – методите на отчаянието. Тези методи използват всички революционери, дори основателите на собствената ви страна, за да спечелят свободата си. Ако трябва, бихме убили, но може би няма да се наложи. Мирът се намира на тази маса, г-н Лийдс. Поправете машината и ще спасите хиляди животи.

– Защо я искате? – попитах – За да можете да изнудвате ли?

– За да можем да оправи света – каза Салик. – Трябват ни само няколко снимки. Доказателство.

– Доказателство, че християнството е измама, Стивън – обади се Тобиас. – Това ще е трудна задача за тях, ако исляма приеме Исус от Назарет като пророк. Те не приемат възкресението или много от чудесата, приписвани на по-късните му последователи. С подходящата снимка могат да подкопаят католицизма – религията изповядвана от повечето филипинци – и така да дестабилизират региона.

Признавам, че се изкуших. Не да помогна на чудовище като Салик, но разбирах какво иска да каже. Защо не вземе камерата и не докаже, че всички религии са измамни?

Това ще причини хаос, а в някои части на света – много смърт.

– Вярата не може да бъде съборена толкова лесно – намеси се Айви. – Това няма да причини проблемите, които очаква той.

– Защото вярата е сляпа ли? – попита Тобиас. – Може би си права. Мнозина ще продължат да вярват, въпреки фактите.

– Какви факти? – попита Айви. – Някакви си снимки, които може би не заслужават доверие? Направени с техника, която никой не разбира?

– Вече опитваш да защитиш това, което още не се е случило. Държиш се сякаш знаеш какво ще стане и трябва да се държиш отбранително към доказателство, което може би ще бъде намерено. Какво е нужно, за да погледнеш на нещата от рационална гледна точка? Как може да бъдеш толкова логична за много неща, но да не желаеш да приемеш това?

– Тихо – казах им и хванах глава с ръце. – Замълчете.

Салик ме погледна намръщено. Чак след това забеляза какво са причинили хората му на Разон.

Извика нещо на тагалски или някой от другите филипински езици – може би трябваше да науча тях, а не иврит. Войниците се отдръпнаха, а Салик коленичи и обърна падналия Разон.

Разон рязко бръкна със здравата си ръка под палтото на Салик и измъкна пистолета му. Салик отскочи назад, а един от войниците му извика. Последва едно-единствено тих звук.

Всички в стаята замръзнаха. Един от войниците беше извадил пистолет със заглушител и в паниката си беше застрелял Разон. Ученият лежеше на пода, а мъртвешките му очи бяха широко отворени. Пистолетът на Салик се изплъзна от пръстите му.

– Клетият човек – промълви Калиани и коленичи до него.

В този момент някой повали единия от войниците в коридора изотзад.

Незабавно започнаха крясъците. Скочих от стола и се протегнах за камерата. Салик я достигна пръв и постави ръка върху й, след което се протегна към пистолета си на пода.

Изпсувах и се хвърлих зад сандъците, зад които се беше укрила Калиани преди малко. В стаята изригнаха изстрели и от единия сандък се разлетяха трески.

– Това е Моника! – извика Айви от прикритието си зад бюрото. – Измъкнала се е и ги напада.

Осмелих се да надникна. Точно навреме, за да видя как един от хората на Абу Саяф пада прострелян близо до трупа на Разон. Останалите стреляха по Моника, която се криеше на стълбището водещо към мястото, където ни бяха държали.

– Леле! – Джей Си приклекна до мен. – Измъкнала се е сама. Мисля, че започвам да я уважавам.

Салик извика нещо на тагалски. Не беше тръгнал след мен, а се бе покрил близо до телохранителите си. Стискаше апарата здраво. Двама от хората му го последваха, когато тръгна надолу.

Предположих, че престрелката скоро ще привлече нечие внимание. Но не достатъчно скоро. Бяха хванали Моника в ъгъла. Едва я виждах, скрита под стълбите да търси изход и стреляща с пистолета, който беше взела от поваления войник. Единият му крак се подаваше от вратата близо до нея.

– Добре, кльощав – каза Джей Си, – това е шансът ти. Трябва да се направи нещо. Ще я убият преди да дойде помощ и ще изгубим апарата. Време е да станеш герой.

– Аз…

– Можеш да избягаш, Стивън – намеси се Тобиас. – Зад нас има една стая. В нея ще има прозорци. Не казвам, че трябва да го направиш, само ти предлагам варианти.

Калиани изхленчи, натикана в ъгъла. Айви лежеше под масата, запушила уши с ръце и наблюдаваше престрелката с преценяващ поглед.

Моника опита да се покаже и да стреля, но няколко куршума се забиха в стената до нея и я принудиха да се върне обратно. Салик все още крещеше нещо. Няколко от войниците започнаха да стрелят в моята посока. Това ме накара отново да се скрия.

Куршуми се удряха стената над мен и върху ми се посипа мазилка. Поех си дълбоко дъх.

– Не мога да го направя, Джей Си.

– Можеш – отвърна ми той. – Виж, носят гранати. Виждаш ли коланите на войниците? Ако някой от тях прояви малко разум, ще хвърли една надолу и Моника ще загине.

Ако им оставя апарата – такава сила в ръцете на хора като тях…

Моника извика.

– Уцелиха я! – извика Айви.

Измъкнах се иззад сандъците и се спуснах към един от войниците, паднал в средата на стаята. Пистолетът му лежеше до него. Салик ме забеляза, вдигна оръжието си и го насочи към мен. Ръцете ми трепереха.

“Няма да се получи – помислих си. – Не мога да го направя. Невъзможно е. Ще умра.”

– Не се тревожи, хлапе – каза Джей Си и хвана китката ми. – Ще се погрижа.

Той изтегли ръката ми настрани и стрелях, почти без да гледам, след това премести ръката ми още няколко пъти, спирайки за кратко, колкото да натискам спусъка. Всичко свърши за секунди.

– Ние ли го направихме? – попитах, докато оглеждах падналите хора.

– Дявол да го вземе – Айви свали ръце от ушите си. – Знаех си, че има причина да те държим наблизо, Джей Си.

– Мери си приказките, Айви – отвърна й той.

Хвърлих пистолета – вероятно това не беше най-умното, което съм правил някога, но в крайна сметка не бях съвсем на себе си. Приближих се до Разон. Нямаше пулс. Затворих очите му, но оставих усмивката на устните му.

Точно това беше искал. Да го убият, за да не може да бъда принуден да разкрие тайните си. Въздъхнах. След това, проверявайки една теория, бръкнах в джоба му. Нещо ме убоде и аз извадих ръка. Пръстите ми бяха окървавени.

– Какво, по дяволите?

Не го очаквах.

– Лийдс? – чух гласа на Моника.

Вдигнах очи. Тя стоеше на прага, сложила ръка на окървавеното си рамо.

– Ти ли го направи?

– Не, Джей Си – отговорих й.

– Халюцинацията ти е застреляла тези хора?

– Да. Не, аз… – Не бях сигурен.

Изправих се и отидох до Салик, който беше уцелен в челото. Коленичих и взех апарата. След това завъртях една част от него, докато още бях с гръб към Моника.

– Господин Стийв? – каза Калиани, сочейки с пръст. – Струва ми се, че този не е мъртъв.

Погледнах натам. Един от войниците, които бях прострелял се беше обърнал. В окървавената си ръка държеше нещо.

Граната.

– Навън! – извиках на Моника, сграбчих я за ръката и я повлякох след себе си.

Силната взривна вълна ме удари в гърба.

*

Точно един месец по-късно седях в имението си и пиех чаша лимонада. Гърбът ме наболяваше, но раните заздравяваха. Не беше чак толкова зле.

Моника не щадеше ръката си много. Сама държеше чашата си, докато седеше в стаята, в която я бях срещнал за пръв път. Предложението, което ми отправи не беше неочаквано.

– Боя се – казах, – че се обръщаш към грешния човек. Налага се да откажа.

– Разбирам – отвърна Моника.

– Поработила е върху мръщенето си – обади се Джей Си от мястото, където се бе облегнал на стената. – Става все по-добра.

– Ако огледаш апарата…

– Когато го видях за последно, беше поне на шестнадесет парчета. Няма какво да сторя.

Тя ме погледна с присвити очи. Все още подозираше, че съм го изпуснал нарочно, когато ни застигна взривната вълна. Не помагаше и това, че тялото на Разон беше изгорено почти до неузнаваемост в разразилия се след експлозията пожар, който погълна цялата сграда. Всичко, което може би носеше у себе си – тайни, които обясняват как камерата работи – беше унищожено.

– Признавам – казах като се наклоних напред, – не съжалявам много да науча, че не можете да оправите апарата. Не съм сигурен, че светът е готов за информацията, която може да предостави той.

“Или поне помислих си, – не е готов хора като вас да контролират тази информация.”

– Но…

– Моника, не знам какво мога да направя, на което да не са способни вашите инженери. Трябва да приемем факта, че тази технология е умряла заедно с Разон. Ако изобщо е била нещо повече от измама. Ако трябва да съм напълно честен, лично аз съм уверен, че е било точно това. Разон е бил изтезаван повече, отколкото би могъл да издържи един обикновен учен, но въпреки това не е дал на терористите това, което искаха. Защото не е могъл. Всичко е било лъжа.

Тя въздъхна и се изправи.

– Отказвате да се превърнете във велик човек, г-н Лийдс.

– Скъпа моя, би трябвало вече да сте разбрала, че съм постигнал величието. Размених го за посредствен живот и малко количество разум.

– Странно, струва ми се, че у вас не видях никое от двете – тя извади нещо от джоба си и го остави на масата. Голям плик.

– Какво е това?

– В апарата намерихме лента – отвърна тя. – Успяхме да възстановим само един кадър.

Поколебах се, но след това извадих снимката. Беше черно-бяла, като останалите. На нея се виждаше мъж с брада, облечен в роба. Той седеше върху нещо, но не се виждаше върху какво. Лицето му бе поразяващо. Не заради формата си, а защото гледаше право в апарата. Апарат, който нямаше да е там още две хиляди години.

– Смятаме, че това е триумфалното посрещане. Това на фона прилича на Златната порта, но е трудно да се каже със сигурност.

– Господи – прошепна Айви, пристъпвайки зад мен.

Тези очи… Взирах се в снимката. Тези очи.

– Мислех, че около теб не бива да кълнем – обърна се Джей Си към Айви.

– Не кълнях – каза Айви и сложи прокара пръсти по снимката. – Просто се обърнах към Него.

– За съжаление, тази снимка е без значение – каза Моника. – Няма начин да докажем кой е на нея. А дори да можехме, това няма как да докаже или отхвърли християнството. Това е преди човекът да бъде убит. От всички снимки, които е направил Разон…

Тя поклати глава.

– Това не променя решението ми – казах и върнах снимката в плика.